Трите инициативи целят преодоляването на правните и административните пречки пред университети партньори, които създават конкурентни програми за съвместни дипломи на ниво бакалавър, магистър или доктор. Предложенията се основават на институционалната автономност и академичната свобода на университетите. Те напълно зачитат компетентността на държавите членки и регионалните правителства в областта на висшето образование.

Подробен план за европейска диплома

С представения от ЕК подробен план за европейска диплома се проправя пътят за нов вид съвместна програма, която се реализира на доброволна основа на национално, регионално или институционално равнище и се основава на общ набор от критерии, договорени на европейско равнище.

Подобна европейска диплома би намалила бюрокрацията и би позволила на висши училища от различни държави да си сътрудничат безпроблемно през границите и да създават съвместни програми.

Предлага се конкретно сътрудничество между държавите — членки на ЕС, и сектора на висшето образование, което да доведе до създаването на новия вид диплома, признавана автоматично в целия ЕС. С оглед на многообразието на системите за висше образование в цяла Европа Комисията предлага за държавите членки постепенен подход към европейска диплома с възможни два входни пункта:

• Подготвителен европейски знак: такъв знак би представлявал мощна европейска марка. Той ще се предоставя на програми за съвместни дипломи, които отговарят на предложените европейски критерии: заедно със своята съвместна диплома студентите ще получават сертификат със знак за европейска диплома.
• Европейска диплома: този нов вид квалификация ще се основава на общите критерии и ще бъде заложен в националното законодателство. Тази диплома ще бъде предоставяна или съвместно от няколко университета от различни държави, или евентуално от европейско юридическо лице, учредено от такива университети: студентите получават „европейска диплома“, която се признава автоматично.

Какво предстои

ЕК ще улеснява и подкрепя държавите членки в работата за постигане на европейска диплома чрез редица конкретни действия, включително лаборатория за политиката относно европейска диплома, подкрепена от програма „Еразъм+“, която ще бъде създадена през 2025 г. с цел да се ангажират държавите членки и общността на висшето образование с разработването на насоки за европейска диплома.

През 2025 г. Комисията планира да стартира „проекти за пътя към европейска диплома“ в рамките на програма „Еразъм+“, за да предостави финансови стимули на държавите членки заедно с техните агенции за акредитация и осигуряване на качеството, университети, студенти, икономически и социални партньори, така че „да поемат“ по пътя към европейска диплома.

През следващите месеци пакета ще бъде обсъден със Съвета на ЕС и основните заинтересовани страни във висшето образование. Съвета, държавите членки, университетите, студентите и икономическите и социалните партньори са приканени да работят съвместно за реаллизирането на идеята.

Подробна информация по темата можете да намерите на сайта на Европейската комисия.

Материалът ЕК с планове за европейска диплома е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

След като беше положено началото на Европейския съвет по иновации (ЕСИ) и бяха оповестени първите възможности за финансиране, Комисията обяви първите покани за представяне на предложения в рамките на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ.

Финансирането е на стойност над 1 милиард евро и има за цел да спомогне за разрастването на новосъздадени и на малки и средни предприятия (МСП), които имат потенциал за постигане на голямо въздействие. Повече от половината от финансирането е предназначено за преломни иновации във всякакви области, а 495 милиона евро са заделени за иновации в подкрепа на Европейския зеления пакт и за цифрови и здравни технологии.

Инструментът „Ускорител“ на ЕСИ е насочен към научни открития и технологични пробиви, при които възвръщаемост се постига със значителни средства и след по-дълъг период. За такива иновации обикновено не е лесно да се намери финансиране, тъй като те са свързани с по-големи рискове и изискват повече време. Благодарение на средствата от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ иноваторите ще могат да привличат в пълен размер инвестициите, необходими за по-бързото разширяване на мащабите на техните иновации.

Инструментът „Ускорител“ на ЕСИ действа като катализатор за привличане на други инвестиции, които са необходими за разширяване на мащаба на иновациите.

Комисията обяви и програма с бюджет от 168 млн. евро по линия на инструмента „Изследвач“ на ЕСИ. Интердисциплинарни екипи от изследователи могат да кандидатстват за безвъзмездни средства, които ще им помогнат да осъществят своите авангардни идеи и да дадат преобразяващ импулс на икономиката и обществото ни. Безвъзмездните средства са в размер от 3 млн. до 4 млн. евро и ще се отпускат за разработването на революционни технологии, целящи справяне с глобалните предизвикателства и подобряване на живота на хората.

Източник: Европейска комисия
Снимка: Flickr

Още миналия месец националният портал за интелектуална собственост IPBulgaria информира своите читатели за създаването на Европейския съвет по иновации. Общият бюджет на съвета за периода 2021—2027 г. е над 10 милиарда евро.

Материалът Първи покани за предложения по линия на Европейския съвет по иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

С първата годишна работна програма на ЕСИ стават достъпни възможности за финансиране на стойност над 1,5 милиарда евро през 2021 г. Същевременно се приемат кандидатури за две награди — за жени иноватори и за „Европейска столица на иновациите“.

С наградата на ЕС за жени иноватори се отличават най-талантливите жени предприемачи от целия ЕС и от държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа“, които са основали успешно дружество и са реализирали иновация на пазара.

Наградата „Европейска столица на иновациите“ (iCapital) е признание за ролята, която градовете играят за оформянето на местната екосистема за иновации и насърчаването на преломни иновации.

Основни новости в Европейски съвет по иновации

• Програмата „Ускорител“ на ЕСИ подпомага МСП, по-специално стартиращи предприятия и отделени дружества, да разработват и увеличават мащаба на преломни иновации. В програмата „Ускорител“ на ЕСИ се прилага нова, удобна за иноваторите система за кандидатстване, чрез която стартиращите предприятия и МСП могат да кандидатстват за финансиране по всяко време по опростена процедура.
• Екип от ръководители на програми на ЕСИ ще отговаря за разработването на визии за технологични и иновационни пробиви (като например клетъчна и генна терапия, „зелен“ водород или инструменти за лекуване на мозъчно заболяване), за управлението на портфейли на проекти на ЕСИ и за обединяването на заинтересовани страни, за да се осъществят тези визии.
• Нова схема на ЕСИ за финансиране на прехода ще спомага за претворяване на резултатите от научни изследвания (от пилотния инструмент „Изследвач“ на ЕСИ и Европейския научноизследователски съвет) в иновации (отделени дружества, търговски съдружия и т.н.).
• Въвеждат се нови мерки в подкрепа на жените новатори, например програма за жени на ръководни длъжности. В партньорство с мрежата „Enterprise Europe“ талантливи жени новатори, както и всички иновативни МСП от по-малко известни в тази сфера региони ще бъдат подпомагани да кандидатстват, с което се спомага за преодоляване на разделението в областта на иновациите.

Източник: Европейска комисия

Материалът Европейски съвет по иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейската комисия (Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“), съвместно с EUIPO (Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост) организират „Укрепване на географските означения – онлайн конференция 2020“, която ще се проведе на 25-26 Ноември 2020 г.

Това онлайн събитие ще се проведе в оптималния момент по време на основен процес на реформа на Европейската комисия: Оценката на въздействието на реформа в сферата на географските означения върху укрепване на ролята им, както е поискано от председателя на ЕК Урсула Гертруд фон дер Лайен в писмото ѝ до комисар Войчеховски.

Тазгодишното издание на конференцията ще обедини практикуващи в областта на географските означения и търговските марки и ще даде възможност за интерактивен обмен на знания.

Конференцията ще послужи като централизирано място, на което заинтересованите страни да изложат своите възгледи по обхвата на проблемите в процеса на реформата – от осигуряването на устойчивост до правното предизвикателство за закрила на географските означения в интернет. Производители, практикуващи в сферата на ИС и държавни служители от ЕС ще могат да участват и да представят своите виждания по време на различните панелни сесии.

Събитието ще подчертае и развитието на географските означения, по-специално по отношение на проекта e-Ambrosia и GI-View, и ще включи панел за опции за неземеделски географски означения.

Участниците могат да се регистрират чрез тази ВРЪЗКА най-късно до 23 ноември. Те ще имат възможност да изберат панелните сесии, които искат да следват, и ще получат потвърждение, обясняващо следващите стъпки.

Географските означения са един от обектите на индустриална собственост и представляват знак, който се използва за маркиране на стоки със специфичен географски произход, които притежават качества или репутация, дължащи се на географското място откъдето произхождат тези стоки, или с други думи, съществува връзка между качествата на продуктите и техния географски произход.

Материалът Онлайн конференция на ЕК, посветена на географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През юли тази година Европейската комисия, съблюдавайки за прилагането на политиките на Европейския съюз, е уведомила България, че открива наказателна процедура с N 20204006. Забраната за реклама на адвокатите, описана в чл. 42 от

Комисията е изпратила уведомително писмо, което е първа стъпка при започване на наказателна процедура срещу държава, която не спазва правото на Европейския съюз. След откриване на процедурата, държавата-членка има обичаен двумесечен срок за отговор на писмото.

В случай, че Комисията не е удовлетворена от отговора, има правото да изпрати официално искане за спазване на правото на ЕС. Искането, призовава държавата да информира Комисията за мерките, предприети за спазване на правилата в двумесечен срок.

Ако държавата-членка не гарантира спазването на правилата на ЕС с отговора на официалното искане, Европейската комисия може да сезира съда в Люксембург и той я да осъди. При отказ за изпълнение на съдебното решение, това може да доведе до налагане на тежки финансови санкции.

Нарушението на правилата произтича от забраната на адвоката да рекламира дейността си, както и да използва “средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика”. (чл. 42, ЗА) Личното пряко рекламиране на професионална дейност е дисциплинарно нарушение, за което всеки адвокат е заплашен със санкция. (чл. 132, т.4, ЗА)

В допълнение, Етичният кодекс на адвоката (ЕКА) не позволява на адвоката да сравнява качеството си на работа с това на колегите, както и успеха на практиката си; не може да обещава постигнати резултати, както и да обявява имената на клиентите си. Не е позволено и предлагането на услуги на бъдещи клиенти — лично или чрез посредник, освен при семейна или роднинска връзка или предходна професионална връзка с лицето.

Закона за адвокатурата и ЕКА са в конфликт с Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, чл. 24, която задължава всички държави-членки “да премахнат всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии”. Проблемът е добре познат на професионалната общност и многократно е поставян на различни събития, но бива пренебрегван.

Материалът Санкации на ЕС заради забрана, заложена в Закона за адвокатурата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Основната цел на тази обществена консултация е да се идентифицират държави, в които състоянието на закрила и прилагане на права на интелектуална собственост поражда най-високо ниво на загриженост. Предвижда се да се актуализира списъка на така наречените „приоритетни държави“. Обществената консултация ще бъде един от инструментите, използвани за подобряване на системите за ПИС в трети страни, включително права върху сортовете растения. Това ще помогне на Европейската комисия да съсредоточи усилията и ресурсите си върху приоритетните страни и върху специфични сфери, с цел подобряване защитата и прилагането на ПИС в световен мащаб.

Резултатите от тази обществена консултация ще дадат възможност на притежателите на права да осъзнаят потенциалните рискове за тяхната интелектуална собственост при извършване на бизнес дейности в приоритетните страни. По този начин те ще могат да разработят адекватни бизнес стратегии, за да защитят правата върху своята интелектуална собственост.

Всички заинтересовани страни имат срок до 16 ноември да представят своите коментари и препоръки. Участието в тази обществена консултация може да се осъществи на английски, френски или немски език.

Материалът Обществена консултация относно права на интелектуална собственост извън ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

ЕК очаква обратна връзка по следните основни въпроси:

• естеството на изискваното разрешение (оторизация) от притежателите на права;
• действията, които цифровите платформи ще трябва да предприемат, за да получат лиценз;
• информацията, която се изисква от притежателите на права по отношение на произведенията, които те не искат, да бъдат публично достъпни;
• съдържанието на известия за сваляне на съдържание;
• изключения от авторско право и ограничения за потребителите на цифрови платформи;
• механизми за решаване на спорове при потребителите на услуги.

Чл. 17 на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар буди сериозен интерес още от миналата година, когато е подложен на дебати в месеците преди публикуването на директивата на 17 май 2019г. Целта на предвидените разпоредби е да се преодолее различното „остойностяване“ на труда им, което творците виждат между услугите за платен абонамент и безплатните рекламно-поддържани платформи, които хостват съдържание, генерирано от потребители (например YouTube).

Онлайн платформите за споделяне на съдържание извършват „комуникация с обществеността“, като предоставят на потребителите си произведения със защитени авторски права. Следователно, трябва да предприемат необходимото, за да получат лицензи от притежателите на права или в противен случай да понесат отговорност за нарушаване на авторски права.

Консултациите на Европейската комисия са насочени към лица и организации, които вече са участвали в диалог със заинтересовани страни – представители на притежатели на права, доставчиците на услуги за онлайн споделяне на съдържание, потребители, организации за закрила на права.

Писмени становища по поставените въпроси могат да бъдат подавани до 10 септември 2020 г. Те ще бъдат взети под внимание при подготвяне на насоките на Европейската комисия относно член 17 на Директивата за авторското право.

Материалът Консултации по член 17 на Директивата на ЕС за авторското право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.