Размерът на инвестицията е 60 млн. евро. Очаква се разкриването на 100 нови работни места. Проектът е част от стратегията на компанията за разширяване на производството и утвърждаване на България като център за изолационни компоненти за трансформатори.

Глобалният пазар на силови трансформатори расте бързо, воден от енергийния преход, развитието на възобновяеми източници и подмяната на остарели трансформатори. В отговор на нарастващото търсене „ЕНПАЙ“ ще добави 10 000 тона производствен капацитет за трансформаторен борд за високоволтови и HVDC трансформатори, подсигурявайки както нуждите на индустрията, така и увеличението на капацитета на съществуващото производство.

Приоритетни инвестиционни проекти са тези, които имат значимо въздействие върху икономическото развитие на страната или на регионите, съгласно Закона за насърчаване на инвестициите.

Материалът Одобрен е Меморандум за разбирателство между правителството и инвеститор в Шумен, който открива 100 нови работни места е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Имаме нужда от повече хора, ангажирани с научна дейност в България, както и от увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Това каза министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, който откри форума „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие. Достатъчни ли са разходите за наука и как до повишим тяхната ефективност?“ в УНСС заедно с министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.

Министър Игнатов отбеляза, че България остава под средноевропейските нива по брой учени и преподаватели в академичния сектор, а в същото време срещаме предизвикателства със задържането на талантите ни в страната. По думите му съществена роля за развитието на науката има и модернизацията на инфраструктурата. Новите училищни STEM центрове създават съвременна учебна среда, която дава възможност на учениците да се обучават чрез практика, технологии и иновации. „Днес българските деца имат достъп до знания и умения на ниво, което доскоро беше трудно достижимо“, отчете той.

По време на събитието бяха обсъдени възможностите за увеличаване на инвестициите в науката, като бъде изграден по-ефективен модел на управление и финансиране, основан на резултати, качество и въздействие.

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов представи предложение университетите и научните организации, които изготвят изследвания по поръчка на институции, да могат да получават по-пряко финансиране за тези си дейности. Беше представена и възможността за засилване на връзката между науката и публичните политики чрез въвеждане на изискване за научна компонента при изпълнението на консултантски услуги и проекти, финансирани с публични средства.

По време на форума заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов представи тенденциите и предизвикателствата пред научноизследователската система в България. През последните години има положителни тенденции като увеличаване на инвестициите в наука и иновации. Публикациите на българските учени са се увеличили двойно за последното десетилетие – от 4 299 през 2014 г. до 8 992 през 2024 г.

През последните две години за насърчаване на научните изследвания са осигурени общо около 366 млн. евро от публични източници. Средствата нарастват от 163 млн. евро през 2024 г. до 202,8 млн. евро през 2025 г. – увеличение от приблизително 25%.

От 2018 г. се изпълняват над 20 ориентирани към мисии програми. До момента са инвестирани над 80 милиона евро в области като изменението на климата, цифровата трансформация, нисковъглеродната енергия, биотехнологиите, природните бедствия и културно-историческото наследство, посочи акад. Витанов. С одобрената от ЕК Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ ще бъдат инвестирани над 1 млрд. евро за съвместни проекти между наука и бизнес и за ускорено внедряване на иновации.

Домакин на форума беше ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, а модератор съветникът на министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов. В дискусиите участваха и представители на висшите училища и БАН.

Материалът МОН организира дискусия за повече инвестиции в науката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По инициатива на Министерството на иновациите и растежа днес беше подписано Споразумение за научно-технологично сътрудничество и иновации в областта на сигурността и отбраната между София тех парк, Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, Института GATE, Висшето военноморско училище във Варна и Сдружението за научноизследователска и развойна дейност.

Целта на Споразумението е развитие на научноизследователската и иновационната дейност в областта на сигурността и отбраната; насърчаване на технологии с двойна употреба; развитие на способности, знания и компетентности в областта на безпилотните системи, дрон технологиите, изкуствения интелект, анализа на данни, автономните системи, киберсигурността и др. направления. То ще даде възможност на съвместно участие в научноизследователска и развойна дейност; насърчаване на сътрудничеството между научни организации, висши училища, технологични структури, публични институции и други партньори; подготовка и изпълнение на съвместни проекти, включително с финансиране от национални, европейски и международни програми и фондове, и създаване на устойчива институционална основа за обмен на знания, инфраструктура, добри практики и експертен капацитет.

По време на церемонията министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова подчерта, че Споразумението е крачка напред към повече възможности за българските стартъпи, иноватори, учени и компании от сектора. „С встъпването ми в длъжност като министър очертах две важни теми като основни приоритети – иновации в отбраната и технологичен трансфер. За краткия период досега инициирахме серия от действия по двата стратегически приоритета. Сключването на днешното споразумение е резултат от тях“, заяви Младенова.

Тя подчерта, че с това се дава възможност България да се превърне в бърза писта за внедряване на иновации с двойна употреба – от идея до продукт, който стига до нови пазари.

„Засилване на връзката между академичните среди и фирмите в сектора дава нови перспективи за икономическо развитие“, подчерта още Младенова.

В заключение тя благодари за готовността на всички да работят заедно за изграждането на иновативна България с повече възможности за българския бизнес, образователни и научни среди.

От своя страна зам.-министърът на иновации и растежа Борислав Банков изтъкна важността от кандидатстването на София тех парк за Акселератор към фонда за иновации на НАТО (DIANA) в България. Той очерта ползите за инвеститори, бизнес и научната общност и заяви, че с това се дават нови възможности за цялата екосистема.

“Днешното споразумение е важно не само като институционална стъпка. То е сигнал, че България започва да изгражда среда, в която иновациите не остават в лабораториите, а се превръщат в реални решения за бизнеса и обществото. Това е реалната сила на иновациите с двойна употреба – когато една технология създава стойност едновременно за сигурността, икономиката и качеството на живот”, допълни Банков.

По време на събитието от София тех парк отчетоха напредък по процеса по кандидатстването по мрежата DIANA. Oт института GATE и Института по отбрана изразиха пълна готовност за съвместна работа за развитие на научноизследователската и иновационната дейност в областта на сигурността и отбраната.

На събитието присъства и зам.-министърът на отбраната Златин Кръстев.

Материалът МИР инициира подписване на Споразумение за иновации в отбраната е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

TUSAŞ Engine Industries Inc. е утвърден международен производител и глобален център за проектиране в авиационната индустрия, разпознаваем с високото качество на своите продукти и услуги.

По време на двустранната среща вицепремиерът Дончев представи пред ръководството на компанията възможностите за инвестиране в България, насърчителните мерки на държавата, съкратените административни срокове и потенциала на индустриалните зони у нас. Акцент беше поставен и върху наличната лабораторна и научноизследователска инфраструктура, която е достъпна както за научните среди, така и за бизнеса.

„България може да предложи стратегическо местоположение, конкурентни условия за правене на бизнес и подкрепа за проекти с висока добавена стойност, какъвто е авиационният сектор. За нас е приоритет да привличаме компании, които развиват високотехнологично производство и инженерна дейност“, подчерта Дончев.

Сред темите на разговора бяха още възможностите за обучение на висококвалифицирани кадри в техническите университети в страната, както и традициите на България в машиностроенето и електрониката.

Вицепремиерът акцентира върху значението на човешкия капитал за реализацията на подобни инвестиции. „Недостигът на квалифицирани кадри е общоевропейско предизвикателство. България работи активно за модернизиране на образованието и за по-тясна връзка между бизнеса и университетите, така че подготовката на инженерни и технически специалисти да отговаря на реалните нужди на индустрията“, заяви той.

На срещата присъстваха още зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов и посланикът на Република Турция у нас Н. Пр. Мехмет Уянък.

Материалът Чуждестранна компания за производство на самолетни двигатели с потенциален интерес за инвестиции в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта на прилагането на интервенцията с екологична насоченост е да допринесе за справяне с последиците от изменението на климата, както и да насърчи преработката на биологични суровини.

Кандидатите земеделски стопани, групи/организации на производители и преработвателни предприятия ще получат подкрепа за инвестиции, насочени към опазване компонентите на околната среда. Подпомагането ще обхваща само дейности, свързани пряко с опазване на околната среда. Подкрепата е насочена към инвестиции в строителство/реконструкция/ремонт на пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци.

Предвидена е финансова подкрепа и за изграждане/модернизиране/ оборудване на съоръжения за съхраняване или оползотворяване на различни отпадъчни суровини от селскостопански продукти, получени в резултат на извършваната преработка. Подпомагане ще има и за модернизиране/оборудване на съоръжения за съхраняване на отпадни води.

Ще се отпускат и финансови средства  за инсталации за пречистване на отпадъчни води в преработката и маркетинга и изграждане на инсталации за производство на енергия за собствено потребление от ВЕИ (водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия и остатъчна/отпадъчна биомаса).

Допустими ще бъдат и инвестиции, свързани с преработката на биологично сертифицирани земеделски суровини.

Чрез критериите за подбор ще се насърчава кооперирането на земеделските стопани, преработката на собствени земеделски суровини или от регистрирани земеделски стопани. Предвижда се стимулиране на преработката на биологично сертифицирани биологични суровини, автоматизацията и цифровизацията, внедряването на иновации в предприятията. Ще се насърчава и производството на продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и незадължителния термин за качество планински продукт и инвестиции в инсталации за производство на енергия за собствено потребление от ВЕИ.

Общият бюджет за приема по интервенцията е в размер на 70 248 792,00 евро, от които 63 223 912,80 евро е за заявления за подпомагане, включващи инвестиции, изцяло насочени към преработка на суровини чувствителни сектори.

Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане може да откриете на страницата на Стратегическия план и в СЕУ.

Заявления за подпомагане ще се приемат в СЕУ до 12 май 2026 г.

Материалът Стартира приемът за инвестиции в преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване компонентите на околната среда е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството и „ЕндуроСат“ за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Развоен космически център“. С днешното решение се създава и междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на инвестицията.

Новият развоен космически център е оборудван с усъвършенствани машини и съвременни технологии за разработване на нов клас сателити. Размерът на инвестицията на компанията е близо 11 млн. евро, а новите висококвалифицирани работни места – 50.

Инвестиционният проект е амбициозна инициатива, целяща значително разширяване на развойния капацитет на компанията, която е лидер в космическите технологии. Изпълнението на проекта ще допринесе за укрепване на космическия сектор в България и ще създаде нови възможности за висококвалифицирани специалисти в областта на космическите технологии.

Всички разработки са предназначени за износ, като основни пазари са ЕС, САЩ, Япония и др. 

*Приоритетни са инвестиционните проекти, които са особено значими за  икономическото развитие или за регионите на страната, съгласно Закона за насърчаване на инвестициите.

Материалът Правителството подкрепя новия космически център на ЕндуроСат за разработване на иновативни сателити е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

За целта днес Министерският съвет одобри изменения и допълнения на Рамковото и на Финансовото споразумения между правителството на България и ЕИФ, като се предвижда действието им да се удължи до 2035 г. Очаква се след подписването на споразуменията и ратифицирането им от Народното събрание да започне оценка на пазарните условия и структуриране на конкретните финансови инструменти, които ще бъдат предложени на българските компании.

Материалът 160 млн. евро от европейската инициатива JEREMIE ще бъдат реинвестирани в българския бизнес е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.