Министърът на енергетиката Жечо Станков проведе онлайн среща с Томи Джойс, помощник-секретар по международните въпроси в Департамента по енергетика на САЩ. Двамата обсъдиха разширяването и задълбочаването на стратегическото партньорство между двете държави в енергийния сектор, като акцент бе поставен върху проекти от взаимен интерес и с дългосрочно значение за икономическата и енергийната сигурност.

В този контекст беше постигнато разбирателство за създаване на съвместна експертна група (Energy Project Team), която да работи на техническо ниво по приоритетни проекти в допълнение на тези в ядрената енергетика. Звеното ще има за цел да осигури последователност и ефективност в сътрудничеството в три ключови направления: развитие в областта на критичните суровини и редкоземните елементи, където България вече има установено партньорство със Северна Дакота и добри перспективи за надграждане; реализация на проекти за ПАВЕЦ у нас с американски технологии, които могат да имат съществен принос за балансирането на енергийната система и интеграцията на възобновяеми източници; доставки на втечнен природен газ и развитие на инфраструктурата, като ключов елемент от усилията за диверсификация и повишаване на сигурността на енергийните доставки.

„Партньорството със САЩ е от стратегическо значение за България не само в ядрената енергетика, но и в по-широката архитектура на енергийната сигурност. Създаването на съвместен екип е ясен знак, че преминаваме към системна, практическа работа с дългосрочна визия“, подчерта министър Станков.

В хода на разговора бяха обсъдени и текущи въпроси, свързани с изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Потвърдена бе и готовността за продължаване на активното сътрудничество с лаборатории на Департамента по енергетика на САЩ по отношение на проучването за внедряване на малки модулни реактори. В този смисъл бе отбелязан напредъкът по проекта за проучване, реализиран с подкрепата на Агенцията за търговия и развитие на САЩ (USTDA), по който вече е стартирана процедура по избор на консултант.

Материалът Съвместен експертен екип ще работи в подкрепа на енергийни проекти между България и САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министерството на енергетиката и Конфиндустрия България подписаха Меморандум за сътрудничество и партньорство. Документът разширява възможностите за взаимодействие, като създава рамка за обмен на добри практики и за засилено сътрудничество в области като газификация, развитие на водородни технологии, модерни енергийни решения.

„Сътрудничеството между институциите и бизнеса е решаващ елемент за навременното развитие на енергийната среда в Европа“, подчерта министър Станков. Той изрази увереност, че използването на пълния потенциал на Меморандума ще даде допълнителен стимул и ще разшири хоризонтите пред сектора в процеса на модернизация. „В условията на динамични пазари, технологичен пробив и засилени изисквания за устойчивост, подобни партньорства осигуряват необходимата предвидимост, опит и достъп до иновации“, допълни енергийният министър.

Роберт Санторели, председател на Конфиндустрия България, определи партньорството на предприемаческия сектор с институциите и споделеният опит като стратегическо предимство за двете държавни: „И България, и Италия ще имат възможност да ускорят технологичните иновации и по този начин да повишат конкурентоспособността си“.

Меморандумът бе подписан днес в Министерството на енергетиката в присъствието на Н.Пр. Марчело Апичела, посланик на Италия в София. Съдържанието на документа поставя силен фокус върху съвместните инициативи, които да създадат допълнителни икономически възможности и за двете страни чрез ефективно планиране и тясна координация между държавните политики и реалните потребности на бизнеса.

Материалът Меморандум укрепва стратегическото партньорство между България и Италия в енергийния сектор е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В документа е разгледана и приложимата национална нормативна уредба на пазара във връзка с изискванията на Третия енергиен пакет от мерки на ЕС и условията, необходими за постигане на пълна либерализация.

В хода на производството КЗК изиска информация от компетентните държавни органи, от енергийни дружества, които извършват дейности, подлежащи на лицензиране по Закона за енергетиката, както и от крайни клиенти на свободния пазар. Комисията установи проблеми, които в различна степен засягат цялата вертикална структура на разглеждания стопански отрасъл.

КЗК отчита като пречка за развитието на ефективна конкуренция на пазара за производство на електрическа енергия наличието на квотен принцип и дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на фиксирана цена, както и високата концентрация на пазарна сила в рамките на БЕХ.

Комисията счита, че са необходими допълнителни усилия за гарантиране на безпрепятствен, равнопоставен достъп и присъединяване до преносните и разпределителните мрежи поради характера им на съществени съоръжения, както и усилия в посока ефективно отделяне на дейностите по „производство” и „доставка” от „пренос” и „разпределение”.

Открояват се и проблеми във връзка с развитието на търговията по свободно договорени цени и упражняването на правото на всеки потребител свободно да избира доставчик на електрическа енергия, които са основна предпоставка за постигане на пълно либерализиране на пазара. В тази връзка КЗК припомня, че наред с извършения секторен анализ, в комисията има образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения от страна на енергийни предприятия от всички нива на разглеждания пазар по отношение на процедурата, условията и администрирането на процеса по смяна на доставчик.

Друга основна пречка за създаването на условия за развитие на ефективна конкуренция в изследвания сектор е липсата на реално функциониращ борсов пазар за търговия с електрическа енергия.

Материалът КЗК прие секторен анализ на пазарите на производство, търговия, пренос и снабдяване с електрическа енергия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Адв. Петър Петров

Можем ли да очакваме решения на проблемите в сектора от страна на антитръстовия регулатор

Неочаквано за мнозина антитръстовите проблеми заеха челно място в обществения дебат през последните седмици. В медийното пространство се чуват призиви да бъдат намерени и наказани „монополите“ и въпроси защо досега не е направено това. Логично очакванията на мнозина са насочени към Комисията за защита на конкуренцията. Безспорно антитръстовият регулатор разполага с едни от най-мощните средства за въздействие, изразяващи се във възможността му да налага огромни по размерите си санкции – до 10% от годишния оборот на компаниите. При компании в бранш, в който много от предприятията реализират висок оборот при сравнително ниска процентна рентабилност, натоварването с такъв разход би могло да има драматични последици върху ликвидността им и дори присъствието им на пазара.
Този лост на принуда обаче, използван не съобразно неговите цели, лесно може да превърне КЗК от защитник на конкуренцията в репресивен орган, действащ в полза или във вреда на един или друг участник на пазара. Такъв риск реално съществува, когато върху органа се оказва натиск да наложи санкция на всяка цена. Ефектите от това са ясни и те не са в полза нито на конкуренцията, нито на климата и предвидимостта на средата в България. Ако погледнем чисто правно, мястото за намеса на КЗК по отношение на цените на електрическата енергия, които бяха основен повод за общественото недоволство, е доста ограничено.
Законът за защита на конкуренцията дава определение на монопол и на господстващо положение, в което много от участниците на енергийните пазари в България попадат. Това е установявано многократно и в досегашната практика на КЗК. Само по себе си господстващото положение обаче не е забранено и никоя компания не може да бъде обект на репресия само заради това, че разполага с такова. Това, което конкурентното право преследва, е само злоупотребата с това положение, когато тя води или е вероятно да доведе до увреждане на конкурентния процес и едновременно с това да засегне интересите на потребителите.

Как се установява дали цените са прекомерни

Налагането на прекомерни цени би могло да представлява форма на злоупотреба с господстващо положение както по българското, така и по европейското конкурентно право. Същевременно практиката на Европейската комисия и Съда на ЕС по въпроса сочи, че има два начина да се установи дали цените на господстващото предприятие са прекомерни – на първо място при сравнение на същите цени в ефективно конкурентен пазар (т.е., пазар незасегнат от господстващо положение) или при сравнение с разходите, което сочи, че цените на господстващото предприятие показват значително несъотвествие с тях (обичайно за такова се приема разлика в пъти между цени и разходи).
Проблемът идва от това, че едва ли може да бъде намерен пазар на електроразпределение и на електроснабдяване в целия Европейски съюз, който безрезервно да бъде определен като ефективно конкурентен и да служи за сравнение с българските. Напротив, оценката на самата Европейска комисия на резултата от усилията й за въвеждането на либерализация в енергийния сектор в последното десетилетие сочи, че в голямата си част те не са довели до ефективни, конкурентни и либерализирани пазари в държавите членки. Тази цел остава предмет и на настоящата европейска регулация в енергийния сектор.
Що се касае за съответствието между цените и разходите, то прост преглед на публикуваните отчети на електроснабдителните предприятия сочи, че приходите им са близки до разходите и при всички случаи те не се разминават „в пъти“, както изисква практиката на Европейския съд в случаи на установена злоупотреба чрез налагане на прекомерни цени.
В допълнение, за да има злоупотреба, ценовото поведение на предприятието трябва да е било свободно, т.е. резултат на негов собствен избор, а не изпълнение на законови или административни актове, каквито биха били актовете за регулиране на цените на секторния енергиен регулатор. Всъщност с въвеждането на предварителна ценова регулация за определена стока или услуга (която обичайно е базирана на разходите) законодателят по същество изключва последващ контрол върху формирането на същата тази цена от страна и на конкурентния регулатор.

И въпреки това – какво още може да направи КЗК по въпроса?

Ако гледаме цифрите, ще установим, че българският конкурентен орган всъщност е доста по-активен от органите на доста други държави в Европа с далеч по-сериозни традиции в областта на антитръстовата регулация. Така например според обзорното издание Cartels Enforcement, Appeals and Damages Actions 2012 за дванадесетте месеца, предхождащи изданието, белгийското и датското антитръстови ведомства са приели само по едно решение за установяване на картел, а самата Европейска комисия е издала решения за санкциониране на едва 4 картела през 2011 г. На този фон за периода КЗК е издала 12 решения в областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики, с 3 от които е наложила санкции, а в 2 случая е приключила преписката с поемане на задължения от разследваните предприятия.
Ако погледнем само енергийния сектор, за последните 4 години (от 2009 г.) КЗК се е произнесла с над 20 решения, касаещи злоупотребата с монопол или господстващо положение в сектора. Адресат на тези решения в 19 от случаите са били компании от трите групи за електроразпределение и електроснабдяване в България, а в останалите – НЕК и други производители на електроенергия. С 5 от тези решения КЗК е наложила санкции, като най-високата от тях е в размер на над 3.2 млн. лв. С 3 решения комисията е прекратила производството срещу поемане на задължения от ответната страна, като например задължението на един от снабдителите да коригира правилата си, така че от бъдещия потребител на електроенергия (нов собственик на имота) да не се търси заплащане на задължения на предишния собственик.
В голямата си част тези решения касаят неценови параметри на поведението на енергийните предприятия. Това е логично при изложените ограничения във възможността на КЗК за намеса.

Участие в планираните регулации на ДКЕВР

И все пак КЗК може да допринесе още за решаването на проблемите, изкарали хиляди на улицата през последните седмици. На първо място тя може да се включи активно в разработването на планираните за въвеждане от ДКЕВР регулации, в т.ч. относно създаването на ефективно действащ балансиращ пазар, изхождайки от опита, който има в разглеждане на сектора в последните години. Законът й дава тази възможност, ако тя бъде попитана, в рамките на процедурата по застъпничество за конкуренцията, а дори и неформално, чрез участие на експерти в работните групи, разработващи новата подзаконова нормативна рамка. На следващо място КЗК може да посочи в рамките на евентуален секторен анализ структурните и най-вече регулаторните проблеми, които препятстват установяването на ефективен и конкурентен пазар в страната и не дават възможност за създаване на реален конкурентен процес. Всяка от тези форми на принос е за предпочитане пред търсенето на виновник за сегашното състояние и налагането на санкции под натиск на обществените настроения.
Кой път на действие ще избере регулаторът, ще покаже до каква степен бихме могли да разчитаме на зрялост и независимост от него.

Материалът Конкуренцията в енергетиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Самият продукт представлява комуникационна система от ново поколение, която дава възможност за наблюдение и контрол на модулната апаратура, като част от електрическата инсталация. Това от своя страна позволява пълен контрол върху консумираната енергия и повишава енергийната ефективност.

Интегрирането на комуникационната шина е бързо и лесно, и е базирано на най-универсалния и отворен комуникационен протокол Modbus/RS485.

SmartLink е част от решенията за енергиен мениджмънт на Шнайдер Електрик.

„Стремежът ни е да предлагаме не само пълна гама продукти, но най-вече комплексни решения за повишаване на енергийната ефективност,” казаха от Шнайдер Електрик.

Продукти на компанията печелят 3 поредни години 2009-2011 наградата за иновативен продукт на Българската асоциация на електротехниката и електрониката, като през 2010 е отличена гамата Acti 9 – 5то поколение модулна апартура за монтаж на DIN-шина. През 2011 безжичните бутони Harmony XB5R спечелиха и Златен медал от Международния технически панаир в Пловдив.

За Schneider Electric
Като глобален специалист в енергийния мениджмънт с дейности в над 100 държави, Шнайдер Електрик предлага интегрирани решения на различни пазарни сегменти, включително лидерски позиции в енергетиката и инфраструктурата, индустрията, производителите на машини, нежилищни сгради,  мрежи и центрове за обработка и съхранение на данни, както и в жилищния сектор. Фокусирани да направят енергията безопасна, надеждна, ефективна, продуктивна и екологична, 130 000+ служители на компанията постигнаха продажби на стойност 22.4 млрд. евро през 2011 г., чрез активен ангажимент да помагат на хората и организациите, да използват оптимално своята енергия.
www.schneider-electric.com

За допълнителна информация:
Калина Петкова, специалист комуникация в Шнайдер Електрик България ЕООД,
тел. 02/932 93 18/ 0889 206 226, e-mail: kalina.petkova@schneider-electric.com

Материалът SmartLink на Шнайдер Електрик получи Златен медал на Пловдивския панаир и Награда за иновативен продукт на БАСЕЛ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.