Снимка: ONAPI

Занаятите в Доминиканската република произхождат от Taina (местнo коренно население), испански и африкански култури. Комбинацията от тези култури поражда уникална форма на художествено изразяване. Характерни за тях са интензивните цветове. Традиционните познания и ноу-хау на каменните скулптури в и около местността Имберт датират от 60-те години на миналия век.

Асоциацията на занаятчиите, работещи с вкаменено дърво (ASOARTEP) е създадена през 1997 г., за да признае уникалните качества на тези занаяти. Нейната цел е да защити местното традиционно културно изразяване и да насърчи развитието на местните занаяти.

Създаване на стойност чрез колективна марка

През 2011 г. ASOERTEP регистрира „IMBERLITA“ като колективна марка за вкаменените дървени занаятчийски произведения в Имберт.

За разлика от традиционните търговски марки, колективните марки обикновено принадлежат на група или асоциация и тяхното използване е запазено за членове на групата. Функцията на колективните търговски марки е да информират обществеността за отличителната характеристика на продукта, за който се използва колективната марка. Като такава, използването ѝ обикновено е обвързано с изпълнението на определени условия.

Регистрацията на колективна марка IMBERLITA оказва положително въздействие върху живота и дейността на местните занаятчии.

„Брандът позволи на занаятчиите от района да участват в колективен процес, който дава стойност на тяхната работа. Без колективна марка това не би било възможно, тъй като на повечето занаятчии им липсва капитал и опит за създаване на брандове или стартиране на рекламни дейности“ – Пабло Гарсия, президент на ASOARTEP.

Според г-н Гарсия използването на колективна марка предлага на туристите гаранцията, че творбите, които купуват, са автентични и че парите, които плащат, ще отидат на местните занаятчии. Това от своя страна засилва международното признание на майсторството в региона. Регистрирането на колективна марка е довело и до спад в броя на имитациите.

Източник: Световна организация за интелектуална собственост

Материалът Колективна марка – създаване на стойност от традиционни занаяти е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Експертизата отхвърля заявката регистрация съгласно чл. 7(1)(b), (c) и 7(2) Регламента относно марката на Общността (CTMR), с мотива, че търговската марка е описателна и и липсва отличителен характер. Чл. 7(1) CTMR се прилага и за колективни европейски марки. Дори и по-ниският праг на изискванията за описателност и отличителност по отношение на колективните марки в сравнение с индивидуалните търговски марки, не успява да преодолее възражението. Изключение се прилага изключително за знаци, които са описателни за географския произход на стоките и услугите.

Заявителят обжалва решението на експертизата.

Според Апелативния борд на Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM, колективна търговска марка по принцип не трябва да се регистрира, ако е налице абсолютно основание за отказ съгласно чл. 7 CTMR. Към настоящия момент, в Регламента относно марката на Общността не съществува такова нещо като сертификатна, квалитетна или гаранционна марка. Това са различни типове търговски марки, които не бива да се объркват с колективната марка. Сертификатната марка не е подкатегория на колективната марка. Колективната марка е способна да отличава стоките или услугите на член на асоциацията, което е притежател на марката, от тези на други асоциации/сдружения. Тя трябва да бъде отличителна. Следователно, колективна марка не може да бъде регистрирана като (колективна) европейска марка, ако тя се възприема изключително като показател за качество или гаранция, но не и като показател за произход. Изключението, заложено в чл. 66(2) CTMR не е приложимо, тъй като в заявлението за регистрация не е посочен географски произход на стоките и услугите.

Източник: OHIM

Материалът Отказ за регистрация на колективна европейска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В статията „Промени в законодателството по отношение на закрилата на търговска марка в Eвропейския съюз обсъдихме“предложенията на Европейската комисия за изменение на ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕИО) и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (текстът на статията може да намерите тук).

В настоящето изложение ще се спрем само на въпроса  какви изменения биха наложили в българското законодателство предложените промени в Първа директива относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки.

1. Изменение на определението за марка

Предвижда се отпадне на изискването заявената марка да трябва да може да бъде представена графично, за целите на регистрацията (чл. 3 от Директивата). С това се цели по-голяма гъвкавост при допускането на заявки за нетрадиционни марки, като аромат, звук и други, но в същото време следва да бъдат изградени точни правила към формалните изисквания към подобни марки, тъй като все пак те следва да могат лесно да се разпознават и възприемат от трети лица и правоприлагащи органи.

До колкото чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), изисква марката да бъде знак, който може да се представя графично – приемането на този текст в Директивата ще доведе до изменение в националното законодателство.

Би следвало да се измени, както ЗМГО, така  и Наредбата за оформяне и експертиза на заявки за марки.

2. Промени в правата, предоставяни от марката

• Права, предоставени без да се засягат по-ранни права

Проекто-директивата предвижда въвеждане на ясна разпоредба, която да посочва, че притежателят на една марка не може да предявява правата си срещу използването на идентичен или сходен знак, който вече е предмет на по-ранно право, което е в съответствие с член 16, параграф 1 от Споразумението ТРИПС. Съдържа се ясно пояснение, че исковете за установяване на нарушение не засягат по-ранни права.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

• Случаи на двойна идентичност

Към фактическият състав за установяване на нарушение при двойна идентичност се добавя и изискването да бъде доказано и увреждането на по-ранната чарка по отношение на функциите й на търговски идентификатор, а именно:

Притежателят на марка може да забрани използване на знак, когато-
знакът е идентичен с марката и е използван за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана и когато това използване засяга или е в състояние да засегне функцията на марката да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

• Употреба като търговско или фирмено наименование

Според Съда 10 член 5, параграф 1 от директивата е приложим, когато широката общественост възприема използването на наименованието на дадено дружество като отнасящо се (също и) до стоките или услугите, предлагани от дружеството. Поради това е уместно използването на търговското наименование на защитена марка да се разглежда като неправомерно деяние, ако са изпълнени изискванията за използване по отношение на стоки или услуги.

• Употреба в сравнителната реклама

Притежателят на марка ще може да забрани и използване на марката в сравнителна реклама, ако не са спазени изискванията на Директива 2006/114/EC за подвеждащата и сравнителната реклама.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

• Пратки от търговски доставчици

Проекто-Директивата предвижда изричен текст, според който вносът на стоки в ЕС може да бъде забранен дори когато само изпращачът действа с търговска цел – целта на тази забрана е да се гарантира правото на притежателя на марката да попречи на внасянето на стоки, намиращи се извън ЕС, които са били предмет на продажба, предложение за продажба, реклама или доставка на частни потребители, и да се противодейства на поръчването и продажбата на фалшифицирани стоки, в частност по интернет.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

• Стоки, въведени на митническата територия

В духа на решенията на Европейския съд по делата Nokia и Philips (C-495/09 и  C-446/09) правопритежателите ще имат правото да спират и задържат и стоки, преминаващи през територията на ЕС в режим транзит, дори ако стоките не са предназначени за територията на съюза.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

• Подготвителни актове

Притежателите на марки ще могат да забранят и дистрибуцията на етикети и опаковки, ако може да се направи обосновано предположение, че те ще бъдат използвани във връзка със стоки.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

3. Ограничаване действието на марката

Предложението за директива предвижда следната редакция на чл. 14 – Ограничаване на действието на марката:

1. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:

а) собственото си лично име или адрес;

б)  означения, които са лишени от отличителен характер или за касаят вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;

в) марката, когато използването на марката е необходимо, за да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;.

Така от първата хипотеза, предвиждаща ограничение в правото върху марка отпада възможността за свободно използване на фирмено наименование, когато то би нарушило право върху регистрирана марка.

Също така се дава изрична дефиниция кое използване не може да се приеме за съответстващо с почтените практики.

Това изменение следва изрично да се въведе и в националния ни закон, респективно ще доведе до промяна на действащото законодателство.

4. Защита на географските означения и традиционните наименования – включването им като абсолютни основания за отказ

Предвижда се абсолютните основания за отказ да се разширят, като се включат и конфликтни ситуации, свързани със защитени географския значения, традиционни наименования на вина и храни с традиционно специфичен характер.

До колкото ЗМГО чл. 11 за момента предвижда, че само наличието на по-ранно географско означение е пречка за регистрацията на марка ще трябва да се включат и традиционните наименования за вина и храни с традиционно специфичен характер, респективно тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО.

5. Защита на марките, ползващи се с известност

Член 5 и 10 от проекто-Директивата преобразуват разширената защита на ползващите се с известност марки в задължителни разпоредби, за да се гарантира, че във всички държави членки за националните марки, ползващи се с известност, е предвидена една и съща степен на защита, каквато е осигурена за марките на Общността, а именно:

При относителните основания за отказ се добавя:

3. Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, подлежи на обявяване за недействителна ако е идентична или сходна с по-ранна марка, независимо дали стоките или услугите, за които тя е заявена или регистрирана не са сходни с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, ако по-ранната марка се ползва с известност и ако използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило

Този текст няма да повлияе на националното законодателство.

При правата на маркопритежателя се добавя:

2. Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на заявяване подаване на заявката или датата на приоритетната дата на регистрираната марка, притежателят на регистрирана марка има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато:

знакът, който е идентичен или сходен с марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които не са идентични, сходни или не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с известност репутация в държавата -членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността репутацията на марката или би ги увредило.

Тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО, до колкото към момента подобна ефективна защита от размиването на марката не е въвеждана.

6. Марките като обект на собственост

Предлага се директивата да бъде допълнена с набор от правила, касаещи марките като обект на собственост и съответстващи на съдържащите се в регламента правила със същата насоченост, а именно (чл. 22, 23, 24, 25, 26 и 27):

• Прехвърляне на регистрирани марки;

Предвижда се специална разпоредба, според която:

(2). Прехвърлянето на цялото предприятие включва прехвърлянето на марката, с изключение на случаите, в които е налице съгласие в противен смисъл или в които обстоятелствата недвусмислено диктуват нещо друго. Настоящата разпоредба се прилага по отношение на договорното задължение за прехвърляне на предприятието.

До колкото в ЗМГО това не е изрично предвидено е препоръчително да се включи в хипотезите на чл. 21.

• Марката като обект на обезпечение;

Тези текстове няма да повлияе на националното законодателство.

• Марката като обект на Принудително изпълнение;

До колкото в ЗМГО това не е изрично предвидено е препоръчително да се включи.

• Марката в Производство по несъстоятелност

Тези текстове няма да повлияе на националното законодателство.

• Марката като обект на лицензия

Проектодирективата предвижда следния текст: 4. С цел получаване на обезщетение за понесените от него вреди, лицензополучателят има право да участва в производството за установяване на нарушение, възбудено от притежателя на марката.

Тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО, до колкото към момента подобна възможност не съществува.

• Заявката за марка като обект на собственост

Проекто-Директивата предвижда третиране на заявките за марки като обекти на собственост (чл. 27 Заявявкара на марка като обект на собственост). До момента това не е предвидено в националното законодателство поради което тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО.

7. Колективни марки

Проекто- директивата предвиждат набор от специфични разпоредби за регистрация и защита на колективните марки, както и ясното им разграничение от сертификатните марки.

Предвид въвеждането на детайлни разпоредби, регулиращи режима за регистрация и действие на колективните марки като- Изменение на правилата за използване на колективната марка, Лица, които имат право да предявят иск за установяване на нарушение, Допълнителни основания за отмяна и заличаване, каквито до момента не са предвидени в националното ни законодателство – тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО.

8. Определяне и класифициране на стоките и услугите

Проекто- Директивата определя общи правила за определянето и класифицирането на стоките и услугите. Тези правила са съобразени с принципите, установени от ЕС (Решение на Съда от 19 юни 2012 г. по делото „IP Translator“, C-307/10) , съгласно които стоките и услугите, за които се иска защита, трябва достатъчно ясно и точно да бъдат идентифицирани от заявителя, за да се даде възможност на компетентните органи и предприятията да определят степента на защита, която се осигурява с марката. За идентифициране на стоки или услуги могат да бъдат използвани общите данни в описанието на различните класове в Класификацията от Ница, при условие че подобно идентифициране е достатъчно ясно и прецизно. Член 40 от Директивата освен това пояснява, че използването на по-общи термини трябва да се тълкува като включващо само съвкупността от стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на съответния термин.

До момента това не е предвидено в националното законодателство поради което тази промяна ще доведе до изменение в ЗМГО.

9. Такси

Според текста на предложението за директива ще се заплаща заявителска такса за марка за един клас, а не за три, както е в момента. Целта е намаляване на таксите и ограничаване на защитата на марки в класове, където марката не се използва в последствие.

В момента в България основната такса за заявка за марка от 190 лева покрива до три класа, би следвало да се въведат нови такси за заявка от един клас и доплащане за всеки следващ, като, ако се спази логиката на предложението, то заявка от един и два класа следва да е ПОД 190 лева.

10. Процедура по опозиции

До колкото България е въвела опозиционна система за регистрация на марки – предложението в Директивата, което ще доведе до въвеждане на този режим при регистрация във всички държави-членки, няма да повлияе на националното законодателство.

11. Неизползването като аргумент за защита в производство по опозиции

Възражението за липса на реално използване на по- ранната марка, на която се основава една опозицияе въведен в българското законодателство, поради което промяната в Директивата в тази й част няма да повлияе на националното законодателство.

12. Процедури по отмяна и заличаване

По отношение на националното законодателство се предвижда да бъде задължително процедурите по опозиция, заличаване и отмяна на марка да се провеждат пред съответните ведомства, а не пред съд например.

До колкото в България заличаването и отмяната са в компетентността на Патентно ведомство – предложението в Директивата, което ще доведе до въвеждане на този режим във всички държави-членки, няма да повлияе на националното законодателство.

13. Неизползването като аргумент за защита в производство по отмяна / заличаване

Възражението за липса на реално използване на по- ранната марка, на която се основава едно искане за заличаване е инструмент за защита, който не е  въведен в българското законодателство, поради което промяната в Директивата в тази й част ще повлияе на националното законодателство, като изменението ще следва да се имплементира в ЗМГО.

Планирано е промените в Директивата да влезнат в сила през пролетта на 2014-та. След влизането в сила на Директивата страните-членки ще имат 2 години за въвеждане на промените, които тя предвижда в националните си законодателства.

Автор: адв. Аглика Иванова, IP Consulting, www.ipconsulting.eu
За повече информация относно марката ма Общността: европейскамарка.eu
За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СЛЕД ОЧАКВАНОТО ПРЕЗ 2014 ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В съответствие с Правило 35(2)(b) на Общия правилник съгласно Мадридската спогодба и след консултации с Индийското ведомство, Генералният директор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), постанови следните нови суми, в швейцарски франкове, за съответната индивидуална такса:

1. Заявяване или последващо посочване: за всеки клас стоки или услуги – 61.

Когато търговската марка е колективна или сертификатна: за всеки клас стоки или услуги – 175.

2. Подновяване: за всеки клас стоки или услуги – 88.

Когато търговската марка е колективна или сертификатна: за всеки клас стоки или услуги – 175.

Декларацията, засягаща индивидуалната такса за Индия влиза в сила от 8-ми юли, 2013г.

Източник: СОИС

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии.

Материалът Нова индивидуална такса – Индия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.