Международна асоциация за защита на интелектуалната собственост

Конгрес Милано 2016 г.
Приета резолюция
20 Септември 2016 г.

Резолюция
2016 – Предмет на изследване (Дизайни)
Изисквания за защита на дизайни

Хронология:

1)   Настоящата Резолюция засяга дефинирането и изискванията за защита на дизайни с конкретен фокус върху ролята на функционалността. Защитата на “частични дизайни” (напр. част или части от цял продукт) остава извън обхвата на настоящата Резолюция.

2)   Съгласно Член 5 от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, индустриалните дизайни трябва да бъдат защитени във всички държави от Съюза. Член 25 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS) изисква членовете да предоставят за защита на независимо създадени индустриални дизайни, които са нови и оригинални.

3)   Обхватът на защитата на дизайна и ролята на функционалността по отношение на допустимост на тази защита са актуални и важни теми, съпътствани от значителна несигурност. Желателна е хармонизация в това отношение.

4)   Като се приема, че терминологията може да варира между различните юрисдикции, настоящата Резолюция се отнася до права за регистрирана или патентована интелектуална собственост (независимо дали е проучена или не), което защитава конкретно външния вид или декоративните елементи на даден предмет или промишлено изделие.

5)   Настоящата Резолюция не се отнася до това дали може да се цели независима защита на съставните визуални части на този цял продукт при регистрацията(те) на независим дизайн.

6)   За целите на настоящата Резолюция, термините функционален и функция се отнасят до техническата функционалност, не до “естетическата функционалност”, която произхожда от закона за търговските марки в някои юрисдикции.

7)   Получени са 43 доклада от Националните и регионални групи и от Независими членове на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост (AIPPI), които предоставят подробна информация и анализ относно националните и регионални закони, свързани с настоящата Резолюция. Тези доклади са разгледани от Главния докладчик на AIPPI и обобщени в Общ доклад.

8)   На Световния конгрес на AIPPI в Милано през септември 2016 г., предметът на настоящата Резолюция беше допълнително дискутиран в рамките на Комитет за проучване, а също и на цяла Пленарна сесия, което доведе до приемането на настоящата Резолюция от Изпълнителния комитет на AIPPI.

AIPPI взе следните решения:

1)   Защитата на дизайна трябва да е достъпна, посредством регистрация, за да защитава цялостния визуален вид (включително декоративни елементи) (Външен вид) на обект или промишлено изделие като цяло (Продукт).

2)   Предпочитаният термин за правото, посочено в параграф 1) е “Регистриран дизайн” и ще се използва по-долу.

3)   Като минимум, наличието на новост следва да бъде изискване за защита на Регистриран дизайн.

4)   Защита като Регистриран дизайн не слeдва да се дава за Външния вид на Продукт, който е продиктувана единствено от функционалните характеристики или функционалните атрибути на Продукта (Техническа функция). Защита като Регистриран дизайн следва да се дава за Външния вид на Продукт, дори и ако част от Външния вид е продиктувана единствено от Техническата функция на Продукта.

5)   Оценката на това дали Външният вид на даден Продукт трябва да се счита за продиктуван единствено от неговата Техническа функция, следва да включва като минимум:

а)           дали няма алтернативен Външен вид за Продукта, който би постигнал по същество същата Техническа функция, и по избор

б)          дали необходимостта от постигане на Техническата функция на Продукта е единственият релевантен фактор за постигане на Външния вид на Продукта.

6)   Регистрираният дизайн трябва да защитава Външния вид на даден Продукт, но не следва да защитава отделно или независимо никоя съставна визуална част от този Външен вид.

7)   При оценката на обхвата на защита на даден Регистриран дизайн, никакви визуални части от Външния вид на Продукта не следва да се изключват от разглеждане, дори и ако външният вид на такава част е продиктуван единствено от функционалните характеристики или функционалните атрибути на такава част от Продукта, но такива части може да бъдат с по-малка тежест при оценката. Докато функционалните характеристики или функционалните атрибути, на която и да е такава част не следва да бъдат защитени, всички визуални аспекти на тази част, включително нейния размер, позиция и пространствено съотношение, които се отнасят до Външния вид на Продукта, следва да бъдат взети предвид, когато се оценява обхвата на защита на Регистрирания дизайн.

Congress Milan 2016
Adopted Resolution
September 20, 2016

Resolution
2016 – Study Question (Designs)
Requirements for protection of designs

Background:

1) This Resolution concerns the definition of and the requirements for the protection of designs, with a particular focus on the role of functionality. The protection of „partial designs“ (i.e. a portion or portions of a whole product) is outside the scope of this Resolution.

2) Pursuant  to  Article  5 quinquies of  the  Paris  Convention  for  the  Protection  of Industrial Property, industrial designs shall be protected in all the countries of the Union.  Article  25  of  the  Agreement  on  Trade-related  aspects  of  Intellectual Property  Rights  (TRIPS)  requires  members  to  provide  for  the  protection  of independently created industrial designs that are new or original.

3) The scope of design protection, and the role of functionality in relation to eligibility for that protection, are current and important topics surrounded by considerable uncertainty. Harmonisation in these respects is desirable.

4) Recognising  that  terminology  may  differ  between  jurisdictions, this  Resolution addresses a  registered  or patented  intellectual  property  right (whether  or  not examined) that specifically protects the outward appearance or ornamentation of an object or article of manufacture.

5) This Resolution does not address whether independent protection for constituent visual portions of  that  whole  product may  be  pursued  in  independent design registration(s).

6) For the purposes of this Resolution, the terms functional and function refer to technical functionality,  not  „aesthetic  functionality“,  which  has  its  origins  in trademark law in certain jurisdictions.

7) 43 Reports were received  from  AIPPI’s  National  and  Regional  Groups  and Independent  Members  providing  detailed  information  and  analysis  regarding national  and  regional  laws  relating  to  this  Resolution.  These Reports  were  reviewed by the Reporter General of AIPPI and distilled into a Summary Report (See below links.)

8) At the AIPPI World Congress in Milan in September 2016, the subject matter of this Resolution was further discussed within a Study Committee and again in a full Plenary Session, which led to the adoption of the present Resolution by the Executive Committee of AIPPI.

AIPPI resolves that:

1) Design protection should be available, by way of registration, to protect the overall visual appearance (including ornamentation) (Appearance) of an object or article of manufacture as a whole (Product).

2) The preferred term for the  right  referred  to  under paragraph 1) is  „Registered Design“ and is used hereafter.

3) At a minimum, novelty should be a  requirement  for  protection of a  Registered Design.

4) Protection as a Registered Design should not be available for the Appearance of a Product that is dictated solely by the Product’s functional characteristics or functional attributes (Technical Function). Protection as a Registered Design should be available for the Appearance  of  a  Product  even  if a portion of the Appearance is dictated solely by the Product’s Technical Function.

5) The assessment of whether the Appearance of a Product should be considered dictated solely by its Technical Function should include at least:

a) whether there is no alternative Appearance for the Product that would obtain substantially the same Technical Function, and optionally

b) whether the need to achieve the Technical Function of the Product was the only relevant factor when the Appearance of the Product was arrived at.

6) A Registered Design should protect the Appearance of a Product, but should not protect separately or  independently  any  constituent  visual  portions  of  that Appearance.

7) In the assessment of the scope of protection of a Registered Design, no visual portion of the Appearance of the Product should be excluded from consideration, even if the appearance of any such portion is  dictated  solely  by  the functional characteristics or functional attributes of any such portion of the Product, but such portions  may  be  given less weight  in  the  assessment. While the functional characteristics or functional attributes of  any  such  portion should  not  be protected, all visual aspects of such portion, including its size, position and spatial relationship relative  to  the  Appearance  of  the  Product, should be  taken  into account when assessing the scope of protection of the Registered Design.

Материалът Изисквания за защита на индустриални дизайни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

До:
Г-н Божидар Лукарски Министър на икономиката

Копие:
Проф. Камен Веселинов Председател на Патентно ведомство на Република България

ОТКРИТО ПИСМО

Относно:
Проект на Закон за представителите по индустриална собственост

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 03.06.2015г. депозирахме в деловодството на Министерство на икономиката, както и в Патентно ведомство на Република становище е вх. № 08- 01-84/03.06.2015г. на „Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост” (БНГ на AIPPI) по последната версия на законопроекта на Закон за представителите по индустриална собственост (Проекта), който беше публикуван на 20.05.2015г. на уебсайта на Патентно ведомство, както и в Портала за обществени консултации, поддържан от Министерски съвет.

Становището ни остро критикуваше Проекта, особено в частта с отпадане на задължителното членство в Камарата на представителите по индустриална собственост, която, съгласно информацията от уебсайта на Патентно ведомство, е била предложена именно от Министерство на икономиката.

Както разбрахме, впоследствие и други организации обединяващи правоносители и/или професионалисти в областта на индустриалната собственост са изразили в писмен вид негативното си отношение по този въпрос, което само затвърждава убеждението ни, че предложението на Министерство на икономиката е дълбоко погрешно и категорично няма да доведе до постигане целите на закона, така както те са разписани в мотивите за неговото приемане.

За съжаление, повече от месец след депозиране на становището ни, държавната администрация в лицето на Министерство на икономиката и Патентно ведомство обезпокоително мълчи. Не са предприети какви го и да е мерки за реално обсъждане на становищата на професионалните организации, още по-малко има индикации, че те ще бъдат възприети от вносителите на законопроекта. Всъщност, до реално обсъждане на законопроекта никога не се е стигало, независимо от множеството критики, изразени публично през годините срещу почти всичките негови части. Създава се впечатлението, че той се прокарва въпреки и едва ли не в опозиция на становището на преобладаващата част от лицата, чиято професионална дейност ще регламентира и които са най-заинтересовани да се приеме един добър и работещ закон.

Всичко това мотивира Българската национална група на AIPPI да напише настоящото открито писмо, към което се присъединиха колеги – представители по индустриална собственост, споделящи изложеното в него.

Независимо, че според нас Проектът има нужда от сериозно прецизиране, за което сме готови да предложим експертна помощ и конкретни решения за законови текстове, настоящото писмо представя единствено отношението ни към въпроса със задължителното членство в Камарата на представителите по индустриална собственост, така както сме го изразили в предходното ни становище, въпрос който според нас е от фундаментално значение и определя цялостния смисъл от приемане на закона.

Членство в Камарата на представителите по индустриална собственост (чл.З ал.4, чл.58 и чл.60 от Проекта).

След повече от четири години дискусии по законопроекта, по един от въпросите, по които консенсусът в професионалната общност е в най-висока степен, Министерство на икономиката предлага решение, което е напълно необосновано и не кореспондира, пито с правната регламентация на сходни по естеството си професии в България, нито е добрите практики у нас и в чужбина.

По същество, настоящата версия на законопроекта, макар и крайно непрецизирано, предвижда, че представителите по индустриална собственост не са задължени да членуват в Камарата. Това решение противоречи на възприетото още в първата версия на законопроекта през 2011г. и последователно подкрепяно, както от професионалната общност, така и от Патентно ведомство. Съгласно съпровождащата последния законопроект информация, това предложение е па Министерство на икономиката, като в мотивите на законопроекта по този въпрос е казано единствено че „членството в Камарата не е задължително “, без да сс излагат каквито и да е съображения в подкрепа на предложената промяна.

БНГ на AIPPI изразява категоричната си позиция против така предложеното законодателно решение.

Представителите по индустриална собственост, вписани в Регистъра следва задължително да членуват в Камарата.

Противното обезсмисля превръщането на професията в „регулирана“ по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации, какъвто подход е избран съгласно мотивите на законопроекта, и каквото от много години е желанието на професионалната общност. Впрочем, от разпоредбите на Закона за признаване на професионалните квалификации е видно, че задължителното членство в професионална организация е един от фундаментите на понятието „регулирана професия“ и изобщо не е чуждо на българското право.

Задължително членство в професионална или съсловна организация е предвидено за упражняването на редица дейности или професии у нас – адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лекари и лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, т.е. все дейности или професии със сериозна обществена значимост, упражняването на които законодателят е преценил, че следва да бъде стриктно регулирано. Общото между тях (а и в самата философия на регулирането им) е законодателното виждане, че лицата упражняващи ги, следва да притежават определена правоспособност (гарантирана от държавата) и да са вписани в съответен публичен регистър. Но, отношенията между отделните практикуващи, включително въпросите свързани с професионалната етика и отговорност, следва да бъдат предмет на саморегулиране, което може да бъде адекватно обезпечено единствено чрез задължително им членство в съответна съсловна/професионална организация, която има за цел поддържане на високо равнище в съответната (професионална) област.

Тази философия беше изначално заложена в проекта за Закон за представителите по индустриална собственост и, както вече посочихме, се споделя от болшинството от практикуващите в областта специалисти. Предложените от Министерство на икономиката промени в концепцията представляват пълно отстъпление от философията и, освен че са необосновани, са лишени и от каквато и да е правна и житейска логика.

Следва да се отбележи, че с изключение на Великобритания, всички държави – членки на Европейския съюз, в които има установени със закон професионални организации на представителите по индустриална собственост са решили въпроса в полза на задължителното членство в съответната професионална организация, без очевидно да го разглеждат като необоснована бариера пред пазара. Такъв е случаят в Австрия, Чехия, Кипър, Германия, Испания, Франция, Хърватска, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Румъния. Ето защо считаме, че няма абсолютно никаква причина България да се отклонява от тези добри европейски практики, още повече че е възприела задължителното членство по отношение на други регулирани професии, които подобно на тази на представителите по индустриална собственост са със сериозна обществена значимост.

Утвърждаването на високи професионални и етични стандарти от страна на Камарата, които да се прилагат от всички упражняващи професията е невъзможно без специфичното й признаване от страна на държавата за представителна организация на тези лица, признаване, което обаче следва да е реално, а не номинално, и което следва да бъде ефективно гарантирано от закона посредством механизми изключващи омаловажаването й като „представителен орган“. Една от целите на закона, (видно от мотивите към законопроекта), е да „премахне фрагментацията на гилдията, произтичаща от създадените множество различни сдружения“. Тази цел не би била постижима, ако членството в Камарата е доброволно, тъй като би я превърнало в поредната, макар и малко по- авторитетна организация на професионалисти в областта.

Предвид изложеното, настояваме проектът за Закон за представителите но индустриална собственост, включително в частта за задължителното членство в Камарата на представителите по индустриална собственост, да бъде подложен на реален дебат с активното участие на професионалните среди и съответно преработен и прецизиран преди внасянето му за обсъждане в Министерския съвет.

Искрено се надяваме, че няма да допуснете предлагането и приемането на един откровено неработещ закон, който не само, че не решава проблемите пред сектора, а напротив, изкуствено ги създава.

Отново заявяваме желанието и готовността си да участваме в обсъждането и изготвянето на финален проект на Закон за представителите по индустриална собственост, който да е съобразен с европейската практика в областта и очертан от опита на лицата, реално упражняващи тази професия.

С уважение,

Ивета Борисова
           Председател на Управителния съвет
           на БНГ на МАЗИС

Материалът Открито писмо относно Проект на Закон за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проектът е публикуван за обсъждане на 18.12.2014 и срокът за обсъждане приключва на 12.1.2015 г.

Тъй като до момента няма обществено обсъждане от патентно ведомство и тъй като времето за обсъждане съвпада с коледно-новогодишните празници Ай Пи България кани всички заинтересовани да изпратят становищата си и коментарите си по законопроекта на мейл адрес office@ipbulgaria.com.

Всички становища и коментари ще бъдат обобщени и ще бъдат изпратени на Министерски съвет в превидения в обявлението срок.

Цялата информация за проекта:

„Проектът на Закон на представителите по индустриална собственост е изработен  с оглед необходимостта от уреждане на по-високо нормативно ниво на отношенията, свързани с дейността на лицата, упражняващи тази професия. Натрупан е достатъчно опит от 1993г., което дава възможност за по-подробно законово уреждане на отношенията в тази професионална гилдия.

При регламентирането на дейността на представителите по индустриална собственост в предложения законопроект е избран подходът за превръщането на професията в „регулирана” по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации. Режимът при регулираните професии изисква специален закон, какъвто е предлаганият, който да определя изискванията за професионална квалификация и получаването на правоспособност.

Предложеният законопроект цели и да приведе националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива  на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации.

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар забранява въвеждането в законодателството на държавите членки на дискриминационни изисквания към доставчиците на услуги, свързани с националност и местожителство в рамките на определена територия. Поради това този закон предвижда достъп до професията да имат както местните лица, така и представители, упражняващи професията в други държави членки на ЕС, държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

Този закон ще се прилага за лицата, които ще извършват представителство по отношение на обектите на индустриална собственост в България постоянно, както и по отношение на тези, които временно или еднократно ще предоставят такива услуги на нашата територия. За последните е предвиден специален (облекчен) режим съгласно изискванията на Директивата  относно признаването на професионалните квалификации. Заложените по отношение на тях изисквания и процедури за достъп до упражняването на тази регулирана професия са съобразени с Част втора на Закона за признаване на професионалните квалификации.

В проектозакона е съобразено и изискването на чл. 15 от Директивата за услугите относно регулираните професии, да не се налагат от държавите членки ограничения относно правната форма или собствеността на капитала на доставчиците на услуги.

Освен това, законопроектът урежда основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете й, нейните органи за управление, реда и условията за придобиване и упражняване на професията “представител по индустриална собственост”, поддържането на Регистър на представителите по индустриална собственост и вписванията в него. „

https://ipbulgaria.bg/wp-content/uploads/2014/12/Законопроект-за-ПИС-и-мотиви.pdf

Материалът Проект на Закон за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проекта е публикуван на официалния уебсайт на Министерски съвет. Ето и част от него:

Проект

Глава първа на Закон за представителите по индустриална собственост

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за придобиване и упражняване на професията “представител по индустриална собственост”, устройството организацията и дейността на Камарата на представителите по индустриална собственост и поддържането на Регистър на представителите по индустриална собственост.

Чл. 2. (1) Представител по индустриална собственост, наричан по-нататък „представител“, е физическо лице, което отговаря на изискванията на този закон, придобило е или му е призната професионална квалификация „представител по индустриална собственост” и е вписано в Регистъра на представителите по индустриална собственост, наричан по-нататък „регистър”. (2) Представител е и лице с право да упражнява професията в друга държава членка на Европейския съюз, в държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, което предоставя временно представителски услуги. (3) Професията представител по индустриална собственост може да се упражнява самостоятелно или в сдружение с други представители във форми, допустими от действащото законодателство.

Чл. 3. (1) Камарата на представителите по индустриална собственост, наричана по-нататък „Камарата”, е професионална организация, която представлява интересите, защитава правата и следи за спазването на професионалните задължения на представителите. (2) Камарата е юридическо лице със седалище в София. (3) Камарата води регистъра. (4) Всички представители, вписани в регистъра, членуват в Камарата.

Глава втора на Закон за представителите по индустриална собственост

ПРИДОБИВАНЕ И ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА ПРЕДСТАВИТЕЛ

Раздел І Условия за упражняване на професията

Чл. 4. Представител може да бъде всяко дееспособно лице, което: 1. е български гражданин или гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария; 2.притежава диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”, издадена от акредитирано българско висше училище, или призната съгласно българското законодателство диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”, придобита в чуждестранно висше училище. Представителите в областта на патентите и полезните модели трябва да са придобили изискуемата степен в някое от професионалните направления от областите на висше образование „природни науки, математика и информатика”, „технически науки”, „аграрни науки и ветеринарна медицина”, или професионалните направления „медицина”, „стоматология”, „фармация” или „право”. 3. има стаж за съответните обекти на индустриалната собственост най-малко 2 години, придобит в последните 10 години; 4. успешно е положило изпит за представител в областта на патентите, полезните модели и/или в областта на марките, промишлените дизайни и географските означения. Чл. 5. Представител може да бъде и лице, придобило право да упражняват професията в друга държава – членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако отговарят на изискванията на чл. 4, т. 1 и професионалната му квалификация е призната от Камарата.

Предоставяме на вниманието ви пълния текст на предложения от Министерски съвет проект за Закон за представителите по индустриална собственост.

ПРОЕКТ

Материалът Проект на Закон за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.