Според официалния сайт на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС/WIPO) “Световният ден на интелектуалната собственост се отбелязва ежегодно на 26 април.” Събитието е създадено през 2000 година, по информация от СОИС, за да „повиши осведомеността за това как патентите, авторското право, търговските марки и дизайните влияят върху ежедневния живот“ и „да празнуваме творчеството и приноса на създателите и иноваторите за развитието на обществата по целия свят“. 26 април е избран за дата за Световен ден на интелектуалната собственост, тъй като съвпада с датата, на която Конвенцията за създаване на Световната организация за интелектуална собственост влиза в сила през 1970 година.

През 2022 година Световния ден на интелектуалната собственост ще бъде под мотото “Интелектуалната собственост и младежта заедно с иновации за по-добро бъдеще”. Фокусът е върху изследване на това как тези иновативни, енергични и креативни умове водят до положителна промяна.

Всеки бизнес, всяка иновация, всяко обещаващо начинание започва с идея, с мисъл за нещо ново. Следва развитие на бизнес план, стриктен подход за всяка следваща стъпка на генератора на тази идея. Всеки собственик на бизнес, било то малък, среден или голям, е наясно с всички първи малки и след това големи стъпки, през които се е наложило да мине през времето. С развитието на тази идея, цялото старание се превръща в интелектуална собственост, носеща доходи, даваща работни места и просперираща, трябва да бъде защитена.

Тазгодишното отбелязване на Световния ден на интелектуалната собственост бе повод за разработване на кампания на СОИС, насочена към млади изобретатели, създатели, предприемачи. Основен фокус на кампанията на организацията е тези млади хора да разберат как могат да използват правата на интелектуална собственост, за да постигнат целите си, да генерират доходи, да създават работни места, да се справят с местните и глобалните предизвикателства и да подкрепят общностното и националното развитие. Кампанията на СОИС се състои в номиниране на млади иноватори в платформа в сайта им, чрез публикуване на графично и видео съдържание за млади хора до 35 години, които правят иновации за по-добро бъдеще.

В началото на март 2022 г. СОИС призова младите хора по света да споделят своите възгледи за това как иновациите и интелектуалната собственост могат да подкрепят едно по-добро бъдеще. Резултатът са 142 получени заявки за участие от представители на 63 държави. Заданието за участниците в конкурса бе да изпратят 90-секундно видео, показващо как иновативните решения, подкрепени от правата на интелектуална собственост, се справят с дадено предизвикателство, което се явява малко или много като пречка за младите хора, например изменението на климата, глобалното здраве, устойчив живот, овластяване на младите хора и развитие на общността.

В сайта на СОИС протече гласуване за участниците, а победителите ще бъдат обявени на 26 април 2022 година на събитие за Световния ден на интелектуалната собственост в централата на СОИС в Женева, Швейцария.

Победителите ще получат награди, както следва:

• Първа награда: Дигитално оборудване на максимална стойност от 5000 CHF (или равностойността му в друга валута).
• Втора награда: Дигитално оборудване на максимална стойност от CHF 3000 CHF (или неговата равностойност в друга валута).
• Трета награда: Дигитално оборудване на максимална стойност от CHF 1000 CHF (или неговата равностойност в друга валута).
• Топ 10 печеливши видеоклипа ще се възползват от възможностите за обучение, предлагани от Академията на СОИС.

Тазгодишната програмата за отбелязване на Световния ден на интелектуалната собственост ще включва:

1.Разговор с Кати Видал, заместник-министър по търговията за интелектуална собственост и директор на Службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO); Шира Перлмутър, Регистър на авторските права (директор на Службата за авторско право на Съединените щати в Библиотеката на Конгреса); и Дарън Танг, генерален директор на Световната служба за интелектуална собственост, за това как да се популяризира възприемането на интелектуалната собственост сред младите иноватори.

2.Дискусии относно подкрепата за защита на интелектуалната собственост и информираност в устойчивите технологии.

3.Презентации от американски законодатели относно текущите инициативи за интелектуална собственост пред Конгреса.

Световният ден на интелектуалната собственост се отбелязва ежегодно и предлага платформа за възможност да се разгледа ролята, която правата на интелектуална собственост играят в насърчаването на иновациите и творчеството.

Материалът 26 април – Световен ден на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Този случай отваря още една глава в глобалния дебат разискващ дали патентното законодателство трябва да се адаптира, за да бъде в крак с променящия се иновационен пейзаж.

Появяващите се все повече случаи, в световен мащаб, на „изобретатели“, които по своята същност са изкустветен интелект може би ще наложи и неизбежни промени в патентното право.

От едната страна на казуса застава Австралия, където изкуствения интелект може да бъде приет като “изобретател”. На противоположната позиция застават Обединеното Кралство, Европейското патентно ведомство и САЩ. За тях зад понятието “изобретател“ може да застане единствено и само човек.

Изкуственият интелект

в системата, известна като DABUS (или устройство за автономно стартиране на унифицирано съзнание) е посочена като изобретател от заявителя доктор Стивън Талер, в международна заявка в Австралия. 

Доктор Талер подава заявка за регистрация на патент, където Изкуствения интелект DABUS е посочен като “изобретател”на иновативен контейнер за храна.

Заместник-комисарят по патентите отхвърля заявлението тъй като не е посочен човек за изобретател.

Комисарят е на мнение, че общоприето разбиране за “изобретател” (което обаче не е дефинирано в Закона за патентите) е по своята същност трябва да е човек, а не изкуствен интелект като се обосновава на законовите рамки.

По специално той посочва раздел 15(1)(b) от Закона за патентите. Там се описва, че по настоящем закона не признава способността на машина да присвоява собственост и раздел 15(1)(c). Където е посочено, че изкуствения интелект не би могъл да има интерес в това да има каквато и да е собственост и на база на това се изисква да се посочи за негов представител човек, при условие, че не е обявен такъв.

От своя страна, доктор Талер иска съдебно преразглеждане на решението на комисаря.

Решението постановено от Съдия Бийч

Решението, което постановява Съдия Бийч се основава на това, че няма точна разпоредба (в Закона за патентите). Разпорадба, която изрично да посочва, че изкуственият интелект не може да бъде посочен като “изобретател”.

Комисарят по патентите се опитва да наблегне на посочената в речника дефиниция на “изобретател“. Имайки се предвид, че за “изобретател” няма точна дефиниция в Закона. Съдия Бийч застава зад становището, че трябва да излезнем от архаичните рамки на дефинициите и да обърнем поглед към бъдещето на еволюиращия характер на изобретенията и техните създатели.

Ние сме едновременно създадени и създаваме. 

Защо нашите собствени творения също да не могат да творят?” е въпросът който поставя съдия Бийч.

Разбира се, съдия Бийч обръща внимание и на огромния принос на изкуствения интелект във фармацевтичните изследвания. Определението за “изобретател” не би трябвало да е тема, която да е от толкова огромно значение взимайки предвид изобретателския и технически принос базиран на изкуствен интелект.

В миналото единствено човекът е възприеман като “изобретател”. В днешно време машините биха могли развностойно да приемат ролята на “изобретатели”. По този начин да се насърчат иновационните промени. Закона също може да върви в тази посока на възприемане.

В този случай няма законово основание изкуствения интелект да не може да бъде “изобретател”. А обратните действия биха имали негативен ефект върху стимулирането и развитието на иновациите.

 Съдия Бийч заявява:

доктор Талер може да получи патент за изобретението направено от DABUS съгласно раздел 15 (1)(c) и евентуално раздел 15 (1)(b).

Що се отнася до раздел 15(1)(b) съдия Бийч обръща внимание, че тoй се отнася до бъдещи събития. В които не е задължително да присъства “изобретател’” . Единственото, което се изисква е да има право да получи патент за изобретението си.

Обръщайки внимание на Раздел 15(1)(c) разбираме, че тъй като Талер е получил изобретението от DABUS  въпреки факта, че DABUS не е човек и няма как да заяви сам изобретението си, това не отменя факта, че изобретението може да е създадено от DABUS по смисъла на притежание  и неговата собственост върху авторските права върху изходния код на DABUS  и компютъра, на който се намира.

Предвид глобалното значение на този въпрос и противоположната позиция на Австралийския федерален съд спрямо други съдилища по света.

Очакваме с интерес резултата от жалбата, подадена от австралийския комисар по патентите на 30 август 2021 г.

Материалът Изкуственият интелект – “изобретател’’? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Събитието е една от няколкото информационни дейности на Европейското патентно ведомство, насочени към по-млада публика, потенциалните бъдещи лидери и иноватори. То следва неотдавнашното учредяване на наградата „Млади изобретатели“ в рамките на Европейската награда за изобретатели. Една от целите му е да се предизвика интерес към науката и иновациите сред по-младата аудитория.

Двама бивши финалисти на Европейската награда за изобретатели, Есбен Бек (Норвегия) и Кармен Хиджоса (Испания), бяха поканени да споделят своите успешни истории с младите делегати и да обяснят ролята на патентите в разрастването на бизнеса. Събитието завърши след сесия, в която участниците разгледаха подробно изобретателския процес, обръщайки внимание на предшестващо състояние на техниката, патентоспособност и свързаните с тях теми.

IPConsulting представлява клиенти пред EPO (ЕПВ).

Подкрепа за млади лидери: инвестиция в бъдещето

One Young World е организация с нестопанска цел, основана през 2009 г. Нейната годишна среща привлича делегати от над 190 държави и ги насърчава да работят заедно за решаването на наболели проблеми. Делегатите на възраст между 18 и 30 години идват от различни сектори и по време на събитието се съветват с влиятелни политически, бизнес и хуманитарни лидери.

След срещата младите иноватори стават посланици на One Young World и се връщат в своите местни общности или организации, обогатени със знанията и мрежата, за да им помогнат да управляват инициативи, целящи чрез иновации да подобрят средата, в която живеят.

В допълнение към ежегодната среща, през цялата година се изпълнява програма от дейности: – форуми; финансиране; наставничество от партньорски връзки; медийно разпространение и др.

Източник: Европейско патентно ведомство

Материалът ЕПВ подкрепя бъдещите лидери и иноватори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Тазгодишната церемония по награждаване, проведена за първи път като дигитално събитие, беше изцяло отворена за обществеността. ЕПВ също така разкри, че е учредило награда за млади изобретатели, предназначена за иноватори на възраст под 30 години.

„В тези предизвикателни времена е вдъхновяващо да видим креативността и всеотдайността, показани от тези изобретатели при представянето на иновативни решения по света“, каза президента на Европейското патентно ведомство Антонио Кампинос.

Носителите на Европейска награда за изобретатели 2021 г. са:

• Индустрия – Per Gisle Djupesland (Норвегия) за по-добро прилагане на назални лекарства
• Изследвания – Robert N. Grass и Wendelin Stark (Австрия / Швейцария) за съхранение на ДНК-базирани данни
• Страни извън ЕПВ – Sumita Mitra (Индия/САЩ) за възстановяване на усмивки с наноматериали (дентална услуга)
• Малки и средни предприятия (МСП) – Henrik Lindström и Giovanni Fili (Швеция) за гъвкави слънчеви клетки за преносими устройства
• Цялостен принос – Karl Leo (Германия) за напредък в органичните полупроводници
• Популярна награда – Gordana Vunjak-Novakovic (Сърбия / САЩ) за напредък в тъканното инженерство. Популярната награда, присъдена на един от 15-те финалисти чрез онлайн публично гласуване, тази година получи Gordana Vunjak-Novakovic за нейния напредък в тъканното инженерство. Популярната награда е предназначена да почете изобретател или екип от изобретатели, които са вдъхновили и впечатлили широката публика със своята креативност. ЕПВ е получило около 27 000 гласа за 15 финалисти за тазгодишната награда.

Нова награда за млади изобретатели

За да вдъхнови следващото поколение изобретатели, Европейското патентно ведомство учреди специална награда за млади изобретатели. От студенти до предприемачи, глобалната награда е отворена за различни иноватори на възраст под 30 години и ще отбелязва инициативи, насочени към устойчивост във всички технически области. За разлика от сегашните категории, вече издаден европейски патент няма да е задължително условие. Категорията не се ограничава до лица с националност на държавата-членка на ЕПВ, което позволява да участват млади иноватори от цял свят.

Материалът Носители на Европейска награда за изобретатели 2021 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Въпреки пандемията, общият брой на европейските заявки за патент, подадени през 2020 г., е почти равен на предходната година, намалявайки с 0.7%. ЕПВ е получило общо 180 250 заявки за европейски патент през 2020г. Това е малко под рекордното ниво, постигнато през 2019 г. (181 532).

По-малко патентни заявки от Европа – Финландия, Франция и Италия обаче променят тенденцията

Компаниите и изобретателите от 38-те държави-членки на ЕПВ са подали над 81 000 заявки за европейски патент, което е спад с 1.3%. По-малкото заявки са в области като измервания (вкл. сензорни технологии; -10.4%,), органична фина химия (-3.6 %) и електрически машини / апарати / енергия (-2.8%). Въпреки това, заявителите от държавите-членки на ЕПВ отбелязват значителен ръст във фармацевтиката (+ 15%) и биотехнологиите (+ 4.5%).

На ниво държава обемът на заявките за европейски патент също се различава значително. Заявленията от Германия, най-голямата държава на произход в Европа, са спаднали с 3.,0% през 2020 г. Изобретатели от Франция и Италия са подали съответно 3.1% и 2.9% повече заявки.

Пет европейски компании в Топ 10

Класирането на най-добрите заявители за 2020 г. отразява устойчивия растеж на заявките за европейски патент от Китай и Южна Корея. Samsung (с 3 276 заявки) оглавява класацията, следвани от Huawei (3 113) и LG на трето място (2 909). Топ 10 включва пет компании от Европа (най-голям брой от 2014 г.), две от Южна Корея и една съответно от Китай, Япония и САЩ.

Източник: Европейско патентно ведомство

Материалът Иновации в здравеопазването са основен двигател на заявките за европейски патент е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

100-процентното увеличение на свързаните с ИИ патентни заявки е логично последствие от безпрецедентния растеж и широкото разпространение на изкуствения интелект сред технологиите, научните и изследователски центрове и др. Това свидетелства за нарастващото значение на ИИ за всички, които търсят закрила на интелектуалната собственост.

Американският министър на търговията Уилбър Рос: „Радвам се да видя това бързо нарастване на патентни заявки за изкуствен интелект, получени от USPTO, тъй като изкуственият интелект се превръща в неразделна част от нашето ежедневие.“

Авторите на проучването са разработили свой собствен алгоритъм с изкуствен интелект, за да разгледат всички патентни заявки в САЩ, публикувани от 1976 до 2018 г. Патентите, съдържащи изкуствен интелект, се появяват в 9% от технологиите през 1976 г., като се разпространяват до над 42% през 2018 г. Растеж на патентните заявки за изкуствен интелект се наблюдава във всички технологии, свързани с ИИ. „Планиране и контрол“ и „обработка на знания“ са двете категории, които отбелязват най-голям ръст в използването на ИИ.

Броят на индивидуалните заявители, изобретатели, работещи с ИИ, също се е увеличил драстично през този период, от 1% през 1976 г. на 25% през 2018 г. Подобен ръст се наблюдава и при големите организации, като повечето от 30-те най-добри компании за ИИ са в информационния сектор и сектора на комуникационните технологии. Петте най-големи притежатели на патенти в САЩ от 1976 до 2018 г. са IBM, Microsoft, Google, Hewlett Packard и Intel.

Материалът Според проучване на USPTO подадените патентни заявки за изкуствен интелект в САЩ са нараснали с повече от 100% е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сред тях е разработчикът на ваксини Рино Рапуоли, който дава задълбочена информация за обратната ваксинология 2.0, техника, позволяваща ваксините да се произвеждат по-бързо от всякога. Хосе Анхел Авила Родригес, съавтор на радиосигналите за сателитната навигационна система „Галилео“, се задълбочава в проследяването на контактите и обсъжда използването на сателити за картографиране на разпространението на вируса. Диагностичното устройство на Хелън Лий е изобретено, за да тества за ХИВ в развиващите се страни. При появата на новия коронавирус, Лий осъзнава, че устройството ѝ може да играе ключова роля, тъй като се нуждае от само 90 минути, за да осигури точни резултати за SARS – CoV – 2.

Изобретатели срещу коронавируса е една от няколкото мерки, прилагани от ЕПВ за разпространение на информация за запознаване на обществеността с експертни мнения по темата и подпомагане на изследователите да вземат информирани решения. По-рано през годината патентни специалисти и анализатори на данни са съставили набори от данни, за да улеснят важната работа на клиницисти, учени и инженери.

Материалът ЕПВ представя „Изобретатели срещу коронавируса“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.