В Комисията за защита на конкуренцията е получен сигнал от Българска асоциация на рекламодателите (БАР) и Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА). В сигнала се посочва, че при изработване на произведение с рекламно предназначение от комуникационна агенция за рекламодател, в което участват актьори, възнаграждението за предоставяне на авторските права е значителна част от общата цена, като напр. при адаптация на рекламен клип с гласа на актьори това възнаграждение достига 30% от цената на рекламния клип. По информация в сигнала понастоящем комуникационната агенция (чрез продуцент-подизпълнител) договаря възнаграждението за предоставяне на авторски права с актьора (или негов представител) в зависимост от условията на пазара.

При извършения анализ КЗК установява, че процедурата по „предварителното обсъждане“ по смисъла на чл. 40е ЗАПСП, завършваща с приемането и утвърждаването от министъра на културата на тарифа за размера на възнагражденията, не се прилага по отношение определянето на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи при вторично използване на произведенията, вкл. и на аудио-визуалните произведения с рекламно предназначение. От друга страна, както вече е имала възможност да се произнесе, КЗК счита, че предвидената защита на правата на ползвателите от евентуално едностранно налагане на цени от страна на ОКУП чрез провеждането на процедурата на „предварително обсъждане“ по реда на чл. 40е цели обективност при определяне на размерите на възнагражденията и предотвратяване на възможността на ОКУП да определят едностранно цени за предоставяне на авторски или сродни права при вторично използване на произведенията. В същото време КЗК счита, че наличието на процедурата по чл. 40е не препятства възможността да бъдат приложени антитръстовите забрани, уредени в ЗЗК и ДФЕС, спрямо участниците на съответния пазар в случаи на координирано или едностранно антиконкурентно поведение от тяхна страна.

Материалът Становище относно Закон за авторското право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новото законово предложение в областта на авторското право – PROTECT IP Act (акт за защита на интелектуалната собственост) включва създаването на черен списък на „неблагонадеждни сайтове“ (сайтове, които предлагат защитено от авторското право съдържание нелегално на потребителите) като от доставчиците на интернет услуги ще се иска да блокират достъпа до тези сайтове.

Холивудските студия и звукозаписните компании настояват за приемане на законодателното предложението веднага. Същевременно интернет компаниите са изпратили писмо до  Конгреса на САЩ с предупреждение, че приемането на подобна промяна в законодателството в областта на авторското право ще бъде в тежест на тези компании и в определена степен ще застраши сигурността в интернет.

Интернет компаниите предупреждават Конгреса, че с приемането на PROTECT IP Act може да се наруши „деликатно равновесие“, поставено от Digital Millennium Copyright Act (закон за авторско правo в дигиталното хилядолетие), който ограничава  отговорността надоставчиците на онлайн услуги за нарушаване на авторски права от потребителите.

 Автор

Даниела Сапунджиева

Източник:

http://www.newsmax.com/Hirsen/SiliconValley-copyright-Internetpiracy-intellectualproperty/2011/06/27/id/401574

Материалът За по-силна защита на авторските права в интернет настояват холивудски компании е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Немският министър на културата Бернд Нойман обяви, че предстоят промени в закона за авторското право и сродните му права в страната. Според министъра безплатният достъп до защитено съдържание в дигиталната ера не бива да бъде за сметка на творците. Нойман също така посочи, че интернет доставчиците също трябва да носят част от ангажиментите за опазване на интелектуалната собственост онлайн и отговорността им да бъде по-голяма и ясна.

Нойман призова за създаването на постепенна система, наподобяваща закона HADOPI във Франция, която първо ще предупреди нарушителите, давайки им шанс да променят своето поведение, преди да се стигне до ефективни и сериозни правни последици, съобщи „Билборд“.

 САЩ: Правната комисия на Сената одобри закон срещу нелегалния стрийминг

 Правната комисия на Сената на САЩ одобри проектозакон, който ще превърне в углавно престъпление „стрийминга“ на защитено съдържание, което е нелегално придобито.

Проектът, познат като Commercial Felony Streaming Act се отнася до това, което някои законодатели наричат „вратичка“ в настоящите закони срещу нарушения на авторското и сродните му права. В момента е престъпление да сваляш или качваш защитено съдържание, но стриймингът не е изрично забранен.

Ако законът бъде приет, стриймингът с комерсиална цел на нелегално придобито съдържание, ще се наказва с до 5 г. затвор. Според проектозакона, санкцията ще се налага, когато „нарушението съдържа 10 или повече публични представяния по електронен път, в рамките на период от 180 дни, на една или повече защитени творби“.

Въпреки, че проектозаконът бе внесен в Сената миналия месец, въпросът за нелегалния стрийминг бе повдигнат в документ, разпространен от администрацията на президента Обама още през месец март. В него се споменава, че нелегалният стрийминг на съдържание не е засегнат в наказателното право и е нужно законодателите да подготвят нов закона, който да „изясни, че нарушението чрез стрийминг или чрез други подобни нови технологии, при определени обстоятелства представлява углавно престъпление“.

САЩ: Ще бъде представен нов закон срещу интернет пиратството – PROTECT IP

Американското правителство планира да предложи нов закон, имащ за цел да ограничи онлайн пиратството. Той ще носи името PROTECT IP (Preventing Real Online Threats to Economic Creativity and Theft of Intellectual Property Act, (в превод – Закон, предотвратяващ реалната онлайн заплаха срещу икономическата креативност и кражбата на интелектуална собственост) и ще има за цел да осигури на властите и правоносителите възможност за спиране на достъпа до нарушаващи правата сайтове, изземане на домейн имена и блокиране от страна на интернет доставчиците.

Законът ще въведе и правомощия за цензуриране на търсачките и спиране на източниците на средства към сайтове, за които нарушаващи авторските права.

„И правоприлагащите органи и правоносителите в момента са ограничени в мерките, с които могат да се борят със сайтовете, предлагащи съдържание и продукти, нарушаващи авторските права”, коментара сенатор Leathy.

 Норвегия – представен бе проектозакон срещу интернет пиратството 

В Норвегия бе представен проект за изменение на Закона за авторското право, целящ да ограничи Интернет пиратството. Министерството на културата в скандинавската страна обяви началото на консултации по проекта, като предложенията са за два основни вида мерки – блокиране на уебсайтове и опазване на данни онлайн.

Според текстовете, правоносителите ще могат да изискват от интернет доставчиците да отстраняват или да блокират достъпа до норвежки или чуждестранни страници, предоставящи съдържание, нарушаващо правата им.

Заповедите за блокиране на достъпа ще бъдат издавани от медийния регулатор или от съда. С това предложение, норвежкото правителство ще въведе успешно чл. 8.3 от Европейската Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Правоносителите също така ще бъдат улеснени в завеждането на дела срещу нарушители, като ще могат, след съдебно решение, да получат информация за самоличността на потребители, чийто интернет достъп е използван за извършване на нарушения срещу авторските и сродни права.

Франция: Според проучване, Законът ХАДОПИ променя даунлоуд навиците на потребителите

Изследване, проведено в края на Март установи, че прилагането на закона за „трите стъпки „Хадопи” срещу нелегалния даунлоуд е започнал да променя поведението на потребителите във Франция. Според проучването, в което са участвали 1500 интернет потребители, 7 % от анкетираните имат приятел или член от семейството, който е получил предупредителен имейл, а 72 % от тях в резултат са спрели или намалили нелегалното сваляне на защитено съдържание. 14 % от хората са отговорили, че това се дължи изцяло на новия закон Хадопи, а 27 % признават, че отчасти законът е повлиял на поведението им.

 Холандия: Правителството обяви предложения, насочени срещу интернет пиратството

Холандското правителство обяви, че обмисля предложения, насочени срещу интернет пиратството и по-специално даунлоуда от p2p мрежи за лично използване, който до момента не е бил нелегален в страната. Министъра на правосъдието и сигурността Фред Теевен обаче побърза да успокои гражданите, че не се предвижда въвеждането на мерки на постепенната отговорност или „трите стъпки”, но е твърдо решен да се бори с даунлоуда на музика, филми, игри и софтуер.

Испания: Министърът на културата обяви спешни мерки в помощ на развитието на легален пазар за творчески продукти

Според резултатите от скорошно проучване на Data Corporation в Испания, загубите от интернет пиратството за местната култура възлизат на 12 милиона евро само през 2010 г. Веднага след това културният министър на Испания обяви, че до 3 месеца ще обяви реформи, които да създадат условия и регулации за създаването на широко достъпни легални онлайн услуги, свързани с предлагането на творчески продукти.

Информацията е предоставена  от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) – национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI)

Материалът Промени в закона за авторско право в различни страни, свързани с опазването на авторски права в Интернет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Терминологично определение на база данни – представлява колекция от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин. В първоначалния смисъл на понятието, използван в компютърната индустрия, базата от данни се състои от записи, подредени систематично, така че компютърна програма да може да извлича информация по зададени критерии.

Проектът за първата система за бази от данни е бил започнат с цел управлението на данните за програмата Аполо на НАСА. Самата концепция за база данни възниква през 60-те години с реализацията на IMS, продукт на IBM, осигуряващ управлението на данни организирани в йерархии. По-късно през 1987 г. езикът за заявки към база данни, SQL, е стандартизиран. В днешно време, релационният модел е най-масово използвания в системите за управление на бази от данни.

Възможности за правна закрила на компютърните програми и  база данни

Съгласно действащото в България законодателство в областта на интелектуалната собственост възможностите за закрила на двата обекта са следните:

–         закрила на компютърните програми и база данни, чрез закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Това е най- често прилаганата форма за защита;

–         закрила на компютърните програми и база данни, като индустриална собственост, чрез патентната система;

–         закрила на компютърните програми и  база данни, чрез търговска тайна, чрез закон за конкуренцията.

Посочените възможности за закрила не са взаимоизключващи се, а са допълващи се с цел установяване на законен монопол върху двата обекта и опазването им от пиратско използване.

Компютърните програми и база данни като обекти на обекти на авторско право

В България компютърните програми се закрилят от закона за авторското право и сродните му права :”обект на авторско право е всяко произведение на литература, наука и изкуство, което е резултат от творческа дейност и е изразено под , каквато и да е обективна форма като литературни произведения, включително произведения на техническата литературата, на публицистиката и компютърните програми”. За да се закрилят компютърните програми са необходими две условия: оригиналност на набора от инструкции и команди и представяне на компютърните програми върху материален носител или на действието им пред публика.

Авторски права върху компютърните програми принадлежат на лицето, което е създало програмата, това може да бъде авторът или работодателят.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на програмата;

–         зареждане на програмата;

–         изобразяване на програмата върху екран;

–         изпълняване на програмата;

–         предаване на програмата на разстояние;

–         съхраняване на програмата е паметта на компютър;

–         превеждане на програмата;

–         преработване на програмата;

–         внасяне на изменения в програмата.

В България база данни също се закрилят ЗАПСП и по- конкретно като сборни произведения. Условията за предоставяне на закрила на базата данни  е да са резултат от собствен подбор и подреждане.

Авторски права върху база данни принадлежат на лицето, което е подредило съвкупността от данни.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на базата данни;

–         изобразяване на базата данни върху екран;

–         предаване на базата данни  на разстояние;

–         съхраняване на базата данни в паметта на компютър;

–         преработване на базата данни;

–          внасяне на изменения в базата данни;

Въпросите свързани с определяне на авторското право върху компютърни програми и бази данни са подробно представени във видео материал, авторите, на който са Таня Точева и Диана Караджова за адв. дружество „Точева и Мандажиева“

http://www.youtube.com/watch?v=i3fwnBLI4Gw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=kMWZjr2GISk&feature=related

www.tmlawoffice.bg

Интересен случай от съдебната практика, който илюстрира значението на авторскоправната закрила на база данни е делото „Апис” срещу „Лакорда“. Делото в Люксембург бе образувано в началото на 2008 г. по искане Софийския градски съд.  Ищецът по делото фирма „Апис“, е производител на правно-информационни системи. Ответник по делото е „Лакорда“ АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис“.

Според ищеца „Апис“ ответникът „Лакорда“ е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни и по-точно базите данни на продуктовите модули „Апис Право“ и „Апис Практика“. В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира за обезщетение в максималния размер.
В решението си Съдът в Люксембург потвърждава, че юридическите бази данни, подобно на всички останали бази данни, са обект на правна закрила, независимо от обстоятелството, че са съставени от официални, публично достъпни документи, каквито са нормативните и съдебните актове. Нормативните и съдебните актове сами по себе си не са авторски произведения, но правните бази данни се закрилят от закона поради значителните инвестиции, които производителят е направил за тяхното създаване, поддържане и непрекъснато актуализиране.

Закрилата на компютърните програми като обект на авторско право стоят в основата на софтуерната индустрия.

По инициатива на българското правителство и с финансовата подкрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) за първи път е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродните им права в българската икономика, включително приносът на софтуерната индустрия.

Данните от изследването сочат, че България е една от най- търсените в света страни от софтуерните компании за изпълнение на IT проекти. Това показва изследване на Economist Intelligence unit. Анализът обобщава мненията на 500 ръководители на компании от цял свят. Според класацията България е на 13 място сред 60 държави по привлекателност за изнасяне на производства, като този показател надминава дори САЩ.

Други данни за състоянието на софтуерната индустрия в България за 2005 г. изнася вестник „Сomputer world”. В класация за 100 те най- големи в сектора са включени 40 български фирми. резултатите сочат, че:

–         Общата стойност на доходите от програмно осигуряване възлиза на 103 млн. лв.;

–         Софтуерните разработчици са натрупали 41.8 млн. лв. от разработване на софтуер за 2005 г.;

–         Български са 23 от общо 29 компании, изнесли данни за приходите от софтуер;

–         Средно 719 лв. двигател е възнаграждението на служител на фирма, която се занимава с разработването на софтуер;

–         При фирмите с основна дейност разработване на софтуер ефективността на човек е 80 401 лв.;

–         Основно за износ работят девет от участвалите в топ 1000 компании. средно 67% от продукцията им е предназначена за износ в чужбина.

Бъдещето развитие на софтуерната индустрия е тясно свързано със закрилата на авторски права и с борбата срещу софтуерното пиратство. Според Бет Скот, вицепрезидент на BSA за Европа, „ИТ индустрията е главен двигател на икономическо развитие. Понижаване на ръста на пиратството може да доведе до огромна полза за местната икономика. С решителни и упорити действия в тази посока растежа на сектора в България, несамо ще продължава, но ще се ускори”.

Компютърните програми и базата данни са ценни активи за фирмите работещи в ИТ сектора, както и за индивидуалните им притежатели. Чрез закрилата на обектите от закона за авторското право и сродните му права се установява легален монопол върху компютърните програми и базата данни, с което се постига максимална икономическа изгода и защита на авторските права в случай на нарушения от страна на трети лица.

Автор

Даниела Сапунджиева

Материалът Авторско право върху компютърни програми и база данни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.