Софтуерите не винаги са били патентоспособни в САЩ, въпреки че в момента патентоването е факт, не е ясно, че това винаги ще бъде така. 

В миналото Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ, не е предоставяло патенти за изобретения, свързани с компютърен софтуер. През 1960 година, ПВ (патентното ведомство) на САЩ избягва предоставянето на какъвто и да е патент, ако изобретението използва изчисления направени от компютър. През 1968 г., ПВ създава официални насоки за компютърните изобретения. В тези насоки е заявено, че една компютърна програма, без значение дали е заявена като апарат или процес не е патентноспособна. Съгласно тези насоки за изобретения, свързани с компютърни програми, може да се патентова само ако компютъра се комбинира с други неочевидни елементи  за получаване на физически резултат. ПВ гледа на компютърните програми и изобретения свързани с компютърни програми, като на не патентноспособни процеси или машини.

През 1968 г., Насоките на ПВ, които забраняват патентоването на почти всички компютърни софтуери постепено са били оспорени от заявителите за патенти. В няколко решения Съда за митническо и патентно обжалване, отхвърля различни аспекти на насоките, посочвайки, че след като една нова програма превръща компютъра в нова машина, софтуера трябва да се счита за важен елемент.  Въпреки това, Върховния съд не е толкова благосклонен да обяви софтуера,  като патентоспособно изобретение.

Случая  Бенсън

През 1970 година, Върховния съд два пъти проверява дали изобретения съдържащи компютърен софтуер са патентоспособни, и двата пъти отговора е отрицателен.

През 1972 г.,  относно казуса Бенсън, Върховния съд, се е борил с това дали един алогритъм за преобразуване на двоичните десетични числа в истински двоични числа е патентоспособен. Съдът е сметнал, че патентоването на тази концепция ще предопредели целия математически алогритъм. Върховния съд е решил, че алогритъмът не е патентоспособен.

Случая Флук

В случая Паркър и Флук, Върховния съд е разгледал дали разширяването лимита на аларма ( използвана да сигнализира извънредно положение)  в процес на каталично преобразуване е патентоспосоно. Единствената разлика с предишното ниво на техниката е алогритъм, който изчилява нова гранична стойност на алармата. Съдът постановява, че това не е патентоспособно. По-конкретно, съдът, приема ,че изобретението не може да бъде патентовано, “ не защото съдържа математически алогритъм, като компонент, а защото изобретението като цяло не е патентоспособно, съгласно настоящето  равнище на техниката”.

Източник: по чуждестрани материали

Изготвил: Христина Трайчевска

Материалът Защита на компютърни програми през шейсете години в САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според скорошно решение на Съда на Европейския съюз (“ECJ”) по делото SAS Institute Inc. (“SAS Institute”) v World Programming Ltd (“WPL”), ответникът не е нарушил авторското право на ищеца чрез ефективно обратно инженерство на SAS софтуер и чрез написването на нова програма, близко наподобяваща функционалността на SAS софтуера. Решението на ECJ утвърждава важно приципно положение по отношение на степента, до която авторското право защитава компютърните програми (а не тяхната функционалност) съгласно законодателството на Европейския съюз, въпреки че относно някои практически аспекти на въпроса, съдебното решение не предлага полезни указания.

Предистория
Въпреки че всяка страна членка на Европейския съюз прилага свой закон за авторското право, някои ключови аспекти произтичат от европейски директиви, които националните законодателства трябва да изпълнят. ECJ е върховният орган по изпълнение на директивите. Решението на ECJ по случая SAS Institute последва препратка от Върховния Съд на Англия и Уелс, търсеща насоки за интерпретирането на определени разпоредби на Директива 91/250/EEC (“Софтуерната Директива”) и Директива 2001/29/EC (“Директива за Информационното Общество”), свързани с авторското право.

Твърдения за нарушени авторски права
SAS Institute притежава авторските права в аналитичен софтуер, който са разработвали в продължение на 35 години (“SAS System”). SAS System позволява на потребителите да извършват широк кръг от задачи, свързани с обработка и анализ на данни, включително писане и използване на техни собствени приложни програми, познати като “Scripts”, за да се адаптира SAS System да работи с техни данни. Тези SAS Scripts са написани на уникален език, разработен от SAS Institute, който е единственият признат от SAS System (“SAS Language”).
Според WPL, пазарът има нужда от алтернативна система, на която да се изпълняват SAS Scripts. Разработват “World Programming System”, проектирана да наподобява възможно най-близко SAS компонентите, с някои дребни изключения, опитвайки се да гарантират, че еднаквите първоначални данни биха довели до еднакви резултати. Това позволява на потребители на SAS System да използват Scripts на World Programming System, първоначално разработени за използване със SAS System. За да развият World Programming System, WPL закупуват лиценз за използване на SAS System (включително “Learning Edition”) и изучават функционалността на системата и информацията, съдържаща се в нейните потребителски ръководства. След това WPL написват напълно различен софтуерен код, който произвежда същата функционалност като SAS System и пускат програмата под името World Programming System. Според SAS Institute, с тези си действия WPL нарушават авторските им права по отношение на самата SAS System, както и авторските права за SAS Language и съответните потребителски ръководства.

Разграничение между идеи и изразяване на идеи
Първия въпрос, по който ECJ изразява становище е дали според европейското законодателство, защитата на авторските права се простира до функционалността на дадена компютърна програма, когато е възпроизведена функционалността, но не и самия код. Съдът дава категоричен отговор, че това не е така.
Същият подход е възприет и при предишни случаи от Английския Върховен съд (особено в делото Naviter, където авиопревозвач заменя своята система за онлайн резервации с нова система, която поддържа ‘look and feel’ на оригиналната система, но използва нов код, и делото Nova/Mazooma games, където компютърна игра е била детайлно копирана, но без кода и графиките). Все пак, това е първият случай, в който Европейският съд разглежда въпроса, а решението залага важно задължително правило за целия Европейски съюз.
За да достигне до това становище, Европейският съд се обляга на разграничението между идеите и тяхното изразяване. Отбелязано е, че Софтуерната директива предоставя авторскоправна защита не само на самата програма, но също и на подготвителната работа по проектирането. Но защитата е само относно продукта, не и относно идеите, които стоят в основата му. Защитата на функционалността на дадена програма, счита Съдът, би довела до монопилизиране на залегнатите идеи и би била в противовес със законодателския замисъл. Законодателят е разширил авторскоправната защита на компютърните програми въз основа на това, че авторското право защитава от възпроизвеждане на “индивидуалното изразяване на работата”, но не и на вложените идеи, и че не би моглa да попречи на възможността авторите да създават подобни или дори идентични програми, стига те да се въздържат от копиране на оригиналния код.
Съответно, Съдът определя важен за целия ЕС принцип, а именно, че авторското право не предотвратява възпроизвеждането на функционалността на дадена компютърна програма, стига нейният код да не бъде копиран.

Паралелни линии в Закона за авторското право на САЩ
Подходът на ECJ във връзка с функционалността повтаря основни принципи на авторскоправното законодателство, прилагани от съдилищата в САЩ по отношение на компютърните програми. Разграничението между идеи и изразяване на идеи е част от американското законодателство в 17 U.S.C. Sec. 102(b) (“В никой случай, защитата на авторските права на оригинално произведение не се простира до дадена идея, процедура, процес, система, метод на действие, замисъл, принцип или откритие, независимо от формата, под която е описно, обяснено, илюстрирано или въплатено в такова произведение”). Основавайки се на тази разпоредба, Апелативният съд на САЩ, 1-ви съдебен окръг, през 1995г отсъжда, че авторските права не са били нарушени, когато Borland (без да копира код) копира дървовидното меню на Lotus като част от електронната таблица на Borland, която си съперничи с тогава популярната Lotus 1-2-3, отсъждайки, че сборът команди от менюто е “метод на действие” (Lotus v. Borland, 49 F.3d 807). Последващи решения относно обжалвания в САЩ (напр., Lexmark International v. Static Control Components Inc., 387 F.3d 522 (6th Cir. 2004)) допълнително развиват прилагането на разграничаването на идея/изразяване във връзка със софтуер и подходът, че елементите от софтуера, недвусмислено произтичащи от функцията, не могат да се ползват от авторскоправна защита. Макар че такива случаи определят, че някои аспекти на компютърните програми няма да бъдат защитени в САЩ, като например структури, продиктувани от промишлени стандарти, разликата между идея и изразяване, остават трудни за прилагане в областта на софтуера. Освен това, в САЩ при такива случаи могат да включват справедлива защита от употреба (концепция, която не съществува в европейското авторскоправно законодателство), която разрешава само някои специфични изключения от нарушаването на авторското право, както ще бъде обяснено по-долу).

Компютърен език и формати
Следвайки същата логика, ECJ счита, че нова програма (WPL), написана на програмния език на друга програма (SAS Language) или използването на същия формат файлове с информация, както при първата програма, не нарушават авторските права на първата програма, тъй като езикът и форматите представляват идеи, залегнати в основата на даден проект, а не изразяване на тези идеи.
Все пак, Съдът не постановява, че компютърният език и форматите като такива, не могат да бъдат защитени с авторски права. Всъщност, заявява се, че те могат да подлежат на такава защита, ако са плод на интелектуалния труд на автора. Не е съвсем ясно какво има предвид Съдът с това си изявление. В този контекст се позовава на минал случай (C-393/09), в който ECJ определя дали графичният потребителски интерфейс на дадена компютърна програма се ползва от закрила на авторско право. В този случай Съдът постановява, че GUI не подлежи на закрила на авторското право като компютърна програма (според Софтуерната директива), тъй като е само външен аспект на програмата, а не самата програма, но авторското право може да бъде защитено като “плод на интелектуалния труд на автора”, според Директивата за информационното общество. В този контекст, заявеното може да бъде разбрано като отнасящо се до закрилата на GUI като произведение на изкуството или литературна творба, противопоставено на компютърна програма. Все пак, не е ясно какво би могло да означава това в контекста на компютърния език или формат на файлове с информация.
Изглежда изводът е, че не е нарушение на авторското право да се напише програма посредством използването на компютърен език или формат на файлове на трета страна, въпреки че може да има обстоятелства, при които авторските права за компютърния език или формати все пак да бъдат в сила.

Правото на лицензополучателя да налюдава, изучава и тества функционалността на даден софтуер
Английският съд търси указания от ECJ и за два други аспекта на европейското законодателство, отнасящо се до защитата на компютърни програми.
Първият от тези въпроси засяга разпоредба на Софтуерната директива, посочваща изключение на авторскоправната защита по отношение на правото на лицензиран потребител да наблюдава, изучава или тества функционирането на програмата, която той има лицензирано право да използва, за да определи нейните основни идеи и принципи.
Във въпросния случай, click-through лицензионното споразумение, чрез което WPL добива правото да използва “Learning Edition” на SAS System, съдържа ограничение, свързано с производствената употреба на софтуера. Смисълът е, че за да изучи SAS System, WPL е трябвало да предприеме различни действия, излизащи извън обхвата на лиценза. Питането на Английския съд е дали правото на лицензополучателя да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата, е ограничено до правене на тези неща само в хода на използването на програмата, по начин, позволен от лиценза.
ECJ не дава много ясен отговор на този въпрос. От една стана, Съдът постановява, че WPL не биха могли да нарушат авторските права в SAS System, тъй като не са имали достъп до кода, а просто са изучили, наблюдавали и тествали функционалността на програмата в качеството си на лицензиран потребител, за да възпроизведат тази функционалност в друга програма. Съдът посочва, че Софтуерната директива не позволява договорни условия да ограничават правото на лицензирания потребител да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата, докато извършва лицензирани действия. (Във Великобритания например, Законът за авторското право, дизайна и патентите от 1988 г. предвижда, че договорно условие, целящо да ограничи това право е неприложимо). Въпреки това, в своето решение ECJ посочва извършването от страна на лицензирания потребител на действия, покрити от лиценза и действията на зареждане и пускане на програмата “които са необходими за използването на програмата”. Освен това, Съдът заявява, че правото да се наблюдава, изучава и тества програмата се обуславя от това, че лицензираният потребител няма да нарушава есклузивните права на собственика на авторските права за програмата.
Решението не обяснява до каква степен (ако има такава) договорни ограничения относно начина, по който може да се използва лицензиран софтуер, могат на практика да ограничат възможността на потребителя да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата. Ясно е, че това право не може да се ограничи директно, но все пак е възможно, ако се използва достатъчно внимателно планиране, за да се определят достатъчно добре разрешените в лиценза права за използване на софтуера, така че да се ограничат възможностите на потребителя да се занимава с обратно инженерство на софтуера докато упражнява лицензираните си права. Дали такива ограничения биха били ефективни, в момента е невъзможно да се каже.

Възпроизвеждане на елементи от ръководства за потребителя
Друг въпрос, поставен в препратката от Английския съд, засяга аргумент на SAS Institute, че WPL са нарушили авторските права чрез своите ръководства за потребителя, написвайки програма, която изпълнява функционалностите, описани в ръководството и съставяйки ръководство за потребителя, което описва същите функционалности. Английският съд иска указания от ECJ по въпроса дали възпроизвеждането на синтаксис и ключови думи в WPL програмата и в наръчника нарушават авторските права на ръководството за SAS System, което описва същия синтаксис и ключови думи.
Отново, ECJ не предоставя ясен отговор, само повтаря общия принцип (вече посочен в решение по Infopaq от 2009г.), че всяка част от произведение със защитени авторски права може да се ползва от защита, тъй като съдържа изразяването на собственото интелектуално творчество на своя автор и възпроизвеждането на тази част ще наруши авторските права.
Съдът отелязва, че ключовите думи, синтаксиса, командите, опциите, настройките и итерациите, описани в ръководството на SAS System са съставени от думи, фигури или математически концепции, които сами по себе си не са интелектуално създадени от автора (и следователно могат да се използват повторно без това да бъде нарушение). Все пак, изборът, последователността и комбинацията на тези елементи в ръководството за потребителя могат да бъдат израз на креативността на автора. ECJ оставя на Английския съд да определи дали това изразяване е било възпроизведено от WPL в тяхния наръчник или всъщност в самия софтуер на WPL, съпоставено с използването на съставни части на това изразяване.
Следователно, изглежда, че използването в дадена компютърна програма (или нейното ръководство) на синтаксис или ключови думи, разработени от трета страна, не се счита за нарушение, но ако части на това ръководство, в които тези елементи са поставени в някакъв порядък, са значително възпроизведени, това възпроизвеждане може да представлява нарушение на авторски права. Решението не посочва каква степен на копиране на синтаксиса и ключовите думи се счита за нарушение. Тъй като в случая на компютърния език и формати, имайки предвид техническия контекст, е трудно да се приложи проверката на “собственото интелектуално изразяване на автора”, някои по-преки указания биха били от полза.
Докато решението на Съда представя важен общ принцип по отношение на липсата на авторскоправна защита за функционалността на компютърните програми, в същото време то дава незадоволителни отговори на някои въпроси, свързани с практикуването на обратно инженерство и писането на програми, които целят да предложат близка алтернатива на съществуващ софтуерен продукт. По-общите принципи все пак ще трябва да се взимат предвид при определяне легитимността на практическите стъпки, необходими за създаването на нова програма, която наподобява функционалността на конкурентен продукт.

Авторските права на публикувания материал принадлежат изцяло на Dorsey & Whitney LLP. Отговорност за превода на български език носи copyrights.bg.

Материалът Авторското право защитава кода на една компютърна програма, а не нейната функционалност или идеите, стоящи в основата на софтуера е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Терминологично определение на база данни – представлява колекция от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин. В първоначалния смисъл на понятието, използван в компютърната индустрия, базата от данни се състои от записи, подредени систематично, така че компютърна програма да може да извлича информация по зададени критерии.

Проектът за първата система за бази от данни е бил започнат с цел управлението на данните за програмата Аполо на НАСА. Самата концепция за база данни възниква през 60-те години с реализацията на IMS, продукт на IBM, осигуряващ управлението на данни организирани в йерархии. По-късно през 1987 г. езикът за заявки към база данни, SQL, е стандартизиран. В днешно време, релационният модел е най-масово използвания в системите за управление на бази от данни.

Възможности за правна закрила на компютърните програми и  база данни

Съгласно действащото в България законодателство в областта на интелектуалната собственост възможностите за закрила на двата обекта са следните:

–         закрила на компютърните програми и база данни, чрез закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Това е най- често прилаганата форма за защита;

–         закрила на компютърните програми и база данни, като индустриална собственост, чрез патентната система;

–         закрила на компютърните програми и  база данни, чрез търговска тайна, чрез закон за конкуренцията.

Посочените възможности за закрила не са взаимоизключващи се, а са допълващи се с цел установяване на законен монопол върху двата обекта и опазването им от пиратско използване.

Компютърните програми и база данни като обекти на обекти на авторско право

В България компютърните програми се закрилят от закона за авторското право и сродните му права :”обект на авторско право е всяко произведение на литература, наука и изкуство, което е резултат от творческа дейност и е изразено под , каквато и да е обективна форма като литературни произведения, включително произведения на техническата литературата, на публицистиката и компютърните програми”. За да се закрилят компютърните програми са необходими две условия: оригиналност на набора от инструкции и команди и представяне на компютърните програми върху материален носител или на действието им пред публика.

Авторски права върху компютърните програми принадлежат на лицето, което е създало програмата, това може да бъде авторът или работодателят.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на програмата;

–         зареждане на програмата;

–         изобразяване на програмата върху екран;

–         изпълняване на програмата;

–         предаване на програмата на разстояние;

–         съхраняване на програмата е паметта на компютър;

–         превеждане на програмата;

–         преработване на програмата;

–         внасяне на изменения в програмата.

В България база данни също се закрилят ЗАПСП и по- конкретно като сборни произведения. Условията за предоставяне на закрила на базата данни  е да са резултат от собствен подбор и подреждане.

Авторски права върху база данни принадлежат на лицето, което е подредило съвкупността от данни.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на базата данни;

–         изобразяване на базата данни върху екран;

–         предаване на базата данни  на разстояние;

–         съхраняване на базата данни в паметта на компютър;

–         преработване на базата данни;

–          внасяне на изменения в базата данни;

Въпросите свързани с определяне на авторското право върху компютърни програми и бази данни са подробно представени във видео материал, авторите, на който са Таня Точева и Диана Караджова за адв. дружество „Точева и Мандажиева“

http://www.youtube.com/watch?v=i3fwnBLI4Gw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=kMWZjr2GISk&feature=related

www.tmlawoffice.bg

Интересен случай от съдебната практика, който илюстрира значението на авторскоправната закрила на база данни е делото „Апис” срещу „Лакорда“. Делото в Люксембург бе образувано в началото на 2008 г. по искане Софийския градски съд.  Ищецът по делото фирма „Апис“, е производител на правно-информационни системи. Ответник по делото е „Лакорда“ АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис“.

Според ищеца „Апис“ ответникът „Лакорда“ е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни и по-точно базите данни на продуктовите модули „Апис Право“ и „Апис Практика“. В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира за обезщетение в максималния размер.
В решението си Съдът в Люксембург потвърждава, че юридическите бази данни, подобно на всички останали бази данни, са обект на правна закрила, независимо от обстоятелството, че са съставени от официални, публично достъпни документи, каквито са нормативните и съдебните актове. Нормативните и съдебните актове сами по себе си не са авторски произведения, но правните бази данни се закрилят от закона поради значителните инвестиции, които производителят е направил за тяхното създаване, поддържане и непрекъснато актуализиране.

Закрилата на компютърните програми като обект на авторско право стоят в основата на софтуерната индустрия.

По инициатива на българското правителство и с финансовата подкрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) за първи път е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродните им права в българската икономика, включително приносът на софтуерната индустрия.

Данните от изследването сочат, че България е една от най- търсените в света страни от софтуерните компании за изпълнение на IT проекти. Това показва изследване на Economist Intelligence unit. Анализът обобщава мненията на 500 ръководители на компании от цял свят. Според класацията България е на 13 място сред 60 държави по привлекателност за изнасяне на производства, като този показател надминава дори САЩ.

Други данни за състоянието на софтуерната индустрия в България за 2005 г. изнася вестник „Сomputer world”. В класация за 100 те най- големи в сектора са включени 40 български фирми. резултатите сочат, че:

–         Общата стойност на доходите от програмно осигуряване възлиза на 103 млн. лв.;

–         Софтуерните разработчици са натрупали 41.8 млн. лв. от разработване на софтуер за 2005 г.;

–         Български са 23 от общо 29 компании, изнесли данни за приходите от софтуер;

–         Средно 719 лв. двигател е възнаграждението на служител на фирма, която се занимава с разработването на софтуер;

–         При фирмите с основна дейност разработване на софтуер ефективността на човек е 80 401 лв.;

–         Основно за износ работят девет от участвалите в топ 1000 компании. средно 67% от продукцията им е предназначена за износ в чужбина.

Бъдещето развитие на софтуерната индустрия е тясно свързано със закрилата на авторски права и с борбата срещу софтуерното пиратство. Според Бет Скот, вицепрезидент на BSA за Европа, „ИТ индустрията е главен двигател на икономическо развитие. Понижаване на ръста на пиратството може да доведе до огромна полза за местната икономика. С решителни и упорити действия в тази посока растежа на сектора в България, несамо ще продължава, но ще се ускори”.

Компютърните програми и базата данни са ценни активи за фирмите работещи в ИТ сектора, както и за индивидуалните им притежатели. Чрез закрилата на обектите от закона за авторското право и сродните му права се установява легален монопол върху компютърните програми и базата данни, с което се постига максимална икономическа изгода и защита на авторските права в случай на нарушения от страна на трети лица.

Автор

Даниела Сапунджиева

Материалът Авторско право върху компютърни програми и база данни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.