Виенското споразумение

Виенската класификация представлява йерархична система, която преминава от общото към конкретното, като разделя всички фигуративни елементи на категории, раздели и части, въз основа на тяхната форма. За да се поддържа системата актуална периодично се правят нови ревизии и издания. Настоящото (осмо) издание е в сила от 1 януари 2018 г.

Има ли категории изображения и за двата пола? 

Наличните към момента изображения във Виенската класификация не успяват да удовлетворят някои по-специфични търсения. Всъщност, предвид съвременното разпределение на професиите между двата пола, тези търсения не са толкова специфични. Какво имаме предвид? Необходимо е например изображение на жена водолаз – според Виенската класификация, изображения на водолази са разпределени само в категория „мъже“. Ако трябва да намерите изображение за жена водолаз – няма конкретна категория за това. Трябва да търсите категория в класификацията, свързана с басейни, която се нарича ‘други жени’ (other women). 

Не само жените имат повод за недоволство. Най-вероятно няма да успеете да намерите специфична категория във Виенската класификация, ако търсите изображение на мъж, който усилено готви или върши домакинска работа. Това е категория, специфична само за жени – 2.3.11.

Във Виенската класификация можем да видим и други термини и описания, които са предвидени само за ‘мъже’ или само за ‘жени’. Акробати, месари, майстор-готвачи, сладкари, моряци, рибари, пирати, селяни, работници в полето, водолази и гмуркачи се споменават само в категория „мъже“. От друга страна, жени, които готвят или извършват домакинска работа, жени, които извършват селскостопанска работа, жени, които шият, предат или плетат, жени с пишещи машини или други административни задължения се описват само в категория „жени“.

Съществува и обща категория „други жени и други мъже“ (other women and other men), която с течение на времето става все по-наситена с описания. Това се дължи най-вече на неутрализирането на въпросите, свързани с равенството между половете що се отнася до използваните в търговията изображения.

Надежда Драгомирова

Материалът Изображенията във Виенската класификация от гледна точка на половете е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собстевност. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на партала.

Материалът IPAustralia модернизира кореспонденция за търговски марки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наскоро Нюйоркси съд постанови знаково решение в полза на фотографа на свободна практика Даниел Морел. Той завежда дело срещу Getty Images и Агенция Франс Прес за това, че са използвали без разрешение негови снимки, публикувани в Twitter. На Морел е присъдено обезщетение от $1.2 милиона за неправомерно използване на неговите изображения.

За пръв път за случая се заговори през януари 2013г., когато американският районен съдия Алисън Натан постанови, че АФП и Getty Images са виновни за извършване на нарушение.

Според различни публикации, редактор от АФП е попаднал на снимките на Морел през профила на друг потребител в Twitter и ги е изпратил на Getty Images. Фотографиите на Морел в крайна сметка са били разпратени и към други обекти, включително The Washington Post.

Снимките показват родното място на фотографа, Хаити, след опустошителното земетресение през 2010г. В публикация на собствения си уеб сайт, Даниел Морел казва, че е прекарал около 20 години в „документиране на родната си страна, улавяйки култура, история и хора.“

През 2010г., АФП завежда съдебно дело срещу фотографа, искайки да се анулират по-ранни претенции на Морел, с които той обвинява организацията в нарушение на авторски права. От своя страна, Морел подава насрещен иск относно неправомерното използване на неговите снимки. Аргументите на АФП са, че Twitter позволява справедливо използване на фотографии, но решението на съдия Натан е, че Twitter позволява публикуване и последващо споделяне, но не и използване с търговска цел на снимки, публикувани от потребителите.

Съдебното решение свидетелства, че фотографите могат да запазят правото на собственост върху кадрите си, дори и на платформи като социалните мрежи.

 Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранния печат

Материалът Обезщетение от 1.2 милиона долара за снимки, взети от Twitter е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Бинка Кирова работи в Патентно ведомство в отдел „Държавни регистри, проучвания и информационни услуги“ от 1998 година. Има публикации в областта на търговските марки във вестник „Пари“, списанията „Собственост и право” и „Правен свят“. През 2013 г. Oxford Journal of Intellectual Property Low & Practice  публикува 3 нейни статии, като първите две са съвместни с колегата и Иван Пенкин, младши експерт от отдел „Формална експертиза и експертиза по същество на МГО”.

Иван Пенкин работи в Патентно ведомство в отдел „Формална експертиза и експертиза по същество на марки и географски означения“ от 2009г. Има магистърска степен по Маркетинг и Бизнес икономика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), София, България.

Заобиколени сме отвсякъде със знаци. Научната дисциплина, която изучава знаците и знаковите процеси се нарича семиотика.

Знакът е сетивно възприеман обект, който представя друг обект и носи информация за възприемане на този обект.Той представя не себе си, а нещо друго, някакъв друг, намиращ се извън него обект.

След като тази научна дисциплина е неизменно свързана със знака, ще потърсим връзка между нея и марката. Член 4 от Регламент (ЕО) №207/ 2009 на Съвета относно марката на Общността дава следното определение за марка: “Знаци, които могат да съставляват марка на Общността:

Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.” Чл.4 от Регламента дава обширно пояснение за това как може да изглежда една марка на Общността, като поставя две условия: да бъде представена графично и да има отличителна функция.

Общото между определенията за семиотика и марка е думата “ЗНАК”. Логично задаваме въпрос: Какво е знак?

Ако приемем, че най-важният характеризиращ признак в определението за знак е, че знакът “стои на мястото на нещо друго” и това “нещо друго” е стока или услуга, то тогава името на нещото е….МАРКА.

Швейцарският лингвист Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), считан за първият основоположник на семиотиката дава дуалистична представа за знаците. На Сосюр принадлежи и класическото определение за знак. Според него знаците имат определена структура, която той дефинира като асоциация между:

Във връзка с нашия обект на изследване (търговските марки), тук е мястото да споменем за Луи Йелмслев (1899-1960), датски лингвист и основен представител датския структурализъм или глосематика. Според него знакът не е само знак за нещо, което е извън самия знак. На знака трябва да се гледа като единство от материална и смислова страна, независимо от гореспоменатата концепция на Сосюр.

План на изразяване– всеки знак има различна материална страна- звук, светлина, цвят, графика и т.н.. Съгласно определението за марка най-важното условие е тя да има графичен израз. Именно чрез графичното си изражение марката става сетивно възприемана за получателя и на тази основа изпълнява своята функция- да даде информация за означаем обект.

План на съдържание– тук става въпрос за смисловата страна на знака. Думите имат денотативно и конотативно значение.

– Денотация е буквалното, речниково значение на дадена дума. Денотативното значение на думата дава информация за това, какво фактически е обозначено. От това следва, че денотативни думи не биха могли да бъдат регистрирани като марки- например само думата кафе за стоката кафе, не би трябвало да бъде регистрирана като марка съгласно член 7 т.1 букви б (марките които нямат отличителен характер) и в от Регламента (…марките, които се състоят предимно от знаци или означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението….).

Например “THE COFFEE BEAN & TEA LEAF”- OHIM№772517 заявка за марка на Общността за стоките coffee and tea от 30 клас от МКСУ е получила отказ за регистрация.

Следващата заявка за марка на Общността “PChome ONLINE” за стоки от клас 9 от МКСУ (…. transmission or reproduction of sound and images; …telephone transmitters;…. wireless communication devices for voice, data or image transmission; wireless telephones; wireless television set for providing video conferencing and telephone service over the Internet” е пример за един денотативен знак, който също е получил отказ да регистрация на марка на основание член 7 т.1 букви б и в от Регламента.

№10753267

– Конотация  е преносно значение на дадена дума опреде

лено от контекста, което е тясно свързано с опита на човека. Примери за конотативни думи регистрирани като марки на Общността:

OHIM№5635024 SIN SHOTS

OHIN№5871272 MY RED SIN

 и двете за алкохолни напитки от 33 клас от МКСУ.

Посочените примери показват един нов вид марки existing words with clear and relevant non-descriptive meanings.

Според Чарлз У. Морис (1901-1979),  семиотиката включва в себе си и семантиката. Семантиката изучава връзката между знаците и обектите, до които се отнасят. Това навежда на мисълта, че на марката трябва да се гледа като на “двустранна единица”, в план “израз – значение”. Кой как би я възприел зависи от информираността, интелекта или от опита на отделния човек.

Сред средите на IP lawyers се коментират различни видове  марки, и най вече за марки existing words with no relevant meaning (which require education).  Например  марката:

BLACKBERRY– регистрирана като марка на Общността под №3180445. Всички знаем значението на думата Blackberry. Но всеки един IT информиран човек веднага я свързва с наложилите се в последно време смартфони на канадската фирма RESEARCH IN MOTION LIMITED.

Ще разгледаме и заявка за марка на Европейската общност подадена от български заявител. Марката е словна със словен елемент “XIRI” за класове 3, 14, 25, 26, 35, 41, 43, 44 и 45 от МКСУ. Първото впечатление, което получаваме за марката  “XIRI” е, че тя има фантазиен характер и е от „тип” марки състоящи се от invented words. Но при проведена експертиза от експерт от OHIM, марката получава абсолютно основание за отказ съгласно чл.7 параграф 1 буква г,   Регламент (ЕО) 207/ 2009 г. на Съвета:

„марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;”. Оказва се, на малтийски език “XIRI” има денотативно значение на покупка, закупуване, т.е. явява се обичайна в говоримия език на Република Малта. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на Европейският съюз. Малтийският език е единственият семитски език (близък до арабския), официален за европейска държава. Затова при подаване на заявки за словни марки на Европейската общност е добре марките да се проучват обстойно, като се търси и тяхното смислово значение на официалните езици на Европейския съюз, за да не се получават такива изненади.
Според Чарлз Сандърс Пърс (1839-1914) – американски философ и семиотик знаковостта е основна характеристика на интелекта. Той смята, че нищо не е дадено на нашето познание по интуитивен начин, а винаги е необходимо посредничеството на знаците. Ако при Сосюр стигнахме до заключението, че знакът е неразделен сбор от  означаемо и означаващо, то при Пърс знаците спрямо своите обекти се делят на три групи: изображения (икони), показалци (индекси) и символи. Ще се опитаме да намерим къде е мястото на марката в неговата теория за групиране на знаците.

RESTAURANTЗНАК – ИКОНА

1. ИЗОБРАЖЕНИЯ(ИКОНИ)

   Иконата е знак, който препраща към означавания обект единствено посредством собствените си качества, които знакът притежава без оглед фактическо съществуване на означавания обект. Ключови думи за определяне на иконичните знаци са подобие, прилика, аналогия. Така например Пърс говори за „сродна прилика”, или също казва че един знак е иконичен, когато „може да представи своя обект най-вече с подобието си”.ИЗОБРАЖЕНИЯ(ИКОНИ)

От изображенията наблюдателят получава информация за това как изглеждат обектите, които обозначават. Иконичните знаци най-общо са указващи табели, картинки, макети, диаграми. Например ако видим табела на която са изобразени вилица и нож разбираме, че в близост до табелата има ресторант. При иконичния знак сме в състояние, когато го възприемем веднага да разгадаем неговото значение. Например само изображение на вилица и нож за ресторантьорски услуги не би трябвало да се регистрира като марка, на абсолютно основание за отказ на регистрация по член 7 параграф 1 буква в от Регламент (ЕО) №207/2009 на Съвета:

„марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;”

Долното фотографско изображение на зърна от кафе е регистрирано като марка на Европейската общност за стоки от клас 30 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Експертизата от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (Office for Harmonization in the Internal Market- OHIM) е постановила отказ за стоката кафе.

рег.№10025765

Умберто Еко (р. 1932 г.), италиански писател, философ и семиотик  подлага на критика иконичните знаци. Неговата критика се отнася до неспециализираните понятия които участват във всички определения на иконичния знак чрез термини като подобие и аналогия. Еко показва слабостите на тази концепция: една икона в частност- например хиперреалистичен портрет не притежава свойствата на обекта който изобразява (например структура на кожата). Той смята че идеята за едно «копие на реалността» е наивна, защото самата идея за «реалност» е също наивна. Според Еко «обектите» не съществуват като имперична реалност, а са творения на разума.

Ако се съгласим с критиките на Еко относно понятието за иконичност, то тогава не би съществувала пречка доста изображения наподобаващи обекта си да бъдат регистрирани като марки.

БЪЛГАРИЯ

ЗНАК – ИНДЕКС

2.ПОКАЗАЛЦИ (ИНДЕКСИ)

Между индексите и това, което обозначават има причинна или следствена връзка. Те са нещо видимо, което показва нещо невидимо. Най – често даваните примери за показалци (индекси) са за пушек, който индикира огън, и за флаг на кораб, обозначаващ държавната му принадлежност. Към тази категория попадат знамена, гербове, печати, но в случай, че само индикират държавата, областта, общината, организации, учебни заведения, спортни клубове и т.н. Ще обърнем внимание на член 6ter на Парижката конвенция за закрила на обектите на индустриалната собственост, който визира отказ и заличаване на регистрации на емблеми, гербове, знамена, както и официални знаци и клейма за контрол и гаранция, съдържащи се в търговски марки както и техни имитации. В повечето случаи тези знамена, гербове и печати биха получили абсолютно основание за отказ на регистрация като марки на Общността съгласно чл. 7 параграф 1 т.и от Регламент (ЕО) №207/2009 на Съвета:

„марките, които включват символи, емблеми или гербове, различни от тези, посочени в член 6в от Парижката конвенция и представляващи особен обществен интерес, освен ако регистрацията им е била разрешена от компетентния орган;”

Следващите два примера показват герб и печат, обозначаващи  съответно Liverpool Football Club и University of Oxford. В този случай индексният аспект е господстващ.

UNIVERSITY OF OXFORD

UNIVERSITY OF OXFORD

Интересен е случаят с емблемата на Европейската патентна организация /ЕПО/, която е защитена под 6ter Number: EP3. Емблемата се явява знак- индекс, който индикира Европейската патентна организация. Същата емблема срещаме  в състава на регистрирана като комбинирана марка на Общността със словен елемент „epo line” под OHIM №00107077. Вече става въпрос за знак- символ. Марката е регистрирана за услуги в областта на информацията. Притежател е European Patent Organisation (EPO). Този пример нагледно показва това, как един знак може да има двойна функция.

6terNumber: E3

ЗНАК – ИНДЕКС

EUROPEAN PATENT ORGANISATION

OHIM № 001070077

ЗНАК – СИМВОЛ

В книгата “Sputnik, sweet heart’ на номинираният за  Нобелова награда за литература за 2012 г. писател Харуки Мураками, между героите се развива диалог на тема „Каква е разликата между знак и символ?”, в който диалог единият от героите отговаря така:

„…та императорът, както казах, е символ на Япония. Но това не означава, че императорът и Япония са равностойни понятия….”

„…да кажем например, че напишеш „Императорът е знак на Япония. Тогава тези понятия стават равностойни. Тоест, като произнасяме думата „Япония”, все едно казваме „императорът” и обратно. С други думи, двете понятия са взаимозаменяеми. Същото е като да кажеш: „Ако А е равно на В, то В е равно на А”. Това е то знак”

Тук срещаме едно великолепно разграничаване между знак и символ. Героят в книгата на Мураками казва, че знакът е като пътна табела за двупосочно движение докато символът може да си го представим като пътен знак за еднопосочно движение.

3.СИМВОЛИ

Символът е дума, звук, картина, или някакъв обект, който представя идея или послание посредством асоциация. Символът е „нещото” което носи смисъл за този, който го чете, вижда или чува. Връзката между това, което обозначава и това, което е обозначено, зависи преди всичко от този, който ги наблюдава и от неговия  интелект. Възприятието на символите е субективно. Символите са свързани с идеи. Ключова дума за разбиране на символите е думата “асоциация”. Най- вече символите са застъпени в рекламата и търговските марки. Голяма част от регистрираните марки са цветни. Тук е мястото да споменем визуалната семиотика. Тя изучава значенията и тяхното производство в образите и изображенията. Един от обектите на изследване на визуалната семиотика е цветът. Често даван пример за визуална семиотика е цветовото кодиране на кранчетата за студена и топла вода. Това показва, че цветът може да закодира значение според контекста. Но съществуват и общоприети универсални значения на цветовете. Долупосочените примери са за регистрирани марки на Общността в които преобладават следните цветове:

Червен топлина, агресия, страст, внушава и внимание.

Марка на Общността № 005137518

Син студ, мраз, чистота, внушава и стабилност.

Марка на Общността № 005450192

Зелен здраве, свежест, природа.

 Марка на Общността № 008513749

 Познанието на този тип значения е скрито в подсъзнанието на всеки един от нас, затова се счита, че цветовете ни оказват психологическо въздействие.

Визуалната комуникация е предаването на идеи и информация чрез  форми и изображения, които могат да “се прочетат”. Следващите примери са за изображения, които носят различни послания и са регистрирани като фигуративни марки на Общността.

Изображения на корона, трон        власт, господство.

 Марка на Общността № 010575272

Изображение на лъв, орел, мечка, дракон  сила, мощ, власт.

     Марка на Общността № 010075604

Неслучайно тези изображения срещаме най-често в гербове, знамена, печати и др,

        Марка на Общността № 009935529

Марките “SHARK”, “RED BULL”- за енергийни напитки – асоциация за сила, агресивност. Голям дял от потребителския кръг на енергийните напитки принадлежи на хора, занимаващи се със спортна дейност, и затова не случайно е избрано точно такова послание.

           Марка на Общността № 003692101 

  Марка на Общността № 003350501

Марки, съдържащи в състава си думата “ВИТА/ VITA”- асоциация за нещо леко, жизнено, витално – използва се най-вече при козметични продукти, лекарствени препарати, храни и напитки.

Марка на Общността № 004540514

Сигурно усетихте хаос в изложеното дотук – този хаос идва от необятността на коментираната материя.

Поне се опитахме да ви ориентираме.   

Следва въпрос за домашна работа: Какъв „тип“ знак е следният?

   OHIM N010856649

АВТОРИ: Бинка Кирова и Иван Пенкин

//

Материалът ИМЕТО НА НЕЩОТО ИЛИ ОПИТ ЗА СЕМИОТИЧЕН И СЕМАНТИЧЕН АНАЛИЗ НА МАРКАТА е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Понастоящем, Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM приема две форми на изображения: чертежи и снимки; те могат да бъдат черно-бели или цветни.

При липса на законови ограничения OHIM приема всички форми на чертежи, включително чертежи, направени на ръка.

Снимките обикновено се признават от OHIM и са широко използвани, тъй като те са бърз и лесен начин за изобразяване на промишлените дизайни. Снимките, получени чрез цифрови фотоапарати са в .jpeg формат и следователно, могат да бъдат използвани директно при електронното подаване на заявления.

Представянето на даден дизайн може да бъде комбинация от чертежи и снимки. Могат да се включат чертежи, показващи само очертанията на продукта и цветни снимки/чертежи, изобразяващи крайния продукт. Комбинирането на черно-бели с цветни изображения не е разрешено.

Цветове за регистриран европейски дизайн могат да се претендират само директно показвайки ги в изображенията, т.е., като се представят чертежи с цветно мастило или цветни снимки. Когато чертежът е съставен от линии, изписани с черно мастило и от сиви нюанси, счита се, че изображението е черно-бяло.

В чертежите, създадени посредством системи за компютърно проектиране (CAD), цветовете понякога се използват, за да се подчертаят различни части на дизайна. Акцентирането върху отделни части може да се разбере като претендиране на цветове за тях. Това разбиране може да доведе до ограничаване обхвата на закрила за регистрирания промишлен дизайн. Въпреки това, Ведомството за европейски марки и дизайни не се намесва, тъй като нито има причина да го направи, нито правно основание. Отговорността за правилния обхват на закрила остава за заявителя.

2. Стилове

Чертежите и снимките могат да показват дизайните в различни стилове, например, в перспектива, перспективно в разглобен вид, в напречно сечение и др. Заявителят може да комбинира различни стилове; единственото ограничение е, че изображенията на промишления дизайн трябва да са съвместими помежду си, т.е., трябва да показват един и същ (идентичен) дизайн.

Различните стилове изображения, приети от OHIM са описани накратко по-долу.

Ъгъл на изображение

Най-често използваният начин за изобразяване на промишлен дизайн е той да бъде показан от различни аспекти (ъгли), например преден, страничен, горен, долен и/или в перспектива. RCD 001116529-0002 (разработен от Dieter Ramsauer), регистриран за ‘фитинги’ включва пример за изглед в перспектива:

Когато заявителят търси закрила за дизайна на триизмерен продукт, той може да избере да го покаже от някои страни или от всички страни. Очевидно, промишлен дизайн на двуизмерен продукт, като икона например, може да бъде изобразен само отпред.

Частични изображения

Детайли на даден дизайн могат да бъдат показани чрез частични (фрагментарни) изображения, при условие, че са комбинирани с поне едно аспектно изображение, показващо дизайна в неговата цялост.

Частичните изображения са от полза при показването на отделни елементи от комплект изделия. Все пак, първият изглед трябва да показва целия комплект. RCD 002161497-0001 е пример, показващ дизайна на a ‘сервиз за капучино’:

По същия начин, дизайнът на комплексен продукт, съставен от различни части, може да бъде представен чрез серия от изображения, като първото показва комплексния продукт изцяло сглобен, а другите показват отделно някои от характерните части. Пример за това е RCD 000238092-0001, регистриран за ‘лампи за таван’ със следните изображения:

Частичните изображения са от полза при изобразяването и на дизайна на двуизмерен продукт, като например модел за повърхност, където първото изображение показва цялата повърхност, а частичните изображение някои уголемени детайли, както в RCD 000647920-0069 за ‘платове’:

Сечения

Секционните изображения като напречни сечения и граници се различават от аспектните и частичните изображения, тъй като показват аспекти и части на дизайна, които определено не са видими при нормална употреба на продукта, за който е приложим промишленият дизайн. Напречното сечение на даден продукт може да помогне и при илюстрирането на неговите външни (видими) очертания.

Разпоредбите изключват закрилата на невидимите съставни части на сложен продукт. Все пак, показването на характеристики на даден дизайн, които не подлежат на закрила не е основание за възражение срещу регистрацията на дизайна. RCD 001116529-0002 (разработен от Dieter Ramsauer) дава подходящ пример:

Перспективни изображения в разглобен вид

Дизайните на сложни/комплексни продукти, състоящи се от различни съставни части могат да бъдат показани посредством перспективни изображения в разглобен вид. Този тип изображения представляват интерес най-вече при регистрирането на европейски дизайни за комплексни продукти с повече от шест съставни части, защото в изображение в разглобен вид, всички отделни части могат да бъдат показани отделно, но в едно изображение. RCD 001116529-0002 (разработен от Dieter Ramsauer) ни дава пример:

Моментни снимки (снапшотове)

Снапшотовете се използват, за да покажат дизайна в конкретен момент. Серия от снапшотове може да се използва, за да се възпроизведе анимиран дизайн, например анимирана икона или графичен потребителски интерфейс. Заявителят има правото да номерира изображенията като по този начин укаже последователността, в която те се регистрират и публикуват. Примерът по-долу показва RCD 001158471-0001 (разработен от Stefan Pigur), регистриран за ‘анимирани графични потребителски интерфейси’ със серия от седем изображения, които са регистрирани и публикувани в последователността, посочена от заявителя:

Алтернативни позиции

Изображенията с алтернативни позиции са приложими, когато се търси закрила за промишлен дизайн за преобразуващ се продукт, като например разтегателен диван.

Изображенията на алтернативни позиции са подобни на снапшотовете, тъй като показват продукта в различни моменти от времето. Все пак, за разлика от снапшотовете, последователността при изображенията на алтернативни позиции не е от значение.

Пример за промишлен дизайн, показан чрез изображения на алтернативни позиции е RCD 588694-0012 (разработен от Hideki Hino и Yukie Chiba) за ‘мобилни телефони’, както е показано по-долу:

Печатни шрифтове

Една заявка за регистрация на европейски дизайн може да се отнася и до печатен шрифт. Представянето на дизайна на даден печатен шрифт трябва да се състои в поредица от всички букви от азбуката, както големи, така и малки, както и всички арабски цифри, заедно с текст от пет реда, изписани с този шрифт, като и буквите, и числата трябва да бъдат в размер 16 от шрифта. Пример за този тип изображения е дизайн на Общността RCD 000130299-0001:

Източник: OHIM

Материалът Видове изображения на промишлен дизайн е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.