Store.bg предоставят набор от книги, учебници, списания и всички необходими аксесоари за книги, голямо разнообразие от художествена литература, поезия, публицистика, биографии и специализирана литература.

Книгата “Търговски марки – Опозиции” разглежда в дълбочина процедурите по опозиция при регистрация на търговски марки в България и Европейската общност (марки на Общността). Опозиционната процедура е съществена част от цялостната процедура по регистрация на търговска марка. Четири години след въвеждане на опозиционната система настоящата книга систематизира практиката и прави анализ на разликите в българската и европейската системи за регистрация.

Авторите Аглика Иванова и Иван Иванов са с богат опит в регистрацията на търговски марки и участия в най-много европейски опозиции пред OHIM (Службата за хармонизация на вътрешния пазар – регистратор на марки на Общността), в това число процедури пред Европейския съд и голям опит в опозиционни процедури при регистрация на български марки. Интересни примери от професионалната практиката на авторите и работата им в консултантската фирма за интелектуална собственост IPConsulting (Ай Пи Консултинг ) ipconsulting.eu също са представени в книгата.

Иван Иванов е патентен специалист и представител по индустриална собственост, консултант по индустриална собственост в IP Consulting. Работи по защитата и управлението на индустриалната собственост на предприятията от фармацевтичната, козметично-парфюмерийната и хранително-вкусовата индустрия в България; бил е директор на отдел „Интелектуална собственост“ в структурата на Балканфарма Холдинг, бил е патентен специалист в „Биовет – Пещера“; организирал мощно звено за патентни анализи и проучвания. С интереси в областта на изучаването, теорията и практиката на системата за защита на интелектуалната собственост.

Аглика Иванова е завършила право в Университет за Национално и Световно Стопанство, София, а по-късно специализира в Катедра по интелектуална собственост в Технически Университет – София. Член е на Международна Асоциация на Юристите (IBA), член на „ANTI-counterfeiting committee“ на MARQUES и „classification subcommittee“ на INTA. Работи в сферите на Интелектуална собственост, Авторско право, Нелоялна конкуренция, Лицензиране, Договорно право, Франчайзинг, Медийно право, Процесуално представителство, Търговско и Корпоративно право.

Материалът Store.bg вече предлага „Търговски марки – Опозиции“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Услугата обещава достъп на членовете на библиотеката на Kindle до 600 000 книги, които да четат на своите електронни четци и таблети, iOS и Android устройства и т.н. Kindle Unlimited осигурява достъп и до 2,000 аудио книги през Audible. Някои от включените заглавия са популярните Хари Потър, Властелинът на пръстените, поредицата Игрите на глада, Принцесата булка и др.

За около 119 долара на година, клиентите на Kindle Unlimited не само ще могат да четат каквото и когато поискат, но и няма да бъдат ограничавани във времето за какъв период задържат дадено издание. Единственото изискване е на дадено устройство да има максимум 10 книги.

Заслужава внимание факта, че 600 000 заглавия представляват само част от милионите електронни книги, налични през дигиталната библиотека на Amazon – показател, че не всички издатели приемат новата услуга. В списъка с предлагани заглавия не могат да бъдат открити такива на Hachette Book Group, HarperCollins, Macmillan Publishers. Издателите имат интерес да не предоставят най-новите си заглавия и така да гарантират по-добри продажби за своите автори.

Все пак, през последните пет години абонирането за дигитално съдържание става все по-популярно. Netflix е лидер в предоставянето на абонамент за видео съдържание, а услуги като Beats Music, Pandora и Spotify вече са широко известни. Недостатък на традиционните библиотеки спрямо Amazon е факта, че макар да дават достъп до неограничен брой книги, то това е само по 2-3 наведнъж за кратък период от време.

Надежда Драгомирова

Източник: Mashable

Материалът Kindle Unlimited – електронни vs. традиционни книги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сайтът www.livresfrancais.bg е изключително функционален и адресиран предимно към българи, ползващи и изучаващи френски език. Той е в услуга на любознателните читатели, на деца и родители, както и на експертите и преподавателите по езика.

Целта на създателите на сайта е да облекчат потребителите в техния избор с препоръки, съвети, своевременно актуализиране на базата данни и акцент върху най-интригуващите заглавия от един или друг жанр.

Понастоящем са налични над 1500 заглавия: бестселъри в световното книгоразпространение, класика, съвременна художествена литература, преводни и френски автори, двуезични издания, учебници за изучаване на общ и бизнес френски език, специализирани четива в областта на правото, медицината, хотелиерството, ресторантьорството.

„Колибри” е най-големият вносител и книгоразпространител в България на френска художествена литература, специализиран и в разпространение на учебна и учебно-помощна литература от Франция: белетристика за възрастни, детски и юношески четива, речници, албуми, специализирана, учебна и учебно-помощна литература. Издателството разполага с фирмена книжарница във Френския културен институт в гр. София, предлагаща внушително разнообразие от френски заглавия от всички жанрове. „Колибри” e и официален представител на редица френски издателски къщи, специализирани в областта на обучението по френски език, сред които са Cle International, Hachette, Didier/Hatier и др.

Сайтът е спонсориран от френския център на книгата CNL и е член на редица международни организации за популяризиране на френската литература.

Материалът Първа уеб страница в България, изцяло посветена на френска литература е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Кои са най-важните условия за автора и издателя в издателския договор?

Безспорно първото най-важно условие е да се конкретизира произведението (със заглавие и/или описание), както и авторът, който предоставя своите права на издателя срещу определено заплащане. Съществено е също така да се посочи срокът, за който се отстъпват авторските права, както и територията, за която те са валидни. Уточняват се параметрите на бъдещото издание, най-важните от които са тиража и коричната цена, особено ако авторското възнаграждение не е еднократна сума, а процент от предвидените или реализирани продажби. От своя страна авторът гарантира оригиналността на своята творба, което също би трябвало да се упомене в договора, за да бъде обезпечен издателят.

Важно е да се посочи медията, за която се предоставят авторските права, тоест дали ще е само на хартиен носител или и в други форми – като дискове, интернет и т.н.

Като всеки договор, и този между автор и издател има (в повечето случаи) две страни, чиито интереси би трябвало да бъдат адекватно защитени и коректно съблюдавани.

Какви са впечатленията Ви от работата с чуждестранни издатели?

През 1996-97 г. имах възможност да посетя доста издателства в Бостън и Ню Йорк, САЩ. Както и у нас, техният начин на работа се определя до голяма степен от това дали са „големи“ или „малки“. Очевидно разликата между мултинационални корпорации, които се помещават в небостъргачи и едноличният издател, който е намерил своята ниша на пазара, е драстична. Тя се изразява както в обема на издаваните книги и паричните обороти, така и в обхвата на тематиката, който покриват. Има и издателства, каквито са университетските например, които са частично или изцяло дотирани, тъй като културата на една далновидна нация не може да се формира само от бестселъри. Със задоволство трябва да отбележа, че значителен брой големи издателства и в България отделят средства и издават „губещи“ заглавия, което е огромен принос за нашата култура.

От 2000 г. насам аз, като управител на издателство Еквус Арт, работя с издателство Хелън Ексли, Великобритания, които организират така наречените копродукции. От началото на деветдесетте години те издават подаръчни малкоформатни книги със сентенции и цитати, богато илюстрирани с цветни репродукции и/или рисунки, за които притежават пълни авторски права. Освен на оригиналния английски език, тези книги излизат и на около 40 други езици в най-различни краища на света, включително и в България. Хелън Ексли предоставят изданието чрез лицензионен договор и организират отпечатването на книгите, най-често в Азия. Техните партньори в другите страни превеждат текста на съответния език и  поемат дистрибуцията. Разбира се, те също така заплащат на Хелън Ексли уточнените суми, които се калкулират на база тираж и цена за единична бройка.

Напоследък тези копродукции стават все по-често явление и, доколкото знам, доста издателства у нас също ги практикуват. Такъв начин на работа е икономически много изгоден за всички (включително и за купувача), тъй като се набират огромни тиражи, което понижава себестойността на (скъпия) цветен печат, а оттам и цената на самите книги.

През годините от 1990, когато основах издателство „Еквус Арт“, съм работила и с други издателства от Великобритания, както и директно с агенти, представляващи автори. В тези случаи се заплащат само авторските права, като цялостното оформление и печат се поемат от нашето издателство.

През тези години работата ми с английските издателства е била коректна и доскоро безпроблемна. Когато и двете страни са добронамерени, договорите между тях са по-скоро формалност.

Това, което ми прави впечатление за чуждестранните издателства е голямото текучество на кадри, което донякъде временно нарушава установените вече взаимоотношения.

На какво поставят акцент чуждите издателства в работата си с български?

От моя опит, главният акцент е върху своевременното и коректно заплащане на договорените суми. За тях също е много важно на контратитулната страница ясно да е обозначено, кой е носителят на авторски права със символа ©, както и годината на възникването им.

Издателство  Хелън Ексли например, които имат запазена търговска марка – „Helen Exley“, държат тя бъде отпечатана или на корицата, или на титулната страница със знака ®.

За съжаление, в чужбина сме станали печално известни с факта, че не зачитаме авторските права, независимо от медията. Също така бавенето на заплащанията е друга спънка. Ето защо чуждестранните издателства предпочитат да работят с нашите агенции за авторски права, на които вярват и с които имат установени практики. Разбира се, това оскъпява книгите с допълнителни 10%. Не са малко и случаите, в които чуждите издателства се обръщат към свои партньори у нас за мнение относно някое издателство или разпространител, преди дори да се ангажират с преговори.

Естествено за чуждите издателства е важно книгата да бъде добре оформена и добре разпространявана на нашия пазар, особено що се касае до световноизвестни автори. Ако изданието не е напълно незаконно, те получават сигнални бройки на български език и сами преценяват доколко са защитени техните права и интереси.

Можете ли да посочите добри чуждестранни практики приложими към българския издателски бизнес?

Всички добри практики са приложими и към нашия бизнес, но факторите, които пречат, са няколко. На първо място е демографският. България предлага един доста скромен пазар от гледна точка на брой на населението (което се стеснява с категориите възраст, грамотност, интерес към книгата и т.н.) Все пак да бъдем благодарни, че не сме Македония.

На второ място българинът е пословично „беден“ и книгата не е приоритет на всеки.

На трето място бих посочила народопсихологията, която играе роля в прилагането на бизнес, правни, икономически и други практики.

Един от главните проблеми за българското книгоиздаване е дистрибуцията. В много страни практиката е един крупен разпространител да поеме целия тираж на дадено издание. Той се задължава да държи това издание на пазара за определен срок – примерно 1 година. Заплащането може да стане в самото начало, като сумите за непродадените книги се връщат от издателя на разпространителя. Другият вариант е дистрибуторът да превежда на издателя сумите за продадените бройки периодично – например веднъж месечно или на 2 седмици. Дължа да отбележа, че тези процедури са напълно прозрачни (което у нас все още е невъзможно), тъй като всички продажби се извършват с документи и са лесно проследими.

Друга практика, която е повсеместна в страните от Европейския съюз и може лесно да бъде въведена в България, е освобождаването на книгите – като културен продукт – от ДДС.

В САЩ издателствата имат практика да провеждат редовни проучвания на пазара. В наши дни те имат и сложни статистически компютърни програми, с помощта на които определят размера на тиража. Но както ми казаха в едно от издателствата, „Нашият основател и до ден днешен по нюх безпогрешно определя оптималния тираж само като прочете дадена книга“.

Друга практика, която вече се прилага за някои списания като „Рийдърс Дайджест“ е набиране чрез писма и др. методи на конкретна аудитория за даден тип книги. Например се издирват хората, които се интересуват от голф, и при всяка новоизлязла книга се разпращат съобщения било то чрез интернет, с картички по пощата и т.н.

Какви възможности и проблеми поставя интернет пред издателския бизнес в България?

Понастоящем интерент у нас, както и в чужбина, се използва основно за книгоразпространение. В чужбина има опити за платено „теглене“ на книги, но те са незначителни. Както е известно, много текстове са качени в специални програми на интернет и са достояние на всеки. Това са главно текстове с изтекли авторски права. Не са малко случаите, в които автори дават съгласие за качване на интернет, но с условието, че всяко репродуциране може да стане само със тяхно съгласие.

Проблемите за издателите са свързани с качването на текстове, за които не е искано нито съгласието на автора, нито на преводача. Такъв е случаят със сайта http://chitanka.info/. Освен моето издателство, проблеми имаха издателство Труд и други. За съжаление у нас, пък и другаде, няма изградена ефективна правна форма за борба с „пиратството“. Има рояк от млади „компютърджии“, които не си дават сметка или не ги интересува, че много хора се изхранват от своето творчество.

Съществува ли нелоялна конкуренция между участниците в издателския бизнес?

Сред установените и сериозни издатели не бих казала, че има нелоялна конкуренция. Все пак всички ние се познаваме от 90-те години и никой, който държи на своята репутация и достойнство, не би ги компроментирал с плагиатство. Големите издателства имат своите поредици, автори и т.н. Всеки си е намерил своята ниша. Виж, новоизлюпили се издатели, както и такива, които са лишени от свои идеи и оригиналност, винаги е имало и ще има.

През 1996 година Еквус Арт издаде „Хайку“ – малка книжка, отпечатана на жълта хартия, която включваше оригиналния японски текст и превод на български. Книжката беше спонсорирана от Японската фондация за култура. Шест или седем години по-късно (забележете, какви срокове са нужни на някои хора) едно издателство издаде почти идентична книга – пак малък формат, на жълта хартия и т.н.

Не са малко издателите, които не осъзнават факта, че сами „режат клона, на който висят“. Аз съм научила няколко неща за тези години като издател.

Първо, пренасищането на пазара с идентична литература го унищожава. Така стана и с книгите-игри – първата такава книга в България беше издадена от нас, Еквус Арт, през 1993 г., струва ми се. Веднага след като станаха популярни, се нароиха куп такива книги… И за кратък срок сринаха пазара.

Второ, опитите за монополизирането на дадена поредица, заглавие или друг аспект,  налагането на „забрана“ на други издатели, водят до загуба за всички – за читателите, за бюджета, за българската култура, и – убедена съм – в крайна сметка и за монополизатора.

Кои са най-често срещаните авторскоправни проблеми за българските издателства?

Не бих казала, че в наши дни има значими авторскоправни проблеми. Може би в ранните години след демокрацията – да. Но сега нещата са доста избистрени и, както казах, повечето сериозни издатели успешно избягват или се справят с подобни проблеми. Аз лично, като издател и като носител на авторски права (в ролята си на професионален преводач) не съм имала никакви съществени пререкания или проблеми допреди година.

Разбира се в България има условия да се отпечатват по-големи тиражи от обявените, има условия самите печатници да „допечатват“ книгите и да ги продават на черния пазар. Тези предпоставки хипотетично биха могли да породят съмнения в авторите, както и у издателите, че някой ги „ограбва“.

Какво според Вас е бъдещето на електронната книга?
Какво според Вас е бъдещето на традиционната книга?

Позволявам си да обединя тези два въпроса.

За моя радост, има хора, които се разтреперват, когато се докоснат до някоя красива книга още преди да са я отворили, като моята племенница на 15 години. Аз лично предпочитам да чета от хартиен носител. Вярно, разпечатвала съм си книги, но А4 е доста неудобен формат за четене и съхранение. Книгата не е само текст. Тя е художествено оформен артефакт. Как да кажа, разликата между електронната и „истинската книга“ за мен е като между хамбургера и Бьоф Строганоф.

За бъдещето на електрониката, и в частност на електронната книга, никой не може да гадае. Нека си припомним спирането на тока с часове навремето. Тогава аз и мъжът ми четяхме „Параграф 22“ на свещ. Човек свиква с даденостите на деня и забравя, че на тази планета всичко е възможно.

От една страна с електронната книга спасяваме горите, но от друга, харчим повече ток и все повече потъваме във виртуален свят, в който сетивата ни са сведени до едно – очите.

Материалът За книжките и хората – Интервю с Галя Томова, издателство EQUUS ART е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Книгата разказва за това какво значи да бъдеш добър родител, добра сестра, добър човек. Книгата разкрива една житейска драма, която може да сполети всеки от нас. Джоди Пико, сама изживяла подобна лична трагедия, търси отговори на невъзможни въпроси и поставя читателя пред дилема, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки.

През 2009 г. Ню Лайн Синема прави филм по книгата на Джоди Пико „Споделен живот”. Режисьор на лентата е Ник Касаветис. В ролята на майката Сара се превъплъщава Камерън Диас. Участват още Алек Болдуин, Джоан Кюсак, Абигейл Бреслин (Ана), Джейсън Патрик, Томас Декер, София Василиева (Кейт).

Източник:

Издателство Ентусиаст

Материалът Българско издателство издава най-продаваната авторка според в. „Ню Йорк Таймс“ – Джоди Пико е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Заглавията са резултат от творческата дейност защото:

Заглавията на книгите са продукт, който е резултат от творчество, защото има наличие на определено целенасочено действие или усилие., което предполага постигането на конкретен резултат, а именно книга с конкретно заглавие на корицата. Следователно изключва се субективизмът относно преценката дали заглавията са обект на авторско право или не. Достатъчна мярка за правопораждащия ефект е наличието на творчество и пазароспособност на книгите продавани под техните заглавия.

Оригиналността на заглавията на книгите предполага наличието на творческата дейност и усилия (известният роман „Сто години самота“ е добър пример за това).

Възникването, упражняването и закрилата на авторските права е в пряка връзка с техните заглавия като носители на оригиналност, творчество и индивидуалност, която придават на книгите. Следователно може да се приеме, че заглавието на една книга е пазарната опаковка на нейното съдържание (в електронните книжарници книгите се купуват, чрез изписване и избор на техните заглавия).

Заглавието на една книга води до асоциация с нейното съдържание или автор, т.е. заглавията идентифицират книга, а не източник (романът на Хемингуей „Старецът и морето”, описва стар човек и историята му с морето).

Книгите представляват литературни произведения и всеки един оригинален елемент от тях, включително илюстрациите и заглавието попадат под общата закрила на ЗАПСП.

Заглавието е неизменна част от книгата, което подлежи на номериране в международна система за стандартно номериране на книги ISBN, при която има идентификатор на заглавието (това е поредният номер на книга, издадена от едно издателство).

На базата на твърденията изложени до тук може да се направи категоричен извод, че заглавията на книгите са неделима част от книгите и поради всички функции и характеристики, които изпълняват попадат под закрилата на ЗАПСП.

Интересен случай във връзка с авторските права върху литературни произведения е случаят с издателство, което издава книги по всички правила на закона и бизнеса и в последствие е наказано за своята напълно легална дейност от орган за защита правата на индустриална собственост в лицето на Патентно ведомство на Р. България. Наказано, защото издава на българския пазар поредица от малки книжки по размер със заглавия: „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта” и „Малка книжка за моя татко”, което според Патентно ведомство представлява използване на регистрирана от тях чужда търговска марка „малка книжка за ….”.

Административно наказателните действия са образувани независимо от всички доказателства за съществуването на авторски права върху въпросните издания. А именно:

Малките книжки са издадени от българското издателство по силата на лицензионен договор със световно известно издателство. Българското издателство е закупило авторските права върху четирите издания. Авторските права са регистрирани в British Library и Библиотека Нютон, Университета в Кеймбридж преди десет години, т.е. много по- рано от дата на регистрация на марката.

В случая е налице защита на търговска марка, чрез незачитане и отмяна на авторски права-абсолютен правен прецедент.

Първо защото търговската марка е обект на индустриална интелектуална собственост с практически безсрочна закрила. а авторското право е с ограничен срок на закрила, след изтичане на който литературните произведенията, включително книгите с техните заглавия стават свободни за използване от всеки.

Второ защото регистрацията на търговска марка „малка книжка за…”, се състои от думи станали обичайни в говоримият български език, (което автоматично означава, че не може да бъде регистрирана като отличителен знак, а въпреки това е) и това означава, че се придобива монопол върху думите МАЛКА, КНИЖКА, ЗА ……. ,за неограничен период от време, което напълно и абсолютно противоречи на смисъла на авторско правна закрила върху изданията, възникнала десет години по-рано.

Трето защото съществуват доказателства за приоритетно използване на заглавията на издадени книги, а регистрацията на търговска марка е с много по-късна дата. Следователно няма как потребителите да свързват книгите на маркопритежателя с книгите на издателството.

Всичко това означава, че потребителите не могат бъдат въведени в заблуждение относно произхода на книгите. Заглавията на книгите „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта”,  „Малка книжка за моя татко” са описателни относно съдържанието и размера на книгите и по никакъв начин не представляват използване на регистрирана търговска марка„малка книжка за….”.

При проверка на съществуващи подобни книжки със заглавия, в които се съдържат думите малка, книжка , за се оказва, че в регистъра на Народна библиотека фигурират:

–         „малка книжка за България”, 1998

–         малка книжка за „Храм паметник Шипка”

–         малка книжка за азбуката;

–         малка книжка за мен

–         малка книжка за оцветяване на издателство „Хермес”

–         малка книжка за оцветяване; ДОМАШНИ ЖИВОТНИ

Пример от европейската съдебна практика също потвърждава, че използването на думи в заглавията на книги, които съществуват като думи в регистрирана търговска марка, не нарушават права на маркопритежател, а именно:

Името на музикалната банда WET WET WET е регистрирана търговска марка. Бандата дава под съд издател, който издава биографична книга за бандата, която се казва WET WET WET A Sweet Little Mystery”, за неправомерно използване на търговката марка. Според ответника /издателя единствената търговска марка използвана върху изданията е регистрираната търговска марка на неговото издателство.Според издателят думите WET WET WET използвани в заглавието на изданието не представляват използване на търговската марка.

Съдията по делото допуска изданието на пазара, защото преценява, че думата WET (влажен, мокър) е обичайна за говоримия английски език и въпреки нейното трикратно повтаряне, не представлява използване на чужда търговската марка. Съдията постановява, че използването на думите WET WET WET в заглавието на биографичната книга не представлява нарушение, тъй като заглавието описва съдържанието на книгата, т.е., ако се използват думи станали обичайни в езика на една държава, използването им в заглавия на книги по никакъв начин не нарушава правата на собственици на регистрирани търговски марки.

Пред държавните институции отговорни за защитата на авторски права и на права на индустриална собственост се поставят следните въпроси:

 Може ли да се позволи с участието на държавата нарушаване на свободната конкуренция и правото на свободно изразяване чрез регистрирането на търговска марка съдържаща думи от заглавия на литературни произведения?

Как е възможно тези бизнес базиран на авторски права да бъде унищожаван от държавен орган в лицето на Патентно ведомство, чрез незачитане и отмяна на тези права?

Може би ако се разработят предложения за изменение и допълнение на ЗАПСП и заглавията на литературни произведения са добавят като обект на закрила, заплахата за бизнеса на издателствата няма да е толкова осезаема.

Автор

Даниела Сапунджиева

Материалът Заглавията на книгите като обект на авторско право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.