„Законът за представителите по индустриална собственост е изготвен в отговор на необходимостта от цялостна уредба на обществените отношения свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Искам да отбележа, че действащата към момента регламентация се съдържа в Наредба за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. Тоест, много по отдавна откакто България е член на Европейската общност. Някои от разпоредите на Наредбата не са съобразени с действащото европейско право, а регулацията която се съдържа не покрива изцяло всички процедури, изисквания и условия необходими за функционално упражняване на професията.

Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване получено от Европейската комисия чрез електронната система на EU Pilot.

Разписването на закона привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123, относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36, относно признаването на професионалните квалификации.

Със законопроекта се създава единна професионална организация на представителите по индустриална собственост – камара и се уреждат устройството, организацията, функциите и дейността ѝ. Предвиждат се функциите във връзка с поддържането на регистър на представителите по индустриална собственост да преминат от Патентното ведомство към Камарата на представителите.

Дейността на представителите по индустриална собственост е уредена като регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации, предвид необходимостта от притежаването на специфична професионална квалификация и базиране на знания по специалните национални, международни, европейски правни актове в областта на индустриалната собственост, както и познаване на цялостното действащо в България законодателство в неговата цялост.

В законопроекта е уреден подробно и предходния режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията до учредяване на Камарата.“

Това изказване на отговорен член на настоящото правителство дава недвусмислена оценка на свършеното от Председателят на ПВ Веселинов, в неговия мандат.  Предлагайки промени в НАРЕДБА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ през 2012 на правителството на Бойко Борисов, председателя Веселинов освен, че  не проведе широко обществено обсъждане на предлаганите промени, явно е подвел правителството предлагайки му да извърши спорни промени в Наредбата, които не са съобразени с европейското законодателство и не решават възникващите проблеми в регулираната област. В резултат на тези действия Министерски Съвет приема промени в Наредбата, които са публикуване в ДВ, бр. 47 от 2012 г.

Именно за тази Наредба, актуализирана през 2012, оценката на зам. министър Димитров е че не е  “съобразена с европейското право”.

С оценката на  зам. министър Димитров са запознати – Председателят на ПВ проф. Камен Веселинов, Зорка Милева, Магдалена Радулова – същите не са възразили на критичната констатацията. В потвърждение на констатацията на министерството Патентно ведомство се съгласява: “Първо, трябва да кажа, че фигурата на представителите по индустриална собственост е въведена още през 1993 г. със Закона за патентите, която е с тази Наредба. Но тази Наредба е доста непълна и има доста непълноти относно нелоялната практика на отделни патентни представители по какъв начин трябва да се борят, което е много важно, за да не се уронват интересите на бизнеса. Влошаване нивото на квалификация на представителите също не е уредено.“

Материалът Председателят на ПВ е подвел МС през 2012 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Чрез предоставяне на по-широк достъп до резултати от изследвания, свободният достъп до данни може да допринесе за подобряване на ефективността на науката и за стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор. Европейският комисар по въпросите на изследванията, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин заяви: „Резултатите от проучването показват, че свободният достъп ще продължи да съществува и занапред. Публикуването на резултатите от изследвания в публичното пространство подобрява качеството на науката и укрепва нашата основана на знанието икономика.“

В рамките на проучването бе разгледано наличието на научни публикации в 22 области на знанието в европейското научноизследователско пространство, Бразилия, Канада, Япония и САЩ. В няколко държави и научни дисциплини повече от 50 % от публикациите вече са достъпни безплатно.Свободен достъп до по-голяма част от статиите има в областта на общата наука и технология, биомедицинските изследвания, биологията, математиката и статистиката. Областите, в които свободният достъп е най-ограничен, са социалните, хуманитарните и приложните науки, инженерството и технологиите.

В неотдавнашно съобщение на Европейската комисия (IP/12/790) свободният достъп бе определен като основен елемент за подобряване на разпространението на знания, а от там и на иновациите в Европа. В тази връзка свободният достъп ще бъде задължителен за всички научни публикации, финансирани със средства на програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновациите за периода 2014 – 2020 г. В съобщението се препоръчва страните членки да приемат подобен на Комисията подход в рамките на своите национални програми.

Комисар Гейгън-Куин подчерта, че Европейската комисия насърчава свободния достъп в Европа, включително до резултати от финансирани от нея научни изследвания: „Не е редно европейските данъкоплатци да плащат два пъти за финансирани с публични средства научни изследвания. Ето защо направихме свободния достъп задължителен за публикации в рамките на „Хоризонт 2020“ – следващата програма на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите.“

Контекст

Проучването бе проведено от Science-Metrix, консултантска агенция за оценка на научни изследвания. То обхвана 28-те страни от ЕС, Швейцария, Лихтенщайн. Исландия, Норвегия, Турция, Бивша югославска република Македония, Израел, Бразилия, Канада, Япония и САЩ. Същата агенция публикува днес и други два доклада, разглеждащи политиките за свободен достъп и въпроса със свободния достъп до данни.

По отношение на политиките за свободен достъп в доклада се посочва, че повечето от 48-те най-важни структури, финансиращи научни изследвания, считат и двете основни форми на свободен достъп за приемливи: свободен достъп до статии (т.нар. „златен“ и „хибриден“ свободен достъп) и автоматично архивиране за ограничен период от време (т.нар. „зелен“ свободен достъп). Над 75 % от тях са приели ограничителни периоди, т.е. времето между появата на дадена публикация и предоставянето на свободен достъп до нея, с продължителност между 6 и 12 месеца.

От третото проучване обаче става ясно, че все още съществуват по-малко политики за свободния достъп до научни данни, отколкото за свободния достъп до публикации. Свободният достъп до данни от научни изследвания се развива бързо в условия, в които граждани, институции, правителства, неправителствени организации и частни компании си сътрудничат за изграждането на инфраструктура, стандарти, прототипи и бизнес модели. В рамките на „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014 – 2020 г., Комисията ще започне също така пилотен проект за свободен достъп до данни от финансирани с публични средства изследвания, като вземе предвид основателните опасения за търговските интереси на получателя на финансирането, защитата на личните данни и сигурността.

Комисията ще направи свободния достъп до научни публикации общ принцип на „Хоризонт 2020“. От 2014 г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020“, ще трябва да бъдат достъпни:

• или издателят ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен“ и „хибриден“ свободен достъп) — предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
• изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен“ свободен достъп).

Връзки

Връзки към трите проучвания:
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Availability_2004-2011.pdf
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Policies.pdf
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Data.pdf

Уебсайт на програма „Хоризонт 2020“:
http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm

Източник: Европейската Комисия

Материалът Отвореният достъп до научни изследвания достига критична точка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.