Иван Н. Иванов е водещ български експерт в областта на интелектуалната собственост, с активна обществена дейност в подкрепа на националната интелектуална собственост; преди 14 години с участието на eнтусиасти създава IPBulgaria.bg, с негово участие и подкрепа портала се превръща в средище за IP дискусии и информация; основател и представител по индустриална собственост в консултанската агенция за интелектуална собственост IPConsulting.eu 

Г-н Иванов тази година Световната организация за интелектуална собственост WIPO обяви за мото на световния ден на интелектуалната собственост  „ Get up, stand up. For music ”, за Вас това мото какво означава?

“Събуди се. Стани за Музиката” е едновременно много сложно мото, но и близко до нормалното ни ежедневие, описващо начина ни на живот и съществуване. Музиката е в нас и ние имаме нужда от нея, а тя “музиката” – творбата, има нужда от нас. Това е мото, което зове за пробуждане и ни вдъхновява да застанем, всеки както може, както го разбира, зад музиката, в защита на „своята музика”. Впечатлявам се от изразността на това мото, в което има толкова много съдържание, емоции и действие, и което в същото време е толкова кратко. С много малко думи, както само истинските творци го могат, се изпълва огромно съдържание и обединява, мислено и емоционално милиони. Милиони хора по целия свят изпълняват, създават и се вълнуват от музика. Милиони творци могат да нарекат своите произведения музика, могат да свържат своите произведения с музика, или са създали произведенията си докато са слушали, изпълнявали или мислили за определена музика.

Събуждането, пробуждането е необходимост, призив, очертаващ едновременно проблема, че си затваряме очите и сетивата и в същото време събуждането е едно красиво начало, момент, в който можеш всичко – ти решаваш как да започне „новия ти ден”.

Бихте ли свързали мотото на този световен ден с България и как то Ви звучи през погледа у нас?

Ние в България не сме на безлюден остров – тенденциите в света и у нас са едни и същи. Обмена на стоки и услуги, движението на хора и информация е толкова бързо, че възникващите творби, иновации и нововъведения се разпространяват понякога дори мигновенно, а с тях и съпътстващите ги проблеми и конкуренция за извличане на максимална полза.  На полето на интелектуалната собственост, наличието на конкуренция е реален фактор и ако не сме събудени, няма да чуем музиката, която се свири, най-образно казано. Ние в България не винаги добре разбираме, че не само заобикалянето на съществуващите права е лесния начин на съществуване; че ограничаването на чуждите права ще ни донесе успех. Имам чувството, че нямаме достатъчното самочувствие, че можем да използваме правата на интелектуална собственост в наша полза и да извличаме максималната изгода за себе си използвайки създадените правила. Сама по себе си системата за интелектуална собственост е създадена, за да носи със себе си ползата за творците и тези които са инвестирали в тях.

Казвате, че според Вас системата за защита на авторски права и интелектуална собственост носи ползи, но в България не всички са убедени в това.

Да, при нас основния проблем е в разбирането и проблема се задълбочава от това, че по темата не се говори или поне не се говори достатъчно.  Ето например в днешния ден – световен ден на интелектуалната собственост – държавната администрация е в почивка – днес е неделя – те не са се събудили, не са станали и не призовават никой да застане в подкрепа на музиката. Личният пример е заразителен – днес единствено IPBulgaria.bg ще разпространи празничното си послание – на страниците на портала и сайта за авторско право CopyRights.bg,  чрез бюлетина си и в социалните мрежи; Утре и Университет по библиотекознание и информационни технологии ще проведе семинар на тема “Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации”, а държавната администрация отново ще проспи и този ден.

С промяна в поведението на държавната администрация ли според вас трябва да се започне?

Националната политика според законите на държавата се води от нейната администрация в областта на интелектуалната собственост. В света има консенсус по темата интелектуална собственост – това е тема, която изисква най-високото държавно участие и за това в рамките на ООН е създадена Световната организация за интелектуална собственост – там се дискутират всички въпроси, координират се и се създават международни споразумения и договори. В България години след този световен консенсус ние не сме започнали дори дискусията, за това че ни е необходим единен държавен орган за интелектуална собственост – България няма единна администрация, комисия или съвет по интелектуална собственост. Днес индустриалните права се регистрират в Патентно ведомство, което по скоро е ведомство за търговски марки (патентните заявки са минимален брой), необходимо е поне името на това ведомство да съответства на функциите му. Съществува дирекция авторско право в Министрество на културата, на която са възложени и функциите на регулатор в областта на авторското право – странно припокриване на компетенции и отговорности в контекста на принципа на конфликта на интереси – Министерство на културата е ползвател на авторски права, в същото време и регулатор и административно-наказващ орган. Не докрай изяснени остават функциите на ИАСАС и Министъра на Земеделието в защитата на новите сортове растения и породи животни и субординацията им с Патентното ведомство.

Вие говорите за необходимостта от създаване на Ведомство за интелектуална собственост, по примера на много други държави в света ли?

Да, именно новия прочит на тенденциите в областта на интелектуалната собственост, членството ни в Европейския съюз и максималната полза, която трябва да се извлече за българските творци, индустрия и инвеститори в страната ни изискват обединяване капацитета на администрацията  в национално ведомство по интелектуална собственост. Обединения капацитет на администрацията ще позволи предоставянето на навременни конкурентни информационни услуги за творците, изобрететелите и инвеститорите; разгръщането на цялостна информационна среда, реална оценка, финансова подкрепа и пазар на IP обекти и достъпност на системата за българските лица, без да се създават преференции за чуждите заявители и ползватели.

Какво бихте пожелали на читателите на IPBulgaria.bg на Световния ден на Интелектуалната собственост?

„Get up, stand up. For music” – “Събуди се. Стани за Музиката” нека не пропускаме утрото, събуждайки се за новостите, нека слушаме музика, нека слушаме българска музика – Радо Михов е един добър пример за това, нека се заслушаме в музиката на творбите на българските автори – Вероника Денева написа за нас „Един друг живот”, „Сценарий за бъдеще” и „Живот на паралел”; музиката е вдъхновение и необходимост за танците, които ни пресъздава Зорица Радловска, за фотографиите на Росен Александров, за Митко Цонев и за всички нас.

Честит Световен ден на Интелектуалната собственост!

Материалът “Събуди се, Стани за Музиката” е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дял на оригиналните продукти и услуги

Ивестиции в нови продукти и услуги

Творческите индустрии са изключително иновативен сектор на икономиката – повече от половината от фирмите инвестирата значителна част от печалбата за създаването на нови продукти и услуги. Водят секторите фотография и софуер, като при първия това очевидно е стратегия за справяне със икономическите затруднения свързани с прехода към дигитални технологии.

Нематериални активи и приходи от тях

Творческия сектор се характеризира с висок дял на нематериалните активи – авторски и сродни на тях права, патенти, търговски марки и други. Най-голям дял фирми притежаващи значими нематериални активи има в секторите софтуер, рекламната дейност, музика театър и опера, книгоиздаване и печат.

Приходи от авторски права и друга интелектуална собственост

Делът на фирмите, притежаващи интелектуална собственост и други нематериални активи е по-малък от тези, които са успели да получат приходи от тях.

Това е косвено свидетелство за съществуващите проблеми в областта на защитата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост в страната, както и за необходимостта от развитие на специфични умения в управлението на нематериалните активи.

Въпреки трудностите, в България постепенно възниква пазар на интелектуална собственост – почти ¼ от фирмите са инвестирали в закупуване на нейни продукти. Със стойности над средните се открояват се три сектора – радио и телевизия, софтуер и производство на кино и видеофилми, и в по-малка степен сектор архитектура.

Пиратството на интелетуална собственост

Косвен индикатор за сериозните проблеми при защиата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост е липсата на сериозни затруднения в работата на фирмите, които не притежават авторски права, лицензи и други форми на интелектуална собственост върху ползваните от тях продукти и услуги. Това е създало проблеми в бизнес отношения при едва 12% от фирмите.

The post Авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторски и сродни права – основа на творческите индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Изтекли авторски права

След изтичането на законния срок на защита на авторските права – 70 години след смъртта на автора или последния преживял съавтор на произведение, и същевременно на сродните права – 50 години след изпълнението или издаването на произведението, то става общодостъпно за всякакъв вид използване. Остават гарантирани само следните права на автора (чл. 15, ЗАПСП):

– да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

– да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

Разбира се , след смъртта си авторът не може да „иска“ признание, но е прието, името му или творческият му псевдоним да бъдат отбелязани при използването.

Примерите за такива произведения са много, но на практика това са предимно класически и ранни джаз, суинг и др. произведения от началото на 20-ти век, тъй като авторът на най-скоро освободилите се от авторски права произведения е починал през 1943 година (преди 70 години).

Фолклорна музика

Според чл.4 на ЗАПСП, фолклорните творби не са обект на авторското право. Те нямат обособен автор и могат да се изпълняват свободно и използват за всякакви цели.

Въпреки, че са освободени от авторски права, понякога при накърняване на имиджа и доброто име на народа и народното творчество, държавата може да се намеси и да поиска дадено произведение, преработка на фолклорно произведение, да бъде спряно от разпространение, да се търси някакво морално възмездие – публично извинение или др.

ВАЖНО! Фолклорните произведения са освободени само от първични АВТОРСКИ права. Не трябва да се забравя, че когато някой изпълнител изпее/изсвири, и продуцент запише дадено фолклорно произведение, те притежават сродни права върху записа. При преработка и аранжимент на фолклорно произведение, преработващият получава авторски права върху преработката.

Използване на музика при специални обстоятелства

В глава пета на ЗАПСП обстойно са описани случаите в които не се дължи възнаграждение за използването на музика, или се дължи само компенсаторно такова.

Основни примери за такова използване, винаги с нетърговска цел, са:

– цитиране на текст на произведение;

– използване на части в новинарски емисии и предавания;

– с цел масово осведомяване;

– за учебни цели;

– временно записване в радио и телевизия за целите на медията;

– на религиозни и организирани от публичната власт церемонии;

– други действия, без икономически интерес.

Свободно е и възпроизвеждането (копирането) на музика за лични нужди, но за възможните копия авторите биват обезщетени с компенсаторни отчисления при вноса на потенциални носители на музика – касети, дискове, харддискове, записващи устройства и др.

АВТОР: Радо Михов

Материалът СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА МУЗИКАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.