Автор: Даниела Сапунджиева
Източник: http://ipplanet.blog.bg/

Какво точно казва Закона за авторското право и сродните му права

Едно от правата на всеки автор е да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Според ЗАПСП до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

Всяко произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно. До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението. Тази разпоредба не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.

Авторско право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

Авторско право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.

Материалът Правим ли разлика между авторско право и авторство? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като издавана два пъти авторка сте имали възможност да преговаряте и подпишете договор за възнаграждение срещу авторски права на вашите книги. Доколко сте запозната с правата си и законовата уредба (ЗАПСП) ?

Честно казано, не съм особено запозната със законовата уредба. Преди време бях чела книга, чиято цел беше да просветли все още неиздаваните автори на литературни произведения какво могат да очакват като издателски процес и права. Когато се запознах с първия си договор за издаване на роман, видях, че всичко съвпада с написаното от книгата, затова не се притесних. Тъй като издателската къща, с която работя, се оказа изключително коректна, разписах и следващите договори без притеснение.

Какво мислите за пазара на книги в България? Има ли интересни български автори или се чете предимно чуждестранна литература?

Пазарът на български книги определено се развива. Преди десет години не четях никакви български автори, освен задължителните в училище. А за последната година съм се запознала с поне шест български романисти, като голяма част от тях докоснаха сърцето ми.

А купуват ли си хората книги? Ситуацията с авторските права в България позволява свободно да се използва пиратско съдържание в Интернет. Въпреки електронните четци и таблетите, може би хората все пак предпочитат платено оригинално книжно издание, вместо файл в интернет или?

Не мисля, че има значение дали се чете на хартия, на четец или на компютър, важното е да се чете. Ако един човек прочете интересна за него книга в Интернет, вероятността да си я купи после в книжен вид или да я подари на някой е голяма. Според мен писателите не са толкова сериозно засегнати от развитието на технологиите, така, както музикантите, например.

Какво мислите за онлайн дистрибуцията на книги? Бихте ли направили и продавали електронни издания на Вашите книги?

Аз вече имам договор за издаване на книгите ми и онлайн. Подкрепям я. Както казах, важното е да се чете.

Каква роля изпълнявате като авторка на книги в днешния дигитален свят?

Изпълнявам ролята на изкуството. Старая се с творбите си да докосна душите на хората. Не мисля че дигиталният свят пречи по някакъв начин на развитието на литературата.

Как възприемате творчеството като дар, труд, радост – какви епитети бихте използвали за Вашето самоопределяне като писател?

Творчеството е дар, труд, и радост, и мъка. Дисциплина, много дисциплина. Да се върнеш изморен от работа и въпреки това да седнеш и да напишеш поредните страници. Да намериш мотивация да го направиш, въпреки че никой не ти е дал краен срок, никой не те кара да го правиш. Писането на роман е творчество, да, но и много упорит труд. Не се случва за два дни, случва се за безброй много дни и повече прилича на проект.

Къде  е по-лесно да се живее – в реалния или в измисления свят? Отдава ли Ви се да творите и в реалния свят, както имате правото да правите в измислените от вас такива?

Реалният свят се построява всеки ден от въображението. Всичко, което е реалност днес, преди време е било само в съзнанието на някой. Не бих могла да различавам двата свята.

Винаги ли сте искали да сте писател?

Не, като малка исках да стана манекенка.

Творчеството за лично удоволствие или за задоволяване на потребителя е?

И двете. Много внимавам какво поднасям на читателя. Стремя се проблемите, които поставям в романите си, да са интересни и за мен, и за читателите. Не бих си позволила да задоволявам единствено собствените си творчески потребности, поне не и в произведенията, които пиша, за да издавам.

Какъв стил/насоченост са вашите първи две книги и ще продължите ли в него?

Първите две книги поставят съвременни проблеми, пред които се изправят най-вече младите жени. Стилът е лек, на моменти дори лековат. Третият ми роман е в друга стилистика. Не съм се стремила към него нарочно, но минаха четири години от написването на втората ми книга, и просто съм се променила. Това неизбежно се отразява и на творчеството ми.

Кажете ни малко за Вашата излизащата от печат скоро, трета книга?

Третият ми роман се казва „Живот на паралел” и излиза на пазара в края на месец май. Книгата разглежда въпроси като: Докъде си готов да стигнеш в името на успеха? Могат ли незавършени хора да изградят една завършена любовна история? И също: Трябва ли ни успехът на всяка цена, ако намерим човек, който да ни обича заради това, което сме?

По представянето й работите с Радо Михов, който познаваме с хитовата му песен за айряна и баницата от телевизионния екран. Какво сте намислили?

С Радо просто продължаваме традицията. Той написа две песни по впечатления от първите ми книги. Радо свири в група SLAFF и всъщност е автор на сериозни поп и рок парчета. Песните му по моите  книги са в същата стилистика. Този път обаче, за песента от третата книга, искаме да достигне до повече хора. Песента се получава много добре и се надявам, че ще се хареса на много хора.

Възнамерявате ли да преведете някоя от книгите? На какъв език мислите, че иска да я прочете светът след българския?

Аз имам много намерения в тази посока и вярвам, че с подкрепата на Бог ще се осъществят. Бих искала следващият език, на който да прочетат книгите ми, да е английски, естествено. Най-достъпен е за голяма част от хората.

The post Разговор с талантлива българска авторка по повод Световния ден на интелектуалната собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Разговор с талантлива българска авторка по повод Световния ден на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Заглавията са резултат от творческата дейност защото:

Заглавията на книгите са продукт, който е резултат от творчество, защото има наличие на определено целенасочено действие или усилие., което предполага постигането на конкретен резултат, а именно книга с конкретно заглавие на корицата. Следователно изключва се субективизмът относно преценката дали заглавията са обект на авторско право или не. Достатъчна мярка за правопораждащия ефект е наличието на творчество и пазароспособност на книгите продавани под техните заглавия.

Оригиналността на заглавията на книгите предполага наличието на творческата дейност и усилия (известният роман „Сто години самота“ е добър пример за това).

Възникването, упражняването и закрилата на авторските права е в пряка връзка с техните заглавия като носители на оригиналност, творчество и индивидуалност, която придават на книгите. Следователно може да се приеме, че заглавието на една книга е пазарната опаковка на нейното съдържание (в електронните книжарници книгите се купуват, чрез изписване и избор на техните заглавия).

Заглавието на една книга води до асоциация с нейното съдържание или автор, т.е. заглавията идентифицират книга, а не източник (романът на Хемингуей „Старецът и морето”, описва стар човек и историята му с морето).

Книгите представляват литературни произведения и всеки един оригинален елемент от тях, включително илюстрациите и заглавието попадат под общата закрила на ЗАПСП.

Заглавието е неизменна част от книгата, което подлежи на номериране в международна система за стандартно номериране на книги ISBN, при която има идентификатор на заглавието (това е поредният номер на книга, издадена от едно издателство).

На базата на твърденията изложени до тук може да се направи категоричен извод, че заглавията на книгите са неделима част от книгите и поради всички функции и характеристики, които изпълняват попадат под закрилата на ЗАПСП.

Интересен случай във връзка с авторските права върху литературни произведения е случаят с издателство, което издава книги по всички правила на закона и бизнеса и в последствие е наказано за своята напълно легална дейност от орган за защита правата на индустриална собственост в лицето на Патентно ведомство на Р. България. Наказано, защото издава на българския пазар поредица от малки книжки по размер със заглавия: „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта” и „Малка книжка за моя татко”, което според Патентно ведомство представлява използване на регистрирана от тях чужда търговска марка „малка книжка за ….”.

Административно наказателните действия са образувани независимо от всички доказателства за съществуването на авторски права върху въпросните издания. А именно:

Малките книжки са издадени от българското издателство по силата на лицензионен договор със световно известно издателство. Българското издателство е закупило авторските права върху четирите издания. Авторските права са регистрирани в British Library и Библиотека Нютон, Университета в Кеймбридж преди десет години, т.е. много по- рано от дата на регистрация на марката.

В случая е налице защита на търговска марка, чрез незачитане и отмяна на авторски права-абсолютен правен прецедент.

Първо защото търговската марка е обект на индустриална интелектуална собственост с практически безсрочна закрила. а авторското право е с ограничен срок на закрила, след изтичане на който литературните произведенията, включително книгите с техните заглавия стават свободни за използване от всеки.

Второ защото регистрацията на търговска марка „малка книжка за…”, се състои от думи станали обичайни в говоримият български език, (което автоматично означава, че не може да бъде регистрирана като отличителен знак, а въпреки това е) и това означава, че се придобива монопол върху думите МАЛКА, КНИЖКА, ЗА ……. ,за неограничен период от време, което напълно и абсолютно противоречи на смисъла на авторско правна закрила върху изданията, възникнала десет години по-рано.

Трето защото съществуват доказателства за приоритетно използване на заглавията на издадени книги, а регистрацията на търговска марка е с много по-късна дата. Следователно няма как потребителите да свързват книгите на маркопритежателя с книгите на издателството.

Всичко това означава, че потребителите не могат бъдат въведени в заблуждение относно произхода на книгите. Заглавията на книгите „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта”,  „Малка книжка за моя татко” са описателни относно съдържанието и размера на книгите и по никакъв начин не представляват използване на регистрирана търговска марка„малка книжка за….”.

При проверка на съществуващи подобни книжки със заглавия, в които се съдържат думите малка, книжка , за се оказва, че в регистъра на Народна библиотека фигурират:

–         „малка книжка за България”, 1998

–         малка книжка за „Храм паметник Шипка”

–         малка книжка за азбуката;

–         малка книжка за мен

–         малка книжка за оцветяване на издателство „Хермес”

–         малка книжка за оцветяване; ДОМАШНИ ЖИВОТНИ

Пример от европейската съдебна практика също потвърждава, че използването на думи в заглавията на книги, които съществуват като думи в регистрирана търговска марка, не нарушават права на маркопритежател, а именно:

Името на музикалната банда WET WET WET е регистрирана търговска марка. Бандата дава под съд издател, който издава биографична книга за бандата, която се казва WET WET WET A Sweet Little Mystery”, за неправомерно използване на търговката марка. Според ответника /издателя единствената търговска марка използвана върху изданията е регистрираната търговска марка на неговото издателство.Според издателят думите WET WET WET използвани в заглавието на изданието не представляват използване на търговската марка.

Съдията по делото допуска изданието на пазара, защото преценява, че думата WET (влажен, мокър) е обичайна за говоримия английски език и въпреки нейното трикратно повтаряне, не представлява използване на чужда търговската марка. Съдията постановява, че използването на думите WET WET WET в заглавието на биографичната книга не представлява нарушение, тъй като заглавието описва съдържанието на книгата, т.е., ако се използват думи станали обичайни в езика на една държава, използването им в заглавия на книги по никакъв начин не нарушава правата на собственици на регистрирани търговски марки.

Пред държавните институции отговорни за защитата на авторски права и на права на индустриална собственост се поставят следните въпроси:

 Може ли да се позволи с участието на държавата нарушаване на свободната конкуренция и правото на свободно изразяване чрез регистрирането на търговска марка съдържаща думи от заглавия на литературни произведения?

Как е възможно тези бизнес базиран на авторски права да бъде унищожаван от държавен орган в лицето на Патентно ведомство, чрез незачитане и отмяна на тези права?

Може би ако се разработят предложения за изменение и допълнение на ЗАПСП и заглавията на литературни произведения са добавят като обект на закрила, заплахата за бизнеса на издателствата няма да е толкова осезаема.

Автор

Даниела Сапунджиева

Материалът Заглавията на книгите като обект на авторско право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.