По думите на Емил Радев различията в националните правила за несъстоятелност са сред основните бариери пред развитието на Съюза на капиталовите пазари. „Какво ще се случи, ако бизнесът изпадне в затруднение, е резонен въпрос за всеки, който решава да инвестира в друга държава членка. Инвеститорите искат сигурност и предвидимост. Когато правилата са твърде различни и сложни, за да предоставят адекватна защита в случай на несъстоятелност, това не е бизнес, а авантюра“, коментира Радев. Той увери, че с директивата ЕС ще има по-бързи, по-ефективни и по-прозрачни процедури по несъстоятелност, които „защитават кредиторите, дават втори шанс на предприемачите и същевременно отчитат интересите на работниците“.

Като съществен напредък докладчикът определи улесненото откриване и възстановяване на активите. За целта синдиците ще разполагат с по-добър достъп до  националните регистри и бази данни, включително в трансгранични ситуации.

С новите правила се въвежда минимален набор от хармонизирани условия за упражняване на т. нар. „отменителни искове“. Според Емил Радев това ще помогне за предотвратяването на злоупотреби и ще осигури по-добра защита на кредиторите.

Той акцентира и върху въвеждането на производства по предварително договорена продажба на предприятия. „За много държави членки това е нов инструмент, който позволява да се запазят икономическата стойност на бизнеса и работните места“, обясни българският евродепутат.

Директивата включва също по-добра правна защита на работниците, както и разпоредби, които позволяват предприемачите да бъдат освободени от задължения, когато нямат средства да започнат производство по несъстоятелност. Предвидена е и възможност за извънредни мерки в кризисни ситуации, подобни на тези по време на пандемията от COVID-19.

В по-широк политически контекст Емил Радев оцени ролята на законодателството за реализирането на нови инициативи като т.нар. „28-ми режим“ – обща европейска рамка за компаниите, на която да бъде даден ход паралелно с националните системи, за да улеснява трансграничната дейност.

„Хармонизирането на ключови аспекти на правилата за несъстоятелност е важна стъпка към по-дълбока икономическа интеграция и по-конкурентоспособна европейска икономика“, заяви Радев от трибуната на Европейския парламент.

По време на обсъждането в пленарната зала европейският комисар по демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт се ангажира ЕК да съдейства в процеса на транспониране на директивата. За въвеждането ѝ в националните законодателства държавите членки ще имат на разположение 2 години и 9 месеца.

Еврокомисарят благодари на Емил Радев и на докладчиците в сянка за конструктивния подход, който позволи работата по досието да бъде успешно завършена, след като през миналия мандат буксува цели две години. Според Майкъл Макграт постигнатото споразумение по директивата е голямо постижение, а мерките са изключително навременни и крайно необходими за конкурентоспособността на Европа.

Материалът Емил Радев: Новите правила за несъстоятелността ще насърчат инвестициите в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като част от цифровия пакет на ЕС европейските бизнес портфейли имат за цел да предоставят хармонизирано цифрово решение за идентификация на предприятията и публичния сектор. Те ще позволяват лесно и сигурно установяване на самоличността, удостоверяване на автентичността и обмен на данни с пълно правно действие в целия ЕС. При използване на бизнес портфейлите дружествата ще могат значително да намалят времето, което отделят за документация.

„Днес повечето публични услуги са достъпни онлайн на национално ниво, но отвъд границите често не работят. Това е сериозна пречка за гражданите и бизнеса, както и за функционирането на единния пазар“, отбеляза Радев, който е заместник-председател на правната комисия на ЕП. Той подчерта, че предложението на ЕК за задължителни оценки на оперативната съвместимост при разработването на нови цифрови услуги и повторното използване на вече съществуващи решения ще помогне да се избегне дублиране на изискваните от дружествата данни и документи.

„Не можем да си позволим създаването на паралелни процедури и нови пластове бюрокрация“, коментира Емил Радев, отчитайки необходимостта от добра координация за предвидения хоризонталния подход, който да свърже различни сектори – от данъчната регистрация до обществените поръчки.

Евродепутатът изтъкна, че правната рамка трябва да бъде задължителна, пропорционална,  устойчива във времето, както и реално приложима за малки и средни предприятия и малки публични администрации. „Задачата ни е реално да се намали административната тежест, а не просто да се преразпределя“, заяви той и допълни, че само така европейските бизнес портфейли ще бъдат истински инструмент за улесняване на предприятията и укрепване на конкурентоспособността на ЕС.

„Създаването на европейска цифрова директория под управлението на Комисията може да се превърне в мощен инструмент за улесняване на трансграничната комуникация. В нея обаче ще се концентрира чувствителна информация, поради което е важно защитата на данните да бъде гарантирана на най-високо ниво“, каза още Емил Радев.

В рамките на дискусията той обърна внимание, че структурата на уникалния идентификатор, техническите спецификации и стандартите за директорията ще зависят от приемането на отделни актове за изпълнение, а това е предпоставка за ограничен парламентарен контрол в бъдеще.

„Ако искаме единният пазар да бъде пространство без бариери за гражданите и бизнеса, трябва да продължим да работим за задълбочаването на правната интеграция и за развитието на цифровата инфраструктура“, заключи Радев.

Очаква се при масово въвеждане европейските бизнес портфейли да спестят на дружествата в ЕС разходи в размер на над 150 млрд. евро годишно.

Материалът Евродепутатът Емил Радев: Европейските бизнес портфейли ще намалят бюрокрацията за бизнеса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Докладчик по законодателния акт от страна на ЕП е българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. От страна на Датското председателство на Съвета в триалога взе участие проф. Улрик Рамескоу Банг-Педерсен, а позицията на Комисията представи Ана Галего, генерален директор на Главна дирекция „Правосъдие“.

„Постигнахме истински пробив в законодателството, който е отправна точка за задълбочаване на хармонизацията в тази сфера. За първи път в ЕС се хармонизират материалноправни норми на производствата по несъстоятелност. Така осигуряваме добра правна среда за по-силен, по-устойчив и интегриран съюз на капиталовите пазари“, коментира докладчикът на ЕП.

Той припомни, че през миналия мандат досието буксува две години и половина и при предишния докладчик по него нямаше никакъв напредък. „Поставихме си амбициозни цели както по отношение на темпото, така и на резултатите от работата. За по-малко от година успяхме да приключим целия законодателен процес –  от проектодоклад на ЕП до окончателно споразумение със Съвета по новата Директива за хармонизиране на определени аспекти на производствата по несъстоятелност“, разясни Емил Радев, който е и зам.-председател на правната комисия в ЕП.

Той изтъкна, че инициираното законодателството има за цел да се преодолеят разнопосочните национални правила за несъстоятелност, които издигат бариери пред трансграничната дейност на фирмите и инвеститорите. „Новата директива предлага по-силна защита на кредиторите и работниците, достъп на синдиците до информация от националните регистри на банковите сметки и действителните собственици, така че да се улесни издирването и възстановяването на активи на предприятия в несъстоятелност. Предвид поуките от глобалните кризи, които връхлетяха света и виждаме как могат да разклатят не само отделни фирми, а и икономиката като цяло, предоставяме възможност за временно спиране на производства при извънредни ситуации“, информира още Емил Радев.

По думите му с директивата се въвежда и нов механизъм, който ще позволява продажбата на предприятия, изправени пред финансови затруднения, така че бизнесът да не се закрива. „По този начин даваме шанс стойността му да се запази, да се удовлетворят кредиторите и да се спасят работни места“, обясни евродепутатът. Той допълни, че новите мерки не товарят малките предприятия с несъразмерна тежест, тъй като приложното поле на Комитета на кредиторите е ограничено само за големи компании.

Предстои Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) да потвърди постигнатото тристранно споразумение на 3 декември, а гласуването в Комисията по правни въпроси на ЕП е насрочено за 11 декември.

Материалът Емил Радев: С хармонизирането на ключови правила за несъстоятелността постигаме истински пробив в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Макар и създаването на цифровото евро да не се приема еднозначно в ЕП, Емил Радев бе категоричен, че има пълен консенсус за запазване на парите в брой. Той изтъкна и постигнатото съгласие относно необходимостта от провеждане на мащабни информационни и образователни кампании в целия ЕС, в това число и извън еврозоната. По думите на Радев в интерес на поверителността на потребителите в LIBE е постигнато съгласие и за нуждата от допълнителна яснота относно лимитите на баланса.

Като докладчик по досието той постави акцент върху защитата на личните данни, включително при обработването им от доставчици на платежни услуги, национални органи и Европейската централна банка. Специално внимание бе обърнато и на мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма, които трябва да се адаптират към новите начини на плащане. В становището си Емил Радев отчете още, че липсват общоприети дефиниции на понятия като например „потребителски псевдоним“ и „локално устройство за съхранение“, които Европейската комисия използва в предложението си.

„Ключов елемент, който в LIBE приехме, е и пълната неприкосновеност на офлайн трансакциите между граждани – без наблюдение, по аналогия с плащанията в брой. Този подход беше неофициално потвърден и от ЕК по време на проведените консултации“, подчерта евродепутатът, като призова колегите си да интегрират максимално препоръките в проектодоклада, който предстои да се гласува.

Материалът Евродепутатът Емил Радев настоя за ясни гаранции за защита на личните данни при цифровото евро е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.