Сега е времето за смелите решения и да се сложи край на раздутите администрации, каза на брифинг министърът на иновациите и дигиталната трансформация   

Обединихме Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление в едно – Министерство на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ). С това слагаме край на изкуственото разделение на иновациите от дигитализация. Искаме МИДТ да е институция със скоростта на бизнеса, а не на бюрокрацията и безкрайната администрация. Като общество не може да си позволим да закъснеем. Държавите, изградили правилните и работещи институции сега, ще оформят правилата на следващите 30 години. Искаме България да бъде една от тези държави, които ще изградят икономиката на бъдещето. Това каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг пред медиите. Той представи новия дизайн на Министерството, управленския екип и основните приоритети.

„България беше поставена пред избор – или остава в логиката на вчерашната икономика, базирана на евтин труд и нисък растеж, или се позиционира като активен участник в икономиката на бъдещето. Политиката на правителството е ясна –  ускорен устойчив икономически растеж, базиран на иновации и технологии с висока добавена стойност“, заяви в началото министър Василев.

ДОСЕГА

„Заварихме две министерства с 19 дирекции, 589 служители и 70 незаети щатни бройки. Дублиращи се функции и силозирана политика. Ниско ниво на дигиталните услуги. Всички знаем колко време сме чакали по опашки на гишета, знаем колко е трудно лутането из различни сайтове и получаването на различни кодове за достъп до тях. Данните са разпръснати“, обясни министърът. По думите му иновационната екосистема е разпокъсана. Също така, той подчерта, че инструментите за насърчаване на политиките за развитие на технологични компании не винаги работят в синхрон. „Предприемачите нямат едно гише или ясен процес, който да следват, за да развият идеята си в успешен бизнес“, заяви Василев и добави, че са похарчени огромни средства през годините с незадоволителен резултат. В тази връзка той информира, че още през следващите седмици ще бъде представена и първата версия на платформата „Сигма“, с която ще бъде представено по разбираем начин къде са отивали всички тези пари през последните години.

НОВА СТРУКТУРА И ДИЗАЙН

Министърът презентира пред журналисти новата структура на министерството, която ще бъде публикувана за обществено обсъждане. „Предлагаме новата структура на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация да се състои от 8 дирекции. Ще намалим щатното разпределение с 23%, или иначе казано – ще оптимизираме със 120 бройки. Ще сложим ясни процеси, в които служителите не се дублират и отговорността не се размива. Това е реална оптимизация и административна реформа, а не такава само на хартия“, заяви министър Иван Василев.

По думите му сега е времето за смелите решения и да се сложи край на раздутите администрации и позиции за приближените до властта. „Край на получаването на заплата без да си стъпвал в министерството или пък да си работиш, само когато си искаш. Фокусът става – ясни цели, ефективност, развитие на кадрите и справедливо възнаграждение за тези, които реално вършат работа. Това не е чистка или реваншизъм. Това е шанс за тези, които имат желание да се развиват в държавната администрация. Освободеният ресурс отива към иновационна политика, дигитална трансформация и киберсигурност“, категоричен беше още той.

ВИЗИЯ И ПРИОРИТЕТИ

Министър Василев подчерта, че визията е България да стане най-доброто място за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност. До 2030 г. страната да се утвърди като европейски лидер в дигитализирането на публичния сектор и иновационен хъб, където администрацията работи за гражданите и бизнеса и където високите технологии създават качествени работни места и устойчив икономически растеж.

Сред стратегическите приоритети за тази визия той отбеляза чувствително да се подобри средата за правене на бизнес с висока добавена стойност, България да привлича таланти, държавата да не ти иска документи, които тя самата издава, проактивна администрация с дигитални услуги за хората и бизнеса и без чакане по опашки. Той подчерта като особено важно още изграждането на капацитет в стратегическите и критично важни технологии като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и управление на данни.

„Днес представяме нашата визия за структура и устройствен правилник. Призовавам всички хора, работодателски организации, синдикати, неправителствени организации и заинтересовани страни да бъдат активни и да се включат с предложения и идеи в периода на общественото обсъждане. Всяко мнение наистина е важно за нас“, заяви още министърът на иновациите и дигиталната трансформация. „Включете се с вашите предложения. Очакваме вашите писмени предложения. Бъдете критични, защото ние нямаме нужда от аплаузи, а от работеща институция. Ще сме министерство, което ще чува хората“, добави още той.

ЕКИП

Пред медиите той представи екипа си – Мира Йосифова, зам.-министър; Атанас Мазнев, зам.- министър; Тодор Колев — Съветник по темите изкуствен интелект и дигитална трансформация и Мартин Грозев, парламентарен секретар;

Зам.-министър Йосифова подчерта, че МИДТ ще бъде отворена, компактна и проактивна институция. „Сред ключовите задачи ще бъде и създаването на инструменти, които да помогнат на българските компании не само да стартират, но да се разширяват и да излязат на международните пазари“, каза тя. От своя страна зам.-министър Мазнев заяви, че целта е министерството да не функционира като IT дирекция на администрацията, а като стратегически двигател на дигиталната трансформация. „На ниво политики и регулации министерството трябва да навакса в изоставането“, добави той.

В заключение министър Иван Василев каза, че целият ръководен екип на МИДТ поставя интереса на държавата пред партийните, икономическите и личните интереси. „Всички български граждани, всички данъкоплатци, сте нашият работодател. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще бъде министерство на бъдещето, което ще чува хората и няма да се крием зад дебелите стени. Ние сме ваши служители и ще направим всичко възможно, за да постигнем това, което обещахме“, обобщи министърът.

Материалът Министър Иван Василев: МИДТ ще работи със скоростта на бизнеса, а не на бюрокрацията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев ще представи новата структура на Министерството и екипа си на 27 май в 11:00 часа в сградата на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ).

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация е нова институция, обединяваща досегашните Министерство на иновациите и растежа и Министерство на електронното управление със заявка за компактна институция, която работи със скоростта на технологиите, не на бюрокрацията.

По време на медийната среща ще бъдат представени дизайнът и новата организационна структура на министерството, управленският екип и приоритетите за мандата 2026–2030 г.

МИДТ се изгражда като министерство на бъдещето – компактна, гъвкава и дигитално зряла институция, която работи със скоростта на бизнеса и технологичния напредък, а не с темпото на традиционните административни структури.

Материалът Новото Министерство на иновациите и дигиталната трансформация с нова скорост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта на АI не е да замени работещите и знаещи хора, а да помага и спестява време, каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация на форум в София

Новото Министерство на иновациите и дигиталната трансформация има две ясни цели. Първата е ускорен икономически растеж, базиран на продукти и услуги с висока добавена стойност. Иновации, технологии, изкуствен интелект (AI), роботика, дронове и всичко друго, което ще трансформира икономиката. Втората е подобряване на процесите в държавната администрация чрез технологии и AI, за да направим административните услуги достъпни, лесни и удобни за ползване от гражданите и бизнеса. Toва заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Той откри конференция „Заедно в новата бизнес реалност: предизвикAI експерта“ в София, организирана от Българската стопанска камара и световната мрежа Enterprise Europe Network.

Министърът подчерта като особено важно държавата от пасивен наблюдател на технологични компании, които трансформират икономиката, да се превърне в ускорител на този процес. „Имаме политическата воля и амбицията държавата да стимулира развитието на бизнеса с висока добавена стойност, за да се откриват високоплатени работни места тук. Да задържаме талантите в България и да привличаме таланти от чужбина“, каза Василев.

По думите му има всички предпоставки за това и е важно те да се надградят в следващите месеци. „Именно над това ще работим за привличане на инвестиции в ключови сектори за икономиката на бъдещето“, добави още той.

Министърът на иновациите подчерта категорично, че изкуственият интелект е средство за постигане на повече с по-малко. „Той не е с цел да замени работещите и знаещи хора, а да помага и спестява време“, обясни Василев. Пред присъстващите на форума той показа графика, на която се посочват данните за експоненциалния растеж на технологиите. „Виждаме, че независимо дали е имало войни и финансови кризи, те се развиват“, обясни той и допълни, че АI може да бъде изключително полезен за подобряване процесите в компаниите, оптимизиране на разходите и по-лесно достъпване до нови пазари.

Пред експертите в залата той отправи предизвикателството да търсят отговори на въпросите: Как ще изглежда светът през 2030 г.? И как ще изглежда светът през 2045 г.,  когато по теория на учения Рей Кърцуайл ще настъпи сингулярността? „Вярвам, че споделяйки знанието и експертизата на всеки един от нас, но и виждайки едни и същи предизвикателства, може да търсим общи решения“, обърна се министърът към специалистите на форума.

В събитието участваха още председателят на Българската стопанска камара и координатор на Enterprise Europe Network България Добри Митрев, представители на бизнеса и експерти по киберсигурност и AI, които обсъдиха бъдещето на българския бизнес в национален и глобален план.

Enterprise Europe Network – световна мрежа, инициирана от ЕК, с близо  600 организации от над 50 държави в света. В България е представена от 9 бизнес-подкрепящи организации, осигуряващи регионално, секторно и тематично покритие в области като финансиране, иновации, дигитализация, устойчивост и международен растеж. Мрежата EEN помага на малки и средни предприятия да внедряват иновации и да се развиват.

Материалът Министър Василев: Работим за привличане на инвестиции в ключови сектори за икономиката на бъдещето е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новата процедура е по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Бюджетът й е близо 28 млн. евро. Насочена е към микро-, малки, средни или големи фирми, висши училища и научни организации, които имат успешни проекти в някое от деветте институционализирани партньорства по програма „Хоризонт Европа“. Те са Кръгова биотехнологична Европа, Чисто въздухоплаване, Чист водород, Европейски железопътен транспорт, Глобално здравеопазване, Инициатива за иновативно здравеопазване, Изследване на управлението на въздушното движение  в единното европейско небе, Интелигентни мрежи и услуги, както и Интегрални схеми.

Партньорствата са сред ключовите приоритети на ПНИИДИТ, като програмата създава условия за по-активно включване на българската наука и бизнес в европейските вериги за стойност и ускорява трансфера на знания и технологии в икономиката. По Програмата за наука и бизнес ще бъде осигурено необходимото допълващо финансиране. За България това означава повече възможности за участие в дългосрочни сътрудничества, обединявайки ресурси и усилия в стратегически технологични области.

Кандидатстването по новата процедура е изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 (https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/1184b35f-3a2e-48c8-9b83-64e104cca917 ). Документи ще се подават на три етапа. Първият е от днес до 16:30 ч. на 15.06.2026 г. Вторият ще бъде отворен на 4 септември 2026 г. и ще е до 16 ноември, а третият – от 15 февруари 2027 г. до 31 май 2027 г. В платформата представителите на бизнеса и научните организации могат да задават въпроси и да искат разяснения от експертите на МИР. Отговорите ще бъдат публикувани в ИСУН, както и на сайта на Министерството.

Материалът МИР осигурява близо 28 млн. евро за участие на български организации в европейски партньорства за създаване на технологии и иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министерството на иновациите и растежа представи пътна карта за технологичен трансфер и споделяне на научноизследователска инфраструктура. Документът обобщава получената обратна връзка от членовете на Съвета по иновации и научни изследвания (СИНИ) и на заинтересовани страни за преодоляването на предизвикателствата на връзката между науката и бизнеса.

Министър Младенова посочи, че ролята на държавата е да улесни диалога и взаимодействието между бизнеса и науката, а за да има диалог е нужно те да се познават добре, да си имат доверие и да видят ползите от съвместната работа. Тя изтъкна, че технологичният трансфер е много важен за това как научните разработки да се приложат за решаване на реални проблеми в обществото и икономиката. Министърът подчерта необходимостта да се възприеме системен подход, който да позволи свързването на всички налични финансови инструменти в областта на иновациите, така че бизнесът да е наясно с ползите от тях и с механизма им на работа.

„Моята цел е да намерим начин как научните открития да се превърнат в икономически двигател, като насърчим академичните среди и бизнеса да поемат активна роля в процеса“, каза по време на заседанието на СИНИ министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова. След направения анализ от събраната информация тя направи и конкретни предложения. Сред тях са изготвянето на правила за достъп и споделяне с бизнеса и индустриалните клъстери на изследователска инфраструктура от центровете за върхови постижения и тези за компетентност. Акцент беше поставен и върху необходимостта от популяризирането на постиженията на българските учени и иновативни предприятия. Не на последно място беше изтъкната нуждата от експертен дебат с фокус върху подкрепата на политики за индустриално развитие.

По време на заседанието стана ясно още, че София тех парк е спечелил проект за изграждане на централен хъб за технологичен трансфер, който ще работи с изнесени центрове в университетите в страната, като ще осигури по-ефективна координация и реални резултати. Целта е да се създаде среда, в която научните постижения да не остават в рамките на академичните публикации и лаборатории, а да се превръщат в продукти, технологии и решения, които достигат до бизнеса и обществото. София тех парк ще работи активно с членовете на СИНИ за това проектът да отговаря на реалните предизвикателства, идентифицирани от научните среди и бизнеса.

МИР и МОН създадоха и работна група, в която се включват членове на Съвета. Целта ѝ е да се оформи концепцията за Националната рамкова програма за наука и иновации 2027 – 2034 г. Задачата на Програмата е да определя обхвата, областите и дейностите за насърчаване и финансиране на научните изследвания и на иновациите.

На заседанието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, зам.-министърът на иновациите и растежа Борислав Банков, представители на академичните общности и работодателските организации.

_________________________________________

*Съветът по иновации и научни изследвания е постоянен съвещателен орган, който подпомага провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Той е създаден към министъра на иновациите и растежа и министъра на образованието и науката в изпълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновации.

Материалът МИР с конкретен план за засилване на взаимодействието между наука и бизнес е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Проекти като този показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знания, но и като генератор на решения с реално приложение“, допълни тя. По думите ѝ образованието е неизчерпаем ресурс, който определя конкурентоспособността на икономиките, устойчивостта на обществата и мястото ни в глобалния свят.

Министър Младенова отбеляза, че Европа изостава не толкова в създаването на знание, колкото в неговото приложение. В същото време ЕС продължава да инвестира в научноизследователска и развойна дейност по-малко отколкото САЩ и Китай. „Проблемът не е в науката. Проблемът е в превръщането ѝ в икономическа сила. В България разходите за научноизследователска дейност са под процент от БВП, а публичните разходи за наука са критично ниски. Делът на високотехнологичните предприятия и иновационните стартиращи компании остава ограничен, а комерсиализацията на научни резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната ни общност“, подчерта министърът на иновациите и растежа.

Младенова посочи, че по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ Министерството създава Фонд за технологичен трансфер с ресурс над 60 милиона евро, който ще подкрепи развитието на спин-оф компании, стартиращи високотехнологични предприятия и комерсиализацията на научни разработки. „Паралелно с това изграждаме хъб за технологичен трансфер, който ще има и други звена в университети и в страната. Той ще осигури по-ефективна координация и реални резултати. Нашата цел е ясна – създаваме среда, в която научните постижения не остават в рамките на академичните публикации, а се превръщат в продукти, технологии и решения, които достигат до бизнеса и обществото“, каза още министърът.

На събитието присъстваха още зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и други.

Материалът Министър Младенова: Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От коалицията заявяват, че България трябва да премине от икономика на евтин труд към икономика на знанието, в която идеите, иновациите и научните разработки са защитени и превърнати в реална стойност.

В тази посока програмата предвижда създаването на национална рамка за насърчаване на патентната култура. Чрез обучения, консултации и достъп до експертна помощ ще се стимулират учени, инженери и предприемачи да защитават своите разработки и да ги развиват на конкурентно ниво.

Сериозен акцент е поставен и върху финансовата подкрепа за международно патентоване. Държавата ще поема част от разходите за регистрация на европейски и световни патенти – стъпка, която може да отвори пътя на българските изобретения към глобалните пазари.

Програмата включва още изграждане на технологични трансферни офиси към университетите и научните организации. Целта е научните разработки да не остават „затворени“ в лаборатории, а да намират реализация в бизнеса чрез ясни механизми и стимули за изследователите.

Предвиждат се и данъчни облекчения за компании, които създават и регистрират интелектуална собственост в България, както и реализират приходи от лицензиране – ход, който цели да задържи иновациите в страната.

Особено внимание се отделя на връзката между наука и индустрия. Чрез целеви програми ще се насърчава създаването на съвместни патенти, като финансирането ще бъде обвързано с реалното приложение и защита на интелектуалната собственост.

С този пакет от мерки „Прогресивна България“ заявява амбиция да постави иновациите в центъра на икономическото развитие на страната. Дали това ще се превърне в реална промяна, ще зависи от последователността в изпълнението – но заявката е ясна: бъдещето принадлежи на идеите, които са защитени и реализирани.

Кадър: bTV

Материалът Патентите стават национален приоритет: „Прогресивна България“ залага на иновации и защита на българските идеи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.