Споразумението отбелязва исторически момент и няма прецедент в историята на сектора у нас.

Меморандумът е израз на стремежа комуникационната индустрия в България да се утвърждава като стратегически сектор. Обединението настъпва в момент на зрялост в развитието на  организациите и цели да развие единна,  устойчива и етична комуникационна екосистема.

Подготвен е и единен календар на ключовите инициативи и събития на организациите.

Ключовите приоритети, очертани в меморандума, са:

• Засилване на представителнатаи стратегическа роля на сектора;
• Разработване и прилагане на общи професионални стандарти;
• Създаване на единна етична рамка, обединяваща етичните кодекси на Страните;
• Реализиране на съвместни индустриални изследвания и анализи;
• Насърчаване на иновациите, дигитализацията и медийната грамотност;
• Изграждане на доверие между сектора, медиите, институциите и обществото;
• Работа с образователната система;
• Участие в международни партньорства и проекти;
• Създаване на устойчиви механизми за финансиране;
• Развитие на международна репутация.

Предисторията:

През декември 2025 Управителните съвети на четирите най-влиятелни организации проведоха среща като първа стъпка към обединението на комуникационната индустрия. Срещата беше проведена по инициатива на председателите на организациите – съответно Катя Димитрова, Ива Григорова, Иван Янакиев (към 2025) и Мариан Найденов. Предложението за секторно обединение, подписване на меморандум за партньорство и формализиране на партньорството под формата на комуникационне клъстер бяха приети от управителните съвети на организациите с пълно мнозинство.

Присъствалите отчетоха ниската видимост на сектора, липсата на обща  програма за позициониране на сектора и защита на интересите на компаниите в него, както и недостатъчно съвместни изследвания и данни.

На срещата бяха очертани и основните области на дейност на обединението, изброени по-горе.

Членовете на управителните органи на четирите секторни организации вярват, че обединението представлява решителна стъпка в посока публична заявка на сектора като единен, към активен диалог с институции, образование и широката общественост.

БАКА

Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) е създадена през 1995 г. като независима, доброволна обществена организация. Тя е пълноправен член на Европейската асоциация на комуникационните агенции (ЕАСА) от 1996 г. БАКА организира с лиценз наградите за ефективност на маркетинговите комуникации Effie в България, както и националния творчески и медиен фестивал ФАРА. БАКА е член-съучредител на Националния съвет за саморегулация. Асоциацията е официален и изключителен  представител на LIONS, обединяващ фестивалите Cannes Lions , Eurobest , Dubai Lynx  и Spikes Asia . БАКА е член на Art Directors Club of Europe.

БАПРА

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) има за цел да подпомага и утвърждава PR като дейност, работеща за развитието на съвременното общество. Асоциацията създава и поддържа платформа за обмен на добри практики, предлага и опазва високи етични стандарти в професията и координира  усилията за развитието на PR в България. БАПРА работи за подобряване партньорството на PR бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, гражданските организации и медиите. БАПРА има за цел да утвърждава стандарти за качество и етика, като гарантира със средствата на саморегулацията практикуването на прозрачен, почтен и социалноотговорен PR бизнес у нас.

БДВО

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в сферата на Пъблик Рилейшънс (PR), обединяваща практици, преподаватели и студенти по PR в България. Дружеството е учредено през 1996 г. с цел  да бъде пресечна точка на интересите на всички настоящи и бъдещи експерти в областта на комуникациите. БДВО се бори за обединяването и структурирането на бранша в национален мащаб, за регулацията и саморегулацията на PR пазара в България, за въвеждането на високи професионални стандарти и изготвянето на официален регистър на PR специалистите у нас. През годините БДВО инициира създаването на Етичен кодекс на PR специалистите в България, подписан от действащите български PR организации – БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БАПРА, ИПРА България, АСКО и Дружество за връзки с обществеността към СБЖ.

IAB България

IAB България е лицензиран представител за България на IAB (Interactive Advertising Bureau) – най-голямото глобално сдружение на медии, медия и рекламни агенции, технологични компании и рекламодатели, отговорни за дигиталния бизнес, което има местни организации в 46 държави на 6 континента. Мисията на IAB България е да популяризира интерактивния маркетинг, базиран на данни и проучвания; да работи за развитието на дигиталния пазар у нас в тясно сътрудничество с бизнеса и регулаторните органи чрез провеждане на събития, обучения и пазарни проучвания; да популяризира и следи за спазването на световните IAB стандарти в онлайн рекламата; да провежда образователни инициативи, които да повишават нивото на компетентност на кадрите в интерактивния маркетинг.

Снимка: Катя Димитрова,Ива Григорова, Гергана Иванова и Мариан Найденов при подписването на меморандума. (снимка Иван Коловос)

Материалът Водещите организации в комуникационната индустрия в България подписаха меморандум за стратегическо партньорство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Близо 700 са извършените проверки до момента на територията на цялата страна от страна на НАП. От началото на следващата година Агенцията ще засили допълнително капацитета си във всичките си териториални дирекции, така че своевременно да реагира на сигнали на граждани. Контролът обхваща както големите магазини на търговските вериги, също такива на локални търговци и малките квартални обекти за продажба на храни. За констатирани нарушения са наложени санкции, посочи изпълнителният директор на НАП Христо Марков.

От КЗП отчетоха, че са извършени няколко хиляди проверки на търговски обекти, предимно хранителни магазини. От установените нарушения 80% са при храни, 10% при лекарствата и 10 на сто при стоките за бита. Проверките продължават, като са планирани в различни сектори, вече и в сферата на услугите.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) извършват засилен контрол по отношение на ценообразуването, двойното обозначение в лева и евро на цените върху етикетите в търговските обекти, като специално следят за необоснованото повишаване на цените. От началото на 2026 година двете институции спират издаването на предписания и за недобросъвестните търговци директно ще бъдат налагани санкции.

Материалът Институциите стриктно следят за необосновано покачване на цените е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

КЗК ще следи за всички форми на заблуждаваща реклама – некоректни послания, подвеждащи намаления иизкуствено завишаване на цените преди намаление, ограничаване на големи отстъпки до единични артикули или липса на достатъчни наличности. Търговците трябва ясно да посочват стара и нова цена, коректен процент на намаление и да осигурят адекватни количества. Не се допуска представянето като „ексклузивни“ на услуги, които по принцип са достъпни (например безплатна доставка или стандартни срокове за връщане). Комисията ще проверява сигнали и ще извършва собствени проучвания, като при данни за заблуждаваща реклама ще се самосезира и санкционира недобросъвестното поведение.

„Съвместните превантивни действия на институциите имат положителен ефект и водят до успокояване на пазара и недопускане на напрежение сред потребителите“, посочи зам.-председателят на КЗК Радомир Чолаков.

КЗП ще следи за това дали намаленията са реални, за спазване на изискванията за двойното обозначаване на цените в левове и евро, както и за подвеждащи практики на търговците.

„Общите ни усилия са в защита правата на потребителите. Те трябва да могат да направят информиран избор, а не да бъдат подтиквани чрез подвеждащи послания или изкуствено създадено чувство за спешност. При всяко нарушаване на правата и интересите им, да не се колебаят да ни сигнализират,“ заяви и.д председател на КЗП Александър Колячев. Той припомни още, че при пазаруване от трети страни е възможно потребителски права да не са защитени в степента, в която са защитени от действащото вътрешно законодателството в ЕС.

КРС също ще следи дали стоките стигат коректно чрез куриерските фирми и пощенските оператори до крайния потребител, както и процеса на активната реклама за „Черния петък“ заради ръста на сигнали от потребители.

„КРС ще организира срещи с пощенските и куриерските фирми за нивото на обслужването на потребителите и в двете посоки – подаване и получаване на заявки в рамките на разумните срокове. Всеки в своята област ще направим необходимото за защита на потребителите“, посочи председателят на КРС Иван Димитров.

От своя страна Антоан Атанасов от Асоциация „Активни потребители“ предупреди за заплахите от използването на изкуствен интелект за генерирането на фалшиви реклами.

Материалът Контролни институции обединяват усилия за защита на потребителите по време на кампаниите „Черен петък“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.