В рамките на сесията бе взето историческото решение за замразяване на присъединяванията към Мадридската спогодба.

Алжир се присъедини към Мадридския Протокол през октомври 2015 г., като към този момент е била последната останала страна членка, която участва само в Мадридската спогодба. С присъединяването си към Протокола, на практика Алжир направи Мадрид еднодоговорна система (one-treaty system).

След това знаково присъединяване, Събранието на Мадридския съюз взима решение да спре прилагането на членове 14 (1) и (2) (а) от Спогодбата, блокирайки всяка страна да се присъедини само към Спогодбата. От сега нататък, един единствен набор от правила ще бъде приложим за всички членове и потребители на Мадридската система.

Преходът към система с един договор е в ход още от приемането на Протокола през юни 1989 година. Присъединяванията към Мадридската спогодба, които вече са официално спрени, всички участващи страни и потребители могат да се възползват от уникалните възможности и гъвкавост на Мадридския протокол. Такъв е например свободния избор на Ведомство по произход (въз основа на местоживеене, националност или промишлено или търговско представителство). Потребителите се възползват от трансформиране на международна регистрация на търговска марка, отменена поради спирането на действието на основния знак, както и от 10-годишни периоди на подновяване действието на дадена търговска марка. Мадридската система дава възможност и за директно подаване в СОИС на искания за последващи посочвания, и регистриране на промени и др.

Как работи Мадридската система

Едно заявление, на един език, и плащане на един комплект такси за получаване на закрила за търговска марка на територията на до 98 страни членки.

Стъпка 1 – Заявление чрез вашето национално или регионално ведомство за интелектуална собственост (Ведомство на произход)
Стъпка 2 – Формална експертиза от Световната организация за интелектуална собственост
Стъпка 3 – Експертиза по същество от национално или регионално ведомство за интелектуална собственост (Ведомство на посочена страна членка на Мадридския съюз)

Източник: СОИС

Материалът Присъединяванията към Мадридската спогодба са замразени е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Уведомяваме Ви, че от 31 октомври 2015 г. Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марки ще влезе в сила по отношение на  Алжир, която беше последната   държава-членка на Мадридския съюз страна само по Мадридската спогодба.

От тази дата приложими към всички заявки за международна регистрация на марки ще бъдат разпоредбите на Протокола от Мадрид  в рамките на определеното от  чл. 9 sexies от Протокола.

Във връзка с това ускорена експертиза на заявки за регистрация на марки по национален ред от тази дата няма да бъде извършвана, тъй като отпада необходимостта от регистрация на марката при ползване на конвенционен приоритет по чл. 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост.

Източник: Патентно ведомство

Системата за международна регистрация на марки е уредена от Мадридската спогодба и от Протокол относно Мадридската спогодба, приет през 1989 г., в сила от 1 декември 1995 г. и започващ да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола е в сила от тази последна дата. Мадридската система се администрира от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

Всяка държава – член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на 2-та договора. Междуправителствена организация също може да стане член на Протокола, при условие, че отговаря на няколко изисквания. Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат “Договарящи страни”. Те образуват Мадридския съюз.

Протоколът относно Мадридската спогодба урежда въпросите относно правната закрила чрез международна регистрация, териториално действие, действията на международната регистрация, международна заявка, отказ и анулиране на международната регистрация по отношение на някои договарящи страни, заместване на националната или регионална регистрация с международна регистрация, срок на действието на международната регистрация, такси.

Материалът Алжир се присъединява към Протокола относно Мадридската спогодба е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 31 юли 2015г., правителството на Народна демократична република Алжир депозира при генералния директор на Световната организация за интелектуална собственост, своя документ за присъединяване към Мадридския протокол, свързан с Мадридската спогодба за международна регистрация на търговски марки. Протоколът ще влезе в сила по отношение на Алжир на 31 октомври 2015г.

Страна, подписала споразумението Мадрид на 05 юли 1972 г., Алжир беше последният от 95-те членове на Мадридската система, която не беше страна по Протокола.

Това представлява крайъгълен камък за Мадридската система и нейните потребители. От сега нататък, всички международни регистрации на търговски марки ще се уреждат изключително от Мадридския протокол. В резултат на това, подаването и управлението на международните регистрации ще бъдат опростени.

Притежателите на търговски марки в Алжир също ще се възползват от това присъединяване, придобивайки пълен достъп до териториите, обхванати от Мадридския протокол за международна закрила на търговската марка.

Мадридската система дава възможност на кандидата да подаде заявление за регистрация на търговска марка в голям брой държави, като подаде една единствена международна заявка в национално или регионално ведомство по интелектуална собственост на територията на страна/регион, който е страна по системата. Това опростява процеса на регистрация мултинационална търговска марка чрез отпадане на изискването да се подава заявление във ведомството на интелектуалната собственост във всяка страна, в която се търси закрила. Системата също така опростява последващото управление на всяка търговска марка, тъй като е възможно да се регистрират по-нататъшни промени или да поднови регистрацията чрез единна процедурна стъпка.

Източник: Световна организация за интелектуална собственост

Материалът Алжир се присъедини към Мадридския Протокол е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

WIPO Director General Francis Gurry (Photo: WIPO/Berrod)

Като глобален форум за интелектуална собственост, ( ИС ) политика, СОИС  играе ключова роля в изграждането на закони за интелектуална собственост, чийто ефекти се използват от иновациите и творчеството. Но постигането на консенсус  сред  187 държави е повече от предизвикателство. След започването на втория мандат на чело на организацията, генералния директор на СОИС, Франсис  Гъри  описава  как ИС  се превърща  в “ключов геополитически  въпрос на 21 век”, както и последствията, които той вижда в международно ИС  законотворчество .

Как виждате развитието на Интелектуалната собственост? 

ИС  е била на пътешествие от периферията към центъра на икономическата  система. Много страни, включително най-големите икономки в света- САЩ , Китай, Япония и Германия- изрично признават централната роля на ИС  в тяхното икономическо бъдеще. Това означава , че конкуренцията все повече се фокусира върху иновации и ИС , покачват се залозите в областта на ИС .

В този контекст, продължаващия  абсолютен неутралитет от страна на секретариата на СОИС  е от жизненоважно значение за нашата работа, която обещава все по-предизвикателни преговори.

Защо мислите, че ще бъде все по-трудно постигането на международни  споразумения по много въпроси?

Това, според мен произтича от дълбоки промени, произтичащи от геополитическата  промяна в световния икономически център през последните 20 години. Това е промяната на интересите и позициите на участниците в международните преговори, което прави все по-трудно държавите-членки да се споразумеят относно предложените нормативни мерки.

Ние трябва да приемаме  този факт и да се опитаме да намерим възможности, където интересите са достатъчно изравнени да позволят договор- както страните -членки успяха да направят в рамките на преговорите за сключване на договорите от Пекин и Маркеш . Надявам се, че ще е възможно да се достигне до такива плодотворни резултати и за други позиции от нашия дневен ред.

Delegates applaud the adoption of the Marrakesh VIP Treaty in Morocco on June 27, 2013. (Photo: WIPO/Berrod)

Какви са Вашите текущи приоритети относно Закона за авторско право?

На първо място насърчаване на бърза ратификация от държавите-членки на Договора от Пекин относно аудиовизуалните  изпълнения и на Договора от Маркеш  към улесняване достъпа до публикувани произведения на слепи лица, които са сключени през 2012 г., и 2013 г., съответно.

Договорите, които са администрирани от СОИС  попадат в различни категории. Някои поставят стандарти за националните закони, като например Договора от Пекин, който поставя минимални стандарти за защита на изпълнителите. Други се стремят да улеснят действие. Договора от Маракеш  ще направи по-лесен обмена на достъпни творби през границите, което помага да се гарантира, че хората с увреждане могат да получат книгите,  от които се нуждаят. Консорциума за достъпни книги, който стартира през юни 2014 г., ще помогне да се даде практически ефект от този договор .

Втория приоритет е постигането напредък в преговорите за правата на излъчване. СОИС  трябва да докаже, че може да се справи с ИС  последиците от всички нива на технологии, включително и най-високо развитите. Последните дискусии в Постоянния комитет на СОИС  за авторско право и сродните му права ни дадоха по-добро техническо разбиране на  съвременното  излъчване и необходимостта от реформа. Но това все още не е преведено в консенсус относно кога да се върви напред с предложения нов договор.

Важното е, че държавите-членки постигат  консенсус по този въпрос, не на последно място, защото излъчващите организации генерират огромна икономическа печалба. Съвсем наскоро, Международния  олимпийски комитет съобщи, че се е съгласил да продаде правата за излъчване на Олимпийските игри между 2021 и 2023 на NBC Universal Сащ  за 7.75 мил. долара. Това е само от продажбата на правата в една страна, и за едно голямо събитие. Представете си сумите за разпространение във всички страни на всички събития!

Какви ще бъдат следващите въпроси за авторско право разгледани от СОИС ?

Все още няма консенсус между държавите-членки по този въпрос. Някои смятат, че дейността на СОИС  в тази област трябва да се забави, докато новите договори получат международно признание. Други смятат, че има специфични въпроси, които биха могли да бъдат преодолени.

На най-високо ниво, аз вярвам, че най-важния въпрос е необходимостта да се коригират териториалните правни системи за интелектуална собственост, за да може да служи на реалността – дигиталния пазар. Това не е законодателна или нормативна материя. Това е сложен въпрос, който се нуждае от световен диалог между правителства и всички различни участници в дигиталния пазар.

Можете ли да ни кажете повече за Вашия призив за международен  диалог по въпросите за авторското право в “глобално цифрово съдържание на пазара” ?

Глобалния дигитален пазар вече съществува за нелегални услуги. Нашето предизвикателство е да направим съдържанието лесно за получаване  законно. Това е много трудно, защото никой участник или участници, независимо дали са публични  или частни, не може да поеме тази задача. Това е една огромна индустрия, обхващаща всички форми на културно изразяване и забавление в света.

Ние можем само до край да преследваме целите  за създаване на легален пазар  на цифрово съдържание, чрез идентифициране на специфичните проблеми, които могат да бъдат решени по пътя.

Изключително важно е да създадем диалог по тези въпроси, за да се гарантира, че авторското право може да продължи да изпълнява основаната си функция за финансиране на културната  продукция и в цифровата епоха. СОИС  е готова да улесни  глобалния диалог по тези въпроси.

Какво е състоянието на други текущи ИС  преговори, като например проекта за договор на Закона за Дизайн?

Проучванията, извършени от Постоянния комитет на СОИС  за търговските марки, дизайни и географски означения показват огромно разнообразие в процедурните правила за подаване на заявление за закрила на промишления дизайн в различни страни. За да бъде защитата на дизайна ефективна, тя трябва да е достъпна, и процедурите да бъдат прости и относително уеднаквени.

Проекта за Договор за закон за Дизайн трябва да ни помогне да постигнем тази цел. Той също така има за цел да въведе гратисен период на международно ниво за новост  (при определени обстоятелства) за разкриване на дизайна. Това ще бъде от особено полза за малките, независимите дизайнерите, много от които не са наясно, че разкриването на дизайн  може да доведе до невъзможност за защита впоследствие с помощ  на регистрацията.

Дизайна става все по-важна част от иновациите, като средство за диференциация на продуктите и конкурентоспособността . Вземете например споровете на Apple и Samsung, в които ролята на дизайна е също толкова важна, колкото патентите.

WIPO is working directly with indigenous communities to ensure they have the practical tools and expertise they need to use IP to their advantage. (Photo: iStockphoto © Britta Kasholm-Tengve)

Какво може да ни кажете за преговорите относно генетичните ресурси, традиционните знания и фолклора?

Преговорите, които се провеждат в рамките на Между-правителствения  комитет за интелектуална собственост и Генетични ресурси, традиционни знания и фолклор са от особено значение за СОИС . Те изразяват стремежите на развиващите се страни, по-специално да се гарантира, че IP системата признава всички форми на знанието и признава приноса, който е направен и продължава да се прави—за човечеството от системата за традиционните знания. В действителност всички страни имат интерес от приобщаването възможно най-широко приемане на международна система за интелектуална собственост.

Предизвикателството е да се идентифицират конкретните  области, в които ИС  може да защити – по ясен и определен начин- конкретна стойност, която тези традиционни знания добавят. Тъй като системите за ТЗ  (Традиционни знания) са изключително разнообразни, обхващащи както устни така и писмени традиции, тази задача е изключително сложна.

Защо реформата на Лисабон-ската  система за закрила на наименованията за произход се изкачи в международния дневен ред?

Глобализацията  отвори пазарите и създаде възможности за комерсиализация  на селскостопанската  продукция. Географските указания и наименования за произход позволяват на производителите да правят разлика на качеството на своите продукти в зависимост  от географския им произход. В един свят характеризиращ се с повишаване нивата на стандартизация , отличителността е придобила важна стойност, тъй като потребителите все повече търсят високо качество, автентични продукти.

Въпреки че, Лисабонската  система съществува  повече от 50 години, досега е привлякла членството на само 28 страни. Настоящите преговори имат за цел да направят системата по-гъвкава и по-добре ориентирана към различните национални и регионални системи за защита на географските указания. Голямото предизвикателство е да се намери подходящ баланс между дълбочината на защита от една страна, и широчината на участие, от друга страна.

Как виждате еволюцията на други ИС  системи, администрирани от СОИС /

Договора за патентно коопериране ( PCT) , Мадридската  система и Хагската  спогодба, всички те продължават да изпитват силен растеж. Тези системи осигуряват икономически ефективни варианти за осигуряване на международна защита на интелектуална собственост  и са незаменима част от глобалната иновационна  екосистема . Ръстът им през 2013 г., изпревари национални и световни темпове на икономически растеж.

През 2014 г., PCT e нараснал с 5,1 %, а за първи път в историята си броя на международните  заявки за патент надвиши 200 000. По същия начин, рекорден  брой международни заявки са подадени съгласно Мадридската  система. Вярвам, че обемът на заявки подадени чрез Мадридската  система ще се удвои през следващите пет до десет години, тъй като глобализацията  на пазарите подсилва важността на брандинга .

Въпреки ръста от 15 % през 2013 г., Хагската  система остава много по-малък, но има огромен потенциал за растеж. Китай, Япония и САЩ  очаква се всички те да се присъединят в следващите месеци, което означава, че обхвата на Хагската  система ще заема 95 % от регистрацията на дизайн в световен мащаб. Това ще доведе до значителни промени на системата.

Какви други предизвикателства и възможности виждате за СОИС , през следващите години ?

Без да омаловажавам значението на договорите, има богати възможности за международно сътрудничество , които не включват законотворчество . Ние можем да постигнем много чрез практически проекти.

Публично-частните партньорства като СОИС : Консорциум за търсене на достъпни книги, също така предоставят възможности за практическо  и ползотворно международно сътрудничество.

Тенденцията през последните 2 десетилетия е към по-голямо участие на предприятията в обществения  сектор.

На по-абстрактно ниво, нашето предизвикателство  е да се гарантира, че СОИС  остава релевнтен  и надежден форум за ИС .

Материалът Създаване на международно законодателство за интелектуална собственост: Едно интервю с Франсис Гъри е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Програмата на всеки семинар е предназначена също така да предостави актуализирана информация относно системата и последните развития, и да позволи на група от експерти от СОИС, Офиси за търговски марки на избрани договарящи страни на Мадридската  система и частни представители по търговски марки да споделят своите знания и собствения си опит с участниците.

Вторият семинар за тази година относно Мадридската система за международна регистрация на търговски марки, който  ще се проведе на английски език, е насрочен за 20 и 21 ноември, 2014 г. За да видите общата информация и предварителна програма на събитието и да се регистрирате онлайн, моля посетете: http://www.wipo.int/meetings/en/details.jsp?meeting_id=34723

Световна организация за интелектуална собственост (СОИС) е агенция на Организацията на обединените нации (ООН), създадена, според учредителните ѝ документи, за да окуражава творческата дейност и да насърчава защитата на интелектуалната собственост по света. Към средата на 2007 г. СОИС администрира общо 24 договора и спогодби.

Към март 2007 в СОИС членуват 184 държави – Ватикана и всички членове на ООН, с изключение на Източен Тимор, Палау, Соломонови острови, Вануату, Микронезия, Кирибати, Маршалови острови, Науру и Тувалу, Вануату и държави с ограничено признание. Палестина има статут на наблюдател.

Източник: Световна организация за интелектуална собственост

Материалът Семинар относно Мадридската система за международна регистрация на търговски марки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

1. В съответствие с правило 35 (2) (d) от Общия Правилник на Мадридската Спогодба и Протокол относно Мадридската спогодба за международната регистрация на марките, генералният директор на Световната Oрганизация за Интелектуална Собственост  е установил следните нови суми в швейцарски франкове, на индивидуалната такса, която се заплаща, когато Норвегия е посочена в международна заявка, в посочване, последващо международна регистрация, или във връзка с подновяване на международна регистрация:

Заявка или последващо посочване:
– за три класове стоки или услуги 311  швейцарски франкове;
– за всеки допълнителен клас 96  швейцарски франкове.
Когато марката е колективна марка:
– за  три класове стоки или услуги 311  швейцарски франкове;
– за всеки допълнителен клас 96  швейцарски франкове.
Подновяване
– за три класове стоки или услуги 311 швейцарски франкове;
– за всеки допълнителен клас 96 швейцарски франкове.
Когато марката е колективна марка:
– за  три класове стоки или услуги 311 швейцарски франкове;
– за всеки допълнителен клас 96 швейцарски франкове.

2. Тази промяна ще влезе в сила на 24 май 2014 година. Следователно, съгласно Протокол относно Мадридската спогодба за международната регистрация на марките тези суми ще бъдат платими, ако Норвегия:
(а) е посочена за международна заявка, която е получена  или се счита, че е била получена по Правило 11 (1) (с), от службата на произхода, на или след тази дата; или
(b) е предмет на последващо посочване, което е получено от Ведомството на договарящата се страна на притежателя, на или след тази дата, или е подадена директно към Международния Офис на СОИС, на или след тази дата; или
(c) е била посочена в международна регистрация, която е подновена на или след тази дата.

Протокол относно Мадридската спогодба за международната регистрация на марките

Договор, управляван от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева. Той действа от април 1996 г. и е ратифициран от много държави по света, включително повечето европейски държави, САЩ, Япония, Австралия, Китай, Русия, а от октомври 2004 г. — и от Европейския съюз (ЕС).
Мадридският протокол дава възможност на притежателите на марка техните марки да бъдат защитени в няколко държави, като просто подадат една заявка в своята национална или регионална служба за марки.

Материалът Протокол относно Мадридската спогодба за международната регистрация на марките.Промяна в стойността на индивидуалната такса за Норвегия. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторите се опитват да разкрият тайнственият свят на търговските марки. Няма нищо случайно. Зад всяка една марка стои и един добре премислен ход. Първата половина на статията е занимателна, докато втората половина ни разкрива една нова тенденция при търговските марки която е свързана с развитието на АйТи технологиите. Става въпрос за наложилите се в последно време QR кодове, и за това могат ли те да бъдат регистрирани като търговски марки.

Обмяната на информация е една от основите върху която съществува човечеството. Информацията се съдържа в съобщенията, които могат да бъдат разглеждани като поредица от знаци и в частност символи. Символът се използва за да се създаде аналогично съответствие между два елемента. Той представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет или идея. В случай, че желаем да предадем дадена идея, която да се усвои от определен човек или определен кръг от хора то тогава тази идея се закодира.

Според „Тhe Vinci code” – оригиналното заглавие на популярната книга на Дан Браун, трябва да търсим закодирани послания било в картини на Леонардо, било в думи като „sang real” или „saint grail”. Всичко опира до гледната точка. Ако разсъждаваме в тази насока можем да открием закодирани послания и при търговските марки. Например, регистрирани са марките „SANGREAL” като CTM№ 6908867 и „SAINT GRAAL” за територията на Франция с FR№3437665. И двете са за алкохолни напитки  за 33 клас от Ницската класификация на стоките и услугите. Асоциацията която възниква при споменаването на тези думи е за вино, като символ на кръвта на Исус.

BGreg№55457

На пръв поглед горепосоченото изображение прилича на ориенталски орнамент, но при по-внимателно разглеждане се открояват думите earth- air- fire- water. Това е абмиграма (дума или думи, които могат да се четат по повече от един начин или в повече от един ред, и наопаки (от латински, „ambi“ – „дву-“ и гръцки, грама – „буква“). Амбиграмите добиха популярност от книгата „Ангели и демони” отново на Дан Браун. Същото изображение е регистрирано като марка за територията на България за стоки от клас 25 от Ницската класификация.

Следват още два примера на марки съдържащи амбиграми със словни елементи SUN и SINS.

 CTM №125781                                                             CTM №11459336                  

Ако се върнем към книгите на Браун и ако приемем конспиративните му теории за илюминатите, за масонството, за закодираните знаци и символи то тях можем да ги открием и при търговските марки. Изображение на масонските символи „пергел” и „ъгъл” е регистрирано като марка на Европейската общност за облекла, копчета, значки, както и за реклама и бизнес мениджмънт. Цитирана марка е притежание на Blue Collar Worker Limited.                                                                                                                                                     

CTM №11079563

Изображение на роза и кръст е регистрирано като марка по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за редица държави. Притежател е ANCIEN ET MYSTIQUE ORDRE DE  LA ROSE CROIX, en abrégé A.M.O.R.C.,  également connu sous le nom de  ORDRE DE LA ROSE-CROIX.

IRN 652928

Следващото изображение е за марка подадена от физическо лице по реда на  Мадридската спогодба за държави като България, Франция, Англия, Египет, Турция, Узбекистан, Азербайджан  и др. Експертизата в страните в които преобладава християнството са приели марката като фигуративна и не са възразили срещу регистрацията и. Но в останалите с мюсюлманско вероизповедание се отказва на абсолютни основания, и то по-точно за това, че марката съдържа общоизвестни религиозни символи за територията им. Оказва се, че  при по- добро вглеждане на арабски са изписани 99- те имена на Аллах от Корана “Allah, Ar-Rahman, Ar-Rahim, Al-Malik, Al-Quddus, As-Salam, Al-Mu’min, Al-Muhaymin…”.

IRN 878244

Напоследък често срещаме едни черни модули, подредени в квадратен шаблон върху бял фон поставени в някой ъгъл на опаковки, рекламни брошури, бутилки, фактури дори и на билбордове. Те се наричат QR (Quick Response) кодове, които чрез сканиране ще ни отведат към уеб страница в която се съдържа информация за продукт и за производител. Тези QR кодове придобиха популярност през последните две години с усъвършенстването на приложенията на мобилните телефони,  с което разчитането им стана възможно. Самото словосъчетание „QR Code” е регистрирано като марка на Европейската общност още през 1998 г. с CTM№921775 от японската компания Kabushiki Kaisha DENSO (DENSO CORPORATION) за следните стоки от клас 9 на Ницската класификация: Кодове на данни (включително двуизмерни кодове), компютърни програми; CD-ROM в която са записани компютърни програми. В днешно време словосъчетанието QRcode масово е навлязло в говоримия език и съществува опасност марката на DENSO CORPORATION да се превърне в нарицателна т.е. да последва съдбата на други известни марки превърнали се  обичайни в говоримия език като например Lycra, Kevlar, Teflon и т.н. В такъв случай попадаме под разпоредбите на Член 007(1) г  от Регламент (ЕО) No 207/2009 от 26 февруари 2009: марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика.

Задаваме следният въпрос: След като тези изображения имат графичен израз биха ли могли да бъдат защитени като търговски марки?

            Член 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009 дава следното определение за марка:

„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.”  

Чл.4 от Регламента пояснява как може да изглежда една марка на Общността, като поставя две условия: да бъде представена графично и да има отличителна функция. От това определение става ясно че QR кодовете отговарят на първото условие, но не и на второто. Човешкото око или човешкият мозък трудно биха  отличили различни QR кода на различни производители. Прието е, че до аналитичните зони на зрителните центрове от кората на главния мозък достига не самата картина от околната действителност, а някакъв неин обобщен „преразказ“.

            Интересен факт е, че  от 2011 година насам тези QR кодове се подават като заявки за регистрация на марки на Общността, като например:

TALKING LABEL – OHIM №11298155

ZNAP  – CTM №11254463

FREND – CTM №11109261

Към момента съществуват следните регистрирани като марки на Европейската общност изображения на QR кодове:

CTM №9944539

CTM №10926129

CTM №11158871

От изложеното дотук можем да направим извод, че QR кодовете биха могли да получат регистрация като търговски марки, само при условие че са в комбинация с друг образен елемент или са в комбинация с цвят, букви, цифри което би довело до тяхната отличителност. В подкрепа на тезата завършваме с два  примера за отказани за регистрация заявки за марки които не отговарят на гореспоменатите условия:

            – отказана от експертизата на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар- заявка за марка №10266203

като едно от основанията за отказ се базира на Член 007(1) б  от Регламент (ЕО) No 207/2009: марките, които нямат отличителен характер.

appl. №3020110546215

-Интересен опит за регистрация на изображение на QRcode в комбинация с думата QRcode за клас 25 от Ницската класификация е постъпил през 2011 г. в Germany- DPMA. Експертизата е постановила абсолютни основания за отказ – отново отсъствие на отличителен характер.

Материалът The Code (Da Vinci Code… TM Code…QR Code…) е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.