Акцентът върху системния мащаб на иновациите и изграждането на силни връзки в еко системата за подкрепа на иновациите, са от съществено значение. Иновационните лидери (като скандинавските страни) са усъвършенствали връзките между различните действащи в сферата на иновациите, най-вече в науката, висшето образование, обществените субекти, както и в частния и с нестопанска цел сектори. Много богати на ресурси икономики са направили значителни инвестиции в човешки капитал през последните години, но все още предстои да се възползват от изгодата от тези си действия, поради липсата на координация между различните сектори.

Политическите дискусии в Европа трябва да включват и акцент върху иновациите. Появява се „Европа на различни скорости”, по този начин създавайки разделение между иновационните лидери в Северна и Западна Европа; балтийски и източноевропейски държави, подобрявайки мястото си в класациите; и страни, които се представят по-слабо в Южна Европа.

Северна Америка трябва да се справи с това, което би могло да се превърне в хронична слабост. Въпреки че САЩ продължават да показват силните си страни във връзка с иновациите и въпреки, че страната все още е иновационнен лидер в много отношения, тя показва и точки на напрежение, свързани с човешките рсурси и отвореност към таланти от други държави. Канада е единствената страна, излязла от топ 10 в сравнение с миналата година.

Страните БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) са изправени пред общи управленски и институционални предизивкателства и трябва да променят своите иновационни политики, за да оползотворят своя потенциал. Миналата година, Китай и Индия демонстрираха своите възможности да трансформират стремежа към върхови постижения от своите иновационни инфраструктури в в стойностни резултати от дейностите, свързани с иновации и съответно водят класацията за Ефективност на иновациите. Сред страните БРИК Бразилия претрърпява най-големия спад в класацията на глобалния иновационен индекс тази година.

По материали на WIPO

Материалът Глобален иновационен индекс 2012 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Могат да се обособят три категории въз основа на ефективността от иновациите в страните във връзка с равнището на доходите (БВП на глава от населението в PPP$).

• ‘Иновационни лидери’ са държави с висок среден доход, които имат успех в създаването на иновативни еко системи, подкрепящи човешшкия капитал и стабилните иновационни инфраструктури, в т.ч. топ 10, Швейцария, Швеция, Сингапур, Финландия, Великобритания, Холандия, Дания, Хонг Конг (Китай), Ирландия и САЩ; както и Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Германия, Малта, Израел, Естония, Белгия, Република Корея, Франция, Япония, Словения, Чехия и Унгария.
• ‘Иновационни начинаещи’ са икономики със средно ниво на доходите и нарастващи нива на иновации в резултат на усъвършенстване на институционалните рамки, компетентна и образована работна сила, по-добри иновационни инфраструктури, бизнес общество с необходимия опит – дори и ако напредъкът в тези размери не е еднакъв за всички сегменти в държавата – включително: Латвия, Малаизия, Китай, Черна Гора, Сърбия, Република Молдова, Йордания, Украйна, Индия, Монголия, Армения, Грузия, Намибия, Виетнам, Свазиленд, Парагвай, Гана и Сенегал. Измежду страните с ниски доходи изпъкват Кения и Зимбабве.
• ‘Иновационни изоставащи’ са страни с потенциал за иновации въз основа нивото на доходите, но със слабости в техните системи за иновации, група от икономики с високи средни доходи като Катар, ОАЕ, Оман, Бруней Даруссалам, Кувейт, Гърция и Тринидад и Тобаго; както и страни със средни доходи – Аржентина, Беларус, Мексико, Бодсвана, Панама, Ислямска Република Иран, Габон, Боливарска република Венецуела, Алжир, Сирийска Арабска Република, Ангола, Лаоска народнодемократична република, Йемен и Судан.

По материали на WIPO

Материалът Глобален индекс за иновации 2012 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.