Становище

Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България

От адв. Милена Георгиева-Табакова, представител по индустриална собственост,
и адв. Васил Руйков, представител по индустриална собственост
Адрес за кореспонденция: София 1606, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. В
m.tabakova@tabakovi.bg; v.ruykov@tabakovi.bg

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, изразяваме следното становище:

В предложения проект е предвиден §3 от ПЗР който цели, съгласно доклада на вносителя – „преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“ .

Едно от съществените изменения на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) е въвеждането на една единна държавна такса, която се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. Съгласно чл. 4 на отменения ЗМГО (отм.), Патентното ведомство събираше следните такси в производството по регистрация на марка: за заявяване и експертиза при подаване на заявката и преди регистрацията на марката – такса за регистрация и издаване на свидетелство за регистрация. В чл. 4 на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), таксата за регистрация на марката е отпаднала. Посочената разпоредба изчерпателно изброява услугите и действията, за които Патентното ведомство събира такси, като не е предвидено заявителите да дължат и органът да събира отделна такса за регистрация.

Съгласно §5 (1) от ПЗР на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), новият закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съответно, в §13 от ПЗР е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, Министерски съвет приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а до приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на новия закон.

Новият ЗМГО, който е приложим по отношение на всички заявки, по които няма влязло в сила решение, не предвижда такса за регистрация, която да бъде дължима и събирана от Патентното ведомство. Съответно нейното събиране по подзаконов нормативен акт, приет въз основа на отменения закон е незаконосъобразно и противоречи на изричната разпоредба на §13 от ПЗР на ЗМГО. Ето защо и предложения §3 от ПЗР на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, би противоречал пряко на закона (§13 от ПЗР във вр. с § 5 (1) ПЗР във вр. с чл. 4 ЗМГО), което е в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

Отделно от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), приложим за всички заявки за регистрация на марки, по които няма влязло в сила решение, предвижда Патентното ведомство да вземе решение в 7-дневен срок за регистрация на марка при изтичането на срока за подаване на опозиция, когато такава не е подадена, съответно при окончателно решение по подадена опозиция. Административният орган има задължение по закон да вземе решение за регистрация, без да са предвидени други условия за това, като заплащането на такса за регистрация.

Предвид на изложеното считаме, че предложената разпоредба на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, следва да отпадне. Текстът на разпоредбата противоречи на чл. 4 от действащия ЗМГО и съответно по никакъв начин не може да доведе „до преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“. Съобразно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, постановлението за изменение и допълнение на Тарифата за таксите като нормативен акт трябва да съответства на закона, който е нормативен акт от по-висока степен, а не да допълва без законова делегация пропуски в него. В случая, законът не е предвидил такса за регистрация на марка да се дължи по заварените производства, по които няма решение за регистрация на марката до влизане в сила на новия закон. След като няма такава законова уредба и таксата за регистрация на марка е отпаднала съгласно чл. 4 на новия ЗМГО, то с Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, тази материя не може да бъде регулирана.

Въвеждането на такса за регистрация на марка по отношение на заявки за регистрация на марки, подадени преди влизането в сила на ЗМГО и по които не е постановено решение, би следвало да е възможно единствено чрез изменение на закона, но не и чрез разпоредба в подзаконов нормативен акт. В тарифи, одобрени от Министерски съвет се определят размерите на дължимите държавните такси, но не се определя дали и кога те са дължими, още по-малко се въвеждат такси, които не са уредени в закон.

Материалът Становище на адв. Табакова и адв. Руйков Относно Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, събирани от ПВ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Иван Николов Иванов,
Иглика Георгиева Иванова,
Самуил Габриел Бенатов,
Екатерина Крумова Попова,
Магдалена Лъчезарова Стоянова,
Владислав Здравков Николов,
Силвия Павлова Павлова,
Тодор Стоичков Лозанов,
Георги Цветанов Перев,
Румяна Стефанова Слабова,
Веселина Пенчева Пенева,
Велислава Иванова Попова — Миленкова,
Иван Маринов Маринов,
Ира Пеева Христова,
Зорка Николова Милева — Василева,
Николай Петров Игнатов,
Аглаида Сименова Игнатова,
Олга Русева Сиракова,
Стоян Иванов Сираков,
Емилия Здравкова Винарова,
Наталия Здравкова Винарова,
Наташа Петкова Андреева,
Илияна Ангелова Маринова,
Иванка Славчева Пакиданска,
Красимира Дамянова Цоцова,
Петър Здравков Калпакчиев,
Янка Колева Косева,
Радислава Андреева Косева,
Милена Любенова Табакова,
Васил Николов Руйков

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, моля да вземете предвид следното становище (за улеснение е следвана номерацията на параграфите на проекта):

По отношение на § 1

В §1 от проекта на Постановлението за изменение и допълнение е посочено, че точки 3, 5 и 7 на чл. 4, ал. 1 от Тарифата се отменят, като остава точка 6, предвиждаща такса за издаване на свидетелство за регистрация на марка. Действително, чл. 4 от ЗМГО предвижда подобна такса да бъде събирана от Патентното ведомство (за разлика от таксата за регистрация, както е обсъдено по-долу), но липсва яснота кога същата е дължима и платима.

Разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), предвижда зависимост на регистрацията на марка и издаването на свидетелство единствено от изтичането на срока за подаване на опозиция, съответно влизането в сила на решение по подадена опозиция. Текстът на закона предвижда задължение за административния орган в 7-дневен срок да вземе решение за регистрация и в едномесечен срок да впише марката в Държавния регистър и да публикува в Официалния бюлетин, като на заявителя се издава свидетелство за регистрация. Законът по никакъв начин не предпоставя действията на Патентното ведомство от заплащането на такса от страна на заявителя, още по-малко определя кога е следвало да бъде извършено плащането.

В мотивите за приемането на ЗМГО е изложено, че новият закон цели въвеждането на единна такса, която да се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. В чл. 42, ал. 6 от ЗМГО е предвидено, че към заявката се прилага документ за платени такси (ако са платени по банков път), без да е конкретизирано за кои такси става въпрос (т.е. дали се касае единствено за таксите за заявяване и експертиза или и други). В чл. 46 от закона са регламентирани и последиците от неплащането на таксите, свързани с прекратяване на производството по заявката. Липсата на изрична разпоредба би могло да доведе до тълкуване, че таксата за издаване на свидетелство за регистрация се дължи предварително, при заявяване на марката, в съответствие с чл. 42, ал. 6 ЗМГО (доколкото липса друга разпоредба). Ако обаче се възприеме това тълкуване, то остава открит въпроса по какъв начин ще се процедира при липсата на регистрация на марка (и съответно при неиздаване на свидетелство). Тези съображения са приложими и по отношение на издаването на свидетелство по отношение на географските означения, регламентирани в чл. 4, ал. 2, точка 4 от тарифата.

Предвид на обстоятелството, че в тарифи, одобрени от Министерски съвет се определят размерите на дължимите държавните такси, но не се определя дали и кога те са дължими, считаме, че е необходимо изменение на закона, което да определи изрично кога се дължи таксата за издаване на свидетелства за регистрация.

В допълнение, в проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, са предвидени изменения, включващи отпадане на точки от разпоредби, без да е предвидено следващото преномериране (§1, т. 1 и 2 от проекта). С оглед коректност следва да се предвиди изрично преномерирането на текстовете, както е направено в §2 от проекта на Постановлението за изменение и допълнение.

По отношение на § 3

Считаме, че предложеният текст на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България противоречи на разпоредбите на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) и съответно чл. 15 ЗНА. ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) не предвижда такса за регистрация и съответно не може подобна такса да бъде въвеждана с допълнителна разпоредба в подзаконов нормативен акт.

Новият ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) въведе една единна държавна такса, която се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. Съгласно чл. 4 на отменения ЗМГО (отм.), Патентното ведомство събираше отделни такси в производството по регистрация на марка: такса за заявяване и експертиза при подаване на заявката и преди регистрацията на марката — и впоследствие такса за регистрация и издаване на свидетелство за регистрация. В чл. 4 на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), таксата за регистрация на марката е отпаднала. Посочената разпоредба изчерпателно изброява услугите и действията, за които Патентното ведомство събира такси, като не е предвидено заявителите да дължат и органът да събира отделна такса за регистрация.

Съгласно §5 (1) от ПЗР на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), новият закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съответно, в §13 от ПЗР е предвидено, че в 6- месечен срок от влизането в сила на закона, Министерски съвет приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а до приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на новия закон.

Новият ЗМГО, който е приложим по отношение на всички заявки, по които няма влязло в сила решение, не предвижда такса за регистрация, която да бъде дължима и събирана от Патентното ведомство. Съответно нейното събиране по подзаконов нормативен акт, приет въз основа на отменения закон, е незаконосъобразно и противоречи на изричната разпоредба на §13 от ПЗР на ЗМГО. Ето защо и предложения §3 от ПЗР на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, би противоречал пряко на закона (§13 от ПЗР във вр. с § 5 (1) ПЗР във вр. с чл. 4 ЗМГО), което е в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

Отделно от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), приложим за всички заявки за регистрация на марки, по които няма влязло в сила решение, предвижда Патентното ведомство да вземе решение в 7-дневен срок за регистрация на марка при изтичането на срока за подаване на опозиция, когато такава не е подадена, съответно при окончателно решение по подадена опозиция. Административният орган има задължение по закон да вземе решение за регистрация, без да са предвидени каквито и да било други условия за това, в това число задължение за заплащането на такса за регистрация.

Предвид на изложеното считаме, че предложената разпоредба на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, следва да отпадне. Текстът на разпоредбата противоречи на чл. 4 от действащия ЗМГО, и противно на декларираните мотиви, по никакъв начин не може да доведе „до преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“. Съобразно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, постановлението за изменение и допълнение на Тарифата за таксите като нормативен акт трябва да съответства на закона, който е нормативен акт от по-висока степен, а не да допълва без законова делегация пропуски в него. В случая, законът не е предвидил такса за регистрация на марка да се дължи по заварените производства, по които няма решение за регистрация на марката до влизане в сила на новия закон. След като няма такава законова уредба и таксата за регистрация на марка е отпаднала съгласно чл. 4 на новия ЗМГО, то с Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, тази материя не може да бъде регулирана.

Въвеждането на такса за регистрация на марка по отношение на заявки за регистрация на марки, подадени преди влизането в сила на ЗМГО и по които не е постановено решение, би следвало да е възможно единствено чрез изменение на закона, но не и чрез разпоредба в подзаконов нормативен акт.

Материалът Становище на Представители по ИС Относно Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Д О К Л А Д
от
Емил Караниколов – Министър на икономиката

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, приета с Постановление № 242 на Министерския съвет от 1999 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България (Тарифата), приета с Постановление № 242 на Министерския съвет от 1999 г. (Обн. ДВ, бр. 114 от 1999 г., изм. и доп., бр.117 от 2002 г., бр. 91 от 2005 г., бр. 35 и 42 от 2007 г., бр. 31 от 2011 г., изм. и доп. бр. 99 от 2017 г.).

Проектът на постановление има за цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения, в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), наричан по- нататък ЗМГО.

Една от съществените промени, които ЗМГО внася в уредбата на обществените отношения, свързани със закрилата на регулираните от него обекти на индустриална собственост, е свързана с въвеждането на нови правила за заплащане на дължимите държавни такси в производствата по регистрация на марки и географски означения.

До приемането на новия ЗМГО, заплащането на таксите за отделните административни услуги се извършваше на различни етапи от производството. Така например, при подаване на заявка за марка до три класа, потребителят заплащаше такса по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ (за „заявка и експертиза до три класа“) и по т. 3 (за „публикация в Официалния бюлетин на ПВ“) от Тарифата. Когато след разглеждане на заявката и извършване на формална експертиза и експертиза по същество се установи, че заявката отговаря на изискванията за регистрация, на заявителя се изпращаше съобщение за дължими такси за „регистрация“, „издаване на свидетелство за регистрация“ и „публикация в Официалния бюлетин на ПВ“ (чл. 4, ал. 2, т. 5 – т. 7 от Тарифата). След заплащането им се извършваха и действията по предоставяне на услугите.

Съгласно чл. 4 от новия ЗМГО, заявителят трябва да заплати една държавна такса за заявяване и експертиза, която се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по формалната експертиза и експертизата по същество за всяка заявена марка до три класа. Това включва действия и процедури по разглеждане на искане за регистрация, които предхождат и обосновават решението за регистрация или за отказ, вписването в Държавния регистър на марките и публикация на заявката и на вече регистрираната марка в Официалния бюлетин. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“, предложен в проекта на постановление представлява общият размер на досегашните такси по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“, т. 3, т. 5 и т. 7 от Тарифата. На практика, общият размер на таксата остава непроменен, но се заплаща еднократно при заявяване на услугата, в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси.

Съответните изменения се отнасят и за реда за подаване на заявка за регистрация на географско означение и за вписване на последващ ползвател. При действието на отменения ЗМГО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, при подаване на заявка за регистрация на географско означение или вписване на ползвател, заявителят заплащаше такси по чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“ (за „заявяване и експертиза за регистрация на географско означение“), съответно б. „б“ (за „заявяване и експертиза за вписване на последващ ползвател на географско означение“) от Тарифата, а останалите такси, свързани с регистрацията, а именно таксите за „регистрация и вписване на първи ползвател“, съответно за „вписване на последващ ползвател“, „за издаване на свидетелство“ и за „публикация в Официалния бюлетин“ (посочени в чл. 4, ал. 2, т. 2 – т. 5 от Тарифата) се заплащаха след получаване на съобщение, ако се установи, че заявката отговаря на изискванията.

Съгласно чл. 4 от новия ЗМГО, заявителят дължи еднократно при подаване на заявката „такса за заявяване и експертиза“, която се дължи за всички дейности и процедури за извършването на формална експертиза и експертиза по същество на заявено географско означение или на заявката за ползвател и за вписването му в Държавния регистър на географските означения. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“, предложен в проекта на акт, е същият, като общият размер на таксите по чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“, съответно б. „б“ и т. 5 от Тарифата, но таксата се заплаща еднократно.

Във връзка с предвидената в чл. 81 от новия ЗМГО възможност за потребителите да подават искане за възстановяване на срок, пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, в Тарифата е предвидена нова държавна такса за тази нова административна услуга. С параграф 2, т. 2 от проекта на постановление се предлага размерът на таксата за възстановяване на срок да бъде 100 лв. Този размер е определен по реда на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, за което е приложен разчет, който е неразделна част от финансовата обосновка.

С цел преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО §3, ал. 1 от проекта на постановление предвижда по всички заявки, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на новия ЗМГО, както и за заявки, подадени след влизане в сила на закона, да се дължат такси в съответствие с измененията в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, предвидени в § 1 от проекта на постановление. Същевременно с § 3, ал. 2 от проекта на постановление се регламентира и специален ред, който да гарантира, че ще бъдат събрани всички дължими държавни такси по тези неприключили производства. В тези случаи, преди приемането на решение по регистрацията следва да се изпраща съобщение до заявителя, съответно до лицето, което го представлява, за доплащане на разликата между дължимата държавна такса, определена съобразно настоящото изменение и допълнение на Тарифата, и реално заплатената от него сума.

Промени в Тарифата се налагат и във връзка с несъответствия в терминологията и препратките между текстовете на ЗМГО и Тарифата, настъпили в резултат от промяната на законодателството, които ще затруднят потребителите при упражняването на правата им и биха могли да доведат до забавяне на регистрациите. Така например, с цел постигане на яснота и прецизност, както и за да се предотврати възможността от объркване на потребителите, досегашната такса по т. 10 на чл. 4, ал. 1 от Тарифата е отделена в нова т. 11 към същата разпоредба, като в нея се уточнява, че определената такса се отнася до разглеждане не само на искания, но и на опозиции, с които се иска заличаване или отказ на регистрация на марка във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗМГО на основание претендирана или установена недобросъвестност. Променена е и формулировката на досегашната т. 11 (нова т. 12) като описателният израз „ограничения в списъка на стоките и/или услугите на регистрирана марка“ е заменен с използвания при настъпването на тази хипотеза термин в закона, а именно с „частичен отказ от право върху марка“. Предлага се и отпадането, съответно прецизирането на текстовете, при които при предоставянето на дадена услуга новият закон не предвижда издаването на удостоверения или публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, а вписване на това обстоятелство в Държавния регистър на съответния обект на индустриална собственост.

В чл. 106 от приетия нов ЗМГО е предвидено също така решенията за прекратяване на производствата по заявки за регистрация на географско означение или за отказ от вписването на ползвател, които до влизането му в сила се разглеждаха от състави по спорове на Патентното ведомство, да се обжалват по съдебен ред. Това от своя страна налага предвидените за тези производства държавни такси по чл. 4, ал. 2, т. 6, б. „а“ и б. „в“ да бъдат отменени.

Приемането на предлагания проект на нормативен акт се налага и от факта, че с § 4 от ПЗР на новия ЗМГО се отменя Законът за марките и географските означения (Обн. ДВ, бр. 81 от 1999 г.; отм. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), с което отпада и едно от основанията за издаване на постановлението, с което е приета Тарифата.

Промените в законодателството безспорно налагат да бъде изменена и допълнена действащата към момента Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, в частта, отнасяща се до вида и размера на таксите, свързани със закрилата на марките и географските означения.

С приемането на проекта на постановление се очаква да се преодолее и правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в обхвата на § 5 от ПЗР на новия ЗМГО. Ще се предотврати и възможността от объркване на потребителите (заявителите и техните представители) относно вида и размера на дължимите държавни такси и евентуално забавяне на процесите по регистрация вследствие на настъпилите законодателни промени. Ще бъде спазено и изискването в нея да бъде посочено актуалното правно основание, на което същата е издадена.

По проекта на нормативен акт е извършена предварителна частична оценка на въздействието по чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Оценката е съгласувана с Дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет в съответствие с чл. 30б, във връзка с чл. 30 г от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

За изпълнението на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на икономиката, респективно по бюджета на Патентното ведомство на РБ.

Приемането на проекта на акт ще доведе до незначително увеличаване на приходите в държавния бюджет, в резултат на промените, свързани с въвеждането на нова такса за производството по възобновяване на срок поради особени непредвидени обстоятелства, предвидена в чл. 81, ал. 1 от ЗМГО. Размерът на тази такса е определен по реда на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и се предвижда да бъде 100 лв. Към момента не може да се прогнозира с точност броят на лицата, които ще се възползват от тази процедура. Въпреки това, поради факта, че през предходните три години са направени общо 329 подобни искания (2017 г. – 146 бр., 2018 г. – 122 бр., 2019 г. – 61 бр.), може да се прогнозира, че общият брой на подадените искания на годишна база няма да бъде голям. Очаква се процентната им стойност от приходите на Патентното ведомство от държавни такси да е по-малко от 0,1 на сто.

Предвиденото отпадане на две от таксите (по чл. 4, ал. 2, т. 6, б. „а“ и б. „в“) от Тарифата, не се очаква да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като през последните пет години няма подадена нито една жалба срещу решение за прекратяване на производството по заявка за регистрация на географско означение или по отказ от вписване на ползвател и следователно такива такси не са постъпвали в бюджета.

Оценката за въздействието, което заплащането на единната такса за „заявяване и експертиза“ в производствата по регистрация на марки и географски означения би имала върху бюджета е направена още в одобрената от Министерството на финансите финансова обосновка, приложена към проекта на приетия нов ЗМГО. Съгласно тази обосновка не се очаква отказ на значителен брой потребители от ползване на услугите на Патентното ведомство по регистрация на марка, поради необходимостта от заплащане на дължимата държавна такса на един път, а не както до сега на два пъти, по следните причини:

На първо място, размерът на общата сума, която потребителите дължат остава непроменен, като в същото време са съкратени някои от процедурите. Отпаднала е необходимостта от провеждане на допълнителна кореспонденция за уточняване на дължимите суми, следене на срокове, необходимостта от плащане на допълнителни такси при пропускане и възстановяване на тези срокове и други.

На второ място, броят на потребителите, които съгласно отчетите на административния орган за 2016, 2017, 2018 и 2019 г., са заплатили само първата част от дължимата към момента такса, без да са стигнали до окончателна регистрация (съответно не са платили втората част от таксата за регистрация) са между три и четири процента.

С оглед на това може да се очаква, че евентуалното намаляване на броя на подадените за регистрация заявки, вследствие на начина на заплащане на таксите, ще се компенсира с увеличаване на заявителската активност, която е резултат от по- ефективната и резултатна дейност, постигната чрез съкратените по този начин срокове и общото намаляване на разходите за потребителите.

Предложените промени в Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България няма да окажат влияние върху размера на приходите от такси за предоставяне на услуги от Патентното ведомство, посочен в проектобюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Проектът на нормативен акт беше публикуван на интернет страницата на Патентното ведомство, на Министерството на икономиката и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация като на заинтересованите лица беше предоставен срок от 30 дни за становища, предложения и възражения. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, на интернет страницата на същите институции и на Портала за обществени консултации е публикувана и справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка на неприетите такива.

Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки, са приложени към настоящия доклад.

Предложеният проект на постановление не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България, приета с Постановление № 242 на Министерския съвет от 1999 г. (Обн. ДВ, бр. 114 от 1999 г., изм. и доп., бр.117 от 2002 г., бр. 91 от 2005 г., бр. 35 и 42 от 2007 г., бр. 31 от 2011 г., изм. и доп. бр. 99 от 2017 г.).

С уважение,

ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Проект на Постановление на Министерския съвет;
2. Финансова обосновка;
3. Частична предварителна оценка на въздействието;
4. Становище на Дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието;
5. Справка за отразяване на получените становища от проведеното междуведомствено съгласуване;
6. Справка за отразяване на получените становища от обществените консултации;
7. Съгласувателни становища.
8. Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване.

Материалът Доклад на Министъра на икономиката относно изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от ПВ на Република България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В Л Е Н И Е №…………….2020 г.

за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, приета с Постановление № 242 на Министерския съвет от 27.12.1999 г. (Обн. ДВ, бр. 114 от 1999 г., изм. и доп. бр. 117 от 2002 г., бр. 91 от 2005 г., бр. 35 и 42 от 2007 г., бр. 31 от 2011 г., изм. и доп. бр. 99 от 2017 г.)

 МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ

§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:
а)в т. 1, буква „а“, първа и втора колони числата „140“ и „330“ се заменят съответно с „520“ и„1010“;
б)точки 3, 5 и 7 се отменят;
в)в основния текст на т. 8 думите „публикация в Официалния бюлетин“ се заменят с „вписване в Държавния регистър на марките“;
г)създава се нова т. 11:
„11. Разглеждане на опозиции и искания за заличаване на регистрация във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗМГО“. В първа и втора колони се вписва числото „50“;
д)досегашната т. 11 става т. 12 и в нея думите „ограничения в списъка на стоките и/или услугите на регистрирана марка и издаване на удостоверение и публикация в Официалния бюлетин“ се заменят с „частичен отказ от право върху марка“.

2. В ал. 2:
а)в т. 1, букви „а“ и „б“, числата „180“ и „150“се заменят съответно с „220“ и „190“;
б)точка 5 се отменя;
в)точка 6 се изменя така:
„6. Разглеждане на жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 97, ал. 3 от Закона за марките и географските означения“;
г)в т. 7 думите „чл. 57, ал. 1, т. 2“ се заменят с „чл. 92, ал. 1, т. 2“.

§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основния текст на т. 3 думата „технически“ се заменя с „явни фактически“;
2. Създава се нова т. 4:
„4. Искане за възстановяване на срок“. В първа и втора колони се вписва числото „100“;
3. Досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6, като в тях думите „и публикация в Официалния бюлетин“ се заличават;
4. Досегашната т. 6 става т. 7, като в нея думите „и публикация в Официалния бюлетин за вписването“ се заличават;
5. Досегашната т. 7 става т. 8, като в нея думата „публикации“ се заменя с „вписвания“;
6. Досегашните т. 8, 9 и 10 стават съответно т. 9, 10 и 11;
7. Досегашната т. 11 става т. 12 и се изменя така:
„12. Искане за вписване на наложени обезпечителни мерки, запор или включване в масата на несъстоятелността“;
8. Досегашната т. 12 става т. 13, като се изменя така:
„13. Искане за вписване на учреден особен залог“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. (1) По заявки за марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на Закона за марките и географските означения (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), както и за заявки, подадени след влизане в сила на този закон, но преди влизане в сила на постановлението, се дължат такси в съответствие с чл. 4, ал. 1, съответно ал. 2 от настоящото изменение и допълнение на Тарифата.

(2) Преди вземане на решение за регистрация по заявка на марка или географско означение, попадаща в обхвата на § 3, ал. 1, на заявителя, съответно на лицето, което го представлява, се изпраща съобщение за доплащане в 14-дневен срок от получаване на съобщението, на разликата между дължимата държавна такса, определена съобразно настоящото изменение и допълнение на Тарифата, и реално заплатената от него сума. Ако таксата не бъде доплатена, заявката се счита за оттеглена.

§ 4. Постановлението се приема на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (Обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г.).

§ 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(БОЙКО БОРИСОВ)

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:
(ВЕСЕЛИН ДАКОВ)

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО:
(СИЛВИЯ БЕРКОВА)

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„АДМИНИСТРАТИВНО-ПРАВНИ ДЕЙНОСТИ
И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“
В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО:
(ВЕРОНИКА ТОДОРОВА)

Материалът Проект за изменение на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

1. Дефиниране на проблема:

1.1. Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. Посочете аргументите, които обосновават нормативната промяна.

На 28 ноември 2019 г. от Народното събрание на Република България беше гласуван и приет на второ четене проект на изцяло нов Закон за марките и географските означения (ЗМГО). Същият е публикуван в Държавен вестник, бр. 98 от 13 декември 2019 г. и влиза в сила три дни след обнародването му. Една от съществените промени, които този закон внася в уредбата на обществените отношения, свързани със закрилата на регулираните от него обекти на индустриална собственост, е свързана с вида на дължимите държавни такси, които се събират за предоставяните от Патентно ведомство (ПВ) услуги, посочени в чл. 4 от него. Тази промяна е свързана с въвеждане на нови правила за заплащане на дължимите държавни такси в производствата по регистрация на марки и географски означения. Досега съществуващият модел, съгласно който заплащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация, е заменен с едно заплащане за обединена услуга, наречена „такса за заявяване и експертиза“, дължима при подаване на заявката. С новия ЗМГО е въведена и една нова държавна такса, която се заплаща от потребителите при подаване на искане за възстановяване на срок. В същото време е предвидено решенията за прекратяване на производствата по заявки за регистрация на географско означение или за отказ от вписването на ползвател, които до влизане в сила на новия ЗМГО се разглеждаха от състави по спорове на Патентното ведомство, да се обжалват по съдебен ред. Това от своя страна налага предвидените за тези производства държавни такси да отпаднат. Тези промени в законодателството безспорно изискват да бъде изменена и допълнена действащата към момента Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България (Тарифата), в частта, касаеща вида и размера на таксите, свързани със закрилата на марките и географските означения.

Поради факта, че съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО, неговите разпоредби се прилагат и за заявки, подадени преди влизането му сила, по които няма влязло в сила решение, е необходимо приемането на предложения акт да стане във възможно най-кратък срок. За да се осигури ефективното прилагане на тази разпоредба на закона, в ПЗР на Тарифа се предвижда да бъде включен текст, съгласно който по всички заявки, попадащи в обхвата на § 5, ал. 1 от ПЗР на новия ЗМГО, както и по заявки подадени след влизане в сила на този закон, но преди влизане в сила на постановлението за изменение и допълнение на Тарифа, се дължат такси по предлагания за изменение и допълнение акт. Предвижда се също така да бъде установен редът, по който тези такси ще бъдат събирани, като се предлага на заявителя, съответно на лицето, което го представлява, да се изпраща съобщение за доплащане на разликата между дължимата държавна такса, определена съобразно настоящото изменение и допълнение на Тарифата и реално заплатената от него сума.

С оглед изменение в новоприетия закон на терминологията и номерацията на разпоредбите, уреждащи конкретни хипотези, за които се дължат държавни такси, е необходимо същите да бъдат отразени и приведени в съответствие в текстовете на Тарифата.

Приемането на предлагания проект на нормативен акт се налага и от факта, че с § 4 от ПЗР на новия ЗМГО се отменя Законът за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19 и 80 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г. и бр. 61 от 2018 г.), с което отпада и едно от основанията за издаване на постановлението, с което е приета Тарифата.

1.2. Опишете какви са проблемите в прилагането на съществуващото законодателство или възникналите обстоятелства, които налагат приемането на ново законодателство. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).

Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като основната причина за предложеното изменение и допълнение на Тарифата е, че тя вече не отговаря напълно на новата законодателна уредба.

До приемането на новия ЗМГО, заплащането на таксите за отделните административни услуги се извършваше на различни етапи от производството. Така например, при подаване на заявка за марка до три класа, потребителят заплащаше такса по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ (за „заявка и експертиза до три класа“) и по т. 3 (за „публикация в Официалния бюлетин на ПВ“) от Тарифата. Когато след разглеждане на заявката и извършване на формална експертиза и експертиза по същество се установи, че заявката отговаря на изискванията за регистрация, на заявителя се изпращаше съобщение за дължими такси за „регистрация“, „издаване на свидетелство за регистрация“ и „публикация в Официалния бюлетин на ПВ“ (чл. 4, ал. 2, т. 5 – т. 7 от Тарифата). След заплащането им се извършваха и действията по предоставяне на услугите. Този механизъм е отразен в действащата към момента Тарифа.

Съгласно чл. 4 от новия ЗМГО, заявителят дължи заплащане на държавна такса при подаване на заявката, която е наречена „такса за заявяване и експертиза“. Тя се дължи за всички действия по извършването на формална експертиза и експертиза по същество на заявена марка до три класа, за публикация на заявката и на вече регистрираната марка в Официалния бюлетин, за самата регистрация, както и за вписването и в Държавния регистър на марките. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“ е същият, като общият размер на таксите по чл. 4, ал. 1, т. 1,6. „а“, т. 3, т. 5 и т. 7 от Тарифата, но таксата е една.

Съответните изменения се отнасят и за реда за подаване на заявка за регистрация на географско означение и за вписване на последващ ползвател. При действието на отменения ЗМГО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, при подаване на заявка за регистрация на географско означение или вписване на ползвател, заявителят заплащаше такси по чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“ (за „заявяване и експертиза за регистрация на географско означение“), съответно б. „б“ (за „заявяване и експертиза за вписване на последващ ползвател на географско означение“) от Тарифата, а останалите такси, свързани с регистрацията, а именно таксите за „регистрация и вписване на първи ползвател“, съответно за „вписване на последващ ползвател“, за издаване на свидетелство“ и за „публикация в Официалния бюлетин“ (посочени в чл. 4, ал. 2, т. 2- т. 5 от Тарифата) се заплащаха след получаване на съобщение, ако се установи, че заявката отговаря на изискванията.

Съгласно чл. 4 от новия ЗМГО, заявителят дължи заплащане на държавна такса при подаване на заявката, която е наречена „такса за заявяване и експертиза“, но обхваща дейностите за извършването на формална експертиза и експертиза по същество на заявено географско означение или на заявката за ползвател и за вписването му В Държавния регистър на географските означения. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“ е същият, като общият размер на таксите по чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“, съответно б. „б“ и т. 5 от Тарифата, но таксата е една.

Този ред не може да бъде приложен без изменение на Тарифата, тъй като, както беше посочено вече, видът на таксите по чл. 4 от новия ЗМГО, както и редът за плащането им са различни от вида на таксите и редът за плащането им по чл. 4 от отменения ЗМГО и подзаконовите актове по прилагането му.

Без да бъде приет предложения нормативен акт не е възможно да бъде приложен и редът за предоставяне на услугата за възстановяване на пропуснати срокове поради особени непредвидени обстоятелства, предвиден в чл. 81 от ЗМГО, тъй като няма да е ясен размерът на дължимата държавна такса. Няма да е възможно и ефективното прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на новия ЗМГО по отношение на събраните от Патентното ведомство дължими държавни такси по заявки, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на новия закон.

Съществуването на текстове, предвиждащи заплащането на такси пред Патентното ведомство за услуги, които то не предоставя, би било в нарушение на чл. 12 от Закона за нормативните актове.

Наличието на несъответствия в терминологията и препратките между текстовете на ЗМГО и Тарифата, настъпили в резултат от промяната на законодателството ще затруднят потребителите при упражняването на правата им и биха могли да доведат до забавяне на регистрациите.

1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт, или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?

Не са извършвани последващи оценки и анализи.

2. Цели:

Посочете целите, които си поставя нормативната промяна, по конкретен и измерим начин и график, ако е приложимо, за тяхното постигане. Съответстват ли целите на действащата стратегическа рамка?

1. Привеждане в съответствие на подзаконовата нормативна уредба, касаеща заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения с приетия нов Закон за марките и географските означения.

2. Да се преодолее правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от ПЗР на новия ЗМГО.

3. Привеждане в съответствие на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България с чл. 12 от Закона за нормативните актове.

4. Да се предотврати възможността от объркване на потребителите и евентуално забавяне на процесите по регистрация в следствие на настъпилите законодателни промени.

3. Идентифициране на заинтересованите страни:

Посочете всички потенциални засегнати и заинтересовани страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи, др.).

– Патентното ведомство на Република България
– Заявители и притежатели/ползватели на марки и географски означения;
– Вписани представители или съдружия от представители по индустриална собственост. Към настоящия момент има 650 вписани представители и 5 съдружия;
– Представители или съдружия от представители по индустриална собственост, упражняващи професията в други държави членки на ЕС, на Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, които имат интерес да извършват услуги на територията на Република България;

4. Варианти на действие:

Идентифицирайте основните регулаторни и нерегулаторни възможни варианти на действие от страна на държавата, включително варианта „без действие„.

Вариант 1 „ Без предприемане на действие “

1. Тарифата за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България няма да съответства на съществуващата и приложима съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове уредба, определена в ЗМГО (обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г.) и ще се залази правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения.

3. Няма да е възможно и ефективното прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на новия ЗМГО по отношение на събраните от Патентното ведомство дължими държавни такси по заявки, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на новия закон.

4. Няма да може да бъде приложен предвиденият в новия ЗМГО ред за предоставяне на услугата за възстановяване на пропуснати срокове поради особени непредвидени обстоятелства, предвиден в чл. 81 от ЗМГО .

5. Тарифата за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България няма да е в съответствие с чл. 12 от Закона за нормативните актове.

Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата

1. Тарифата за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България ще съответства на съществуващата и приложима съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове уредба, определена в ЗМГО (обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г.) и ще се осигури правната сигурност за потребителите относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения.
2. Ще се осигури ефективното прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на новия ЗМГО по отношение на събраните от Патентното ведомство дължими държавни такси по заявки, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на новия закон.
3. Ще бъде възможно прилагането на предвиденият в новия ЗМГО ред за предоставяне на услугата за възстановяване на пропуснати срокове поради особени непредвидени обстоятелства, предвиден в чл. 81 от ЗМГО .
4. Тарифата за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България ще бъде приведена в съответствие с чл. 12 от Закона за нормативните актове.

5. Негативни въздействия:

Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други негативни въздействия за всеки един от вариантите, в т.ч. разходи (негативни въздействия) за идентифицираните заинтересовани страни в резултат на предприемане на действията. Пояснете кои разходи (негативни въздействия) се очаква да бъдат второстепенни и кои да са значителни.

Вариант 1 „Без предприемане на действие“

1. Ако не бъде прието Постановлението за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България ще продължава да съществува подзаконов нормативен акт, който противоречи на въведените със ЗМГО, обнародван в ДВ, бр. 98 от 13. 12. 2019 г., законодателни промени, предвиждащи промени във вида и начина на заплащане на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения.

2. Патентното ведомство няма да може да изпълни ефективно задължението си да събере дължимите държавни такси по заявки за марки и географски означения, които попадат в обхвата на § 5 от ПЗР на действащия ЗМГО, както и по искания за възстановяване на срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства.

3. Служителите в администрацията на Патентното ведомство на Република България ще отговарят на по-голям брой запитвания, касаещи дължимите държавни такси по различните услуги, които предоставя и ще е необходимо да се ангажират допълнително с действия по възстановяване на платени държавни такси, които вече не са дължими.

4. Заявителите и притежателите на марки, както и заявителите и ползвателите на географски означения и техните представители ще продължат да изпитват затруднения при прилагането на процедурите, което означава, че по отношение на тях няма да е спазен напълно принципа за предвидимост и правна сигурност от действията на администрацията. Те няма да могат да упражнят и ефективно правата си, свързани с възможността да подадат искане за възстановяване на срокове.

1. Не е установена възможност за негативно въздействие върху Патентното ведомство. Въпреки предвиденото отменяне на две от таксите (по чл. 4, ал. 2, т. 6, б. „а“ и б. „в“) от Тарифата, не се очаква това да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като през последните пет години няма подадена нито една жалба срещу решение за прекратяване на производството по заявка за регистрация на географско означение или по отказ от вписване на ползвател и следователно такива такси не са постъпвали в бюджета.

2. Не е установена възможност за негативно въздействие от приемането на акта върху заявителите и притежателите на марки, както и за заявителите и ползвателите на географски означения и техните представители. Това е така, доколкото самото задължение за заплащане на единна такса за „заявяване и експертиза“ при подаване на заявки, както и такса за „възстановяване на срока“ произтича не от промяната на Тарифата, а от приетият нов ЗМГО. Следва да се има предвид, че както беше посочено по-горе размерът на таксата за „заявяване и експертиза“ е сбор от досега дължимите такси за същите действия, но се заплаща не на отделните етапи от производството, а при подаването на заявката за регистрация.

6. Положителни въздействия:

Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други ползи за идентифицираните заинтересовани страни за всеки един от вариантите в резултат на предприемане на действията. Посочете как очакваните ползи кореспондират с формулираните цели.

Вариант 1 „ Без предприемане на действие “

Не са установени положителни въздействия върху никоя от заинтересованите страни при положение, че Тарифата остане непроменена.

Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата “

1. Подзаконовата нормативна уредба, касаеща заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения ще бъде приведена в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения (обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г.).

2. Ще се преодолее правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от ПЗР на новия ЗМГО.

3. Привеждане в съответствие на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България с чл. 12 от Закона за нормативните актове. Ще бъде спазено и изискването в нея да бъде посочено актуалното правно основание, на което същата е издадена.

4. Ще се предотврати възможността от объркване на потребителите (заявителите и техните представители) относно вида и размера на дължимите държавни такси и евентуално забавяне на процесите по регистрация в следствие на настъпилите законодателни промени.

5. Патентното ведомство и служителите от администрацията му ще прилагат по отношение на заявителите и притежателите на марки и техните представители нормативна уредба, която е ясна и предвидима. Ще намалее броят на запитванията, произтичащи от съществуващите неясноти относно дължимите държавни такси, и ще се предотврати опасността от увеличаване натовареността на работата на администрацията по искания за възстановяване на недължимо платени такси.

7. Потенциални рискове:

Посочете възможните рискове от приемането на нормативната промяна, включително възникване на съдебни спорове.

Не са идентифицирани възможни рискове при реализирането на Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България.

8.1. Административната тежест за физическите и юридическите лица:

□ Ще се повиши
□ Ще се намали
* Няма ефект

Всички промени в Тарифата, включително въвеждането на единна такса за „заявяване и експертиза“ и на такса за „възстановяване на срок“ отразяват вече действащите законодателни промени, въведени със ЗМГО. Те не се въвеждат с настоящия нормативен акт, а той единствено конкретизира размера на дължимите държавни такси. Следва да се има предвид, че размерът на единна такса за „заявяване и експертиза“ представлява сбор на дължимите такси за извършените действия до издаване на решение по заявката за марка или географско означение, прилагани и до сега.

Що се касае до новата такса за „възстановяване на срок“, то същата е вече въведена с новия ЗМГО и не може да се твърди, че конкретизирането на размера й води до допълнителна административна тежест за потребителите.

8.2. Създават ли се нови регулаторни режими? Засягат ли се съществуващи режими и услуги?

Не се създават нови регулаторни режими.

9. Създават ли се нови регистри?

Когато отговорът е „да“, посочете колко и кои са те

Не се създават нови регистри.

10. Как въздейства актът върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?

* Актът засяга пряко МСП
□ Актът не засяга МСП
□ Няма ефект

Проектът на акт засяга пряко микро-, малките и средни предприятия, доколкото същите могат да бъдат заявители или притежатели на марки, както и заявители или ползватели на географски означения.

11. Проектът на нормативен акт изисква ли цялостна оценка на въздействието?

□ Да
* Не

12. Обществени консултации:

Обобщете най-важните въпроси за консултации в случай на извършване на цялостна оценка на въздействието или за обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури.

Проектът на Постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на икономиката, Патентното ведомство на Република България и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица беше предоставен срок от 30 дни за становища, предложения и възражения.

13. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?

□ Да
* Не

Моля посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 8.1 и 8.2, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник).

14. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт:
Име и длъжност: Силвия Беркова, главен секретар на Патентно ведомство на Република България
Дата: 16.12.2019г.
Подпис:

Материалът Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от ПВ на Република България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове

I. Относно раздел 1 „Дефиниране на проблема“

Относно подточка Б) за идентифицираните проблеми във връзка с изпълнение на задълженията на Република България по прилагане на европейското законодателство, предлагаме да се разясни какво представлява сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, какви са правата на притежателите на този сертификат, срока на действието му, кога може да се приложи изключение от закрилата, осигурена от сертификата и т.н.

II. Относно раздел 3 „Идентифициране на заинтересованите страни“

Предлагаме да се включи информация за приблизителен брой фармацевтични производители на генерични и биоподобни лекарствени продукти.

III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“

Предлагаме в т.11 на Вариант 2 да се опишат предвидените конкретни предложения, свързани с процедурата по прилагане на Регламент (ЕС) № 2019/933. В случай че се засягат процедури по регистрация или сертификация, с необходимост от осигуряване на допълнителни ресурси, то това също следва да се включи в изложението на варианта. При положение че се предвижда въвеждането на такса от 100 лв., следва да се изясни дали тя е определена в съответствие с изискванията на чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и дали не се явява предпоставка за въвеждане на допълнителна административна тежест за идентифицираните засегнати страни.

* Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация се съпоставят кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието и кръгът от въпроси, засегнати от обхвата на нормативната намеса в проекта на акт.

*** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището.

**** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ /П/

/КРАСИМИР БОЖАНОВ/

Материалът Становище на администрацията на Министерския съвет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели

Изработването на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗИД на ЗПРПМ) е във връзка с изпълнение на Решение на Министерския съвет № 704 от 05.10.2018 г. (РМС № 704), с което са приети мерки за трансформация на модела на административно обслужване.

Законопроектът цели и изпълнение на задължението на страната ни да осигури възможност за прилагане на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд (ППИ на СЕПС), ратифициран със закон, обнародван в ДВ, бр. 50 от 15 юни 2018 г. и спазването на Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила. Предвидени са и изменения, които произтичат от разпоредбите на Регламент 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти.

С РМС № 704 беше приет пакет от мерки за трансформация на модела на административно обслужване с цел намаляване на административната тежест за бизнеса. В т. 100 от Приложение № 1 към решението е посочено, че са констатирани проблеми във връзка с предоставяне на услугата по вписването в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Посочва се, че изискванията, необходими за започването и за осъществяването на дейността по представителство, са уредени с акт, различен от закон, както и че Законът за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), където е уреден режимът, не установява изчерпателно особените правила в производствата по вписване в регистъра и по издаването на удостоверение, спирането и прекратяването на съответната стопанска дейност, съответно за заличаването от регистъра и обезсилването на издадено удостоверение. В ЗПРПМ не е посочено и, че Регистърът на представителите по иднустриална собственост се поддържа съгласно изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). В тази връзка се предлага всички посочени по-горе въпроси да бъдат уредени в ЗПРПМ. Отбелязва се в допълнение, че от нормативния акт, който към момента урежда тази материя, а именно Наредбата за представителите по индустриална собственост, трябва да отпаднат съществуващите разпоредби, съгласно които от потребителите се изисква представяне на документи, които Патентното ведомство следва да събира по служебен път, а именно: свидетелство за съдимост, копие от документ за самоличност, диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”, копие от удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на професионална квалификация.

С цел преодоляване на посочените проблеми, законопроектът предвижда в ЗПРПМ да бъде създадена нова глава „Представители по индустриална собственост“, с която изчерпателно се регламентират всички въпроси, свързани с упражняването на дейността по представителство по индустриална собственост, особените правила по вписване на тези лица или съдружия в регистрите, издаването на удостоверение, спиране и прекратяване на дейността, отписване от регистъра и обезсилване на издадено удостоверение. Като цяло предложените текстове възпроизвеждат досегашната правна уредба, съдържаща се в Наредбата за представителите по индустриална собственост, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 08 август 2017 г. Тези правила са съобразени с изискванията на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за признаване на професионалните квалификации. В чл. 92 от законопроекта изрично е предвидено задължението на администрацията служебно да събира всички необходими за съответното производство документи и информация, които са налични при него или при друг орган, а в чл. 91 и задължението регистрите на представителите по индустриална собственост и на сдруженията на тези представители да се поддържа съгласно правилата на ЗОАРАКСД.

По отношение на готовността на страната ни да прилага правото на ЕС, действащо в областта, която ЗПРПМ регламентира, а именно на правилата на ППИ на СЕПС и на Регламент (ЕС) № 1257/2012, са предвидени изменения, които гарантират спазването на задължението, съдържащо се в чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1257/2012. В тази връзка се предвижда национален или европейски патент с действие на територията на Република България, за които има вписан европейски патент с единно действие, да прекратят действието си, считано от датата на публикуване на съобщението за издаването на патента с единно действие в Европейския патентен бюлетин.

Произтичащите допълнения на ЗПРПМ от Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, са свързани с необходимоста да бъде определен редът, по който протича производството пред Патентното ведомство за подаване на уведомление за прилагане на изключението от сертификата за допълнителна закрила, както и сроковете за произнасяне. В съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/93 3 се предвижда да бъде въведена такса за производството във връзка с това уведомление, както и за публикацията му в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Предложеният акт е насочен към разрешаването и на други проблеми, свързани с преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, оптимизиране на процесите и съкращаване на някои от сроковете. Така например в предмета на закона изрично се посочва, че той се прилага за български физически и юридически лица, определя се със законов текст действието на обезпечението по отношение на притежателя на патента и лицензополучателя, прецизират се разпоредбите, касаещи регистрацията на патенти в чужбина и по-специално на европейски патенти по начин, който ясно и еднозначно да указва на всички заинтересовани лица, че това право се реализира при спазването на изискванията за проверка на класифицирана информация, предвижда се изрично възможността за подаване на заявка за удължаване действието на сертификат за допълнителна закрила и други. С предложените промени се отстраняват някои несъответствия възникнали в резултат от промяна в действащите европейски правни норми, като например идентификационния номер на Регламента, в който е установен реда за издаване на сертификати за допълнителна закрила на продукти и средства, защитени с патент. Отстранени са някои от съществуващите празноти в законодателството, като са предвидени основания за отписване от Регистъра на съдружията на представителите по индустриална собственост и е въведен механизъм за защита интересите на потребителите на услугите, предоставяни от представителите по индустриална собственост. За тази цел е предвидено въвеждането на задължителна застраховка „професионална отговорност“ за тези лица и сдружения, в съответствие с предвидената възможност в чл. 26 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Застраховката ще гарантира покриване на отговорността за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на лицата, осъществяващи представителство по индустриална собственост, вследствие на осъществяваната от тях дейност.

С цел бързина на административното производство се променя срокът, в който потребител може да иска удължаване на срока за извършване на определено действие поради настъпили особени непредвидени обстоятелства, като се предвижда той да бъде до един месец след отпадане на причината, но не по-късно от три месеца от изтичане на пропуснатия срок, като изрично се посочват хипотезите, при които удължаване на срока не се допуска. Съкратен е и срокът, в който подателят на заявление за регистрация на полезен модел може да направи искане за отлагане на регистрацията, като се предвижда това искане да бъде правено едновременно с подаване на заявлението, а не както досега – в тримесечен срок от подаването. Предложението за тази промяна е продиктувано от обстоятелството, че обикновено експертизата по подадена заявка за този обект се извършва в рамките на един месец, но процедурата по регистрация е блокирана до изтичането на предвидения тримесечен срок, в който може да бъде подадено искането за отлагане, което значително забавя крайната регистрация. Това поражда недоволство сред лицата, подали заявки, които обикновено имат интерес от максимално бърза регистрация. Това забавяне е неоправдано и с оглед броя на направените през последните 3 години искания за отлагане на регистрацията, които са общо 2 броя. Предвижда се искането за отлагане на регистрация да бъде подавано едновременно със заявлението за регистрация.

С цел намаляване на финансовата и административна тежест за потребителите са предвидени промени и в правилата за представителство пред Патентното ведомство, установени в чл. 3 от ЗПРПМ. С предложените промени се разширява кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство. Предвижда се това право да може да бъде упражнявано и от адвокати, които са придобили право да извършват дейност по реда на Закона за адвокатурата. Това предложение произтича от факта, че и към момента, в съответствие с действащата нормативна уредба, при иницииране на съдебна фаза на обжалване страните се представляват от адвокати. Действащите правила, при които в административната фаза заинтересованите лица се представляват от едно лице, което може и да не е адвокат, а в съдебната фаза на защита – само от адвокат, не са достатъчно благоприятни за потребителите на тази услуга. На практика законодателството е установило за тези лица една допълнителна тежест, която има и административен и финансов характер, тъй като налага ангажирането на двама представители и изисква отделянето на повече време и финансови ресурси, като същевременно затруднява защитата. Адвокатите притежават необходимия образователен ценз, съгласно действащото законодателство, и единственото което ги различава от вписаните представители е органът, пред който са положили изпит.

Подобна практика имат много други държави членки, между които Италия, Германия, Франция, Холандия, както и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и др.

Разширяването на кръга от лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство, ще доведе до увеличаване на конкуренцията на пазара на тази услуга, а оттам и до повишаване на качеството на предоставянето й, до по-ниски разходи за потребителите и ще бъде изцяло в интерес на заявителите.

За по-голяма прецизност и в съответствие с чл. 9 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги се предвижда и изменение на ал. 2 на същата разпоредба, с което изрично се посочва, че не само физическите лица, които имат адрес в страната и юридическите лица, чието седалище е в територията на Република България, но и тези, които са установени в която и да е държава членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария могат да извършват действията пред Патентното ведомство лично, без да е необходимо да ползват услугите на специален представител.

Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта предвиждат аналогични на горепосочените промени да бъдат направени в съответните разпоредби, уреждащи представителството пред Патентното ведомство и в другите закони, които тази администрация прилага, като Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и Закона за топологията на интегралните схеми.

С цел уеднаквяване на режима, към лицата, които могат да предоставят временно или еднократно услугата по представителство, са добавени и лицата, вписани в Регистъра на представителите по индустриална собственост на Европейското патентно ведомство.

Приемането на предложения законопроект ще доведе до незначително увеличаване на приходите в държавния бюджет, в резултат на предвидените такси за производството във връзка с уведомленията за прилагане на изключенията от защита със сертификат за допълнителна закрила по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/933 и за публикация на това уведомление в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Във връзка с чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, тези такси ще бъдат разходоориентирани, като по предварителни разчети те няма да надвишават общо 100 лв. Към момента не може да бъде направена точна оценка на общата стойност на приходите от тези такси, но се очаква те да са по-малко от 0,1 на сто от приходите на Патентното ведомство от държавни такси. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.

Приемането на законопроекта ще доведе до повишаване качеството на административното обслужване в областта на регистрацията на патентите, полезните модели и сертификатите за допълнителна закрила. Ще се постигне яснота, предвидимост в действията на администрацията, прозрачност и повишаване качеството и бързината на предоставяне на услугите от Патентното ведомство, така че и физическите лица, които не са специалисти в областта на защитата на интелектуалната собственост, да могат лесно и ефективно да упражнят сами правата си. Ще се преодолеят и съществуващите в нормативната уредба празноти, свързани с дейността по представителство по индустриална собственост, включително и чрез осигуряване на механизъм за защита интересите на потребителите. В интерес на заявителите, ще се разшири кръга от лица, които могат да извършват представителство пред ПВ, което ще повиши конкуренцията на пазара на услугите по представителство във връзка със закрилата на обектите на индустриална собственост. Това ще доведе до повишаване на качеството на предоставянето на тези услуги и до по-ниски разходи за потребителите.

В резултат от промените се очаква подобряване на условията за извършване на бизнес, намаляване на административната тежест, увеличаване на заявителската активност. Страната ни ще е напълно готова да прилага правото на ЕС, действащо в областта, която ЗПРПМ регламентира.

Материалът МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на ЗПРПМ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.