Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Теоретична основа на въпросника

Целта на настоящата теоретична основа на въпросника е да конкретизира предмета на изследването в краен брой ключови процеси и явления и зададе концептуалната рамка задава основните хипотези, тематични центрове и индикатори за предстоящото емпирично изследване на представителна извадка от фирми в изследваната област.
Основният извод от теоретичният анализ е, че да изследваме състоянието и развитие на отделните сектори на творческите индустрии в България означава да разкрием специфичната конфигурация от отношения между различни видове дейци (индивиди, институции, технологии, стандарти, системи от правила), изграждащи различни типове мрежи, които взаимодействайки си, еволюират според ясно идентифицирани модели на развитие^.1 Оттук следва, че ключовият проблем е ограничаването на онзи краен брой процеси и явления (променливи), които са достатъчни да опишат еволюцията на тази специфична конфигурация. Тези променливи могат да бъдат описани в три групи:
– променливи, описващи индустриалните структури, обслужващи секторите на творческите индустрии (техните партньори от това, което в методиката на СОИС се наричат взаимозависими и неспецифични поддържащи индустрии, както и специфичната за всеки сектор мрежа на творчески контакти (например за софтуера това е връзки в дейностите по развитие и внедряване – R&D, в която се създават и усвояват новите изделия и услуги);
– променливи, описващи основни икономически и политически мрежи, опосредствуващи разпостранението на създаваните в творческите индустрии продукти и услуги. Наред със структурата от държавни, общински и обществени институции и организации взаимодействащи с отделните сектори на творческите индустрии, тук се включва и системата от права на собственост, финансовата система, нормативната мрежа на бизнеса в съответния сектор (финансови, правни и консултански услуги, счетоводни и митнически стандарти и др).
– мрежи от отношения на човешкия капитал, които обхващат мрежата от творци, мениджъри, инженери и други специалисти във всеки от единадесетте изследвани сектора, както и мрежата за възпроизводство на техните човешките ресурси (специализирани училища, университети и други центрове за обучение, изследователски центрове и др.).

^1. Повече по този въпрос виж в Tchalakov I., (2002). Towards a Neoschumpeterian Model of Post-Socialist Economic Transition, in: Sociological Problems, Special Issue 2002, LIK Publishing House, Sofia, pp.115-128;

По-конкретно променливите, описващи всяка от трите групи взаимодействия и подлежащи на емпирична регистрация могат да бъда представени в следната структура от тематични блокове на въпросника:
Тази структура е операционализирана до емпирични идикатори по всеки от разделите. Те съставляват съдържанието на въпросниците, чрез които е извършено набирането на данните чрез индивидуална анкета със собствениците и мениджърите на фирмите от единадесетте сектора на творческите индустрии.
Следващите части на доклада представят основните резултати от картографирането. Първата част очертава обективната картина на разпределението на секторите според техния принос в българската икономика и териториално разположение. Втората част анализира мненията на представителите на националните културни институции и общинските отдели по културата. Третата част представя данните от представителното изследване сред предприемачите от единадесетте сектора. Докладът съдържа и изводи препоръки, включени във всяка част.

АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ

(данни от Националния статистически институт за 2005 г.)
Териториално разпределение на фирмите от творческите индустрии

Териториалното разпределение на фирмите от отделните сектори на творческите индустрии е важно от гледна точка на практическите политики спрямо тях. Анализът на изходната база данни за десет от секторите (без дизайн) чрез използване на клъстерните методи позволи да типологизираме 28-те области в страната в зависимост от броя на фирмите във всеки от секторите. Тази типология разкрива силно неравномерното разпределение на творческите индустрии на територията на страната – те се оказват концентирани основно в столицата, а други 28% от тях се намират в пет големи града и техните области – т.е. шест области държат почти ¾ от фирмите, докато останалите 22 области обхващат останалата ¼. Това разпредение може се представи в следните групи:
І група – град София, 46% от фирмите (!), общо над 4000 фирми;
ІІ група – Пловдив и Варна, 17% от фирмите, около 850 в Пловдив и 720 във Варна;
ІІІ група – Бургас, Стара Загора, Русе, 11% от фирмите, 300-400 фирми в град;
ІVгрупа – Хасково, Плевен, Велико Търново, Шумен, Сливен, Враца, Габрово, Пазарджик, София окръг, Добрич, Благоевград, 18% от фирмите, между 100 и 200 фирми в град;
V група – Разград, Силистра, Монтана, Перник, Търговище, Видин, Кърджали, Ловеч, Смолян, Ямбол, Кюстендил, само 9% фирмите, средно под 100 фирми в град.

Клъстеризация на областите по броя на фирмите в секторите
(H i e r a r c h i c a l C l u s t e r A n a l y s i s, Ward Method, Euclidean Distance)

Връзка между териториалното разпределение на творческите индустрии и разпределението по сектори
Връзката между секторите и териториалното разпределение на фирмите получихме чрез релационен анализ на данните в програмния продукт Réseau Lu.2 В случая са избрани нива на представяне 15% и 35%. Последното ниво дава възможност във всяка област да се изявят доминиращите в нея сектори, докатоо при ниво на анализ от 15% се изявяват само най-силните връзки и част от регионите (тези без специфичен профил, т.е. с относително равномерно разпределение на малкия брой фирми в тях) просто не са представени.

Връзки между сектори и региони при 35% ниво на представяне

Връзки между сектори и региони при 15% ниво на представяне

На основа на съпоставянето на избраните две нива на представяне можем да очертаем накратко следнота разпределение на най-изявените и съответно най-слабо развитите сектори ³, като с по-черен шрифт сме посочили най-силно представените сектори (изпъкващи при ниво 15%):
София – реклама, софтуер, производство на кино- и видеофилми, артистична и творческа дейност
Пловдив – визуални и графични изкуства, музикални и сценични изкуства, софтуер, книгоиздаване, фотография
Варна – реклама, музикални и сценични изкуства, фотография, архитектура
Бургас – реклама, архитектура, музикални и сценични изкуства, фотография, радио и телевизия, визуални и графични изкуства
Русе – архитектура, софтуер
Стара Загора – музикални и сценични изкуства, фотография, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Велико Търново – радио и телевизия, фотография и книгоиздаване
Благоевград – радио и телевизия, музикални и сценични изкуства, артистична и творческа дейност, фотография, архитектура
Враца, Велико Търново – радио и телевизия, фотография, книгоиздаване и печат
Монтана – фотография, филми и видео, софтуер, книгоиздаване
Габрово – визуални и графични изкуства, артистична и творческа дейност, радио и телевизия, фотография
София-окръг – книгоиздаване, фотография, артистична и творческа дейност, софтуер и бази данни, визуални и графични изкуства
Плевен – книгоиздаване и печат, архитектура
Сливен – книгоиздаване, фотография
Хасково – книгоиздаване, фотография, музикални и сценични изкуства
Пазарджик – музикални и сценични изкуства, софтуер, фотография
Добрич – радио и телевизия, фотография
Шумен – фотография
Ловеч – архитектура, фотография, радио и телевизия
Видин – музикални и сценични изкуства, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Кюстендил – книгоиздаване, артистична и творческа дейност, фотография
Ямбол – фотография, книгоиздаване и печат, архитектура
Търговище – музикални и сценични изкуства, фотография, софтуер
Смолян – архитектура, радио и телевизия
Кърджали – фотография, визуални и графични изкуства, филми и видео,
Монтана – фотография, книгоиздаване и печат, софтуер,
Перник – софтуер
Силистра – фотография, книгоиздаване и печат визуални и графични изкуства,
Разград – книгоиздаване и печат, софтуер, фотография

Анализът минава през две основни стъпки: 1) конструиране на матрица на връзките (на свързване) и 2) графично представяне на значимите връзки. Матрицата съдържа нормираните отклонения между фактическите и теоретичните стойности, участващи като събираеми в емпиричната стойност на Хи-квадрат, взети със знака на отклонението. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-силна е връзката (зависимостта). Желаното ниво на интерпретация се задава като процент от всички възможни връзки, аранжирани низходящо по сила. При предварително конструирана матрица на връзките мрежовият анализ може да се реализира и с Ucinet или друг мрежови програмен продукт.

На базата на изградената матрица на нормираните отклонения на стойностите на Хи-квадрат, софтеурът дава възможност контролирано да се изявят най-значимите връзки между сектори и региони, като в зависимост от избраното ниво изследователят може да регулира “оптиката” на наблюдение – при ниски нива на представяне изпъкват най-силните връзки, докато по-високи нива разкриват многообразието и комплексността на връзките между двете променливи.

Картографирането трябва да потвърди така очертания профил на всеки от регионите, да постави акценти, както и да изяви наличието в отделни региони на сектори, които макар да не се проявяват при избраните нива на анализ, имат потенциал за развитие. За тази цел освен с представители на самите творчески индустрии ще бъдат проведени интервюта и с представители на местната власт, културните институции и други изявени експерти в съответните региони.

The post АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ appeared first on CopyRights.BG.

Материалът АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Поставяме началото с представяне методологията на изследването и дефиниране на изследваните сектори. Очаквайте още:

• Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии в България
• Творчески индустрии и авторски прави
• Правата на авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии
• Специфични проблеми на отделните творчески индустрии

Автори:

доц.д-р Иван Чалъков

гл.ас. Донка Кескинова

катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Част 1

Настоящото първо по рода си картографиране на творческите индустрии в България цели да очертае тяхното състояние, икономически профил и потенциал за развитие. То възприема една по-тясна дефиниция, наложила се в преобладаващата част от съществуващите разработки в Европа и света, като се фокусира върху ядрото на творческите индустрии, за което е налице консенсус, че представлява икономическа основа на сектора. Става дума за тъй наречените дейности по създаване на съдържанието, характерни за всеки художествен продукт (книга, картина, скулптура, театрална постановка, игрален филм, музикално произведение, художествена фотография, компютърна програма, дизайнерска концепция, рекламна концепция) и тясно свързаните с тях дейности по материализиране и предаване на това съдържание на потребителите (записване, отпечатване, излъчване, изпълнение и др.). Това са дейностите, които имат най-голям принос в добавената стойност, генерирана от съответната индустрия.

Избраната от нас (прилагана също от колегите във Великобритания и други страни) по-тясна дефиниция до голяма степен съвпада с дефиницията на основните авторско-правни индустрии от методиката на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), но включва като самостоятелни индустрии също архитектура и дизайн. Макар последните да са са тясно интегтрирани и в известен смисъл обслужват други индустриални сектори (поради което методиката на СОИС ги причислява към частичните авторско правни индустрии), при тях креативността, т.е. дейностите по създаване на съдържанието са водещи. Тези две индустрии и отговорят на критериите за включване им в ядрото на творческите индустрии.

Така с оглед осигуряване на сравнимост с други изследвания в чужбина, както и с обективните данни за техния икономическия принос, получени от изследванията по методиката на СОИС, настоящото картографиране на творческите индустрии в България включва единадесет сектора:
1. Книгоиздаване и печат (издаване на книги, вестници, списания и др.; печатане на вестници и други издания; предпечатна подготовка; спомагателна дейност по печатането, търговия на дребно с книги; дейност на писатели).
2. Музика, театрални продукции и опера, цирково изкуство (издаване и възпроизвеждане, звукозапис; производство на музикални инструменти; експлоатация на театрални, музикални и концертни сгради; друга развлекателна дейност; създаване и представяне на сценични спектакли; дейности на филхармонии, симфонични оркестри, ансамбли, хорове, групи и други; дейности на индивидуални творци, като актьори, режисьори, музиканти, водещи и конферансиета).
3. Филми и видео (възпроизвеждане на видеозаписи, производство на кино- и видеофилми, разпространяване на кино- и видеофилми, прожектиране на филми, дейности на индивидуални творци като актьори, режисьори).
4. Радио и телевизия.
5. Фотография.
6. Софтуер и бази данни (възпроизвеждане на компютърни записи, издаване на стандартен софтуер, други дейности по разработване на софтуер, обработка на данни, бази данни и др. дейности в областта на компютърните технологии).
7. Рекламна дейност.
8. Визуално и графично изкуство (дейности на галерии; индивидуални творци, като скулптори, художници, карикатуристи, художествени оформители на декори, реставрация на произведения на изкуството).
9. Архитектура.
10. Художествени занаяти (според националния регистър на занаятите – гравьорство, изработване на златни покрития, бижутерия, метални духови инструменти, мебели, играчки, различни видове музикални инструменти, бродирачество, тъкачество, плетачество, изрисуване на стъкло и порцелан, шлифоване и гравиране на стъкло, шлифоване и гравиране на скъпоценни камъни, изработка на керамични изделия и народни художествени занаяти).
11. Дизайн (графичен, уеб, мебелен, моден, медиен, интериорен и екстериорен).

Първите осем сектора са адекватно представени с един или повече кода в Националния класификатор на икономическите дейности – 2003. Останалите сектори не са добре представени т.е. те са част от „смесени” кодове, включващи и други, несвързани с авторските права дейност. Например кодът за сектор „Архитектура” включва и геодезични, инженерингови дейности. А „Дизайн” и „Художествени занаяти” са в кодове, които съдържат много други дейности. Това обуславя за основа за извадката да бъдат използвани и други източници, освен НСИ, а именно:
– за сектор „Архитектура” – базата на Камарата на архитектите в България;
– за сектор „Художествените занаяти” – базата на занаятчийските предприятия на Националната и регионалните занаятчийски камери;
за сектор „Визуално и графично изкуство”, който е представени в код 92.52, но по наша оценка не обхваща всички икономически субекти, интернет източници на галерии (http://www.need.bg/ – 81 галерии; http://www.programata.bg – 73 галерии; http://www.art.bg – 35 галерии).
– за сектор „Дизайн”. Проучванията и проведеното през 2005 година изследване в гр. Пловдив показват, че тук за “сектор” може да се говори само условно. Всъщност става дума за няколко различни дейности, наричани дизайн и конкретизирани със съответното прилагателно – моден, медиен, уеб/графичен , “на интериора”, мебелен и др. Някои от тези дейности – като графичен и уеб дизайн са неразделна част от сектора на софтуер, а медиен дизайн е обикновено е част от сектора на “книгоиздаване и печат” и/или “реклама”. Често изпълнителите им съчетават и други дейности. Единствено модния дизайн е относително обособен институционално. Тази разпръснатост на сектора и фактическата липса на самостоятелен институционален и организационен профил на дизайнерските дейности като цяло прави невъзможно осигуряването на надеждна база данни за представителна извадка., а съответно събирането на количествени данни които да позволяват статистически сравнения с останалите сектори. Ето защо ще бъде формирана подизвадка от реализираната основна извадка. Това ще бъдат фирми, за които дизайна е основна или значима част от тяхната дейност. Така получената подизвадка ще бъде подсилена с целенасочено подбрани дизайнерски фирми извън случайната извадка.

Планираният обем на секторните извадката е между 50 и 70 фирми и е определен на основата на приблизително равен размер на стохастичната грешка, зависещ от обема на генералната съвкупност на сектора. Планираният обем на цялата извадка е 620 фирми. При този обем на секторните извадки размера на максималната грешка на 50 процентов секторен относителен дял е 12-13% при 95% гаранционна вероятност, но пада на 8% при 80% гаранционна вероятност, което ние намираме за оптимално и задоволително при поставените цели и структура на генералната съвкупност.

Данните за целия отрасъл на творческите индустрии ще бъдат получени чрез претегляне на секторните данни, с тегла осигуряващи реалния относителен дял на сектора в общата генерална съвкупност.

The post НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” appeared first on CopyRights.BG.

Материалът НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.