При получаването на наградата от председателя на ЕП, режисьорът на „Ида“ Павел Павликовски заяви: „Ида е филм, който успя да докосне публиката в цяла Европа. Това показва, че киното все още има важна роля в нашето общество (…). Наградата LUX представлява нов тип награда за европейски филмови творци (…), която също така дава възможност на хиляди европейски граждани да се обединят и изпитат споделени емоции.“

Поздравявайки победителя, г-н Шулц заяви: „Европейските филми не показват просто едно „някъде“ и „някога“ – те представят специфични места и контекст (…). Те ни позволяват да научаваме за общата ни история и за историите на нашите съседи; те разкриват аспекти от реалността и живота на други държави и ни помагат да опознаем себе си и съседите си по-добре. Историите, разказани от европейското кино, ни дават шанса да разберем останалите и да заздравим чувството на обща принадлежност, преодолявайки националните различия“.

Силвия Коста, председател на комисията по култура и образование, допълни: „Инициативата на Европейския парламент за наградата Lux е нещо уникално: три филма със субтитри на 24 езика, показани в 28 страни, в най-малко 18 фестивали, в повече от 40 европейски градове; дебати и разговори за Европа за едни и същи културни продукти. Това е нещо, което не е било правено преди от никого.“

Европейският парламент връчва ежегодно наградата, за да помогне за популяризирането на филми, които докосват сърцето на обществения дебат в Европа. Сред финалистите за 2014 г. бяха и заглавията „Врагът на класа“ (Словения) на Рок Бичек и „Банда момичета“ (Франция) на Селин Сиама.

Заглавията, достигнали до финалната селекция, са субтитрирани на всички 24 официални езика на ЕС благодарение на европейско финансиране. Те бяха прожектирани безплатно по време на LUX дните в 28-те страни членки. Крайният победител беше избран чрез тайно гласуване сред европейските депутати.

Източник: Европейски парламент
Информационно бюро в България

Материалът Полският филм „Ида“ спечели филмова награда LUX за 2014 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Мануела Русева е победителя в конкурса на IPBulgaria е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Има филми, с които се събираш с приятели за да ги гледаш, такива които те карат да се замислиш, такива които да ти напомнят за нещо важно от живота или пък просто те карат да се отпуснеш и да забравиш своите проблеми. Филмът е еволюирал от нещо повече от само „изкуство“ – той се е наложил като начин на живот.

В дадената тема ще разгледам един проблем на 21^ви век, тясно свързан с филмите – пиратирането. Как то се отразява на пазара, кои са най-често гледаните и сваляни филми, както и възможни причини за това явление.

 Пиратирането – какво представлява и какво го предизвиква

Какво всъщност е пиратиране? Това е кражба на интелектуален продукт, произвеждан от големи или малки самостоятелни филмови студия. В неговото създаване се инвестира много време и ресурси, идеи уникални по свой начин, труд. Затова неговата кражба или по-точно нарушаването на различните авторски и сродни права се превръща в голям проблем за филмовата индустрия. Това нарушение се заражда с развитието на технологиите и по-точно с разрастването на интернет пространството и неговите възможности за споделяне, обмен и разпространяване на информация. С тези действия хората съзнателно или несъзнателно лишават студията, актьорите, сценаристите, продуценти и всички участници в процеса на създаването на един филм, от правото им на възнаграждение на техният труд, бил той физически или интелектуален.

Защо използвам несъзнателно за определяне на това нарушение – защото се оказва че много хора нямат понятие от щетите, които нанасят със своя избор да свалят едно нелегално копие от интернет и да го гледат. Но незнанието не е оправдание, което може да се използва за да се оправдаеш за това което си направил. Всички разглеждат свалянето като по скоро леко престъпване на чертата, като дребно провинение поради факта че филмът трудно има физическо тяло (трудно може да го пипнеш и опиташ), както и заради самата среда на разпространение – дигитална. Но в самата си същност това е едно престъпление, нарушават се правата на множество хора с цел лична изгода.

Причините за това защо има пиратиране и какво го е породило са много. От тезата, че интернет е за свободно споделяне на всякакъв вид информация и под каквато и да е била форма, през твърдението че има хора които не могат да си позволят този продукт заради високата цена или пък липсата на възможност някъде да се консумира, до простата истина че има хора, които го правят съзнателно и умишлено с цел печалба. Всичките твърдения са прави в известна степен, за всеки човек някое от тях може да се приложи. Също така трябва да се спомена, че няма доказани вредите от пиратирането – много хора нямат достъп до кино продукции или пък нямат средства или дори време. За някои филми даже може да бъда използвано като реклама за това колко е качествена продукцията, като по този начин се утвърждават малко известни сценаристи, режисьори, актьори и други.

„Най-сваляните“ филми

Всички пиратирани филми се качват на интернет сървъри под формата на торенти (вид файлове за по-лесен обмен) и чрез специални програми само с няколко натискания на различни бутони сваляме цялото съдържание, качено там. Получава се бързо, лесно и не поражда особена мисъл за нарушението ни. Има няколко сайта в интернет, които са създадени с единствената цел сваляне на различно съдържание – филми, музика, програми, игри, списания, книги и тн. Те са всеизвестни и публични, използват се от хора, намиращи се навсякъде по света. Един от тях – BitTorrent е дал достъп до своите база данни – кои филми и колко пъти са сваляни.Заедно с TorrentFreak те изчисляват данните по долу и ги събират като изследване. Трябва да се отбележи, че данните не включват онлайн стрииминг, както и използването на програми от 3то лице и се основават на няколко източника.

Таблица 1.

Данните са отчетени от началото на календарната 2013 година до средата на декември, което изкривява изследването поради факта че по-ранно излезлите филми са били по-търсени и съответно е имало повече време, през което те да бъдат свалени. Както се вижда от таблицата, повечето от най-гледаните продукции са блокбъстъри. Изключение прави филм номер 7 „Гангстерски отряд“, които въпреки слабата си реализация на световно ниво е бил сред най-търсените. Общите приходи реализирали десетте филма са 5 262 026 148 млрд долара – това е половината от приходите на цялата филмова индустрия за 2013, които се равняват на 11 млрд долара. Това потвърждава, че най-сваляните филми са и едни от най-гледаните по кината в световен мащаб, с известни изключения. В таблица 2 се виждат най-гледаните филми за 2013:

Таблица 2.

Едва само два от най-гледаните филми са в топ 10 и за най-сваляните. Всички останали са по-назад в изследването. Това се дължи както на това, че част от филмите са от края на 2012 година, така и на факта че в последно време най-касовите филми имат много строги мерки за сигурност и се внимава много да не изтече съдържанието в интернет пространството. Като резултат може да твърдим че по-голямата част от изтеглените филми са такива с по-късно пускане на ДВД дискове, pay per view или под наем, като точно тези области страдат от ефектите на пиратиране и имат намалена реализация.

Най-теглените филми в България

Ситуацията в България е сходна с изледването на TorentFreak. Направих едно изследване на един от двата основни български торент сайта – Zamunda, по различни критерии. Прегледах всички сваляния на филми за 2013 на филми от сайта, като после прегледах съответно двайсетте най-теглени под различните формати качество. В крайна сметка резултатите са следните:

Таблица 3.

Както виждаме от най-гледаните филми на световно ниво, в топ 10 на най-сваляните филми има само два. Всички останали са не много известни, а три от тях са излезли в края на 2013 година. А от топ 10 най-теглените продукции в България само филм номер 1 – „Бързи и Яростни 6“ е сред десетте най-гледаеми филми в българските киносалони. Голяма част от тях (пет) са екшън филми, има по една комедия и анимация и три филма с различни жанрове.

Заключение

За последната година и половина пиратирането намалява своите темпове – новите филми блокбъстъри, които излизат в кината все по-бавно достигат интернет пространството с добро качество. Друг основен момент е че торент сайтовете започват все повече да бъдат преследвани от големите продуцентски къщи, като те ги принуждават да премахнат цялото съдържание поне за определен период.

Според мен лично пиратството не може да бъде изкоренено напълно поради ред причини. Най-добрият и прагматичен начин за справяне с този основен казус е да се допусне пиратство в такива граници, в които то не е прекалено голямо, което да не пречи реално на реализацията на печалби от излъчването, предаването и препредаването на филмовата продукция. А защо пиратството е нужно – защото по различните места в света има огромен брой хора, които нямат нужните условия (липса на финансови средства, липса на свободно време, липса на съоръжения), а не би трябвало да бъдат ограничавани поради различни фактори, независими от тях.

Автор: Явор Пармаков

Явор Пармаков, магистър специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в университета за национално и световно стопанство, където и съм завършил редовна форма на обучение бакалвър – специалност „Интелектуална собственост“. Интересите ми са насочени в областта на авторските права. 

Материалът Най „сваляните“ филми за 2013 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

За целите на настоящатa курсова работа съм избрал да разгледам три международни филмови фестивала – София Филм Фест, In the Palace и Festival de Cannes. Ще представя историята на всеки един от тях, както и наградите, които се връчват на тях. Всеки един от трите фестивала, които съм избрал да представя е преминал пре зразлични етапи от своето създаване, за да достигне настоящото си международно значение.

Международни филмови фестивали, провеждани в България

Sofia International Film Festival(Международен София ФилмФест)

В България има два филмови фестивала, които са с международно значение. Единият от тях е София Филм Фест(SofiaInternational Film Festival), който се провежда ежегодно през месец март от 1997година насам. Фестивалът е започнал като тематичен мюзик фест. От 1997 година до сега на фестивала са показани над 1600 игрални и документални филма.

През 2014 година се състоя осемнадесетото издание на фестивала. Той се организира от Арт Фест под патронажана Столичната община, в партньорство с Министерството на културата, НДК ,Националния филмов център и БНТ, с подкрепата на програмата МЕДИА на Европейската комисия, национални и чуждестранни културни институти и спонсори.

За своята десета годишнина като международен кино фестивал(през 2010 година), определена като Година на българското кино, Международният София Филм Фест получава като подарък признанието на ФИАПФ (Международната федерация на асоциациите нафилмовите продуценти) като е „акредитиран като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми“1.

През  2014  година  билетите  за  събието  са  се  предлагали  под  нова,  иновативна форма. Самият билет е представлявал кутийка, с логото на осемнадесетия международен София филм фест. Цената на билета е била 8 лева и е давал достъп до всички прожекции. Организаторите на събитието са изготвили и специален видеоклип, който цели запознаване на аудиторията за предстоящето събитие и засилване на зрителския интерес. Освен това са изготвени специални флаери, промотиращи фестивала.

Сред наградите, присъдени през 2014 по време нафестивала са:

•  Голямата награда „Фокусфокс“ за най-добър филм в Международния конкурсза първи и втори игрални филми е присъдена на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили. Наградата е 10 000 евро постпродукционни услуги от унгарскот остудио „Фокусфокс“.
•  Наградата   за   най-добър   Български   игрален   филм   е   присъдена   на   филма „Съдилището”  (България-Германия-Хърватия-Македония)  на  режисьора  Стефан Командарев.

•  Наградата SIEMENS за най-добър документален филм е присъденана филма „Акт наубийство” (Дания-Норвегия-Великобритания-Финландия) на режисьора Джошуа Опенхаймър.
•  Наградата на ФИПРЕССИ еприсъдена на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили.

На 18-ото издание на международния София Филм Фест е връчена и  „Наградата на София“ на Столичната община за цялостен принос към световното кино на:

•  Георги Дюлгеров, режисьор (България)

•  Горан Паскалевич, режисьор (Сърбия)

•  Душан Ханак, режисьор (Словакия)

In thePalace (В Двореца)

Вторият международен филмов фестивал в България е „В Двореца“. Провежда се всяка година през юни месец в Балчик. Това е най-големият и престижен фестивал за късометражно кино (филми с продължителност до 27 минути) в България и региона. Общият награден фонд на 11-я кино фестивал “В Двореца” е в размер на10 000 евро в злато и парични награди. За този международен филмов фестивал таксата за участие е 65 евро на филм, но ако заявката за участие се подаде по – рано тази такса може да се намали до 25 евро на филм. Носителите на права върху филма разрешават включването на произведението им във всички фестивални и последващи презентационни програми,  включително безвъзмездни публикации и излъчване на кадри, трейлъри и откъси от филма, но с цел презентация на неговото участие в самия фестивал.

Важно е да отбележа, че подобно на изискванията на други международни филмови фестивали и в международната състезателна програма нямат право да участват филми и аудиовизуални   произведения, публично показвани  в България или публикувани в интернет сайтове или платформи със свободен достъп.

На фигура 1 може да се види постерът на тринадесетия фестивал, проведен през 2013 година,  а на фигура  2 – постерът на първия фестивал, проведен през 2003  година.

  Фиг. 1

Фиг. 2

Основан е през 2003 година като международен студентски филмов фестивал, като за първи път се провежда във Велинград. От 2004 година започва да се провежда в Архитектурно-парковият комплекс “Дворецът” в град Балчик. Следващото му издание ще се проведе между 28 юни и 4 юли 2014 година. Организира се от фондация „Формат СФФ” и Народно читалище „Вещина” с подкрепата на Община Балчик, Министерство на културата, Национален филмов център, и ДКИ-КЦ „Двореца”, и е първият и единствен фестивал за късометражно кино в България. Финансиране от Програма МЕДИА на Европейския съюз. Фестивалът е със състезателен характер, като включва международни и национални конкурси. Организаторите на събитието дават няколко възможности на широката аудитория да се почувства част от фестивала. Има билети между 2 и 4 лева, които дават възможност дасе изгледа 1 цял фестивален блок ведна от залите; билети за „Закриващата Гала Вечер“ – 8 лева. Освен това има възможност за закупуване на:

–     Карта „Един Ден“ –10 лева, която дава достъп до всички прожекции във всички прожекционни зали, но в рамките на един ден.

–     10 билета – 30 лева, които са валидни за 10 фетивални прожекции във всички зали, или 1 фестивален блок за 10 човека.

–     Фестивален бадж – 50лева, който дава на притежателя си пълен достъп до всички прожекции, но не включва закриващата Гала Вечер.

Възможностите, които предоставят всички тези осигурени варианти за достъп, според мен целят  две  неща. Първо, по този начин се осигурява възможност на широката аудитория да посети събитието според своите интереси и възможности. На второ място – да се засили интересът към събитието и творците, които представят филмите си.

Филмите, които взимат участие се избират от комисия и след това се оценяват от международно жури. Връчват се награди в 4 категории:

•  Игрални–българска и международна селекция

•  Документални

•  Анимационни–българска селекция

•  Експериментални филми

Сред отличените с награди по време на единадесетия фестивал през 2013 година са:

• Голямата награда „Сребърна Принцеса“ в международния конкур спечели Румънският филм „Самота“ копродукция с Франция на режисьора Льова Жедлички
•  Победителят в националния конкурс  е филмът  „Ботев е идиот“ на Деян Барарев. Той печели и специална награда Euroshorts Special Mention, осигуряваща прежекцията на филма на други девет европейски фестивали за късометражно кино.
•  Наградата за най-добър документален филм на фестивала печели кубинският филм „Кучета“ на Педро Пио
•  „Посетителят“ печели наградата за анимационен филм – режисьор е Георги Дечев

По време на фестивала се организират курсове, семинари, лекции, майсторски класове по режисура, кинематография, развитие на филмови проекти, дигитално изкуство, постпродукция, пиар и маркетинг във филмовата индустрия.

Международен Филмов фестивал в Кан

Първото издание на междунарония филмов фестивал в Кан се провежда през 1946 година между 20 септември и 5 октомври. Той започва да се провежда всеки септември с изключени е на 1948 и 1950 година, а от 1952 година до днес, се провежда през месец май. От 2002 година фестивалът се нарича „Festival de Cannes“.

От самото си създаване фестивалът в Кан остава верен на своята основополагаща цел, а именно да развива филмовата индустрия в световен план, чрез насочването на вниманието към самите филми. От 2010 година официалният сайт на фестивала е преведен на шест нови езика, като по този начин се да вавъзможност на интернет потреблителите да следят събитието освен на френски и английски, и на испански, португалски, китайски, японски, арабски и руски. От 2011  година организаторите  на фестивала предприемат инициатива, която цели да даде възможност на  широката публика да съпреживее емоциите от церемонията по откриването на фестивала. Във всички френски кина, в реално време, се излъчва самата церемония, както и първият филм, който се представя на фестивала. Всичко това дава възможностна много повече потребители да бъдат част от това голямо събитие.

Официален постер на фестивала проведен през 1946 година.

Официален постер на фестивала, проведен през 2014 година.

Характерното за този фестивал е,че бордът на директорите избира кои филми да бъдат представени на него. Те трябва да отговарят на редица критерии, сред които:филмите трябва да бъдат създадени до 1 година преди провеждането на фестивала; не трябва да бъдат представени извън страната на произход, както и на друг международен фестивал; филмите не трябва да бъдат представени в интернет;  филмите, които участват в категорията за „кратък филм“ не трябва да превишават 15 минути. За участие с късометражен филм не се дължи такса. Но  за участие с друг филм в международния фестивал в Кан, според формата, на който е предоставен филма (DVD, Blu-ray, 35mm film print), се дължи такса между 50 и 350 евро. За разлика от предните два фестивала, които разгледах в настоящата курсова работа, билети за това събитие не се продават. Достъп до прожекциите се осигурява чрез баджове или покани, които са лични и немогат да бъдат прехвърляни.

През 2014 година фестивалът щесе проведе между 14 и 25май. Организаторите на фестивала в Кан са избрали да изобразят на последния плакат Марчело Мастрояни в ролята му на Гуидо Анселми във филма 8½ (Осем и половина) от 1963 година. Организаторите посвещават тазгодишното издание на фестивала на „свободното  и отворено  към света  кино“, акцентирайки  на  постиженията на   италианското и европейското кино като цяло.

Този фестивал е един от най – престижните международни филмови фестивали в света. Провежда се в град Кан, Франция. Най – престижната награда, която се връчва на този фестивал е  Златната Палма (Palme d’Or) за най – добър филм. Втората по престиж награда се нарича „Голяматанаграда“(GrandPrix).

Важно  изискване  е, продуцентите на филми, които са спечелили Златната Палма (Palmed’Or) и „Голямата награда“ (GrandPrix) да не участват с отличения с наградата филм в други междуародни състезания за филми.

Сред наградите връчени през 2013 година в Кан са:

•  „Златнапалма“ и Наградата на Международната федерация на филмовата преса (FIPRESCI)   печели филмът „Синьото е най-топлият цвят“ от френския режисьор от тунизийски произход Абделатиф Кешиш (AbdellatifKechiche)
•  Втората по престиж награда „Gолямата  награда“ (Grand  Prix) печели филмът „Всъзнанието на Луин Дейвис“ (Inside Llewyn Davis) на братята Джоел и Итън Коен
• Наградата „Златна палма“ за най-добър късометражен филм печели корейският режисьор Мун Буйонг-гон (MoonByoung-gon) за филма „Safe“
•  Наградата „Златна камера“ за най-добър дебют печели режисьорът Антъни Чен(AnthonyChen) за филма „IloIlo“.

Прави  ми впечатление, че международните филмови фестивали налагат иновативно мислене в опитите си да привлекат по – голям зрителски интерес към конкретното събитие, а с това и да допринесат към развитието на филмовата индустрия като цяло.

Организаторите на двата фестивала, провеждани в България имат коренно различни стратегии за осигуряване на достъп до него. Докато София филм фест избира да предложи един билет за всички прожекции на филми, на стойност 8 лева ,Вдвореца“ диференцира своите билети според броя прожекции или дните за прожекции, като по този начин дава по-голяма свобода. Различните билети на различна стойност дават допълнителна възможност всеки да закупи билет според своите възможности, предпочитания и очаквания.

За разлика от тях фестивалът в Кан е избрал друг иновативен метод. Билети за самото събитие не се продават, а достъп до прожекциите се осигурява чрез баджове или покани,които са личнии немогат дабъдат прехвърляни. От 2011 година насам се предприемат мерки, целящи ангажиране на по-голяма аудитория в съпреживяването на емоциите по откриването на фестивала, посредством излъчването на самата церемония във всички френски кина в реално време.

Общото  между  трите  фестивала е, че филмите представяни на тях трябва  да отговарят на редица критерии. Дължи се и такса за участие и има награден фонд. Безспорно  е  влиянието, което имат тези фестивали за аудиторията, индустрията  и творците. Тези събития са своеобразно поле за изява на творците. Спечелването на някоя от наградите на тези фестивали води до получаването на международно признание. Наградата е обвързана и  с финансови стимули, които  могат да бъдат използвани за последващи продукции. Освен за участниците безспорни са и наградите за публиката и филмовата индустрия като цяло. Докато за публиката тази награда има основно културно изражение, наградата за индустрията е изключително голяма. Чрез провокирането  на интереса на публиката,се насърчават инвестициите във филмовата индустрия, като по този начин се гарантира нейното развитие. На подобни фестивали става възможно млади и талантливи творци да бъдат оценени от публиката и да бъдат забелязани. Всичко това потвърждава голямата роля на международните филмови фестивали, която те имат не само за задоволяване на културните потребности на зрителите, но и за творците и филмовата индустрия като цяло.

В заключение бих искал да кажа, че според мен провеждането на подобни международни филмови фестивали е много добра инициатива. Провеждането на подобни фестивали носи различни ползи за самите творци, аудиторията и филмовата индустрия като цяло.

През последните няколко години подобни фестивали предприемат иновативни стъпки към приобщаването на по-широка зрителска аудитория към събитието,което безспорно дава своите резултати.

Автор:Борис Николов

Борис Николов е в магистърска степен на обучение по специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в Университета за национално и световно стопанство, където е завършил и бакалавърската си степен по икономика, специалност „Интелектуална собственост“. Интересите му са насочени към авторското право, музикалния и издателския бизнес.

Материалът Международни филмови фестивали е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Филмите – една световна страст” е мотото под което СОИС отбелязва тазгодишния ден на интелектуалната собственост. Представяме ви нейното виждане  по темата под формата на рисунка.

Гергана Радославова Николова, на 16 години, ученичка в 26 СОУ „Йордан Йовков“, гр. София интереси в областта на рисуването и спорта.

Материалът One more КИНО е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Кратка справка за българското кино

Годината е 1891, а известният по това време Томас Едисън е изправен пред поредното си изобретение, за което получава патент – кинетографа или първата кинокамера. Изобретение, което не просто се оказва революционно, а и достатъчно мощно, за да създаде след себе си цяла индустрия. По- нататък историята сама се пише или по-скоро прожектира…

В интерес на истината българинът открива киното сравнително късно. Това се в една вече Следосвобожденска България, където техническите новости буквално „изплюват“ на прага му и това „седмо чудо“. Усвояването на кинематографа започва с любезната намеса на чужденците, идващи отдалеч, за да смаят народа с „движещите се картинки“ и на един по-нататъшен етап е подето от няколко предприемчиви граждани, които също започват да обикалят из страната и да прожектират. И така всичко следва по реда си: идва идеята за място, на което да се събират хората, както и за направа на седмична програма какво ще се прожектира. За съжаление или пък не, българинът доста свенливо пристъпва към направата на собствена кинопродукция. С филма „Българан е галант“ българското кино най- сетне отбелязва своята премиера в лицето на първия български режисьор, сценарист и актьор Васил Гендов. Важно е да се отбележи, че по това време разграничаване на отделните роли е само по себе си доста абстрактно, а авторските права над продукциите дори не се споменават. Факт е обаче, че с това се полагат основите на една нова категория културно образование и за страната ни. Киното е социална придобивка, то възпитава сетивата и най- вече чувството на българина за естетика. Неслучайно в този период се появява и първата ни регулация в областта: „Правилник за контрола на кинематографическите филми“ от 1915г.

Следват години на възход и падение за киното в България. След Първата световна война в световен мащаб се наблюдава комерсиализация на идеята до превръщането и в чисто и просто бизнес. В България има откъслечни опити за стимулиране на киното, намиращи отражение в Закона за поощрение на родната литература и изкуство, който бива отменен твърде скоро. Следват години на цензура до 30-те, когато с появата на звуковия филм, се отбелязва своеобразен „бум“ в киноиндустрията. Киномрежата в страната придобива сериозни измерения – 213 кина и въпреки, че все още преобладават американски и съветски продукции, киното в България най-накрая се превръща в постоянен фактор, с който държавата е необходимо да се съобразява. През 1946г. се приема Законът за кинокултурата, а с него държавата буквално „взема кинокултурата в страната в свои ръце“. Със Закона за авторското право от 1951г. ясно се установява държавен монопол върху правата над филмите като цялостни произведения, най – вече върху производството и разпространението им. Авторското право върху филма е със срок от 10 години, като на авторите на сценария и музиката отделно се признават правата над творбите им, но без право на възнаграждения от използването на филма след неговото създаване.

Въпреки обособилата се ситуация в следващите 30 години следва безспорно най- плодотворният период за българското кино. В страната ни има над 3000 кина, включително пътуващи такива. Експериментира се във всевъзможни сфери с възможностите, които предоставя филмът като синтетично изкуство. Обособяват се различни филмови студия под шапката на държавата, но с изменение на ЗАП правата за филмите вече се признават на „предприятието, произвело филма“. Авторски права отделно се признават и на сценарист, режисьор, оператор, художник – постановчик, композитор, отново без допълнително възнаграждение. Дори така в исторически план това често се разглежда като голям „стоп“ за потенциала на българските кинотворци. Трябва да се признае обаче, че в онзи период е налице и широката достъпност до продукциите (цените на билетите умишлено са минимални). След 1991г. в България започва приватизация, която поставя темата за развитието на киното под голяма въпросителна. Създават се частни продуцентски къщи, филморазпространението също преминава в частни ръце, а киносалоните в страната буквално „се разпродават“.

Законът за авторското право и сродните му права от 1993г. прави някои изключителни нововъведения по отношение носители на АП. Правата на всички филми, създадени някога от Държавната кинематография, се прехвърлят на Националния филмов център. Оттук нататък носител на продуцентски или сродни права върху филма като цялостно произведение е продуцентът, в лицето на физическото или юридическо лице, осигурило финансирането на продукцията. Авторски права се признават на три лица: режисьор, оператор, сценарист, а при анимационните филми и на художник постановчик. Продуцентът вече се задължава да възнагради авторите срещу отстъпените от тяхна страна права за използване на готовата продукция. Сродни права върху изпълненията им се признават и на артистите, участвали в създаването на филма.

През 2003г. държавата приема Закон за филмова индустрия, с което се показва позиция относно запазването на идентичността на филма като творчески продукт. Законът регламентира преди всичко финансовата рамка, в която държавата участва в различни български кинопроекти. Важен момент обаче са и въведените клаузи за издаване на виза на прожектираните филми с изрично разрешение от носителите на права, както и клаузата, с която държавата се задължава да подпомага не само реализацията, но и възпроизвеждането и разпространението на различни български или европейски продукции.

Опитът ни от последното десетилетие показва, че част от регулациите са неефективно действащи: днес ситуацията в страната ни проследява съществуването на нов вид монопол – този на Мултиплексите, които излъчват преди всичко американски продукции. Отделен е въпросът, че такива са налични единствено в по-големите градове. Оказва се, че в епохата на дигиталната революция много българи всъщност са „принудени“ да прибягват до нелегални методи, за да имат достъп до филмовото многообразие, което светът ни всъщност предлага. В тази връзка интересни са инициативите от последните години, които правят опити да възродят „нетрадиционното“ кино у нас . Страната ни се запознава с все повече международни кинофестивали, на които участие вземат и съвременни български продукции. Търсят се алтернативни форми на показ, – пример, за което е „Пътуващото лятно кино на БНТ1″.

Разбира се, има какво още да се желае по отношение развитието на българския филмов пазар – предстои да се търси пресечната точка между комерсиалното кино и алтернативното такова. Налице е едно ново и ясно осъзнаване. Тенденцията показва, че младите хора сами търсят и преоткриват различни пътища към киното, което не просто забавлява за час или два и престава да съществува извън киносалона. Българинът вече върви по пътя на киното, което възпитава, обучава, изследва, разказва, трогва, разчувства, вълнува човека пред екрана. И най- вече оставя трайни следи в съзнанието му.

Източници:

• Докладът е изготвен с помощта на материали от лекционния курс на проф. Виолета Цакова в дисциплината „Филмов бизнес“ /УНСС/.

Използвани закони:

• Закон за авторското право и сродните му права, 2014г. Закон за филмовата индустрия, 2010г.

Материалът Авторскоправният аспект в развитието на българската киноиндустрия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.