Телекомуникационният сектор е сред приоритетите в дейността на КЗК поради високата си концентрация и съществените бариери за навлизане. Комисията следи конкурентната среда и функционирането на пазарите на гласови услуги, интернет и телевизия с оглед гарантиране на ефективна конкуренция и стимулиране на инвестиции и иновации.

Предмет на проучването е поведението на „Виваком България“ ЕАД при определянето на цените за отдаване под наем на инфраструктурата на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Производството е за установяване на възможна злоупотреба с господстващо положение и следва да установи дали разглежданото поведение уврежда или притежава потенциал да увреди конкуренцията и с потенциал да засегне интересите на потребителите.

Производството в КЗК бе спряно поради наличие на висящ преюдициален спор пред Административен съд – София-област и Върховния административен съд по обжалван акт на Комисията за регулиране на съобщенията. С окончателно решение на ВАС от 2025 г. решението на секторния регулатор бе потвърдено. С това отпадна и основанието за спиране на производството от Комисията за защита на конкуренцията.

Пълният текст на определението на КЗК можете да видите в електронния регистър на адрес: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300073505

Материалът КЗК възобнови производство срещу телекомуникационен оператор за възможна злоупотреба с господстващо положение е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През декември миналата година антимонополният орган прие междинни резултати по първия секторен анализ на пазара на храни. Изводите от широкомащабното проучване показват, че нарастването на цените на пазара на хранителни стоки се дължи и на наличието на тежки структурни проблеми, които изискват координирани и последователни действия от страна на всички отговорни институции.

В началото на кризата с горивата във връзка със ситуацията в Близкия Изток на базата на двете приключили и настоящото производства срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД КЗК направи анализ на пазара на горива и констатира структурни проблеми от гледна точка на доминиращата роля на Групата „Лукойл“ на пазарите на едро и дребно.

На базата на изводите от междинния доклад на пазара на храни в рамките на своите правомощия по Закона за защита на конкуренцията Комисията извършва задълбочени проучвания в три направления: структурата на пазара на дребно в социално-икономически слабо развити региони с ниска покупателна способност и концентрация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между доставчици и търговци; както и пазарите на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти, както и ревизия на разрешена концентрация в млечния сектор. В рамките на широкообхватното проучване на сектора, в диалог с всички заинтересовани страни, беше изготвен пакет от конкретни препоръки и мерки, включително за изменения в нормативната уредба, които бяха изпратени до компетентните органи на изпълнителната власт – Министерския съвет, както и функционално компетентните ведомства като Министерство на финансите и Министерство на земеделието и храните, за предприемане на последващи действия в предвидените от закона срокове за подобряване на конкурентната среда на пазара на храни.

В рамките на действащото производство срещу „Лукойл“ Комисията направи задълбочено проучване на пазара на горива и на 4 март изпрати на правителството предложения за предприемане на действия.

Предложените мерки в двата сектора следваше да дадат възможност да се координират действията на КЗК като регулатор на конкурентната среда на пазарите на храни и горива и действията на органите на изпълнителната власт по управление и контрол на веригата на доставките, ценообразуването и качеството на храните, както и на цените на горивата.

Съгласно Закона за защита на конкуренцията, органите на изпълнителната власт трябва да уведомят Комисията за конкретните мерки, които ще предприемат, и сроковете за тяхното реализиране. Въпреки изпратените до изпълнителната власт от страна на КЗК напомнителни писма, нито един компетентен орган не е уведомил Комисията относно предприети мерки или действия по препоръките.

Без координирани действия на изпълнителната власт самостоятелните действия на антимонополния орган не биха довели до ефективни резултати. Устойчиви и видими резултати могат да бъдат постигнати единствено чрез координирани действия между регулаторите и държавните институции, насочени към подобряване на конкурентната среда, повишаване на прозрачността и ограничаване на антиконкурентни практики. Такава е практиката и подхода във всички страни от ЕС.

В тази връзка, председателят на КЗК свиква на 12 май закрито заседание на антимонополния орган, на което ще бъде обсъден и приет цялостен пакет от конкретни мерки по отношение на трите приоритетни сектора – пазарите на храни, горива и лекарства. Също така Комисията ще предприеме действия по самосезиране за образуване на конкретни производства в рамките на своите правомощия в посочените три сектора.

Ръководството на Комисията е убедено в своевременните и координирани действия от страна на новата изпълнителна власт и в активния институционален диалог за гарантиране на ефективна конкуренция и защита на интересите на българските потребители.

Материалът КЗК настоява за координирани действия на изпълнителната власт и регулаторите в секторите храни и горива е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наблюдението на фармацевтичния пазар е сред приоритетите на антимонополния орган, включително и за 2026 г., заради социалното и  икономическото значение на този пазар с пряк ефект върху здравето на гражданите.

КЗК се самосезира след постъпил сигнал на народния представител Васил Пандов и публично изнесени данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти в различни болници в страната. В сигнала се посочва, че доставките се осъществяват без провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки, което създава риск от неефективно разходване на значителен публичен ресурс.

Предварителното проучване на Комисията показва сериозни проблеми на този пазар като липса на централизирани рамкови споразумения от страна на министъра на здравеопазването, както и практиката за възлагане на доставки за ограничени количества за кратки периоди от страна на болниците в качеството им на възложители. Това води до по-високи единични цени, както и до по-неблагоприятни условия за публичните възложители.

Тези ограничения на конкуренцията ще бъдат изследвани в рамките на образуваното производство по застъпничество за конкуренцията, при което Комисията прави задълбочен анализ за съответствие с правилата на конкуренцията на приложимата нормативна уредба, събира информация и становища от всички заинтересовани страни.

Производството следва да приключи с препоръки на КЗК за обоснован пакет от мерки, насочени към премахване или ограничаване на антиконкурентния ефект, без да се накърняват легитимните цели на съответната регулация, като се предотвратят бъдещи пазарни изкривявания на ниво регулация. В случаите, в които КЗК установи нормативни и/или административни ограничения на конкуренцията, Комисията може да направи предложения за отмяна и/или изменение на съответните разпоредби до отговорните институции.

Този вид производства по застъпничество за конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията досега са слабо застъпени в дейността на антимонополния орган. Настоящото ръководство планира тяхното активно използване като инструмент за цялостен преглед и регулация на нормативната уредба във всички сектори на икономиката от гледна точна на гарантирането на конкурентната среда.

Материалът КЗК проучва ограничаване на конкуренцията при доставка на скъпоструващи лекарства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на срещата се акцентира също, че наблюдаваните ценови процеси са обусловени от външни икономически фактори и развитието на международните пазари, а не са свързани с процеса по въвеждане на еврото в страната. Обсъден бе и въпросът доколко наличието на пазарни практики, при които горивата се реализират на цени под пълната им себестойност, може да доведе до изкривяване на конкурентната среда, да засегне по-малките участници на пазара и да предизвика шокова ценова спирала.

Предоставената информация ще бъде анализирана и приобщена към текущото производство на антомонополния орган срещу Групата на Лукойл в България, образувано през 2025 г. Производството цели установяване на евентуални нарушения на конкурентната среда на пазара на горива, включително възможни практики, свързани с господстващо положение и ограничаване на конкуренцията по веригата на доставки.

Материалът КЗК проведе работна среща с Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това е третото разследване за картел, което антимонополният орган образува от началото на годината. Първото е за картел при обществени поръчки за доставка на храна в болници по сигнал на народен представител, а второто – разследване за картел при обществени поръчки за доставка, монтаж и поддръжка на IT оборудване по сигнал на ГДБОП.

Предмет на процедурите по пряко договаряне, финансирани с европейски средства, е организиране на специализирани обучения, обмяна на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители на територията на няколко общини в страната.

КЗК извърши задълбочено проучване на участието на дружествата в множество процедури за възлагане на обществени поръчки, които имат сходни възложител, предмет, участници или други характеристики. В обхвата на тези проверки бяха разгледани обществени поръчки на Общините Велинград, Разград, Севлиево, Горна Оряховица и Елена.

В предварителното проучване бяха идентифицирани редица съмнителни данни за евентуално наличие на картел под формата на тръжни манипулации, чрез постигане на координация в действията на наблюдаваните дружества и предопределяне избора на възложителя относно предприятието, което да бъде определено за изпълнител.

В тази връзка бе установено, че размерите на отделните ценови предложения по всички обществени поръчки в абсолютна стойност са изключително сходни, като в голяма част от тях се наблюдават близки дата и час на подаване на отделните предложения на участниците на платформата на ЦАИС ЕОП. Детайлният анализ показа, че в съдържанието на подадените ценови предложения се наблюдават еднакви правописни и граматически грешки и използване на еднакви словесни форми, които отсъстват в обявените от съответния възложител образци. Също така определени параграфи в отделните ценови предложения са оформени в абсолютно идентичен стил. Получените данни от Агенцията по обществени поръчки показват и един и същ IP адрес, от който участниците са кандидатствали по съответните процедури в електронната среда на ЦАИС ЕОП.

Пълният текст на решението е публикуван на интернет страницата на КЗК на адрес: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300073383.

Материалът По сигнал от МРРБ: КЗК разследва картел при обществени поръчки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Повод за извършване на предварително проучване е публикация, в която фирмата, оторизиран вносител на медицинска техника OMRON за България, посочва, че са зачестили сигналите на притеснени потребители относно реклами в интернет и социалните мрежи за посочения продукт, който измерва нивата на кръвна захар без убождане, без тест ленти и без болка. Компанията твърди, че към месец май 2025 г. не съществува сертифициран и надежден медицински глюкомер, който измерва кръвна захар без убождане, както и че OMRON не произвежда и не предлага неинвазивен глюкомер. По думите им фалшивите реклами се разпространяват и в социални мрежи или уебсайтове с непрофесионален вид.

Към момента КЗК е установила, че за рекламирането на посочения медицински продукт са използвани сходен или идентичен снимков и текстов материал, снимки на сертификати, описания на твърдения за потенциалните качества на продуктите, описания на търговската дейност на производителя на продуктите с търговска марка „OMRON“.

От достъпната информация в сайтовете не може да се установи обаче от една страна конкретният продукт и неговите функционалности, а от друга реалният онлайн търговец, който предлага и рекламира продукта „неинвазивен глюкомер OMRON“. Към настоящия момент те са активни и достъпни за потребителите, като предлагат продукти, посочени като „неинвазивен интелигентен глюкомер OMRON“.

По този начин се създава възможност за реализиране на продажби на продукти със заблуждаващи характеристики с доставчици извън страната, евентуално в противоречие с приложимото законодателство, което предвижда специални изисквания по отношение на медицинските изделия, включително глюкомерите и тест лентите към тях. Такива има към търговците, които могат да ги внасят и разпространяват на едро и дребно, включително и онлайн, което гарантира и проследимост на произхода на продуктите, легитимността на търговците/производителите, като по този начин се гарантира обществения интерес.

КЗК сезира ГДБОП да извърши проверка по сигнала, съобразно законовите им правомощия и да предприеме съответните действия относно интернет сайтовете, на които се предлага медицинският продукт. Същевременно при събирането на достатъчно данни за нарушения в областта на конкуренцията, Комисията ще образува производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗК сезира ГДБОП за заблуждаващо рекламиране и предлагане на медицински продукт „неинвазивен интелигентен глюкомер“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на разговора доц. Карадимов запозна участниците с дейността и правомощията на Комисията, включително със секторния анализ на пазара на храни и изследването на цялата верига на доставки – от производителя до търговеца и установените до момента значими структурни деформации в сектора. Председателят на КЗК информира и за текущото задълбочено проучване на пазара на млечни продукти, както и за производство по разрешаване на концентрация в млечния сектор.

От Българската аграрна камара поставиха акцент върху установени деформации на два пазара – този на изкупуване на слънчоглед и на пазара на торове. От камарата настояват Комисията да започне предварително проучване на пазара на изкупуване на слънчоглед, като изследва взаимоотношенията между производителите и преработвателите, за което подготвят конкретен сигнал. По отношение на пазара на торове Проданов подчерта, че той е поставен под сериозен натиск, като земеделските производители работят без запаси заради ниска ликвидност, на фона на значително повишение на цените и реален риск от недостиг вследствие на несигурни доставки на природен газ и амоняк.

„И двата сектора са значими за земеделието и след Вашия сигнал, в рамките на правомощията на Комисията, ще предприемем необходимите действия, за да извършим цялостен анализ на пазара, за да се гарантира ефективна конкуренция“, заяви доц. Карадимов.

Материалът Ръководството на КЗК проведе работна среща с Националната асоциация на зърнопроизводителите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.