Работата в отдел „Икономическа полиция“ започнала в края на миналия месец, когато постъпил сигнал, че търговско дружество е претърпяло финансова щета в размер на 47 хиляди евро, след като негова пратка не е достигнала до адресата си в Босна и Херцеговина.  По образуваното досъдебно производство за присвояване на чужда собственост в особено големи размери започнало разследване под надзора на Районна прокуратура – Пловдив.

При проведените в кратък срок множество оперативни и процесуални действия са придобити данни, че за превоз на стоката – около 22000 килограма фурми, е била наета транспортна фирма, чийто камион изобщо не е преминал извън границите на страната ни.

Допълнително е изяснено, че въпросният тежкотоварен автомобил се е придвижвал с подправени регистрационни табели, а една от локациите му било складово помещение на  територията на Софийска област. При специализираната операция вчера именно там била  открита по-голямата част от отклонената пратка, а друга – натоварена в два микробуса, е иззета при опит да бъде пласирана на купувачи „на черно“.

Като заподозрени за участие в престъпната схема със заповеди по ЗМВР за срок до 24 часа са били задържани петима мъже. С постановление на наблюдаващия делото прокурор на всичките е повдигнато обвинение. Четирима от извършителите са приведени в ареста за 72 часа, а на петия е постановена мярка „парична гаранция“.

Материалът Около 22 тона фурми са конфискувани при спецакция на служители от ОДМВР – Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Установената схема най-често се реализира по следните начини:

– Автомобили, придобити в чужбина чрез лизинг или под наем, се изнасят извън съответната държава, като впоследствие се изготвят неистински или преправени документи за собственост. След това превозните средства се регистрират на територията на Република България и се продават на български граждани.

– Честа практика на лизинговите компании в чужбина е при отдаване на автомобил на лизинг, в издаденото свидетелство за регистрация на МПС да се вписва името на лизингополучателя, като в тях никъде не фигурира, че автомобилът е лизингов. В тези случаи при покупко-продажба на такъв автомобил от служителите на отделите/секторите на „Пътна полиция“ – МВР не може да бъде отказана регистрация на съответното МПС поради факта, че към момента на регистрацията съответното МПС все още не е обявено за издирване.

И при двата варианта на измама най-често към момента на покупката на МПС, при проверка на идентификационния му номер (VIN) в отделите/секторите на „Пътна полиция“ – МВР или в други структури на МВР, автомобилът не фигурира като обявен за издирван, което създава фалшиво усещане за сигурност.

Характерно за тези случаи е, че лизинговите компании обявяват автомобилите за издирване на по-късен етап (след като бъде преустановено плащането на лизинговите вноски), което най – често се случва след като МПС вече са закупени от добросъвестния купувач в България и/или са регистрирани в пунктовете за регистрация на МПС.

ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗЯТ ОТ ПОДОБНИ ИЗМАМИ, ГРАЖДАНИТЕ СЛЕДВА ДА СПАЗВАТ СЛЕДНИТЕ ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ:

• Купувайте автомобили само от оторизирани представителства на съответната марка или от доказани и утвърдени търговци с ясна репутация.
• Избягвайте сделки с неясен произход на автомобила, особено при значително занижена цена на МПС спрямо пазарната такава.
• Сключвайте договор за покупко-продажба на реалната цена, която заплащате. Не се съгласявайте да се вписва по-ниска стойност по предложение на продавача, тъй като впоследствие няма да имате основание да претендирате към продавача за възстановяване на пълната сума, която сте заплатили за закупеното МПС.
• Посетете официален сервиз или оторизиран представител на марката, за да бъде извършена пълна техническа проверка и справка за сервизната история на автомобила.
• Изискайте и внимателно проверете всички оригинални документи – регистрационни талони, договори, фактури, сервизни книжки и документи за произход на МПС.
• Подайте заявление в структурно звено на МВР за извършване на проверка дали автомобилът се издирва (такса по Тарифа № 4).
• По възможност извършвайте допълнителна международна проверка на VIN номера на МПС чрез официални Интернет сайтове и платформи или чрез застрахователни и лизингови дружества.
• Не извършвайте авансови плащания преди приключване на всички проверки.

При съмнения незабавно уведомете органите на МВР.

Материалът МВР: Действа измамна схема при закупуване на автомобили, внесени от чужбина е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Какво е „фалшива храна“ според международните изследвания

Научните дефиниции и данните, използвани от регулаторни органи и специализирани индекси, определят измамата с храни като умишлена и икономически мотивирана практика, включваща:

• подмяна на храни или съставки (напр. конско месо, продавано като говеждо);
• разреждане и добавяне на по-евтини или недекларирани вещества (сиропи в мед, евтини масла в „екстра върджин“ зехтин);
• подвеждащо етикетиране – „био“, „натурален“, „без ГМО“, „100% сок“;
• фалшифициране на произход, марка или сертификати;
• манипулиране на срокове на годност и документи;
• нерегламентирано отклоняване на продукти през „сиви“ канали.
• Данните показват, че над 70% от измамите се извършват на ниво суровина или единична съставка, което ги прави почти невидими за рутинния контрол.
• Най-рисковите храни и тревожните тенденции

Най-често засегнатите категории в периода 1980–2025 г. са подправки и прахообразни продукти, ядки, млечни продукти, риба и морски дарове, месо, мед и напитки с „натурални“ претенции.
През първото тримесечие на 2025 г. е отчетен рязък ръст на измамите при ядките, свързан с повишените цени на суровини като шамфъстък, орехи и бадеми. Прахообразните продукти са сред най-уязвимите поради лесната им подмяна без видима промяна.

БЪЛГАРИЯ: ГОДИНИ ОПИТИ – НУЛЕВ ПАРЛАМЕНТАРЕН РЕЗУЛТАТ

Въпреки повече от три години последователни опити, разговори и официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни Народни събрания, идеята за промяна в Закона за храните, която да позволи публично оповестяване на системните нарушители, не получи подкрепа от нито една политическа сила.

Това се случва на фона на многократни публични заявления от политици и няколко поредни министри на земеделието за „нулева толерантност“ към измамите с храни – разминаване между думи и реални законодателни действия, което ЗДКХ определя като крайно тревожно.

„Когато международните данни показват, че фалшивата храна е системен глобален проблем, отказът да се въведе публичност за системните нарушители означава мълчаливо толериране на измамата. Без прозрачност няма превенция, а без превенция рискът остава за сметка на потребителите и коректните производители“, заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на ЗДКХ.

Европейският контекст и въвеждането на еврото

ЗДКХ вече работи активно със своя международен партньор SAFE – Food Advocacy Europe, на който е единственият български член, както и в постоянна комуникация с Европейски парламент и Европейска комисия. Европейските институции са информирани за липсата на реална политическа воля в България, особено в контекста на въвеждането на еврото, когато ценовият натиск и наблюдаваните аномалии по хранителната верига увеличават риска от спекула и хранителни измами.

Липсваща позиция на омбудсмана – тревожен институционален вакуум

Допълнителна тревога буди фактът, че вече няколко месеца ЗДКХ очаква официален отговор от Омбудсмана на Република България във връзка с неговата позиция относно измамите с храни – тема, която засяга всеки българин като потребител. До настоящия момент няма отговор от екипа на омбудсмана, въпреки официалните писма и покани.

Особено тревожен е фактът, че институцията на омбудсмана е единствената държавна институция, която от началото на съществуването на ЗДКХ не е приела среща със Сдружението, въпреки десетките покани за диалог.

„Когато институцията, призвана да защитава правата на гражданите, мълчи по тема, която засяга ежедневно здравето, доходите и доверието на хората, това вече не е административен пропуск, а сериозен институционален проблем“, подчерта инж. д-р Андрей Велчев.

ПОЗИЦИЯ И НАСТОЯВАНИЯ

ЗДКХ настоява за:

незабавни законодателни промени, позволяващи публично оповестяване на системните нарушители;

засилен държавен и независим лабораторен контрол при рискови храни;

задължителни оценки на уязвимостта към измами по веригата на доставки;

ефективни санкции и реална прозрачност;

активна и достъпна информираност на потребителите.

ЗДКХ ще продължи да предоставя данни, анализи и сигнали на национално и европейско ниво, докато борбата с фалшивата храна не се превърне в реална държавна политика, а не остане поредното политическо обещание.

Материалът ЗДКХ алармира за системен и подценяван риск за потребителите – измамите с храни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

За стоката е деклариран тарифен код, за който се прилага ставка на мито от 5.5%.
Поради възникнали съмнения в проверяващия екип относно правилното тарифно класиране на стоките, както и евентуално избягване на антидъмпингово мито, от стоките са взети проби за изготвяне на митническа лабораторна експертиза и становище относно правилно приложимия код по Комбинирана номенклатура.

В резултат на митническата лабораторна експертиза се констатира, че стоката представлява еритритол в чист вид, като съгласно изготвеното становище се установява, че към кода по Комбинирана номенклатура има посочен допълнителен код, на който отговаря антидъмпингово мито в размер на 233,3 %.

Предвид митническата стойност на стоката се установява избягване на публични държавни вземания в особено големи размери – приблизително над 162 000 лв. За извършения опит за избягване на антидъмпингово мито и други публични държавни вземания е образувано административнонаказателно производство.

От Агенция „Митници“ подчертават, че подобни проверки са част от постоянния рисков анализ, извършван от митническите служители и касаещ контрола върху вноса на хранителни продукти и подсладители, при който рискът от злоупотреби остава висок. Работата по случая продължава, като се събират допълнителни доказателства, касаещи предишни вносове на такива стоки.

Материалът Митническа измама чрез неправилно деклариране на тарифен код за близо 80 000 евро предотвратиха от ТД Митница София е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Във връзка с данните, предоставени от НАП, е инициирана проверка от НЗОК. Паралелно с това институцията ще предприеме последващи контролни действия, в рамките на своите законови правомощия.

При констатиране на нарушения ще бъдат налагани санкции и възстановявани суми, съответно за неосъществени хоспитализации или за неспазване на алгоритмите на клиничните пътеки/процедури в лечебните заведения. При необходимост, в хода на проверките, ще бъдат уведомени и други компетентни институции, засегнати от подобни практики, с цел осигуряване на координиран, ефективен и навременен институционален отговор.

Съвместната работа между държавните органи показва своята ключова роля за разкриване и предотвратяване на злоупотреби, за засилване на контрола и за защита на публичния ресурс в здравната система.

Информация за резултатите от проверките и предприетите мерки ще бъде предоставена след тяхното приключване

Материалът НЗОК: Близо 3900 „хоспитализирани пациенти“ са били в игрални зали, вместо в болницата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През последните седмици в ГДБОП и Българското посолството в Берлин са получени няколко сигнала с молба за съдействие за случаи на измами при покупка на автомобили от Германия чрез известна интернет платформа.

Информация по случаите предоставиха на брифинг Асен Кунчев, началник на отдел „Кибератаки и финансови измами в интернет“ при дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП и Ваня Велчева, задграничен представител на МВР в Берлин.

В общия случай купувачът – български гражданин, след намиране на автомобил в платформата, се свързва с продавача и уговаря покупко-продажбата, след което комуникацията преминава в лична комуникация в онлайн приложение. След получаването на капарото или цялото плащане на договорена сума, продавачът прекъсва комуникацията, а доставка на закупения автомобил не се осъществява.

От извършен преглед на официалните сайтове на интернет базираните платформи и осъществен контакт с тях, става ясно, че те дават възможност на продавачите и купувачите на превозните средства да се свързват помежду си, но не участват директно в сделката.

Един от индикаторите за възможна измама е когато продавачът поиска да премине от официалната комуникационна платформа към лична имейл кореспонденция или размяна на съобщения в интернет платформа. Целта може да е възпрепятстване откриването на тези съобщения от автоматизирани мерки за предотвратяване на измами.

Финансови щети са от 1000 до 100 000 евро, като най-голямата преведена сума е за закупуване на селскостопанска техника. „Забелязваме тенденции за увеличаване на броя на жертвите, поради което отправяме и предупреждение към гражданите да бъдат внимателни“, каза на брифинга комисар Асен Кунчев от ГДБОП.

Измамата се осъществява от международна организирана престъпна група, показва разследването до момента. Те използват методи за анонимизация, виртуални частни мрежи, тор сървъри, предварително подготвена мрежа от банкови сметки на финансови мулета, контролирани от престъпната група. Киберполицаите намират следи от този вид дейност по целия свят и уточняват, че измамите не са насочени директно към български граждани, а към всички потребители на онлайн платформите. Отношение към подобен вид измами имат държави и от Северна Африка и Източна Европа.

Вече са локализирани областите, откъдето се осъществяват тези престъпления, а киберекспертите работят в тясно взаимодействие с европейските си партньори и правоохранителни структури. На разследването съдействат и самите онлайн платформи.

В Германия е създадено Звено за превенция на престъпността към федералните провинции и федералното правителство и няколко базирани в Германия интернет сайта за продажба на автомобили – ADAC. Чрез инициативата „Сигурна покупка на автомобил в интернет“ („Initiative Sicherer Autokauf im Internet“ ISAK), се цели борба с измамите чрез информиране на потребителите относно проблеми със сигурността, свързани с онлайн покупките, информира задграничният представител на МВР Ваня Велчева.

Полицейските служители на ГДБОП и МВР съветват:

! Не се доверявайте на атрактивни оферти и цени, значително по-ниски от пазарните.

! Не се поддавайте на натиск, спешност или информации за неотложност на сделката.

! Никога не извършвайте предварително плащане, особено на цялата сума.

! Обръщайте внимание на фирмите и лицата-продавачи и проверявайте съществуването на автомобилите и достоверността на документите им.

! Не позволявайте разговорът за сделката да се осъществява извън официалните платформи!

! По възможност, плащайте само при личен контакт и срещу предаване на автомобила и всички необходими документи.

Материалът ГДБОП: Десетки са сигналите за измама при покупка на автомобили от Германия чрез интернет платформи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сигналите за измамата звучат по този или подобен  начин:

„Получих телефонно обаждане чрез мобилно приложение от телефон с номер +90….., при което мъж се представи за съпорт от онлайн финансовата институция. Обаждането беше с Caller ID, отговарящо на името и беше с нейното лого. Лицето говореше английски и ме потърси по име и фамилия. Искаше да ми зададе няколко въпроса за верификация на моя акаунт и каза, че ако не му предоставя данните, ще ми бъде спрян акаунта. Попитах го как мога да му вярвам и в този момент той ми изпрати съобщение, в което имаше препратка директно към моя профил в приложението и аз му повярвах. Този господин поиска и моите 3 цифри от гърба на банковата ми карта и след като му ги дадох видях как в същото време той прави превод от моята сметка към криптоплатформа и 4 транзакции към различни търговци, на стойност 5000 лева. Успях да спра 2 от преводите. Като разбрах, че става въпрос за измама, се свързах с офиса за клиенти и с търговците, но ми казаха, че не могат да направят нищо и да се обърна към властите. Всички ме увериха, че става въпрос за измама, но претенцията ми няма да бъде уважена, въпреки че твърдя, че лицето, с което разговарях беше много добре запознато с профила ми. От официалния клиентски офис ме увериха, че обаждане към мен не е осъществявано.“

Киберекспертите съветват:

Никога не предоставяйте данни от банкови карти, пароли, кодове за потвърждение или друг вид информация, даваща възможност на непознати лица достъп личната ви информация, сметки, електронни пощи и др.

Прекъснете разговора и незабавно се свържете с институцията, от името на която се представят непознатите. Финансовите институции не извършват верификация чрез обаждане

Не отваряйте връзки/линкове, изпратени от непознати лица, дори ако изглеждат легитимни.

Проверявайте внимателно имейл адресите, номерата и профилите, чрез които непознати комуникират с вас – измамниците често използват идентични копия.

Ако вече сте станали жертва на престъпление или са извършени неоторизирани транзакции –уведомете банката си и подайте сигнал в полицията.

Материалът Измамници, представящи се за „агенти по поддръжката“ на приложения, източват сметки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.