По думите на Емил Радев различията в националните правила за несъстоятелност са сред основните бариери пред развитието на Съюза на капиталовите пазари. „Какво ще се случи, ако бизнесът изпадне в затруднение, е резонен въпрос за всеки, който решава да инвестира в друга държава членка. Инвеститорите искат сигурност и предвидимост. Когато правилата са твърде различни и сложни, за да предоставят адекватна защита в случай на несъстоятелност, това не е бизнес, а авантюра“, коментира Радев. Той увери, че с директивата ЕС ще има по-бързи, по-ефективни и по-прозрачни процедури по несъстоятелност, които „защитават кредиторите, дават втори шанс на предприемачите и същевременно отчитат интересите на работниците“.

Като съществен напредък докладчикът определи улесненото откриване и възстановяване на активите. За целта синдиците ще разполагат с по-добър достъп до  националните регистри и бази данни, включително в трансгранични ситуации.

С новите правила се въвежда минимален набор от хармонизирани условия за упражняване на т. нар. „отменителни искове“. Според Емил Радев това ще помогне за предотвратяването на злоупотреби и ще осигури по-добра защита на кредиторите.

Той акцентира и върху въвеждането на производства по предварително договорена продажба на предприятия. „За много държави членки това е нов инструмент, който позволява да се запазят икономическата стойност на бизнеса и работните места“, обясни българският евродепутат.

Директивата включва също по-добра правна защита на работниците, както и разпоредби, които позволяват предприемачите да бъдат освободени от задължения, когато нямат средства да започнат производство по несъстоятелност. Предвидена е и възможност за извънредни мерки в кризисни ситуации, подобни на тези по време на пандемията от COVID-19.

В по-широк политически контекст Емил Радев оцени ролята на законодателството за реализирането на нови инициативи като т.нар. „28-ми режим“ – обща европейска рамка за компаниите, на която да бъде даден ход паралелно с националните системи, за да улеснява трансграничната дейност.

„Хармонизирането на ключови аспекти на правилата за несъстоятелност е важна стъпка към по-дълбока икономическа интеграция и по-конкурентоспособна европейска икономика“, заяви Радев от трибуната на Европейския парламент.

По време на обсъждането в пленарната зала европейският комисар по демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт се ангажира ЕК да съдейства в процеса на транспониране на директивата. За въвеждането ѝ в националните законодателства държавите членки ще имат на разположение 2 години и 9 месеца.

Еврокомисарят благодари на Емил Радев и на докладчиците в сянка за конструктивния подход, който позволи работата по досието да бъде успешно завършена, след като през миналия мандат буксува цели две години. Според Майкъл Макграт постигнатото споразумение по директивата е голямо постижение, а мерките са изключително навременни и крайно необходими за конкурентоспособността на Европа.

Материалът Емил Радев: Новите правила за несъстоятелността ще насърчат инвестициите в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Промени в закона дават по-добра перспектива за българските занаятчии и производители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Линк към проекта: ТУК

Срокът, в който Комисията очаква обратна връзка и коментари относно проекта, е от 29 октомври 2025 до 26 ноември 2025 г.

Инициативата е част от последващи правни мерки във връзка с публикувания на 18 ноември 2024 г. в Официалния вестник на Европейския съюз Пакет за законодателна реформа на ЕС в областта на дизайна.

Законодателните изменения включват преработената Директива (ЕС) 2024/2823 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за правната закрила на промишлените дизайни и Регламент (ЕС) 2024/2822 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за изменение на промишлените дизайни на Общността.

Реформата на системата за дизайн на ЕС има за цел да рационализира процедурите за кандидатстване и регистрация на дизайн на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), а също и да увеличи правната сигурност, чрез изясняване на разпоредбите и премахване на неяснотите. Съгласно тази реформа, правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно дизайните на Европейския съюз („Регламентът за дизайна на ЕС“), бяха приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Материалът ЕК публикува за обществено обсъждане допълнения към законодателната реформа в областта на дизайна е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наблюдаваме информация, че руското правителство е решило да отмени прилагането на патентни права за притежатели на патенти, регистрирани в определени държави. В пресата по-специално има съобщения, че руското правителство позволява да не се плаща компенсация за права на интелектуална собственост на патентопритежатели от такива страни.

В тази връзка бихме искали да изясним следното:

Като цяло не изглежда, че руското правителство предприема широки мерки, които биха били равни на национализиране на чужда интелектуална собственост или пълна забрана за прилагане на патенти за патентопритежатели от определени държави, по-скоро последните промени в законодателството се отнасят само до определени специфични ситуации:

1.

В сила от 30.04.2021 г., член 1360 от Гражданския кодекс „Използване на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн в интерес на националната сигурност“ гласи:

„1. Правителството на Руската федерация има право в случай на извънредни ситуации, свързани с осигуряване на отбраната и сигурността на държавата, защитата на живота и здравето на граждани, да вземат решение за използване на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн без съгласието на патентопритежателя, като го уведомят за това възможно най-бързо и като му платят адекватно обезщетение.

2. Методиката за определяне на размера на обезщетението и реда за неговото изплащане се утвърждават от правителството на Руската федерация.“

Що се отнася до досегашната практика, член 1360 е използван не повече от два пъти, а размерът на обезщетението, което трябва да се изплати на патентопритежателя,  определен от правителството, е доста малък и е само 0,5% от реалните приходи.

В сила от 08 март 2022 г., Указ на руското правителство № 299 гласи, че споменатата компенсация за притежатели на патенти, свързани с определени чужди държави, сега се изчислява като 0% от действителните приходи, като по този начин ефективно се анулира споменатата компенсация. Посоченият указ обаче не променя условията, при които може да бъде позволено неразрешеното използване на патентованите обекти, които са както следва.

За да може да се използва изобретение, полезен модел или промишлен дизайн без съгласието на притежателя на патента, за всеки отделен случай трябва да бъде издадено специално правителствено решение, насочено към конкретни патенти и продукти и освен това:

а) такива патенти и продукти трябва да се отнасят до въпроси на националната сигурност или до защита на живота и здравето на гражданите

б) спешността трябва да бъде призната

По този начин Указ № 299 не трябва да се разбира нито като позволяващ на някой от Русия да използва патент, принадлежащ на юридическо лице от изброена страна, нито като отмяна на обезщетение за притежателите на патенти при „нормални“ случаи на нарушение.

2.

Федерален закон № 46-FZ от 8 март 2022 г. гласи, че „руското правителство може да има право през 2022 г. да взема решения, предвиждащи, наред с другото, списък на стоки (групи стоки), по отношение на които не могат да се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс на Руската федерация относно защитата на изключителни права върху резултатите от интелектуална дейност, изразени в такива стоки, и средствата за индивидуализация, с които се маркират тези стоки“.

Списъкът на стоките, които могат да бъдат „лишени от закрила“ все още не е наличен. Предстоят дискусии и предполагаме, че това се отнася за паралелен внос. Така че ще чакаме за всяко развитие и новини по този въпрос, както и за отзивите на правителството.

Трябва също да отбележим, че тази разпоредба е толкова практически неясна, че нейното прилагане може да бъде доста ограничено.

Източник:
Liapunov & Co.
http://www.liapunov.com/

Материалът Промени в руското законодателство за интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В същото време новата Директива за телевизионните и радиопрограми ще улесни предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница. Освен това днес Комисията публикува своите насоки относно член 17 от новата Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Двете директиви, които влязоха в сила през юни 2019 г., имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да позволят на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят, в който услугите за излъчване онлайн на музика, платформите за видео по заявка, сателитната телевизия и телевизията през интернет протокол (IPTV), новинарските агрегатори и платформите, на които потребителите качват съдържание, се превърнаха в основни канали за достъп до творчески произведения и публикации в пресата.

Новата Директива на ЕС за авторското право

Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар предвижда нови правила за гарантиране на по-справедливо възнаграждение за творците и носителите на права, издателите на публикации в пресата и журналистите, по-специално когато техните произведения се използват онлайн, и увеличава прозрачността в отношенията им с онлайн платформите. Тя включва и нови гаранции за пълна защита на свободата на изразяване онлайн на гражданите на ЕС, които ще могат законно да споделят своето съдържание. Освен това новите правила създават и повече възможности за използване на защитени с авторско право материали онлайн и зад граница за целите на образованието, научните изследвания и опазването на културното наследство.

Новата Директива за телевизионните и радиопрограми

Новите правила, определени в Директивата за телевизионните и радиопрограми, гарантират, че гражданите на ЕС могат да получат достъп до по-широк избор от програми онлайн и зад граница. Директивата улеснява предлагането от радио- и телевизионните оператори на някои предавания чрез услугите им за достъп до излъчвания на живо или на запис във всички държави членки, като същевременно гарантира, че творците получават подходящо заплащане за използването на тяхното съдържание. Тя също така опростява разпространението на повече радио- и телевизионни канали от операторите на услуги за препредаване.

Повече информация относно новите правила за авторското право може да бъде намерена на официалния сайт на ЕС.

Материалът Нови правила на ЕС в областта на авторското право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Миналата седмица, Немският федерален конституционен съд издаде дългоочаквано решение по жалба, подадена срещу германското законодателство за прилагане на Споразумението за единен патентен съд.

Предвижда се новият общоевропейски единен патентен съд да е компетентен по отношение на нарушения на патенти и производства по валидност по отношение, както на всички единни патенти, така и за съществуващи и бъдещи класически европейски патенти (по време на преходния период националните съдилища все още могат да имат юрисдикция) в участващите държави-членки. След като бъде валидиран от Европейски патент, Единният патент ще бъде единно патентно наименование за цялата територия на участващите държави-членки.

Законодателството, което позволява прилагане на Споразумението за Единен патентен съд, вече беше прието и в двете камари на германския парламент. Въпреки това през 2017 г., по предложение на Федералния конституционен съд, Федералният президент на Германия спря подписването на законодателството за прилагане на промените. Ако Германия подпише тази ратификация, ще бъде достигнат необходимия брой страни, за да влязат в сила Споразумението за Единен патентен съд и пакета разпоредби за Единен патент.

Федералният конституционен съд реши на 13 февруари 2020 г., че жалбата е допустима и основателна, като се твърди, че е нарушено изискването за квалифицирано мнозинство за прилагащото законодателство съгласно конституцията на Германия. Жалбата се счита за основателна, тъй като новото законодателството не е прието с изискваното съгласие на две трети от членовете на Бундестага.

Решението е взето с мнозинство 5:3 от Сената. Трима съдии са изразили особено мнение.

Тези последни събития означават, че ще има допълнително забавяне преди влизането в сила на Споразумението за Единен патентен съд и Единен патент.

Източник: Институт на професионалните представители пред Европейското патентно ведомство

Материалът Немският федерален конституционен съд спира въвеждане на законодателство, свързано с Единен патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Регламентират се редът и условията за придобиване на професионална квалификация и упражняването на професията в България. Предвидени са разпоредби за провеждането на обучение и изпит за придобиване на професионална квалификация, редът и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост, както и за упражняване на професията в съдружие на представители.

Уреждат се режимът за трайно предоставяне на услуги от чуждестранни представители, установени за упражняването на професията в България, както и режимът за временно или еднократно извършване на действия у нас от такива лица.

Документът привежда националната уредба на дейността на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз.

В Държавен вестник бе публикувано следното:

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Наредба за представителите по индустриална собственост.

Заключителни разпоредби

• 1. Отменя се Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1994 г., бр. 41 от 1997 г., бр. 32 от 2003 г., бр. 69 от 2005 г. и бр. 47 от 2012 г.).
• 2. Постановлението влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател:  Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет:  Веселин Даков

С пълния текст на Наредбата за представителите по индустриална собственост можете да се запознаете в секция ЗАКОНОДАТЕЛСТВО на ipbulgaria.bg.

Материалът Министерският съвет прие Наредба за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.