Традиционното занаятчийството изисква да имаш специализирани традиционни техники, умения и знания, като голяма част от тях се предават от поколение на поколение. В тези традиционни занаяти се вписват определен, свързан с културното наследство дизайн, стил и вид, а също и традиционни знания, необходими, за да можеш да ги упражняваш.

Традиционните знания са важен културен, социален и  исторически актив за цялото общество, което ги поддържа, упражнява и развива. Тези традиционни знания имат икономически аспект, защото могат да бъдат използвани за получаване на приходи и стимулиране на икономическото развитие. Това е така, защото могат да бъдат използвани от икономическа гледна точка.

Традиционните техники, необходими за произвеждане на  самите произведения на занаятите, много лесно могат да бъдат имитирани. Това имитиране се отнася не до самите техники, а до крайния продукт, който обикновено не притежава същите качества, репутация и дори е в пъти по-евтин.

Комитетът търси предложения и решения, които да помогнат в защитата срещу това имитиране. Той води дискусии за начина, по който може да се създаде защита и да се ограничи неправомерното използване. Вариантите, които съществуват са няколко.  Този, който се обсъжда е свързан със закрилата, която може да бъде предоставена посредством sui generis правото. Някои страни са разработили свой собствен вариант на тази система, но целта на комитета е да се проследи връзката между самата система на интелектуалната собственост и проблемите, възникващи за традиционните знания.

Казус от практиката на СОИС е свързан с коренно население на Панама т.нар. Kuna.  Това са малки общности, обитаващи политически автномни околии в Панама и някои малки села в Колумбия. Световната организация за интелектуална собственост организира през 2005 година, двудневен семинар в Панама, в който вземат участие 100 представители на тази общност, основно жени. Целта на семинара е била да се анализират проблемите и успехите на практикуващите народни за коренното население занаяти, а също и възможностите, които им дават инструментите на интелектуалната собственост, за закрила на произведенията от тези занаяти. Самият семинар се провежда във време, в което евтини и некачествени имитации на практика ощетяват правата и интересите на въпросните занаятчии.

Допълнително се цели запознаване на определено общности с новоприетият в Панама Закон 20 за колективните права на коренното население за опазване и защита на тяхната културна идентичност и техните традиционни знания за интелектуалната собственост.

На семинара, представители на правителството на Панама официално представят на представителите на населението Куна, специални етикети, които са първи по рода си и ще служат за означаване на т.нар. мола. Тя представлява текстилни панели, специално произведени от жени занаятчийки от общността Куна. Занаятчиите използват техника, наречена обратна апликация, за да създадат молите, които традиционно пришиват към своите блузи, но и продават като отделни декоративни панели. Няколко слоя цветен плат се зашиват заедно, а самият дизайн се създава като се срежат и се изложат основните слоеве. Правителството на Панама работи с Куна от 1990 година в опитите си да намери начини да защити молите от неоторизирано копиране.

Ето защо, целта на тези етикети ще бъде да докаже автентичността на стоките.

Тези мерки са необходими поради наличните на пазара евтини и некачествени имитации на мола, които развалят имиджа на оригиналния продукт. Автентичните мола, се произвеждат чрез специфична техника и методи, което може да отнеме между две и четири седмици. Последиците от наличните имитации оказват много силен негативен ефект върху жените от общността, тъй като приходите от продажбата на тези продукти са единствени за тях. Още повече, самото културно наследство на общността Куна е застрашено.

Въпреки това предложените етикети не могат сами по себе си да предотвратят наличието на имитиращи продукти, но могат да служат за обозначаване на традиционния занаят, с което е възможно някои купувачи да пожелаят да платят повече, но да притежават нещо автентично.

Материалът Народните занаяти като традиционни знания е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На първо място следва да се създаде една отбранителната защита за традиционните знания. Необходим е набор от стратегии, целящи да гарантират, че трети страни няма да получат права над едно традиционно знание, ако нямат това право или са го получили по нелигитимен начин. Тези мерки включват изменения в администрираните от СОИС патентни системи и в минимума документация по Договора за патентно коопериране.

В някои държави са разработени или вече се разработват бази данни за традиционните знания, които могат да служат за доказателство при необходимост за установяване на предходни права при подаване на заявка за патентоване на традиционно знание.

СОИС също така е разработила набор от инструменти, за да осигури практическа помощ на притежателите на традиционни знания по документирането на традиционни знания.

Това, което се изтъква като преимущество, което дава самата защита на традиционните знания, е противодействието срещу неоторизирано използване, а също и активна експлоатация на традиционното знание от самото общество, което го притежава.

Основна задача на Комитета по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор, в момента, е активното обсъждане на правния инструментариум на международно ниво. В някои държави вече е развито т.нар. sui generis право. Освен него, СОИС предвижда, че притежателите на традиционни знания и съответните ползватели, могат да използват договорни споразумения, позоваващи се на съществуващите системи за закрила на интелектуална собственост.

Съществуващите системи за закрила на интелектуалната собственост могат да предоставят известна форма на закрила на традиционните знания и формите на културно изразяване.

Оригиналните творби например, базирани на традиционни знания, могат да получат закрила посредством авторскоправната закрила. Търговските марки, географските означения, промишленият дизайн и законите за нелоялна конкуренция, могат също да закрлият директно или индиректно традиционните знания.

Иновации, базирани на традиционни знания могат да получат патентна защита или да бъдат пазени като търговска тайна или конфиденциална информация.

Що се касае до sui generis правото, според разпоредбите на СОИС, следва да се разработват следните въпроси:

• кой е носителят на правото;
• режим за достъп до културното наследство – разрешителен, декларативен, депозитен;
• режим за използване на културното наследство;
• режим за разпределение на приходите от използването;
• режим за указване на произхода на културните ценности при всяко тяхно използване.

Материалът Традиционните знания и мястото им в интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.