Връщането на закупена стока е един от начините за удовлетворяване на рекламация в случай на дефект. Без проява на несъответствие потребителите могат да се откажат от сделката в срок от 14 дни само ако са я сключили от разстояние. Това са възможностите за отказ от покупка, предвидени в Закона за защита на потребителите, който е хармонизиран с европейското законодателство в тази област.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) напомня този факт в рамките на провежданата от Европейския съюз Информационна кампания за правата на потребителите.

Една от хипотезите, в които потребителите могат да върнат на търговеца закупена стока, е при наличие на дефект, проявил се в рамките на законовия гаранционен срок (до две години от датата на покупката) или в периода на валидност на търговската гаранция, съгласно условията в нея. След предявяването на рекламация пред търговеца, той следва да ремонтира безплатно за потребителя дефектната стока или да я замени с нова в срок от един месец. В случай че не успее да стори едно от двете, следва да направи отбив от цената или да върне парите на клиента. До връщане на парите може да се стигне и в случаите, в които дадена стока в двугодишния гаранционен срок отново прояви дефект след като вече три пъти е била ремонтирана.

Връщане на стока с аргумент, че не допада на потребителя, не е правилен размер или подходящ цвят и пр. не е предвидено в закона, освен в случаите, когато сделката е сключена от разстояние или извън търговски обект. В тази хипотеза потребителят има право да претендира за разваляне на договора в рамките на 14 дни след доставката и връщане на парите. Законодателят предвижда тази опция с презумпцията, че потребителят не е имал възможност да се запознае с реалните характеристики на стоките само по техни снимка или описание. Правото за връщане на стока, закупена от разстояние или извън търговски обект, обаче, е различно от правото за предявяване на рекламация във връзка с установен дефект, независимо от това дали стоката е придобита от традиционен магазин или от електронен такъв.

Връщането на закупена от традиционен магазин стока без дефект или след изтичане на 14-дневния срок при сделките от разстояние и извън търговски обект е въпрос единствено на добра търговска практика от страна на конкретния икономически оператор и не е нормативно уредено.

Материалът Връщане на стока без дефект е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

След заведен от Комисията за защита на потребителите (КЗП) колективен иск, Върховният касационен съд (ВКС) потвърди, че електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД незаконосъобразно е изисквало от абонатите си да заплащат сметки, срещу които са подали писмено възражение, или когато са били уличени в неправомерно въздействие върху измервателните устройства, без това да е доказано.

Тези възможности са съществували съгласно въведените от дружеството неравноправни клаузи в Общите условия към договорите с потребители за предоставяне на услугата. Едната клауза гласи, че „подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума”. Според другата клауза, в ситуация, в която ЕРП-то твърди, че е имало неправомерно въздействие върху електромера, то може да начислява суми за енергия, която не е изконсумирана от потребителя.

По силата на решението на ВКС в срок от два месеца дружеството следва да премахне цитираните неравноправни клаузи от Общите си условия.

Експертите на КЗП напомнят, че потребителите, които смятат, че правата им са били нарушени от действалите до момента неравноправни клаузи, могат въз основа на решението на ВКС да заведат иск в съда за претърпени вреди, без да е необходимо отново да доказват, че клаузите са нищожни.

В момента са в ход колективни искове срещу още няколко електроразпределителни дружества за прогласяването за нищожни на тези и други неравноправни клаузи в общите им условия, които не са отстранили доброволно по препоръка на КЗП.

Материалът Неравноправни клаузи на ЧЕЗ Разпределение България АД е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съхранявайте документите за туристическите си пътувания и при проблем да търсете съдействие от Комисията за защита на потребителите и Европейските потребителски центрове – съветват от КЗП

При проблем с туристическо пътуване, потребителят трябва да потърси незабавен контакт с търговеца или туроператора, който му е продал съответния пакет, за да може да направи рекламация и да поиска услугата да му бъде предоставена в съответствие с преддоговорната информация и сключения договор за дадено пътуване или въобще за закупуване на туристически продукт.

В голяма част от случаите  има сравнително ефективно разрешаване на такъв тип потребителски спорове, но ако това не се случи и проблемът не може да бъде решен,  потребителите могат да се обърнат към  Комисията за защита на потребителите за съдействие, за извършване на проверка и за решаване на спора.

През активния летен сезон най-важните съвети към потребителите, когато организират своята ваканция:

„При ползване услугите на туроператор, първата група съвети, които ние винаги даваме, е потребителите да проверят неговата надеждност – има ли регистрация, има ли валидна застраховка „професионална отговорност”.

След като се установи това, втората група съвети обхващат това потребителят да се информира максимално, освен за историята на този туроператор, така и за всички съществени елементи на пътуването, което той вече си избира. Дали има някакви скрити уловки, като непосочване на всички разходи, например. Трябва да се внимава също така дори и когато туроператорът е коректен, какви разходи не се включват и това изрично е отбелязано в офертата за съответното пътуване.”

Потребителите трябва да съхраняват договора и различните платежни документи, като доказателство за извършените от тях плащания за туристическия пакет. Така в случай на някакъв проблем, те могат да ги предявят, включително и пред Комисията за защита на потребителите, ако съответният туроператор не желае да удовлетвори претенцията им.

Аако туроператорът не е български, но е в ЕС, потребителите могат да се обърнат за съдействие към някой от офисите на мрежата Европейски потребителски центрове в съответната държава. Пътуващите извън България, извън ЕС, могат да ползват услугите на дипломатически консулски представителства не само на България в съответната държава, защото е възможно в някои да няма подобно представителство, но на всички държави-членки на ЕС и по тази линия вече да стигне въпросът до съответния орган, който би трябвало да се намеси, за да реши казуса.

Материалът Съхранявайте документите за туристическите си пътувания е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Оплакванията на туристите са свързани предимно с липса на важни данни за отдавани под наем различни атракционни съоръжения в плажните зони, заблуждаваща информация за цените в менютата на заведения, дублиране на резервации и др.
„Това, което се забелязва при нашите проверки като по-симптоматично, са опитите на някои търговци или да си спестяват съществена информация за предоставяни услуги на определени атракциони на морския бряг, или да не посочват грамажа в менютата в заведенията за хранене. Натъкнали сме се и на случаи, в които цените са посочени в евро, което също е заблуждаващо, а освен това е и нарушение на закона, съгласно който цените трябва да бъдат обявявани в левове.”

Друго нарушение, което е констатирано в някои хотели през тази година, е неосигуряването на достатъчно добър достъп на хора с увреждания, тъй като не е спазено изискването на законодателството да има ниска чест на рецепцията с височина до 80 см., рампа и инвалидна количка.
Нов акцент в контролната дейност на КЗП през този летен сезон са инспекциите в увеселителните съоръжения и аквапарковете. Проверени са около 25 такива обекта и само по Черноморието са издадени пет заповеди за временно спиране на отделни съоръжения поради липса на важна информация, свързана с експлоатацията им или установени технически проблеми. За всички констатирани нарушения се издават заповеди и се налагат санкции.
От началото на лятото на 25 заведения е наложена принудителната административна мярка „временно затваряне”, поради липса на категоризация. Това е относително тежко нарушение, тъй като не се знае в заведение, което не е по никакъв начин под контролно, какви са качеството и безопасността на предлаганите продукти и услуги. За това нарушение се налага и санкция до 10 000 лв. Ако при последващи проверки се установи, че търговецът отново е отворил това заведение, въпреки че няма категоризация, глобата може да бъде до три пъти по-висока.
По повод вече започналите намаления в търговските обекти КЗП съветва потребителите, които се възползват от тях, да се интересуват има ли допълнителни условия, при които важи офертата, както и да сравняват новата със старата цена, за да са наясно с процента на намалението. Невинаги една стока, която намираме на дадено място, включително и ако е анонсирана от търговеца с много голям процент намаление, може да бъде закупена най-изгодно именно при него. Възможно е някъде да бъде открита и на по-ниска цена, въпреки че не е с 50% намаление, например.

Материалът Над 50 жалби са постъпили в откритите приемни на КЗП по морето е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инициативата, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) стартира, е в продължение на започналите в началото на сезона тематични проверки по направлението безопасност и касае продажбата на велосипеди. Търговците ще бъдат проверявани за това дали предоставят необходимата информация на клиентите относно безопасната употреба на велосипедите и притежават ли необходимите документи, удостоверяващи съответствието на стоките с изискванията за безопасност.

Във връзка с инициативата за проверки на детски стоки за свободното време и по-конкретно ролкови кънки, тротинетки и скейтборди е установено, че по-често е налице задължителната предварителна информация и търговците разполагат с документите, удостоверяващи безопасността на предлаганите продукти. В един от случаите, обаче, е констатирано предлагане на скейтборд, за който търговецът не е успял да докаже, че е безопасен и поради това е предприел доброволни мерки за унищожаването на наличните количества от модела.
В рамките на кампанията за проверки на увеселителни съоръжения за деца са извършени 55 проверки на безопасността на предлаганите услуги в обществено достъпни открити и покрити увеселителни обекти с поставени атракционни съоръжения. В 7седем от случаите са установени нередности и са предприети административни мерки. При четири от тях е наложена административната мярка „временно спиране предоставянето на услугата”, тъй като търговците не са представили документи, доказващи съответствието с изискванията за безопасност на предлаганата услуга. Съоръженията ще заработят едва като бъде извършена оценка на безопасността им и ако тя покаже, че не са рискови. В останалите три случая е наложена административната мярка „преустановяване предлагането на услугата” до отстраняване на видимите несъответствия съгласно изискванията на Наредба №V-12-707 от 15.11.2013г. и Наредба № 1 от 12.01.2009 г. Пускането на тези услуги отново ще стане едва когато бъдат изпълнени предварителните условия, които ще я направят безопасна. В 90% от случаите /при 48 от проверките/ е установено, че се предоставя задължителната предварителна информация по ясен и разбираем начин. При тях продължават проверките на документите, удостоверяващи безопасността на предлаганата услуга, преди тя да бъде пусната в действие и за извършваните периодични инспекции за безопасност на съоръженията.

Източник: Комисия за защита на потребителите

Материалът КЗП проверява безопасността на велосипедите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Някои туроператори се освобождават от вменени им от закона отговорности, като предвиждат клаузи в договорите, които са в ущърб на икономическите интереси на потребителите.

Две са най-често срещаните неравноправни клаузи в договорите между туроператори  и потребители.
Едната клауза е тази, с която туроператорът прави опит да се освободи от задълженията си, които има по Закона за туризма. Става дума за това, че той изключва възможността да понесе отговорност при отменяне, забавяне или изменения на сроковете и условията на пътуването по независещи от него причини като забавяне на полети или автобусни превози по технически или метеорологични причини, промяна на разписанието от страна на превозвача, както и загуба или повреда на багажа по време на пътуването.
Другата уговорка, с която нарушава икономическите интереси на потребителите, съкращава срока за подаване на рекламация за некачествена туристическа услуга от 14 на 7 дни и ограничава правата на потребителя по отношение начините, по които може да подаде жалбата си. Предвижда се приемането единствено на писмени жалби. Тази клауза се е съдържала във всеки един от анализираните от КЗП договори и общи условия към тях.
КЗП е изпратила препоръки за отстраняване на тези клаузи до всеки от туроператорите, в чиито договори и общи условия са установени. Повечето от тях са се съобразили и са ги премахнали. За една част от търговците срокът тече. Срещу онези, които не са се съобразили и не са предприели действия по отстраняването на неравноправните клаузи в посочения срок, са заведени колективни искове в съда за прогласяването им от него за нищожни.
От началото на годината КЗП е завела четири колективни иска срещу туроператори за неотстранени неравноправни клаузи, сред които са и двете цитирани.

Материалът Туроператори не могат да се освобождават от задължения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.