Пъстри, релефни и луксозни или елегантни минималистични бижута – етикетите днес са навсякъде и всеки от тях се бори за вниманието на потребителя.

Печатната техника днес дава почти безгранични възможности на креативните дизайнери на етикети да произвеждат бижута от хартия и фолио във всякакви форми и релефи.

За да се превърне в това рекламно оръжие, което е днес, етикетът преминава дълъг път. Употребата му възниква естествено и неизбежно с нуждата от обозначаване на различни предмети и препарати, за да може стотици години по-късно печатната техника и литографията да го превърнат в най-мощното оръжие на една опаковка.

Кога се заражда нуждата от етикети?

Фундаментът на етикета във вида, в който го познаваме днес, е положен от египтяните и шумерите (3200 – 3100 г. пр. Хр.). Те са използвали т.нар. ролкови печати: това са били цилиндрични печати, върху чиято външна повърхност са били гравирани знаци или рисунки. Ако валцованите печати се търкаляли върху глина например, гравюрата ставала видима.

Валцовите печати са били използвани главно за увековечаване и предаване на имената на висши служители или царе.

В Древен Египет Тутанкамон, който е обожавал виното, е бил погребан с любимата си напитка и съдове, обозначаващи реколтата и сорта на виното. За древните египтяни реколтата е била най-важната характеристика на напитката.

Раждането на етикета, (почти) какъвто е днес

Но етикетът като външен носител на информация, както го познаваме днес, датира от 18-ти век. За баща на винения етикет се смята френският монах Пиер Периньон (Дом Периньон), който в началото на 1700 г. взел парче пергамент, надписал го и го прикрепил с връвчица към бутилка вино. Това е първият регистриран винен етикет.

С развитието на фармацевтичната индустрия възниква и нуждата лекарствата и препаратите да се обозначават по сходен начин. Първите етикети се появяват в началото на 1700 г. Тогава те са се използвали главно за обозначаване на съдържанието на фармацевтични контейнери, като например малки стъклени бутилки.

Към този момент обаче, все още липсва технологията, която да даде тласък на масовото производство на етикети – литографията.

1789 г.: началото на една нова Ера възможности за реклама

Печатарите обикновено са използвали дървена печатарска преса, подобна на пресата на Гутенберг, за да прехвърлят дизайна на етикетите си върху ръчно изработена хартия. Излишно е да споменаваме, че този процес е отнемал много време. Едва с изобретяването на литографията от Алойс Зенефендер през през 1789 г. и машините за производство на хартия, производството на етикети става ефективно.

По-късно, в средата на 19-ти век, въвеждането на цветния печат разкрива изцяло нови възможности, които позволяват на фирмите да отличават продуктите си от тези на конкуренцията. Дизайнът на етикети за вино например става много по-конкурентен, тъй като предприятията имат възможност да облепят бутилките си с индивидуален дизайн, който да отразява техните предимства и индивидуалност на марката.

Преди това отпечатването на етикети било ограничено до черно мастило, а цветните дизайни е трябвало да се рисуват на ръка върху етикета.

Приблизително по същото време печатниците започват да разпространяват каталози с етикети до фирмите като начин да покажат своята работа и най-новите си дизайни.

Следващата революция в печатането на етикети настъпва едва през 30-те години на миналия век, когато Р Стантън Ейвъри изобретява самозалепващите се етикети за продукти. Въпреки това са необходими почти 20 години и новосъздадени лепила, за да може продуктът да се наложи и да се превърне в търговски успех.

200-годишна Метаморфоза

Така, след повече от 200 години, печатът на етикети добива световни размери, а дизайнът на етикета е разпознат като работно поприще за дизайнери и художници.

В началото на 20-ти век предприятията започват да осъзнават истинския маркетингов потенциал на етикета и да влагат ресурси в разработката на уникални изображения, слогани и шрифтове за етикетите си.

Днес етикетът е главен рекламен инструмент и най-запомнящата се част от дизайна на един продукт. Ето защо в Печатница „Дъга“ наричаме етикета „експертът по продажби, който никога не спи“.

Той не се представя, но прави впечатление.

Не говори, но представя вашата марка пред света.

Не напомня за себе си, но се помни.

По тази причина всяка марка трябва да заложи на етикет, който отразява правилно идентичността й и се откроява на рафта. Защото в пренаселения от продукти пазар, няма втори шанс за първото впечатление.

Източници:
Snap Print Solutions;
L+NW
Label Co.UK

Автор:
Яница Самарова
Старши консултант продажби
Печатница Дъга

Материалът История на етикета е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Наистина не знам дали рисунките ми са сюрреалистични или не, но знам, че те са най-откровения мой израз.“ – Фрида Кало

Културното наследство и автентичността на образа на художничката Фрида Кало в Армения бе защитено с компетентното съдействие на екипа на IP Consulting.

Фрида Кало е представител на т.нар. наивистично изкуство. Творчеството ѝ е смесица от реализъм, символизъм, сюрреализъм и фолклор. Автор е на 143 художествени произведения, 55 от които са автопортрети.

За да защити изкуството ѝ на територията на Армения, фондацията, отговаряща за това, се обръща към IP Consulting.

IPConsulting® е правна фирма основана през 2002 година. В компетенциите на екипа ѝ са комплексно и пълно професионално обслужване в сферата на интелектуалната собственост на българския бизнес, както в България, така и в чужбина.

Дейността им е развита на 5 континента – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия.

С богатия си опит печелят дела с САЩ, Русия и Европейски съд.

Материалът Търговската марка на Фрида Кало в Армения е защитена със съдействието на IP Consulting е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Тя обикновено се определя като знак, например дума, лого, форма на стока, който служи за индикатор за търговски произход. Като се има предвид тази основна функция на търговските марки, вероятно не е изненадващо да научим, че тяхната история датира от няколко стотици века. Нека разберем повече!

През Средновековието различни гилдии започват да изискват от членовете си да поставят символи (марки) върху стоките, които са произведели. Тези марки имат много от характеристиките на съвременните марки, тъй като са служели за гарантиране на качеството на стоките, както и за идентифициране на производителя като член на определена гилдия. 

Търговците са маркирали стоките си, независимо дали за да посочат собствеността, или за да гарантират качество. Последното е например една от основните функции, изпълнявани от гилдиите през Средновековието. Викингите са произвеждали уникално остри и устойчиви мечове, всички носещи „търговската марка“ „Ulfberht“, рамкирана от два кръста.

През 1803 г. Франция приема „Закона за фабриките, производството и работното място“.

Той криминализира акта на предаване на чужд печат за свой собствен, както и злоупотребата с името на други хора или неправомерното използване на имената на производствените зони. По-късно, през 1857 г., Франция въвежда първата всеобхватна система за търговски марки със “Закона за марките за производство и стоки”. Този закон продължава във Франция под различни форми до 1964 г. Тогава е отменен и заменен с модерната френска система за търговски марки.

В Обединеното кралство първият статут на търговска марка (Закон за регистрация на търговски марки) е приет през 1875 г. Смята се, че в нощта преди 1 януари 1876 г., когато най-накрая могат да се подават заявления за търговски марки, служител на пивоварната Bass Brewery, първоначално основана през 1777 г., е изпратен да чака пред Патентното ведомство, за да може да подаде първата заявка за търговска марка на следващата сутрин. Търговската марка “Bass” е представена в емблематичната картина „Un bar aux Folies Bergère“ на Едуард Мане. А за да отпразнува факта, че тя се счита за най-старата регистрация на търговска марка в съвременната епоха, през 2013 г. бирата „Bass Pale Ale” е ребрандирана като „Bass Trademark No.1“.

Търговските марки стават обект на собственост и започват да обхващат различни функции.

Не само произход и качество, но и инвестиция и индикация за определен начин на живот и ценности. В този смисъл търговската марка отразява настоящото ни разбиране за марките като показатели за нещо повече от търговски произход.

Освен това, правото върху търговските марки е дълбоко засегнато от прогресивната хармонизация както на международно, така и на регионално ниво. Например в Европейския съюз не само е възможно да се регистрират общоевропейски търговски марки, но и изискванията и обхватът на защита на националните търговски марки са много сходни във всички държави-членки на ЕС. Първата директива на ЕС, която хармонизира националното законодателство за търговските марки, е приета през 1988 г., докато през 1994 г. Е въведена система за търговски марки за целия ЕС, администрирана от това, което днес е Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

Постигането на единна регистрация на търговска марка, валидна в целия ЕС, е успех на процеса на интеграция в ЕС.

Законът за търговските марки изминава дълъг път от началото си. Осигуряването на регистрация на търговска марка може да служи на собствените стратегически цели на компаниите, включително да се ползва от по-широка защита на ценни „обекти“, като например книги и герои. Можете да регистрирате заглавие на книга или име на герой като търговски марки.

Днес търговската марка дава възможност на бизнеса да създаде и защити идентичността си чрез нея. Търговската марка допринася за процъфтяването на бизнеса в съвреманната сложната и предизвикателна среда.

Защитата съгласно закона за търговските марки е възможна само когато са изпълнени всички съответни изисквания за регистрация. Необходимо е внимателно тълкуване и прилагане на принципите на търговската марка, включително условията, при които даден знак може да бъде защитен, за да може тази област на интелектуалната собственост да продължи да служи на целите си за защита както на търговци, така и на потребители – сега и в бъдеще.

Материалът История на търговската марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Нашумял през миналата 2021 година, но иначе популярен още от около 2014 година – какво точно представлява незаменимият токен, за какво се използва, какво налага произхода и разработването му, кои са основните рискове и най-вече – как можем да се предпазим от злоупотреби с фалшиви NFT, които се срещат все по-често, все по-безпроблемно подмамват редица потребители и печелят от интелектуална собственост на марки и артисти?

Според световната енциклопедия Wikipedia Незаменим токен (NFT) (non-fungible token) е “уникален запис в даден блокчейн. NFT могат да се използват за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове. Достъпът до всяко копие на оригиналния файл обаче не е ограничен от NFT. Копията на тези цифрови записи са достъпни за всеки, независимо че NFT предоставя на собственика доказателство за собственост, отделена от авторските права.”

Напоследък незаменимите токени, създадени във връзка с конкретен дигитален актив, предизвикват все повече и повече внимание. Както при всички останали сфери, които са в разцвета си, така и при незаменимите токени, които все повече и повече се свързват с големи имена и още по-големи парични суми, недоброжелателните фигури гравитират. Изключително плашещо е за колко кратко време се появиха редица фалшиви NFT, които мамят множество потребители и печелят от интелектуална собственост на техен гръб.

“Пазарната стойност на NFT се утроява през 2020 г. достигайки над 250 милиона долара. През първото тримесечие на 2021 г. продажбите на NFT надхвърлят вече 2 милиарда долара.” – отново според Wikipedia. Тази информация безспорно сочи, че това е едно бойно поле, в което множество фалшификатори и лица, боравещи с нужния инструментариум за измамни дейности, биха водили битка.

Какво можем да направим, за да се защитим?

За съжаление към днешна дата няма ясен правен прецедент за справяне с фалшификаторите или други лица, нарушаващи интелектуалната собственост на дадена марка. В момента може би единственото средство за защита е премахване на нарушаващи NFT от пазарите, за да не могат да бъдат продавани. Това, само по себе си, е много трудна задача, защото означава, че марките трябва да проследят стотици NFT, които са рискови и може да нарушават техните права върху интелектуална собственост. Повечето брандове нямат необходимия ресурс да правят тази проверка и именно затова фалшивите и измамни NFT “поемат властта”.

Изключително трудно е да се попречи на един създател на незаменим токен да плагиатства или фалшифицира работата на друг създател на NFT, защото създаването на NFT не защитава автоматично труда по никакъв значим начин. Нарушаването на авторски права все още е доста неясно в света на NFT. Съвсем скоро може би дори трудовите договори ще бъдат устроени по такъв начин, че да определят кой служител с какви права разполага върху NFT на собствения си труд, кой какви права притежава върху конкретни дигитални активи и интелектуалната собственост на фирмата, за която работи.

Материалът Възходът на т.нар. „незаменим токен“ (NFT) и стремежът на марките да защитят своите интелектуални собствености е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Вариацията на Сладея се пакетира от плевенската фирма „Сладея -40“

Иззеха от пазара 3,5 тона захар с подобно име

Открита е захар на пазара, носеща името на една от най-известните и купувани марки бяла кристална захар на българския пазар, „Сладея“. Нарушителят носи името „Сладея-40“ и се пакетира от плевенска фирма, регистрирана със същото име. За да защити правата си „Захарни заводи“, компанията реален собственик на марката „Сладея“, сезира компетентните органи. Съдът издаде обезпечителна заповед за изземване на стоката с неправомерно поставена върху нея марка и преустановяване ползването й. Извършено е изземане на 3,5 тона захар със съдействието на частен съдебен изпълнител, като тя ще бъде съхранявана в „Захарни заводи“ до разрешаване на спора.

„Захарни заводи“ АД е собственик на марката „Сладея“, регистрирана в Патентно ведомство на Република България. Използването на марката „Сладея“ в каквито и да е вариации от други лица е нелоялна търговска практика и тежко нарушение на ред закони: Закон за марките и географските означения, Наказателния кодекс на Република България, Търговския закон и  Закон за защита на конкуренцията, където имитацията е определена като нелоялна търговска практика, която заблуждава и отклонява потребителите при купуването на търсения продукт.

„Зад всеки пакет захар „Сладея“ стоят усърдна работа, постоянство, опит и гаранция за качество. Развиваме, инвестираме и държим на марките си, затова ги защитаваме, както на пазара, така и с всички инструменти на закона,“ заяви Валентина Ралева, изпълнителен директор на „Захарни заводи“ АД

Бялата кристална захар е основен продукт, който се използва всекидневно в домакинството. „Захарни заводи“ е най-старият и единствен работещ производител на бяла кристална захар в България. Компанията произвежда захар от 1912 г., като от 2007 г. е патентована марката захар  „Сладея“. Днес, заводът за производство на захар на компанията е реконструиран с внедрена система за автоматично управление на технологичния процес и годишен капацитет за производство на бяла кристална захар 250 000 МТ.

„Сладея“ е утвърдена и предпочитана българска марка захар, която по данни на проучване на Pragmatica от 2021 г., е позната на 97% от потребителите, които купуват захар, а 82% от тях някога са купували марката.  “Захарни заводи“ призовава потребителите да бъдат внимателни в избора си и да търсят оригиналната опаковка на захар „Сладея“ с логото на „Захарни заводи“ на нея.

Материалът Собственикът на марка „Сладея“ сигнализира за нелоялна търговска практика е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Марката REFAN убедително спечели  първото място в категория „Козметика“ в класацията на българските потребители „ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” за 2016 г., като остави конкурентите си далеч зад себе си.

Надпреварата се проведе в три последователни оспорвани кръга и продължи повече от месец, а в нея потребителите номинираха в 28 категории предпочитаните от тях брандове.

REFAN заслужи приза Любима козметична марка с голяма преднина пред другите претенденти в категорията и е сред брандовете, получили най-висок потребителски вот. От компанията са изключително удовлетворени от резултатите и изразиха своята благодарност към всички, взели участие в класацията, в специално благодарствено писмо. В него REFAN високо оценява доверието и подкрепата от страна на потребителите, отделили от времето си да гласуват и дали своята оценка за българската козметичната марка, която е на пазара вече 25 години и е популярна не само у нас, но и по света със своите бутици в 50 държави на 5 континента.

Призът „Любима марка“ е поредно признание за „Рефан България“,  която съвсем наскоро бе наградена на Годишните награди за луксозни брандове и бизнес Life Style Awards в категорията „Международна марка 2016 в козметичната индустрия“ с грамота и плакет.

Сертификатите на класираните на призови места брандове бяха връчени на тържествен коктейл в Гранд хотел София, като отличените в различните категории си тръгнаха със сертификати и с изискани подаръчни комплекти, осигурени от REFAN.

Материалът REFAN – любима козметична марка на българите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Най-често продукт на интелектуалната собственост са производни на човешката дейност, продиктувани от творчески подтик, икономическа необходимост или най-просто казано – нематериални блага. Човекът се различава от животното поради наличието на разум, а именно интелектуалната собственост най-точно визуализира плодовете на това преимущество, и именно тук се корени неговата сила. Интелектуалното право, както се разбира от името му, защитава права, уникални за дейността на един отделен индивид (или няколко заедно), което ги превръща и във висша ценност за тази конкретна личност, който е вложил част от своя разум и развитие в изобретяването на нещо ново и неповторимо.

Този клон на правото има своите специфики. Може би най-отличителната черта на интелектуалното право е дългият срок на защита, който според конкретното защитавано право може да варира между 15 и 70 години, но и не само. В глобализиращия се свят, където все повече представители на малък, среден и голям бизнес търсят все по-голям пазар, разпознаваемостта на марката става основно преимущество, което е една от най-преките пътеки към успеха. Индивидуалността днес продава, независимо в коя сфера на пазарната икономика, било то индустриална собственост, лични произведения или търговски стратегии. Интелектуалното право участва в повечето сфери на дейност Именно неговата всеобхватност го прави по-трудно познаваемо от широката маса, и намалява наличието на специалисти, но пък и тук прозира възможността за власт, която носи на малкото експерти, които имат поглед над всички разклонения на интелектуалното право. Но властта, която носи интелектуалното право не е само в познаването му, но и във възможността да се сблъскваш с всички новости, да си част от напредването на света по пътя към патентоването например на следващия вид велосипед или на новата летяща кола.

Нарастването на нарушенията по отношение на интелектуалната собственост, би могло да доведе и до забавяне на развитието на определена област и затова е необходима навременна защита. Значението на интелектуалното право не винаги е свързано само с материално облагодетелстване от тези нематериални блага, но също така и с по-бързото разпространение на новаторска технология, която би могла да спаси животински вид или да подобри сигурността на работния процес, да спести енергия и пр.
Познаването на тънкостите в интелектуалното право предоставя всеобхватни възможности, но както винаги, с голямата власт идват и големите отговорности, и затова никога не трябва да се подценяват последствията, които носи след себе си – без значение положителни или отрицателни.

Автор: Даниела Кирилова

Материалът Властта на интелектуалното право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.