„Наистина не знам дали рисунките ми са сюрреалистични или не, но знам, че те са най-откровения мой израз.“ – Фрида Кало

Културното наследство и автентичността на образа на художничката Фрида Кало в Армения бе защитено с компетентното съдействие на екипа на IP Consulting.

Фрида Кало е представител на т.нар. наивистично изкуство. Творчеството ѝ е смесица от реализъм, символизъм, сюрреализъм и фолклор. Автор е на 143 художествени произведения, 55 от които са автопортрети.

За да защити изкуството ѝ на територията на Армения, фондацията, отговаряща за това, се обръща към IP Consulting.

IPConsulting® е правна фирма основана през 2002 година. В компетенциите на екипа ѝ са комплексно и пълно професионално обслужване в сферата на интелектуалната собственост на българския бизнес, както в България, така и в чужбина.

Дейността им е развита на 5 континента – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия.

С богатия си опит печелят дела с САЩ, Русия и Европейски съд.

Материалът Търговската марка на Фрида Кало в Армения е защитена със съдействието на IP Consulting е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Поставяме началото с представяне методологията на изследването и дефиниране на изследваните сектори. Очаквайте още:

• Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии в България
• Творчески индустрии и авторски прави
• Правата на авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии
• Специфични проблеми на отделните творчески индустрии

Автори:

доц.д-р Иван Чалъков

гл.ас. Донка Кескинова

катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Част 1

Настоящото първо по рода си картографиране на творческите индустрии в България цели да очертае тяхното състояние, икономически профил и потенциал за развитие. То възприема една по-тясна дефиниция, наложила се в преобладаващата част от съществуващите разработки в Европа и света, като се фокусира върху ядрото на творческите индустрии, за което е налице консенсус, че представлява икономическа основа на сектора. Става дума за тъй наречените дейности по създаване на съдържанието, характерни за всеки художествен продукт (книга, картина, скулптура, театрална постановка, игрален филм, музикално произведение, художествена фотография, компютърна програма, дизайнерска концепция, рекламна концепция) и тясно свързаните с тях дейности по материализиране и предаване на това съдържание на потребителите (записване, отпечатване, излъчване, изпълнение и др.). Това са дейностите, които имат най-голям принос в добавената стойност, генерирана от съответната индустрия.

Избраната от нас (прилагана също от колегите във Великобритания и други страни) по-тясна дефиниция до голяма степен съвпада с дефиницията на основните авторско-правни индустрии от методиката на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), но включва като самостоятелни индустрии също архитектура и дизайн. Макар последните да са са тясно интегтрирани и в известен смисъл обслужват други индустриални сектори (поради което методиката на СОИС ги причислява към частичните авторско правни индустрии), при тях креативността, т.е. дейностите по създаване на съдържанието са водещи. Тези две индустрии и отговорят на критериите за включване им в ядрото на творческите индустрии.

Така с оглед осигуряване на сравнимост с други изследвания в чужбина, както и с обективните данни за техния икономическия принос, получени от изследванията по методиката на СОИС, настоящото картографиране на творческите индустрии в България включва единадесет сектора:
1. Книгоиздаване и печат (издаване на книги, вестници, списания и др.; печатане на вестници и други издания; предпечатна подготовка; спомагателна дейност по печатането, търговия на дребно с книги; дейност на писатели).
2. Музика, театрални продукции и опера, цирково изкуство (издаване и възпроизвеждане, звукозапис; производство на музикални инструменти; експлоатация на театрални, музикални и концертни сгради; друга развлекателна дейност; създаване и представяне на сценични спектакли; дейности на филхармонии, симфонични оркестри, ансамбли, хорове, групи и други; дейности на индивидуални творци, като актьори, режисьори, музиканти, водещи и конферансиета).
3. Филми и видео (възпроизвеждане на видеозаписи, производство на кино- и видеофилми, разпространяване на кино- и видеофилми, прожектиране на филми, дейности на индивидуални творци като актьори, режисьори).
4. Радио и телевизия.
5. Фотография.
6. Софтуер и бази данни (възпроизвеждане на компютърни записи, издаване на стандартен софтуер, други дейности по разработване на софтуер, обработка на данни, бази данни и др. дейности в областта на компютърните технологии).
7. Рекламна дейност.
8. Визуално и графично изкуство (дейности на галерии; индивидуални творци, като скулптори, художници, карикатуристи, художествени оформители на декори, реставрация на произведения на изкуството).
9. Архитектура.
10. Художествени занаяти (според националния регистър на занаятите – гравьорство, изработване на златни покрития, бижутерия, метални духови инструменти, мебели, играчки, различни видове музикални инструменти, бродирачество, тъкачество, плетачество, изрисуване на стъкло и порцелан, шлифоване и гравиране на стъкло, шлифоване и гравиране на скъпоценни камъни, изработка на керамични изделия и народни художествени занаяти).
11. Дизайн (графичен, уеб, мебелен, моден, медиен, интериорен и екстериорен).

Първите осем сектора са адекватно представени с един или повече кода в Националния класификатор на икономическите дейности – 2003. Останалите сектори не са добре представени т.е. те са част от „смесени” кодове, включващи и други, несвързани с авторските права дейност. Например кодът за сектор „Архитектура” включва и геодезични, инженерингови дейности. А „Дизайн” и „Художествени занаяти” са в кодове, които съдържат много други дейности. Това обуславя за основа за извадката да бъдат използвани и други източници, освен НСИ, а именно:
– за сектор „Архитектура” – базата на Камарата на архитектите в България;
– за сектор „Художествените занаяти” – базата на занаятчийските предприятия на Националната и регионалните занаятчийски камери;
за сектор „Визуално и графично изкуство”, който е представени в код 92.52, но по наша оценка не обхваща всички икономически субекти, интернет източници на галерии (http://www.need.bg/ – 81 галерии; http://www.programata.bg – 73 галерии; http://www.art.bg – 35 галерии).
– за сектор „Дизайн”. Проучванията и проведеното през 2005 година изследване в гр. Пловдив показват, че тук за “сектор” може да се говори само условно. Всъщност става дума за няколко различни дейности, наричани дизайн и конкретизирани със съответното прилагателно – моден, медиен, уеб/графичен , “на интериора”, мебелен и др. Някои от тези дейности – като графичен и уеб дизайн са неразделна част от сектора на софтуер, а медиен дизайн е обикновено е част от сектора на “книгоиздаване и печат” и/или “реклама”. Често изпълнителите им съчетават и други дейности. Единствено модния дизайн е относително обособен институционално. Тази разпръснатост на сектора и фактическата липса на самостоятелен институционален и организационен профил на дизайнерските дейности като цяло прави невъзможно осигуряването на надеждна база данни за представителна извадка., а съответно събирането на количествени данни които да позволяват статистически сравнения с останалите сектори. Ето защо ще бъде формирана подизвадка от реализираната основна извадка. Това ще бъдат фирми, за които дизайна е основна или значима част от тяхната дейност. Така получената подизвадка ще бъде подсилена с целенасочено подбрани дизайнерски фирми извън случайната извадка.

Планираният обем на секторните извадката е между 50 и 70 фирми и е определен на основата на приблизително равен размер на стохастичната грешка, зависещ от обема на генералната съвкупност на сектора. Планираният обем на цялата извадка е 620 фирми. При този обем на секторните извадки размера на максималната грешка на 50 процентов секторен относителен дял е 12-13% при 95% гаранционна вероятност, но пада на 8% при 80% гаранционна вероятност, което ние намираме за оптимално и задоволително при поставените цели и структура на генералната съвкупност.

Данните за целия отрасъл на творческите индустрии ще бъдат получени чрез претегляне на секторните данни, с тегла осигуряващи реалния относителен дял на сектора в общата генерална съвкупност.

The post НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” appeared first on CopyRights.BG.

Материалът НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Има филми, с които се събираш с приятели за да ги гледаш, такива които те карат да се замислиш, такива които да ти напомнят за нещо важно от живота или пък просто те карат да се отпуснеш и да забравиш своите проблеми. Филмът е еволюирал от нещо повече от само „изкуство“ – той се е наложил като начин на живот.

В дадената тема ще разгледам един проблем на 21^ви век, тясно свързан с филмите – пиратирането. Как то се отразява на пазара, кои са най-често гледаните и сваляни филми, както и възможни причини за това явление.

 Пиратирането – какво представлява и какво го предизвиква

Какво всъщност е пиратиране? Това е кражба на интелектуален продукт, произвеждан от големи или малки самостоятелни филмови студия. В неговото създаване се инвестира много време и ресурси, идеи уникални по свой начин, труд. Затова неговата кражба или по-точно нарушаването на различните авторски и сродни права се превръща в голям проблем за филмовата индустрия. Това нарушение се заражда с развитието на технологиите и по-точно с разрастването на интернет пространството и неговите възможности за споделяне, обмен и разпространяване на информация. С тези действия хората съзнателно или несъзнателно лишават студията, актьорите, сценаристите, продуценти и всички участници в процеса на създаването на един филм, от правото им на възнаграждение на техният труд, бил той физически или интелектуален.

Защо използвам несъзнателно за определяне на това нарушение – защото се оказва че много хора нямат понятие от щетите, които нанасят със своя избор да свалят едно нелегално копие от интернет и да го гледат. Но незнанието не е оправдание, което може да се използва за да се оправдаеш за това което си направил. Всички разглеждат свалянето като по скоро леко престъпване на чертата, като дребно провинение поради факта че филмът трудно има физическо тяло (трудно може да го пипнеш и опиташ), както и заради самата среда на разпространение – дигитална. Но в самата си същност това е едно престъпление, нарушават се правата на множество хора с цел лична изгода.

Причините за това защо има пиратиране и какво го е породило са много. От тезата, че интернет е за свободно споделяне на всякакъв вид информация и под каквато и да е била форма, през твърдението че има хора които не могат да си позволят този продукт заради високата цена или пък липсата на възможност някъде да се консумира, до простата истина че има хора, които го правят съзнателно и умишлено с цел печалба. Всичките твърдения са прави в известна степен, за всеки човек някое от тях може да се приложи. Също така трябва да се спомена, че няма доказани вредите от пиратирането – много хора нямат достъп до кино продукции или пък нямат средства или дори време. За някои филми даже може да бъда използвано като реклама за това колко е качествена продукцията, като по този начин се утвърждават малко известни сценаристи, режисьори, актьори и други.

„Най-сваляните“ филми

Всички пиратирани филми се качват на интернет сървъри под формата на торенти (вид файлове за по-лесен обмен) и чрез специални програми само с няколко натискания на различни бутони сваляме цялото съдържание, качено там. Получава се бързо, лесно и не поражда особена мисъл за нарушението ни. Има няколко сайта в интернет, които са създадени с единствената цел сваляне на различно съдържание – филми, музика, програми, игри, списания, книги и тн. Те са всеизвестни и публични, използват се от хора, намиращи се навсякъде по света. Един от тях – BitTorrent е дал достъп до своите база данни – кои филми и колко пъти са сваляни.Заедно с TorrentFreak те изчисляват данните по долу и ги събират като изследване. Трябва да се отбележи, че данните не включват онлайн стрииминг, както и използването на програми от 3то лице и се основават на няколко източника.

Таблица 1.

Данните са отчетени от началото на календарната 2013 година до средата на декември, което изкривява изследването поради факта че по-ранно излезлите филми са били по-търсени и съответно е имало повече време, през което те да бъдат свалени. Както се вижда от таблицата, повечето от най-гледаните продукции са блокбъстъри. Изключение прави филм номер 7 „Гангстерски отряд“, които въпреки слабата си реализация на световно ниво е бил сред най-търсените. Общите приходи реализирали десетте филма са 5 262 026 148 млрд долара – това е половината от приходите на цялата филмова индустрия за 2013, които се равняват на 11 млрд долара. Това потвърждава, че най-сваляните филми са и едни от най-гледаните по кината в световен мащаб, с известни изключения. В таблица 2 се виждат най-гледаните филми за 2013:

Таблица 2.

Едва само два от най-гледаните филми са в топ 10 и за най-сваляните. Всички останали са по-назад в изследването. Това се дължи както на това, че част от филмите са от края на 2012 година, така и на факта че в последно време най-касовите филми имат много строги мерки за сигурност и се внимава много да не изтече съдържанието в интернет пространството. Като резултат може да твърдим че по-голямата част от изтеглените филми са такива с по-късно пускане на ДВД дискове, pay per view или под наем, като точно тези области страдат от ефектите на пиратиране и имат намалена реализация.

Най-теглените филми в България

Ситуацията в България е сходна с изледването на TorentFreak. Направих едно изследване на един от двата основни български торент сайта – Zamunda, по различни критерии. Прегледах всички сваляния на филми за 2013 на филми от сайта, като после прегледах съответно двайсетте най-теглени под различните формати качество. В крайна сметка резултатите са следните:

Таблица 3.

Както виждаме от най-гледаните филми на световно ниво, в топ 10 на най-сваляните филми има само два. Всички останали са не много известни, а три от тях са излезли в края на 2013 година. А от топ 10 най-теглените продукции в България само филм номер 1 – „Бързи и Яростни 6“ е сред десетте най-гледаеми филми в българските киносалони. Голяма част от тях (пет) са екшън филми, има по една комедия и анимация и три филма с различни жанрове.

Заключение

За последната година и половина пиратирането намалява своите темпове – новите филми блокбъстъри, които излизат в кината все по-бавно достигат интернет пространството с добро качество. Друг основен момент е че торент сайтовете започват все повече да бъдат преследвани от големите продуцентски къщи, като те ги принуждават да премахнат цялото съдържание поне за определен период.

Според мен лично пиратството не може да бъде изкоренено напълно поради ред причини. Най-добрият и прагматичен начин за справяне с този основен казус е да се допусне пиратство в такива граници, в които то не е прекалено голямо, което да не пречи реално на реализацията на печалби от излъчването, предаването и препредаването на филмовата продукция. А защо пиратството е нужно – защото по различните места в света има огромен брой хора, които нямат нужните условия (липса на финансови средства, липса на свободно време, липса на съоръжения), а не би трябвало да бъдат ограничавани поради различни фактори, независими от тях.

Автор: Явор Пармаков

Явор Пармаков, магистър специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в университета за национално и световно стопанство, където и съм завършил редовна форма на обучение бакалвър – специалност „Интелектуална собственост“. Интересите ми са насочени в областта на авторските права. 

Материалът Най „сваляните“ филми за 2013 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според необвързваща резолюция, приета от членовете на Европейския парламент, разпоредбите в страните членки на ЕС относно копирането за частно използване, напр. на музика, видео и филми, трябва да се хармонизират. ЕП призовава Комисията и страните членки да дадат възможност на купувачите да бъдат изчерпателно информирани за размера и целта на таксите, които плащат при закупуване на услуги или носители за запис и съхранение

„Системата на таксите за копиране за лично използване трябва да се модернизира, но не може да се замени от лицензирането, което би дало предимство на големите компании пред европейските творци“ – докладчик Françoise Castex (S&D, FR).

„Тази тема е предмет на интензивно лобиране, особено от страна на извъневропейската индустрия. Нейните представители искат системата за таксите за копиране за лично използване да бъде премахната, за да увеличат печалбите си за сметка на европейската култура. Това е нещо, което не можем да приемем.“

Заслужава си системата да бъде запазена, тъй като към настоящия момент няма алтернативен начин да се намери баланс между правото да се правят копия за лично ползване и правото на артистите да получават справедливо възнаграждение, се казва в резолюцията, която е била приета с 252 на 122 гласа, 19 въздържали се.

Необходима е допълнителна хармонизация

Членовете на ЕП посочват, че големите различия между националните системи за събиране на такси могат да възпрепядстват конкуренцията. Те призовават Комисията да представи законодателно предложение за хармонизиране на правилата за копиране за лично ползване и да потърси „общи основания, определящи кои продукти да бъдат предмет на налога“, както и да посочи критерий за „договореното споразумение относно цените, приложими за копирането за лична употреба“.

Таксите, дължими в следствие на копиране за лично използване “трябва да се прилагат за всички материали и средства, използвани за частно записване и съхранение, когато действията на копиране за лична употреба причиняват вреди на творците”. За да се избегне дублиране на налагането на такси, те следва да бъдат събирани в страната членка, в която пребивава крайният потребител на продукта.

Според ЕП, добре е страните членки „да отделят поне 25 % от приходите, получени от такси за копиране за лично ползване за насърчаване на творчески и изпълнителски изкуства и тяхната продукция „.

Предстоят още дискусии

В оповестената резолюция се казва още, че е необходимо допълнително дългосрочно обсъждане с цел оценка на системата за лично копиране и изследване на възможните алтернатива, тъй като настоящата система на такси за копиране за лично използване, не обхваща „в достатъчна степен разработки от днешната дигитална ера“.

Източник: ЕП

Материалът Такси за копиране за лично ползване – баланс между правата на потребители и творци е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.