Световната организация за интелектуална собственост (WIPO)  определя  географското означение като “знак, използван върху продукти, които имат определен географски произход и притежават качества или репутация, които се дължат на този произход.” 

Терминът “географско означение” има широк обхват. В правната рамка на ЕС географските означения могат да бъдат защитени като „защитено наименование за произход“ (ЗНП) или „защитено географско указание“ (ЗГУ) в зависимост от това “колко силна е връзката между качествата на продукта и неговия географски произход.” (Служба за интелектуална собственост на Европейския съюз)

Различните категории географски означения включват:

Защитено наименование за произход (ЗНП) 

продукти, при които връзката с мястото на производство е най-силна. Такива продукти могат да бъдат храни, селскостопански продукти и вина. “всяка част от процеса на производство, преработка и приготвяне трябва да се извършва в конкретния регион. За вината това означава, че гроздето трябва да произхожда изключително от географския район, в който се произвежда виното.” (Европейска комисия)

Отбелязва се със знак, който е задължителен за храни и селскостопански продукти, но не е задължителен за вина. 

Примери за български продукти с такова означение са ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“.

“При ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ очертаният географския район на производство, също както при ЗНП „Българско кисело мляко“, е територията на Република България, и използваната суровината е мляко само от този район – краве, овче, биволско, козе или смесено. 

Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, които се използват при производството на продукта и оказват влияние на неговите специфични характеристики от най-дълбока древност“ (Министерство на земеделието и храните, 2023)

Защитено географско указание (ЗГУ) 

“..подчертава връзката между конкретния географски регион и наименованието на продукта, при което определено качество, репутация или друга характеристика на продукта е тясно свързана с географския му произход.” (Европейска комисия) 

Продуктите, които могат да бъдат защитени са храни, селскостопански продукти и вина. Поне един етап от производството, преработката или приготвянето на защитения продукт обикновено протича в съответния регион. При вината най-малко 85% от използваното грозде трябва да произхожда от географския район, в  който се произвежда. 

Знакът отново е задължителен за храни и селскостопански продукти, но не и за вина. ЗГУ „Българско розово масло“ е пример за защитен  с географско указание български продукт. 

Географско указание за спиртни напитки (ГУ)

с него се защитават спиртни напитки, които имат специфична характеристика, свързана с географския им произход. Знакът е незадължителен за всички продукти. ЗГУ „Ямболска гроздова ракия/Гроздова ракия от Ямбол“ представлява такъв български продукт.

Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ)

служи за защитаване на храни и селскостопански продукти, които имат специфичен начин на производство или състав, които не са свързани с конкретен географски регион. Знакът е задължителен за всички продукти. Такива български продукти са ХТСХ “Филе Елена”, ХТСХ “Луканка Панагюрска” и други.

Управлението на защитата на различните продукти в ЕС е разпределено, като Европейската комисия отговаря за “ЗНП” или “ЗГУ” (храни, селскостопански продукти, вина и спиртни напитки), а Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO) управлява защитата на занаятчийски и промишлени продукти (само “ЗГУ”).

Географските означения предоставят на притежателя си правото да спира трети лица от използването на указанията, ако продуктите им не отговарят на приложимите стандарти.

“След като веднъж е получена защитата, географското означение може да се ползва от всички производители в дадената географска област, стига те да спазват стандартите и специфичните условия за производство на продукта. Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.” (Министерство на икономиката и индустрията, 2021)

IP Consulting са работили активно за регистрирането на следните географски означения:

• ЗНП „Българско кисело мляко“ 
• ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“

Източници

Европейска комисия. (n.d.). Общ преглед на географските означения и схемите за качество. agriculture.ec.europa.eu. https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-and-quality-schemes-explained_bg  

Министерство на икономиката и индустрията. (2021, март 26). Географски означения. mi.government.bg. https://www.mi.government.bg/general/geografski-oznacheniya/

Министерство на земеделието и храните. (2023, юли 31). Защитено наименование за произход „Българско бяло саламурено сирене“ е вторият регистриран млечен продукт от национално значение. mzh.government.bg. https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/zashiteno-naimenovanie-za-proizhod-blgarsko-byalo-/

Geographical Indications: What do they specify? (n.d.). WIPO. Retrieved February 13, 2025, from https://www.wipo.int/en/web/geographical-indications

Служба за интелектуална собственост на Европейския съюз. (n.d.). Географски указания. euipo.europa.eu  https://www.euipo.europa.eu/bg/gi-hub 

Материалът Географски означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Дълги години Гърция се бори с Дания относно защитата на сиренето “Фета. Датските производители започват да произвеждат бяло сирене и го етикетират като „Feta“, за да го изнасят в страни извън ЕС. Но „Feta“ е защитено наименование за произход. Тоест този вид сирене може да се произвежда единствено в Гърция, съгласно набор от производствени спецификации. Произвежданото в Дания фета сирене се различава от гръцкото по технологията и продуктите, използвани по време на производствения процес. Гръцката фета се произвежда от овче и козе мляко, докато датското сирене е предимно от краве мляко. 

Според Дания регламентът не възпрепятства производителите на нейна територия да използват името „фета“.

Това е в случай, че  техните продукти са предназначени за износ в трети страни, където ЕС все още не е сключил международно споразумение, гарантиращо защитата на това наименование.

Системата от георгафските означения може да бъде подкрепена и от двустранните споразумения между ЕС и трети страни, например чрез въвеждане на същата регулация за тях. Но няма законодателна рамка, когато става въпрос за търговия с трети страни без такива споразумения. Съдиите на ЕС заключиха, че производството на фета в Дания на територията на ЕС подкопава целите на регламента „дори ако тези продукти са предназначени за износ в трети страни“. Добавя, че подобно поведение е забранено от текста на регламента, както и от неговия контекст.

Дания наруши законодателството на Европейския съюз, през март 2022 г. Когато не успя да попречи на местни компании да произвеждат и изнасят извън ЕС бяло сирене, обозначено като „Feta“. Това заяви съветник на Съда на ЕС, цитиран от “Ройтерс“.

Няколко месеца по-късно — юли 2022г.

Гърция спечели дългогодишния спор за сиренето Feta с Дания, след като Съдът на Европейския съюз потвърди, че защитата на ЕС за гръцкото сирене фета се прилага и извън границите на блока.

В решението си базираният в Люксембург съдебен орган заключи, че защитените храни, произведени в ЕС, дори ако са предназначени за износ в трети страни, трябва да следват съответното законодателство за защита на географските указания.

Съдът постанови, че използването на географските указания за обозначаване на продукт, произведен на територията на ЕС, който не отговаря на приложимата спецификация на продукта „накърнява правото на интелектуална собственост. Дори ако този продукт е предназначен за износ за трети страни“.

В решението се казва, че „системата от географските указания има за цел:

– да помогне на производителите на продукти, свързани с географска област, като осигури справедлива възвръщаемост за качествата на техните продукти.

– като осигури еднаква защита на имената като право на интелектуална собственост на територията на Европейския съюз.

– да предоставя ясна информация за добавената стойност на продукта за потребителите.“

Съдът на Европейските общности определи Дания отговорна за това, че не е предотвратила използването от компании, работещи на тяхна територия, на обозначението „Feta“. Европейската комисия отнесе случая пред Съда на ЕС. Съдът изрично потвърди, че няма значение дали продуктите ще се продават в ЕС или извън ЕС.

Както е посочено от Съда на Европейските общности, Регламент на ЕС 1151/2012 предоставя защита на ЗНП и ГУ като права на интелектуална собственост. Единна защита в целия ЕС. „Ако даден продукт е посочен като съществуващо ЗНП и е произведен в ЕС, но не отговаря на приложимата продуктова спецификация (…), това би било нарушение на правата върху интелектуалната собственост“.

Материалът Спорът за сиренето FETA е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.