В същото време новата Директива за телевизионните и радиопрограми ще улесни предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница. Освен това днес Комисията публикува своите насоки относно член 17 от новата Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Двете директиви, които влязоха в сила през юни 2019 г., имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да позволят на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят, в който услугите за излъчване онлайн на музика, платформите за видео по заявка, сателитната телевизия и телевизията през интернет протокол (IPTV), новинарските агрегатори и платформите, на които потребителите качват съдържание, се превърнаха в основни канали за достъп до творчески произведения и публикации в пресата.

Новата Директива на ЕС за авторското право

Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар предвижда нови правила за гарантиране на по-справедливо възнаграждение за творците и носителите на права, издателите на публикации в пресата и журналистите, по-специално когато техните произведения се използват онлайн, и увеличава прозрачността в отношенията им с онлайн платформите. Тя включва и нови гаранции за пълна защита на свободата на изразяване онлайн на гражданите на ЕС, които ще могат законно да споделят своето съдържание. Освен това новите правила създават и повече възможности за използване на защитени с авторско право материали онлайн и зад граница за целите на образованието, научните изследвания и опазването на културното наследство.

Новата Директива за телевизионните и радиопрограми

Новите правила, определени в Директивата за телевизионните и радиопрограми, гарантират, че гражданите на ЕС могат да получат достъп до по-широк избор от програми онлайн и зад граница. Директивата улеснява предлагането от радио- и телевизионните оператори на някои предавания чрез услугите им за достъп до излъчвания на живо или на запис във всички държави членки, като същевременно гарантира, че творците получават подходящо заплащане за използването на тяхното съдържание. Тя също така опростява разпространението на повече радио- и телевизионни канали от операторите на услуги за препредаване.

Повече информация относно новите правила за авторското право може да бъде намерена на официалния сайт на ЕС.

Материалът Нови правила на ЕС в областта на авторското право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Свободното движение на стоки е една от „четирите свободи“, гарантирани от европейския единен пазар. Великобритания напусна единния пазар на 31 декември 2020 г в края на преходния период за Брекзит. Какво означава това за изчерпването на права върху интелектуална собственост и по-специално правата върху търговски марки?

Европейският единен пазар, често наричан още вътрешен пазар или общ пазар, е единен пазар, обхващащ 27-те държави-членки на ЕС, както и – с някои изключения – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Споразумението за Европейската икономическа зона и Швейцария чрез двустранни договори.

Въпреки че паралелната търговия в рамките на единния пазар е напълно легитимна, тя поражда фундаментално напрежение между безграничната Европейска икономическа зона и правата върху търговски марки. Правата върху всяка търговска марка, разбира се, са териториални по своето естество, като обикновено осигуряват национална закрила само в една държава, освен ако не са защитени от европейска търговска марка (EUTM).

Концепцията за изчерпване на права има за цел да разреши това напрежение.

„Изчерпване на права“ означава, че след като собственикът на търговска марка (или с негово съгласие, напр. лицензополучателят) пусне стоки на пазара, собственикът на търговската марка ефективно губи правата си върху нея. Правата са „изчерпани“ за целите на контрола на бъдещото движение и препродажба на тези стоки, освен когато има основателни причини за повдигане на възражения.

Последствия от Brexit

Напускането на Великобритания от европейския единен пазар означава, че принципът на свободно движение на стоки вече не се прилага за страната. Brexit влезе в сила чрез комбинация от Споразумението за оттегляне и Споразумението за търговия и сътрудничество (TCA), последното от които остава в сила по принцип.

Позицията на ЕС е, че предприятията, които първо пускат своите стоки на пазара във Великобритания, няма да се счита, че изчерпват каквито и да било европейски унитарни или национални права за търговски марки за тези стоки. Те ще могат да разчитат на тези права, за да предотвратят вноса и препродажбата на стоките на пазара в ЕС. От гледна точка на ЕС режимът на паралелен внос е затегнат. В миналото стоките, законно пуснати на пазара в Обединеното кралство са се движели свободно във всяка част на ЕС. Това вече не е така при режима след Brexit.

След Brexit правата на интелектуална собственост не възпрепятстват свободното движение на стоки от ЕС към Великобритания, но могат да бъдат бариера за стоки, пуснати за първи път на пазара в Обединеното кралство и след това изпратени към ЕС.

Източник: Международна асоциация за търговски марки INTA

Материалът Търговски марки и движение на стоки между Великобритания и ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Със зелена книга Европейската комисия постави началото на консултация за евентуалното обхващане на неселскостопанските продукти от защитата на географски указания.

В днешния глобализиран свят потребителите търсят начини, за да установят автентичността и оригиналността на продуктите, като очакват, че качеството и рекламираните специфики не са мними.

Географското указание (ГУ) определя стоката като произхождаща от определена страна, регион или местност, като определено качество, репутация или друга характеристика на продукта се дължи на географския му произход, например вино бордо, муранско стъкло или пармска шунка. Произведените по традиционни методи или с географски произход, който им придава определени специфики, селскостопански продукти (сирене, вино, месо, плодове и зеленчуци и др.) могат да бъдат защитени на равнище ЕС (например сиренето пармезан). Неселскостопанските продукти обаче (керамика, мрамор, ножарски изделия, обувки, гоблени, музикални инструменти и др.) понастоящем не се ползват с допълнителна защита на географски указания — на равнище ЕС — към предоставената от националното законодателство.

Комисарят на ЕС по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „В ЕС изобилстват изделията, произвеждани въз основа на традиционни умения и методи, често залегнали в социо-културното наследство на дадена географска област – от бохемския кристал и шотландския тартан до карарския мрамор и обюсонските килими. Тези изделия са не само част от традиционните знания и умения на Европа, а имат и значителен икономически потенциал, който днес като че ли не се използва изцяло. Обхващането на тези продукти от защитата на ГУ на равнище ЕС може да доведе до значителни потенциални ползи за МСП и европейските региони. Така би могло да се запази уникалното ни и разнообразно наследство, като същевременно се допринесе съществено за създаването на работни места и за растежа в Европа.“

Зелената книга се състои от две части. В първата се пита за действащите средства за защита на национално равнище и на равнище ЕС, както и за потенциалните социо-икономически и културни ползи, които могат да бъдат извлечени чрез една подобрена защита на географски указания в ЕС. Във втората са включени повече технически въпроси, с които се търси мнението на заинтересованите страни за възможните варианти за защита на равнище ЕС на ГУ при неселскостопанските продукти. Възможните цели за новите мерки са в широк диапазон — от свързаните с минималните изисквания за защита на ГУ по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) до предоставянето на допълнителни критерии за защита, подобно на включените в законодателството на ЕС за географските указания при селскостопанските продукти.

Всички заинтересовани страни — от потребителите на производителите и от дистрибуторите до местните органи на властта — се приканват да изпратят коментарите и предложенията си до 28 октомври 2014 г. Комисията ще публикува резултатите от допитването и ще ги вземе предвид при преценката си за целесъобразността от предприемането на по-нататъшни действия на равнище ЕС.

Контекст
ЕС е обвързан от правилата за защита на ГУ по силата на Споразумението ТРИПС, което се отнася до всички 159 членове на Световната търговска организация (СТО) и обхваща както селскостопански, така и неселскостопански продукти. Във всички членуващи в СТО държави географските указания трябва да бъдат защитени, за да не бъдат заблуждавани потребителите относно произхода на стоките и за да се предотврати нелоялната конкуренция. Членовете на СТО имат право да използват различни правни инструменти, за да постигнат тази цел. Някои членове на СТО, включително 14 държави членки на ЕС, имат специална нормативна уредба за защита на географски указания при неселскостопански продукти.

На равнище ЕС понастоящем са защитени ГУ за вино, спиртни напитки, ароматизирани вина и селскостопанските продукти и храни. До този момент обаче в ЕС няма хармонизирана или обединена защита на географски указания за неселскостопанските продукти. Вместо това се прилагат националните правни инструменти, което води до различни равнища на правна защита в Европа. За да защитят дадено ГУ в ЕС производителите на неселскостопански продукти трябва да подават иск във всяка държава членка, където е предвидена такава защита — което е неефективно за единния пазар на ЕС, или да прибягват до съдебни производства при нарушения.

Комисията изтъкна този проблем в съобщението си „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ от 2011 г. и предложи задълбочен анализ на действащото в държавите членки нормативно уреждане на защитата на ГИ при неселскостопанските продукти и отражението му върху единния пазар.

През 2012 г. бе поръчано външно Проучване на защитата, на вътрешния пазар, на географските указания при неселскостопанските продукти. Неговите резултати, публикувани през март 2013 г., показват, че действащите правни инструменти на национално и европейско равнище, с които разполагат производителите, са недостатъчни. На 22 април 2013 г. Комисията организира и публично изслушване за обсъждане на резултатите от проучването и предоставяне на основа за широк дебат за необходимостта от по-ефективна защита на географски указания при неселскостопанските продукти на равнище ЕС.

Европейска комисия

Материалът Максимално оползотворяване на традиционни знания и умения на Европа е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

За да отпразнуват последните 20 години и да погледнат напред в бъдещето, всички членове са поканени да инициират или вземат участие в серия мероприятия, чиято кулминация ще бъде по време на Седмица на Единния пазар за нов растеж в Брюксел, от 15 до 20 октомври.

Мероприятията, предшестващи събитието, както и самата седмица ще се фокусират върху три цели:

• Припомняне на постиженията от 20-те години единен пазар;
• Представяне и обсъждане на нови инициативи, които да стимулират растежа в Единния пазар;
• Обхващане вижданията и очакванията на младите хора за Единния пазар.

Централната интерактивна проява в Брюксел, от 15 октомври, ще бъде смес от дебати, видео презентации, дискусионни кръгове, викторини и церемония по награждаването за конкурса „Generation 1992“, с цел да се даде информация за бъдещите политики в сферата. Ключова точка в проявите ще бъде поколението на 20-годишните, които са се родили в годината на създаване на Единния пазар.

Можете да научите повече за официалното откриване и да се регистрирате за участие ТУК.

Преди Седмицата на Единния пазар, в началото на октомври, Комисията ще приеме пакет от мерки, за укрепване и задълбочаване на единния пазар, наречен „Single Market Act 2„, последващ първия макет от мерки за Единния пазар, приет миналата година.

Комисията е публикувала и брошура, озаглавена „20 години Единен европейски пазар – заедно за нов растеж„, с която се разпространява информация относно възможностите и ползите от Единния пазар за европейските граждани и фирми. Брошурата може да бъде поръчана от Комисията или да се свале чрез горния линк.

Повече информация за всичко гореизложено можете да откриете на  http://www.singlemarket20.eu/en.

Източник: OHIM

Материалът Единен пазар: 20 години по-късно е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Правата на интелектуална собственост са ключов актив за икономиката на ЕС.

1.4 млн. малки и средни предприятия работят в сферата на творческите индустрии. Индустриите базирани на интелектуалната собственост създават огромен потенциал за разкриване на работни места в рамките на съюза. Според Европейския доклад за конкурентоспособността за 2010г. творческите индустрии образуват 3% от заетостта за 2008г. и са един от най-динамичните сектори е ЕС. Броя на заетите в творческите индустрии е 6.7 млн. души за 2008 г. 

За периода 2000-2007г. заетостта в творческите индустрии се е увеличила с 3.5%. Повечето работни места разкрити за последното десетилетие в  са в областта базираните на знание индустрии, където заетостта се е увеличила с 24%.

Изследването  „Fortune 500” проведено през 2002г. сочи, че благосъстоянието на  компаниите се образува на база права на интелектуална собственост.

Правата на интелектуална собственост засягат ежедневният живот на всички граждани.

 Това е така, защото патентната закрила например е ключова за разработването на нови лекарства и медицинско оборудване. Всички технически устройства като „smart phone”, компютри, мобилни телефони и др.се произвеждат на базата на хиляди патенти.

Закрилата на търговските марки стимулира инвестициите в качество на продуктите и услугите, улесняващи потребителите да свързват определена стока или услуга с нейният производител. Търговските марки са особено важни за сектори, които работят главно с маркова лоялност от страна на потребителите. Такива сектори са например: хранителни продукти, мебелни продукти, фармацевтични продукти, козметика, спортни стоки, телекомуникационни услуги и др.

В областта на земеделско-хранителния сектор закрилата на правата върху географски означения и растителните сортове осигурява качеството на продуктите и достъп до оригинални продукти, чрез единния пазар на ЕС.

Значението на авторското право се състои главно в създаването на творческо съдържание като софтуер, книги, вестници, периодични издания, музика, филми, фотография, визуални изкуства, видео игри и др.

Системата на закрила на правата на интелектуална собственост създава конкурентоспособност на пазара на ЕС.

Развитието на стандарти като GSM и UMTS са базирани на дигиталното управление на правата на интелектуална собственост. Тези европейски стандарти се доразвиха в глобално успешни технологии благодарение на системата на правата на интелектуална собственост. Много от европейските компании реализират голяма част от приходите си, чрез лицензиране на портфолио базирано на интелектуална собственост.

Икономическият потенциал на системата на права на интелектуална собственост зависи от възможността на хиляди притежатели на права да лицензират технологии, продукти, съдържание с цел довеждането им до потребителите. Например музикалните онлайн  услуги се базират на комплексен лицензионен процес, за да бъдат достъпни на повече територии. За целта се изисква единна правна рамка за права на интелектуална собственост.

Фрагментацията на права на интелектуална собственост води до последствия за нарастването на работните места  и конкурентоспособността  в Европа.

Лицензионните сделки са придружени от огромни разходи и сложност с определена степен на несигурност за създатели, ползватели и консуматори. Това например е една от причините електронната търговия  да не е разгърнала целият си потенциал в рамките на ЕС. Високите разходи по сделките за лицензиране на права на интелектуална собственост възпират иновациите и творчеството. Малките и средни предприятия развиват стратегии базирани на интелектуална собственост. Циркулирането на културни стоки и услуги изостават на фона на техният потенциал.

Все още юридическата закрила на права на интелектуална собственост в Европа е несъвършена. Развитието на новите технологии поставя доста предизвикателства относно превенцията на неоторизирана употреба на закриляни творби. Европейското законодателство не е съгласувано с възможностите на дигиталните технологии. В този контекст е наложително приемането на европейска политика с конкретни мерки за предлагане на дигитално съдържание за потребителите. Закрилата на права на интелектуална собственост не се отнася само за рамките на ЕС. В контекста на глобализацията на търговските потоци правата на интелектуална собственост съставляват огромен актив за конкурентоспособността на Европа на световният пазар.

Закрилата на правата на интелектуална собственост трябва да е придружена от строго приложение на правилата на закона за конкуренцията с цел предотвратяване на нарушенията на права на интелектуална собственост, което би могло да затрудни иновациите или да изключи някои участници като малките и средни предприятия от пазара.

Ключови политики в областта а закрилата на права на интелектуална собственост:

Реформиране на патентната система в Европа

Сегашната европейска патентна система е сложна, разпокъсана и скъпа. Получаването на европейски патент, е  възможно само в 13 държави членки  на ЕС. Цената европейския патент може да е десет пъти по-голяма от цената на един патент в САЩ. Например, ако малко или средно предприятие желае да получи или поддържа патентна закрила за всички 27 държави-членки за на ЕС ще трябва да плати около 200 000 евро. Разходите се формират главно от разходите за превод и разходите извършвани към националните патентни служби.

Предстои създаването на единна патентна защита за 25 страни членки на ЕС, чрез която компаниите ще намалят разходите си без необходимост получаването на единен европейски патент да бъде валидизиран от националните патентни ведомства.

Развитието на системите за машинен превод ще спомогне за намаляване на високите разходи за превод. По този начин ще се ще увеличи достъпа до патентна защита и до патентна информация на различни езици, с което ще се повиши разпространение на технологични знания и ще насърчават на иновациите като цяло. Европейската комисия насърчава програма за машинен превод на патентни документи. Инициатива  е предприета от Европейското патентно ведомство още през 2010г. Целта е да може да се осъществява превод на официалните езици на договарящите държави по Европейската патентна конвенция – което включва всички официални езици на ЕС.

Европейският съвет (през февруари 2011г.) прикани Комисията да проучи, възможностите за създаване на единен „валоризационен” инструмент за права на интелектуална собственост. По-конкретно това означава улесняване на достъпа на малките и средни предприятия до знанието на пазара. Под  „валоризация“ се има предвид оценяване на нематериални активи от счетоводна гледна точка за получаване на по-висока стойност на правата на интелектуална собственост.

Модернизиране на системата на търговските марки в Европа

Национална регистрация на търговски марки в държавите членки на ЕС е хармонизирана от почти 20 г.

Марката на Общността определено показва успех, само за 2010г. има подадени повече от 98000 заявления.за марката на Общността.

Заинтересованите страни обаче са все по-взискателни, желаят все по-бързо, по-високо качество и по- опростена регистрация. За да отговаря на тези изисквания, системата на търговските марки в Европа трябва да бъде адаптирана към интернет.

Конкретно трябва да се разгледат възможностите за:

–         опростяване и ускоряване на процедурата по регистрация, като се вземат предвид възможностите на интернет;

–         увеличаване на правната сигурност;

–         изясняване на обхвата на търговската марка;

–         засилено сътрудничество между Службата за хармонизация във вътрешния в Аликанте и националните служби, с цел хармонизиране на административна практика и разработване на общи инструменти, като регистър за нарушения върху регистрацията;

–         въвеждане на по-съгласувана директива с регламента, чрез по нататъшно привеждане на правните основания за отказ за регистрация на европейско ниво.

Всяко изменение, което Комисията ще предложи по отношение на марката на Общността ще бъде в съответствие с концепцията за единния пазар.

Създаване на единна авторскоправна рамка в цифрова среда на единия пазар

Все още пазарите в ЕС са фрагментирани. Европейските потребители нямат възможност да купуват продукти защитени с авторски права по електронен път на единен цифров пазар. Все по-голямата самостоятелност на онлайн потребителите и бързо променящите се бизнес модели предполагат сериозна оценка на съществуващите авторско правни правила.

Притежателите на права очакват справедлива възвръщаемост за използването на техните произведения. От друга страна издатели и продуценти, които правят големи инвестиции за производство и разпространение на творчески продукти също очакват възвращаемост на инвестициите. Улесняването на лицензирането на произведения в цифрова среда би могло да се случи на единен пазар.

За целта Европа трябва да разработи подходящи услуги за лицензиране авторско право, като ги комбинира с уеб приложения и инструменти, които да позволяват милиони граждани да споделят съдържание лесно и легално на територията на Съюза.

Създаването на единна европейска юридическа рамка за онлайн лицензиране  на авторското право значително ще стимулира законното предлагане на защитени културни стоки и услуги в целия ЕС. Съвременните технологии позволяват да се направи по- широк кръг от трансгранични услуги, достъпни онлайн в цяла Европа.

В тази връзка Европейската комисия през 2011г. ще представи предложения за създаване на правна рамка за колективно управление на авторски права и възможност за мултитериториално и паневропейско лицензиране. За целта ще бъдат създадени ясни правила и равни условия за всички участници: притежателите на права, дружества за колективно управление, доставчиците на услуги и потребители.

Европейската авторскоправна рамка трябва да позволява създаването на „брокери” на авторски права, които да лицензират музикален репертоар на мултитериториално ниво. За постигане на тази цел е необходимо изграждането на режим, който да улесни трансграничното управление на авторското право., чрез високо ниво на техническа експертиза, инфраструктурата и електронни мрежи.

Друго възможно решение е създаването на Европейския кодекс за авторското право. This could encompass a comprehensiveТака ще се предостави възможност за проверка на настоящите ограничение и изключения на Директива 2001/29ЕО. Докладът на комисията в тази област се очаква да излезе през 2012г.

Управление на база данни за авторски права

Създаването на база данни за авторски права ще спомогне за идентифициране на носителите на права и ще насърчи развитието на авторскоправни инфраструктури. Това би бил ключът за ефективното трансгранично лицензиране на европейския репертоар в чужбина.

Достъп до културното наследство на Европа

От ключово значение за развитието на икономиката на знанието е създаването на европейски цифрови библиотеки, чрез които да се обменят знания и култура, които да позволяват на академичните институции и бизнеса да използват законно защитени авторскоправни материали. Комисията подготвя европейска законодателна рамка за идентифициране и предоставянето на т. нар. „осиротели произведения“.

Изпълнителски права

Европейската Комисия е направила предложение за уеднаквяване срока на закрила на изпълнителските права с тези на автора. Целта е насърчаване на нови таланти и увеличаване на инвестициите в музикални творби.

Аудиовизуални произведения

Подготвя се общоевропейско лицензиране в аудиовизуалния сектор. Комисията ще започне консултации за онлайн разпространението на аудиовизуални произведения като резултатите ще бъдат докладвани през 2012 г.

Засилена борба срещу фалшифицирането и пиратството

Последното проучване на ОИСР (2009) смята, че международната търговия с фалшифицирани стоки е нараснала с над USD 100 млрд. през 2000 г. и с goods grew from just over USD 100 USD 250 млрд. за 2007г. Според ОИСР, тази сума е по-голям, отколкото на национално БВП на около 150 икономики.

Данните, публикувани от Европейската комисия за дейности на националните митнически органи сочи, че броят на нарушени права на интелектуална собственост е нараснал от 26 704 през 2005 г. до 43572 през 2009 г.

Фалшифицирането генерира големи печалби за организираната престъпност и загуби за вътрешния пазар чрез насърчаване на незаконните практики в рамките на ЕС.

Европейският съюз е започнал да се справя с това предизвикателство, чрез мерки които позволяват на притежателите на права да задържат стоки на митниците (регламент N 1383/2003 на ЕС).

В подкрепа на действията за противодействие на фалшифицирането и пиратството ЕС стартира Европейска обсерватория за фалшифициране и пиратство. Основните цели на Обсерваторията е събиране и докладване на данни за  икономически и социални последици от фалшифицирането и пиратството.

Информиране на обществеността

Европейският парламент призова Комисията и държавите-членки  на заинтересовани страни за повишаване на осведомеността на потребителите особено сред младите хора, чрез на провеждане на подходящи обществени кампании.

Част от другите предложения на Комисията за изграждане на единен пазар са:

Прегледът на Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права на интелектуална собственост, многостранни инициативи, включително координация с международните организации, двустранни преговори и сътрудничество в областта на защита на интелектуалната собственост с трети страни и подобрена защита на правата върху интелектуалната собственост в рамките на ЕС.

Автор

 Даниела Сапунджиева

Източник

http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/ipr_strategy/COM_2011_287_en.pdf

Материалът Единен пазар за правата на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.