В рамките на производството екипи на антимонополния орган извършват днес внезапни проверки на място в офисите на дружествата „СТЕЛИТ 1“ ЕООД и „КИЛТЕКС“ ЕООД в София и Севлиево. Проверките се извършват след съдебни разрешения от Административен съд София-област и със съдействието на служители от отдел „Специализирани полицейски сили“ към МВР и ОДМВР – Габрово.

Производството е образувано по сигнали на възложители за възможно нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз от страна на двете фирми. Разследването е за предполагаемо забранено споразумение и/или съгласувана практика с цел манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки – т.нар. тръжни манипулации.

Тръжните манипулации са форма на картел, при който участници в обществени поръчки се координират с цел фиксиране на цени, качество или количество на доставките и услугите от обществено значение, за да възпрепятстват конкуренцията и да извлекат необосновано големи печалби от публичните и европейски средства. Това води до неправомерно разходване на огромен обществен ресурс във вреда на гражданите, предвид което разследването на картели при тръжните манипулации е основен приоритет в работата на Комисията.

Разследването започна след сигнали от Техническия университет-София, община Трявна и детска градина „Калина“ в Трявна. В хода на задълбоченото предварително проучване Комисията установи, че двете дружества са участвали в над 300 обществени поръчки за доставка на хранителни продукти за детски градини, училища, университети, социални домове и др. за периода 2020-2025 г., като използва и възможностите на новата аналитична платформа СИГМА.

Предварителният анализ установи редица индикатори, които пораждат основателно съмнение за координация между двете фирми като: синхрон при подаването и декриптирането на офертите, идентични или близки ценови предложения, координирани откази от сключване на договори или непредставяне на изискуеми документи, както и използване на един и същ регистриран обект по Закона за храните. Събраните до момента данни от взаимно допълващи се индикатори са основание КЗК да образува производство и да извърши внезапните проверки на място.

При проверките в офисите служителите на Комисията разполагат с правомощия да получават достъп, да преглеждат и изземват документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват. Използва се и специализирана техника за възстановяване, удостоверяване на автентичността и анализ на цифрова информация. Събраните при проверките доказателства ще бъдат приобщени към материалите по производството, след което Комисията ще се произнесе в рамките на своите законови правомощия, като имуществената санкция може да бъде до 10% от общия оборот за предходната финансова година.

Пълният текст на решението за самосезиране и образуване на производство е публикуван на интернет страницата на КЗК: решение за самосезиране

Материалът КЗК извършва проверки на място по разследване на картел при доставка на храни за детски градини, училища и социални домове е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите му най-ясното доказателство за възстановеното доверие към институцията е ръстът с 400% на постъпилите сигнали за последната една година.

„Този ръст е показателен в две посоки – от една страна, КЗК вече е видима институция, към която гражданите и бизнесът се обръщат с доверие, а от друга – той е симптом за натрупани проблеми и дефицит на държавност в редица обществени сфери. Получаваме множество сигнали, които дори не са в нашата компетентност, но хората ги изпращат до нас, защото очакват институционална реакция“, посочи доц. Карадимов.

Той подчерта, че КЗК е регулаторен, а не контролен орган. “Нашата задача е да навлизаме в дълбочината на процесите, да анализираме причините за нарушенията на конкуренцията и чрез експертните си анализи да предлагаме решения, които подобряват функционирането на цели сектори на икономиката“, заяви Карадимов.

По думите му именно този подход стои в основата на работата на Комисията през изминалата година в секторите на храните, горивата, фармацията и обществените поръчки.

Председателят на КЗК акцентира върху секторния анализ на веригата за доставки на хранителни стоки, който за първи път проследява причините за дисбалансите по цялата верига – от производителя до крайния потребител. Анализът показа сериозни структурни дисбаланси, при които българските земеделски производители се намират в значително по-слаба пазарна позиция.

В резултат на анализа КЗК изготви пакет от 19 конкретни мерки и препоръки към изпълнителната и законодателната власт за подобряване на конкурентната среда в сектора. Сред тях са мерки за укрепване на позициите на земеделските производители, съкращаване на веригата на доставки, стимулиране на преките продажби и създаване на възможности за реализация на българска продукция чрез фермерски пазари в търговските вериги при условия, определяни от самите производители.

Паралелно с това Комисията вече образува производства срещу две търговски вериги за възможни нелоялни търговски практики, а впоследствие започна предварително проучване срещу други две търговски вериги.  В резултат от анализа КЗК започна ревизия на вече разрешена концентрация на пазара на млечни продукти между „Тирбул“ ЕАД и „Обединена Млечна Компания“ ЕАД, за да се провери дали придобиващата компания изпълнява заявените ангажименти, които са били основен мотив за разрешаване на сделката.  КЗК наложи и санкция от близо 310 000 евро на „Клас фуд“ ЕООД и „Алфа СД“ ООД за заблуждаващо предлагане на продукт, който съдържа над 95% немлечни мазнини, като масло.

Председателят на КЗК коментира и започналото предварително проучване на пазара на търговските обекти на летище „Васил Левски“ – София. „Когато потребителят няма реален избор, Комисията е длъжна да провери дали е налице злоупотреба с господстващо или съвместно господстващо положение“, заяви Карадимов.

По отношение на работата на Комисията по Закона за обществените поръчки за последната година са образувани над 1100 производства, а КЗК е постановила близо 950 акта. Сред основните приоритети остава противодействието на тръжните манипулации и картелните споразумения между участници в обществени поръчки, които ограничават конкуренцията и водят до неефективно разходване на публични средства. В момента Комисията води осем производства за предполагаеми тръжни манипулации и са постановени над 950 акта.

Материалът Доц. Росен Карадимов: КЗК се утвърди като активен и предвидим регулатор с реално въздействие върху пазарите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В публичното пространство има достатъчно информация и сигнали за значително по-високи цени на кафе, бутилирана вода, безалкохолни напитки и хранителни продукти на територията на столичното летище в сравнение с цените на други европейски летища.

Предварителното проучване е част от засиления контрол върху пазари от съществено значение за потребителите и се предприема в контекста на последните изменения в Закона за защита на конкуренцията, които разшириха възможностите на Комисията за наблюдение и анализ на пазари, при които съществуват съмнения за ограничаване на конкуренцията и за наличие на антиконкурентни практики.

По предварителни данни пазарът на храни и напитки на Летище „Васил Левски“ се характеризира с присъствието на ограничен брой оператори, които управляват значителна част от обектите на двата терминала в партньорство с концесионера на летището. В тази връзка Комисията ще извърши задълбочен анализ на пазарната структура, условията за достъп до пазара, начина на формиране на цените и конкурентната среда в съответния сектор.

В хода на предварителното проучване КЗК ще провери дали съществуват индикации за злоупотреба с господстващо или съвместно господстващо положение, както и дали са налице практики или пазарни механизми, които могат да доведат до ограничаване на конкуренцията и до поддържане на необосновано високи цени за крайните потребители.

За целите на анализа ще бъде изискана информация от компетентните държавни органи, концесионера на летището, търговските оператори и други участници на пазара. Комисията ще извърши обстоен анализ на събраната информация, като ще проучи факторите, които влияят върху цените на храните и напитките и дали са налице обективни обстоятелства за техния размер. При наличие на достатъчно данни за нарушения, КЗК ще образува производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Материалът КЗК започна предварително проучване за прекомерно високи цени на храни и напитки на Терминали 1 и 2 на Летище „Васил Левски“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Мерките са подкрепени от браншовите организации и стъпват върху изводите от секторния анализ на пазара на храни на КЗК и предлагат конкретни решения на установените тежки структурни деформации по цялата хранителна верига. Препоръките обхващат управлението и контрола в сектора, укрепването на производството и веригата на доставки, специална подкрепа за секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“, противодействие на нелоялните търговски практики и гарантирането на продоволствената сигурност.

Приетите през декември миналата година изводи от широкомащабното проучване на Комисията показаха сериозни структурни дефицити в производството, преработката, логистиката и търговията с храни, които изискват координирани и последователни действия от страна на всички компетентни институции.

Като основна мярка Комисията предлага приемането на План за подобряване на конкурентната среда, продоволствената устойчивост и прозрачността на цените в сектор „Храни“. Мерките следва да бъдат разглеждани като единна програмна рамка, а не като отделни инициативи. Междинният секторен анализ показва, че продоволствената сигурност е елемент от националната сигурност и че стабилността на веригата за доставки изисква стимулиране на националното производство, укрепване на местната производствена база и развитие на конкуренцията по всички звена на хранителната верига.

Сред ключовите предложения са създаването на централен регистър за проследимост по веригата на доставки, изграждането на национална обсерватория „Храни“ като постоянна публична аналитична инфраструктура на сектора, засилен контрол върху качеството, етикетирането и произхода на храните, нов подход към публичните доставки на храни, както и специални програми за развитие на секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“.

Чрез предложените мерки КЗК цели да насърчи по-ефективната конкуренция и да създаде условия за по-добро функциониране на самата пазарна среда. Това означава прозрачност по веригата на реализация, проследимост на произхода и движението на стоките. Също така наблюдение на надценките и договорните отношения, защита срещу нелоялни търговски практики, подкрепа за коопериране, развитие на къси вериги на доставка и създаване на регионални хранителни хъбове, целенасочени мерки за възстановяване на производствената база и по-справедливо разпределение на добавената стойност между участниците на пазара. Очакваният резултат е по-устойчив сектор, по-добра защита на потребителите и производителите и по-висока устойчивост на българското производство при бъдещи икономически и пазарни сътресения. Дългосрочното ефективно въздействие върху сектора e в интерес на всички заинтересовани страни и може да се постигне единствено чрез последователни и координирани действия на всички компетентни институции.

Ръководството на Комисията е убедено в своевременните и координирани действия от страна на изпълнителната власт и в активния институционален диалог за гарантиране на ефективна конкуренция и защита на интересите на българските потребители.

Съгласно Закона за защита на конкуренцията органите на изпълнителната власт следва да уведомят Комисията за предприетите мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

В рамките на законовите си правомощия по отношение на контрола върху прекомерно високи цени в резултат на съвместно господстващо положение и контрола върху нелоялни търговски практики между производители и търговци, КЗК ще концентрира своята активност и в конкретни образувани производства. При наличие на достатъчно данни за нарушения антимонополният орган ще образува нови производства по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Препоръките от проучването по секторния анализ „храни“ може да откриете на сайта на КЗК: www.cpc.bg

Материалът КЗК предлага пакет от 19 мерки за подобряване на конкурентната среда в сектор храни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По този конкретен казус Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е сезирало поне три пъти Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. Всеки път резултатът беше един и същ – формални отговори, административни обяснения и уверения, че нарушения не са установени или че липсват основания за последващи действия. Днес фактите показват, че съмненията на потребителите и гражданския сектор са били напълно основателни.

За трети път в рамките на последователните действия на нашето сдружение именно КЗК предприема реални действия по казуси, свързани със защитата на обществения интерес, докато други институции продължават да демонстрират формален подход към проблемите на потребителите. Това е тежък сигнал към цялата система за контрол и защита на потребителите в България.

Особено тревожен е фактът, че представители на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ редовно участват в съвместни проверки и пробовземания с Българската агенция по безопасност на храните. Въпреки това голяма част от резултатите от тези проверки не стават обществено достояние или остават достъпни единствено за администрацията. Потребителите имат право да знаят какво показват лабораторните анализи, какви нарушения се откриват и кои производители или търговци подвеждат обществото.

В продължение на четири години поставяме пред Комисията за защита на потребителите въпросите за подвеждащото съдържание, измамните практики и злоупотребите при млечни и други хранителни продукти. Срещахме се с четири различни ръководства на институцията. Изпращахме сигнали, становища и конкретни предложения. Въпреки това не видяхме последователна политика за санкциониране на рецидивистите на пазара и не станахме свидетели на реални мерки, които да имат възпиращ ефект върху нарушителите.

Още по-притеснително е, че повече от месец Сдружение „За достъпна и качествена храна“ очаква официална среща с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и с ръководството на Българската агенция по безопасност на храните. До този момент такава среща не е проведена, въпреки десетките сигнали, анализи, предложения и експертни становища, които сме изпращали през последните години.

Това мълчание е трудно обяснимо, особено на фона на публичните заявки за по-строг контрол върху храните и защита на потребителите. Българските граждани имат право да знаят защо една от най-активните организации в областта на хранителната политика и потребителската защита продължава да не получава възможност за институционален диалог по теми от обществен интерес.

Не по-малко обезпокоително е отношението на институцията на омбудсмана. Вече четири години поставяме въпросите за качеството на храните, подвеждащото съдържание, нелоялните практики и защитата на потребителите. През този период организирахме множество кръгли маси, обществени дискусии и експертни форуми с участието на представители на държавни институции, научните среди, бизнеса, европейски организации и неправителствения сектор.

До този момент нито омбудсманът Велислава Делчева, нито заместник-омбудсманът Мария Филипова са присъствали на нито едно от тези събития. Същото важи и за предходното ръководство на институцията. За четири години не бе намерено време за реален разговор по проблемите, които ежедневно засягат милиони български потребители.

Особено разочароващ е този факт по отношение на Мария Филипова. В качеството си на председател на Комисията за защита на потребителите тя нееднократно заявяваше активна позиция срещу измамните храни и подвеждащото съдържание. Българските потребители обаче имат нужда не от обещания, а от резултати.

Призоваваме министър-председателя Румен Радев да изиска от министъра на земеделието Пламен Абровски конкретни действия за повишаване на ефективността на БАБХ. Българската агенция по безопасност на храните трябва да бъде реален контролен орган в защита на обществото, а не институция, която основно комуникира дейността си чрез прессъобщения и публични кампании.

Нашето сдружение нееднократно е заявявало подкрепа за усилията на правителството за овладяване на цените на храните. Но достъпната храна няма стойност, ако качеството ѝ не е гарантирано. Ниската цена не може да бъде оправдание за занижен контрол и компромиси със съдържанието и безопасността на храните.

Всеки ден получаваме сигнали от граждани за съмнения относно качеството на основни хранителни продукти, предлагани в търговската мрежа. Все повече хора се питат дали получават това, за което плащат, и дали държавата действително защитава техния интерес.

Настояваме проверките на вносните храни да не се основават единствено на документи и декларации, а да бъдат подкрепени с реални лабораторни анализи. Ако държавата няма достатъчен ресурс за подобни изследвания, неправителственият сектор е готов да помогне. Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е готово да обсъди механизми за финансиране на независими лабораторни изследвания чрез дарения и обществени кампании, подкрепени от хилядите граждани, които ежедневно се обръщат към нас.

През годините работихме последователно както с българските институции, така и с нашите партньори от европейската организация SAFE Food Advocacy Europe. Участвали сме в обществени консултации, изготвяли сме становища по законопроекти и сме предлагали конкретни решения за по-добра защита на потребителите.

За съжаление едно от ключовите ни предложения все още не е реализирано – създаването на публичен регистър на нелоялните практики и на производителите и търговците, които системно подвеждат потребителите относно състава, качеството и произхода на храните. Българските граждани имат право да знаят кой ги заблуждава. Коректният бизнес също има право да бъде защитен от нелоялната конкуренция на онези, които печелят чрез измама.

Случаят с фалшивото масло показва, че проблемът не е в липсата на информация. Проблемът е в липсата на решителност, прозрачност и последователност. Колко още сигнали трябва да бъдат подадени? Колко още проверки трябва да бъдат направени? Колко още години трябва да минат, преди защитата на потребителите да се превърне в реален, а не декларативен приоритет?

Ние не търсим шумни клипове, гръмки заглавия и показни акции. Търсим резултати. Защото храната не е просто стока. Тя е здраве, доверие, достойнство и национален интерес.

Инж. д-р Андрей Велчев
Председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“

Материалът Сдружение за достъпна и качествена храна за фалшивото масло: КЗК свърши това, което институции отказват да свършат от години е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

КЗК наложи на „Клас фуд“ ЕООД санкция в размер на 186 319,87 евро, а на „Алфа СД“ ООД – 123 369,62 евро.

В хода на проучването по преписката, образувана по искане на „Ростар БГ“ ООД, се установи, че двете дружества са разпространявали на пазара продукт с наименование „Deutsche Markenbutter“, представян като масло, въпреки че лабораторни изследвания показват, че той съдържа над 95% немлечни мазнини, включително палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас.

Съгласно утвърдените стандарти маслото е продукт, произведен изцяло от мляко, поради което обозначаването на продукт с преобладаващо съдържание на растителни и други немлечни мазнини като „масло“ въвежда в заблуждение потребителите относно състава и качеството на продукта, което може да повлияе при избора им.

Заблуждаващото въздействие допълнително се засилва от използването на обозначението „Deutsche Markenbutter“ – утвърден немски стандарт за качество на краве масло, добре познат на българските потребители и традиционно свързван с високи изисквания към състава и производството на продукта. Маслата, обозначени като „Deutsche Markenbutter“, имат дългогодишно присъствие на българския пазар и висока степен на разпознаваемост сред потребителите именно заради гарантираното качество, произтичащо от строго регламентираните стандарти за производство.

Пълният текст на решението е публикуван в публичния електронен регистър на КЗК: https://reg.cpc.bg/AllResolutions.aspx?dt=1&ot=2

Материалът КЗК наложи глоби за 309 689 евро за въвеждане в заблуждение на потребители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията призовава земеделските производители да подадат наличната им информация и доказателства в антимонополния орган.

КЗК ще анализира твърденията в рамките на своите правомощия по Закона за защита на конкуренцията, включително с оглед на защитата срещу нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Комисията подчертава, че всяка инициатива за по-достъпни цени за потребителите следва да бъде реализирана при спазване на изискванията на Закона за защита на конкуренцията и забраните за нелоялни търговски практики и не може да бъде за сметка на производителите чрез натиск върху доставни цени, едностранно предоговаряне или други практики, които биха могли да нарушат баланса във веригата на доставки.

Секторният анализ на КЗК на пазара на храни от първа необходимост показа тежки структурни деформации на пазара на храни, включително данни за възможни нелоялни търговски практики в отношенията между големите търговци и производителите и доставчиците. КЗК констатира и обем от отстъпки, които производителите дават на търговските вериги, които могат да водят до продажба на продукция на себестойност или под себестойност.

Комисията припомня, че в края на май 2026 г. образува производства срещу търговските вериги „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ за установяване на възможни нелоялни търговски практики спрямо доставчици и производители. Двете производства са образувани в резултат на информацията от секторния анализ на пазара на храни и на базата на данни от задълбоченото проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговски вериги продължава. Информацията от настоящия сигнал ще бъде присъединена към него. КЗК е готова да се самосезира в рамките на своите правомощия и да образува нови производства, в случай че се установи, че веригите се опитват да прехвърлят тежестта от публичния си ангажимент към потребителите в рамките на правителствената инициатива  „Кошница с грижа“.

Материалът КЗК изиска сигнала на земеделските производители за натиск от търговски вериги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.