Снимка: simpson33/iStock/Getty Images

Още преди пандемията с коронавирус, пазарът на стрийминг услуги е в процес на значителен растеж. Мерките за ограничени социални контакти с цел възпиране разпространението на COVID-19 още повече засилиха търсенето. По данни на Мрежата от 30 Европейски потребителски центрове (ECC) водещите доставчици на стрийминг услуги дори се съгласили да намалят качеството на видео потоците по искане на Европейската комисия, за да се освободи честотно пространство за по-важни услуги.

Повишеното търсене на видео съдържание неминуемо доведе до увеличен брой потребители, които попадат на фалшиви оферти. Много от тях не обръщат внимание дали се регистрират за легална услуга за поточно предаване на съдържание. Не са малко случаите, в които няколко дни след регистрацията, пристигат писма от адвокати или агенции за събиране на дългове, изискващи няколкостотин евро за изтичащо годишно членство, за което лицето не подозира.

Потребителите, които търсят оферти за телевизионни сериали или филми в Интернет, често намират непознати уебсайтове с оферти, далеч по-изгодни финансово от добре познатите пазарни лидери. Такива оферти често се оказват изцяло фалшиви. Клиентите се регистрират, разкриват личните си данни и не получават нищо в замяна, тъй като рекламираните видеоклипове не съществуват.

Незаконните стрийминг платформи пренебрегват авторски права в голям мащаб като разпространяват пиратски копия на авторско съдържание със защитени права. Така, законно полагащите се приходи не постъпват по предназначение, а вместо това финансират по-нататъшни незаконни дейности и вредят на широката общественост.

От ECC дават следните съвети за избор на доставчик на стрийминг услуги:

– Не бързайте, сравнете различни оферти на утвърдени доставчици, потърсете публикувани мнения от реални потребители;

– Уверете се, че уебсайтът се придържа към официалните правила. Ако на уебсайта има много текстови грешки, агресивно изскачащи банери, а домейна е пренасочен към друг интернет адрес, офертата вероятно не е надеждна;

– В измамните сайтове не се показва информация за контакт или се извеждат фалшиви адреси или пощенски кутии. В тях липсва или има фалшива задължителна правна информация.

– Нови пълнометражни филми, сериали и спортни предавания не са достъпни законно на тези неофициални канали. Ако филм, предлаган от съответната стрийминг платформа все още се излъчва по кино екраните, то платформата със сигурност е незаконна.

– Показател за незаконността е опцията потребителите да качват съдържание, което не е направено от тях.

Материалът Безопасно и законно използване на стрийминг услуги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Конгрес Милано 2016 г.
Приета резолюция
20 Септември 2016 г.

Резолюция
2016 – Предмет на изследване (авторско право)
Създаване на линкове и предоставяне на разположение в интернет

Хронология:

1)   Настоящата Резолюция засяга въпроса дали и при какви обстоятелства създаването на линк към произведения, защитени с авторски права, в интернет представлява нарушение на правото за достъп до произведенията, защитени с авторски права.

2)   За целите на настоящата Резолюция, терминът линкване се отнася до следните четири метода за създаване на линк: (а) хиперлинк към началната страница; (б) хиперлинк под формата на „дълбока линк“; (в) рамкиране (framing) и (г) вграждане (embedding), като във всеки случай действието не включва възпроизвеждане  на каквото и да произведение от втория уебсейт от предоставящия линка. По-скоро предоставянето на линка позволява или кара потребителя на първия уебсайт да влезе във втория уебсайт било директно или чрез показване на произведение от втория уебсайт, което е рамкирано или вградено в първия.

3)   Когато става въпрос за хиперлинкове, линкът е препратка, активирана от потребителя към втория уебсайт (обикновено URL адрес), която позволява на потребителя на първия уебсайт да получи достъп до втория уебсайт посредством натискане или задържане над “хиперлинк”, поставена в първия уебсайт. От друга страна, що се отнася до рамкиране и вграждане, първият уебсайт кара браузърът на потребителя да създаде линк към втория уебсайт автоматично и да обедини произведения, защитени с авторско право, от втория уебсайт. За целите на настоящата Резолюция се приема, че хиперлинк или дълбок линк винаги представлява линк, активиран от потребителя, докато рамкиране или вграден линк винаги е автоматичен линк.

4)   За целите на настоящата Резолюция, правото за предоставяне на право се отнася до изключителното право на притежателя на авторското право да упълномощава всяко публично съобщаване на своето произведение, включително да предоставя на разположение на обществеността произведение, защитено с авторско право, по такъв начин, че членовете на обществеността да могат да имат достъп до произведението от място и време, избрано от самите тях, съгласно предвиденото в Член 8 от Спогодбата за авторско право на Световната организация за интелектуална собственост.

5)   Съгласно своята Резолюция относно Q216B – “Изключения от защита на авторско право и позволено ползване на произведения, защитени с авторско право, в хай-тек и дигиталния сектор” (Hyderabad, 2011), AIPPI взима решение, inter alia, че “предоставянето на… хиперлинкове към произведение, защитено с авторско право, което вече е предоставено на разположение на обществеността в интернет с одобрението на притежателя на съответните права, не представлява само по себе си последващо действие, което прави такова произведение достъпно на обществеността”. Тази Резолюция и основното проучване се отнасят само до хиперлинкове, активирани от потребителя и не се взимат предвид дълбоки линкове, особено рамкиране и вграждане. Освен това е налично важно развитие в съдебната практика, особено в Съда на Европейския съюз (СЕС), след приемането на тази Резолюция.

6)   Към момента, трактовката на линковете по отношение на правото за предоставяне на разположение варира от държава до държава в значителна степен. Тъй като въпросите свързани с интернет лесно излизат отвъд националните граници, хармонизация в тази насока е силно желателна.

7)   Получени са 41 доклада от Националните и регионални групи и от Независими членове на AIPPI, които предоставят подробна информация и анализ относно националните и регионални закони, свързани с настоящата Резолюция. Тези доклади са разгледани от Главния докладчик на AIPPI и обобщени в Общ доклад (Вижте линковете по-долу).

8)   На Световния конгрес на AIPPI в Милано през септември 2016 г., предметът на настоящата Резолюция беше допълнително дискутиран в рамките на назначен Комитет за проучване, а също и на цяла Пленарна сесия, което доведе до приемането на настоящата Резолюция от Изпълнителния комитет на AIPPI.

AIPPI взе следното решение:

1)   Предоставянето на хиперлинк към произведение, защитено с авторско право, което вече е предоставено на разположение в интернет с одобрението на притежателя на съответните права или при други законни обстоятелства, не следва, само по себе си, да представлява допълнително действие, което да прави това произведение обществено достояние. В този смисъл, Резолюцията относно Q216B се потвърждава.

2)   В допълнение към това, предоставянето на хиперлинк към произведение, защитено с авторски права, което вече е обществено достояние в интернет по законен начин, не следва да представлява само по себе си съобщаване на това произведение на обществеността.

3)   За целите на параграфи 1) и 2), не следва да се прави разлика между хиперлинк към начална страница на втори уебсайт или дълбок линк към друга страница в този втори уебсайт.

4)   В случай че произведение, защитено с авторско право, бъде законен начин предоставено на разположение на дадена уебстраница без ограничения за достъп, това произведение следва да се счита за предоставено на разположение на за всички членове на обществеността, която има достъп до интернет.

5)   Поставянето на рамкиран линк или вграден линк следва да представлява съобщаване на обществеността, поне в случаите когато начинът, по който произведението е рамкирано или вградено подвежда обществеността да смята, че страната, която извършва рамкирането или вграждането е първоизточника на произведението.

6)   Посочване във втория уебсайт, че се забранява поставянето на линкове не следва, само по себе си, да превръща поставянето на линк в първия уебсайт към втория уебсайт нарушение на авторското право от предоставящия линка.

7)   Поставянето на хиперлинк или на дълбок линк в първия уебсайт към втория уебсайт, който съдържа произведение, защитено с авторско право, публикувано на втория уебсайт по незаконен начин, не следва само по себе си да представлява нарушение на авторското право. Въпреки това, може да породи отговорност, когато предоставящият линка:

     а)    знае или трябва да е знаел, че произведението, защитено с авторско право, е публикувано без съгласието на притежателя на правата,

    б)    предоставя мотив или одобрение да копира, показва или съобщава на обществеността произведението по неупълномощен начин; или

    в)    допринася за копирането, съобщаването на обществеността или показването на това произведение.

8)   Линкване към произведение, защитено с авторско право, което заобикаля някакво технологично ограничение, в частност, но без да се ограничава до мерки за техническа защита, стена за плащане или защита чрез парола на даден уебсайт, следва да поражда отговорност съгласно закона за авторско право. В допълнение към това, може да възникне отговорност съгласно други закони, свързани с нарушението на тези ограничения.

Congress Milan 2016
Adopted Resolution
September 20, 2016

Resolution
2016 – Study Question (Copyright)
Linking and making available on the Internet

Background:

1) This Resolution concerns the issue of whether and under what circumstances the act of linking to a copyrighted work on the Internet should constitute infringement of the making available right of the copyrighted work.

2) For the purposes of this Resolution, the term linking refers to the following four methods  of  linking:  (a)  hyperlinking  to  the  starting  page;  (b)  hyperlinking  in  the form of deep linking; (c) framing; and (d) embedding, where in each case the act does not involve reproduction of any work from the second website by the linker.  Rather, the provision of the link  allows or causes the user of the first website to access the second website either directly or by display of a work from the second website framed or embedded in the first website.

3) In  case  of  hyperlinking,  the  link  is  a  user-activated  reference  to  the  second website  (typically  a  URL  address),  which  allows  a  user  of  the  first  website  to access  the  second  website  by  clicking or  hovering  over  a  „hyperlink“  placed in the first website.  On the other hand, in case of framing and embedding, the first website  causes  the  user’s  browser  to    establish  a  connection  to  the  second website  automatically  and  to  assemble  copyrighted  works  from  the  second website.  For the purposes of this Resolution, it is considered that a hyperlink or deep  link  is  always  a  user-activated  link,  while  a framing  link  or  an  embedding link is always an automatic link.

4) For  the  purposes  of  this  Resolution,  the making  available  right  refers  to  the exclusive right of a copyright owner to authorize any communication to the public of their work, including the making available to the public of a copyrighted work in such a way that members of the public may access the work from a place and at  a  time  individually  chosen  by  them,  as  provided in  Article  8  of  the  WIPO Copyright Treaty (WCT).

5) By  its  Resolution  on  Q216B  –  „Exceptions  to  copyright  protection  and  the permitted   uses   of   copyrighted   works   in   the   hi-tech and   digital   sectors“ (Hyderabad,  2011),  AIPPI  resolved inter  alia  that  „providing  …  hyperlinks  to  a copyrighted  work  that  has  already  been  made  available  to  the  public  on  the Internet  with  the  authorization  of  the  relevant  rights  holder  does  not,  by  itself, constitute  a  further  act  of  making  such  a  work  available  to  the  public.“    That Resolution  and  the  underlying  study  referred  to  user-activated  hyperlinks  only and did not take into account deep linking, framing and embedding specifically. Further, since that Resolution, there have been important case law developments, particularly in the Court of Justice for the European Union (CJEU).

6) Currently,  the  treatment  of  the  act  of  linking  in  relation  to  the  making  available right varies from country to country to a significant degree.  Since issues relating to  the  Internet  easily  extend  beyond  national  boundaries,  harmonisation  in  this area is strongly desirable.

7) 41  Reports  were  received  from  AIPPI’s  National  and  Regional  Groups  and Independent  Members  providing  detailed  information and  analysis  regarding national  and  regional  laws  relating  to  this  Resolution. These  Reports  were reviewed by the Reporter General of AIPPI and distilled into a Summary Report.

8) At the AIPPI World Congress in Milan in September 2016, the subject matter of this  Resolution  was  further  discussed  within  a  dedicated Study  Committee  and again  in  a  full  Plenary  Session,  which  led  to  the  adoption  of  the  present Resolution by the Executive Committee of AIPPI.

AIPPI resolves that:

1) Providing a hyperlink to a copyrighted work that has already been made available to the public on the Internet with the authorization of the relevant rights holder or in otherwise lawful circumstances should not, by itself, constitute a further act of making  such  a  work  available  to  the  public.    To  this  extent,  the  Resolution  on Q216B is confirmed.

2) Further, providing a hyperlink to a copyrighted work that has already been made available  to  the  public  on the  Internet lawfully  should  not,  by  itself,  constitute  a communication of such work to the public.

3) For the purposes of paragraphs 1) and 2), no distinction should be made between a  hyperlink  reference  to  a  starting  page  of  a  second  website  or  a  deep  link reference to another page within this second website.

4) If a copyrighted work is made available lawfully on a webpage without any access restrictions, such work should be considered as having been made available to all members of the public that have access to the Internet.

5) The  act  of  placing  a  framed  link  or  an  embedded link  should  constitute  a communication  to  the  public,  at  least when  the  manner  in  which  the  work  has been  framed  or  embedded  misleads  the  public  into  believing  that  the  party engaging in the framing or linking is the source of the work.

6) A  mere  statement  on  the  second  website  that  prohibits  linking  should  not,  by itself,  make  placing  a  link  to  the  second  website  on  the  first  website  an infringement of copyright by the linker.

7) The  act  of  placing  a  hyperlink  or  deep  link  on  the  first  website  to  the  second website  that  contains  a  copyrighted  work  that  has  been  posted  to  the  second website  unlawfully, should  not   by itself constitute  an  infringement of copyright.  However it may attract liability where the linker:

1. a) knows or ought to have known that the copyrighted work has been uploaded without the consent of the rights holder;
2. b) provides an inducement or authorization to copy or display or communicate to the public the unauthorized work; or
3. c) contributes to the copying or communication to the public or display of such

8) Linking  to  a  copyrighted  work  which  circumvents a  technological  restriction,  in particular  but  not  limited  to  a  technical  protection  measure,  pay  wall  or  a password  protection  on  a  website,  should  attract  liability  under  copyright  law.  Additionally,  liability  pursuant  to  other  laws  relating  to  the  violation  of  such restrictions may arise.

Материалът Създаване на линкове и предоставяне на разположение в интернет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

GRS е механизъм за борба с пиратството, съгласно който даден интернет доставчик се съгласява или задължава да следи интернет трафика или потребителите си, за да засече сваляне на съдържание, с което се нарушава авторско право. Обичайната практика е първото нарушение на авторско право да доведе до предупреждение, второто до по-строго предупреждение, а при трето нарушаване на авторско право може да се спре достъпа до интернет.

Някои държави, например Великобритания, са въвели този механизъм за борба с пиратството в своите национални законодателства в сферата авторско право, но с това си постановление Ирландският съд по търговски дела за пръв път дава пример за конкретно изпълнение на разпоредбите. В някои случаи, например Франция и Корея, местните органи имат правото да принудят интернет доставчика да предприеме наказателни действия, докато в САЩ например, интернет доставчиците предприемат мерки доброволно и по свое усмотрение.

Според проучване, проведено във Великобритания относно използването на GRS, 70% от потребителите са спрели да нарушават авторско право след получаване на първо предупреждение и още 16% са спрели след второто предупреждение. Дори и резултатите да не са 100% точни, те все пак показват, че GRS системата е полезна при борбата с нарушения на авторско право в интернет.

Въпреки положителното влияние, което системата оказва върху поведението на потребителите, съществуват и няколко основни недостатъка. Спирането на достъпа до интернет е сериозно нарушение на свободата на мисълта и словото. Освен това е добре да се има предвид, че достъпът до интернет е особено важен за личното изразяване.

Втори аргумент на противниците на GRS системата е цената на връзката с интернет. Тя включва разходите по идентифициране на абонатите, които нарушават авторско право, тяхното уведомяване, поддържане на кол центрове и закупуване на ново оборудване за управление на системата. Тези дейности сериозно натоварват бюджета на интернет доставчиците, което респективно води до по-високи такси, които потребителите да плащат.

Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранни издания

Материалът Нелегално сваляне на съдържание – GRS система за борба с пиратството е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Програмата на Digital KidZ #2 дискутира мисловните карти като образователен метод, популярният design thinking – модел, образователните онлайн платформи, дислексията и диспраксията като предизвикателство пред образователния процес и как да децата могат да бъдат насърчени да подобрят успеха си в училище, като имат повече свободно време за игри.

Организаторите споделят, че желанието им да развенчаят митовете за “технологичната революция”, да разрушят всички стериотипи и страхове доколко технологиите са опасни за подрастващото поколение и след това изградят комуникацията и образованието в съдружие с тях в името на еволюцията, в името на децата, в името на по-доброто образование, в името на неограничените възможности, които виртуалния свят предлага.

Digital KidZ ще предложи форум за учители и родители и креативни работилници за деца между 4 и 10г през целия ден.

Източник: Българска уеб асоциация

The post Digital KidZ – мост между образованието, родителите, бизнеса и децата appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Digital KidZ – мост между образованието, родителите, бизнеса и децата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 24 и 25 март, в централата на Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM, се провежда семинар за съдии.

Семинарът предлага на национални съдии и прокурори, които се занимават с криминални аспекти на правата на интелектуална собственост, платформа за комуникация с други техни европейски колеги и възможност за дискутиране на практически въпроси, свързани с продажбата на фалшиви продукти през интернет.

Преди провеждането на специалните работни сесии по конкретни случаи, ще има полудневна сесия на тема: Разпространяване на фалшиви продукти чрез интернет: Различни перспективи, която включва следните презентации:

• „Правно и практическо въведение в света на интернет“
• „Перспектива от голям интернет оператор“
• „Перспектива от малки и средни предприятия“
• „Ежедневната практика на Френската национална жандармерия срещу уебсайтове, които рекламират фалшиви продукти“
• „Следствени техники, използвани от полицията“

Съдийският семинар редовно участва в календара на Ведомството за европейски марки и дизайни. Той събира на едно място съдии и прокурори от Европейския съюз, работещи в сферата на интелектуалната собственост, предлагайки им платформа за динамични дебати и обмен на информация, както и запознаване с най-новите моменти в законодателството и съдебната практика.

Източник: Обсерватория за нарушения на права върху интелектуална собственост

Материалът Семинар за съдии относно продажбата на фалшиви продукти в интернет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Участници в конференцията са били опитни разследващи от митниците и полицията, прокурори, частни заинтересовани страни като мениджъри по закрила на бранда от областта на индустрията, политици и представители на съдебната власт, както и на Европол, Евроджъст и OHIM. Участниците са обменили идеи и са дискутирали как интелектуалната собственост и интернет биха могли да бъдат от полза за потребителите и легалния бизнес и какви модели и добри практики биха могли да бъдат разработени, за да подпомогнат този баланс и да продължат борбата с фалшифицирането и пиратството.

Организирането на тази проява е част от поредицата конференции за натрупване на познания, който вече сa разгледали фалшиви пестициди, фалшиви лекарства, фалшиви стоки за бита и фалшиви автомобилни части, както и престъпна дейност, свързана с интелектуална собственост в областта на спорта.

Източник:Ведомството за европейски марки и дизайни  OHIM

Материалът Конференция относно нарушаване на права на интелектуална собственост в интернет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Има филми, с които се събираш с приятели за да ги гледаш, такива които те карат да се замислиш, такива които да ти напомнят за нещо важно от живота или пък просто те карат да се отпуснеш и да забравиш своите проблеми. Филмът е еволюирал от нещо повече от само „изкуство“ – той се е наложил като начин на живот.

В дадената тема ще разгледам един проблем на 21^ви век, тясно свързан с филмите – пиратирането. Как то се отразява на пазара, кои са най-често гледаните и сваляни филми, както и възможни причини за това явление.

 Пиратирането – какво представлява и какво го предизвиква

Какво всъщност е пиратиране? Това е кражба на интелектуален продукт, произвеждан от големи или малки самостоятелни филмови студия. В неговото създаване се инвестира много време и ресурси, идеи уникални по свой начин, труд. Затова неговата кражба или по-точно нарушаването на различните авторски и сродни права се превръща в голям проблем за филмовата индустрия. Това нарушение се заражда с развитието на технологиите и по-точно с разрастването на интернет пространството и неговите възможности за споделяне, обмен и разпространяване на информация. С тези действия хората съзнателно или несъзнателно лишават студията, актьорите, сценаристите, продуценти и всички участници в процеса на създаването на един филм, от правото им на възнаграждение на техният труд, бил той физически или интелектуален.

Защо използвам несъзнателно за определяне на това нарушение – защото се оказва че много хора нямат понятие от щетите, които нанасят със своя избор да свалят едно нелегално копие от интернет и да го гледат. Но незнанието не е оправдание, което може да се използва за да се оправдаеш за това което си направил. Всички разглеждат свалянето като по скоро леко престъпване на чертата, като дребно провинение поради факта че филмът трудно има физическо тяло (трудно може да го пипнеш и опиташ), както и заради самата среда на разпространение – дигитална. Но в самата си същност това е едно престъпление, нарушават се правата на множество хора с цел лична изгода.

Причините за това защо има пиратиране и какво го е породило са много. От тезата, че интернет е за свободно споделяне на всякакъв вид информация и под каквато и да е била форма, през твърдението че има хора които не могат да си позволят този продукт заради високата цена или пък липсата на възможност някъде да се консумира, до простата истина че има хора, които го правят съзнателно и умишлено с цел печалба. Всичките твърдения са прави в известна степен, за всеки човек някое от тях може да се приложи. Също така трябва да се спомена, че няма доказани вредите от пиратирането – много хора нямат достъп до кино продукции или пък нямат средства или дори време. За някои филми даже може да бъда използвано като реклама за това колко е качествена продукцията, като по този начин се утвърждават малко известни сценаристи, режисьори, актьори и други.

„Най-сваляните“ филми

Всички пиратирани филми се качват на интернет сървъри под формата на торенти (вид файлове за по-лесен обмен) и чрез специални програми само с няколко натискания на различни бутони сваляме цялото съдържание, качено там. Получава се бързо, лесно и не поражда особена мисъл за нарушението ни. Има няколко сайта в интернет, които са създадени с единствената цел сваляне на различно съдържание – филми, музика, програми, игри, списания, книги и тн. Те са всеизвестни и публични, използват се от хора, намиращи се навсякъде по света. Един от тях – BitTorrent е дал достъп до своите база данни – кои филми и колко пъти са сваляни.Заедно с TorrentFreak те изчисляват данните по долу и ги събират като изследване. Трябва да се отбележи, че данните не включват онлайн стрииминг, както и използването на програми от 3то лице и се основават на няколко източника.

Таблица 1.

Данните са отчетени от началото на календарната 2013 година до средата на декември, което изкривява изследването поради факта че по-ранно излезлите филми са били по-търсени и съответно е имало повече време, през което те да бъдат свалени. Както се вижда от таблицата, повечето от най-гледаните продукции са блокбъстъри. Изключение прави филм номер 7 „Гангстерски отряд“, които въпреки слабата си реализация на световно ниво е бил сред най-търсените. Общите приходи реализирали десетте филма са 5 262 026 148 млрд долара – това е половината от приходите на цялата филмова индустрия за 2013, които се равняват на 11 млрд долара. Това потвърждава, че най-сваляните филми са и едни от най-гледаните по кината в световен мащаб, с известни изключения. В таблица 2 се виждат най-гледаните филми за 2013:

Таблица 2.

Едва само два от най-гледаните филми са в топ 10 и за най-сваляните. Всички останали са по-назад в изследването. Това се дължи както на това, че част от филмите са от края на 2012 година, така и на факта че в последно време най-касовите филми имат много строги мерки за сигурност и се внимава много да не изтече съдържанието в интернет пространството. Като резултат може да твърдим че по-голямата част от изтеглените филми са такива с по-късно пускане на ДВД дискове, pay per view или под наем, като точно тези области страдат от ефектите на пиратиране и имат намалена реализация.

Най-теглените филми в България

Ситуацията в България е сходна с изледването на TorentFreak. Направих едно изследване на един от двата основни български торент сайта – Zamunda, по различни критерии. Прегледах всички сваляния на филми за 2013 на филми от сайта, като после прегледах съответно двайсетте най-теглени под различните формати качество. В крайна сметка резултатите са следните:

Таблица 3.

Както виждаме от най-гледаните филми на световно ниво, в топ 10 на най-сваляните филми има само два. Всички останали са не много известни, а три от тях са излезли в края на 2013 година. А от топ 10 най-теглените продукции в България само филм номер 1 – „Бързи и Яростни 6“ е сред десетте най-гледаеми филми в българските киносалони. Голяма част от тях (пет) са екшън филми, има по една комедия и анимация и три филма с различни жанрове.

Заключение

За последната година и половина пиратирането намалява своите темпове – новите филми блокбъстъри, които излизат в кината все по-бавно достигат интернет пространството с добро качество. Друг основен момент е че торент сайтовете започват все повече да бъдат преследвани от големите продуцентски къщи, като те ги принуждават да премахнат цялото съдържание поне за определен период.

Според мен лично пиратството не може да бъде изкоренено напълно поради ред причини. Най-добрият и прагматичен начин за справяне с този основен казус е да се допусне пиратство в такива граници, в които то не е прекалено голямо, което да не пречи реално на реализацията на печалби от излъчването, предаването и препредаването на филмовата продукция. А защо пиратството е нужно – защото по различните места в света има огромен брой хора, които нямат нужните условия (липса на финансови средства, липса на свободно време, липса на съоръжения), а не би трябвало да бъдат ограничавани поради различни фактори, независими от тях.

Автор: Явор Пармаков

Явор Пармаков, магистър специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в университета за национално и световно стопанство, където и съм завършил редовна форма на обучение бакалвър – специалност „Интелектуална собственост“. Интересите ми са насочени в областта на авторските права. 

Материалът Най „сваляните“ филми за 2013 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.