Проектът анализира тенденциите и ключовите участници в областта на кръговата икономика на батериите – сектор, който ще бъде изправен пред нарастващи обеми отпадъчни батерии от електрически превозни средства през следващите десетилетия. Същевременно той има значителен потенциал да намали зависимостта от определени критични суровини, чрез рециклиране и повторна употреба.

Инициативата включва три основни резултата:

• – Доклад за технологичните тенденции, изготвен съвместно с Международната агенция по енергетика и в сътрудничество с национални патентни ведомства, включително патентния офис на Австралия. Докладът обхваща развитието на иновациите в сектора през последните две десетилетия;
• – Специализирана технологична платформа, част от по-широката платформа за чиста енергия, която позволява на изследователи да проследяват в реално време патентната активност в областта;
• – Филтър в Deep Tech Finder, представящ профилите на 99 европейски стартиращи компании, университети и научни организации, активни в рециклирането и повторната употреба на батерии, включително информация за финансиране и патентни портфейли.

Основните изводи от анализа показват:

• – От 2017 г. насам иновациите в областта на кръговата икономика на батериите отбелязват бурен растеж със средногодишен темп от 42% – значително над средния ръст от 2% в сравнение със средния темп на иновациите от 2% за всички технологии и 16% за сектора на батериите;
• – Азиатските компании са водещи по цялата верига на рециклиране, като Китай е най-големият заявител на патенти както на национално, така и на международно ниво;
• – Европа запазва силни позиции в събирането, предварителната обработка и химическата трансформация на батерии, и разполага с развита иновационна екосистема, включваща големи компании, МСП, университети и научни организации.

Новите информационни ресурси подчертават ангажимента на Европейското патентно ведомство към справянето с нарастващите отпадъци от батерии и към развитието на устойчиви източници на критични материали.

Observatory on Patents and Technology

Материалът Стартира проект за кръговата икономика в сектора на батериите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейският квалификационен изпит (EQE) проверява знанията и способността на кандидатите да представляват заявители в производства на Европейската патентна организация. Създаден през 1979 г., той е широко признат за един от най-взискателните професионални изпити. Вече е издържан от над 14 000 кандидати.

Материалът Стартира набирането на кандидати за получаване на финансова подкрепа и наставничество за Европейския квалификационен изпит (EQE) за 2026 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейската комисия подчертава, че тези заплахи могат да подкопаят демократичните процеси и институции, поради което усилията са насочени към повишаване на обществената осведоменост и насърчаване на критичното мислене.

Фокус върху информираността и превенцията

Като част от своя подход Комисията разработва различни инструменти и инициативи, които помагат на гражданите да разпознават манипулативни техники – от фалшиви уебсайтове до манипулирани аудио- и видеоматериали. Сред тях са визуални и видео материали с практически съвети за безопасно поведение онлайн.

Специално внимание се отделя на разясняването на най-често използваните методи за манипулация, включително емоционално въздействие и разпространение на подвеждащи новини. Предоставят се насоки как да се проверяват източници и как да се избягва неволното разпространение на невярна информация.

Кампании и действия на европейско ниво

В навечерието на изборите за Европейски парламент през 2024 г. Европейската комисия, съвместно с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, реализира мащабна информационна кампания. Тя обхвана всички държави членки чрез социални мрежи, телевизия и радио и беше достъпна на всички официални езици на ЕС.

Целта на инициативата беше да насърчи гражданите да мислят критично и да разпознават манипулирано съдържание в онлайн пространството.

Ключова роля на образованието и медийната грамотност

Цифровата и медийната грамотност са в основата на дългосрочната устойчивост на обществото. Според Комисията способността за критично разбиране и анализ на медийното съдържание е от решаващо значение за информирания избор на гражданите.

Особено важно е тези умения да се изграждат от ранна възраст, като образованието играе централна роля. В тази връзка преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги изисква от държавите членки да развиват и насърчават медийната грамотност и да докладват за предприетите мерки.

Европейската комисия предоставя и допълнителни ресурси за подкрепа на образователни институции, обучители и организации, ангажирани в борбата с дезинформацията.

Материалът ЕС засилва мерките срещу манипулацията на информация и външната намеса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията стартира секторния анализ след извършено предварително проучване, инициирано по сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България. С оглед значимостта на сектора за икономиката и околната среда, Комисията изследва цялата верига – от пускането на пазара на електрическо и електронно оборудване до дейностите по събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци. В рамките на проучването беше събрана и в момента се анализира пазарна информация, както и данни от Министерството на околната среда и водите и Българската асоциация по рециклиране.

КЗК поиска подробна информация чрез Европейската мрежа по конкуренция от националните органи за защита на конкуренцията относно правната и институционална рамка, регулираща управлението на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в техните страни. Поискани са и данни за това какви са отговорностите на компетентните институции и организациите по оползотворяване, както и какви са механизмите за събиране, администриране или прилагане на продуктовите такси. Поискани са данни и за взаимодействието между производители/вносители, организации за колективни схеми, индивидуални системи, организации за оползотворяване, рециклиращи предприятия и компетентните органи.

Комисията изисква информация и за това как се определят цените или таксите за услуги за управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, какви са приложимите продуктови или екологични такси, събирани от компетентния орган и по каква методология се изчисляват таксите.

Поискани са данни и за всички фактори, които могат да повлияят на конкуренцията в системата за управление на отпадъци като например бариери за навлизане или разширяване, концентрации на пазара или пазарни практики, договорни споразумения с производители/вносители, координирано ценообразуване, ексклузивни споразумения или споделяне на информация между участниците на пазара.

На базата на резултатите от секторния анализ ще се преценят необходими последващи мерки за възстановяване или насърчаване на ефективната конкуренция в сектора.

Материалът КЗК поиска данни от националните органи за защита на конкуренцията в ЕС по секторния анализ за екотаксите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Акцент беше поставен и върху Националния иновационен фонд (НИФ) към Министерството и неговото надграждане. Бяха обсъдени предстоящите програми и необходимостта от по-тясно сътрудничество с EIC. Целта е реализация на повече перспективни проекти.

Подчертана беше важността на инженерните таланти за ИКТ сектора и перспективите за развитие на иновационната екосистема в страната.

Тема на разговора също беше и организацията на инициирания от Европейската комисия предстоящ информационен ден на EIC в България през есента.

На срещата присъстваха още Боян Жеков, национален координатор на водещата инициатива на ЕС за научноизследователска и развойна дейност „Хоризонт Европа“; Мила Маринова, член на Борда на EIC; Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor; експерти на Министерство на иновациите и растежа и други.

*Европейският иновационен съвет е ключова инициатива на ЕС в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ (2021-2027), с бюджет от над 10 милиарда евро за подкрепа на пробивни иновации, дълбоки технологии и разрастване на стартиращи фирми и МСП. Той финансира проекти от ранен етап до пазарна реализация.

Материалът МИР засилва сътрудничеството с българската предприемаческа екосистема и ЕС за иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите на Емил Радев различията в националните правила за несъстоятелност са сред основните бариери пред развитието на Съюза на капиталовите пазари. „Какво ще се случи, ако бизнесът изпадне в затруднение, е резонен въпрос за всеки, който решава да инвестира в друга държава членка. Инвеститорите искат сигурност и предвидимост. Когато правилата са твърде различни и сложни, за да предоставят адекватна защита в случай на несъстоятелност, това не е бизнес, а авантюра“, коментира Радев. Той увери, че с директивата ЕС ще има по-бързи, по-ефективни и по-прозрачни процедури по несъстоятелност, които „защитават кредиторите, дават втори шанс на предприемачите и същевременно отчитат интересите на работниците“.

Като съществен напредък докладчикът определи улесненото откриване и възстановяване на активите. За целта синдиците ще разполагат с по-добър достъп до  националните регистри и бази данни, включително в трансгранични ситуации.

С новите правила се въвежда минимален набор от хармонизирани условия за упражняване на т. нар. „отменителни искове“. Според Емил Радев това ще помогне за предотвратяването на злоупотреби и ще осигури по-добра защита на кредиторите.

Той акцентира и върху въвеждането на производства по предварително договорена продажба на предприятия. „За много държави членки това е нов инструмент, който позволява да се запазят икономическата стойност на бизнеса и работните места“, обясни българският евродепутат.

Директивата включва също по-добра правна защита на работниците, както и разпоредби, които позволяват предприемачите да бъдат освободени от задължения, когато нямат средства да започнат производство по несъстоятелност. Предвидена е и възможност за извънредни мерки в кризисни ситуации, подобни на тези по време на пандемията от COVID-19.

В по-широк политически контекст Емил Радев оцени ролята на законодателството за реализирането на нови инициативи като т.нар. „28-ми режим“ – обща европейска рамка за компаниите, на която да бъде даден ход паралелно с националните системи, за да улеснява трансграничната дейност.

„Хармонизирането на ключови аспекти на правилата за несъстоятелност е важна стъпка към по-дълбока икономическа интеграция и по-конкурентоспособна европейска икономика“, заяви Радев от трибуната на Европейския парламент.

По време на обсъждането в пленарната зала европейският комисар по демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт се ангажира ЕК да съдейства в процеса на транспониране на директивата. За въвеждането ѝ в националните законодателства държавите членки ще имат на разположение 2 години и 9 месеца.

Еврокомисарят благодари на Емил Радев и на докладчиците в сянка за конструктивния подход, който позволи работата по досието да бъде успешно завършена, след като през миналия мандат буксува цели две години. Според Майкъл Макграт постигнатото споразумение по директивата е голямо постижение, а мерките са изключително навременни и крайно необходими за конкурентоспособността на Европа.

Материалът Емил Радев: Новите правила за несъстоятелността ще насърчат инвестициите в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Направените в Стратегическия план изменения са свързани с промени на интервенциите под формата на директни плащания, секторни интервенции в областта на сектор „Пчеларство“, както и промени на интервенциите в областта за развитие на селските райони.

С изменението се въвежда нова интервенция „Биологично животновъдство“, насочена към земеделски стопани, които до момента са кандидатствали по еко схемата за биологично земеделие (селскостопански животни), както и за нови такива.

Биологично животновъдство ще бъде част от интервенциите в областта на околната среда и климата, като преминаването на това подпомагане от Първи към Втори стълб не променя целите на досега прилаганата еко схема, както и вида на подпомаганите животни.

Предвижда се, кандидатствалите земеделските стопани да могат да поемат тригодишни ангажименти и да получават плащания на хектар, при спазване на съотношение от 0,3 до 1 ЖЕ/ха. С тази подкрепа се цели постигане на по-висок процент на подпомогнатите площи в система на контрол.

С измененията се актуализират и текстове в част от интервенциите и се прехвърлят средства между тях – за по-ефективно управление и изпълнение на плана.

Решението не оказва влияние върху държавния бюджет и остава в рамките на одобрените параметри на Стратегическия план.

Материалът МЗХ: Одобрено е четвъртото изменение на Стратегическия план е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.