Пъстри, релефни и луксозни или елегантни минималистични бижута – етикетите днес са навсякъде и всеки от тях се бори за вниманието на потребителя.

Печатната техника днес дава почти безгранични възможности на креативните дизайнери на етикети да произвеждат бижута от хартия и фолио във всякакви форми и релефи.

За да се превърне в това рекламно оръжие, което е днес, етикетът преминава дълъг път. Употребата му възниква естествено и неизбежно с нуждата от обозначаване на различни предмети и препарати, за да може стотици години по-късно печатната техника и литографията да го превърнат в най-мощното оръжие на една опаковка.

Кога се заражда нуждата от етикети?

Фундаментът на етикета във вида, в който го познаваме днес, е положен от египтяните и шумерите (3200 – 3100 г. пр. Хр.). Те са използвали т.нар. ролкови печати: това са били цилиндрични печати, върху чиято външна повърхност са били гравирани знаци или рисунки. Ако валцованите печати се търкаляли върху глина например, гравюрата ставала видима.

Валцовите печати са били използвани главно за увековечаване и предаване на имената на висши служители или царе.

В Древен Египет Тутанкамон, който е обожавал виното, е бил погребан с любимата си напитка и съдове, обозначаващи реколтата и сорта на виното. За древните египтяни реколтата е била най-важната характеристика на напитката.

Раждането на етикета, (почти) какъвто е днес

Но етикетът като външен носител на информация, както го познаваме днес, датира от 18-ти век. За баща на винения етикет се смята френският монах Пиер Периньон (Дом Периньон), който в началото на 1700 г. взел парче пергамент, надписал го и го прикрепил с връвчица към бутилка вино. Това е първият регистриран винен етикет.

С развитието на фармацевтичната индустрия възниква и нуждата лекарствата и препаратите да се обозначават по сходен начин. Първите етикети се появяват в началото на 1700 г. Тогава те са се използвали главно за обозначаване на съдържанието на фармацевтични контейнери, като например малки стъклени бутилки.

Към този момент обаче, все още липсва технологията, която да даде тласък на масовото производство на етикети – литографията.

1789 г.: началото на една нова Ера възможности за реклама

Печатарите обикновено са използвали дървена печатарска преса, подобна на пресата на Гутенберг, за да прехвърлят дизайна на етикетите си върху ръчно изработена хартия. Излишно е да споменаваме, че този процес е отнемал много време. Едва с изобретяването на литографията от Алойс Зенефендер през през 1789 г. и машините за производство на хартия, производството на етикети става ефективно.

По-късно, в средата на 19-ти век, въвеждането на цветния печат разкрива изцяло нови възможности, които позволяват на фирмите да отличават продуктите си от тези на конкуренцията. Дизайнът на етикети за вино например става много по-конкурентен, тъй като предприятията имат възможност да облепят бутилките си с индивидуален дизайн, който да отразява техните предимства и индивидуалност на марката.

Преди това отпечатването на етикети било ограничено до черно мастило, а цветните дизайни е трябвало да се рисуват на ръка върху етикета.

Приблизително по същото време печатниците започват да разпространяват каталози с етикети до фирмите като начин да покажат своята работа и най-новите си дизайни.

Следващата революция в печатането на етикети настъпва едва през 30-те години на миналия век, когато Р Стантън Ейвъри изобретява самозалепващите се етикети за продукти. Въпреки това са необходими почти 20 години и новосъздадени лепила, за да може продуктът да се наложи и да се превърне в търговски успех.

200-годишна Метаморфоза

Така, след повече от 200 години, печатът на етикети добива световни размери, а дизайнът на етикета е разпознат като работно поприще за дизайнери и художници.

В началото на 20-ти век предприятията започват да осъзнават истинския маркетингов потенциал на етикета и да влагат ресурси в разработката на уникални изображения, слогани и шрифтове за етикетите си.

Днес етикетът е главен рекламен инструмент и най-запомнящата се част от дизайна на един продукт. Ето защо в Печатница „Дъга“ наричаме етикета „експертът по продажби, който никога не спи“.

Той не се представя, но прави впечатление.

Не говори, но представя вашата марка пред света.

Не напомня за себе си, но се помни.

По тази причина всяка марка трябва да заложи на етикет, който отразява правилно идентичността й и се откроява на рафта. Защото в пренаселения от продукти пазар, няма втори шанс за първото впечатление.

Източници:
Snap Print Solutions;
L+NW
Label Co.UK

Автор:
Яница Самарова
Старши консултант продажби
Печатница Дъга

Материалът История на етикета е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Ето защо ще представим отговор на един въпрос, с които много често се сблъскваме, а именно – кога като потребители имаме право да получим заплатената от нас сума за стока.

Според Закона за защита на потребителите (ЗЗП) продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. Освен това са дефинирани и условията, при които една стока съответства на договора за продажба:

1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид;
2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец;
3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача;
4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.

В случаите, когато това не е спазено и стоката е в гаранция – продавачът има задължението да я приведе в съответствие с договора за продажба като това е напълно безплатно за потребителя. Срокът за извършването на това е един месец от предявяването на рекламацията от потребителя. Според ЗЗП (чл. 114) след изтичането на този срок той има правото да развали договора за покупка, след което или да получи заплатената от него сума, или да поиска намаляване на цената на стоката.

Материалът Сервиз на стоки в гаранция е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Произходът на месото, използвано като съставка в преработените храни, като например лазанята, трябва да бъде обозначен на етикета, заявиха депутатите в сряда. Те призоваха Комисията, която публикува доклад по въпроса в края на 2013 г., да предложи законодателни промени, за да се възстанови доверието на потребителите след скандала с конското месо и други случаи на измами с храни.

Резолюцията, която беше приета с 460 гласа, срещу 204 „против“ и 33 „въздържал се“, призовава в законодателното си предложение Комисията да се придържа към доклада си от 2013 г., според който трябва задължително да се посочва страната на произход на месото, използвано в преработените храни, за да се гарантира прозрачност по цялата хранителна верига и по-добро информиране на европейските потребители, за да се възстанови доверието им.

„След скандала с конското месо, сега зависи от нас да си върнем доверието на потребителите. Ние искаме Комисията да излезе със законодателно предложение за задължително поставяне на страната на произход на етикетите, тъй като това ще помогне да се увеличи прозрачността и да се осигури ясна и пълна информация за потребителите“, заяви председателят на Комисията по околна среда Джовани Ла Виа. „Разбира се трябва да гарантираме, че това няма да доведе до допълнителна тежест за малките и средни предприятия от сектора“, добави той.

Депутатите изразиха загрижеността си за вредите, които хранителните измами нанасят на потребителското доверие и здраве, както и на функционирането на хранителната верига и на цените на селскостопанска продукция.

Нека потребителят избере
Депутатите от Европейския парламент подчертаха, че Докладът на Съвета (от 17.12.2013 г.) признава, че 90% от запитаните потребители считат за важно произходът на месото в преработените храни да бъде упоменат на етикета. Това е един от факторите, които повлияват на потребителското поведение, посочиха депутатите.

Влиянието върху цените изисква по-детайлна проверка
Оценката на Френската потребителска организация за влиянието върху цените се различава чувствително от доклада на Комисията. Депутатите поискаха да бъде представена по-ясна картина. Оценката трябва да се направи в сътрудничество с потребителски организации и не трябва да бави законодателното предложение, добавиха те.

Доклад на ЕК за страната на произход на месото в полуфабрикатите

Източник: Пресслужба на Европейския парламент

Материалът Парламентът подкрепи обозначаването на произход на месото в преработените храни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Депутатите одобриха плановете за затягане на изискванията за безопасност на продуктите, както и на правилата за надзор на пазара, и приеха мерки за повишаване на защитата на потребителите в ЕС. ЕП настоява за по-сериозни санкции за фирмите, които продават несъответстващи на изискванията или потенциално опасни продукти.

Задължителното поставяне на етикет Произведено в ще подобри възможността за проследяване на продуктите и по този начин ще подобри и защитата на потребителите, заявиха членовете на Европейския парламент. Те подкрепиха предложението на Европейската комисия задължителното обозначаване на страната на произходза нехранителните продукти да замени сегашната доброволна система. Около 10% от стоките, попаднали в системата за ранно предупреждение за опасни нехранителни стоки на ЕС — RAPEX, не могат да бъдат проследени обратно до производителя.

„С тези промени ще се подобри значително прозрачността във веригата за доставка на продукти и това е добре за потребителите“, заяви докладчикът на Европейския парламент относно безопасността на продуктите Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания). Тя изрази дълбокото си съжаление, че заради различия във вижданията, държавите членки не успяха да се обединят около обща позиция по този въпрос. По този начин те блокираха преговорите по регламента като цяло — ситуация, която е в ущърб на безопасността на потребителите в Европа.

Обозначаване на страната на произход

Етикетирането с „Произведено в“ трябва да се прилага за почти всички продукти, продавани на вътрешния пазар, с изключение на лекарствата, реши ЕП. Съгласно предложените текстове производителите от ЕС ще могат да избират дали да слагат „Произведено в ЕС“ върху етикета или да поставят името на страната си.

За стоки, произведени на повече от едно място, „страната на произход“ би следвало да бъде тази, в която стоките претърпяват „последната съществена, икономически обоснована преработка“, която води до създаването на „нов продукт“ или представлява „важен етап от производството“ (както е определено в митническия кодекс на Общността).

По-сериозни санкции за фирмите, нарушили правилата

Членовете на ЕП искат да се налагат санкции, които да бъдат „съизмерими и с възпиращ ефект“ и които да бъдат съобразени с тежестта, продължителността и умишления или повтарящия се характер на нарушението, както и с размера на фирмата, която го е извършила.

Членовете на ЕП предлагат Европейската комисия да създаде в ЕС публичен черен списък на фирми, за които „многократно е установено, че умишлено са нарушили“ правилата за безопасност на ЕС. Депутатите настояват да бъде създадена и общоевропейска база данни за продукти, създали неудобства и проблеми на потребителите.

„Новите законодателни текстове са важна стъпка към постигането на по‑добър, по‑координиран и основан на оценката на риска общоевропейски надзор на пазара. По‑добър надзор означава и по‑безопасни продукти за европейските граждани“, заяви докладчикът на Европейския парламент относно регламента за надзор на пазара Сирпа Пиетикяйнен (ЕНП, Финландия).

Следващи стъпки

Европейският парламент прие на първо четене тези текстове, за да гарантира, че извършеното по време на настоящия мандат ще може да бъде продължено от новия състав на Парламента и да бъде използвано за основа за бъдещи преговори с държавите членки.

Процедура: Обикновена законодателна процедура (съвместно вземане на решение), първо четене

Приетият текст

http://www.europarl.europa.eu/plenary/bg/texts-adopted.html

Материалът Задължително поставяне на етикет Произведено в е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Марк Картър създава Carter Cellars през 1998г и освен това е собственик на ресторант, носител на наградата Wine Spectator Grand Award. Г-н Картър отказва да променя каквото и да било. Той поддържа мнението, че двете лога не изглеждат еднакво, а и фигурират върху продукти, предназначени за различни потребители. Освен това Марк Картър се опасява, че ако все пак промени начина, по който изглеждат етикетите на неговите вина, винарната му ще загуби своята разпознаваемост сред потребителите. Картър посочва още нещо – за пръв път Cartier повдигат въпроса за етикетите през 2004г., но след това изоставят случая до преди около година, когато нов екип от адвокати го карат да промени своята търговска марка.

Представители на Cartier до момента не са отговорили на искането за коментар. В тяхната жалба се твърди, че името Carter на етикетите върху бутилки вино е твърде сходно с Cartier по начин на изписване и цвят. „Използването от ответниците на тяхната объркващо подобна марка е вероятно да заблуди потребителите, че винарските продукти на ответниците са направени, предлагани, разрешени, одобрени или финансирани от Cartier“. От бижутерската компания не посочват конкретни финансови искания, но молят съда да постанови обезщетяването на „щети, които е претърпяла или ще претърпи“ поради нарушаване на търговската марка и нелоялна конкуренция.

Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранни медии

Материалът Бижута срещу вино – Cartier съдят малка винарна за нарушаване на търговска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.