Проектът IPC-EUI се състои от два компонента. 

1. Административни услуги за търговски марки и дизайн и информация за бизнес общността, насочени към укрепване на капацитета на администрацията на интелектуалната собственост в Индия за предоставяне на качествена регистрация и информационни услуги на бизнес общността, особено в областта на търговските марки и промишлените дизайни. Този компонент подкрепя Националната политика за ПИС на Индия, по-специално включените в нея следните цели. 

Цел номер 1 – администриране и управление на ИС.

Цел номер 2  – създаване на Интелектуална собственост. 

Цел номер 3 – правна и законодателна рамка .

Цел номер 7 – развитие на човешкия капитал.

2. Развитие на марката, насочено към подобряване на капацитета на производствения сектор в Индия, особено на малките и средни компании (МСП), за създаване, защита и управление на собствени марки чрез използване на ИС като инструмент за развитие. Този компонент поддържа Националната политика за ПИС на Индия, състояща се от няколко цели.  

Цел номер 1 – Осъзнаване на правата върху интелектуалната собственост:. Разпространение на информация и насърчаване на развитието на интелектуалната собственост. 

Цел номер 2 – генериране на права на интелектуална собственост. 

Цел номер 3 – комерсиализация на права на интелектуална собственост. 

Цел номер 4 – развитие на човешкия капитал.

Освен това Индия вече е част от някои от най-големите и международни онлайн инструменти на EUIPO, като TMview, DESIGNview и TMclass. Повече от 2 милиона индийски национални търговски марки са достъпни на платформата TMview.

За какво е споразумението?

Споразумението установява рамка на сътрудничество, съгласно която ще бъдат изготвени двугодишни работни планове. Те ще описват подробно дейностите за сътрудничество, които трябва да бъдат предприети, сред които са:

• Обмен и разпространение на най-добри практики, както и на знания относно информираността за интелектуалната собственост сред обществеността, бизнеса и образователните институции.

• Сътрудничество в програми за обучение, обмен на експерти, технически обмен и дейности за популяризиране.

• Обмен на информация и най-добри практики относно процеси, свързани със заявки за търговски марки и дизайни, както и за защита, прилагане и използване на права върху интелектуалната собственост.

• Сътрудничество при разработването на проекти за автоматизация и модернизация, нова документация и информационни системи в IP, като инструменти за търсене и класификация.

Търговските отношения на ЕС с Индия

През май 2021 г. лидерите на ЕС и Индия се споразумяха да възобновят преговорите за търговско споразумение и да започнат отделни преговори за споразумение за защита на инвестициите и друго споразумение за географските указания.

Друг стратегически механизъм за координация между ЕС и Индия е Съветът за търговия и технологии ЕС-Индия (TTC). Съветът е създаден, за да се справи с предизвикателствата, свързани с търговията, технологиите и сигурността, и да укрепи партньорството между двата блока. Това е и първият TTC в Индия и вторият за ЕС след този, създаден в САЩ.

Използвани източници. 

Материалът ЕС и Индия: сътрудничество в областта на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторите се опитват да разкрият тайнственият свят на търговските марки. Няма нищо случайно. Зад всяка една марка стои и един добре премислен ход. Първата половина на статията е занимателна, докато втората половина ни разкрива една нова тенденция при търговските марки която е свързана с развитието на АйТи технологиите. Става въпрос за наложилите се в последно време QR кодове, и за това могат ли те да бъдат регистрирани като търговски марки.

Обмяната на информация е една от основите върху която съществува човечеството. Информацията се съдържа в съобщенията, които могат да бъдат разглеждани като поредица от знаци и в частност символи. Символът се използва за да се създаде аналогично съответствие между два елемента. Той представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет или идея. В случай, че желаем да предадем дадена идея, която да се усвои от определен човек или определен кръг от хора то тогава тази идея се закодира.

Според „Тhe Vinci code” – оригиналното заглавие на популярната книга на Дан Браун, трябва да търсим закодирани послания било в картини на Леонардо, било в думи като „sang real” или „saint grail”. Всичко опира до гледната точка. Ако разсъждаваме в тази насока можем да открием закодирани послания и при търговските марки. Например, регистрирани са марките „SANGREAL” като CTM№ 6908867 и „SAINT GRAAL” за територията на Франция с FR№3437665. И двете са за алкохолни напитки  за 33 клас от Ницската класификация на стоките и услугите. Асоциацията която възниква при споменаването на тези думи е за вино, като символ на кръвта на Исус.

BGreg№55457

На пръв поглед горепосоченото изображение прилича на ориенталски орнамент, но при по-внимателно разглеждане се открояват думите earth- air- fire- water. Това е абмиграма (дума или думи, които могат да се четат по повече от един начин или в повече от един ред, и наопаки (от латински, „ambi“ – „дву-“ и гръцки, грама – „буква“). Амбиграмите добиха популярност от книгата „Ангели и демони” отново на Дан Браун. Същото изображение е регистрирано като марка за територията на България за стоки от клас 25 от Ницската класификация.

Следват още два примера на марки съдържащи амбиграми със словни елементи SUN и SINS.

 CTM №125781                                                             CTM №11459336                  

Ако се върнем към книгите на Браун и ако приемем конспиративните му теории за илюминатите, за масонството, за закодираните знаци и символи то тях можем да ги открием и при търговските марки. Изображение на масонските символи „пергел” и „ъгъл” е регистрирано като марка на Европейската общност за облекла, копчета, значки, както и за реклама и бизнес мениджмънт. Цитирана марка е притежание на Blue Collar Worker Limited.                                                                                                                                                     

CTM №11079563

Изображение на роза и кръст е регистрирано като марка по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за редица държави. Притежател е ANCIEN ET MYSTIQUE ORDRE DE  LA ROSE CROIX, en abrégé A.M.O.R.C.,  également connu sous le nom de  ORDRE DE LA ROSE-CROIX.

IRN 652928

Следващото изображение е за марка подадена от физическо лице по реда на  Мадридската спогодба за държави като България, Франция, Англия, Египет, Турция, Узбекистан, Азербайджан  и др. Експертизата в страните в които преобладава християнството са приели марката като фигуративна и не са възразили срещу регистрацията и. Но в останалите с мюсюлманско вероизповедание се отказва на абсолютни основания, и то по-точно за това, че марката съдържа общоизвестни религиозни символи за територията им. Оказва се, че  при по- добро вглеждане на арабски са изписани 99- те имена на Аллах от Корана “Allah, Ar-Rahman, Ar-Rahim, Al-Malik, Al-Quddus, As-Salam, Al-Mu’min, Al-Muhaymin…”.

IRN 878244

Напоследък често срещаме едни черни модули, подредени в квадратен шаблон върху бял фон поставени в някой ъгъл на опаковки, рекламни брошури, бутилки, фактури дори и на билбордове. Те се наричат QR (Quick Response) кодове, които чрез сканиране ще ни отведат към уеб страница в която се съдържа информация за продукт и за производител. Тези QR кодове придобиха популярност през последните две години с усъвършенстването на приложенията на мобилните телефони,  с което разчитането им стана възможно. Самото словосъчетание „QR Code” е регистрирано като марка на Европейската общност още през 1998 г. с CTM№921775 от японската компания Kabushiki Kaisha DENSO (DENSO CORPORATION) за следните стоки от клас 9 на Ницската класификация: Кодове на данни (включително двуизмерни кодове), компютърни програми; CD-ROM в която са записани компютърни програми. В днешно време словосъчетанието QRcode масово е навлязло в говоримия език и съществува опасност марката на DENSO CORPORATION да се превърне в нарицателна т.е. да последва съдбата на други известни марки превърнали се  обичайни в говоримия език като например Lycra, Kevlar, Teflon и т.н. В такъв случай попадаме под разпоредбите на Член 007(1) г  от Регламент (ЕО) No 207/2009 от 26 февруари 2009: марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика.

Задаваме следният въпрос: След като тези изображения имат графичен израз биха ли могли да бъдат защитени като търговски марки?

            Член 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009 дава следното определение за марка:

„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.”  

Чл.4 от Регламента пояснява как може да изглежда една марка на Общността, като поставя две условия: да бъде представена графично и да има отличителна функция. От това определение става ясно че QR кодовете отговарят на първото условие, но не и на второто. Човешкото око или човешкият мозък трудно биха  отличили различни QR кода на различни производители. Прието е, че до аналитичните зони на зрителните центрове от кората на главния мозък достига не самата картина от околната действителност, а някакъв неин обобщен „преразказ“.

            Интересен факт е, че  от 2011 година насам тези QR кодове се подават като заявки за регистрация на марки на Общността, като например:

TALKING LABEL – OHIM №11298155

ZNAP  – CTM №11254463

FREND – CTM №11109261

Към момента съществуват следните регистрирани като марки на Европейската общност изображения на QR кодове:

CTM №9944539

CTM №10926129

CTM №11158871

От изложеното дотук можем да направим извод, че QR кодовете биха могли да получат регистрация като търговски марки, само при условие че са в комбинация с друг образен елемент или са в комбинация с цвят, букви, цифри което би довело до тяхната отличителност. В подкрепа на тезата завършваме с два  примера за отказани за регистрация заявки за марки които не отговарят на гореспоменатите условия:

            – отказана от експертизата на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар- заявка за марка №10266203

като едно от основанията за отказ се базира на Член 007(1) б  от Регламент (ЕО) No 207/2009: марките, които нямат отличителен характер.

appl. №3020110546215

-Интересен опит за регистрация на изображение на QRcode в комбинация с думата QRcode за клас 25 от Ницската класификация е постъпил през 2011 г. в Germany- DPMA. Експертизата е постановила абсолютни основания за отказ – отново отсъствие на отличителен характер.

Материалът The Code (Da Vinci Code… TM Code…QR Code…) е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Проект на Споразумение за Единен патентен съд – текст от 11.01.2013 г с корекция от 29.01.13 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Източник:http://www1.bpo.bg

Материалът Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за представителите по индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.