клас 29 – обработени продукти от картофи, включително такива под формата на закуски;
клас 30 – печива от тесто, хлебни изделия, крекери, бисквити, хрупкави продукти за ядене, направени от зърнени култури, включително такива под формата на закуски.

Марката е със следното изображение:

Решението за отказ е постановено на основание чл. 11, ал.1, т.2, т.3 от ЗМГО – без да са изложени конкретни мотиви за определянето на процесния знак като неотличителен и станал обичаен в установената търговската практика за стоките, за които е заявен. В решението четем, че “формата на рибки трайно се е наложила като стандартен вид за тестени изделия.”

В същото време, на територията на България действа следната международна регистрация на триизмерна марка IR № 691789:

Тази форма се използва на пазара от дружества, оторизирани от притежателя на марката и липсват доказателства тази форма да се ползва от различни производители както твърди експертизата.

Действаща е и следната българска марка рег. № 88793, което показва, че твърденията, че формата на риба е обичайна или стандартна се разминава с действителността:

Представеният случай е повод да изразим надежда, че, с оглед гарантиране на прогласените в АПК правни принципи за достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12) и за последователност и предвидимост в административния процес (чл. 13), в обозримо време Патентно ведомство ще публикува практиката си. Това без съмнение би спомогнало за хармонизацията й и значително би улеснило заявителите и клиентите на ведомството.

Материалът Отказ на регистрация на триизмерна марка – щрих от практиката на Патентно ведомство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Бинка Кирова

 „— Дали ще ти хареса да живееш в Огледалната Къща, Кити? Чудя се дали ще ти дават и там мляко? Но може би огледалното мляко не е добро за пиене…”

 – този цитат от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол  онагледява известната сред философските среди Теория на отражението. Тази теория стъпва върху две предпоставки.

Първата е, че обективният свят, предметите и явленията са единствен източник на нашите познания.

Втората е, че  човекът или по-точно неговото съзнание е в състояние да отрази обективната действителност, да разкрие същността на нещата и явленията.

Думата „рефлексия“ идва от латинската дума reflexio и има двояко значение както на отразяване така и на самоанализ на собствените мисли и преживявания.

Познавателният образ (усещането, представата, мисълта) отразява нещо външно от човешкото съзнание. Този образ е субективен, защото принадлежи на човека – субект и има идеален, нематериален, психологически характер.

Теорията на отражението е материалистично схващане за познанието като отражение, като субективен образ на обективния свят в съзнанието на познаващия човек. Дух, съзнание, мисъл  срещу материя- кое е първично и определящо, тези две направления остават и до днес едни от основните понятия на човешката философска мисъл.

Обект и субект.
Идеята като субективен образ на обективните неща.

„…Кити, мила, нека си представим…Бих искал да мога да ви опиша половината случаи, при които Алиса казваше любимата си фраза „нека си представим“…”.     

Субект е понятие, изразяващо обозрима и / или мисловна категория, която насочва внимание. Субектът е закономерно обвързан със обект, към който се насочва вниманието.

Нека си представим, че даден обект има материално изражение и е продукт който се предлага на пазара във вид на стока, и тази стока има идейно изражение във вид на търговска марка, то тази търговска марка се явява субективен образ на самия обект-продукт-стока. Или:

Ето защо можем да твърдим, че една търговската марка в качеството си на субективен образ е изпълнила една от основните си функции, ако е успяла да насочи вниманието ни към обекта с  когото е обвързана.

Например, понятието (идеята) за един триъгълник съдържа в себе си признаците му (три страни, три ъгъла, равнинна фигура), които са извлечени чрез опита на всеки един индивид. Тези признаци придобиват характер на нещо нематериално, на нещо духовно или по-точно казано на нещо идеално. Накратко, тези признаци съществувайки реално в триъгълника, превръщат се за нас (в нашето съзнание) от материални каквито са сами по себе си, в идеални, каквито са само за нас. Думите, чертежите, рисунките които изразяват нашите идеи, никога не са самите идеи сами по себе си. Те са отражение на даден обект пречупен през мисловното огледало на даден човек.

Ще се опитам да намеря мястото на търговските марки в духа на тази Теория. Дали всяко едно идейно изражение би получило закрила като търговска марка?

Идея- геометрична фигура.

Във връзка с дадения в предходния абзац пример за триъгълник следват два примера за фигуративни марки състоящи се от триъгълник:

Изображение на триъгълник с върха надолу е подадено като заявка за марка съгласно Мадридската спогодба и е отказана от експертизата  на основание, че: „Цялостното въздействие на знака е, че  е една проста геометрична форма, която не е в състояние да се отличи като марка на пръв поглед. (source: The Guidelines concerning proceedings before the OHIM (trade marks and designs) Part B, Examination, Section 4, Absolute Grounds for Refusal по нататък The Guidelines)

Във всяка идея-образ се съдържат елементи или моменти идващи от самите обективно-реални неща. В същата тази идея винаги има нещо субективно. Долното изображение показва как даден триъгълник пречупен през човешкото съзнание и със засилен субективизъм придобива качествата на търговска марка.

Аргументите на експертизата са, че „цялостното впечатление, което създава, е далеч по-сложно от тази на проста геометрична форма”. (source: The Guidelines …)

Идея- Повърхност:

«Нека си представим, че стъклото става леко като тюл, така че можем да минем през него. Я, наистина, то се превръща в мъгла! Сега ще бъде много лесно да минем…»

Следващото изображение е  заявка за фигуративна марка за стоки от  19 и 21 класове от Ницската класификация.

Марката, която е трябвало да се прилага за стъклени повърхности, е отхвърлена съгласно член 7 (1) (б). Основанието е, че даденото изображение ще се разпознае като функционален компонент а именно, да направи стъклото непрозрачно.

Идея- Цвят.

Цветовете когато „влизат” в съзнането ни или по-точно в света на нашите идеи, не престават да бъдат цветове, но губят материалното си битие. В кои случаи идеята-образ за един цвят сам по себе си (per se) би получил регистрация като търговска марка? Отговор ни се дава  в Judgment of the Court of Justice C-104/01 ‘Libertel’. Тълкуването на решението е, че един цвят не е характерен за всички стоки и услуги, освен при много специални обстоятелства.

Например, срещаме случай за прилагане на розов цвят към изолационни плоскости. Нюанс на розов цвят в квадрат е регистриран като марка от AUSTROTHERM GMBH.

Идейният характер не е присъщ на самите вещи. Идеен характер вещите-предмети придобиват в качеството си на преработени в нашето съзнание. Идеалното отразява определени свойства на предметите и съдържа в себе си нещо което е характерно за тези предмети.

Например, повечето търговски марки след като ги отличим ни препращат към съответния продукт който индикират. В тези случаи срещаме обратния ефект или как отразената повърхност (идея) ни подсказва какъв е обекта-стока  в обективната реалност и за това каква е неговата функция.

Рисунка на сперзматоиди атакуващи яйцеклетка (някои го тълкуват и като изображение на слънце) е защитена като марка на Общността за 1, 7 и 10 класове от Ницската класификация, а именно: ( Устройства за пълнене на животинска сперма; устройства за дълбоко замразяване и размразяване на бутилирани устройства за животинска сперма. Контейнери, под формата на тръби за съхранение на животинска сперма, Оборудване за изкуствено оплождане.)

Идея- Пиктограма.

Пиктогра́мата е знак показващ основните разпознаваеми черти на обект, предмет, явление, които най-често са представени в схематичен вид. Нека приемем за пиктограмите, че са един вид отражение на това което обозначават. От тях наблюдателят получава информация за обектите, които обозначават. Повечето от тях са знаци – икони.

Например, ако видим табела на която са изобразени вилица и нож разбираме, че в близост до табелата има ресторант. При иконичния знак сме в състояние, когато го възприемем веднага да разгадаем неговото значение. Например само изображение на вилица и нож за ресторантьорски услуги не би трябвало да се регистрира като марка, на абсолютно основание за отказ на регистрация по член 7 параграф 1 буква в от Регламент (ЕО) №207/2009 на Съвета:

Следва друг пример за пиктограма – стилизирано изображение на светкавица която е получила отказ за регистрация като марка CTM No 9894528 за стоки от клас 09.

Аргументите на експертизата са на основание Article 7(1)(b) CTMR.

Горният знак бе отхвърлен, тъй като е идентичен с ядрото на международния символ за безопасност, известен като „символ за високо напрежение” или „повишено внимание, риск от токов удар“. Този символ е официално определен като такъв от ISO 3864, както е стандартен за високо напрежение.

Decision of 21/09/2012, R 2124/2011-5 – ‘Device of lightning bolt’

 «Това, което виждаш, прилича съвсем на нашия коридор, само че по-нататък той може да е съвсем различен, знаеш. О, Кити, колко знаменито ще бъде да можем да отидем в Огледалната къща!»

Интересното е, че срещаме доста случаи на идеи които не отразяват по никакъв начин характеристиките  на предметите. Те са родени от фантазията или от подсъзнанието. Философите-материалисти считат, че познанието е правилно отражение на обективната действителност, която сама по себе си има свойството да се отразява в нашето съзнание. Но те пренебрегват значимостта на субекта. Обективно и субективно са философски категории. Обективното се отъждествява със заобикалящата ни действителност която съществува извън нашето съзнание и въпреки него (материята), а субективното е отражение на обективното в човешкото съзнание. Тези две категории намират проявление в процеса на правораздаване. Обективността стои в основата на правораздавателния процес.

Съдийското безпристрастие е свързано със самата същност на правораздаването. Но човешкото съзнание е субективно по природа. В съзнанието на субекта протичат субективни по своя характер процеси. Различните съдебни решения, например в процеса на обжалване на дадена марка, доказват как една и съща марка може да бъде съответно потвърдена или отхвърлена от различни съдебни състави.

Пак ще се върнем към Алиса в огледалния свят, където преминавайки през огледалото попада в един доста по- различен свят от действителният. В огледалният свят на Алиса всички предмети са обърнати, “извадени” от себе си. Известно е че тази творба на Луис Карол е била възприемана като литературен ….нон сенс.

Сред средите на IP lawyers се коментират различни видове  марки, и най вече за марки existing words with no relevant meaning (which require education).  Например:

APPLE– TMA380685 регистрирана за територията на Канада. Всички знаем значението на думата Apple. Но всеки един IT информиран човек веднага я свързва с IT продуктите и услугите на Apple Inc. Аналогичен е случаят с марката Blackberry на канадската фирма Research In Motion Limited.

Специалистите в областа на индустриалната собственост извършват т. нар. мониторинг върху марките. Повечето техни наблюдения имат изразен статистически характер- отчитат се основно движението на стоките и услугите както и техния обем. На търговските марки може да се гледа като на един жив организъм, който се ражда, живее и умира в определено време.

Мартин Хайдегер е философът, който ни дава нов прочит на битието. За него човекът и светът са в отношение един с друг. Живеем в свят на промени- политически, демографски, икономически, културни и други. Това, което остава постоянно е потреблението на стоки и услуги. Ще покажа как изборът на дадено име на марка на стока или услуга може да бъде повлиян от събития от различен произход или как “промяната предизвиква промени”. Тук е мястото да споменем културните икони.

“Времената те се променят” е заглавие на популярната през 60-те години песен на Боб Дилън. Времената те се променят е и заглавие на корицата на списание Ролинг Стоунс и стои под лика на папа Франциск. Американската поп култура го обяви за своята нова културна икона. The Oxford English Dictionary defines an icon as “a person or thing regarded as a representative symbol of a culture, movement, etc.; someone or something afforded great admiration or respect.” В контекста на разглежданата материя ще покажем как една марка става културна икона и как тя бива повлиявана от събития от различен произход.

В книгата си „How Brands Become Icons“, професор Дъглас Холт от Оксфордския университет ни разкрива естеството и произхода на култовите марки. Той счита, че емблематичните марки отговарят на желанията на обществото и културните настроения чрез използване на своите собствени уникални митове и истории. Символите на популярната култура имат силата да завладяват въображението ни: музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, книгите, които четем. Срещаме доста заглавия на филми, книги и песни които са регистрирани като марки. „Some like it hot”, “What women want”, “Times they are a changin’”, “The lost generation” е една малка част от тях.

Паметта е познавателен психически процес на ОТРАЖЕНИЕ на минал опит в субективен образ. Отчитайки това, доста маркетингови стратези създават марки които се явяват отражение на нашето минало, нашите спомени, нашите субективни възприятия. Рекламата за прах за пране под марката „Tide” внушава: “I see Saturdays with Mom and I doing the laundry and talking. It was a time when we were usually alone together, listening to music and actually enjoying the mundane household tasks.”

 Повечето култови марки често отразяват променящите се ценности на нашето общество. Coca-Cola е въведена в Съединените щати през 1866 година. Чрез спонсориране на международни събития Coca-Cola насърчава своя продукт като културна икона. Например, Coca-Cola е първата по рода си спонсор на Олимпийските игри, през 1928 г. в Амстердам. От 1978 г., Coca-Cola спонсорира Световната купа на ФИФА и в едно от събитията, дори е наречена „ФИФА – Cola Coca Cup.“ Марката се продава на пазара във връзка с Major League Baseball, National Football League, the National Basketball Association и други спортни събития като официална напитка в тези събития. Резултатът е, че Coca-Cola притежава висока степен на идентификация със Съединените щати, превръщайки се в културна икона на САЩ. (sourse: Lessons for Cultural Icons- 2002 Harvest communication LLC )

”Битието е навсякъде” – е мисъл приписвана на Жан-Пол Сартр. Ако се съгласим с него, то тогава спокойно можем да кажем…Търсете марката (Cherchez la marque) като обозначение на обкръжаващите ни обекти-предмети-стоки от обективната реалност.

 „— Изглежда много хубаво — каза Алиса, като го прочете.
— Само че е извънредно трудно за разбиране!
(Виждате ли, тя не искаше да признае дори на себе си,
че изобщо никак не го разбира.)
Усещам, че някак ми изпълва главата с идеи,
само че не знам с какви!»

Материалът МАРКАТА КАТО ОТРАЖЕНИЕ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автор: Бинка Кирова

Вход:
Следвайте ме, моля. Около нас са произведения на изкуството или артефакти от миналото. Но ето, някой от вас снима. Какво се получава ако някой фотографира световно известна картина, и защити нейното изображение като търговска марка. Съгласно Раздел 2 Член 9 от Регламент (ЕО) No 207/2009 правата върху марката които са предоставени на притежателя са изключителни. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да я използва в процеса на търговия.

Разходка:

Повечето IP специалисти знаят значението на логото на Европейското патентно ведомство (ЕПО), изобразяващо човешки пръстов отпечатък като символ на уникалността. Защитата на дадена уникална идея е в основата на нормативни актове в областта на индустриалната и интелектуалната собственост, като Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883г.), Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886 г.) и редица други национални и регионални закони, директиви и регламенти. В процеса на работата ни свързана с проучвания на марки често срещаме репродукции на известни картини рисувани от живели някога художници, които са получили закрила като търговски марки. Съществуването на допълнителен код 22.05.03- известни картини от Виенската класификация на фигуративните елементи на марките (освен вече съществуващия 22.05.01- картини), е факт който донякъде легализира закрилата им като марки.

Обектът е един: световно известно художествено произведение на изобразителното изкуство на отдавна починал автор, чието възпроизвеждане или копиране получава закрила по силата на друг закон в областта на индустриалната собственост.

В буква (и) акцента пада върху думите „представляващи особен обществен интерес”, но с уточнението че става въпрос за символи, емблеми или гербове различни от тези посочени в член 6 ter на Парижката конвенция. С израза ”представляващи особен обществен интерес”, срещаме опит да се излезе от рамката наложена в член 6 ter на Парижката конвенция. Никъде в други нормативни актове не срещаме да се споменава за възпроизвеждане, копиране на известни художествени произведения на изобразителното изкуство рисувани от отдавна живели художници от производители с търговска цел, дали е етично или не. Тези картини са културно историческо наследство на редица европейски държави и са нещо като визитната им картичка за пред света.

Навсякъде в градовете на Европа търговците предлагат сувенири върху които са отпечатани фото изображения на известни картини. Самите музеи и галерии също предлагат на посетителите каталози, картички и всякакви сувенирни предмети върху които са отпечатани известни картини съхранявани в тях. Всичко това води до повишаване на имиджа на всеки един музей, оттам и на имиджа на градът в който се намира. Ако подходим индуктивно тогава можем да кажем, че това предлагане помага и за представянето на държавата като бранд.

Тези картини са един вид културна ценност и то по точно художествено материално движимо наследство, което от своя страна е носител на историческа памет. Културното наследство е труден обект за международноправна защита. Водещи международни организации в областта на културното наследство са Съветът на Европа (СЕ), Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (Юнеско), Международен съвет на музеите (ICOM), Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS). В условията на глобализация, липсва синхрон между изброените международни организации. При тях има стремеж за саморегулация и утвърждаване на собствена визия относно инструментите за правна защита на културното наследство. Няма да изреждаме приетите от Съвета на Европа конвенции, препоръки и резолюции в сферата на културното наследство които са над 50 на брой. По отношение на Европейският съюз ще споменем член 151 от Договора за Европейският съюз (или по известен като Договор от Маастрихт) който дефинира основните способи за осигуряване на ефективна правна закрила на културното наследство в държавите- членки на ЕС: насърчаване сътрудничеството между страните- членки, некомерсиален културен обмен, опазване и закрила на културното наследство от европейско значение. Колкото до Юнеско, съгласно учредителният и акт основната мисия на тази международна организация е допринасянето на световен мир чрез развитие на образователни, научни и културни връзки между народите. Във „Всеобща декларация за културното многообразие” Юнеско изразява идеята, че културните ценности не са просто стоки- предмет на сделки с граждански или търговски оборот, а са нещо много повече- инструмент за подпомагането и съхраняването на културната идентичност. Етичният кодекс на музеите приет на 4 ноември 1986 г. в Буенос Айрес установява минимални стандарти в областта на музейното дело в глобален план които са изразени в 8 (осем) принципа. Ще цитираме една част от тези осем принципа: „…музеите са длъжни да придобиват, опазват и популяризират колекциите по начин, който в максимална степен допринася за защита на културното и природно наследство. Самите колекции представляват по своята същност ценно обществено достояние, поради което са поставени под специфичен правен режим и са предмет на международно- правна защита…”. Музейните колекции въплъщават определена национална, религиозна, етническа или политическа идентичност.

Практика:
При проверка в системата TMView за Kvibergs Marknad AB съгласно критерий за търсене заявител / притежател като резултат излизат към 130 броя регистрирани като марки изображения на световно известни картини. От официалната интернет страница на Kvibergs Marknad AB се вижда че фирмата е общинска и се занимава с отдаване на сергии под наем за продажба на антики, мебели, произведения на изкуството, предмети с колекционерска стойност и т.н.. Всичките им марки са регистрирани предимно за стоки като облекла, храни и напитки от класове 25, 30 и 33 класове от МКСУ. Ще изброим една малка част от тях.:
-репродукция на картината на Клод Моне „Изгряващо слънце” – VR 2005 01546, която картина дава името на течението „импресионизъм” в изкуството. Картината се намира в Musée Marmottan Monet- Париж.

VR 2005 01546

-репродукция на картината на Едуард Мане „Бар във „Фоли –Бержер”” – VR 2005 01550. Картината се съхранява в The Courtauld Institute of Art, Лондон.

VR 2005 01550

– репродукция „Турска баня” на Жан Огюст Доменик Енгър – VR 2005 01981. Картината се съхранява в Louvre- Париж.

VR 2005 01981

-един от вариантите на „Слънчогледите” на Винсент ван Гог

VR 2005 01952

Интересното е, че експертизата на Патентното ведомство на Швеция (Swedish Patent and Registration Office) отказва три заявки за регистрация на марки подадени от Kvibergs Marknad AB които съдържат репродукции на известни картини. Става въпрос за картините на PS Kroyer (1851-1909) “Хип! Хип! Ура!!”, Александър Розлин (1718-1793) “Дамата с воала ” и Гюстав Климт (1862-1918) “Идилия”.

Отказът е постановен от експертизата на основание, че “заявените за регистрация изображения са декоративни, нямат отличителен елемент и че обществото ще ги различи като картини а не като марки”. Шведският апелативен съд The Swedish Court of Patent Appeals (Patentbesvärsrätten) се съгласява със заключението на експертизата по отношение на две от картините, а именно “Хип! Хип! Ура” и “Дамата с воала ”(виж Решение по дело№08-007 и №08-005 на Patentbesvärsrätten). Изрязаното изображение на картината на Климт „Идилия” се регистрира като марка, поради факта че “един фигуративен елемент съчетан с една дума дава отличителност”. (Решение на дело №08-050 на The Swedish Court of Patent Appeals (Patentbesvärsrätten).)
(source: “Paintings cannot be registered as figurative trademarks” by Tom Kronhöffer and Sofia Ekdahl in World Trademark Review Daily).
Следва друг аналогичен пример. Става въпрос за постъпила преди присъединяването на Република България към Европейският съюз (преди 2007 г.) в Патентно ведомство на Република България заявка за регистрация на марка която се състои от изображение на картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Експертизата в такива случаи взимаше решение за отказ на регистрация на основание, че противоречат на обществения ред и добрите нрави. Тези две понятия имаха доста широк обхват и бяха предмет на личностно тълкуване. След приемането на България в ЕС се наложи синхронизиране на експертните практики. Допълнително пояснение на общоприетите принципи на морала ни се дава в Ръководството относно производство пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (THE MANUAL CONCERNING PROCEEDINGS BEFORE THE OFFICE FOR HARMONIZATION IN THE INTERNAL MARKET), а именно: 1.8.1.2 (общоприетите принципи на морала) … (изключва регистрация като марка на Общността на богохулни, расистки или дискриминационни думи или фрази, но само ако това значение е ясно, създадено от заявената марка по недвусмислен начин, стандарт за да се прилага, е тази на разумния потребител със средна чувствителност и толерантност прагове).

Открийте разликите:

При един сравнителен анализ на гореизложените примери, видно е, че липсва новаторство, имаме възпроизвеждане на чужда идея и това възпроизвеждане получава законна закрила като търговска марка.

Слаби моменти на един такъв „знак- картина”:
За да функционира даден знак като марка, трябва да може да отличи стоките или услугите на едно предприятие от тези на другите. Един от проблемите е, че за един такъв „знак – картина” посланието което излъчва към потребителя е чисто декоративно. Поради това, “търговска марка- картина” понякога не може да се осмисли от потребителя, докато е на мястото на продажба.

Предполагаеми конфликти:
Цитираните нови примери са за марки защитени предимно за хранителни стоки от 29, 30, 31 класове от Ницската класификация, напитки от 33 клас и облекла от 25 клас. Задаваме си следния въпрос? Известно е, че музеите предлагат за посетителите съхраняваните в тях произведения на изкуството във вид на пощенски картички и каталози например. Ако цитираните картини бяха защитени като ТМ за стоки от клас 16 от Ницската класификация, и то по точно за пощенски картички и каталози, то тогава имат ли права собствениците на ТМ върху каталозите и картичките издавани от музеите. Правата породени от Закона за авторското право са първични, a priori правата на притежателите на цитираните марки не би трябвало да рефлектират върху разпространението на самото произведение. Или съгласно една римска правна сентенция Prior tempore potior jure (по-първия по време е по-силен по право).

Особени случаи:
Ще разгледаме примери на регистрирани марки съдържащи детайл от дадена известна картина.
Например фрагмент от „Сътворението на Адам” на Микеланджело Буонароти е CTM№2215069 за стоки: медицинска литература, списания, и услуги: преподаване на хомеопатична медицина.

Венера от картината „Раждането на Венера” на Сндро Ботичели е защитено като марка с IRN772504 съгласно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките (Madrid Agreement Concerning the International Registration of Marks) от португалска фирма за стоки – облекла, чанти, чадъри…

Стилизирано цветово изображение на Мона Лиза на Леонардо Да Винчи е било регистрирано като CTM№747642 за стоката бира от клас 32 от Ницската класификация на стоките и услугите.

Считаме, че при горепосочените изображения имаме частично копиране на детайл от известна картина, но това копиране е представено по един нов, различен начин и закрилата на такива изображения като търговски марки би била уместна.

Изход:
Както се вижда от изложеното дотук, съществуват различни експертни практики по отношение на „картина –марка”. Имаме случаи на регистриране, случаи на отказ въз основа на липса на отличителност, както и случай на отказ на основание, че една такава „картина –марка” противоречи на добрите нрави.

Ако се приемем за разумни потребители със средна чувствителност и среден праг на толерантност то тогава някои от нас считаме, че тези качества са ни накърнени при намирането на репродукции на известни картини от миналото защитени като търговски марки от производители. Същевременно ИКОМ насърчава приемането на етични кодекси на национално ниво с оглед създаването на правна регламентация по специфични за съответната държава въпроси. Предвид обекта на изследване: известни картини на отдавна починали художници, считаме че може би ИКОМ е организацията която би могла да инициира създаването на механизми за контрол над описаните в статията действия от страна на търговци или производители.

Материалът Елате в музея… е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.