Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани подлежат лица, които са стартирали земеделска дейност през последните 5 години и към момента на подаване на заявление за подпомагане са на възраст не повече от 40 навършени години. Те трябва да притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Със заповедта може да се запознаете ТУК.

Материалът Определен е размерът на плащането за допълнително подпомагане на младите земеделски стопани за кампания 2025 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Абровски уточни, че във връзка с тиражираната информация в медиите, че земеделски производители са изнудвани от търговски вериги, очаква да получи повече конкретна информация. По думите му институциите могат да окажат ефективна подкрепа само, когато разполагат с конкретни сигнали и факти. „Когато имате проблем, елате и го кажете и цялата държава ще застане зад вас. Но ако се говори, че някой някъде е подложен на натиск, без да се посочат конкретни случаи, няма как да ви защитим“, каза още министър Абровски. Той подчерта необходимостта от активен диалог с браншовите организации, за да бъдат идентифицирани и решавани проблемите в сектора.

Земеделският министър изтъкна, че създаването на кооперативи може да допринесе за по-добра пазарна реализация на продукцията чрез осигуряване на необходимите количества и качество. Пламен Абровски отбеляза още, че няма законови пречки за създаването на кооперативи, но ключов остава въпросът за готовността на производителите да се сдружават.

От своя страна представителите на бранша настояха за по-справедливо разпределение на средствата за подпомагане между секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. Те акцентираха върху необходимостта от създаване на регистър на трайните насаждения за по-добро структуриране на сектора и насочване на подкрепата към реалните производители, както и върху предприемането на мерки за възстановяване на ликвидността на земеделските стопанства.

Сред основните теми в дискусията беше и напояването на земеделските площи. Министър Абровски обяви, че по въпроса има добра координация с Министерството на околната среда и водите и се работи за намаляване на административните пречки пред земеделските производители. Бяха разгледани и възможностите за по-голяма гъвкавост при еднодневните трудови договори.

По отношение на регистъра на трайните насаждения, министър Пламен Абровски каза, че се подготвя законодателна инициатива.

До приключване на срещата министър Абровски не получи конкретика относно сигнала за упражнен натиск от търговски вериги върху земеделски производители.

Материалът Министър Абровски: Държавата ще защитава земеделските производители при всеки сигнал за натиск и нелоялни практики е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Абровски обяви стартирането на ключови законодателни инициативи и очертаването на работна рамка за функционирането им. По думите му екипът на МЗХ има политическа воля за промени в законодателството, уреждащо поземлените отношения, Закона за браншовите организации и Закона за кооперативите. „Имаме воля за реформа, но браншът трябва да представи своите предложения. След като ги обсъдим заедно, ще започнем разписване на конкретните законови текстове“, посочи министър Абровски.

Предмет на дискусия бе и намаляването на административната тежест за сектора, като земеделският министър информира, че визията на правителството е насочена към последователно облекчаване на режимите и създаване на по-предвидима и благоприятна среда за развитие на земеделските стопанства.

Материалът Министър Абровски: Ще създадем координационно звено за бъдещата ОСП след 2027 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите му предвидените промени, свързани с нелоялните търговски практики, ще дадат по-голяма сигурност и възможност на българските производители и преработватели да отстояват мястото си по веригата на доставки и да увеличават дела на родната продукция.

Министър Абровски коментира и секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията, според който един от основните проблеми е недостигът на българска продукция. „За да достига повече българска храна до потребителите, производителите и преработвателите трябва да се чувстват защитени и да работят при справедливи пазарни условия“, заяви той.

В заключение министърът отбеляза, че усилията на МЗХ са насочени към създаване на условия, при които българските производители и преработватели да бъдат по-конкурентоспособни, а българските потребители да имат по-широк достъп до качествена родна храна.

Материалът Министър Пламен Абровски: За да има българска продукция, трябва адекватна цена е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Той допълни, че на пазара на мляко у нас продължава тревожната тенденция на намаляване на изкупната цена до 27 евроцента на фона на увеличените разходи. В тази връзка земеделският министър посочи, че  е важно да се използва целият набор от инструменти на Общата организация на пазарите, включително средствата от селскостопанския резерв и  мярката  за временно доброволно намаляване на доставките.

Позицията на България по проблемните теми е да се предвиди възможност неизразходваните средства по интервенциите и програмите в рамките на ОСП да бъдат използвани за финансиране на извънредни мерки за подкрепа на земеделските производители при кризисни ситуации, включително при настъпване на шок в производствените разходи. „Необходимо е активирането и плащането по тях да става с бързи темпове, за да се отговори своевременно на нуждите на фермерите“, подчерта Христанов.

По отношение бъдещите параметри на Общата селскостопанска политика, в своето изказване земеделският министър заяви, че въвеждането на дегресивността не следва да оказва негативно влияния на конкурентоспособността им. Според него осигуряваната подкрепа на доходите на ниво стопанство следва да бъде в достатъчни размери, за да допринесе за подкрепа на дохода на всички стопани, които имат активен принос. Заложените прагове за дегресивно намаляване на подпомагането са твърде ниски и по този начин ще бъдат засегнати малки и средни фермери, които имат важно значение за продоволствената сигурност и жизнеността на селските райони.

Министър Христанов изтъкна също, че е много важно постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания, което трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода.

Относно устойчивото управление на горите министър Христанов отбеляза, че следва да бъдат насърчавани в по-голяма степен практики за управление на земята, които ограничават натрупването на запалими материали. „Това включва подкрепа за екстензивно пасищно животновъдство, агролесовъдни системи, поддържане на мозаечни ландшафти и активно управление на растителността“, каза още той.

По отношение превенцията от горски пожари, страната ни счита, че ефективното справяне с риска от тях изисква интегриран, превантивен и териториално насочен подход, който съчетава устойчиво управление на горите, стратегическо планиране на земеползването и активно участие на местните общности.

Материалът Министър Христанов: Ниски добиви или високи цени – това избираме без кризисно финансиране за българските земеделци е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Над 44 000 земеделски стопани вече получиха по сметките си 76,5 млн. евро (76 463 242 евро) по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2025. Плащането беше извършено предсрочно – преди заложените срокове в индикативния график. Ускоряването на плащанията е резултат от целенасочени действия за стабилизиране на сектора в критичен момент.

„Взехме съзнателно решение да изтеглим плащанията напред. За фермерите това не са просто числа – това са средства за семена, торове и заплати. Ликвидността днес означава сигурност утре и е важно да можем да намираме експедитивно решенията, за да подкрепим адекватно сектора“, заяви министъра на земеделието и храните Иван Христанов.

Приоритет на екипа е бил не просто да изпълни графика, а да отговори на реалните нужди на земеделските производители. „Администрацията не трябва да догонва проблемите, а да ги предвижда. Затова ускорихме процесите и показахме, че когато има воля, държавата може да работи в ритъма на бизнеса и да бъде в помощ, а не в ущърб“, подчерта Христанов.

Окончателната ставка по ОПДУ за Кампания 2025 е 102,32 евро на хектар. В съответствие с европейските правила от сумите е удържан 1,5% принос към Взаимоспомагателния фонд. С настоящото доплащане общо изплатените средства по интервенцията достигат 379,2 млн. евро, след първия транш от над 302 млн. евро, преведен в края на миналата година.

Паралелно с това Държавен фонд „Земеделие“ вече реализира и други ключови плащания по Кампания 2025, като усилията са насочени към максимално бързо разпределение на целия ресурс.

„Ще продължим с високо темпо. Целта ни е ясна – средствата да стигат до фермерите навреме, когато имат най-голяма нужда от тях и да върнем доверието в институцията като активен партньор“, заяви още Иван Христанов.

Очаква се в рамките на следващите няколко месеца да бъдат изплатени и останалите средства по директните плащания, с което общият финансов ресурс за сектора ще надхвърли 500 милиона евро директна помощ за сектора.

Материалът Над 44 000 фермери получиха 76,5 млн. евро по ОПДУ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„По прогнозни данни кампанията ще започне на 20 март, като окончателният старт зависи от етапа, на който Наредба №3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания ще влезе в сила. Не се очаква съществено забавяне, евентуално с не повече от един-два дни“, заяви заместник-министър Мурджева. Тя подчерта, че Областните дирекции „Земеделие“ в страната имат готовност да извършват всички дейности по очертаването на площите в системите ИСАК и ИСУН.

Представителите на бранша поставиха акцент върху необходимостта от по-голяма яснота и предвидимост в графиците за плащания. Председателят на НАЗ Илия Проданов посочи, че от техническа гледна точка подготовката на сектора е завършена. „Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане“, заяви Проданов.

Министър Христанов пое ангажимент да бъдат проведени разговори с Министерството на финансите относно възможностите за осигуряване на необходимия ресурс в по-ранни срокове.

В рамките на дискусията беше разгледана и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., както и възможностите за устойчиво подпомагане на зърнопроизводството в България. Заместник-министър Мурджева обясни, че още тази година започва подготовката на следващия програмен период. Тя посочи, че Европейската комисия разглежда бъдещата финансова рамка по различен начин, като се обсъжда възможността различни секторни политики, включително земеделието, да бъдат обединени в по-широки финансови пакети.

„Това прави ролята на Министерството на земеделието и храните още по-важна, тъй като средствата за сектора ще трябва да бъдат защитени в рамките на общия национален пакет. Нашата задача е да създадем необходимите предпоставки земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики“, посочи Мурджева. Тя призова представителите на бранша да формулират своите препоръки за приоритетите в бъдещата политика, тъй като именно на тяхна база ще се защитава бюджетът за сектора на национално ниво.

„Препоръките се формулират в по-общи рамки, но основната ни цел е ясна е да запазим доходността и конкурентоспособността на българското земеделие, да продължим модернизацията на стопанствата и преработвателната индустрия и да създадем условия за структурна модернизация на сектора“, категорична бе Мурджева.

Значително внимание беше отделено и на международните фактори, влияещи върху сектора, включително Споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед. Министър Христанов подчерта, че по темата съществуват сериозни притеснения. „Ние споделяме притеснения в няколко направления. Първото е икономическото влияние върху българските производители. Второто е готовността на европейските граници да бъдат гарант за контрола върху това, което влиза в страната ни. Третият въпрос е дали предприетите мерки ще бъдат достатъчни, за да защитят интересите на европейските и българските земеделци“, каза още земеделският министър.

Обсъдени бяха и икономическите последици от войната в Иран, които се отразяват върху повишаването на цените на торовете, както и темата за акциза.

По време на срещата бяха засегнати и редица практически проблеми пред производителите, сред които необходимостта от подобряване на напоителната инфраструктура, ефективната борба със сивия царевичен хоботник и кадровата обезпеченост в земеделския сектор.

Представителите на НАЗ подчертаха, че секторът се нуждае от конкретни решения, стабилна регулаторна среда и постоянен диалог с институциите.

Министерството на земеделието и храните и браншовата организация се обединиха около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.

Материалът Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква да стартира с прогнозна дата 20 март е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.