Авторски или сродни права, патенти за изобретения, полезни модели, марки (търговски, за услуги, сертификатни или колективни), географски означения, промишлен дизайн, нови сортове растения и породи животни; топология на интергалните схеми; защита срещу нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Какво е добре да се знае, когато се започва бизнес, ново производство, услуга или търговия, пък дори и при започването на една научна, изследователска или внедрителска разработка?

Най-важното това е увереността, че няма да се нарушат изключителните права на друго лице, че новозапочващият бизнес няма да свърши в момента на започването му, защото някой друг вече притежава защитени права. Последиците от нарушаване на чужди права не са безобидни – административни санкции; задържане на стока на митницата; унищожаване на отнетата стока; граждански искове с 5 годишна давност; наказателна отговорност.

Изучавайки направеното до момента – съществуващите права на интелектуална собственост по територия и продукти, новият бизнес ще разполага с информационен масив, който ще позволи да се правят верни маркетингови прогнози и стратегии.

Изграждайки основите на новия бизнес е от съществено значение да се знае каква е фактическата обстановка с правата на интелектуална собственост на пазара и на конкурентите и да се съобразява с тях.

Какво е добре да съблюдава вече функциониращият бизнес?

На първо място да не забравя, че трябва да се съобразява и с правата на интелектуална собственост.

Всяка инвестиция правена във времето, добрият имидж на продуктите и услугите, резултатите от дейността и иновационните постижения трябва да се пазят, и методът за тяхното запазване е защита на интелектуалната собственост, било то чрез регистрация или чрез публично документиране на момента на възникването им (в зависимост от обекта на закрила и избраната система – българска, Европейска, международна или друга национална).

Интелектуалната собственост е капитал!
Капитал, който трябва да бъде осчетоводяван.
Капитал, с който можете да се разпорежда – да се продава, да се отдава под лицензия, да се залага пред финансовите институции. Капитал, с който може да се забранява на други субекти да използват без знание и позволение на притежателя му.

Кои са новите правила в областта на интелектуалната собственост, от които може да се възползва бизнесът в Европейския съюз?

Европейският принцип за Свободно придвижване на стоки и капитали, намира своя отговор и в по-ефикасната европейска система за регистрация на марки, дизайни, нови сортове растения и патенти. Изградените органи на ЕС позволяват в по-кратки срокове, на сравнително достъпни цени, използвайки само една процедура, да се получат права за територията на целия ЕС. А когато бизнесът се стреми да бъде над национален и познат поне в още една страна от ЕС, то несъмнено използването на европейските системи е препоръчително.

В същото време Европа предлага и много интернет достъпни безплатни информационни масиви, като по този начин облекчава потребителите и заявителите, и им помага за техния бизнес.

Материалът Иван Иванов за потенциала на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Какво Ви накара да обърнете внимание точно на този глобален проблем на нашето съвремие?

Винаги съм обичала природата. Затова и като журналист се чувствам призвана да давам гласност на еконарушения и да пиша за опасностите пред които е изправена планетата ни. Това, което най-много ме вълнува е загубата на биоразнообразие, постоянно изчезване на животни, растения и ценни билки. Според учени в момента Земята е обхваната от най-тежката криза, застрашаваща биологичните видове след изчезването на динозаврите. През миналата година бяха добавени още 200 животни към Червената книга, в която вече фигурират над 16 300 застрашени от изчезване животни. Отчасти този проблем ще се задълбочи със затоплянето на климата, например много се пише за това, че бялата мечка е на път да изчезне с топенето на ледовете. Освен този процес обаче ние хората сме виновни за загубата на биоразнообразие с изсичането на горите и застрояването на все повече природни кътчета. Унищожавайки местообитанията на животните, те просто няма къде да отидат. Преди 120 години нашите земи са били обитавани от над 1800 двойки царски орел, а сега те са само 25 и са изчезващ вид в цял свят. Със застрояването на територии, защитени от НАТУРА, такава ще е съдбата на повечето диви животни. В момента няма останало природно кътче у нас, което да не е обект на някакви инвестиционни набези. Много е важно хората да осъзнаят, че изчезването на всеки един вид влияе върху екоравновесието и потърпевши от това ще сме всички ние. В момента например голям проблем в Япония е измирането на пчелите, за което се предполага, че са отговорни пестициите и химикалите. Липсата на достатъчно пчели за опрашване на плодовете и зеленчуците е на път да провали тазгодишната реколта, а от това ще страдат самите хора. В момента ние сами режем клона на който седим.

Как виждате вие начина, който би спомогнал за по доброто развитие на България в тази насока?

Много песимистично съм настроена, виждайки как повечето хора нехаят за застрояването на красивите ни планини, как си хвърлят боклуците като отидат на излет. Преди около месец участвах в акция по почистване на Витоша, не можете да си представите колко много и какъв боклук имаше, включително дамски превръзки и презервативи. Надявам се с времето българите да започнат да ценят повече красивата си природа. За мен тя е най-ценният капитал, който имаме. Надявам се също да успее да се реализира планираният проект на Българското дружество за защита на птиците за обучение на децата в училище по екология, което ще отделя особено внимание на НАТУРА. Любовта и уважението към природата трябва да се възпитава в децата. Така те ще се научат да я опазват в бъдещите десетилетия, когато управлението на държавата ще е в техни ръце.

Като журналист и автор на различни статии, защитени ли са вашитеавторски права?

Съгласно договора, който съмсключила с в. БАНКЕРЪ авторскитеправа на статиите ми принадлежат наизданието. Срещала съм мои статии,публикувани в сайтове, но винагиизточникът (т.е. името ми и в. БАНКЕРЪ)са били цитирани. По принцип вжурналистиката това е доста честапрактика. Некоректно е когато севзимат текстове с копи и пейст, но итова за съжаление се случва доста често

Какво ви е мнението за пиратствотои по-конкретно ограбването наИнтелектуална Собственост?

Неотдавна Франция прие доста строгиправила срещу пиратството, коитопредвиждат спиране на достъпа доинтернет на потребителите, коитосвалят незаконно музика и филми.Всъщото време в Швеция все по-голямапопулярност набира т.нар. Пиратскапартия, която иска реформиране назаконите за интелектуалнатасобственост, позволяващо свободнодаунлодване на файлове,премахванена патентите и т.н. Създателите на PirateBay пък получиха достатежки присъди.Не съм застъпник на подобни крайнимерки. Мисля, че трябва да се намерисреден път, който да удовлетворява итворците и потребителите.

Материалът Веселина Андреева, в. „Банкер“, спечели награда на ЕП, застана пред IP Bulgaria е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Петър Денчев е писател, роден на 08.08.1986 г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри” Варна. Пише поезия, проза, театрална и кино критика. Неговият разказ “Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса “Екстаз” на сп. Алтера (2006). Има номинация за поезия на конкурса за дебютиращи автори (Liternet, 2006), лауреат на Първия национален конкурс “Христо Фотев”, Бургас (2006). Печели втора награда на Националния младежки поетичен конкурс за поезия “Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006). Има публикации в сп.”Алтера”, в. “Компас”, “Бунтарите” – малка антология (2006), “Буквите” – антология (2004), Антология “Литературата – виртуални срещи” (ЕИ Liternet, Варна 2006), Антология “Знойни хоризонти” (изд.Аргус, 2006), www.litclub.com, www.cult.bg, www.liternet.bg, www.razkazite.bravehost.com. В момента учи театрална режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” София. Неговият роман “Тъй както мъж целува жена, която обича” е един от двата наградени на конкурса за нов български роман “Развитие”.

Какво според вас е необходимо да се промени в системата, така че българските писатели да имат самочувствие подобно на колегите им например от Европа?

Не вярвам, че това зависи от определена система на обществени или професионални отношения. Това е въпрос на писателска мисия. Не съм склонен да обвинявам една даденост за липсата на нечие самочувствие или неразбирането от определена читателска група.

Ако системата трябва да се променя поради някакви причини, това обновление трябва да започне от писателите. Разбира се, не трябва това да се възприема като сервилност спрямо някакви вкусове; напротив – ако някой писател вижда нужда от промяна, нека самият той да я инициира.

Смятате ли, че популярната награда на ФОНДАИЯ„ВИК” е добра мотивация за създаването на качествени литературни произведения?

Фондациите и наградите никога на са достатъчна мотивация. Конкурси, състезания, това е просто полето за сверяването на часовника, за контакт с утвърдени писатели, критици, читатели и други писатели конкуренти. Но това е един вид възможност за изява. Мотивацията е нещо дълбоко лично и съкровено нещо за писателя. И едва ли се изразява в стремежа за печелене на награди. Самият аз имам отличия от много конкурси, но участието ми в тях винаги е било поради вече написан текст – поради някакви други причини.

Споделете от вашата практика как досега сте работили с издателски къщи и доколко трудът Ви на писател е намерил своето удовлетворение в съвместното си сътрудничество с партньорите – издатели.
Досега единствено имам по-дълготраен контакт с Фондация „Развитие”, която издаде моят роман „Тъй, както мъж целува жена, която обича” след като той спечели конкурса за нов български роман на същата фондация. И аз намирам отношенията си с Фондацията за наистина плодотворни и удовтлетворяващи моите очаквания към един издател.

Кое е определящо за успеха на писателя: интересът на публиката, нейното признание, продажбите, моралното удовлетворение от личното постижение и развитие или става въпрос за съвкупност от изброените характеристики при издаването на дадено литературно произведение?

За съжаление успех при писането се постига след дълги изморителни опити, главоблъсканици, четене и други по-вече или по-малко приятни занимания, които вярвам, не оставят безразличен всеки човек, който е решил да изразява себе си чрез писането. Съответно успехът е и особено податлив на спекулации – от страна на самия автор, от страна на критика, от страна на читатели. Вярвам, че интересът на публиката никога не може да бъде манипулиран и това е стимул за едно стабилно и амбициозно развитие на един автор.

Материалът Петър Денчев пред ipbulgaria.com – едно интервю с Елица Матеева е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Милена Фучеджиева е завършила кинорежисура в НАТФИЗ. Режисьор е на два късометражни документални филма. От 1990 г. живее в Америка, а от 1993 е в Лос Анджелис. Има публикувани разкази и есета в Капитал, Дневник, Литературен вестник, Едно, Алтера, Новинар. Книгата й с есета за Америка „Белият негър“ излиза през 2000. Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. „Криза“ (2003) пък е поставен от Милена в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анджелис през 2004. Българската й премиера е в Русенския театър. Трите й пиеси са издадени в сп. “Хомо Луденс”, сборника за Нова българска драматургия и сп. “Алтера”. “НеХана” (изд. Сиела), сборник с разкази, излиза през 2005. Същата година Милена поставя в Хайуейз Пърформанс Спейс в Санта Моника моноспектакъл по едноименната си пиеса „Lovebox“. “Нощен проект” (изд. Алтера, 2006) е първият й албум с поезия и снимки-автопортрети. “Кефер. Цветовете на малката Ида” (изд. Сиела, 2007) е първият й роман. През цялото това време Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.

Какво според вас е необходимо да се промени в системата, така че българските писатели да имат самочувствие подобно на колегите им отвъд Океана?

Отвъд океана колегите ни, които имат самочувствие са като колегите ни в България, които имат самочувствие – това са издаваните автори, които публиката харесва и купува. Не мисля, че самочувствието е свързано с местоживеенето. Сигурна съм, че Георги Господинов, Теодора Димова и т.н. имат много добро самочувствие, и това е нормално. Биха имали още по-добро самочувствие, ако България беше голям пазар от който да се правят сериозни пари, но това няма как да стане по чисто географски причини. А иначе всичко е борба. Романът ми “Кефер” е издаден в 1000 бройки, като половината от тях са продадени за 1 година, което се смята за прилични продажби. Големите тиражи са по 3000. Това са обаче единични случаи. При такива цифри е трудно да се гради самочувствие, ако се разчита на пари, дори и когато си относително познат автор като мен.

Смятате ли, че популярната награда на ФОНДАИЯ „ВИК” е добра мотивация за създаването на качествени литературни произведения?

Не мисля, че която и да било награда може да е мотивация за създаване на произведения. Поне не според моята ценностна система. Не пиша за да бъда награждавана, а защото не мога да не пиша. От там нататък, ако случайно падне някоя награда, няма да кажа не, но не мисля, че наградата ще ме направи по-добър писател. Писателският ми труд първо доставя удоволствие на мен, а после се надявам да доставя удоволствие и на други. Писането не е спорт в който се тренира за да се бие рекорд. То е творчество за което обаче все повече трябва да си адаптивен да третираш и като стока. Аз нямам абсолютно нищо против който и да е читател – професор, мутра или космонавт – да чете книгата ми и да говори за нея, ако го занимава. Но да съм фокусирана върху мое парче литература само защото евентуално мога да получа нещо на финала, не. Доверието ми в журиращите не е толкова безпрекословно.

Споделете от вашата практика как досега сте работили с издателски къщи и доколко трудът Ви на писател е намерил своето удовлетворение в съвместното си сътрудничество с партньорите – издатели.

Досега не съм си сътрудничела с издателска къща по простата причина, че всяка една моя книга преди да излезе е била с визия решена от мен, с изключение на “Нощен проект”, изд. Алтера, която беше до голяма степен визуално концептуализирана от Любен Дилов-син. В този случай бих казала, че той беше продуцент на книгата ми със снимки и поезия, а Алтера я издадоха и разпрозстраниха. Резултатът чисто визуално е изключителен – няма друга такава книга в България. Но тя е дело на сътрудничеството на две личности. До този момент не мисля, че съм имала случай в който пиарът на моя книга да е нещо повече или по-интересно от пиара на много други книги на български автори. Книгоиздаването е ощетено с ужасното ДДС, което ощетява всички ни – автори и издатели. Съответно за истински пиар на книги все още не може да се говори, просто няма пари за това. Издателство Сиела доколкото знам имат чудесно разпрозстранение, но не мога да говоря за някакви реални отношения между издателство и автор. Аз имам конкретна вина, че се отнесох небрежно към издаването на романът ми “Кeфер. Цветовете на малката Ида», и не сключих договор когато трябваше, и всъщност тепърва ще го сключвам. Но истината е, че нямаше да има и следа от подобно мое небрежно отношение, ако знаех, че наистина мога да правя пари от книгата си. Но за какви пари може да става въпрос когато нормалните тиражи на познати автори са по 1000 бройки? Книгата ми струва 8 лева. Без да ви казвам точно процентите, можете да си представите колко горе-долу би взел авторът, ако се продаде целия тираж…. Трудът вложен в написването на един роман е несравним с някакви си няколко хиляди лева с които не можеш да преживееш в България и няколко месеца. Смешно е.

Кое е определящо за успеха на писателя: интересът на публиката, нейното признание, продажбите, моралното удовлетворение от личното постижение и развитие или става въпрос за съвкупност от изброените характеристики при издаването на дадено литературно произведение?

Разбира се, че всичко. Изобщо нямам намерение никого да лъжа, че пиша само за себе си. Този период отдавна мина, това беше периодът на ентусиазираното градене на професионализъм. От там нататък определено ме интересува кой чете книгите ми, кой ги харесва, кой не ги харесва и защо. Няма писател, който да иска да си облицова стените с тапети от произведенията си. Смятам да се заема по-професионално с книгите си в смисъл, че ще се опитвам да ги промотирам при всяка удобна възможност. Писателят в България не може да разчита на кой знае какъв пиар, така че всякакъв достъп до медии трябва да бъде използван. Аз съм доволна от реакциите на младите хора между 14 и 30 години, които много харесват «Кефер». Знам за това от форумите в които я обсъждат. Интернет ми дава горе-долу реална представа как изглежда романът ми в очите на читателите му и тази представа ме мотивира за написването на продължението на «Кефер». Мнението на критиката ми е определено любопитно, но не е от жизненоважно значение. Естествено искам да имам безброй читатели, да правя един куп пари и да живея на остров купен с милионите от продажбите на правата на романите ми за да бъдат превърнати във филми. Засега това все още не се е случило, но се надявам и този ден да дойде. Дали от България или не, за мен няма значение.

Материалът Милена Фучеджиева пред IPBulgaria – едно интервю с Елица Матеева е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Как си обяснавате тенденцията театрите напоследък сами да уреждат взаимоотношенията си с авторите на драматургични текстове, отказвайки се от сътрудничеството с ТЕАТЪРАУТОР?

Проблемът не опира само до средства. От първи януари 2007, дейността свързана с отстъпване на авторските права се облага с ДДС 20%, което е еднакво за всички продукти в областта на културата. Когато тази дейност се обложи с тези проценти театрите останаха в неизгодна позиция, защото според една стара и още съществуваща културна политика в България, културните институции са освободени от ДДС, освободени са от ДДС и билетите, нещо което противоречи на есенцията на закона за ДДС, защото по принцип този данък се плаща от последния потребител, а в театъра това е публиката. Публиката купува билети без ДДС, което поставя театрите в неизгодна позиция, това пречи те да си възстановяват парите, които плащат за авторски права, те плащат ДДС и за консумативите си като отопление, ток, телефони… нашата позиция е да се върви по посока не на премахване на ДДС от авторските права-навсякъде по света има ДДС, а да се премине към ДДС на билетите и оттам театрите да си възстановяват средствата за авторско право.

ТЕАТЪРАУТОР защитава и правата на преводачите на драматургични текстове. Как протичат тези отношения между вас и директорите на театрите, какви са тарифите за превод-строго нормирани ли са в условията на свободен пазар?

Тези т.нар. ставки преди 10 ноември по стария закон се наричаха тарифи. Днес това строго нормиране на ставките не съществува, пазарът е онзи двигател, който ги определя, но ние имаме установени практики при защитата на отделни автори. Нямаме проблеми с правата на преводачите- важно е при подготовката на един спектакъл е да се опомене: режисьорът кой превод ползва, при условие че е възможно един текст да е преведен от различни преводачи.

Съпоставим ли е трудът на българските драматурзи и преводачи като стойност с труда на техните колеги отвъд пределите на България и какви са обичайните взаимотношения при първо поставяне на текст?

Мисля, че не е коректно да се правят подобни паралели, защото условията и стандартите на живот са различни. Със сигурност при първа постанвока всеки автор трябва да получи еднократно договорена сума, а от премиерата следват проценти от приходите на всяко представление. Не бих казала, че авторите сами предпочитат да защитават правата си, но някои биват изкушавани от директорите на театрите, ако директорите са по-убедителни и авторите сключват договор с директорите на театрите и така се пропуска дейността на ТЕАТЪРАУТОР. Въпреки, че ако един автор има през последните 12 месеца приход от постановка надхвърлящ 50 хиляди лв., той еднолично трябва да се регистрира по ДДС. Имаме автори, които се оплакват от директори на театри, които ги притискат да не работят с нас. Авторът с неговата си воля би трябвало сам да реши със своите си колеги по перо кой ще отстоява правата му. Има случаи на рекетиране, при които ръководителите на театри казват на автора да подпише директен договор с театъра – в противен случай няма да му се постави текста. Някои автори не са в добро икономическо положение и на такива като им се поставят подобни неетични условия са принудени да се съобразват с тях. Би трябвало да се помисли по-широко и държавата, законотворците да направят така, че билетите да бъдат регистрирани по ДДС, театрите за тази дейност също да бъдат регистринани по ДДС. Така театрите ще действат по-свободно и ще могат да разгръщат необезспокоявано творческата си дейност.

интервюто бе взето от Елица Матеева – кореспондент на www.ipbulgaria.com

Материалът Мая Илиева – директор на сдружението ТЕАТЪРАУТОР за проблемите и практиката в областта на интелектуалната собственост и защитата на правата на преводачи и драматурзи у нас е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Владимир Люцканов
Снимка: BulPhoto

Предстои премиерата на „Време за мъже” (в края на месец октомври 2008), на която сте режисьор. Споделете по какъв начин уреждате правата, свързани с интелектуалната собственост на мюзикъла (музика Дейвид Язбек, либрето Терънс Макноли – б.а.)?

Начините за търсене и получаване на правата са два: директният преговор с Агенцията, която държи правата и другият е чрез посредник в случая това е ТЕАТЪРАУТОР. Ако работим с ТЕАТЪРАУТОР се спестяват множество обаждания, допълнителни уточнения и контакти със собствениците на правата. Но чрез ТЕАТЪРАУТОР правата се оскъпяват, защото ТЕАТЪРАУТОР по силата на закона начислява 20% ДДС върху реалната сума. Правата върху спектакъла са 15 хиляди лева – около 10 хиляди долара. При действие чрез ТЕАТЪРАУТОР аз трябва да платя 18 хиляди лева, и затова реших че по-добре е да си спестя тези 3 хиляди лева като проведа лично преговорите с Агенцията носител на правата върху мюзикъла – MTI-Music Theatre International. Знаете с колоко трудности се справяме да намерим пари за една постановка, та камо ли да даваме още средства за ТЕАТЪРАУТОР. ТЕАТЪРАУТОР нямат вина за тези начисления, подобно е положението при хората от издателския бизнес, които също са жертва на ДДС, нелек е животът на т.нар. културни стоки, защото те са обременени с ДДС. Предпочетохме да работим с Агенцията, която държи лиценза върху постановката, вече след като имахме подобен успешен опит като поставихме „Оливър” миналия сезон. Разбира се, когато плащаме и уреждаме договорите си по директен начин, театърът ни се превръща в една каса, което пък затруднява нашата дейност, защото сътрудничеството с ТЕАТЪРАУТОР олекотява тези отношения със заплащането на суми и т.н. Докато държавата не се усети да въведе данъчни облекчения за продуктите на културата, всички от тази сфера ще се опитваме да заобикаляме, да търсим пътища за лично спасяване при организирането на проектите си.

Вие режисирахте текста на Лора Кънигам „Красиви тела” в НДТ „Сълза и смях”, там въпросът за авторските права предизвика идването на авторката у нас, защото не беше се отчело смяната на персоналния й агент.

Въпросът се движеше от актрисата Искра Ангелова-преводач на текста и ръководството на НДТ „Сълза и смях”. Знам, че авторката Лора Кънигъм с право се обажда редовно и заплашва с основание ръководството на театъра, че ако не й се удовлетворят правата ще спре спектаклите. Тя с месеци не си получава сумите. Колкото и да не ми се иска да е така ние в Младежкия театър също малко закъсняваме с изплащането на правата спрямо авторите, с г-жа Майя Илиева от ТЕАТЪРАУТОР направихме статистика, че се движим с 6 месеца закъснение за изплащане на правата от последното тримесечие. В момента изплащаме права от края на 2007 г. Аз самият съм ползвател на авторски права и знам какво е ако се отнесат некоректно с работата ми, проблемът е в разпределението на бюджетните средства. Редовно получавам от ТЕАТЪРАУТОР писма, че ако не платя права ще спрат постановките, аз им пиша и-мейли, в които им обещавам, че макар и със закъснение – те ще си получат сумите. Ако платя автоматично изискуемите суми, това означава, че няма да платя тока и парното на театъра. Театърът няма възможност физически да акумулира средства, които с една вноска да решат авторските права към ТЕАТЪРАУТОР. Аз разчитам на колегиалността на ТЕАТЪРАУТОР, че те ще ме изчакат. Ако плащаме по-ниски суми –това означава да ползваме стари текстове, звучащи не така актуално, нелюбопитни и по-лоши като качество.

Собственик сте на продуцентска къща „VIP Медия”, с която правите поредицата „Умно село”. Опишете взаимотношенията, проблемите в тази област като носител на авторски права в областа на филмопроизводството?

„Умно село” е също доста объркан проблем – аз плащам права като продуцент на Националния филмов център за това, че ползвам някакви секунди или минутки от стари филми-до преди години НФЦ беше носител на правата на всички филми, които ползвахме, когато описвахме творческата кариера на героите от нашата поредица. Изпращам едни списъци до НФЦ, в които съм включил секундите и минутите на съответните филми, които съм ползвал и те ми ги връщат с калкулация какво да заплатя. Има и друг вариант на поведение, често прибягвам до това средство, поради факта, че моят бюджет предоставен ми от БНТ от 1997 г. до сега не е мръднал, та аз, ако трябва да платя всички права, ще ми се наложи да си плащам за да работя… разсъждавам по следния начин-хубаво е този фонд и памет, за която работим все пак да съществува, затова често познавайки човека, за който правя филм-например Рангел Вълчанов-в личен разговор го моля да ми преотстъпи с негово разрешение дадени кадри. По-късно ако от БНТ ми искат кадри от мои филмчета за дадена личност, по същия начин ми се обаждат, колко да ми платят-естествено и аз се съгласявам да не ми плащат, така на уговорка. Аз няма да забогатея с тези 5 минуи от моя филм, предпочитам да загубя сто-двеста лева, но да го има този кадър или филм. Съзнавам, че не трабва да се правят компромиси в това отношение, и проблемите от подобно естество би трябвало законово да бъдат уредени. Иска ми се да се имам бюджет, с който мога да отделя достатъчно пари за авторски права, тогава и аз няма да търся заобиколни пътища за удовлетворяването им.

Интервюто бе взето от кореспондент на IPBulgaria

Материалът Владимир Люцканов пред www.ipbulgaria.com – разговор с Елица Матеева е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инженер Тянко Стоилов е представител по индустриална собственост пред Патентното ведомство на Република България, пред Европейското патентно ведомство и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (за запазена марка и дизайн). Той е не само патентен специалист, но е и от онези редки хора, които безкористно и всеотдайно влагат сили и енергия, за да помагат на творците. Затова и един от неговите съвети към тези, които навлизат в професията е „отнасяйте се с търпение и уважение към всеки творец или кандидат за такъв”.

Г-н Стоилов, Вие сте един от представителите по индустриална собственост с най-дългогодишен опит в България. Как започнахте да се занимавате с проблемите в тази сфера?

През 1959 година започнах работа в управлението на консервната, респективно хранително-вкусовата промишленост в Пловдив, която по това време бе една от най-силно развитите промишлености в национален мащаб. Проблемите за повишаване безопасността и производителността на труда, качеството на продукцията и многобройните други слабости в тази сфера ме провокираха да търся тяхното решаване чрез използването и усъвършенстването на новите техники и технологии. В тази връзка предприех действия за привличане на специалисти и работници като изнасях лекции, беседи и консултации с цел да ги улесня в техните разработки. Важен аспект в тази моя дейност бе и темата за запазване правата на творците. Така постъпвах и след това на заеманите от мен през годините различни длъжности. По това време имах и активната подкрепа на ръководството на ИНРА. За съжаление след превръщането на тази институция в Патентно ведомство тази помощ е минимална и епизодична.

Кои според Вас са най-съществените промени в системата на индустриална собственост, на които сте свидетел в последните години?

Най-съществените промени в системата на индустриалната собственост у нас през последните години настъпиха с цялостното хармонизирането на българското законодателство с международните договори и споразумения в тази област, а в последните години и с това на Европейския съюз. За съжаление, преходът към тези закъснели, но належащи промени се придружи със създаването на вакуум в сътрудничество между творците в техниката и технологията, от една страна и от друга- отсъствието на финансова помощ от държавата и активна политика за използване от държавните институции и бизнеса на големите възможности на тези творци и техните разработки за благото на страната.

Вие сте един от основателите на Съюза на изобретателите и на Регионалния съюз на изобретателите към РНТС в Пловдив. Успяват ли тези сдружения да помагат на изобретателите не само да защитят своите изобретения, но и да намерят пазар за тях?

Опит да се запълни макар и частично този вакуум бе създаването на обществената организация Съюз на изобретателите към Федерацията на Научно-техническите съюзи. Главно чрез лекции, консултации, информиране на обществеността за нови ценни разработки, ние полагаме усилия да помагаме на творците. Липсата на специално внимание и финансова подкрепа от страна на държавните институции и бизнеса, засега не позволяват тези усилия да се оползотворят в желаната степен. Често тези разработки са рискови и с реализацията им не се постигат веднага очакваните бързи икономически резултати. А бизнесът у нас се стреми към постигането на бързи резултати и то предимно чрез търговия, а не чрез въвеждането на нови или значително усъвършенствани производства. Може би това е причината, поради която фирмите, а и банките, не финансират иновативни разработки. Ако наистина се иска съществуващият вакуум да се намали и дори да се премахне е желателно в най-скоро време държавата законодателно да създаде преференциални условия за лицата и организациите, които влагат средства в творчески разработки, които са обект на индустриалната собственост- база за иновациите.

Дълъг ли е пътят от изследователската лаборатория до пазарната реализация на едно изобретение?

Продължителността на пътя от изследователската лаборатория до реализацията на едно творческо решение, било то с обект на индустриалната собственост или като ноу-хау, до голяма степен зависи от съвместната работа на изследователя с фирмите и техните специалисти от производството, където ще се внедри. Често в тази връзка могат да се сключат и договори. Обикновено сроковете не са кратки, а в много от случаите разработките въобще не стигат до реализация, особено когато творецът едва след създаването им започне да търси средства и условия за внедряването им.

Дългогодишната непосредствена работа в областта на интелектуалната, респективно индустриалната собственост помага ли Ви в практиката като представител по индустриална собственост?

Дългогодишната пряка работа в областта на иновациите с творците от най-различни професии, обществени организации и административни ръководители ми помагат в работата като представител по индустриална собственост. Особено ценен за мен е опитът натрупан от големия брой безплатни консултации в тази област, включително и тези, които повече от две десетилетия съм давал по време на двата ежегодни Пловдивски панаира и лекциите ми, и като директор на филиала на Патентното ведомство за Пловдивския регион, и като член на ръководството на Съюза на изобретателите.

Г-н Стоилов, Вие неуморно се стремите да предавате своя богат професионален опит на по-младото поколение. Какъв съвет бихте дали на тези, които сега правят първите си стъпки в областта на индустриалната собственост?

Съвети към младите представители по индустриална собственост: бъдете коректни към колегите си като прилагате на практика Закона за конкуренцията; отнасяйте се с търпение и уважение към всеки творец или кандидат за такъв; стремете се да запазвате правата им независимо от финансовите им възможности; консултирайте бизнеса и ръководители на държавни институции за правомерно прилагане на законите за индустриалната собственост и Закона за конкуренцията.

Материалът Тянко Стоилов: Желателно е в най-скоро време държавата законодателно да създаде преференциални условия за лицата и организациите, които влагат средства в творчески разработки, които са обекти на индустриалната собственост – основи на иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.