Тези заключения следва да се разглеждат като приноса на Съвета към текущата работа в рамките на Комисията по план за действие на ЕС в областта на интелектуалната собственост, който се очаква да бъде представен скоро.

В тези заключения Съветът изтъква значението на една силна, ефикасна, прозрачна и балансирана система за защита на интелектуалната собственост и необходимостта от последователна цялостна стратегия за гарантиране както на защитата, така и на справедливия достъп до иновации.

Що се отнася до непатентоспособността на растителни или животински продукти, получени изключително чрез биологични по своята същност процеси, Съветът приветства новостите в рамките на Европейската патентна организация.

Освен това Съветът отчита необходимостта от укрепване на системите за защита на географските указания в ЕС. Той има готовност да обмисли въвеждането на система за защита sui generis на неселскостопанските продукти въз основа на задълбочена оценка на въздействието на потенциалните разходи и ползи.

Комисията се насърчава да предприеме редица конкретни действия в борбата срещу фалшифицирането и пиратството, включително като привлече за допълнително участие онлайн платформите и останалите доставчици на хостинг услуги.

Накрая Съветът приканва Комисията да представи предложения за преразглеждане на правната рамка за защита на промишлените дизайни. При това преразглеждане следва по-специално да се разгледат:

а) допълващите се отношения между системите за защита на промишлените дизайни на общностно, национално и регионално равнище,

б) достъпността на тези системи, напр. чрез изясняване и доразвиване на предмета на защита и изискванията за защита на дизайните,

в) последиците от използването на новите технологии,

г) транзитирането през територията на ЕС на нарушаващи право върху промишлен дизайн стоки, дори когато тези стоки не са предназначени за пускане на пазара на Съюза, и

д) дали подлежат на защита части от съставни продукти, използвани с цел ремонт съгласно законодателството в областта на дизайна.

Съвет на ЕС – Прессъобщение

Материалът Бъдещата политика на ЕС в областта на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Част от въпросите, на които ще отговарят анкетираните са:

• Готови ли сте да предоставите безплатно свое творение?
• Може ли дигиталното съдържание да бъде напълно безплатно без да се нарушават правата на творците?
• За кое от нещата, които теглите, сте най-склонни да платите?
• Незаконните източници на дигитално съдържание предлагат ли желаното от вас качество на продуктите?

Попълването на онлайн анкетата е лесно и отнема не повече от 5 минути. Вашено мнение е важно!

Повече за самата анкета и информационната кампания „IP: Why should I be bothered“ може да научите от профилите и в социалните мрежи:

Facebook: https://www.facebook.com/IPWhyBother
Instagram: https://www.instagram.com/ipwhybother
Youtube: @ipwhybother
Web: http://ipwhy.europe.bg

Кампанията е насочена към младежи на възраст от 15 до 24 г. в България, Испания и Португалия и показва стойността на творческите постижения и интелектуалната собственост за изобретателите и артистите.

Координатор на кампанията Полина Цонева
e-mail: ipwhy@europe.bg

Материалът Анкета относно нагласите към правото на защита на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дял на оригиналните продукти и услуги

Ивестиции в нови продукти и услуги

Творческите индустрии са изключително иновативен сектор на икономиката – повече от половината от фирмите инвестирата значителна част от печалбата за създаването на нови продукти и услуги. Водят секторите фотография и софуер, като при първия това очевидно е стратегия за справяне със икономическите затруднения свързани с прехода към дигитални технологии.

Нематериални активи и приходи от тях

Творческия сектор се характеризира с висок дял на нематериалните активи – авторски и сродни на тях права, патенти, търговски марки и други. Най-голям дял фирми притежаващи значими нематериални активи има в секторите софтуер, рекламната дейност, музика театър и опера, книгоиздаване и печат.

Приходи от авторски права и друга интелектуална собственост

Делът на фирмите, притежаващи интелектуална собственост и други нематериални активи е по-малък от тези, които са успели да получат приходи от тях.

Това е косвено свидетелство за съществуващите проблеми в областта на защитата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост в страната, както и за необходимостта от развитие на специфични умения в управлението на нематериалните активи.

Въпреки трудностите, в България постепенно възниква пазар на интелектуална собственост – почти ¼ от фирмите са инвестирали в закупуване на нейни продукти. Със стойности над средните се открояват се три сектора – радио и телевизия, софтуер и производство на кино и видеофилми, и в по-малка степен сектор архитектура.

Пиратството на интелетуална собственост

Косвен индикатор за сериозните проблеми при защиата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост е липсата на сериозни затруднения в работата на фирмите, които не притежават авторски права, лицензи и други форми на интелектуална собственост върху ползваните от тях продукти и услуги. Това е създало проблеми в бизнес отношения при едва 12% от фирмите.

The post Авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторски и сродни права – основа на творческите индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Иван Иванов е представител по индустриална собственост, Европейски патентен представител, Европейски представител по марки и дизайни, независим оценител на ИС, консултант по индустриална собственост в IP Consulting. Интереси в сферата на защитата и управлението на индустриалната собственост на предприятия, изготвяне на бизнес стратегии в сферата на ИС. Автор на редица публикации в страната и чужбина в областта на патентите и търговските марки.

Доц. д-р Иван Чалъков е ръководител на катедра „Социология“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От 1985г. до 2004г. работи в БАН – 1988г защитава докторска дисертация по социология на научното познание, а в периода 1995г. до 1999г. е заместник директор на Института по социология. Хонорован преповател в СУ „Климент Охридски”. Ръководи изследванията „Икономически принос на авторско-правните индустрии в България“ и „Картографиране на творческите индустрии в България“ в периода 07.2006г. – 07.2007г.

Настоящата разработка, създадена през февруари – март 2014г. е била използвана от Правителството на Република България при вземане на решение за стартиране работата по национална стратегия за интелектуалната собственост в България.

Въведение
Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) ще съдейства за капитализиране на иновациите и творчеството в България, като даде ясен знак на бизнеса да разпознае и реализира икономическия потенциал на творчеството и иновациите на основа на ефективна защита на интелектуалната собственост (ИС). Очакван резултат от нейното прилагане е пълноценно използване на българския интелектуален и творчески потенциал за икономическото развитие на страната чрез създаване на нови работни места, разширен вътрешен пазар с качествени стоки и услуги, нараснал износ, увеличени данъчни постъпления, както и чрез утвърждаване на българската култура. Стратегията е насочена към създаване на реални предпоставки за развитието на иновациите и творчеството в пазарни условия чрез поощряване на предприемачеството и изграждане на балансирана система за защита на интелектуалната собственост.
Визия
Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) цели превръщането на иновациите и творчеството в значим ресурс за развитие на българската икономика и отделните региони. Към 2020 г. в иновативните и творческите предприятия ще работят 25% от заетите, създавайки около 40% от брутния вътрешен продукт. Изисквайки професионална квалификация и умения над средните за страната, тези стопански субекти ще се превърнат в престижна и предпочитана сфера за професионална реализация на младото поколение и ще създадат устойчиво конкурентно предимство на България на световния пазар.
Предпоставки
Водещите икономически развити страни в света осъзнават необходимостта от систематичен и цялостен подход към ИС като са разработили и приели свои национални стратегии за интелектуална собственост. Сред тях са САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Япония, Финландия, Швеция, Дания и Нова Зеландия. Световната организация за интелектуална собственост оказва подкрепа за осъществяването и поддържането на ефективни национални системи за интелектуална собственост като е подкрепила разработването на таки стратегии в Чехия, Унгария, Румъния, Хърватска, Македония и Армения, а в момента прави това в Сърбия, Черна гора, Малта и Албания.
Опитът на редица държави показва, че непълноценното и неправилното използване на ИС има възпиращ ефект за тяхното икономическо развитие. Националните стратегия за ИС обаче не могат да бъдат изготвяни или прилагани „отвън“ – за това е необходим широк обществен консенсус и съвместна работа на максимално широк кръг от заинтересовани дейци, координирана на достатъчно високо правителствено ниво. Тук трябва да се включат Патентно ведомство, Министерство на културата, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието, както и представители на бизнеса и научната общноста като адресант на стратегията. Сред тях особено важни са представителите на производствения инженеринг, високите технологии, услугите и творческите индустрии, използващи уникални за България продукти на ИС.
Българската стратегия за ИС трябва да отдели особено внимание на неотложната нужда за създаване на гаранции и механизми, чрез които академичните научни изследвания да бъдат обективирани като икономически продукт. В тази връзка важен аспект на стратегията е създаването на условия за ефективен трансфер на знания и технологии. Тя ще допринесе за повишаване на авторитета на страната в чужбина чрез подкрепа на усилията за създаване на национален бранд, обединявайки усилията на правителството и частния сектор.
Цели на НСИС
Разработването и приемането на Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) ще бъде силен знак, че българското Правителство признава важността на интелектуалната собственост за постигането основан върху иновации и използване на знанията растеж на националната икономика. Стратегията ще покаже, че правителството се ангажирало със създаване на условия за ефективното правоприлагане и правоналагане в областта на интелектуалната собственост, както и за провеждане и изпълнение на целенасочена технологична и иновационна политика, включително в областта на творческите индустрии и авторските права. НСИС ще изведе творчеството и иновациите като основен национален ресурс и ги превърне в национално конкурентно предимство.
Създаването на НСИС е реална предпоставки за ускорено развитие на иновациите и творчеството в пазарни условия. Ключът към нейния успех е ефективната защита на правата на интелектуална собственост и насърчаване на прилагането на продуктите на научното, инженерно и художествено творчество в икономиката.
Основните цели, които решава НСИС и които изцяло кореспондират на визията на Правителството за основано върху иновации и използване на знанието икономическо развитие са:
Осигуряване на ефективна защита на интелектуалната собственост

• Подобряване на бизнес практиките и мениджмънта във фирмите и стимулиране на иновациите в тях
• Утвърждаване на притежаваната или лицензирана интелектуална собственост като икономически актив с цел улесняване на достъпа до финансиране на иновативните предприятия и пълноценно използване на фондовете на ЕС
• Усилване на творческото начало и уважението към интелектуалната собственост в образованието и развитие на предприемачески умения сред студентите, с акцент върху тези от естествено-научните, инженерни, икономически и творчески специалности
• Развитие на клъстери (регионални комплекси) на иновативни индустрии

Очаквани резултати

• Последователна и балансирана правителствената политика, отчитаща аспектите  на ИС,  отговаряща на нуждите на титулярите на ИС и на обществото;
• Развитие на конкурентна българска индустрия и създаване на нови работни места;
• Разширяване на вътрешния пазар с качествени стоки и услуги, нарастване на износа и увеличаване на фиска;
• Качествена промяна в начина на възприемане и използването на обектите на ИС сред българските фирми, които:

– ценят ИС и притежават висока информираност за  начините за използване на правата си в тази област;
– уважават правата по ИС на другите и признават тяхния ефект върху собствената им дейност;
– изграждат партньорства с изследователи от  университети и изследователски институции на база на ИС.

• Качествена промяна в начина на възприемане и използването на обектите на ИС сред българската наука и висше образование, където:

– изследователите познават основаните на ИС бизнес модели, притежават необходимите технически умения в областта на ИС и умеят да извличат дивиденти от партньорството си с бизнеса;
– студентите притежават базисни представи за ИС и осъзнават значението на ИС в бъдещата  им работа.

• Ново ниво на нормативната и институционална среда в областта на ИС

–  достъпна и рентабилна правна система за разрешаване на спорове
– достъпна и рентабилна правна система за справяне със свързаните с ИС престъпления;
– професионални и достъпни правни и технически консултанти за бизнеса и изследователите;
– леснодостъпна техническа и правна информация за обществеността, изследователите и бизнеса;
– добре обучен професионален персонал в ПВ, който да  работи с други заинтересовани организации, за да увеличи ползите от тяхната работа.

Организация на работата
Работата по изготвянето на стратегията би следвало да се структурира в следните етапи:
1) оценка на актуалното състояние на ИС в страната;
2) преглед на функционирането на институционалната архитектура в областта на ИС;
3) очертаване на насоките за развитие на страната в областта на ИС.

Международен контекст
Създаването на НСИС ще утвърди участието на България в международните договори и институции, както и в Европейското патентно ведомство, Ведомството за хармонизиране на вътрешния пазар и Офисът за нови сортове растения в ЕС. Приетата стратегия за защита на интелектуалната собственост ще бъда сериозен аргумент за излизане на България от негативния списък ”Special 301”.

Материалът Национална стратегия за интелектуалната собственост в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Пълният текст на доклада можете да намерите ТУК.

Материалът Положително развитие за Европейския съюз е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Важно е да се отбележи, че в Швейцария, фотографските изображения са защитени от авторско право само, ако имат „индивидуален характер“. Двете последни решения на Федералния Върховен Съд и Търговския Съд на Ааргау посочват, че голяма част от фотографиите в Швейцария не са защитени. В следствие на това  множество професионални асоциации, представени на работната група AGUR12 са предложили да впишат защита на фотографиите в авторското право.

Германия, както много други европейски държави, е пример за страна, в която има защита на изображинията и страна с голям опит в областта. Ето защо, двамата адвокати Себастиан Ренгшаусен и Дирк Фелдман, от  UNVERZAGT VON HAVE  в Хамбург, признати експерти в авторското право, с голям опит в съдебните процедури, ще засегнат много аспекти от защитата на изображиния, като“ законова систематика , еволюция на немската юриспруенция“, както и „последиците върху договорната практика и колективното управление.“

Материалът Лекция на тема „Защита на изображения в Швейцария“ на 29 Април в Берн е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съветът е консултативен орган за осъществяване координация и сътрудничество между държавните институции, органите за местно самоуправление и неправителствените организации, работещи в областта на интелектуалната собственост, при провеждане на държавната политика в областта на защитата на интелектуалната собственост. Председател на Съвета е министърът на културата. Съветът провежда заседания, които са открити, най-малко веднъж на тримесечие въз основа на приет 6-месечен предварителен график. Заседанията се провеждат в Министерство на културата.
Във връзка с разпоредбите на Постановлението относно организацията на дейността на Съвета е необходимо приемане на програма за работата му през следващата календарна година. За целта до 17 декември т. г. в Министерство на културата се очаква да бъдат представени писмени предложения за теми, които да залегнат в дневния ред за работата на Съвета през 2013 г. Предложения могат да постъпват от държавни институции, органи за местно самоуправление и неправителствени организации.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собственост – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организации; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегралните схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговската тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IP bulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът СЪБИРАТ СЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ТЕМИ, КОИТО ДА ЗАЛЕГНАТ В ДНЕВНИЯ РЕД ЗА РАБОТАТА НА СЪВЕТА ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПРЕЗ 2013 Г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.