За разлика от други подобни случаи, тук компанията е поискала блокирането на уеб страници заради използването на търговски марки, а не поради нарушение на авторски права.

Организацията Open Rights Group обаче е изразла своята загриженост относно предприетите правни действия, които според тях биха могли да доведат до ограничаване свободата на словото. Представител на организацията дава следния пример: “Ако жалбата на ищците бъде удовлетворена, постановлението може да се използва като основа за предявяване на искове за блокиране, които противоречат на обществения интерес.” От Open Rights Group посочват, че съгласно тази евентуална нова практика, цял уеб сайт може да бъде блокиран заради неправомерните действия на няколко отделни търговци например. Също така, правопритежател може да заплаши, че ще подаде иск за съдебна възбрана с претекст предполагаемо нарушение, когато реално става въпрос за нежелана критика.

Съдия Джъстис Арнолд е поискал да му бъдат представени становища относно това как правата на легитимни потребители в интернет ще бъдат засегнати от възбрани срещу фалшификатори. Засега от Cartier отказват коментар.

Надежда Драгомирова

Материалът Cartier опитват да блокират уеб страници, нарушаващи марки на компанията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По отношение на първото основание, жалбоподателят отправя критики към Общия съд на ЕС, че не е преценил правилно нито стоките, попадащи в клас 9, нито съответните потребители. В тази връзка, Европейският съд заявява, че преценката на фактите е извън обхвата на жалбата. Колкото до второто основание, нарушаване на чл. 7(1) (b) за твърде стриктното тълкуване на критерия за определяне на отличителния характер на заявената търговска марка, Съдът на ЕС заявява, че е налице неправилно тълкуване на постановеното по жалбата и на самата съдебна практика (пар. 35). Общият съд не е посочил някакво степенуване на рекламния и търговския аспект на възприемането на марка, състояща се от рекламен слоган (пар. 37). Общият съд не е пропуснал да посочи аргументи. Жалбоподателят иска нова преценка на фактите, което е изключено в едно производство по обжалване. Що се отнася до третото основание, нарушаване на принципите на равноправно третиране и коректно прилагане с отхвърлянето на жалбата срещу решението на Апелативния борд, макар и Ведомството за европейски марки и дизайни да е приложило по-стриктни критерии, от тези, които са позволили регистрацията на подобни търговски марки, Съдът на ЕС постановява, че жалбоподателят не е посочил съдебна грешка, извършена от Общия съд. Следователно, жалбата се отхвърля в нейната цялост отчасти като явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

Източник: OHIM

Материалът „Innovation to the real world“ – недостатъчно отличителен знак, за да бъде европейска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Немски съд е отхвърлил заявлението на Apple за регистрация на търговска марка с аргумента, че потребителите не биха счели знака за търговска марка, показваща търговския произход – изобразяването на пространството, предназначено за продажбата на стоки е нищо повече от представяне на важен аспект от дейността на компанията. Технологичната група обжалва решението и делото е препратено за указания от Европейския съд.

Последното постановление дава зелена светлина на Apple да регистрират търговска марка за своите магазини в Германия, както и във Великобритания, където компанията също е подала заявление за регистрация. През 2010г. Apple успешно регистрира 3D търговска марка във Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ, състояща се от разноцветния дизайн на фирмените магазини. Марката е регистрирана за „услуги по продажба в магазини, включващи компютри, компютърен софтуер, компютърни периферни устройства, мобилни телефони, потребителска електроника и аксесоари за тях, както и свързаните с тях демонстрации на продукти.

Според Европейския съд, магазините на Apple, които имат просторен интериор, продуктите им са разположени на специални маси, а персоналът разполага с устройства за дистанционно плащане, покриват критериите за търговска марка – представляват знак, който може да бъде изобразен графично, а чрез него стоките и услугите, предлагани от компанията се отличават съществено от тези на друга компания.

Заключението на съда гласи, че “изображението, представящо начина, по който е оформен интериора на даден магазин, единствено чрез дизайн, без да се посочват размери и пропорции, може да бъде регистрирано като търговска марка за услуги”.

Надежда Драгомирова

По материали на The Telegraph

Материалът Начинът, по който изглеждат магазините на Apple може да бъде търговска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Спорът стига и до Общия съд на ЕС,който анулира решението на Апелативния борд (T-249/11). При разглеждане на случая, Общият съд е открил две грешки, като и двете имат отношение към професионалната (специализирана) общественост:

1. Услугите от клас 35 –при оценяването на допълващата характеристика, АБ е трябвало да разгледа, наред с другото, дали за професионалния купувач, услугите на реклама, търговски агенции, франчайзинг или износ и внос са били важни по време на покупката до такава степен, че той би си помислил, че отговорността за производството на тези стоки или предоставянето на тези услуги се носи от същото предприятие.
2. Услуги от клас 39 – има  има известна степен на взаимно допълване най-малкото между пилета и транспорт, съхранение и дистрибуция на пилета. Професионалният потребител на тези стоки или услуги, фирма, която купува пилета на едрои се нуждае от услугите на транспорт, съхранение и дистрибуция на пилета, вероятно ще си помисли, чеотговорността за производството на тези стокиили за предоставянето на тези услугипринадлежи на същата компания.

Несъгласието със становището на Съда, изразено от Ведомството за европейски марки и дизайни има няколко основни точки:

–     Съдът на ЕС е сгрешил в допускането си, че съществува автоматично сходство между продукт и услуга,която има този продукт като свой обект. Ако пилетата бяха сходни с транспортирането на пилета, притежателят на всяка търговска марка, регистрирана затранспортни услугиби могла да оспори регистрацията намарка, заявена за всякакъв тип продукти, тъй като всички те могат да бъдат транспортирани.

–    Погрешно е и становището на Съда, че услугите реклама, търговски агенции, франчайзинг, износ и внос следва да бъдат предложени от животновъда на професионален купувач на домашни птици или месо като допълнителна дейност към продажбата на продуктите.

За повече информация по случая: OHIM

Материалът Оспорена регистрация на европейска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Преюдициалното запитване е отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия) на 17 април 2013 г. (Дело C-201/13). Жалбоподател е Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW. Ответници са Helena Vandersteen, Christiane Vandersteen, Liliana Vandersteen, Isabelle Vandersteen, Rita Dupont, Amoras II CVOH, WPG Uitgevers België.

Отправените пред Европейския съд Преюдициални въпроси са:

Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?

При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:

– да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност),
– да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
– да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение или до друг въпрос или друго лице,
– да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?

Повод за спора е календар с пародийни образи, който е раздаван на 09.12.2011г. в Гент, по повод новогодишно тържество, от политическата партия Vlaams Belang . Раздадени са 200 календара, на чиято обложка е поставен пародиен образ на илюстрация от известен комикс Spike and Suzy – „De Wilde Weldoener“ от 1961г. Основната промяна се състои в това, че вместо герой от комикса е изобразен кметът на Гент, който хвърля пари докато лети над града, а хората, които събират парите са с тъмна кожа и са загърнати в шалове (бурки). Целта е да се направи политическото внушение, че кметът раздава парите на града на емигранти.

Пародиен образ                   Оригинално произведение

Издателите на оригиналния комикс твърдят, че изображението „надхвърля“пародията, че никой не ги е питал или информирал за това, както и, че авторът Willy Vandersteen изрично е посочил в завещанието си, че комиксът му не трябва никога да се използва да политически цели.

Правната рамка на спора в контекста на правото на Съюза е:

Съображения 3, 19 и 31 от Директивата гласят следното:

„(3) Предложеното хармонизиране ще допринесе за прилагането на четирите свободи на вътрешния пазар и се отнася до спазването на основните принципи на правото, и особено на правото на собственост, включително интелектуалната собственост и свободата на изразяване и на обществения интерес.

(19) Моралните права на титулярите на права следва да се упражняват съгласно законодателството на държавите членки и разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, Договора на СОИС за авторско право и Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи. Такива морални права остават извън обхвата на настоящата директива.

(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар“.

Член 2 от Директивата гласи:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

а) за авторите — на техните произведения; […]“

Член 5, Ал. 3. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи: […]

к) използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение; […]

Становището на Генералния адвокат по поставените въпроси е следното:

1) Понятието „пародия“, съдържащо се в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество е автономно понятие на правото на Съюза.

2) „Пародия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО е произведение с осмиващо намерение, което съчетава елементи от ясно разпознаваемо, предходно произведение, с елементи, които са в достатъчна степен оригинални, за да не може въпросното произведение логично да бъде объркано с оригиналното произведение.

3) При тълкуване на понятието за пародия, гражданският съд трябва да се опира на основните права, прокламирани в Хартата на основните права на Европейския съюз, като извърши необходимото претегляне между тези права, когато обстоятелствата по делото налагат това.

Автор: адв. Аглика Иванова
Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.eu
Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg
През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.
За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът Какво е „пародия“ – мнение на генералния адвокат във връзка с преюдициално запитване пред Европейския съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съгласно чл. 6 Ал. 1-3 от Директивата:

1. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, която лицето извършва, като знае или има достатъчно основания да счита, че тя или той преследва тази цел.

2. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наемането, рекламата за продажба или наемане, или притежаване за търговски цели на устройства, продукти или компоненти, или предоставянето на услуги, които:

а) насърчават, рекламират или продават с цел заобикаляне на защитата, или

б) имат само ограничена търговско значима цел или използване, различно от заобикаляне на защитата, или

в) са предимно проектирани, произведени, адаптирани или осъществени с цел да позволят или улеснят заобикалянето на защитата

на всяка ефикасна техническа мярка.

3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.

Преюдициалните въпроси, на които отговаря ЕС в решението по дело  C-355/12 са:

1)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на технологичните защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие? 

2)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на технологичните защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения, националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?“.

Главното производство, по което се стига до отправяне на Преюдициалното запитване е инициирано от Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc. и Nintendo of Europe GmbH (по-нататък наричани „Nintendo“) срещу PC Box Srl.

Дружествата Nintendo произвеждат и продават (сред цялата си гама продукти) два вида продукта за видео игри, а именно преносими системи – конзолите DS, и системи със стационарни конзоли за видеоигри, конзолите Wii. В продуктите с цел закрила срещу нарушения на авторски права са използвани технологични мерки за защита, а именно устройства за разпознаване, монтирани в конзолите, както и криптиран код на материалния носител, върху който са записани видеоигрите, защитени от авторското право. Мерките целят предотвратяване на използването на незаконни копия на видеоигри. Игри без код не могат да бъдат пуснати на нито един от двата вида устройства, продавани от Nintendo. В допълнение тези технологични мерки не позволяват използването върху конзолите на програми, игри и по принцип мултимедийни съдържания, които не произхождат от Nintendo.

PC Box продават оригиналните конзоли на Nintendo заедно с допълнителен „софтуер“, състоящ се от апликации, „homebrews“, на независими производители, създадени специално с оглед на използването им върху тези конзоли, което изисква предварително инсталиране на устройствата на PC Box, деактивиращи инсталираното от Nintendo  устройство, което представлява технологичната защитна мярка.

Nintendo предявяват иск пред съда в Милано (Tribunale di Milano) като твърдят, че устройствата на PC Box нарушават правата им, тъй като след инсталиране в конзолата те заобикалят системата за защита, монтирана върху „хардуера“, и позволяват използването на неразрешени копия на видеоигри. Nintendo също така считат, че основната цел на устройствата на PC Box е единствено да се заобикалят и избегнат защитните технологични мерки на игрите.

В своя защита PC Box твърди, че действителната цел на Nintendo е да попречат на използването на независим „софтуер“, който не представлява незаконно копие на видеоигри, а е предназначен да позволи четене на файлове в MP3 формат, филми и видеофайлове върху подобни конзоли с оглед на пълноценното им използване.

Tribunale di Milano решава да спре производството и да постави на ЕС цитираните по-горе преюдициални въпроси.

Със своите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, на първо място, дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

На второ място, да се установи кои са критериите, съгласно които следва да се преценява обхватът на правната закрила срещу заобикалянето на ефективните технологични мерки по смисъла на член 6 от Директива 2001/29. По-специално дали в това отношение са релевантни, от една страна, конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, какъвто продукт са конзолите Nintendo, и от друга страна, обхватът, естеството и значимостта на различните приложения на устройство, продукт или съставна част, които могат да заобиколят посочените ефективни технологични мерки, каквото устройство са устройствата на PC Box.

Отговорите, които формулира ЕС в решението по делото са:

„Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи нечинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често тези устройства, продукти или компоненти действително са използвани в нарушение на авторско право, както и колко често те се използват за цели, които не нарушават такова право.“

В поствановеното решение по делото ЕС като цяло се съобразява със становището на Генералния адвокат (Advocate-General)  Г‑ЖА E. SHARPSTON представено по делото на 19 септември 2013 година.

Основните констатации в решението, на които следва да се обърне внимание и които ще имат значение за бизнеса са:

• ефективните технологични мерки включват и такива, които са инкорпорирани и във физическия носител на видео игрите, включително и в конзолите, както и такива, които изискват взаимовръзка между тях;
• ефективните технологични мерки могат да се използват само за предотвратяване на нарушение на авторски права, но не и за създаване на пречки за легитимно използване на игри или софтуер от трети лица;
• ефективните технологични мерки трябва да бъдат съразмерни, като съдът следва да прецени дали може да се приложат други мерки, които да ограничават действията на третите лица в по- малка степен. Факторите, които определят тази преценка са:

–    стойността на различните технологични мерки;

–    технологични и практични аспекти за имплементирането им;

–    ефективност на технологичните мерки за защита на правата;

–    употребата на средствата, преодоляващи защитните мерки – дали се използват за законни или незаконни цели, като това се приема от съда за съществен фактор при цялостната оценка на казуса.

В допълнение на поставените Преюдициалните въпроси ЕС в мотивите си взема отношение и по два други въпроса, а именно – същността на видеоигрите като обек на авторско право и отношенията на Директива 2009/24 към Директива 2001/29, а именно:

1. Подочва се, че „видеоигрите ….. представляват сложен софтуер, съдържащ не само компютърната програма, но и графични и звукови елементи, които, макар и кодирани на компютърен език, имат собствена творческа стойност, която не може да се сведе до посоченото кодиране. Доколкото съставните елементи на видеоигра, а именно графичните и звуковите елементи, са израз на оригиналността на произведението, те са защитени с авторско право заедно с цялото произведение в рамките на установения с Директива 2001/29 режим.“ (Прави се и референция към Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C‑5/08).
2. Потвърждава се, че Директива [2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми представлява lex specialis по отношение на  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното обществ (в тази връзка се прави референция и към Решение от 3 юли 2012 г. по дело UsedSoft, C‑128/11).

Тези две констатации също са интересни и значими за тълкуването на закона и формирането на бъдещата практика по подобни дела.

Автор: адв. Аглика Иванова,

Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.bg

Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.

За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът Европейският съд дефинира използването на технически мерки за закрила на авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Предложенията съдържат множество промени, които до голяма степен ще афектират цялостния режим за регистрация, поддържане и правоприлагане на търговски марки на територията на Европейския съюз.

Фактът, че се изменя, както регламентът за марка на общността, така и хармонизиращата първа директива, води до извода, че се цели цялостна промяна на режима, както на  общностно, така и на национално ниво.

В този смисъл е и обосноваването на необходимостта от промените, направено от Комисията при представянето им на 27.03.2013. Посочва се, че сред основните причини са – остарялото вече законодателство и необходимостта от по-голямо сближаване и хармонизиране на действащите режими, регулиращи търговските марки на територията на съюза. Целта, която следва да се постигне с предложените измененията е дефинирана както следва:

• да се уеднаквят и хармонизират процедурите за регистрация, включително на ниво – страни членки, като системата за регистрация на марка на общността се ползва като модел;
• да се модернизира съществуващото законодателство и да се увеличи законодателната сигурност, като се премахнат съществуващи неясноти, като се изяснят правата, предоставяни чрез регистрацията на търговска марка с оглед техния обхват и ограничения и като се инкорпорира съществуващата вече практика по правоприлагане и тълкуване на закона на Европейския съд;
• да се подобрят средствата и способите за борба с фалшивите стоки в режим транзит, преминаващи територията на ЕС;
• да се фасилитира кооперирането между  OHIM и националните ведомства с цел уеднаквяване на практиката и развиване на общи / съвместни инструменти;

В този контекст е интересна статистиката, която предоставя сайтът на Европейската комисия относно валидните и действащи търговски марки на територията на ЕС, а именно:

– на територията на ЕС годишно се заявяват 540 000 марки (данни 2011г.):

– 105 000 са заявките за марки на Общността – CTM пред OHIM

– 435 000 са национални заявки в страните членки;

– към март 2013г. на територията на ЕС са регистрирани 9,8 милиона търговски марки, от които 10% са марки на Общността и 90% национални марки в националните ведомства.

Така като цяло според статистиката по-голямата част от марки, които ще бъдат засегнати от промяната са именно националните марки, регистрирани на териториите на отделните страни членки.

В най-общ план предложението предвижда следните конкретни промени:

• Ще се заплаща заявителски такса за марка за един клас, а не за три, както е в момента при заявката за марка на Общността и в много национални ведомства сред, които и българското. Предвижда се таксите за заявка за марка на Общността да се изменят както следва: – заявка за 1 клас 775 EUR, за 2 класа 825 EUR и за 3 – 900 EUR. Как ще се изменят таксите в националните ведомства ще е въпрос на конкретно решение, но ще трябва да се спази нововъвеждащия се принцип, който цели намаляване на таксите и по-голяма достъпност до системата. Още повече ще се стимулират заявителите да подават по-ограничени в обхват заявки, за реално необходимите им стоки и услуги.

• Предвижда се въвеждане на нова терминология – Марката на Общността ще се измени на реално станалото популярно вече на практика наименование Европейска марка. Името на OHIM ще се промени на European Union Trade Marks and Designs Agency – Агенция за търговски марки и дизайн на ЕС.

• Търговски марки, заявени на чужд за Европейския съюз език ще бъдат отказвани на абсолютни основания, ако в превод на езиците на съюза имат описателно значение. Според някой критици на поправката това ще доведе до стесняване на възможността за избор на марка, тъй като има познати между 6000-7000 езика, но в същото време изменението е напълно в синхрон с пълната глобализация, към коя то се стреми обществото ни.  В подкрепа на изменението бихме искали да цитираме съществуваща според нас порочни и вече очевидно остаряла практика на Патентно ведомство на РБългария и АССГ – допускат се до регистрация имена като ХАМОН за клас 29, което е известен испански деликатес,UNT за стоката „масло“, което на румънски означава именно „масло“ (според решение на АССГ марката дори да означава „масло“и да е регистрирана за „масло“това не е проблем след като в България малцина разбират Румънски!).

• Към абсолютните основания за отказ се предвижда добавянето на налични, противопоставими по-ранн географски означения, указания за произход, защитени традиционни наименования на имена и традиционни храни, защитени сортове растения.

• Предвижда се всички национални системи за регистрация на търговски марки да преминат от експертизно към опозиционно производство. Все още в ЕС 12 държави не са преминали към опозиционна система.

• Към основанията за подаване на опозиция на марка на Общността се добавя и форма на недобросъвестно заявяване – когато марката може да бъде объркана с по-ранна марка, защитена извън територията на ЕС. За националните системи се предвижда въвеждане на същото основание, но освен държави извън ЕС са добавени и други държави и в рамките на ЕС.

• Предвижда се въвеждане на категорията сертификатни марки, които ще могат да се регистрират пред OHIM. В момента  OHIM приема само индивидуални и колективни марки.

• Правилото, че името може да се използва независимо, че има сходна/ идентична търговска марка ще остане в сила само за собствените имена, не и за имената на юридически лица. Така притежател на търговска марка може да забрани използване на фирмено наименование, ако се използва за идентифициране на стоки и услуги. Изменението е логично и отговаря на реалността, докато не може да промениш собственото си име (или подобна принуда би нарушила гражданските ти права), то търговското дружество следва да подхожда внимателно към избора на име и има възможността при необходимост да го измени с цел защита на лоялната конкуренция и правилата на търговия.

• Притежателят на марка ще може да забрани и използване на марката в сравнителна реклама, ако не са спазени изискванията на Директива 2006/114/ECза подвеждащата и сравнителната реклама.

• Предвижда се да отпадне на изискването заявената марка да трябва да може да бъде представена графично, за целите на регистрацията. С това се цели по-голяма гъвкавост при допускането на заявки за нетрадиционни марки, като аромат, звук и други, но в същото време следва да бъдат изградени точни правила към формалните изисквания към подобни марки, тъй като все пак те следва да могат лесно да се разпознават и възприемат от трети лица и правоприлагащи органи.

• Отпада възможността марки на Общността /Европейски марки да се заявяват чрез националните ведомства, което най-вероятно е продиктувано от реалната липса на ползватели на тази процедура при всички налични модерни комуникационни средства и възможно електронно подаване на заявки пред OHIM.

• Отпада възможността заявените марки на Общността /Европейски марки да се заплащат до месец след заявката. Новото правило, което се предлага е за едновременно заплащане на таксата при или преди заявяване. Може би правилото ще спести и улесни администрирането на марките, но може да затрудни самите заявители, тъй като при едно едновременно плащане при заявяване по банков път може да има забавяне в превода на сумата, както и практическа невъзможност двете да станат едновременно – при заявяване в неработен за банките час или ден например. Предполагаме, че се цели поощряване на разплащане с кредитни карти и сметки на представителите в  OHIM.

• Решението на Европейския съд, известно като IP Translator (C-307/10),ще бъде официално кодифицирано – заявените стоки и услуги се четат буквално, като посочването на заглавието на класа не води до закрила над всички стоки /услуги от него.

• Предвижда се промяна в процедурата по подаване на възражения на абсолютни основания – докато до момента  OHIM приема възражения в срок от два месеца от дата на публикация на марката, това ще се промени и възражения ще могат да се подават по всяко врече преди наличие на решение за регистрация или по подадена опозиция.

• По време на процедура по опозиция, ако заявителят поиска опонента да докаже реално използване, то срокът от пет години ще се изчислява от датата на заявяване на марката, обект на опозиция, а не от датата на публикацията. Тази промяна ще даде по-голяма сигурност у заявителите, които ще могат да преценяват кога и дали да заявят  една марка, включително в контекста на това дали възможно противопоставимите марки са ползвани или не.

• Неизползването на по-ранната марка следва да се въведе и като аргумент за защита и в процедура по заличаване на марка, когато заличаването е на основание по-ранна  сходна/идентична марка.

• Съдилищата, компетентни да разглеждат дела за нарушение на марки на Общността /Европейски марки ще бъдат задължени при наличие на насрещен иск за заличаване/отмяна на процесната марка да уведомяват OHIM. В случай, че пред OHIM има вече образувана идентична процедура, делото пред съда следва да се спре.

• Предвижда се забрана на внос на стоки, за които се счита, че са фалшиви, дори, ако е за целите на „лична употреба“, ако доставчикът им развива търговска дейност с тях. Целта е да се ограничи закупуването на фалшиви стоки от крайни потребители по интернет.

• В духа на решенията на Европейския съд по делата Nokia и Philips (C-495/09 и  C-446/09) правопритежателите ще имат правото да спират и задържат и стки, преминаващи през територията на ЕС в режим транзит, дори, ако стоките не са предназначени за територията на съюза.

•  Притежателите на марки ще могат да забранят и дистрибуцията на етикети и опаковки, ако може да се направи обосновано предположение, че те ще бъдат използвани във връзка със стоки.

• По отношение на националното законодателство се предвижда да бъде задължително процедурите по опозиция, заличаване и отмяна на марка да се провеждат пред съответните ведомства, а не пред съд например.

Изброените по-горе изменения не са изчерпателни, но илюстрират основни насоки, в които се предвиждат промени в системата за регистрация на Европейска марка и националните системи на страните членки.

Изводът, който може да се направи от предложенията за промяна в Регламнта и Директивата е, че хармонизацията в системите на регистрация на Европейска марка и националните системи е основен приоритет. Сред основни изменения в тази насока е въвеждането на хармонизирана система при определяне на таксите, хармонизиране на регистрационната система чрез преминаване на всички страни членки към опозиционна система, уеднаквяване на абсолютните и относителни основания за отказ.

Уеднаквяването на процедурните правила и материалните закони на територията на ЕС и хармонизирането им с режима на регистрация на Европейска марка цели да реши основен проблем, пред който бе изправен бизнесът до сега, а именно еднакви права (върху марка) се придобиваха при различни законови режими (национален или общностен), което очевидно създаваше неравенство пред закона. В тази връзка повтаряща се практика бе една и съща марка да получи отказ по едната система, но регистрация по другата и ако заявителите са различни субекти – конфликтът е очевиден (в много случаи експертизата на българско патентно ведомство проявява по-различни виждания за прилагане на абсолютните основания за отказ – марка Милано за клас 20 се отказва от Патентно ведомство на българска компания, но OHIM я регистрират в последствие на чуждестранно юридическо лице, респективно като марка на Общността тя действа и в България!).

Планирано е промените в Регламента и Директивата да влезнат в сила през пролетта на 2014-та. След влизането в сила ма Директивата страните-членки ще имат 2 години за въвеждане на промените, които тя предвижда в националните си законодателства.

Автор: адв. Аглика Иванова, Партньор в консултантска агенция IP Consulting

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането и специални интереси в областта на закрилата на търговски марки и дизайни на Общността.

За повече информация относно марката на Общността: www.ipconsulting.eu
За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКРИЛА НА ТЪРГОВСКА МАРКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.