„Законът за представителите по индустриална собственост е изготвен в отговор на необходимостта от цялостна уредба на обществените отношения свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Искам да отбележа, че действащата към момента регламентация се съдържа в Наредба за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. Тоест, много по отдавна откакто България е член на Европейската общност. Някои от разпоредите на Наредбата не са съобразени с действащото европейско право, а регулацията която се съдържа не покрива изцяло всички процедури, изисквания и условия необходими за функционално упражняване на професията.

Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване получено от Европейската комисия чрез електронната система на EU Pilot.

Разписването на закона привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123, относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36, относно признаването на професионалните квалификации.

Със законопроекта се създава единна професионална организация на представителите по индустриална собственост – камара и се уреждат устройството, организацията, функциите и дейността ѝ. Предвиждат се функциите във връзка с поддържането на регистър на представителите по индустриална собственост да преминат от Патентното ведомство към Камарата на представителите.

Дейността на представителите по индустриална собственост е уредена като регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации, предвид необходимостта от притежаването на специфична професионална квалификация и базиране на знания по специалните национални, международни, европейски правни актове в областта на индустриалната собственост, както и познаване на цялостното действащо в България законодателство в неговата цялост.

В законопроекта е уреден подробно и предходния режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията до учредяване на Камарата.“

Това изказване на отговорен член на настоящото правителство дава недвусмислена оценка на свършеното от Председателят на ПВ Веселинов, в неговия мандат.  Предлагайки промени в НАРЕДБА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ през 2012 на правителството на Бойко Борисов, председателя Веселинов освен, че  не проведе широко обществено обсъждане на предлаганите промени, явно е подвел правителството предлагайки му да извърши спорни промени в Наредбата, които не са съобразени с европейското законодателство и не решават възникващите проблеми в регулираната област. В резултат на тези действия Министерски Съвет приема промени в Наредбата, които са публикуване в ДВ, бр. 47 от 2012 г.

Именно за тази Наредба, актуализирана през 2012, оценката на зам. министър Димитров е че не е  “съобразена с европейското право”.

С оценката на  зам. министър Димитров са запознати – Председателят на ПВ проф. Камен Веселинов, Зорка Милева, Магдалена Радулова – същите не са възразили на критичната констатацията. В потвърждение на констатацията на министерството Патентно ведомство се съгласява: “Първо, трябва да кажа, че фигурата на представителите по индустриална собственост е въведена още през 1993 г. със Закона за патентите, която е с тази Наредба. Но тази Наредба е доста непълна и има доста непълноти относно нелоялната практика на отделни патентни представители по какъв начин трябва да се борят, което е много важно, за да не се уронват интересите на бизнеса. Влошаване нивото на квалификация на представителите също не е уредено.“

Материалът Председателят на ПВ е подвел МС през 2012 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта на тази конференция е да помогне на практикуващите в тази сфера да се подготвят за преглед на системата за търговски марки и да представи актуализации в следствие на наскорошната съдебна практика.

Ораторите на на конференцията включват представители на Европейската комисия, национални ведомства за интелектуална собственост, съдебни системи и частни практики, както и експерти от OHIM, включително вице-президента на Ведомството, който откри Конференцията заедно с г-н Волфганг Хойсел, Директор на ERA.

Източник: OHIM

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът Годишна конференция на Академията по европейско право ERA е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Във връзка с отправените в публичното пространство призиви към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „да се самосезира и да даде отговори – кои са монополистите, какви картелни споразумения се взимат” КЗК счита за необходимо да изясни правомощията, които са й възложени по силата на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и правото на Европейския съюз (ЕС).

Комисията е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията.

Съгласно приложимото в страната право на конкуренцията, монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. Монополното положение се предоставя само от Народното събрание със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

Нито ЗЗК, нито правото на ЕС забраняват монополното или господстващото положение на предприятията. Аналогично на Европейската комисия (ЕК), КЗК няма правомощия да прилага правилата на конкуренцията по отношение на самото пазарно положение на фирмите, без да е установена злоупотреба. Както ЕК, така и КЗК не е оправомощена да приема решения, с които да установява „кои са монополистите” или „кои са господстващите предприятия”, извън случаите, в които се проучва евентуално извършено нарушение по ЗЗК или по Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).

КЗК постановява решения, с които установява извършени нарушения по ЗЗК или ДФЕС и налага предвидените в закона санкции. От началото на 2012 г. до настоящия момент КЗК е постановила 28 решения в областта на антитръста (злоупотреби и забранени споразумения) и е наложила имуществени санкции за извършени нарушения в общ размер на 20 745 418 лв.

КЗК е член от Европейската мрежа по конкуренцията (ЕМК) и осъществява своите функции в тясно сътрудничество с ЕК и останалите национални органи по конкуренцията на държавите членки на ЕС. В качеството си на национален орган по конкуренцията КЗК е гарант за прилагането на антитръстовите забрани – забраната за злоупотреба с монополно или господстващо положение (чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС) и забраната за антиконкурентни споразумения между предприятия (чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС), в съответствие с практиката на ЕК и на Съда на Европейския съюз. Отчитайки приноса на КЗК към работата на ЕМК, Комисията нееднократно е канена като докладчик по значими казуси в Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, организиран от Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК. Последният докладван от КЗК случай (от 4.03.2013) е по дело C.39530 MICROSOFT TYING (Решение за налагане на имуществена санкция за неизпълнение на решение за одобряване на поети задължения от страна на Майкрософт Корпорация)

Материалът КЗК счита за необходимо да изясни правомощията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Курс по европейско право върху ИС на ERA е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Източник:http://www1.bpo.bg

Материалът Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.