От началото на годината инфлацията е 3.4%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 г. – септември 2025 г. е 3.8%.

Намаления в цените

Най-съществено поевтиняване се отчита при:

• „Развлечения и култура“ – с 9.9%,

• „Ресторанти и хотели“ – с 0.9%,

• „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – с 0.1%.

Цените на редица сезонни хранителни продукти също са по-ниски, като най-големи спадове има при грозде (-10.9%), пипер (-10.7%) и кореноплодни зеленчуци (-7.5%).

Повишения в цените

Най-голямо поскъпване има в групите:

• „Образование“ – с 4.5%,

• „Облекло и обувки“ – с 1.0%.

При нехранителните стоки най-значителен ръст се наблюдава при цветарство (+4.3%), услуги за външен вид (+1.4%) и висше образование (+2.7%).

Натрупана инфлация

• За последните три години (септември 2025 г. спрямо септември 2022 г.) инфлацията е 13.5%.

• За последните пет години – 41.1%.

Хармонизиран индекс (ХИПЦ)

По хармонизирания индекс месечната инфлация е -0.6%, а годишната – 4.1%.

По данни на НСИ.

Материалът Над 41% инфлация за последните 5 години отчитат от НСИ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Днес представяме на вниманието ви втората част, която обръща внимание на външния дълг на България, хипер-инфлацията и други свързани теми.

От силно задлъжняла държава преди 1997 г. България става страна с нормални нива на дълг. Този преход се осъществява с помощта на хипер-инфлация, фалит на банки и всеобщо обедняване на населението.

2009 и 2014 са години в които държавата рефинансира своите основни дългови позиции. Трябва да отбележа, че брутният държавен дълг се е увеличава значително – от 9 млрд. лв през 2008 г. вече е близо 28 млрд. лв.

*Мое мнение е, че когато говорим за дълг, би трябвало да говорим в номинално изражение. Сравнението на държавния дълг с трудно изчислимата величина на БВП, често е подвеждащо и е удобен способ за по-лесно възприемане на поемането на нов дълг.

В следващата графика разгръщам движенията на лихвените проценти през годините на преход. Данните са представени в логаритмична скала за прегледност, но силната динамика на лихвените нива е очевидна.

Хипер-инфлацията от 1997 г., освен всичко останало, изчиства огромното бреме на силна задлъжнялост на българското население. След този период ножицата между лихвите по отпуснатите заеми и привлечените депозити остава все така отворена.

Изчезването на лихвите по потребителските депозити е повлияно от световни процеси, като огромните икономически инжекции предоставени на глобалните банки след спукването на ипотечния балон в САЩ. В България депозитите също изгубиха напълно своята доходност (и смисъл), но темповете на намаляване на лихвите по предоставени кредити изостават. Това се дължи на по-дългия времеви хоризонт на отпусканите кредити и усложнените процедури по предоговаряне.

Какво става с дълга на домакинствата? Хипер-инфлацията изчиства почти целия дълг на българското население. Въвеждането на валутния борд е последвано от години на стабилност и кредитна експанзия от страна на банките. 2007 г. и 2008 г. са белязани от влизането на страната в ЕС, ръст на недвижимите имоти и силното навлизане на дългово финансиране от небанкови институции (лизинги и потребителско финансиране).

Материалът Бизнес в България 2018 – макроикономически показатели е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.