Единният патентен съд разгледа този въпрос в рамките на скорошния спор между Suinno Mobile и Microsoft. В постановяването на решението участие взе и съдия Татяна Жилова. 

https://www.freepik.com/premium-photo/legal-counsel-presents-client-signed-contract-with-gavel-legal-law_1471979.htm

В значимо решение, част от дело “Suinno Mobile & AI Technology Licensing Oy” срещу Microsoft Company”, Единният патентен съд (ЕПС) разгледа въпроса дали юрисконсулт може да представлява своята компания в съдебни делa.

Делото e продължение на иск за нарушение, в което Suinno,  действащ като ищец, поиска заповед за поверителност срещу адвокатите и директорите на Microsoft. Тази заповед имаше за цел да предотврати достъпа на адвокатите и директорите до определени доказателства, представени по време на основното производство.

В отговор Microsoft поиска преюдициално запитване от Съда на Европейския съюз относно  тълкуването на член 48(5) от Споразумение относно Единен патентен съд. Тази разпоредба изисква представителите пред ЕПС да упражняват правомощията си независимо и безпристрастно.

Microsoft повдигна критичния въпрос дали това изискване изключва възможността компанията да бъде представлявана от лице, което също така е нейният управляващ директор и основен акционер.

Решението

Съдът, като взе предвид въпорса, повдигнат от Microsoft, оцени независимостта на представителя на Suinno. За тази цел Член 48(5) бе съпоставен с член 19(5) от Статута на Съда на Европейския съюз. Той гласи: „Такива агенти, съветници и адвокати, когато се явяват пред Съда на Европейския съюз, се ползват с правата и имунитетите, необходими за независимо упражняване на техните функции, при условия, определени в Процедурните правила.“

Тази разпоредба е интерпретирана от Съда на ЕС в предишни решения. Съдът уточни, че страните не могат да бъдат представлявани директно пред Общия съд или Съда на ЕС. Трябва вместо това да назначат трето лице, който е квалифициран правен представител.

Мотивът е, че като служители, адвокатите по същество са обвързани с търговските стратегии на своите работодатели. Притежават финансови и административни правомощия. А това компрометира независимостта, необходима за безпристрастно правно представителство.

Съдът  подчерта в друго решение, че Член 19(5) е строго приложим само за производства пред съдилищата на ЕС и не е автоматично обвързващ за държавите членки.

Националните правни системи запазват дискрецията да определят дали юрисконсулти могат да представляват клиенти в съда. Съдиите отбелязаха, че формулировката на Член 48(5) отразява тази на Член 19(5), което не е просто съвпадение. Той отразява целта на ЕПС да интегрира тълкуването на Съда на европейския съюз в рамките на ЕПС.

В разглеждания случай, представителят на Suinno е управляващ директор и основен акционер. Реално той притежава значителни административни и финансови правомощия в компанията. Съответно съдът постанови, че такава позиция по същество подкопава независимостта, необходима за валидно представителство пред ЕПС.

В резултат на това представителят не може да бъде смятан за независим съгласно Член 48(5). Това доведе и до отмяна на решението за конфиденциалност.

Автор: Мелиса Ридван

IPConsulting

Материалът Юрисконсултите в Единния патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Включването на Румъния ще бъде от полза за предприятията и патентопритежателите, тъй като ще осигури по-широко и по-рентабилно патентно покритие. Европейското патентно ведомство (EPO) приветства този ход, като подчертава значението му за укрепването на европейската патентна система и насърчаването на иновациите.

Единната патентна система предлага множество предимства пред традиционната европейска патентна система. Едно от тях е опростена патентна защита в множество държави от ЕС чрез една заявка. Тя също така въвежда единна процедура за водене на съдебни спорове чрез Единния патентен съд (UPC), като осигурява последователно прилагане на патентните права във всички участващи държави.

Очаква се присъединяването на Румъния да стимулира местните иновации и икономическия растеж като улесни предприятията и иноваторите при осигуряването на патентна защита. Освен това, то ще привлече чуждестранни инвестиции, тъй като дружествата ще могат да включат Румъния в обхвата на Единния патент без допълнителни административни стъпки.

Разширяването отразява продължаващите усилия за създаване на по-интегриран и ефективен европейски патентен пейзаж в съответствие с целите на ЕС за подкрепа на иновациите и повишаване на конкурентоспособността.

Материалът Румъния се присъединява към Unitary Patent System е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Обвиненията срещу Abbott за нарушение в държавите, които са страни по споразумението за ЕПС, бяха отхвърлени, а съдът в Париж се съгласява с компанията и обявява патента за невалиден в тези държави. Това решение засяга и паралелните съдебни производства в германския Регионален съд в Манхайм, където ответникът е предявил самостоятелно подобни искове.

Решението на съда в Париж ясно показва, че насрещният иск за отмяна може да надхвърля териториалните граници на първоначалния иск за нарушение.

Ответникът по делото опитва да ограничи обхвата на отмяната до Германия, но съдът потвърждава правомощието си да обяви патента за недействителен в целия регион на ЕПС.

За да запази легитимността на патента в Германия, ответникът оспорва процедурни въпроси съгласно правото на ЕС, включително Регламента Брюксел Ibis. Искът за обявяване на недействителност в Германия е предявен преди преходния период на ЕПС, поради което съдът отхвърля тези твърдения.

В този случай ответникът има няколко възможности за действие, повечето от които зависят от това дали жалбата ще успее да възобнови делото. Създавайки значим прецедент за начина, по който ще се разглеждат патентните спорове съгласно наскоро създадената система на ЕПС, решението подчертава широката компетентност на съда да решава искове за отмяна по цялостен начин във всички държави членки.

За бъдещите решения по дела на ЕПС ще бъде от голяма полза разбирането на сложната връзка между националната и европейската система за патентно съдопроизводство, както се вижда от правната стратегия на Abbott и тълкуването на юрисдикцията на съда.

Материалът Abbott постига забележителна победа в първо дело за нарушение на права в Париж е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Приветствайки съобщението, председателят на Европейското патентно ведомство Антонио Кампинос заяви:

„Прилагането на споразумението за единен патентен съд ще доведе до най-значителната реформа на европейската патентна система от близо 50 години. Изобретателите, университетите, европейските компании, стартиращите фирми и инвеститорите са нетърпеливи да стартира новата система поради ползите, които тя ще им донесе. Още от самото начало системата ще увеличи правната сигурност, ще намали административната тежест и ще намали разходите. Всички те ще допринесат за насърчаването на иновациите и трансфера на технологии и ще донесат така необходимите капиталови инвестиции в R&D. Единният патент ще играе жизненоважна роля в подпомагането на възстановяването на икономиките след пандемията с COVID-19.“

Единен патент

Единен патент и Единен патентен съд са градивните елементи на единния патентен пакет, който ще допълни и укрепи съществуващата централизирана европейска система за издаване на патенти. Те ще предложат на потребителите рентабилен вариант за патентна закрила и уреждане на спорове в участващите европейски държави-членки.

Единните патенти ще дадат възможност за получаване на еднаква патентна закрила в до 25 държави-членки на ЕС чрез подаване на еднократна заявка до ЕПВ, правейки процедурата по-опростена и рентабилна за заявителите.

Единният патентен съд ще бъде международен съд с юрисдикция за патенти, издадени от Европейското патентно ведомство. Този специализиран съд ще превърне европейското прилагане на патенти в реалност, ще предложи по-добра правна сигурност и ще намали съдебните разноски.

Източник: Европейско патентно ведомство

На 8 април 2016 година България ратифицира Закон за ратификация на Споразумението относно Единния патентен съд, с което се превръща в десетата държава членка към този момент, която го ратифицира. За да заработи Единния патентен съд е необходима задължителна ратификация от Великобритания, Франция и Германия и на още минимум 10 държави членки.

Материалът Една стъпка по близо до въвеждането на единен патент е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта на Споразумението относно Единен патентен съд е да се предвиди период на предварително изпълнение на институционалните, организационните и финансовите му разпоредби, преди официалното му влизане в сила. За да станат реалност единните патенти, UPCA трябва да се ратифицира от 13 от 25те участващи държави-членки на Европейския съюз, включително Франция, Германия и Италия.

В Германия законопроектът за Единен патентен съд ще бъде внесен за одобрение в горната камара на парламента (Бундесрат) по-късно тази година. След като процедурата по ратификация приключи, се очаква да бъдат предприети последните подготвителни стъпки за създаване на Единен патентен съд през 2021 г. След това ЕПС може да започне своята работа през 2022 г.

България е ратифицирала Споразумението за единен патентен съд на 08.04.2016 г. Законът за ратифицирането е обнародван в Държавен вестник бр. 32 от 22.04.2016 г. На 11 септември 2017 г. в Брюксел Мария Колева, заместник-постоянен представител на Република България към ЕС, подписва Протокола за предварително приложение на UPCA. Към този момент България става 16-тата държава-членка на Европейския съюз, която се присъединява към Протокола.

Единният патент и Единният патентен съд са градивните елементи на т. нар. единен патентен пакет, който ще допълни и укрепи съществуващата централизирана европейска система за издаване на патент. Те ще предложат на потребителите рентабилен вариант за патентна защита и уреждане на спорове в цяла Европа.

Единните европейски патенти ще дават възможност за получаване на еднаква патентна закрила в до 25 държави-членки на ЕС. Това ще става след еднократно искане до Европейското патентно ведомство, правейки процедурата по-опростена и по-рентабилна за кандидатите.

ЕПС ще бъде международен съд с юрисдикция за патенти, издадени от ЕПВ. Този специализиран съд ще превърне в реалност правоприлагането на европейски патенти в рамките на ЕС. Освен това ще предложи по-голяма правна сигурност и ще намали съдебните разноски. Съдът се основава на международен договор, UPCA.

Източник: Европейско патентно ведомство

Материалът Германският Бундестаг одобри законопроект за ратификация на Споразумението за единен патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Миналата седмица, Немският федерален конституционен съд издаде дългоочаквано решение по жалба, подадена срещу германското законодателство за прилагане на Споразумението за единен патентен съд.

Предвижда се новият общоевропейски единен патентен съд да е компетентен по отношение на нарушения на патенти и производства по валидност по отношение, както на всички единни патенти, така и за съществуващи и бъдещи класически европейски патенти (по време на преходния период националните съдилища все още могат да имат юрисдикция) в участващите държави-членки. След като бъде валидиран от Европейски патент, Единният патент ще бъде единно патентно наименование за цялата територия на участващите държави-членки.

Законодателството, което позволява прилагане на Споразумението за Единен патентен съд, вече беше прието и в двете камари на германския парламент. Въпреки това през 2017 г., по предложение на Федералния конституционен съд, Федералният президент на Германия спря подписването на законодателството за прилагане на промените. Ако Германия подпише тази ратификация, ще бъде достигнат необходимия брой страни, за да влязат в сила Споразумението за Единен патентен съд и пакета разпоредби за Единен патент.

Федералният конституционен съд реши на 13 февруари 2020 г., че жалбата е допустима и основателна, като се твърди, че е нарушено изискването за квалифицирано мнозинство за прилагащото законодателство съгласно конституцията на Германия. Жалбата се счита за основателна, тъй като новото законодателството не е прието с изискваното съгласие на две трети от членовете на Бундестага.

Решението е взето с мнозинство 5:3 от Сената. Трима съдии са изразили особено мнение.

Тези последни събития означават, че ще има допълнително забавяне преди влизането в сила на Споразумението за Единен патентен съд и Единен патент.

Източник: Институт на професионалните представители пред Европейското патентно ведомство

Материалът Немският федерален конституционен съд спира въвеждане на законодателство, свързано с Единен патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Този Протокол е друг важен момент в посока на реализирането на Единен патентен съд. Временното прилагане на институционалните, финансовите и административните разпоредби на Споразумението позволява да бъдат извършени всички необходими правни и практически процедури, включително назначаване на съдии в Съда значително по-рано. Това трябва да гарантира, че Съдът е пълноценно функциониращ и готов за разглеждане на дела още на първия ден, в който споразумението официално влиза в сила – вероятно към края на 2016 г. В допълнение към седемте държави-членки, подписали Протокола, други също са се съгласили да бъдат едностранно обвързана с него и са обещали да го подпишат съвсем скоро след като подготовката им напредне.

Подписването на Протокола допълнително показва ангажимента на участващите държави-членки да гарантират бързото и гладко въвеждане в действие на Единен патентен съд.

Президентът на Европейското патентно ведомство, Беноа Батистели, приветства участието на Люксембург.

“Днешното подписване е страхотна новина за иноваторите, които ще се възползват от тази опростена и по-добра патентна система. Осем от необходимите тринадесет държави вече са ратифицирали Споразумението. Няколко страни са на път да финализират своите ратификационни процеси и съм сигурен, че другите страни ще направят всичко възможно да приключат собствените си ратификации, така че Съдът да може да започне да работи и единният патент да влезе в сила през следващата година.”

Източник: Европейско патентно ведомство

Материалът Нова стъпка към създаването на Единен патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.