Заместник-министърът припомни, че до момента животновъдите са поставили редица въпроси, свързани с изпълнението на административните процедури, които съпътстват тяхната дейност. Те са свързани с отглеждането на животните и пашата, ветеринарномедицинското законодателство, хуманното отношение към животните и други действащи регулации. Според него именно тези практически затруднения са наложили разширяването на състава на работната група. В тази връзка той уточни, че със заповед на министъра на земеделието и храните е разширен кръгът на участващите институции. Към работната група са включени представители на Националната агенция за приходите, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Увеличен е и броят на неправителствените организации, като към момента в работата ѝ участват общо 20 браншови организации. При необходимост ще бъдат привличани и допълнителни експерти.

По време на заседанието беше взето решение представителите на институциите в работната група да изпратят списък с документите, които се изискват от животновъдните стопанства, след което да се пристъпи към тяхното обстойно разглеждане и прецизиране. Представителите на бранша също имат възможност да изпратят становища и конкретни предложения, които да бъдат обсъдени.

Материалът МЗХ подготвя мерки за намаляване на административната тежест за животновъдите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Производството е извършено в рамките на правомощията на КЗК по чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията за застъпничество за конкуренцията, в рамките на които антимонополният орган анализира нормативната уредба и предлага мерки за премахване на регулаторни пречки пред ефективната конкуренция.

Мерките по застъпничество за конкуренцията са приети след извършен анализ на нормативната база за доставка на лекарствени продукти по реда на чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба №10 от 2011 г. на Министерство на здравеопазването. КЗК образува производството след сигнал от Васил Пандов и публично изнесените данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти, закупувани от различни лечебни заведения.

Комисията установи, че лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина представляват специфичен пазар. Те се прилагат за ограничен брой пациенти с тежки заболявания, когато липсва терапевтична алтернатива в страната, доставят се в ограничени количества, а при значителна част от тях съществува само един производител или ограничен кръг доставчици. Това обективно ограничава възможностите за конкуренция при част от продуктите.

В резултат на анализа КЗК намира за целесъобразно да бъдат направени изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в наредба №10. Сред основните предложения са ясно разграничаване между доставките за конкретен, поименно определен пациент и доставките за нуждите на лечебните заведения, отпадане на нормативното обвързване на доставките без прилагане на ЗОП с наличието или липсата на рамково споразумение на министъра на здравеопазването, нормативно уреждане на вече утвърдения модел на „постоянна публична покана“ към всички заинтересовани търговци на едро и въвеждане на ясни правила за случаите на клинична спешност и други. Публикуването на информация за реализираните доставки на нерегистрирани лекарствени продукти през последните пет години, както и за сключените договори и закупените количества би повишило прозрачността, би  улеснило информираността на потенциалните доставчици и по този начин би допринесло за ефективната конкуренция.

Препоръчваните от КЗК мерки имат за цел да осигурят по-прозрачен и предвидим механизъм за доставка на лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, да разширят кръга на потенциалните доставчици в случаите, когато конкуренцията е обективно възможна, и да създадат по-добри условия за ефективно разходване на публичните средства, без да се затруднява навременният достъп на пациентите до необходимото лечение.

В хода на производството КЗК получи пълно съдействие от Министерството на здравеопазването, което предприема необходимите действия за изменение на съответната нормативна уредба. В този смисъл актът на Комисията по застъпничество за конкуренцията следва да се разглежда и като институционална подкрепа на усилията на ръководството на министерството за преодоляването на този значим за обществото проблем, което ще има положително въздействие, включително за конкурентната среда при доставката на тези лекарства.

Пълният текст на решението е публикуван в публичния електронен регистър на КЗК: линк към решението

Материалът КЗК препоръчва мерки за повече прозрачност и ефективно разходване на публични средства при доставка на нерегистрирани лекарства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Мерките са подкрепени от браншовите организации и стъпват върху изводите от секторния анализ на пазара на храни на КЗК и предлагат конкретни решения на установените тежки структурни деформации по цялата хранителна верига. Препоръките обхващат управлението и контрола в сектора, укрепването на производството и веригата на доставки, специална подкрепа за секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“, противодействие на нелоялните търговски практики и гарантирането на продоволствената сигурност.

Приетите през декември миналата година изводи от широкомащабното проучване на Комисията показаха сериозни структурни дефицити в производството, преработката, логистиката и търговията с храни, които изискват координирани и последователни действия от страна на всички компетентни институции.

Като основна мярка Комисията предлага приемането на План за подобряване на конкурентната среда, продоволствената устойчивост и прозрачността на цените в сектор „Храни“. Мерките следва да бъдат разглеждани като единна програмна рамка, а не като отделни инициативи. Междинният секторен анализ показва, че продоволствената сигурност е елемент от националната сигурност и че стабилността на веригата за доставки изисква стимулиране на националното производство, укрепване на местната производствена база и развитие на конкуренцията по всички звена на хранителната верига.

Сред ключовите предложения са създаването на централен регистър за проследимост по веригата на доставки, изграждането на национална обсерватория „Храни“ като постоянна публична аналитична инфраструктура на сектора, засилен контрол върху качеството, етикетирането и произхода на храните, нов подход към публичните доставки на храни, както и специални програми за развитие на секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“.

Чрез предложените мерки КЗК цели да насърчи по-ефективната конкуренция и да създаде условия за по-добро функциониране на самата пазарна среда. Това означава прозрачност по веригата на реализация, проследимост на произхода и движението на стоките. Също така наблюдение на надценките и договорните отношения, защита срещу нелоялни търговски практики, подкрепа за коопериране, развитие на къси вериги на доставка и създаване на регионални хранителни хъбове, целенасочени мерки за възстановяване на производствената база и по-справедливо разпределение на добавената стойност между участниците на пазара. Очакваният резултат е по-устойчив сектор, по-добра защита на потребителите и производителите и по-висока устойчивост на българското производство при бъдещи икономически и пазарни сътресения. Дългосрочното ефективно въздействие върху сектора e в интерес на всички заинтересовани страни и може да се постигне единствено чрез последователни и координирани действия на всички компетентни институции.

Ръководството на Комисията е убедено в своевременните и координирани действия от страна на изпълнителната власт и в активния институционален диалог за гарантиране на ефективна конкуренция и защита на интересите на българските потребители.

Съгласно Закона за защита на конкуренцията органите на изпълнителната власт следва да уведомят Комисията за предприетите мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

В рамките на законовите си правомощия по отношение на контрола върху прекомерно високи цени в резултат на съвместно господстващо положение и контрола върху нелоялни търговски практики между производители и търговци, КЗК ще концентрира своята активност и в конкретни образувани производства. При наличие на достатъчно данни за нарушения антимонополният орган ще образува нови производства по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Препоръките от проучването по секторния анализ „храни“ може да откриете на сайта на КЗК: www.cpc.bg

Материалът КЗК предлага пакет от 19 мерки за подобряване на конкурентната среда в сектор храни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на пресконференцията стана ясно, че от общо 64 дружества, сред които 61 болници, са натрупали задължения в размер на над 426 милиона евро, като просрочените плащания към края на първото тримесечие на годината надхвърлят 21 милиона евро. В тази връзка министър Ивкова подчерта, че с цел оптимизиране на разходите и спиране на лошите управленски практики, министерството въвежда строги ограничения – забранява се разкриването на нови кредитни линии за рефинансиране или текущи нужди, въвежда се изискване за задължително одобрение от министъра при залог на вземания към НЗОК, а всички свободни средства на държавните болници вече ще се съхранява в съответствие с правилата за конкуренция чрез избор на поне три банкови оферти.

На фона на тези тежки финансови резултати и отрицателен баланс в преобладаващата част от болниците, анализът на МЗ показва сериозен парадокс с възнагражденията в сектора. Месечните заплати на изпълнителните директори на държавните болници са изключително високи, като в някои случаи надхвърлят тези на президента, на министър-председателя и на самия здравен министър. Сериозни суми се изплащат и на представителите на държавата в съветите на директорите, чиито възнаграждения варират между 2000 и 4500 евро на месец. „Разпоредила съм да се стартира преразглеждане на методиката за сформиране на възнагражденията, за да се прекрати практиката лечебни заведения в лошо финансово състояние да изплащат необосновано големи суми на членовете на съветите на директорите. С цел преустановяване на тази заварена ситуация, въвеждам и ежемесечни отчети и срещи, за да защитим държавния интерес.“, категоричен бе здравният министър.

По думите на министър Ивкова изключително притеснителни са констатациите от извършените десетки проверки от Звено „Вътрешен одит“. В шест от проверяваните водещи университетски и специализирани болници в страната са идентифицирани сериозни слабости по прилагането на Наредба № 10, регламентираща лечението и доставката на неразрешени за употреба в България лекарствени продукти. „Установена е липса на правила за предварителен контрол, технологично разминаване между софтуерните системи и хаос при съхранението на документацията, която се намира в счетоводствата вместо в болничните аптеки. Доставките са извършвани по рамкови договори с единствен подал оферта търговец, без болниците да са търсили други доставчици.“, поясни тя. С цел пълна прозрачност и прекратяване на тази практика, Министерството на здравеопазването е инициирало пълна ревизия на нормативната уредба за доставка на лекарства по Наредба № 10, като още днес е качена за 14-дневно обществено обсъждане.

По време на събитието бе обърнато внимание на одита в стопроцентовото държавно дружество „БУЛ БИО – НЦЗПБ“ ЕАД, което показва не само лошо финансово управление и доста обезпокоителни факти. „Въпреки световния си потенциал като производител на БЦЖ ваксина, предприятието е реализирало загуба от над 570 хиляди лева за последната година, а неосъщественият износ поради отложени доставки възлиза на над 9,2 милиона лева.“, заяви министър Ивкова. Тя поясни, че от печалба, възлизаща на 8 000 000 лв. през 2021 г., предприятието е стигнало до загуба в размер на стотици хиляди към 2025 г.  „Изпълнителният директор е обяснил, че има забавени износи поради отложени доставки на УНИЦЕФ в Индонезия, Афганистан и Виетнам, а продукцията се намира на склад. Вътрешният одит е константирал, че нерегламентиран в правилата е начинът на реализиране на плащания по отношение на управлението на задълженията. СЗО също прави проверки на лабораториите на Бул Био, очаква се доклад по напредъка на техните констатации. Изискани са и допълнителни обяснения от директора“, добави г-жа Ивкова.

Всички събрани одитни доклади за нередностите по Наредба № 10, неизгодните договори за съвместна дейност и лошото управление на „Бул Био“ вече са изпратени до Прокуратурата, Икономическа полиция и АДФИ за предприемане на последващи действия.

Министър Ивкова представи и анализ на разходите за периода 2021-2025 г., който показва трайно нарастване на публичното финансиране: средствата за извънболнична помощ скачат със 114% (над 2 млрд. лв.), за болнична помощ – с 67% (над 4,4 млрд. лв.), а за лекарства – с 66% (над 2,5 млрд. лв.). По думите й, въпреки този ресурс, натискът върху системата остава огромен с регистрирани над 1,22 млн. хоспитализации (повече от половината по спешност), 5,13 млн. лекодни, 124 хил. ТЕЛК решения и близо 21,4 млн. отпуснати рецепти. Този интензивен натиск се потвърждава и от данните за първото тримесечие на 2026 г., които очертават сходна тежка финансова структура в държавния и общинския сектор. При болниците с над 50% държавно участие приходите от НЗОК формират 78% от бюджета, като и в двата сектора разходите за персонал поглъщат критичните 48% от всички постъпления. На този фон общинските лечебни заведения вече генерират общи задължения от около 120 млн. лв., от които близо 9 млн. лв. са просрочени.“

За овладяване на този хаос и за преустановяване на лошите практики, Министерството на здравеопазването стартира пакет от спешни мерки. „Започваме и инвентаризация и преиздаване на разрешителните за дейност на болниците, като в тях административно ще бъде вписан точният брой легла по нива на компетентност. Ще инициираме редакция на Закона за лечебните заведения, както и на двете методики – за изготвяне на Национална здравна карта, която вече ще е дигитална, и за селективното договаряне на НЗОК.“, поясни министър Ивкова. Тя допълни, че регистърът на лечебните заведения ще бъде изцяло електронизиран за проследяване в реално време. По думите й здравното ведомство ще въведе и ежедневно електронно наблюдение чрез НЗИС върху използваемостта на леглата, която в момента е едва 55,78%. „Тази мярка категорично ще спре неоснователните откази за прием на пациенти под предлог, че няма свободни места. Преди разкриването на каквито и да е нови болнични легла ще се извършва цялостен предварителен анализ на използваемостта на съществуващите, като от НЗОК ще се изисква стриктно спазване на методиката за оценка преди сключване на нови договори на регионално ниво.“, категоричен бе здравният министър.

Материалът МЗ стартира сериозни реформи и засилен контрол върху болничния сектор в страната е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На срещата бяха разгледани постъпили предложения, свързани с действащото законодателство и прилагането на регулаторните режими в сектора. Акцент беше поставен върху необходимостта от осигуряване на по-добра координация между компетентните институции, както и върху създаването на условия за по-широко експертно участие в процеса на подготовка на нормативни промени от страна на научната общност. Като следваща стъпка бе решено създаването на работни групи, които да извършат задълбочен анализ на действащата нормативна база.  В тях ще бъдат включени представители на академичната общност, научните среди и други външни експерти с доказана експертиза в съответните области.

Участниците в срещата се обединиха около разбирането, че бъдещите промени следва да бъдат основани на широк експертен диалог, научна обоснованост и баланс между обществения интерес и потребностите на сектора.

Материалът МЗХ: Повишаваме прозрачността в дейностите по растителната защита е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Предложенията бяха обсъдени в рамките на експертен дебат, организиран от Омбудсмана на Република България Велислава Делчева. В дискусията участие взеха министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова, министърът на енергетиката Трайчо Трайков, представители на потребителски организации, както и на електроснабдителните и електроразпределителните дружества.

„Целта е информацията, която получават потребителите, да бъде ясна и непротиворечива, така че те да познават реда за оспорване на сметките си, да знаят към кое предприятие да се обърнат и при какви условия могат да поискат проверка на средствата за търговско измерване“, заяви председателят на КЗП Александър Колячев.

Предложените мерки са идентифицирани заедно с Министерство на икономиката и индустрията в хода на извършените от КЗП проверки, в рамките на които Комисията се произнесе с решение за установени нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи в общи условия:

– Предоставяне на регулярна информация относно нивата на отчетената консумация на електрическа енергия за предходен период. Препоръчва се в общите условия на дружествата да бъде предвиден ясен механизъм за уведомяване на крайните битови потребители, в случай че при 3-месечен период бъде установено повишение на консумацията в повече от 20%;

– Предвиждане на ясни и равнопоставени правила за разсрочване на задълженията към дружествата – страни по договора с крайните битови потребители. В общите условия на договорите следва да бъдат посочени в пълнота критериите, по които ще бъдат разсрочвани плащанията, както и изначално да е ясно какви условия биха се прилагали по отношение на сроковете за разсрочване, месечните вноски, както и допустимостта на такива искания като цяло;

– Промяна на условията за предварително плащане на разноските за проверка на измервателни системи. За целта се предлага промяна в текста на чл. 44, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадена от КЕВР, като бъде изменен текстът, съгласно който при искане за проверка, потребителят следва предварително да заплати разноските за нея;

– Намаляване на сроковете за произнасяне по жалбите на крайните битови потребители от страна на дружествата крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, и операторите на разпределителни мрежи. Препоръчва се дружествата да предвидят в общите си условия срок за произнасяне по жалби, постъпили от крайните потребители, който да не е по-дълъг от 14 дни;

– Предвиждане на ясни процедурни правила в общите условия на дружествата за разглеждането и произнасянето по жалби на крайните битови потребители. Целта е ясно да бъде описано в кои случаи дадено оплакване следва да бъде адресирано до конкретно енергийно предприятие и какви са действията, които то може да предприеме.

– Промяна на чл. 134 ал. 4 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Целта е текстът да бъде изменен така, че да допуска възможност за преразглеждане на общите условия и по мотивирано искане от КЗП. Сега има подобна възможност, но само по предложение на сдружение за потребителите по Закона за потребителите и юридическите лица с нестопанска цел.

Още подробности по предложенията на КЗП можете да видите тук.

Комисията продължава своята работа в посока изследване за наличие на нелоялни търговски практики в сектора, както и за неравноправни клаузи в общите условия на дружествата, които оперират на него.

Материалът КЗП предлага шест мерки за по-добра защита на потребителите заради високите сметки за ток е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.