Съгласно чл. 6 Ал. 1-3 от Директивата:

1. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, която лицето извършва, като знае или има достатъчно основания да счита, че тя или той преследва тази цел.

2. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наемането, рекламата за продажба или наемане, или притежаване за търговски цели на устройства, продукти или компоненти, или предоставянето на услуги, които:

а) насърчават, рекламират или продават с цел заобикаляне на защитата, или

б) имат само ограничена търговско значима цел или използване, различно от заобикаляне на защитата, или

в) са предимно проектирани, произведени, адаптирани или осъществени с цел да позволят или улеснят заобикалянето на защитата

на всяка ефикасна техническа мярка.

3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.

Преюдициалните въпроси, на които отговаря ЕС в решението по дело  C-355/12 са:

1)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на технологичните защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие? 

2)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на технологичните защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения, националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?“.

Главното производство, по което се стига до отправяне на Преюдициалното запитване е инициирано от Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc. и Nintendo of Europe GmbH (по-нататък наричани „Nintendo“) срещу PC Box Srl.

Дружествата Nintendo произвеждат и продават (сред цялата си гама продукти) два вида продукта за видео игри, а именно преносими системи – конзолите DS, и системи със стационарни конзоли за видеоигри, конзолите Wii. В продуктите с цел закрила срещу нарушения на авторски права са използвани технологични мерки за защита, а именно устройства за разпознаване, монтирани в конзолите, както и криптиран код на материалния носител, върху който са записани видеоигрите, защитени от авторското право. Мерките целят предотвратяване на използването на незаконни копия на видеоигри. Игри без код не могат да бъдат пуснати на нито един от двата вида устройства, продавани от Nintendo. В допълнение тези технологични мерки не позволяват използването върху конзолите на програми, игри и по принцип мултимедийни съдържания, които не произхождат от Nintendo.

PC Box продават оригиналните конзоли на Nintendo заедно с допълнителен „софтуер“, състоящ се от апликации, „homebrews“, на независими производители, създадени специално с оглед на използването им върху тези конзоли, което изисква предварително инсталиране на устройствата на PC Box, деактивиращи инсталираното от Nintendo  устройство, което представлява технологичната защитна мярка.

Nintendo предявяват иск пред съда в Милано (Tribunale di Milano) като твърдят, че устройствата на PC Box нарушават правата им, тъй като след инсталиране в конзолата те заобикалят системата за защита, монтирана върху „хардуера“, и позволяват използването на неразрешени копия на видеоигри. Nintendo също така считат, че основната цел на устройствата на PC Box е единствено да се заобикалят и избегнат защитните технологични мерки на игрите.

В своя защита PC Box твърди, че действителната цел на Nintendo е да попречат на използването на независим „софтуер“, който не представлява незаконно копие на видеоигри, а е предназначен да позволи четене на файлове в MP3 формат, филми и видеофайлове върху подобни конзоли с оглед на пълноценното им използване.

Tribunale di Milano решава да спре производството и да постави на ЕС цитираните по-горе преюдициални въпроси.

Със своите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, на първо място, дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

На второ място, да се установи кои са критериите, съгласно които следва да се преценява обхватът на правната закрила срещу заобикалянето на ефективните технологични мерки по смисъла на член 6 от Директива 2001/29. По-специално дали в това отношение са релевантни, от една страна, конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, какъвто продукт са конзолите Nintendo, и от друга страна, обхватът, естеството и значимостта на различните приложения на устройство, продукт или съставна част, които могат да заобиколят посочените ефективни технологични мерки, каквото устройство са устройствата на PC Box.

Отговорите, които формулира ЕС в решението по делото са:

„Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи нечинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често тези устройства, продукти или компоненти действително са използвани в нарушение на авторско право, както и колко често те се използват за цели, които не нарушават такова право.“

В поствановеното решение по делото ЕС като цяло се съобразява със становището на Генералния адвокат (Advocate-General)  Г‑ЖА E. SHARPSTON представено по делото на 19 септември 2013 година.

Основните констатации в решението, на които следва да се обърне внимание и които ще имат значение за бизнеса са:

• ефективните технологични мерки включват и такива, които са инкорпорирани и във физическия носител на видео игрите, включително и в конзолите, както и такива, които изискват взаимовръзка между тях;
• ефективните технологични мерки могат да се използват само за предотвратяване на нарушение на авторски права, но не и за създаване на пречки за легитимно използване на игри или софтуер от трети лица;
• ефективните технологични мерки трябва да бъдат съразмерни, като съдът следва да прецени дали може да се приложат други мерки, които да ограничават действията на третите лица в по- малка степен. Факторите, които определят тази преценка са:

–    стойността на различните технологични мерки;

–    технологични и практични аспекти за имплементирането им;

–    ефективност на технологичните мерки за защита на правата;

–    употребата на средствата, преодоляващи защитните мерки – дали се използват за законни или незаконни цели, като това се приема от съда за съществен фактор при цялостната оценка на казуса.

В допълнение на поставените Преюдициалните въпроси ЕС в мотивите си взема отношение и по два други въпроса, а именно – същността на видеоигрите като обек на авторско право и отношенията на Директива 2009/24 към Директива 2001/29, а именно:

1. Подочва се, че „видеоигрите ….. представляват сложен софтуер, съдържащ не само компютърната програма, но и графични и звукови елементи, които, макар и кодирани на компютърен език, имат собствена творческа стойност, която не може да се сведе до посоченото кодиране. Доколкото съставните елементи на видеоигра, а именно графичните и звуковите елементи, са израз на оригиналността на произведението, те са защитени с авторско право заедно с цялото произведение в рамките на установения с Директива 2001/29 режим.“ (Прави се и референция към Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C‑5/08).
2. Потвърждава се, че Директива [2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми представлява lex specialis по отношение на  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното обществ (в тази връзка се прави референция и към Решение от 3 юли 2012 г. по дело UsedSoft, C‑128/11).

Тези две констатации също са интересни и значими за тълкуването на закона и формирането на бъдещата практика по подобни дела.

Автор: адв. Аглика Иванова,

Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.bg

Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.

За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът Европейският съд дефинира използването на технически мерки за закрила на авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Нова програма на Европейския съюз (ЕС) — Еразъм +, която ще финансира стипендии, позволяващи на студенти, преподаватели и стажанти да учат в чужбина в рамките на ЕС, беше одобрена от Европейския парламент във вторник. Младежки лидери, доброволци и млади спортисти също ще могат да участват в програмата. Нов механизъм за банкови гаранции ще даде възможност на студенти, обучаващи се по магистърски програми, да получават по‑евтини заеми за обучение в чужбина.

„Програмата „Леонардо да Винчи“ съществува от 1995 г. с голям успех. Не започваме от нулата с борбата срещу безработицата сред младите хора и с усилията за обучение, мобилност и обединяване на европейските граждани. Ние, обаче, трябва да се грижим и за съществуващите програми, и да ги финансираме адекватно“, заяви докладчикът Дорис Пак (ЕНП, Германия) в дебата преди гласуването на пленарно заседание.

Еразъм + ще събере на едно място младежките програми за образование и обучение на ЕС, които включват „Комениус“, „Еразъм“, „Еразмус Мундус“, „Леонардо да Винчи“ (професионално обучение) и „Грундвиг“, в една обща програма, която за първи път ще включва и спорт. Тези подпрограми запазват своите имена, които са добре известни на обществеността.

С общ бюджет от около 14,7 милиарда евро, Еразъм + ще помогне на младите хора на възраст между 13 и 30 г. да учат в чужбина. На студентите, следващи магистратури, програмата ще предложи механизъм за гарантиране на заеми при облекчени условия, вариращи от 12 000 евро (за едногодишна магистърска степен) до 18 000 евро (за две години), за обучение в друга държава от ЕС. Парламентът подчерта, че този механизъм не трябва да замества съществуващи национални системи за стипендии и подпомагане или да предотврати създаването на механизми за отпускане на заеми на национално равнище.

Еразъм + ще подкрепи нови партньорства между учебните заведения и фирми. „Съюзите на знанието“ и „съюзите на секторните уменията“ ще позволят обучение в реална работна среда, нови подходи за преподаване и нови курсове, съобразени с пазара на труда.

Процедура: Съвместно вземане на решение, споразумение на първо четене

Приетият текст (19.11.2013 г.)

Видеозапис на дебата (18.11.2013 г.)

Видеозапис на пресконференция (19.11.2013, в 15,00 ч.)

Профил на докладчика Дорис Пак (ЕНП, Германия)

Законодателно досие

Информационна бележка

Материалът Еразъм + ще финансира стипендии за над 4 милиона млади хора е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Тютюнът – по-големи предупреждения, без аромати, нови правила за е-цигарите

Проект за законодателство, целящ да направи тютюневите изделия по-малко привлекателни за младите хора, бе приет от Европейския парламент във вторник. Според него предупрежденията за вредата от тютюнопушенето трябва да заемат най-малко 65% от площта на опаковките. Забраняват се плодовите и ментовите аромати, и малките пакети. Електронните цигари ще бъдат класифицирани като лекарствен продукт, когато в описанието им се съдържат твърдения за лечебни качества или превенция.

„Знаем, че децата са тези, които започват да пушат, а не възрастните. Въпреки успокояващата статистики за възрастните пушачи в страните членки на ЕС, според данни на Международната здравна организация, има увеличаване на младите пушачи в някои държави“, заяви докладчикът Линда Макаван (С&Д, Великобритания). „Трябва да попречим на тютюневите компании да правят изделията си примамливи за младите хора чрез различни маркетингови трикове. Също така е важно да се уверим, че на опаковките има ефективни предупреждения. През 2001 г. в Канада бяха въведени големи предупредителни изображения, и броят на младите пушачи днес е намален наполовина“, добави докладчикът.

Здравни предупреждения на две трети от опаковката

Действащото законодателство изисква здравните предупреждения да покриват поне 30% от площта на предната страна на опаковката и 40% от задната. Депутатите искат тази площ да се увеличи на 65%. Марката трябва да се изписва в долния край на опаковката.

Пакетите с по-малко от 20 цигари също ще бъдат забранени. Депутатите не приеха предложението за забрана на по‑тънките цигари.

Електронните цигари

Електронните цигари ще бъдат класифицирани като лекарствен продукт, когато в описанието им се съдържат твърдения за лечебни качества или превенция. Продуктите, за които не се правят подобни твърдения, могат да съдържа не повече от 30 мг/мл никотин, да имат ясно предупреждение за рисковете за здравето и продажбата им да е забранена за лица под 18-годишна възраст. Производителите и вносителите са задължени да предоставят на компетентните органи списък на всички съставки, които съдържа продуктът. Продуктът ще бъде предмет на същите ограничения за реклама, като тютюневите изделия.

Изписване на добавките, забрана на ароматите

Депутатите са против използването на добавки и ароматизирани тютюневи изделия, които правят продукта по-атрактивен, като му придават характерен вкус. Основните добавки за производство на тютюн, като захарта, ще бъдат разрешени, както и използването на други изрично изброени вещества в посочени концентрации. За да получат разрешение за добавки, производителите ще трябва да се обърнат към Европейската комисия.

Борба с незаконната търговия

За да се намали броят на нелегалните тютюневи изделия на пазара, държавите членки трябва да гарантират, че отделните пакети и транспортни опаковки са идентифицирани със знаци, които дават възможност да бъдат проследени от производителя до първия търговец на дребно, заявиха депутатите.

700 000 смъртни случая годишно в ЕС

Дванадесет години, откакто настоящата директива е в сила, тютюнопушенето остава основната причина за смъртни случаи, които могат да бъдат предотвратени. Около 700 000 души умират всяка година поради употреба на тютюн. С течение на годините, предприетите мерки за отказване от тютюнопушене са помогнали да се намали броят на пушачите в ЕС от 40% в ЕС-15 през 2002 г. до 28% в ЕС-27 през 2012 година.

Следващи стъпки

Линда Макаван получи мандат за преговори за споразумение на първо четене с министрите на ЕС. Мандатът бе одобрен с 620 гласа „за“, 43 гласа „против“ и 32 „въздържал се“.

Страните членки на ЕС ще разполагат с 18 месеца, за да въведат  директивата в националното си законодателство, които ще започнат да текат от датата, в която тя влезе в сила, и с 3 години за разпоредбите относно добавките (8 години в случая с ментовите аромати). Тютюневите изделия, които не са съобразени с директивата, ще бъдат толерирани на пазара в продължение на 2 години, а електронните цигари — 3 години.

Докладчик: Линда Макаван (С&Д, Обединено кралство)
Процедура: Съвместно вземане на решение , 1-во четене
Процедурен файл

Приетият текст (8.10.2013 г.)

Източник: Европейски парламент

Материалът Тютюнът е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.