Комисия за защита на потребителите  уведомява всеки заинтересован потребител, че е предявила колективен иск срещу „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за преустановяване прилагането и отстраняването на клаузите на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, които КЗП счита за неравноправни.

Материалът Колективен иск срещу ЕВН България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

ЧЕЗ Електро България промени своя практика след препоръки на КЗП, останалите дружества също да се съобразят

Комисията за защита на потребителите (КЗП) одобрява решението на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Електро България да промени практиката си да прекъсва електрозахранването на клиенти, които оспорват размера на сметката си и отказват да я платят, докато проверката по жалбата не приключи. По такъв начин компанията се съобразява с направените от КЗП препоръки за отстраняване на неравноправна клаузата в Общите условия на договорите си, която гласеше, че възражения срещу фактурата не освобождават потребителя от задължението му да заплати сумата по нея в срок.

Същата клауза обаче все още е налична в Общите условия на договорите на ЧЕЗ Разпределение България АД. Въпреки направените препоръки от страна на КЗП за отстраняването й, тя все още фигурира там, както и в Общите условия на електроразпределителните дружества „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ЕВН „България Електроразпределение” АД и „Енерго-Про Продажби” АД. Срещу цитираните дружества са заведени колективни искове с настояване съдът да прогласи клаузите за недействителни.

Експертите на КЗП са разгледали в началото на годината и Общите условия на договорите на топлофикационните дружества. Тази клауза е присъствала при всяко от тях, с изключение на едно. По-голямата част от топлофикациите са се съобразили с направените препоръки. Само три са отказали да ги променят и срещу тях също са заведени колективни искове.

Анализирани са също и Общите условия на договорите на трите мобилни оператора, като въпросната клауза е присъствала при всеки от тях, но те са я отстранили доброволно след направените от КЗП препоръки.

Експертите на КЗП са установили още, че тази клауза е налична и в Общите условия на договорите на всички ВиК дружества. Изготвени са препоръки към всяко едно от тях за коригирането й, като срокът за това все още тече.

Комисията за защита на потребителите апелира към дружествата, които не са се съобразили с направените препоръки, да ги вземат под внимание при изготвяне на новите Общи условия към договорите си с клиенти.

Материалът ЧЕЗ Електро промени практиката си е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Адв. Петър Петров

Можем ли да очакваме решения на проблемите в сектора от страна на антитръстовия регулатор

Неочаквано за мнозина антитръстовите проблеми заеха челно място в обществения дебат през последните седмици. В медийното пространство се чуват призиви да бъдат намерени и наказани „монополите“ и въпроси защо досега не е направено това. Логично очакванията на мнозина са насочени към Комисията за защита на конкуренцията. Безспорно антитръстовият регулатор разполага с едни от най-мощните средства за въздействие, изразяващи се във възможността му да налага огромни по размерите си санкции – до 10% от годишния оборот на компаниите. При компании в бранш, в който много от предприятията реализират висок оборот при сравнително ниска процентна рентабилност, натоварването с такъв разход би могло да има драматични последици върху ликвидността им и дори присъствието им на пазара.
Този лост на принуда обаче, използван не съобразно неговите цели, лесно може да превърне КЗК от защитник на конкуренцията в репресивен орган, действащ в полза или във вреда на един или друг участник на пазара. Такъв риск реално съществува, когато върху органа се оказва натиск да наложи санкция на всяка цена. Ефектите от това са ясни и те не са в полза нито на конкуренцията, нито на климата и предвидимостта на средата в България. Ако погледнем чисто правно, мястото за намеса на КЗК по отношение на цените на електрическата енергия, които бяха основен повод за общественото недоволство, е доста ограничено.
Законът за защита на конкуренцията дава определение на монопол и на господстващо положение, в което много от участниците на енергийните пазари в България попадат. Това е установявано многократно и в досегашната практика на КЗК. Само по себе си господстващото положение обаче не е забранено и никоя компания не може да бъде обект на репресия само заради това, че разполага с такова. Това, което конкурентното право преследва, е само злоупотребата с това положение, когато тя води или е вероятно да доведе до увреждане на конкурентния процес и едновременно с това да засегне интересите на потребителите.

Как се установява дали цените са прекомерни

Налагането на прекомерни цени би могло да представлява форма на злоупотреба с господстващо положение както по българското, така и по европейското конкурентно право. Същевременно практиката на Европейската комисия и Съда на ЕС по въпроса сочи, че има два начина да се установи дали цените на господстващото предприятие са прекомерни – на първо място при сравнение на същите цени в ефективно конкурентен пазар (т.е., пазар незасегнат от господстващо положение) или при сравнение с разходите, което сочи, че цените на господстващото предприятие показват значително несъотвествие с тях (обичайно за такова се приема разлика в пъти между цени и разходи).
Проблемът идва от това, че едва ли може да бъде намерен пазар на електроразпределение и на електроснабдяване в целия Европейски съюз, който безрезервно да бъде определен като ефективно конкурентен и да служи за сравнение с българските. Напротив, оценката на самата Европейска комисия на резултата от усилията й за въвеждането на либерализация в енергийния сектор в последното десетилетие сочи, че в голямата си част те не са довели до ефективни, конкурентни и либерализирани пазари в държавите членки. Тази цел остава предмет и на настоящата европейска регулация в енергийния сектор.
Що се касае за съответствието между цените и разходите, то прост преглед на публикуваните отчети на електроснабдителните предприятия сочи, че приходите им са близки до разходите и при всички случаи те не се разминават „в пъти“, както изисква практиката на Европейския съд в случаи на установена злоупотреба чрез налагане на прекомерни цени.
В допълнение, за да има злоупотреба, ценовото поведение на предприятието трябва да е било свободно, т.е. резултат на негов собствен избор, а не изпълнение на законови или административни актове, каквито биха били актовете за регулиране на цените на секторния енергиен регулатор. Всъщност с въвеждането на предварителна ценова регулация за определена стока или услуга (която обичайно е базирана на разходите) законодателят по същество изключва последващ контрол върху формирането на същата тази цена от страна и на конкурентния регулатор.

И въпреки това – какво още може да направи КЗК по въпроса?

Ако гледаме цифрите, ще установим, че българският конкурентен орган всъщност е доста по-активен от органите на доста други държави в Европа с далеч по-сериозни традиции в областта на антитръстовата регулация. Така например според обзорното издание Cartels Enforcement, Appeals and Damages Actions 2012 за дванадесетте месеца, предхождащи изданието, белгийското и датското антитръстови ведомства са приели само по едно решение за установяване на картел, а самата Европейска комисия е издала решения за санкциониране на едва 4 картела през 2011 г. На този фон за периода КЗК е издала 12 решения в областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики, с 3 от които е наложила санкции, а в 2 случая е приключила преписката с поемане на задължения от разследваните предприятия.
Ако погледнем само енергийния сектор, за последните 4 години (от 2009 г.) КЗК се е произнесла с над 20 решения, касаещи злоупотребата с монопол или господстващо положение в сектора. Адресат на тези решения в 19 от случаите са били компании от трите групи за електроразпределение и електроснабдяване в България, а в останалите – НЕК и други производители на електроенергия. С 5 от тези решения КЗК е наложила санкции, като най-високата от тях е в размер на над 3.2 млн. лв. С 3 решения комисията е прекратила производството срещу поемане на задължения от ответната страна, като например задължението на един от снабдителите да коригира правилата си, така че от бъдещия потребител на електроенергия (нов собственик на имота) да не се търси заплащане на задължения на предишния собственик.
В голямата си част тези решения касаят неценови параметри на поведението на енергийните предприятия. Това е логично при изложените ограничения във възможността на КЗК за намеса.

Участие в планираните регулации на ДКЕВР

И все пак КЗК може да допринесе още за решаването на проблемите, изкарали хиляди на улицата през последните седмици. На първо място тя може да се включи активно в разработването на планираните за въвеждане от ДКЕВР регулации, в т.ч. относно създаването на ефективно действащ балансиращ пазар, изхождайки от опита, който има в разглеждане на сектора в последните години. Законът й дава тази възможност, ако тя бъде попитана, в рамките на процедурата по застъпничество за конкуренцията, а дори и неформално, чрез участие на експерти в работните групи, разработващи новата подзаконова нормативна рамка. На следващо място КЗК може да посочи в рамките на евентуален секторен анализ структурните и най-вече регулаторните проблеми, които препятстват установяването на ефективен и конкурентен пазар в страната и не дават възможност за създаване на реален конкурентен процес. Всяка от тези форми на принос е за предпочитане пред търсенето на виновник за сегашното състояние и налагането на санкции под натиск на обществените настроения.
Кой път на действие ще избере регулаторът, ще покаже до каква степен бихме могли да разчитаме на зрялост и независимост от него.

Материалът Конкуренцията в енергетиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.