Преди всичко трябва да отговорим какво е „използван“ софтуер и как работи?

С „използван“ софтуер се означават лицензи, които вече не са необходими на техните собственици. Собствениците обикновено са фирми, които искат да купят по-ново издание на програмата или да преминат изцяло към друг софтуер. Това означава, че техните „използвани“ лицензи стават излишни. Компании изкупуват тези лицензи и след това ги предлагат на други клиенти, които се нуждая от тях. Какви са предимствата? По този начин можете да спестите около половината от стойността (а понякога дори и повече) в сравнение с първоначалната цена за нов софтуер, а получавате абсолютно същия продукт като първия собственик.

Препродажбата на излишни лицензи дава възможност на хората да купуват законни софтуерни продукти на много по-достъпни цени, отколкото обикновено. Нещо повече, лицензът, който става практически безполезен за първия купувач, все още може да послужи на някой друг. Процесът работи по същия начин, както когато купувате книга, прочетете я и след това искате да я продадете на някой друг. Първоначалният продавач няма право да влияе върху това, което се случва с вече продадената книга в бъдеще. Със софтуера е същото – след като бъде деинсталиран от компютъра на първоначалния собственик, той може свободно да бъде продаден на някой друг.

Какво казва законът за препродажбата на лицензи?

Едно от най-важните решения относно продажбата на използвани лицензии беше направено от Съда на Европейския съюз (СЕС) през 2012 г.

Решението на СЕС по дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp. гласи: „Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет. Изключителното право на разпространение на копие от компютърна програма, за което има такъв лиценз, се изчерпва с първата продажба на това копие.“

Това означава, че продажбата на използвани и излишни лицензи за софтуер е законна. Решението на СЕС създаде сигурна правна рамка за целия Европейски съюз, която гарантира справедлива и здравословна конкуренция на европейския пазар.

Съдебното решение също гласи, че:

Неограничените лицензи за софтуер могат да се търгуват свободно. Ако закупите независим лиценз за софтуер, можете да го продавате при същите условия.

Правата на разпространение на производителя се изчерпват при първата продажба на софтуера. Клиентите, закупили компютърна програма на свободен пазар, имат право да използват закупения софтуер.

Дори ако препродажбата на софтуер е изрично забранена от лицензионното споразумение, притежателят на правото вече не може да се противопостави на препродажбата на това копие. Лицензионното споразумение е предмет на европейския закон, а точките, които са в противоречие с европейското право, са невалидни (това важи главно за софтуер тип OEM).

Няма разлика между начините на разпространение. Софтуерът може да се разпространява чрез CD/DVD (физически лицензи) или онлайн (цифрови лицензи). Притежателят на правото не може да поиска подходящо възнаграждение за по-нататъшна препродажба на лиценза за софтуер, тъй като съответното възнаграждение е получено по време на първата продажба.

Правна история на използвания софтуер

Разгледайте кои са основните съдебни решения и директиви на ЕС, които са повлияли на ситуацията на пазара с използваните лицензи в инфографиката по-долу.

• 2000 „Решението на Германския Федералния съд на Германия позволи продажбата на OEM версии и DSP версии без съответния хардуер.“ – Решение на Федералния съд на Германия от 6 юли 2000 г., дело №. I ZR 244/97
• 2001 „Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността.“ – Извлечение от Директива 2001/29/ЕО на ЕС
• 2006 Окръжният съд в Хамбург потвърди, че търговията с използван софтуер на Microsoft е легитимна. Това важи и за препродажбата на индивидуални лицензи от споразумения за лицензиране на едро.
• 2009 „…вторият приобретател на лиценза, както и всеки последващ негов приобретател, може да се позове на предвиденото (…) изчерпване на правото на разпространение и следователно да се счита за законен приобретател на копие от компютърна програма (…) като се ползва от предвиденото в последната разпоредба право на възпроизвеждане.“ – Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
• 2011 Швейцарският кантонален съд в Цуг решава, че “Adobe не може да забрани препродажбата на програмно копие по отношение на авторското право след първоначалната му продажба”. Това прецедентно решение се счита за голяма победа за свободната международна търговия със софтуер.
• 2012 „Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет.“ Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.
• 2016 „Първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, има право да препродаде на последващ приобретател, вече използвано, това копие и лиценза за него.“ –  Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-166/15 Aleksandrs Ranks и Jurijs Vasiļevičs

Автор:
Александър Найденов,
Търговски Мениджър за България
Forscope

_{Националният портал ipbulgaria.bg не носи отговорност за авторството и съдържанието на материали, предоставени му за публикация от кореспонденти и автори на портала. Всякакви претенции следва да бъдат отправяни само и единствено към посочените автори на публикуваните материали.}

Материалът Употребявани лицензи – какво трябва да знаем за тях е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Нарушението на авторско право се изразява в това, че правителството е използвало снимки на творбите на Gaylord за изработването на пощенски марки, без разрешението на автора. На Gaylord е присъдено изплащането на $5,000 обезщетение за нарушението. Федералният съд анулира решението и връща делото за определяне на справедлива пазарна стойност на марките, използвани за изпращане на писма, стоките, използващи изображение на марките и неизползвани марки, закупени от колекционери.

Страните се споразумяват, че няма да бъде изплащано обезщетение за нарушение на авторско право по отношение на марките, използвани за изпращане на писма и че възнаграждение от 10% на артикул (per-unit royalty) е адекватно за стоките, използващи изображение на марките. Федералният съд по вземанията определя, че възнаграждението от 10% на артикул е подходящо за изчисляване на щетите, претърпени в следствие на закупуването от колекционери.

Федералният съд счита, че съдилищата трябва винаги да отчитат икономическите различия между обстоятелствата, при които са били издадени по-ранни лицензи и конкретните обстоятелства по съответното съдебно дело, като уникалните характеристики на дадено оригинално произведение са от значение за определяне значимостта на предходни лицензионни практики за други творби.

Като отбелязва, че само една националност разпознава Корейския военен мемориал, Федералният съд счита, че първата инстанция правилно е взела предвид факта, че изображение на Колоната има отличителен характер и е ценно по отношение на възпоменание на корейските военни ветерани.

Федералният съд отхвърля аргумента на правителството, че е трябвало да бъдат приложени принципите на патентното законодателство относно многокомпонентните продукти. За разлика от случая, когато само малка част от даден продукт е обхваната от патент, марката се състои основно от изображение на оригинална творба на Gaylord и следователно нарушава негово авторско право.

Надежда Драгомирова

Материалът Пощенска марка в САЩ нарушава авторско право на скулптор е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

Правата на интелектуална собственост – основа на творческите индустрии

Обикновено във всеки разказ най-важните събития се разиграват накрая. Тук описваме ситуацията с интелектуалната собственост. За много от предприемачите и техните служители тази тема може би не е толкова важна, но опита на другите страни, тръгнали преди нас в този бизнес, потвърждава недвусмислено фундаменталното значение на спазването на правата на интелектуална собственост. Защото тъкмо те позволяват ефективното капитализиране на резултатите от творчеството и знанията и интегрира тези разнородни на пръв поглед индустрии в единен отрасъл. Представянето на данните по темата започва с делът на оригиналните продукти и услуги, чрез които фирмите от творческите индустрии в Пловдив присъстват на пазара.  След това проследяваме доколко творческите усилия по създаването им са трансформирани в нематериални активи и приходи от продажби. Накрая изследваме дали неспазването на правата на интелектуална собственост са проблем в отношението между бизнес-партньорите в отрасъла.

Типично за отрасъла, голямото мнозинство от фирми продават авторски разработки. Поне част от “работата по поръчка” също трябва да се разглежда като участие в създаването на оригинални продукти, какъвто е примера с дизайнерите работещи за рекламни агенции, софтуерните фирми, майсторите на художествени занаяти (при последните оригиналността се преплита с традицията като те по правило работят по поръчка, откъдето и ниския им дял на графика долу).

Разпределeнието по сектори очертава тези от тях, в които творческия елемент в най-голяма степен е част от същността на бизнеса – архитектура, софтуер, моден дизайн и реклама (където също работят много дизайнерски фирми).

Нашият въпрос тук е в по-слаба форма от известните индикатори на OESD (Frascati Manual), според които  фирми инвестиращи над 20% от приходите в развойни изследвания (R&D)  и иновации се приемат за високо-технологични фирми. Ние питаме просто за “нови продукти”, макар в част от секторите (софтуер, архитектура, книгоиздаване и др.) въвеждането на нови продукти безусловно предполага такива изследвания. Това се вижда и от долната графика, където най-много такива фирми има в секторите радио и телевизия и пластични и музикални изкуства, а също и реклама, където новостта и оригиналността е важен елемент от предлаганата услуга.

Интересно е, че всяка четвърта фирма от сектор издателство и полиграфия също влага значим дял от печалбата за иновации. Ако е вярно, че Пловдив е втория полиграфска център в страната след София, то очевидно конкурентния натиск тук принуждава фирмите да залагат на иновациите.

Отново стигаме до парадокс – макар по-голямата част от фирмите в отрасъла да продават оригинални продукти и правят сериозни инвестции за тяхната разработка, почти ¾ от тях нямат или не могат да отговорят на въпроса за дяла на резултатите от проявеното творчество в техните активи. Все пак регистрираме 15% от фирмите, в които интелектуалната собственост осигурява сериозна част от стойността на активите (над 30%).

Разпределението на неотговорилите разкрива реципрочно съотношение – сред неотговорили с най-малък дял са тъкмо в секторите, които по-горе видяхме че почти изцяло разчитат на оригинални разработки (софтуер, архитектура, реклама).

Най-много неоттоворили има в сектор  изкуство и художествени заняти, където продуктът от творчеството е трудно отчуждаем от телесната способност на неговите носители и не се поддава така лесно на патентоване, авторски права и т.н.

Графиката дава разпределението по сектори на фирмите, декларирали висок дял нематериални активи (над 30%) – 9 от 16-те фирми в тази група са от секторите софтуер и моден дизайн, а само една фирма е от изкуство и художествени занаяти.

Почти всички изследвани фирми са дали информация по този индикатор. От тях по-малко от 60% декларират някакъв тип нематериални активи. Авторски права, патенти, фирмени марки и софтуер по-често притежават в сектор архитектура (над 80%), софтуер (80%), моден дизайн (над 80%), издателство и полиграфия и радио и телевизия (67%). Отново най-нисък е делът в сектор изкуство и худ. занаяти – 73% декларират че не притежават такива активи.

Само 1% процент от изследваните фирми са реализирали приходи от продажба на свои патенти или  лицензи по тях! Забележителен е факта че сред малкото фирми реализирали приходи от продажби на интелектуална собственост няма нито една от софтуер и моден дизайн: “При този ограничен пазар патентоването е безсмислено – скъпо е, а може и да ти го откраднат. Но в самата ни работа има ноу-хау което знаем само двамата собственици.Така си пазим хляба…” (софтуерна фирма). Занаятчийство в сферата на високите технологии…

Изглежда ситуацията със защитата на  авторските права е по-добра, тъй като сектор радио и телевизия (където много фирми работаят и в звуко и видеозаписната индустрия) има най-виоск дял фирми с  приходи от интелектуална собственост. Висок е делът и в пластичните и музикални изкуства. В добре организираната гилдия на архитектите също има фирми реализирали такива приходи.

Закупуването на лицензи и патенти е друга възможност за въвеждането на нови продукти в сектора. Неговото равнище също така е индикатор за наличието на пазар на интелектуална собственост в отрасъла и позволява измерването на степента на развитие на този пазар. Сравнение на тази графика със инвестициите в нови разработки показва, че средно два пъти по-малко фирми закупуват лицензи и патенти спрямо инвестиралите в авторски разработки.

Разпределението на закупените права на интелектуална собственост в различните сектори показва, че става дума най-вече за авторски права и лицензи в аудио-визуалните изкуства, включително рекламата. Този резултат може да бъде от кампаниите по лицензирането на софтуер, музикални и други продукти на интелектуалната собственост, провеждани през последните години. Все пак значимия дял от над 1/3 от софтуерни фирми закупили лицензи говори, че сектора, който инвестира най-много в развойна дейност и чиито фирми притежават едни от най-значимите дялове нематериални активи, се явява и купувач на тези продукти.

Всъщност както според приходите от продажба на права на интелектуална собственост, така и според закупените такива, различните сектори като че ли принадлежат към различни отрасли…

Данните с които завършваме открехват завесата за причините, поради които за повечето фирми в отрасъла защитата на на собствените разработки и закупуването на правата за ползване на продукти на интелектуалната собственост на други фирми е скъпо или излишно занимание. Всъщност една на всеки шест (дори една на всеки седем) фирми е имала досега проблеми поради това че нейните бизнес партьори не спазват правата на интелектуална собственост. За друга част от причините ще стане ясно и от данните от груповите дискусии и интервютата.

Малкото проблеми с интелектуалната собственост са сравнително равномерно разпределени в нейните различни сегменти.

Резюме 6:  Високият дял нематериални активи и развитите права на интелектуална собственост не са присъщи на творческите индустрии в Пловдив. Нещо, повече, от гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл! Дори на ниското равнище на нематериални активи, защитени авторски права, патенти и др., както и покупката на лицензи за такива, секторите силно се различават помежду си, като особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. По тези  показатели изследваните от нас сектори показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната, а не нещо специфично. Ако трябва да търсим все пак такава характеристика и се опитаме да защитим идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. автономен източник на приходи. И една от причините за това, че фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на правата на интелектуална собственост.

The post Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.