Белла Хранителна индустрия е най-бързо развиващата се компания в хранителния сектор в България. Компанията е основана през 1992.

Отличителната колекция от марки на компанията я прави лидер в сферите на трайните и малотрайни колбаси, точени кори, бутертеста и маргарини.

Белла е българска компания, търгуваща на територията на цялата страна. Техните търговски офиси оперират във всички регионални центрове на България.

Служителите на компанията наброяват над 2000 души. Продукцията, която компанията произвежда, е благодарение на 5-те сертифицирани завода за трайни колбаси, малотрайни колбаси, тестени изделия и продукти от растителна мазнина.“ [i]

„Холдинг Белла България се занимава с производство и търговия на хранителни продукти – точени кори, бутер тесто, баници, малотрайни колбаси ( кренвирши, наденици) и трайни колбаси /шпекови колбаси, салами, кайма и продукти от мляно месо. Централният офис е в град Пловдив. Белла България стартира своята дейност през 1992 година като малка фирма, специализирана в производство и търговия с кроасани. Името на фирмата по това време е „Съни” ООД , фабриката за кроасани се намира в околностите на град Пловдив – с. Костиево. През 2001 година фирмата се преименува „Белла България” ООД. Четири месеца по-късно дружеството се преобразува в акционерно.

В края на 2007 година стартира производството и продажбата на нов тип продукти „Conviniencefood” ( удобни продукти), които спестяват от времето за приготвяне на храната. Те се предлагат полуготови и замразени, като самото им приготвяне не отнема повече от 15-20 минути“[ii]

Компанията беше избрана за проучване на лицензионна политика вързана с нейните марки, защото след извършено търсене в уеб сайт http://tmview.europa.eu/tmview/basicSearch.html# , като се избира полето разширено търсене и се посочва в него – марки със статут „регистрирани“, в държава България и име на заявител “Bella”, търсачката показа 411 резултата. Това показва активността на компанията за регистриране на този елемент на индустриална собственост (марка) и тази информация предизвиква интерес, колко от тях е лицензирала.

Лицензирани търговски марки на „Белла България“

А) Предмет

Това са търговските марки на компанията предоставени за лицензия на други фирми.

Б) Определяне на кръга държави, по отношение на които ще се извършват търсенето на лицензионната документация и нейното проучване – Търсенето ще се извършва само за лицензионни договори сключени на територията на Република България, защото се предполага че откритата информация е изчерпателна за настоящето проучване.

В) Дълбочината на търсене

Ще се проучва лицензионната активност на фирмата „Белла България“ 2 години назад във времето от 22.03.2011 година до 31.03.2013 година.

Г) Начин на търсене на информация

За да се открие необходимата за настоящето проучване информация бяха проверени официалните бюлетини издадени от Патентното ведомство на Република България, в посоченият по-горе период. Информация за лицензионните сделки на фирма „Белла България“ бяха открити в раздела „Вписвания в държавния регистър на марките“ в главата „Лицензионни договори(чл.22 от ЗМГО)“. Като беше направена проверка необходимата информация беше открита в бюлетини –12/2012; 9/2012; 5/2012; 11/2011; 8/2011.

Откритите марки, за чието право на използване е достигнато съгласие чрез лицензионен договор са посочени в следващата таблица :

От таблицата забелязваме, че само марка Дъга е била предоставена на 2 фирми за лицензия, съответно на “Акурат млечна промишленост“ ЕООД и “Мандра Рилци“ ЕООД

Анализ на информацията представена в патентните бюлетини

А) Характеристики

Всички 19 марки са предоставени като неизключителна лицензия за всички стоки и/или услуги с действие на цялата територия на Република България като 18 от тях са с 10 годишен срок на действие, а само марка „ЗА ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ“ е с 3 годишен срок.

Б) Класове от Ницска класификация

В следващата редове ще бъде представена информация, в кои класове са защитени предоставените марки :

– Унибел – 16;18;29;30;31;32;33;35;39;43

– Lakis – 16; 21; 29; 30; 32; 33; 35; 36; 39; 40; 42; 43

– Сердика – 29

– За цялата фамилия – 30; 35

– Laktea – 5; 16; 29; 30; 32; 35; 39; 40; 43

– Добруджанче – 29

– Маджарски – 16; 18; 29; 35

– Родопска Сушеница – 16; 29; 35

– Вкусмихни се – 16; 18; 20; 29; 30; 31; 32; 33; 35; 39; 41; 43

– Fresh Logic – 12; 16; 18; 29; 30; 31; 32; 33; 35; 39; 43

– Леки – 16; 29; 30; 31; 32; 33; 35; 39; 40; 43

– Зорбас – 16; 20; 29; 30; 35

– Карабунарска – 16; 18; 20; 21; 29; 30

– Женда – 18; 29; 30

– Асеница – 16; 18; 29; 30; 31; 32; 35; 39

– Perfetto – 29; 30; 32

– Дъга – 29; 30; 32

– Ерма – 16; 18; 29; 30; 31; 32; 33;35; 39; 43

– Месара – 16; 18; 29; 30; 31; 32; 33; 35; 39; 43

Събраната до тук информация ще бъде представена нагледно в следващата графика:

От графиката можем да направим извод че марките за които „Белла България“ е предоставила за лицензия са във 16 различни класа за стоки и услуги, като ясно се вижда че най-използвани са класовете :

– клас 16 – хартия, картон и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки (които не са включени в други класове); печатарски букви; клишета

– клас 29 – месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца, мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини

– клас 30 – кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед; мая; бакпулвер; горчица; оцет, сосове (подправки); подправки; лед

– клас 32 – бира; безалкохолни напитки, минерални и газирани води; плодови напитки и сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки

– клас 35 – реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност; групиране на различни стоки, с изключение на дрехи, козметика, обувки, украшения /без транспортирането им/ за сметка на трети лица, с цел да се позволи на потребителя да ги види или купи по удобен за него начин

Освен това можем да направим извод и за класовете, които най-рядко се използват:

– клас 05 – Фармацевтични и ветеринарни препарати; хигиенни препарати за медицински цели; диетични храни и вещества за медицински или ветеринарни цели, бебешки храни; диетични добавки за хора и животни; пластири, превързочни материали; материали за пломбиране на зъби и за зъбни отливки; дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни животни; фунгициди, хербициди

– клас 12 – Превозни средства; апарати за придвижване по земя, вода и въздух.

– клас 42 – Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; промишлени анализи и проучвания; проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер

В) Анализ на комбинираните марки по Виенска класификация

В следващите редове ще бъде проверено по какъв начин най-често са изобразени марките на фирма „БЕЛЛА България“ предоставени за лицензия, като се имат в предвид видовете марки – триизмерна, фигуративна, звукова, словна и комбинирана.Търсенето се извършва в сайта http://212.122.185.80:8080/bpo_online/jsp/start.jsp като в полето „търсене по наименование“ се въвежда всяка марка по отделно като по този начин се получават 19 различни резултата. След като се получат резултатите всеки се проверява по полето „Тип“. Данните се извеждат и се представят в следващата графика.

От тази графика може да се направи извод, че повечето лицензирани марки са словни. Словните марки представляват – графични знаци, емблеми и др., а комбинираните съдържат словесен и образен елемент или множество словесни и образни елементи.

Комбинираните марки ще бъдат разгледани по-подробно, като бъдат класифицирани по Виенска класификация, която е предоставена на сайта на Световната Организация за Интелектуална Собственост http://www.wipo.int/classifications/vienna/en/.

1) Lakis – класове по Виенската класификация :

– 09.01.25 – Други текстови изделия

– 26.01.05 – Повече от два кръга или елипси, един във друг, спирали

– 26.01.19 – Кръгове или елипси с надписи, проектирани извън окръжността

2) Сердика – класове по Виенската класификация :

– 25.01.15 – Етикети

– 26.04.18 – Четириъгълници, съдържащи една или повече букви

3) За цялата фамилия– класове по Виенската класификация :

– 07.01.09 –Селски къщи, ферми, обори

– 26.04.18 – Четириъгълници, съдържащи една или повече букви

– 27.05.04 – Букви украсени с чертеж

4) Маджарски – класове по Виенската класификация :

26.04.06 –Четириъгълни фигури с една или повече изпъкнали или вдлъбнати страни

– 26.11.13 – Вълнообразни линии или ленти, зигзаг линии или ленти

– 27.01.13 – Букви или цифри, образуващи фигура във формата на ивица с една или повече вълнообразни или зигзаг страни

5) Дъга класове по Виенската класификация :

– 01.03.10 – Слънце с облаци, дъжд,капки вода представящи друго природно явление

– 06.19.16 – Пейзажи с къща

– 25.01.15 – Етикети

Анализ на фирмите получили лицензия от „Белла България“

Фирмите ще бъдат анализирани като се започне от тези получили най-голям брой лицензии и се завърши с тези получили най-малък.

А) Ипекс Груп ЕООД

Ипекс Груп е динамично развиваща се българска компания, специализирана в търговията и дистрибуцията на бързооборотни стоки. Търговската структура на компанията е разделена на 2 части с цел да отговори на специфичните нужди на каналите, които обслужва: Магазини и ХоРеКа.

Дивизия Магазини е специализирана в развитието на продажбите на дребно в търговската мрежа на територията на цялата страна. На фокус са както модерната търговия, така и традиционният пазар.

Дивизия ХоРеКа е ефективна и гъвкава организация, изградена с цел да обслужва специфичните нужди на ХоРеКа клиентите и да се развива бързо в динамична бизнес среда.

– Визия – Стремежът им е да бъдат силен, ефективен и предпочитан партньор в търговията на дребно и ХоРеКа търговията в България. Развиват дейността си в ключовите категории бързооборотни стоки, като предоставят добра дистрибуция и отлично комплексно обслужване на техните клиенти.“[iii]

– Стратегия – Основата на стратегията на „Ипекс Груп“ е изградена върху следното :

• Да разработят богато и добре балансирано продуктово портфолио, отговарящо но нуждите на техните клиенти
• Да осигурят маркетингова подкрепа и да наложат силни марки
• Да изградят ефективна организация и силна национална дистрибуторска мрежа
• Да осигурят финансова стабилност на организацията “[iv]

– Търговски марки – Ипекс Груп разполагат с богато и разнообразно продуктово портфолио от собствени марки и е изключителен дистрибутор за българския пазар на портфолио от продукти на водещи фирми в областта на бързооборотнитестоки. Наложили са на българския пазар марки с наследство и традиции, изискан вкус и постоянно качество.

Те са разработили пълна гама от млечни продукти в следните категории:

Сирене; Кашкавал; Кисело мляко; Прясно мляко; Топено сирене; Кремове за мазане; Апетайзери

Ипекс Груп държат на качеството и безопасността на продукцията, която предлага на пазара. Затова стоките, които дистрибутират са с доказано качество от сертифицирани фабрики, по всички изисквания на европейското законодателство.“[v]

Б) Фермата АД

„Фермата“ е едно от месопреработвателните предприятия на „Белла България“, стартирало дейност през май 2006 г. В него се произвеждат кренвирши, шунка, наденица, кайма и формовани продукти от мляно месо.

Компанията инвестира над шест милиона евро в изграждането на обекта, който е най-голямото и модерно предприятие за преработка на месо на Балканския полуостров.В него работят над 600 души.

Машините и съоръженията са на водещи световни марки в бранша – CFS , Novicki, Handmann и Seydelmann.Обурудването включва и модерната слайс техника за тънко нарязване на шунка, която е единствена в България и върши всевъзможно калиброване, електронно замерване и абсолютен точен грамаж при зададени параметри.Почти пълна е и автоматизацията, т.е. без прякото участие на човешка ръка при обработката на месото

Постъпващите суровини от регламентирани доставчици,гарантиращи произхода и чистотата им.Суровините са опаковани в надеждни опаковки и се доставят със специализиран хладилен транспорт. На всяка партида суровини се извършва

органолептичен контрол – цвят, мирис, примеси и други. Контролни проверки за физико-химичните и микробиологичните характеристики на постъпващите суровини се извършват в акредитирана лаборатория.“ [vi]

В) Мандра Рилци ЕООД – тя е създадена през 2001 година и в момента е една от водещите компании в България в сферата на млечните продукти. Продуктовите сгради се разпростират на 51 200 квадратни метра. Продуктовият капацитет на фабриката е 90 000 литра свежо мляко на ден.

Г) Тракия 2006 ЕООД

От 01.01.2011 г. с цел подобряване на качеството и увеличаване на производителността се създаде фирма „Тракия 2006“ ЕООД , която наследява производството на рафинирани и бутилирани слънчогледови масла, бутилиране на зехтин, палмолеин и фритюрна мазнина от фирма „Унибел“ АД. С цел гарантиране на чисти продукти фирмата сама произвежда суровото слънчогледово олио, рафинира го и го бутилира.Като по този начин се затваря цикъла на производство.

Унибел АД е създадена през 1999г. Фирмата стартира своята дейност с производство на маргарин. Фабриката край гр.Пловдив е създадена и оборудвана по всички европейски стандарти.

Втора голяма инвестиция фирмата прави през 2003г., като пуска в действие една от най-добрите рафинерии в Източна Европа.

Технологичното оборудване е на шведската фирма „Alfa-Laval“ и италианската „Gianazza“. Производствения капацитет е 50 тона олио за 24 часа.

Въведени са и стриктно се спазват стандарт ISO 9001:2000, с което се въвежда система за управление на качеството и HACCP – система за самоконтрол, основаваща се на научен подход за осигуряване на безопасността на храните по цялата верига от добиването на суровините до крайния потребител.“ [vii]

Д) Фрешлоджик ЕООД

„Логистична фирма Фреш Лоджик ЕООД предлага първокласна комплексна

логистика на стоки с температурен режим на съхранение. Фреш Лоджик ЕООД Ви предлагат пълна гама високо качествени, комплексни, ефективни логистични пакети услуги на конкурентни цени. Техният логистичен център и централен офис е стратегически разположен в индустриалната зона на гр. Пловдив, с. Радиново, в непосредствена близост до магистрала Тракия. Модерната високо-технологична складова база предлага съхранение на 10 080 палетоместа в замразения склад и 4 662 палетоместа в охладения склад.

Основната им дейност е транспорт, складиране на бързо – оборотни стоки с режим на съхранение от 0°C до -20°C, вторична обработка на стоки, управление на складовите наличности на клиентите. Предлагат и набор от допълнителни логистични услуги (палетмениджмънт, логистика на амбалажа), ориентирани към специфичните нужди на клиента.

Фреш Лоджик ЕООД прави повече от това просто да достави стоките навреме, те създават цялостни стратегически рентабилни логистични решения. Подпомагат клиентите си, когато са изправени пред критични логистични предизвикателства, като подобряване ефективността на снабдителната им верига.

Екипът на логистичната компания гарантира перфектно обслужване и възможности.“ [viii]

Е) Акурат млечна промишленост ЕООД – те произвеждат млечни продукти и аналози от растителен произход, най-вече бяло сирене от краве, овче и козе мляко. Основната част от приходите на дружеството през 2009 г. са реализирани от продажбата на сирене. Те са част от българските фирми имащи право да изнасят мляко в Европейският Съюз.

Извод и заключение – Благодарение на широката популярност и доказано качество продуктите на компания „Белла България“ печелят висок пазарен дял в своя отрасъл.Техните търговски марки помагат на потребителите да идентифицират продуктите, които търсят и влияят на техния избор, когато са несигурно. Така те играят основна роля в маркетинговата стратегия. Поради това тези елементи на индустриална собственост са изключително атрактивни за притежаване под формата на лицензия от компании, чиито предмет на дейност е във същата сфера.По този начин те могат да привлекат нови клиенти, защото за потребителят марката е толкова важна, колкото и самият продукт. Чрез сключването на договор за лицензия изброените компании са решили да стабилизират пазарният си дял и да повишат на свой ред марковата лоялност на потребителите към своята фирма.

6. Приложения

7.Библиогафия :

• http://www.bella.bg/bg/about/default.htm

• http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

• Официален бюлетин на Патентно Ведомство на Република България 8/2011.

• Официален бюлетин на Патентно Ведомство на Република България 11/2011

• Официален бюлетин на Патентно Ведомство на Република България 5/2012

• Официален бюлетин на Патентно Ведомство на Република България 9/2012

• Официален бюлетин на Патентно Ведомство на Република България 12/2012

• http://www.wipo.int/classifications/vienna/en/

• http://tmview.europa.eu/tmview/basicSearch.html#

• http://www.ipexgroup.bg/bg/

• http://www.ipexgroup.bg/bg/retail/Strategiya/11/pages/

• http://www.ipexgroup.bg/bg/retail/Targovski-marki/10/pages/

• http://www.bella.bg/bg/partners/production/predpriatie_fermata.htm

• http://www.altun-olio.eu/products.php

• http://www.fresh-logistic.com/bg/view/about.html

Материалът Проучване на лицензионната активност на компания Белла България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

В тази глава ще бъдат засегнати съществуващите практики за легално разпространение на музика в интернет. Ще бъдат дадени примерни платформи и сайтове и ще се разгледат недостатъците и преимуществата им.

Съществуват много и различни начини да се слуша музика в интернет и на мобилни устройства – законно, он- или офлайн, платено или безплатно, поединично или в компилации. Ще използваме класификацията на портала за музика в интернет http://www.pro-music.org. Според него музикалните услуги в интернет се делят на:

– Даунлоуд услуги

– Абонаментни услуги

– Услуги, поддържани от реклами

Първичния начин на разпространение е прехвърлянето на самия файл от сайт-магазин за музикално съдържание на компютъра на потребителя или т. нар:

1. Даунлоуд (download) услуги

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

На сървър в интернет се качва оригинално произведение и посредством сайт или други приложения един главен файл се копира на едно устройство на потребителя и той има правото да го използва за собствени нужди на всичките си устройства. Даунлоудът представлява възможност за единично, офлайн слушане на музика. Ще разгледаме два вида законен даунлоуд в зависимост от това дали са безплатни или платени.

1. 1. Сайтове и платформи за платено сваляне

Този начин на разпространение най-много се доближава до продажбата на физически носител. При даунлоуда се сваля файл с по-високо качество от тови при стрийминга и видеоклиповете, но отстъпващо на аудио компакт диска.

Без да претендира за изчерпаемост и въз основа на данни от българските си партньори, сайтът http://www.pro-music.org посочва следните платформи за музикален даунлоуд като законни в България:

http://eu.7digital.com/

http://www.emusic.com

http://www.hitbox.bg/

http://www.apple.com/itunes/?cid=OAS-US-DOMAINS-itunes.com

Тази неизчерпателност на изброяването води до неконкурентни предимства за посочените сайтове. Те биват презентирани на такъв официален сайт, като начална точка за сваляне на легална музика, а други легални платформи остават в сянка.

Ще разгледаме две платформи – едната е най-големият пазар на дигитална музика, другата е първият български онлайн музикален пазар.

1.1.1. iTunes

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

Пример за онлайн платформа за продажба на музика е iTunes (изобр.6). Платформата не е уеб базирана, а трябва да се инсталира на компютъра на потребителя. Той има възможността да импортира вече придобитата си музика и филми, правейки iTunes основен плейър. На негово разположение, при наличие на интернет връзка, е магазинът на iTunes, в който могат да се намерят музика, филми, книги, приложения за iPhone и iPad, аудио и видео подкастове.

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

Потребителят закупува песен по избор и я сваля на компютъра си, като може да я свали във всеки момент и на своя iPhone, iPod или iPad, но за някои функции има лимит на броя компютри, които могат да са оторизирани за даден акаунт. Според общите условия [1]на платформата Потребителят има право да:

– „използва Продуктите iTunes само за лични, нетърговски цели”;

– „по всяко време да ползва Продуктите iTunes на пет компютъра, на които е инсталирано приложението iTunes”;

– „да съхранява Продукти iTunes от до пет различни Профила едновременно на съвместими устройства, като iPad, iPod, iPhone и Apple TV, при положение че всеки iPhone може да синхронизира тона на Продуктите iTunes само с едно устройство, оторизирано за iTunes към съответния момент”;

– „да презаписва аудио плейлиста до седем пъти”. Тук се има предвид записване на компакт диск.

Песните в мрежата на iTunes използват DRM защита на данни.

Има специален клас продукти с по-висока цена и с най-високо качество, предлагано от iTunes (256 kbps AAC кодиране), за които горните правила не важат, а са описани отделно:

„Продуктите iTunes Plus не съдържат технология за сигурност, която ограничава ползването Ви на такива продукти като iTunes, а Правилата за ползване (ii) – (v) не се прилагат за продукти iTunes Plus. Можете да копирате, съхраняване и запазвате продукти iTunes Plus, когато това е оправдано необходимо за лични, нетърговски цели. ”

В iTunes се качва най-вече музика от големите звукозаписни компании като EMI, Universal Music. Но могат да бъдат качени и песни на независими изпълнители, посредством страниците за разпространение на такива, като http://reverbnation.com. Самостоятелни изпълнители не могат да продават директно музиката си в iTunes, тъй като минималните изисквания са да се предоставят 20 албума за продажба, а и има конкретни финансови изисквания.

Платформата е достъпна и за потребители на Windows. Това е първата и единствена засега платформа от световен ранг, която стъпва на българския пазар.

За съжаление, в България няма достъп до повечето световни платформи, поради липса на договори между тях и българските ОКУП, както и поради липса на съгласие на музикалните компании да разрешат използване на територията на страната ни. Това драстично понижава възможността на потребителя да намери и да си купи музика онлайн.

1.1.2 HITBOX

Втората платформа, която ще разгледаме е българска и претендира да съдържа най-новите хитове на поп индустрията. Богата на поп-фолк съдържание, тя е основен източник на легална музика в дигитален формат за феновете на музик. жанр. На сайта на Пайнер се продават само цели аудио и Mp3 дискове или аудио касети. Тези остарели форми на разпространение запазват пазара си поради потреблението на стила музика за слушане предимно в (стари) автомобили или в домакинства, където няма или не се използва приоритетно компютър за слушане на музика.

Друга голяма маса от музикални произведения са инструментали на известни песни, които потребителите могат да използват, за да пеят върху тях като симбек.

За съжаление, липсват оригинални и актуални заглавия от световния поп, каквато цел си поставя сайтът. На него не присъстват и българската естрадна и поп музика.

Навярно, отговаряйки на търсенето, сайтът предлага компилации от хитови песни на компакт дискове, които са събрани от служителите на самия сайт.

Като цяло прави впечатление, че сайтът не може да предложи голяма гама от музикални произведения и е тясно специализиран в поп-фолк, инструментали и непопулярна музика.

Емпиричен експеримент:

За целите на това изследване се опитахме да закупим mp3 или друг формат на песента “Paradise” на британската група Coldplay. Резултатите са изложени по-долу:

iTunes – намерихме песента и закупихме на цена 1,29 евро, но поради тромавост и неуредици на софтуера от сметката за плащане бяха взети повече пари и се наложи няколкодневна, макар и много вежлива кореспонденция.

hitbox.bg ; 7digital.com ; emusic.com – неналична в картотеката;

Amazon MP3, Google Music – достъпни само в САЩ

Алтернативата с незаконен даунлоуд е в пъти по-лесна. След кратко търсене в Google, попадаме на сайта data.bg от където ни трябват 1-2 минути, за да свалим песента (изобр. 8)

Все още няма работеща платформа за директен даунлоуд на популярна световна музика, освен iTunes в България

Опитахме се да намерим песента и в сайта за indie/независими изпълнители[2] cdbaby.com и в резултат бяха открити няколко кавър версии на песента, но не и оригинала. Това е така, защото групата Coldplay е подписала ексклузивни права с издателите си, заради които тя не може свободно да продава музиката си на подобна платформа.

Заключение: За потребителя в България, фен на Coldplay и на песента “Paradise”, за да слуша песента на своя телефон например, му остават следните опции:

– Регистрация и даунлоуд от iTunes с достъп до 5 компютъра и излишни и неясни банкови такси;

– Закупуване на цял диск, ако го намери в разпространителската мрежа в България и качване на компютър;

– Или двуминутен безплатен и ненаказан незаконен даунлоуд от сайтове като data. bg

Даунлоуд „втора ръка”

Една нова и все още спорна платформа е https://www.redigi.com/.

Тя се основава на „концепцията за първата продажба”, след която се погасяват авторските и сродните права. Потребителите на този сайт могат да свалят програма на компютъра си, която да разпознае дали песните им са закупени легално и да им предложи опция да си препродават песните на други потребители, разбира се, за по-ниска цена, като софтуерът ще ги изтрие от компютъра.

В момента се води дело между компанията ReDigi и EMI Music,

което ще е прецедент в историята на авторското право и ще даде насока дали този вид препродажба ще може да се осъществява. При положителен за платформата изход, ще се отвори ниша за едно цяло ново перо на индустрията.

1. 2. Сайтове за независими изпълнители

В радио и телевизионния ефир, по клубове и т. н. се разпространява най-вече поп музиката. Изпълнителите на такава музика не управляват лично правата си и следват плана на продуцентите си. Тяхната музика се продава най-вече в платени платформи като iTunes, а при някои изпълнители и ексклузивно на една такава платформа. По друг начин стои въпросът със самостоятелните изпълнители и т. нар. indie labels (от англ. Independent labels). Малки неизвестни музиканти могат да се доверят на сайт за независими музиканти, да управляват продажбите им и да ги пласират в iTunes, което, както стана ясно, не могат да направят сами. При тези сайтове музикантите обикновено нямат договор с голям издател и сами качват своето творчество, без задължителни изисквания за качество на музиката. Така на пазара могат да се намерят самопродуциращи се артисти, които не произвеждат качествена музика, но лесно я продават именно на потребители с по-алтернативен вкус.

Ще разгледаме един сайт от този тип или още наричани Content providers. Това е сайтът cdbaby.com (изобр.9)

Сайтът е достъпен от целия свят и има два раздела:

– browse music – „търси музика” – за потребители, които искат да свалят музика;

– Sell your music – „продай музиката си” за независими артисти.

Чрез лесна регистрация, потребителят може да закупи от публикуваните в сайта песни, които обаче, не включват световноизвестни заглавия, чиито права се управляват от големите компании. Платформата е добро място за хора, които търсят по-различна (а понякога и по-стойностна) музика.

Той е още по-добро място за самите изпълнители, които лесно получават достъп до него, но и до големите платформи за дистрибуция като iTunes. Сайтът дава възможности и за управление на права за синхронизация. Странична дейност е печатът на физически копия – дискове.

Други сайтове като reverbnation.com се специализират повече в услуги за изпълнителите и предлагат възможности за онлайн реклама, намиране на дати за свирене и др.

1. 3. Безплатен даунлоуд

Технологиите на нашето съвремие позволяват на много повече хора по света да композират, изпълняват и записват музика и видео и да го качват свободно в интернет. Т. е. увеличен е драстично броят на музикантите, но разбира се остава малък процентът от тях, които имат договори и схема за популяризиране от големи или средни продуцентски компании. Малки неизвестни музиканти предпочитат да споделят музиката си, за да увеличат масата си от фенове. Те могат и да продават музиката си, като я качат на собственият си сайт или на платформи за споделяне на музика. Често музиката се предлага за безплатен даунлоуд за mp3 файлове, но са разработени различни платени пакети на различни цени. Например – компакт диск; диск и някакъв мърчъндайз материал – тениски, значки; или пълен пакет – компакт диск, DVD с концерт на живо, колекционерски издания в „само 100 бр. ”, пропуски зад сцената на концерти и др.

Някои по-известни изпълнители, които не са подписали задължаващи договори, също експериментират с цената на музиката си.

Пример:

През 2007г. известната група Radiohead пуска албума си за колкото искат да платят слушателите. Това увеличава популярността на новия албум и на групата. По данни на comScore[3] 62 % от свалилите песента са я свалили безплатно. Останалите са платили средно по 6 долара. Печалбите от свалянията на mp3-ки далече не достигат предполагаемите такива, в случай че даунлоудът беше само платен, но продажбите на материалния албум по-късно многократно надхвърлят очакванията и той достига номер едно и в двете класации – Billboard 200 в САЩ и UK Album Chart, във Великобритания.

1. 4. Сайтове за споделяне на музика

Прохождащият музикант може да качи музиката си в сайта

http://soundcloud.com (изобр. 10)

На този сайт се споделят всякакви записи – от професионално записани песни, DJ лайф сетове до речи, броудкастове, аудио книги. Сайтът дори има приложение за смартфон, с което можеш да запишеш нещо в движение на телефона си и веднага да го споделиш, като има Facebook интеграция и авторът може да го публикува директно на страницата си в социалната мрежа.

Музикантите могат да създават, използват и интегрират в сайтовете си музикален плейър с тяхната музика.

Авторскоправните отношения на този сайт са уредени директно с потребителя – автор в условията за ползване. Авторът декларира, че каченото от него съдържание е авторско или притежава авторските права за него, като нарушения се регистрират от потърпевшите и незаконното съдържание се премахва от сайта. Веднъж качил законно авторско съдържание, потребителят има пълната свобода да го разпространява безплатно с „всички права запазени” или под някой от видовете Creative commons лицензии.

2. Абонаментни услуги

Стриймингът е серия от дигитални компютърни файлове, които се изпълняват един след друг директно в интернет пространството, като на компютърa/ устройството на потребителят не се свалят самите песни, а непрекъснато има входна и изходна информация и се свалят части от песента във временна папка. Някои стрийминги са организирани на принципа пиър-ту-пиър (peer to peer) и потребителят „споделя” с други потребители различни части от песента, докато тя е временно на неговото устройство. Без значение как точно е изпълнен стрийминга, основните му характеристики са следните:

– Може да се слуша само онлайн. Без връзка с интернет музикалното съдържание няма как да се свали временно на устройството и да се възпроизведе;

– Музиката е с по-ниско качество. За да се слуша безпроблемно музика, тя трябва да е малка по размер, за да се трансферира лесно. Използват се mp3 файлове, като това намаляване на качеството кореспондира и с цената.

В зависимост от различните платформи, се предоставя възможност да се слушат песни една след друга по избор, да се слушат разбъркано, със или без правото да се пропуска песен или подредени по някакъв стил например. Могат да се слушат определен брой песни за даден период и да се заплати такса за период и брой прослушвания. Някои сайтове предлагат и опцията даунлоуд, сами или чрез партньорски сайтове.

Повечето от абонаментните платформи имат и безплатен план, който е лимитиран. Тъй като тези сайтове са смесена форма на разпространение на музика в интернет, ще разгледаме пример в следващата точка.

3. Услуги, издържащи се от реклами

Някои сайтове предлагат на слушателите си безплатно прослушване на музика, като отчисленията за авторите се изплащат за сметка на средства, които платформата получава от рекламни банери и аудио/видео съобщения между песните. При някои форми срещу платен достъп потребителят може да спре рекламите.

Ще разгледаме основните видове такова разпространение на музика.

3 . 1. Онлайн радио

Подобно на ефирно радио, онлайн радиото е безплатно. Съществуват онлайн версии на ефирни радиостанции и отделни медии.

При първите програмата на радиото се изготвя от музикалния редактор на радиото и съвпада с тази на ефирната радиостанция. Отчисленията за авторите се вземат на основата на плейлистите, които радиото предава на ОКУП.

При вторите песните се изпълняват една след друга автоматично подредени по зададен стил. Услугата се предлага платено или безплатно, като на потребителите се разрешават различни свободи. Например, ако на някои потребител не се харесва някоя песен, той може да я прескочи. За безплатните регистрации този брой е ограничен до няколко пропускан

3.1.1. Last.fm

Сайтът last.fm е едно от най-разпространените онлайн стрийминг радиостанции. Потребител с безплатна регистрация може да прехвърли песен до 5 пъти и има пробен период за 50 песни. Срещу 3 долара на месец се предоставя неограничен достъп.

Сайтът предлага опцията, когато е качена песен на някой изпълнител, той да я „припознае” като своя и да започне да получава отчисления.

3. 2. Сайтове за видео споделяне

Изключително популярни станаха сайтовете за споделяне видео файлове като Google Video¸ You Tube, Vbox7. В тях вече се имплементират и елементи за формиране на социални мрежи и отношения между потребителите. Качените файлове се гледат, коментират, оценяват и т. н. , потребителите могат да общуват помежду си и да казват на своите приятели какво харесват и какво искат да им покажат. Това дава широка чуваемост на музикалните произведения, която в последствие води до повече продажби и посещения на концерти. Следва преглед на двата най-популярни сайтове за видеосподеляне в България YouTube.com и българският Vbox7.com:

3.2.1.YouTube

Изобр. 12: Изглед от YouTube.com

Сайтът YouTube (изобр. 12) заслужава да бъде специално разгледан, защото е най-популярният сайт за мултимедийно съдържание и е сред най-популярните сайтове в света изобщо. Според данни от юни 2011 г. Facebook е най-популярния сайт в света с около 870 милиона уникални посетители на месец, а след него e You Tube със 790 милиона уникални посетители на месец и над 100 милиарда импресии[4].

YouTube е сайт за споделяне на видео файлове, като всеки потребител може да гледа качените видео файлове, а всеки регистриран потребител може да качва свои собствени видео файлове. Повечето от съдържанието в сайта е качено от обикновени потребители, но в него вече има и официални видео файлове и канали на музикални компании и изпълнители.

YouTube придобива огромна популярност и е един от първите сайтове, срещу който музикалната индустрия повдига обвинение в делото ViaCom срещу YouTube от 2007 година. Делото е спечелено от YouTube, тъй като те са уважили желанието на компанията да бъдат свалени клипове с тяхно авторско съдържание, а е установено, че ViaCom са качвали самостоятелно видео съдържание с цел придобиване на популярност и основание за съдебния иск срещу YouTube.

Днес YouTube има много добра схема за управление на авторските права. При качване на видеоклип автоматизирана система разпознава, кое авторско видео или музика е качено. Това става благодарение на база данни, събрана от музикалните компании. Те следва да предадат в YouTube копие от музикалния клип, веднага след като го издадат, за да се разпознава и при качване от трето лице в сайта, компанията да имам възможност да се разпорежда с него. YouTube дава три възможности на музикалните издатели, когато бъде качен някой техен видеоклип:

– да печелят пари от тях;

– да получават статистически данни за тях;

– изцяло да ги блокират от YouTube.

Ако оставят клиповете си в YouTube, музикалните компании имат възможността да рекламират безплатно други свои продукти с линкове, фон около видеоклипа и други. На изобр. 6 се вижда реклама и линкове към други продукти от група Coldplay, непосредствено под клипа е дадена възможността за линк към закупуване на албума; както и възможност за преглеждане на другите клипове на VEVO.

Въпреки че оставят съдържанието си в YouTube, някои изпълнители и компании държат клипове, качени от трети лица да се свалят от сайта, за да се генерира по-голям поток през техните канали – ако резултатът в търсачката е един, целия поток от посетители, които искат да гледат този клип минава през канала на компанията издател.

За разлика от iTunes в сайтовете за аудио и видео споделяне може да качи съдържание всеки и да събере дължимите му суми от показването му.

В България има подобни сайтове, поради факта, че не всички клипове в YouTube са достъпни за България, а и не всички изпълнители са качени в този сайт.

3.2.2 VBOX7

Изобр. 13 Изглед от Vbox7.com

Алтернатива на YouTube в България е Vbox7. Както се вижда на изобр. 13, на сайта около клипа, който се възпроизвежда, има само рекламни банери, от които сайтът печели.

Съдържанието се качва от потребители и в общите условия на сайта е заложена клаузата, че[5]: „Регистрираният ПОТРЕБИТЕЛ има право да разполага (upload) сървър на ВИ БОКС Потребителско съдържание, върху което е носител на авторски права или е получил правото да го използва и сублицензира на валидно правно основание”. По този начин сайтът избягва от отговорност за каченото нелегално съдържание. При сигнал за нарушение от страна на правопритежателите видеофайлове могат да бъдат свалени от сайта, но не съществува система за изплащане на отчисления и платформата няма договор с ОКУП.

4. Български инициативи

Освен международните сайтове, описани по-горе, съществуват и български алтернативи за легално използване на музика. Това се е наложило поради няколко причини:

– късно навлизане на международните сайтове като iTunes;

– липса на каталози с българска авторска музика;

– текущи промени на законодателството.

Българските инициативи са в различни направления. Оценявайки факта, че българските потребители нямат културата директно да си купуват музика. Пример за това е http://www.musicspace.bg

Изобр. 14 Сайтът musicspace.bg

Сайтът е дело на TOXITY GROUP, компания която държи и няколко други сайтове за нощния живот, концерти и др, има звукозаписна рекламна и много други дейности. Основна цел на сайта е да бъде „ дигитална платформа за разпространение и популяризиране на българската музика в уеб и мобилна среда”. Платформата е част от услугите на М-тел и музиката в сайта се предлага на клиентите на мобилния оператор.

Musicspace предоставя възможност на всички български изпълнители да публикуват на сайта авторската си музика и да получат отчисления за използването й. Сайтът прави крачка напред и създава собствена телевизия, превръщайки се в активна независима онлайн медия. Репортажите и интервютата на сайта поддържат вниманието върху музикалната индустрия и концертния живот в България и повишават трафика на сайта.

Към настоящия момент се разработва и нов сайт за българска музика онлайн. Той ще бъде дело на новосъздадената от Васил Гюров и още около 50 български изпълнителя организация „Българска музикална асоциация”. Тя планира пускането на сайт, изграден по стрийминг модел и срещу (по-план) 2-3 лева на месец, ще може да се слуша неограничено българска музика.

Подобна платформа ще предостави на българите финансово постижим достъп до легално музикално съдържание, но не е отговор на следните проблеми:

– липса на възможен даунлоуд;

– потребителите ще трябва да плащат две такси и да прескачат между сайтове, за да слушат българска и международна поп музика;

– дали на платформата ще имат място и неизвестни български изпълнители, неиздавани от продуцентски къщи?

След този преглед на видовете дистрибуция на легална музика онлайн и приведените примери, могат да се направят следните изводи:

– международните платформи за стрийминг и даунлоуд на музика все още не са достатъчно достъпни за България;

– правят се национални опити за изграждането на такива платформи, но те са концентрирани в жанрове и националност на музиката;

– потребителите все още възприемат достъпа до музикално съдържание като по право безплатен, а дори и да искат да закупят, много от българите не боравят свободно с разплащателни средства в интернет.

Заключение

В настоящата работа са разгледани защитата на музикалните произведения в международни договори и националното законодателство, същността на управляването на авторски и сродни права в интернет и български и чуждестранни практики.

От изследването на нормативната уредба в глава първа стана ясно, че авторското и сродните права получават защита от края на 19-ти Век, която се увеличава с всеки следващ акт, следвайки развитието на технологичното равнище.

Всяка нова технология дава все по-лесен начин на копиране и пиратство на музикални произведения. При липсата на нормативна уредба това копиране се възприема за законно и загубите, които търпят притежателите на авторски и сродни права са големи.

Последното технологично предизвикателство пред интелектуалната собственост е интернет. Неговият принос за ръст на пазара на музикални произведения, но също така и увеличаването на пиратството е много голям. Дигитализирането на музиката направи възможно копирането на всеки един компютър и моментално разпространение до неограничен брой други потребители.

Международната правна рамка отговаря и на тази технология със серия актове, администрирани от СОИС, СТО или Европейския съюз. Проблем на тази уредба обаче се явява многообразието от актове, различните групи страни, за които се отнасят и различните норми по тях. Нуждата от единен обединяващ документ се усеща и се правят опити за такъв. Последният от тях – ACTA има своите несъвършенства и беше критикуван и в крайна сметка отхвърлен от много страни, които първоначално го бяха подписали, включително Европейския съюз.

Въпреки че България е една от тези страни, стана ясно, че българското законодателство, и в частност Законът за авторското и сродните му права, е адекватно, с високо ниво на защита на произведенията в интернет среда. Проблем за страната се оказва прилагането на този закон, като и в момента продължава масово неправомерно използване на авторски произведения, не само в интернет, без да има взети масови и категорични мерки.

Този факт допринася за нежеланието на потребителите да плащат за музика. Настройката на средностатистическите потребители в България е, че в интернет всичко е споделено и безплатно и след като законът няма достатъчно силно проявление спрямо големите, корпоративни нарушители, значи няма да „хване” и тях.

За да се коригира това поведение, компетентните организации правят национални кампании за популяризиране на защитата на правата на музикантите, но засега те имат спорен успех. Те са строго ориентирани към крайния потребител, подканяйки го да спре да сваля нелегално музика. По наше мнение, трябва да се направят разясняващи кампании, за да разбере потребителят:

– защо се плаща за авторски права (донякъде застъпено в клипа на „За да има музика и утре”);

– кой и за какво трябва да получи възнаграждение – разликата между авторски и сродни права. Много потребители мислят, че „музикантът така-и-така си взема пари от участия”. Но често изпълнителят не е и автор и авторът не получава никакво възнаграждение, освен еднократна сума от продуцента.

– защо и как трябва да плащат заведения, радия, телевизии, онлайн сайтове. Потребителите трябва да започнат да имат самосъзнание, че дори в заведението, част от сметката им е за авторски и сродни права и да не толерират заведения, които нямат договор с ОКУП.

– какво могат да правят свободно в интернет.

– не на последно място, да бъдат насочени към легални сайтове, някои от които с много ниски такси или безплатни, издържащи се от реклама.

Разгледаните практики показват слабо насищане с лесни и достъпни платформи за легален достъп до музика в интернет среда. Нужно е разработването на един сайт, който да предлага голям каталог от песни, български и световни хитове, но и непопулярни изпълнители. Най-близо до този модел е iTunes, но сайтът на БМА в проект, би могъл да се превърне в една такава платформа, която да е лесно и локално администрирана, с по-малко отчисления за посредници и съответно повече печалби за музикантите и/или по-ниски цени.

Описаните проблеми набират все по-голяма актуалност и за музикалния бизнес в България все още съществува опасност да се раздели с много потенциални музикални произведения и формации, поради факта, че в една криза, без каквито и да е приходи от продажби, музикантът наистина „къща не храни”.

Приложения

Приложение 1. ПРОГНОЗА И СТРУКТУРА НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПОЛЗВАТЕЛИ ЗА 2012,

http://www.musicautor.org/

Приложение 2.

Източници

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592, 12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

Материалът Лeгално използване на музика в интернет – част 3 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

1. 

За да могат интелектуалните продукти да достигнат до по-голям брой хора, едно от правата на притежателя им е правото на разпореждане с тях : продажба или предоставянето на лицензия.

Предоставянето на лицензии може да е мотивирано от най-различни съображения, но при всички случаи то е начин на комерсиализиране на интелектуалните продукти и търговската им реализация на повече територии.

В следващата разработка , ще разгледаме лицензионната политика на една международна организация, и ще разкрием как те защитават интелектуалните си резултати и какво е отношението им към лицензирането, както и мотивите за лицензиране на собствените си патенти и други права на интелектуалната собственост.

2.  За центъра
МЦГИБ (Международен център за генетично инженерство и биотехнологии) , е международна изследователска  организация с нестопанска цел. Основан е през 1994 г ., и към днешна дата в него членуват 60 държави.

МЦГИБ осигурява научна и образователна среда на най-високо ниво. Той засилва изследователския потенциал на своите членове чрез обучение , програми за финансиране, консултантски услуги  и представлява един цялостен подход за насърчаване биотехнологиите на международно равнище.

Центът е посветен върху научни изследвания и обучение в областта на молекулярната биология и биотехнологиите.

МЦГИБ има седалища Триест, Италия; Ню Делхи, Индия и Кейп Таун, Южна Африка.

Управителния съвет е съставен от представители на всяка държава-членка.  В момента генерален директор е Франциско Е. Барале.

В момента повече от 400 души от 38 държави работят в лабораториите на МЦГИБ, като изследователи, постдокторанти, специализанти, техници и административен персонал.

Има все по-голямо международно признание , че науката и технологиите могат значително да подобрят  качеството на живот. Това е особено вярно, когато се отнася до биотехнологиите, тъй като тази област е от първостепенно значение за здравето( включително развитието на нови лекарства, ваксини..), селското стопанство и околната среда.

За да бъдат ефективни изследователските решения на МЦИГБ се ориентират към развиващите се страни. За тази цел се изискват сериозни усилия за изграждане на човешки капацитет чрез глобален подход, който включва обучения в областта на науката, насърчаване на иновациите и оценяване на интелектуалната собственост.

Тези въпроси са в центъра на мисията на МЦИГБ: Изследователската дейност е фокусирана върху въпроси от първостепенно значение за развиващите се страни, включително ХИВ, малария, туберкулоза, растителните биотехнологии, биомедицина итн.

Членовете могат да споделят права на интелектуална собственост , създадени от МЦИГБ , в място за директен трансфер на технологии.

МЦГИБ насърчава сътрудничество с други международни агенции , за да се хармонизират проекти  от общ интерес. Някои от организациите , с които МЦИГБ  поддържа тесни контакти и сътрудничество са:

Абдус Салам Международния център за теоретична физика ICTP (Триест)

Elettra  синхротронни (Триест)

Европейската комисия ЕО

Европейската лаборатория по молекулярна биология EMBL

Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации ФАО

Международната агенция за атомна енергия МААЕ

Международен център за наука и високи технологии ICS (Триест)

Международна школа за академични изследвания Sissa (Триест)

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР

Академия на науките за развиващите Беше Свят (Триест)

Организацията на ООН за индустриално развитие UNIDO

Програмата за околна среда на Обединените нации UNEP

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО

Световната здравна организация СЗО

Р.България е членка на МЦГИБ от 1995 г, представлявана от Агробиоинститут

3. Политика по отношение на интелектуалната собственост
Правата върху интелектуалната собственост и по-специално патентите са играли и продължават да играят ключова роля при възникването, развитието и прилагането на модерните биотехнологии.

Общоприето е, че патентната система е основен механизъм за прехвърляне на  изобретения от публично финансирани институции към частния сектор.

Успешното  Федерално законодателство на САЩ, приет през 1986 г., се основава на тази идея : Лицензирането на патенти, собственост на публично научни изследвания,  подобрява широкото приложение на защитената технология в индустрията и търговията и в същото време осигурява допълнителни финансови средства за институциите , създаващи тази технология.

Ефектите от патентите и други права на интелектуалната собственост са ограничени до територията на държавата , в която са издадени. В страни, където няма защита,  изобретенията могат да бъдат свободно използвани.

Разходите свързани с  придобиване, поддържане  лицензиране и защита на патентите и други права от интелектуална собственост са значителни. Статистическите данни публикувани за американските университети, които успешно лицензират своите технологии , показват, че през 1992г., Стандфордския университет е похарчил 1,8 млн. Щатски долара, Масачузетския технологичен институт 2,88 млн $ и Харвардския университет 0,9 млн $, за съответните съдебни такси.

МЦГИБ  при вземането на решение, дали и къде да подават заявки за патент за конкретен резултат, освен патеспособността на изобретението взема под внимание и следните аспекти:

• Потенциалната търговска стойност на изобретението
• Потенциалната търговска стойност на изобретението в развиващите се страни

Потенциалната търговска стойност на изобретението е от изключително значение за генерирането на допълнителни доходи за Центъра, които се постигат чрез защита на изобретението и неговото последващо лицензиране в развитите страни.

За изобретения с потенциален търговска стойност, която се утвърждава от директора на МЦГИБ , заявки за патент се подават във всички страни, в които съответните  изобретения, биха могли да бъдат успешно експортирани и където , МЦГИБ биха могли да намерят потенциални търговски партньори ( лицензи).

МЦГИБ използват  всички възможности, предлагани от международни конвенции, като Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост по отношение на правото на приоритет на 12 месеца и PCT за последващо международно подаване , за максимално намаляване на разходите. Времето от подаването на заявката  до окончателното решение се използва за допълнителна оценка на търговския потенциал на изобретението и за търсене на подходящи търговски партньори.

Когато за дадено изобретение е подадена приоритетна заявка, МЦГИБ незабавно информира всички държави-членки за подадена заявка. В рамките на 4 месеца, но не по-късно от 8 месеца от получаването на информацията за подаването на заявка държавите-членки уведомяват МЦГИБ, за техният интерес към изобретението и неговото използване и  дали има смисъл от последващо подаване на заявка в съответната страна. Такава нотификация се извършва от заинтересованите държви-членки. Въпреки това МЦГИБ са свободни да подават последващи патентни заявки в държави, които не са направили такова искане , ако счете , че те са подходящи  за успешното комерсиализиране или широко приложение на съответната биотехнология в тези страни. В последния случай МЦГИБ информира съответната страна. Правото  на достъп до патентованата технология се договаря между МЦГИБ и съответната държава-членка , ако последната го поиска.

МЦГИБ , спазва стриктно  националното  и регионално законодателство и международните конвенции. По-специално разпоредбите на Конвенция за биологично разнообразие (КБР), както и  Будапещки договор за международно признаване на депозирането на микроорганизми за целите на патентната процедура.

4. Притежател на правата от интелектуална собственост

Правилника за длъжностните характеристики на МЦГИБ, предвижда, че всички членове на персонала на Центъра трябва да предоставят всичките си права на Центъра , включително авторски и патентни,  извършени от тях , като    част от служебните им задължения.

5. Технологичен трансфер и лицензиране
Трансфера на технологии  е една от най-важните дейности на центъра . От 2001 г., насам са сключени повече от 70 споразумения за обучение, трансфер на технологии и лицензиране на патенти, в страни като Аржентина, Бразилия, Китай, Куба, Индия , Иран, Пакистан, Шри Ланка, Южна Африка, ОАЕ, САЩ, Уругвай и Венецуела.

Повечето от дружествата , на които са получават технологичния трансфер се занимават с производството на  биотехнологии. Тези продукти не се продават само на местните пазари, но успешно се конкурират и на международната сцена.

Процедурата по прехвърляне на технологиите става чрез споразумение за технологичен трансфер, в който обикновено се предвижда : обучение в лабораториите на МЦГИБ на служителите и работниците на индустриалния партньор; доставка на генетично модифицирани щамове и протоколи за производство;пречистване и контрол на качеството на даден биотехнологичен продукт.

Допълнителни споразумения: В някои случаи е договорено , че учени от МЦГИБ, ще подпомагат производствения процес в помещенията на индустриалния партньор.

Под прекия надзор на директора на МЦГИБ, администрацията  отговаря за улсеняване трансфера на технологии от МЦГИБ за обществено ползване и по-специално за развиващите се страни.

МЦГИБ, реализира търговското развитие на патентованата технология чрез идентифициране на потенциалните пазари и договарянето на лицензионни споразумения .

Директора прави оценка на патентноспособността на изобретенията, търговския потенциал, взема решение за подаване на заявка за патент или започва правни действия срещу потенциални нарушители. Той е отговорен и за сключването на лицензионни споразумения, свързани  с патенти и други права на интелектуална собственост.

Администрацията трябва да преговаря за сключването споразумения с държавите –членки и развиващите се страни, които не са членки.

В изпълнение на тези отговорности директора, може да потърси съдействие от външни съветници , като патентни представители, адвокати, фирми специализирани в комерсиализирането правата на интелектуална собственост и т. н.

Разходите за защита на интелектуалната собственост, се поемат от редовния бюджет на Центъра. Като правило , те не трябва да превишават 0.5 % от годишния бюджет на Центъра.

За осъществяване на целите на Центъра е необходимо предоставяне на лицензионни права, инвестиране на ресурси за разработване на нови продукти и процеси за ползване от обществеността , особено в развиващите се страни.

МЦГИБ ще продължи лицензирането на технологии, собственост на Центъра, идентифицирането на трети лица , които да комерсиализират технологиите , влизайки в дискусии с потенциални лицензополучатели, разработване на бизнес план , преговори за подходящи лицензии или други споразумения.

При изобретение с потенциална икономическа стойност , директорът преговаря с потенциални лицензополучатели от развитите страни, както и от развиващите се , за неизключителна лицензия или изключителни лицензионни споразумения, в зависимост от пазарните условия и по-специално от размера на инвестициите, необходими за успешното използване на технологията.

Центъра предпочита неизключителните лицензии, но и изключителните могат да бъдат оправдани. Изключителна лицензия може да се отнася до използването на патенти, сертификати за нови сортове растения, ноу-хау ( търговска тайна), авторски права и т н.

При договарянето на лицензионно споразумение , директора взема под внимание при създаването на справедлива цена следните разходи: разходи направени за изследователски ; дейности по създаване на изобретението административни разходи по подаване на заявката  и поддържане на патента и когато е приложимо разходи за развитието на патента.Пълното или частично възстановяване на тези разходи чрез лицензионното споразумение ще зависи от  вида на лицензионното споразумение ( изключителна /неизключителна),  страната на произход на лицензополучателя ( държава –членка / не) и икономическото положение на страната ( развита/развиваща се )

Всеки спор възникнал по отношение на лицензирането се урежда в съответствие с арбитражните правила , установени от Организация на обединените нации и Комисия по международно търговско право.

Търговски марки и марки за услуги, притежавани от МЦГИБ могат да бъдат лицензирани само от Центъра. Изключения от тази процедура трябва да бъдат одобрени от директора или него упълномощен представител.

• Разпределение на роялти доходите

Роялти доходите получени по време на предходна финансова година се разпределят по следната схема:

1)     1/3 за изобретател/и с таван от 200 000 $ годишно

2)     1/3 за фонда за научни изследвания, на групата в която участва изобретателя/и с таван 200 000 $

3)     1/3 в общия бюджет на МЦГИБ , както и сумите , които са над таваните посочени по-горе

6. Заключение

След направеното проучване на Международния център за генетично инженерство и биотехнологии, относно политиката им по отношение на интелектуалната собственост и нейното лицензиране , стигнахме до извода , че това е една от най-важните им дейности.

Имайки предвид , че става въпрос за научно-изследователска организация е съвсем разбираема тясната им връзка с правата от интелектуална собственост, тъй като основната дейност на центъра е създаването на нови продукти и изобретения.

За успешното реализиране на продуктите им и комерсиализирането , центъра използва методите на технологичния трансфер и лицензиите.

Забелязва се , че центъра е  с много висока лицензионна активност, и за само последните 10 години има сключени над 70 лицензионни споразумения в много страни. Центъра за публикува всички свои патенти на официалния си сайт , така всяко заинтересовано лице може да получи бърза и лесна информация относно определена патентована технология. Там също така се забелязва и , че почти за всички свои патенти, Центъра има лицензионна готовност.

7.  Използвана литература

1. Патентна политика на МЦГИБ ., http://www.icgeb.org/tl_files/hq/pdf/PolicyGuidelines.pdf, 04.08.2013 Г.
2. Официялния сайт на МЦГИБ ., http://www.icgeb.org/home.html

Автор: Христина Трайчевска, от Македония, където завършва средното си образование.
От 5 години живее в София.
В момента учи в УНСС, специалност „Интелектуална собственост”, 4 курс, бакалавър.

Материалът Лицензионна политика на Международен център по генетично инженерство и биотехнологии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Днес е изключително трудно един автор сам да защитава своите авторски права и да следи за нарушаването им. Нелека е задачата и да сключва договори с всеки един ползвател на неговите произведения. От друга страна за самите ползватели понякога е дори невъзможно да намерят авторите на всички произведения, които искат да използват по определен начин. Това може да се дължи на териториални, финансови бариери и други обективни причини като смърт на авторите и други.

Ето защо ключова роля днес имат именно организациите за колективно управление на права, които са посредници между двете страни. След измененията на Закона за авторското право и сродните права, контролът върху тези организации е много по-строг, изискванията за регистрацията им са ясно регламентирани, което довежда до значително редуциране на броя им.

Избрах да представя тази тема и по-конкретно една от организациите – МУЗИКАУТОР, заради необходимостта от запознаване на обществото с важността на авторското право и защитата му. Оказва се, че голяма част от ползвателите не знаят или изцяло пренебрегват задълженията си при уреждане на правата да използват определени авторски произведения. Борбата на МУЗИКАУТОР в последните години дава резултат и ползвателите разбират важността на това да сключват договори с тях, с които да си осигурят разрешено използване на почти целия световен репертоар.

История на възникването и същност на организациите за колективно управление на права

Първото авторско дружество с функции на организация за колективно управление на права е френското, което е основано през 1850г. и е предшественик на днешното SACEM.  Днес броят на тези дружества в света е над 100.

Първата организация за колективно управление на сродни права е създадена много по-късно, а именно през 1934г. Това е английското дружество Phonographic Performance Limited.

Новият закон за авторското право и сродните на него права дава възможност на авторите, ако желаят да образуват организации за колективно управление на права. Авторите могат да отстъпят на тези организации правото да договарят използването на произведението, а също и да събират дължимите възнаграждения.

Тези организации са с нестопанска цел, тоест трябва да разпределят всички получени суми между членовете си, като удържат само необходимото за своята издръжка. Основната им задача е да сключват договори с ползвателите или да посредничат при сключването на такива. Следователно тези организации трябва да отговарят на 2 условия :

1. Да са получили от членовете си (носителите на права) правото да договарят с ползватели относно използването на произведенията им.
2. Да събират и разпределят между членовете си възнагражденията, които са получили.

Членовете на тези организации могат да бъдат само лица, които са автори и други носители на права по ЗАПСП.

Организациите за колективно управление на права сключват два вида договори :

1. Със своите членове
2. С ползвателите

Характерното е, че условията на договорите се договарят с всеки член и всеки ползвател по отделно. Въз онсова на това възникват две групи правоотношения :

1. „Първата група се базира на 3 различни договорености, обединени в един договор. Първата е за членство в дружеството.  Втората се свежда до поръчка(мандат) по смисъла на член 280 и сл. ЗЗД. Третата договореност е за представителство по смисъла на член 36 и сл. ЗЗД“[1]
2. Вторият вид договори са тези, които организациите сключват с ползвателите

Според измененията в закона от 2011 година организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, но е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както и със своите членове (член 40 Ал 8)

Организациите за колективно управление на права сключват договори за взаимно представителство със сродни на тях организацииот други държави. С тях организациите си предоставят една на друга представителство и мандат за действие от името на своите членове. Това дава възможност на МУЗИКАУТОР, например да представлява в България авторите на музикални произведения от около 100 държави.

Последните изменения и допълнения в ЗАПСП от 2011година променят коренно начина на регистриране и функциониране на организациите за колективно управление на права. До тогава носителите  на права са имали пълната свобода да се сдружават в колкото дружества пожелаят, като същевременно контрол от страна на държавата почти не е бил упражняван. Характерното за този период е било, че размерът на възнагражденията е бил уговарян напълно свободно. В следствие на това към декември 2010г. общият брой на регистрираните организации е достигнал 34.

След нововъведенията от 2011.г се запазва досегашното изискване за регистрация първо в Съда по реда на закона за юридическите лица с нестопанска цел, а след това и в Министерство на културата. Новият момент е, че всички съществуващи организации и организациите кандидати е трябвало да отговарят на редица условия, част от тях са :

–          Да ползва административен офис и да има служители, наети по трудов договор, които са необходими, за да се управляват правата.

–          Да разполага с компютърно оборудване и бази данни за носителите на права и на произведенията и другите обекти на закрила.

–          Да е упълномощена чрез писмени договори от всеки от членовете си за управление на техни конкретни права, като събира дължимите възнаграждения.

Нововъведенията в закона изискват, също така в устава да се гарантира, че :

–          Управлението на правата няма да се извършва с цел печалба

–          Отношенията с правоносителите, които не са нейни членове ще се уреждат по същия начин, както и със собствените членове

–          Всички лица, които са носители на права, които организацията възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове.

Когато една такава организация получи регистрация по новия режим в Министерството на културата, има право да функционира като организация за колективно управление на права. Всяка такава организация подлежи на контрол от Министерство на културата. За тази цел всяка година всички такива организации трябва да изпратят до Министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изтеклата календарна година най-късно до 31 юли на следващата година. За разлика от режима преди 2011г. Министерството на културата вече има правомощието да утвърждава размера на възнагражденията, които една огранизация може да събира от ползвателите.
Новата регламентация, също така предвижда, че при констатирани нарушения на ЗАПСП Министърът на културата дава указания за отстраняването им. Ако тези указания не се изпълнят може да се стигне до заличаване на регистрацията.

След въвеждането на новия режим заявления за регистрация са подали 8 организации от общо 34 съществуващи. От тези 8, 7 са получили регистрация, а по-късно е регистрирана още една.

МУЗИКАУТОР

Това е една от тези организации, които са съществували преди измененията на закона от 2011 година и  са променили устава си, за да продължат да осъществяват своята дейност.

МУЗИКАУТОР е сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели. Мисията на МУЗИКАУТОР е да насърчава и защитава авторите, като внедрява иновативни практики за повишаване на приходите при използване на техните произведения. Организацията се стреми чрез дейността си да осигури интегриране, утвърждаване и реализация на авторското право в ценностната система на българското общество. Главните цели на МУЗИКАУТОР са :

–          Защита на авторски права върху музикални произведения

–          Осигуряване на справедливо възнаграждение и повишаване на приходите

–          Повишаване познанията на авторите относно техните права и начина им на управление

–          Утвърждаването на авторското право в ценностната система на обществото

МУЗИКАУТОР е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) от 1993 година, а от 1996 година е член и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане.

МУЗИКАУТОР представлява над 2400 български автори. Както вече споменах огранизациите за колективно управление на права могат да сключват договори за взимно представителство с такива дружества от други страни. МУЗИКАУТОР представлява и същевременно е представлявана от 60 чуждестранни авторски дружества, като фактически на база на тези договори организацията представлява автори от близо 100 страни в света. По силата на тези договори МУЗИКАУТОР представлява над 2 милиона автори с над 10 милиона произведения. Важно е да се отбележи, че МУЗИКАУТОР представлява авторите на музикални произведения, но не и продуцентите на самите звукозаписи и изпълнителите или така наречените носители на сродни права. Тази категория правоносители се представлява у нас от друга организация за колективно управление на права – ПРОФОН.

Подписването на договор с МУЗИКАУТОР гарантира на ползвателите легалното ползване на музика с уредени авторски права на над 95 % от световния репертоар.

Съгласно законите за защита на авторски права в цял свят е необходимо разрешение за всяко ползване на произведенията на авторите, като за това ползване се дължат съответни възнаграждения. На практика обаче е невъзможно да се иска разрешение от всеки един автор, за да се улесни тази процедура това разрешение от авторите може да се получи чрез сключване на договор с огранизация за колективно управление на права, която също така събира и разпределя възнагражденията между авторите. МУЗИКАУТОР е сдружение с нестопанска цел, което по закон няма право на печалба и не формира такава. Всички средства, които организация събира тя разпределя между авторите правоносители в България и на тези, които представлява от други страни. Евентуални удръжки са допустими само за покриване на разходите за дейността на организацията.

През октомври 2011 година на сдружението МУЗИКАУТОР се издава удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права на следните категории права :

–           Възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения свързани с музика

–          Разпространение на записи съдържащи такива произведения

–          Публично изпълнения на такива произведения

–          Излъчване на такива произведения по безжичен път

–          Предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа

–          Предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях

–          Преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения

–          Разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване

Според ЗАПСП, когато едно лице извършва публично изпълнение на музика то е длъжно да поиска разрешение от автора и да заплати съответното възнаграждение. Това лице може да бъде собственик на – магазин, търговски център, бар, дискотека, хотел, мотел, пансион, кафене, ресторант, пицария, финтес зала, танцова зала, спортна зала, казино, музей и други подобни.

Сключването на договор с МУЗИКАУТОР значително би улеснило тази процедура. На самата страница на организацията е дадена възможност чрез използването на така наречения тарифен калкулатор всеки да изчисли какво възнаграждение би дължал на годишна база.

След попълването на обстоятелствата на обекта, калкулаторът изчислява дължимите годишни авторски възнаграждения за съответния обект. Калкулаторът след това предоставя възможност да се изпрати заявка за сключване на договор и получаване на лиценз.

През 2011 година, като резултат от активната кампания на организацията са сключени договори за озвучаване на общите части на моловете в цялата страна. Част от тази кампания на МУЗИКАУТОР е била насочена към сключването на договори и с фирмите, които стопанисват обекти и цели вериги в големите търговски центрове, а също и договори с големи хипермаркети.

И до днес най-трудно достъпният сегмент за сключване на договори за публично изпълнение остават нощните клубове. Поради малкия ресурс се търси съдействието на ГДБОП, когато се установява системно нарушаване на авторските права в тези обекти. След намесата ѝ са сключени няколко договора с нощни заведения, както в София така и в Смолян, но общият процент на такива с уредени права за използване  на музика е пренебрежимо малък.
За сметка на това концертите представляват секторът с най-висок ръст на приходите спрямо 2010 година – над 2,5 пъти, като общата им сума за 2010 възлиза на 450 300. През 2010 година МУЗИКАУТОР сключва договори с най-големите организатори на концерти – Болкан Ентъртейнмънт, SME и Жокер медия. Голям проблем остават, обаче просрочените задължения за стари събития и събития за които въобще не са сключвани договори. Друг проблем остава и до днес това, че организаторите масово изтъкват, като факт, че не са запознати, че трябва да събират сет листове от изпълнителите преди концертите. Ето защо една от стратегическите цели на МУЗИКАУТОР е да образова не само обществото като цяло, но и самите огранизатори и изпълнители по ЗАПСП.

Примери за събития, чиито организатори не са уредили отношенията си с МУЗИКАУТОР са концертите „Обичам 90те“ и този на Горан Брегович, които се състояха миналата година в София. В Министерство на културата през 2012 година е постъпил сигнал от организацията за колективно управление на права, че организаторите на този концерт, а именно Коко ейджънси не са изплатили авторските възнаграждения за песните, които са изпълнявани на тях. След извършената проверка на Министерството е съставен акт за нарушение.

До този момент МУЗИКАУТОР е уредила успешни и стабилни отношения с организаторите на концерти в рамките на Spirit of Burgas и със Sofia live club. До края на 2011 година МУЗИКАУТОР все още не е договорило отношенията си с Каварна Рок фест. Организация е подписала и договори с някои web радиа, което се дължи на нарастващото значение на дигиталното използване.

По данни на МУЗИКАУТОР към края на 2012 година организацията има сключени договори с ползвателите, както следва:

1. Организатори на концерти – Общо 150, сред които Болкан Ентъртейнмънт, НДК, 7/8 АД
2. Ползватели, сключили договори за разрешаване публично изпълнение в хотели, заведения, търговки, спортни и други обекти – Общо 484, сред които Брилянтин клуб ООД, Лукойл България ЕООД, Била България ЕООД
3. Ползватели, сключили договори за разрешаване ползване на музикални и литературни произведения в радио услуги – Общо 118
4. Ползватели на телевизионни канали – Общо 132, сред които БНТ и  Нова ТВ
5. Ползватели със сключени договори за кабелно препредаване – Общо 215

Освен договори, свързани с правата за публично изпълнение МУЗИКАУТОР сключва и такива за механични, дигитални права. Тук договорите са обособени в две групи :

1. Договори за изпълнение на музикални произведения чрез интернет – Общо 31 ползватели. В това използване се включва използването в интернет, радио, стрийминг и даунлоуд.
2. Договори за възпроизвеждане под формата на звукозаписи – Общо 117 ползватели, сред които и Югозападният университет

Заключение

Смятам, че промените в закона за авторското право и сродните му права са повишили донякъде ефективността на организациите за колективно управление на права. Те действат като посредник между авторите и ползвателите на техните произведения, като улесняват връзката между тях чрез сключването на различните видове договори, които споменах по-горе.

Функциите на тези организации за колективно управление на права включват и запознаване на обществото с важността на авторското право и неговата защита. Смятам, че горепосочените примери са доказателство за известния напредък на МУЗИКАУТОР през последните години, но се оказва, също така, че има области, в които дори намесата на ГДБОП се оказва недостатъчна. Актовете за установени нарушения в размер на 2 000 – 20 000 лева явно се оказват предпочитан вариант за редица ползватели независимо от претенциите им за неосведоменост и  неяснота при сключването на договори с организации като МУЗИКАУТОР.  Необходима е намеса и от страна на държавата по повод установени вече нарушения и системни такива. Вярвам, че сегашното положение и невъзможност на организацията да се справи с очевидни проблеми в конкретни области „ограбва“ авторите на произведенията не само от гледна точка на имуществените права, които тези автори имат, но и на неимуществените такива.

 Борис Николов Учи в УНСС, специалност „Интелектуална собственост” – последна година бакалавър. В момента се обучава и в курсове на Световната организация по интелектуална собственост. След дипломирането си възнамерява да кандидатства и за магистърска програма.

Източници:

1. Закон за авторското право и сродните му права
2. Саракинов, Г.;  Авторско право и сродните му права в Република България; седмо преработено и допълнено издание; изд. Сиби; 2013г
3. http://www.musicautor.org/

Материалът Организации за колективно управление на права. МУЗИКАУТОР е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

 В настоящата глава ще разгледаме как се управляват  авторските и сродните права над музикалните произведения в интернет.

Защитата на интелектуалната собственост се изразява в конкретни действия и практики, свързани с обекта на защита. Способите за реализиране на изпълнителското право могат да се разделят на три вида[1]:

– упражняване на правото от самия автор/артист;

– лицензиране на правото;

– прехвърляне на правото.

За целите на разпространението на музика в интернет, авторът или изпълнителят може да упражни правата да избере кога и как да разгласи произведението си, но след това той обикновено трябва да лицензира същото за възпроизвеждане и разпространение на интернет сайтове за разпространение.

Рядко се случва да се говори и за „живо изпълнение”  в интернет, но технологията за лайф стрийминг го позволява и  се прави. В тези случай артистът изпълнител може да лицензира правата си директно на излъчващата организация, в случая отново онлайн платформа.

В останалите случаи обаче авторите управляват правата си предимно чрез Организации за колективно управление на права (ОКУП), а изпълнителите посредством продуцентски компании и сайтове за независими изпълнители. Т.е. чрез договори за доброволна изключителна или неизключителна лицензия.

Изключителни лицензии са най-вече тези между автори и ОКУП за конкретни произведения, за да се избегне двойно отчисляване. Ако авторът урежда правата си сам за някое произведение, той трябва да го изключи от регистрацията си в ОКУП, Същото се отнася за изпълнителите, за всяко конкретно изпълнение.

В дигитална среда лицензиите най-често са неизключителни поради факта, че има много платформи за разпространение и не би било рентабилно за притежателите на сродни права тяхната музика да се предлага само на едно място, което често не е достъпно до много страни по света.

По Българското законодателство авторите, изпълнителите и продуцентите имат имуществени и неимуществени права. Те не се губят, независимо от средата и вида разпространение.

1.Управление на неимуществените права

Неимуществените права на авторите и притежателите на сродни права са изброени в чл.15, чл.75 и чл.87 от ЗАПСП.  Авторът на едно музикално произведение има правото[2]:

„1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;

2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;

6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;

7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;

8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.”

Изпълнителят има стеснен набор от неимуществени права:

„1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;

2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.”

Неимуществени права имат и продуцентите на звукозаписи (чл. 87 от ЗАПСП):

„Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.”

Обемът от права на участниците в процеса на създаване на музикално произведение намалява с всяко следващо звено като се следва логиката на хронология на създаването- най-много права има авторът, който истински създава „от нищото” дадено произведение. Изпълнителят дава неповторимия си индивидуален глас и техника на изпълнение и има правото да се противопостави на развалянето на целостта на изпълнението му. С най-малко права е продуцентът, който е инвестирал най-вече средства и организационни умения, но не и пряк музикален талант, неделима част от произведението.

Неотчуждаемо е правото на авторство, на посочване на името на автора, изпълнителя и продуцента при всяко използване на произведението.

Неимуществените  права на автори, изпълнители и продуценти на музика в интернет са защитени посредством кодирането във всеки файл на информация за управление на правата. Тези т.нар. Мета-данни съдържат информация за това кой са авторите на музиката и текста, изпълнителите, продуцентите; кога е издадена песента в кой албум, от коя организация. Тези данни са защитени от закона и всяко тяхно умишлено премахване е нарушение.

2.Управление на имуществените права

Правата на автори, изпълнители и продуценти на музикални произведения са регламентирани в ЗАПСП, чл.18, чл. 78 и чл.86.

Авторът има изключително право да използва или да позволява използване по горепосочените начини на своето произведение и според чл. 19 от ЗАПСП „има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид”[3]. Действията, които се извършват с произведенията остават едни и същи, независимо в дигитална или реална среда на разпространение[4] :

–   възпроизвеждане;

–   разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

–   публично представяне или изпълнение;

–   излъчване на произведението по безжичен път;

–   превеждането на друг език;

–   преработка и синхронизация;

–   предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (интернет използване);

–   внос и износ в търговски количества.

Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение (чл.76):

1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и записването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;

2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;

3. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);

4. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.

Продуцентите на звукозаписи, от своя страна, имат правото да разрешават (чл.86):

1.  възпроизвеждането и разпространението на записа;

2. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;

3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;

4. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);

5. преработката и синхронизацията на записа.

За да се използват легално музикалните произведения имуществените права се предоставят с писмен договор, лицензия от всяко звено в процеса по създаване на следващото. Поради различните начини на упражняване на авторски и сродни неимуществени права, ще разделим тяхното разглеждане:

2.1. Авторски имуществени права

Авторът на музикално произведение се възползва от правата си на възпроизвеждане и разпространение като ги предоставя срещу заплащане на изпълнител или директно на продуцент. За всяко конкретно използване като възпроизвеждане и разпространение на материален носител авторът получава конкретно възнаграждение, като това може да се случи по три начина:

–   В договор с издателя за еднократна сума за всеки тираж на произведението;

–   В договор  с издателя за изплащане на аванс и процент от продажбите;

–   В договор с Организация за колективно управление на права (ОКУП), която да следи продажбите и разпространението на материалния носител и да отчислява приходи за автора. В България тази организация е Музикаутор.

За използването в интернет обаче най-често авторът няма възможност за индивидуални договорености с платформата за разпространение на музика и правата му се управляват от ОКУП. Изключения правят музика, качена на собствен сайт и договори между Пъблишинг дивизии на големите  музикални компании и платформите за директно управление на авторски права.

Отчисления за авторите от интернет използване се дължат при сключен договор между Музикаутор и онлайн платформата по определени тарифи, различни за различен вид използване. Съществуват няколко вида договори[5]:

–   за разрешаване ползването на музика по уеб радио;

–   за разрешаване ползването на музика чрез предоставянето на възможност през интернет или друга мрежа за тяхното сваляне;

–    за разрешаване на използването на музика, включена във видеоклипове, чрез интернет;

–    за разпространение на рингтонове за мобилни телефони;

–    за разрешаване на ползването на музика за озвучаване на интернет сайтове.

2.2. Сродни имуществени права

Изпълнителят предоставя своите нововъзникнали права върху неговото изпълнение на продуцента. Продуцентът, най-често голяма по мащаб компания (“major label”) управлява тези права, организира процеса за запис и възпроизвеждане на материален или дигитален носител и преотстъпва вече придобитите и своите сродни права на дистрибуционни мрежи, излъчващи организации и др.

Тук е важно да се отбележи, че продуцентът, получава лицензия за точно определено изпълнение на музикалното произведение от изпълнителя, а именно това, което е на записа. Ако не е подписан договор за повече изпълнения за някакъв период от време, изпълнителят е свободен да изпълнява песента, когато и където поиска, да лицензира използването на тези си други изпълнения, да разрешава излъчването им по кабел или по безжичен път и т.н., стига разбира се да е получил разрешение от автора за това.

Авторът трябва винаги да е дал разрешението си с писмен договор като това му гарантира възнаграждение за всяко използване на произведението му. Но има случаи, когато дори и без неговото съгласие, може да се осъществи използване (принудителна лицензия), тъй като ако такова бъде забранено, потърпевши ще са и притежателите на сродни права за вече реализираното произведение, които няма да получат възнаграждение за труда си.

Когато е изпълнител и продуцент на звукозаписа, едно физическо лице може да извършва всички действия и самостоятелно като копира произведението си, публикува го в интернет сайтове, позволяващи това или на своя сайт, предложи платен достъп до файловете и т.н. В този случай говорим за независим музикант или Indie (англ. Independent).  Публикуването само на собствен сайт, обаче не е често срещан случай, тъй като не гарантира на автора-изпълнител първо: качество на записа (ако записва сам и не управлява права на звукозаписни компании) и второ: популярност, тъй като неговия сайт ще посетят само потребители, които са чували за него. Най-често авторско музикално съдържание в интернет се намира на платформи, получили правото да разпространяват заглавия  в пакет за много изпълнители от някоя от следните институции:

–   самият изпълнител при платформите за независими музиканти:

–   звукозаписна/издателска компания, с която имат индивидуален договор първичните правопритежатели;

–   офлайн медия, на която сайтът е подчинен, и която притежава правата от предните източници;

–   организация за колективно управление на права (ОКУП).

В сайтове за споделяне и популяризиране на независими/Indie изпълнители сродните права  се уреждат чрез договор между платформата и изпълнителя. Това се извършва при предоставянето на сайта на самото музикално произведение. Тези сайтове предлагат на музиканта пазар за песните му, като ги регистрират групово в сайтове за продажба на музика като iTunes; позиционират ги в сайтове за онлайн стрийминг срещу месечна такса и дори на сайтове за безплатна музика, ако изпълнителят иска това. На следващата фигура са показани опциите за разпространение на качено съдържание от независим музикант на сайта cdbaby.com (изобр.1):

Изпълнителят има възможността да избере дали ще предложи за разпространение на качената песен:

–   само на сайта Cdbaby.com;

–   на сайтове, предоставящи музика за платен даунлоуд, като може да избере да не качва песента на някои от изброените вдясно сайтове, с които си партнира cdbaby.com;

–   опцията „навсякъде, където се плаща”  – прибавя към горните и услуги като Spotify и last.fm – потребителски базирани стрийминг потоци и радиа;

–   „навсякъде”, независимо платено или не.

При този модел сайтът за независими музиканти се явява звеното, което окрупнява сродните права на ползвателите си, сключвайки договори с тях за всяко едно произведение и със сайтовете за разпространение, лицензирайки правата на цялото си портфолио с музиканти.

Друг вариант за разпространение са големите музикални компании като EMI, Universal Music и др. Те са продуценти и имат договори с музикантите, които представляват. Тези компании регистрират портфолиото си директно във всички платформи за даунлоад, стрийминг и др.

Често медии като телевизии, радия и печатни медии имат онлайн платформи, на които предоставят съдържание. В този случай правата на артисти и продуценти са уредени със самата медия и тя се разпорежда и отчислява приходи и от онлайн платформата си.

Все по-срещано явление е да се качва музика не от автор, изпълнител или продуцент, а от самите потребители. Това се случва на сайтовете за споделяне на музика и видео като youtube.com, soundcloud.com, grooveshark.com и други.

При този тип публикуване на съдържание платформите за музика трябва да регистрират използванията на звукозаписите и да предоставят отчети на притежателите на сродни права, на основата на които да изплащат дивиденти. Най-често това е уговорено в споразумението между платформата и продуцентските организации или в договореност със ОКУП. Сайтът youtube.com има специално разработена технология за разпознаване на музика и регистриране на използванията, която ще разгледаме в следващата глава в конкретен пример.

2.3. Средства за защита

След като са уредени авторските и сродните права и се стигне до първоначална продажба, съществува риска вече закупеният продукт да бъде нелегално възпроизведен и разпространен, което нанася щети на всички правоносители. Това разпространение с комерсиални или некомерсиални цели се нарича пиратство. В опит да се преборят чисто технически с феномена звукозаписните компании и музикалните платформи се възползват от залегналата в международните и национални актове идея за технически средства за защита. Технологиите, използване за възпрепятстване на неразрешено използване и копиране се наричат „Управление на дигитални права” (Digital rights management). Тази система се състои в прилагането на технически и софтуерни способи да се забрани копирането на музикално съдържание, използвани за пръв път при материални носители като компакт дисковете. Закупени оригинални и поставени в компютъра те инсталират програма, дори без изричното съгласие на потребителя, която да предотврати копирането на музиката. Подобен софтуер се инсталира на компютъра с инсталацията на клиентите за онлайн даунлоуд като Amazon и iTunes.

Забелязва се тенденцията обаче да се продават файлове без такава защита, тъй като клиентите са уморени от досадните рестрикции, които им пречат да слушат вече платената музика на различни свои устройства или на харесвани от тях плейъри; както и да им „забиват” други програми, както често се случва поради някаква слаба несъвместимост между приложения.

Алтернативата на техническата защита е т.нар. модел Open Music Model. Той е разработен от Massachusetts Institute of Technology (MIT) и се основава на няколко основни изисквания (изобр.2)[6]:

Изобр.2 Основни изисквания при Open Music Model

Повечето сайтове с безплатно онлайн съдържание са уредили правата си на основата на този модел. Сайтът печели средства от реклами и съвместни проекти с други сайтове, потребителите могат да слушат безплатно музика със или без ограничение във времето, а авторите получават отчисление от печалбата на сайта от реклами, реклама, която позиционира линкове за други продукти на изпълнителя или компанията при изпълнение на тяхно произведение и други.

Независимо защитено или не с технически средства за защита, каченото за продаване музикално произведение трябва да има някои задължителни атрибути. За да се продава една песен трябва да има регистриран EAN баркод, както и ISRC код, издаден от Международна федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

3. Creative Commons лицензия – отказване от права

Тук накратко ще разгледаме един алтернативен вариант за уреждане на авторски права, които е световно приложим и законосъобразен. Това е нужно, тъй като музикалното съдържание, което може да се свали или слуша в Интернет с такава лицензия е много богато.

Creative commons е легален начин авторът да се откаже от някои имуществени права, които му принадлежат, по свои убеждения или с цел да популяризира музиката си. Множеството международни актове защитават основно сродните права и с известен акцент на продуцентските права. Развитието на Creative commons връща контрола на авторските права в самите автори и изпълнители.

Creative commons представляват договореност за използване на съдържанието от потребителя по определен начин и затова е един вид лицензия.

Възможните комбинации от позволено и забранено използване са следните:

Признание – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само ако се спомене кой е автора;

Некомерсиално – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само за некомерсиални цели;

Без производни – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението само на точни копия, без право на преработка (семплиране, миксиране и др.)

Споделяне на споделеното – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението на произведението и на негови преработки, стига и те да са свободно споделени.

Тези възможности се комбинират свободно, като, съгласно закона, първата е задължителна, защото правото на авторство е неотчуждаемо и неотменимо. Последните две се изключват взаимно, тъй като едната позволява променяне на произведението, другата не. Затова те могат да се изберат поотделно.

Сайтът http://creativecommons.org описва всички възможности на тази лицензия и предлага калкулатор за изчисляване на правилния вид лицензия, според желанията на автора да забрани определени права (изобр. 3).

4. Кампании за защита на авторските и сродните им права

Описаните действия за управление на интелектуалната собственост оформят легалното предлагане на музика в интернет. За да съществува един пазар, обаче , трябва да има и съответното търсене. В тази точка ще разгледаме какви са настройките в мисленето на българския потребител и някои кампании, които целят популяризирането на защитата на авторски права.

Българинът все още няма културата да закупува музика. Според данни на Националния статистически институт (НСИ[7]) (Прилож.2) през 2011 година българите са давали 11% от средствата за онлайн покупки за филми и музика. Този процент спада през последните години от 31,1%  през 2006. Това показва, че потреблението на различни стоки в интернет е нараснало, но не и това на музика, което има все по-малък дял в потребителската кошница.

Причините за тази култура са няколко:

–   ширещото се пиратство на материални носители в началото на прехода. Българите не разполагаха със средства за оригинална музика, а допреди смяната на режима не са имали достъп до западна такава;

–   много добрата скорост на интернет в България; потребителите са свикнали да свалят нелегално филми за 5-6 минути и да ги гледат. По подобен начин се свалят цели дискографии и DVD –концерти на музиканти;

–   ненаказване на нелегалните сайтове; потребителите имат достъп до пиър-ту-пиър сайтове, не са свидетели на реални наказания и остават с убеждението, че това не е незаконно.

Като цяло в културата на българина, а и на  други Източноевропейски страни е залегнало желанието да се взима всичко, когато е възможно „на далавера”. Ако не е безплатно, то може би не е нужно. От това мислене страда не само музикалния пазар в България.

Българинът не оценява труда на музиканта. В народните ни обичаи е залегнала поговорката, че „Музикант къща не храни!” и това да се заплаща адекватно на музикантите за труда им не е сред приоритетите на семейния бюджет.

В последно време зачестиха кампаниите за популяризиране на авторските права.

Една от тях е „За да има музика и утре” на организациите ПРОФОН, АБРО, МУЗИКАУТОР и БАМП.

Тя акцентира, че сваляйки незаконно музика, потребителите „отнемат шанса” на музикантите „да се издържат от това”, което правят, което „е техния живот”[8]. Кампанията излъчи видеоклип, който се излъчва по телевизии и в интернет; серия от обществени флашмоб прояви с улични изпълнения на музиканти, подкрепящи кампанията; разпространение на постери с тези музиканти, облечени в униформи на различни професии (изобр.4). С последното се акцентира, че музикантите трябва да печелят от това, че творят и свирят, иначе трябва да употребяват друга професия и музиката им да не е реалност. ”Да си музикант не е хоби!”

Успоредно с нея, тече и друга кампания на БТВ „Fair play – Така е честно”. В няколко клипа кампанията сравнява нелегалния даунлоуд с яденето на чужда храна и използването на чужда кола [9](изобр.5).

Тази кампания срещна голямо неодобрение в интернет средите поради мнението, че е нередно да се сравнява незаконния даунлоуд и споделянето на файлове с престъпления по наказателния кодекс като кражба (на храна/кола).

Тези кампании са една добра стъпка в посока популяризиране  на зашитата на интелектуалната собственост, макар и чуваемостта, която получиха да е с негативен тон. По наше мнение обаче, трябва да се акцентира върху това да не се качва нелегално съдържание и да се научат потребителите от кого могат да вземат легално такова. Редно е на потребителите да се акцентира и на това, че заведения, дискотеки, телевизия, радия, и сайтове за разпространение трябва да плащат, тъй като именно те печелят от нелегално съдържание.

На крайните потребители се насажда идеята, че те са най-опасното звено, като с това се търси по-бърз и масов ефект на промяна на мисленето. Но повечето българи няма доброволно да започнат да плащат за музика, след като изброените по-горе институции, които печелят от нея, не го правят.

Продължава>>

Радослав Стефанов Михов

[1]  Цакова,В.; ”Управление на правата на артисти и изпълнители”, Университетско издателство стопанство, София, 2007, стр. 102.

[2] За точност правата са цитирани дословно от ЗАПСП, чл. 15, ал.1; чл.75 ал.1; чл.87, ал.1

[3] Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), член 19

[4] ЗАПСП, член 18, ал.2

[5] Списък на видовете договори и самите договори са публикувани на сайта на Музикаутор –

http://www.musicautor.org/documents/

[6] http://en. wikipedia.org/wiki/Open_Music_Model

[7] Виж. Прилож.2, данни на НСИ, http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

[8] Официален видео клип на кампанията; http://www.youtube.com/watch?v=9l-XEGHVgtY

[9] Клиповете на кампанията:

http://www.youtube.com/watch?v=4t7xWdnB5uk

http://www.youtube.com/watch?v=7p7nPlo9D1Q

Източници

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592,  12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

Материалът Лeгално използване на музика в интернет – част 2 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В дигиталната епоха достъпът на потребителите до музика е много улеснен от интернета на домашния компютър и на мобилните устройства. Те имат почти неограничени възможности да слушат музиката, която искат, когато и където пожелаят. Вече не е нужно слушателят да притежава физическия носител, за да слуша дадено музикално произведение. Увеличеното потребление на музика онлайн през последните години изостря нуждата от адекватно и съвременно авторскоправно регулиране на пазара на дигитално съдържание. Все по-актуален става проблемът с липсата на обща нормативна рамка в световен мащаб, която да улесни лицензирането на музика онлайн. Множеството онлайн магазини за музикален даунлоуд не могат да предлагат съдържанието си в различни страни поради трудности с лицензирането, което предопределя избора на техните граждани да се сдобият с музика нелегално. Единно международно законодателство би намалило понесените от музикални компании, автори и изпълнители загуби, в следствие на интернет пиратството. Правят се опити за обединяването на авторскоправните норми в различните държави, но обществените нагласи за свобода в интернет и остарелите съществуващи актове възпрепятстват създаването на единен акт. Пример за това е провалилото се в Европа Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Лeгално използване на музика в интернет -част 1

Въпреки високите обеми на интернет пиратство, съществуват модели за легално използване на музика в интернет в различни форми. Съществуват над 500 сайта откъдето може да се закупи легално музика. Отделно легално съдържание е достъпно и на мобилни устройства.

Обект на изследването е музикалното съдържание в интернет и конкретно пазарът му в България. То се предлага платено, или безплатно, онлайн и офлайн и има своите специфики в сравнение с конвенционалния пазар на материални носители.

Музиката днес се „консумира на парче” – дадена композиция става хит и потребителите могат да я слушат/ гледат безплатно или да си закупят само нея, за да могат да я слушат в най-високо качество без връзка с интернет, когато пожелаят. А също така и могат да се абонират за достъп до стрийминг – слушане на много песни директно онлайн, без сваляне на устройството.

Пазарът на дигитално музикално съдържание в България не функционира правилно поради няколко причини:

– остарялата международна и национална нормативна уредба и невъзможността да се прилага стриктно в България;

– културната особеност на българите, да не искат да плащат за авторска музика и да не разбират авторскоправните взаимоотношения и смисълът им;

– широка достъпност и лесната възможност за сваляне на нелегално съдържание и същевременно малкия избор от сайтове за легално съдържание на българския пазар.

Техническата възможност за лесно и многократно копиране на авторско съдържание в интернет представя авторскоправната защита пред предизвикателствата на дигиталната епоха и интернет пиратството. Международната и националните законови уредби трябва да се актуализират с новото технологично равнище, но това трябва да се случи и с институциите, които ги администрират. Забавянето на синхронизации на националните закони с международните и незадоволителното реализиране на реални проверки и наказания, изграждат грешната представа за потребителите, че използването на съдържание в интернет е напълно безплатно и ненаказуемо. България е напред в класациите по този показател и от това най-много страда българската музика.

Българският изпълнител също е скептичен в очакванията си за приходи от интернет и мобилно използване на песните си и разчита основно на концерти. Убеден е, че не може да получи пари и от Организациите за колективно управление на права (ОКУП). Делът на български музикални произведения в радио и телевизионния ефир е крайно малък и затова най-много ротации получават чуждестранни изпълнители, а разпределянето на средства от ОКУП от интернет права е все още слабо застъпено. По този начин българските изпълнители не получават големи средства от радио и телевизия, които обикновено изплащат пари на ОКУП, а биват „теглени” нелегално от интернет и не получават възнаграждение за това.

Въпреки реалните високи нива на интернет пиратство в България, все повече стават възможностите да се закупи легално музика в интернет в България. Именно тези възможности или легалното използване на музикално съдържание в интернет са предмет на настоящата разработка.

Настоящата дипломна работа цели да разгледа и анализира пазара на авторска музика в дигитална среда в България, да разгледа същността на защитата на авторски и сродни права в интернет и да посочи и анализира работещи практики в легалното разпространение на музика в интернет. За целта ще бъдат изпълнени следните задачи:

– Да се проучи действащата нормативна уредба – национална и синхронизирана с международните актове;

– Да се разгледа същността на интелектуалната собственост върху музикални произведения в интернет;

– Чрез наблюдение да се направи анализ на съществуващите практики разпространение на музика в България;

За проучванията по темата са използвани академични трудове в областта на Интелектуалната собственост, международни актове и техни коментари, както и специализирани списания и онлайн източници.

В първата глава на разработката накратко е представена нормативната уредба, уреждаща авторските права във дигитална среда, която действа в момента; основните международни актове и българските закони. Разгледан е и наскоро отхвърленият и станал обект на разгорещени спорове документ ACTA.

Във втора глава е разгледана същността на управлението на интелектуалната собственост върху музиката в интернет среда. Обособени са различните субекти и права и начините на тяхната защита. Накратко е представен и алтернативният начин за уреждане на авторски права – лицензиите Creative Commons, благодарение на които авторите могат да се откажат по свои съображения от някои от материалните си права. Представена е и ролята на Организациите за колективно управление на права (ОКУП) в онлайн разпространението на музика.

В трета глава са представени няколко работещи практики на легално разпространение на музикални произведения онлайн. Дадени са примери български и чуждестранни платформи, класифицирани по услугата, която предлагат.

Надяваме се тази разработка да постигне един общ преглед на дигиталния музикален пазар в България, да посочи основните му недостатъци и да предложи план за тяхното решение.

ГЛАВА ПЪРВА – ЗАКОНОВА РАМКА НА МУЗИКАЛНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

1. Международна нормативна уредба

Съществуват множество различни международни актове и споразумения, по които страни членки са различни държави. Това води до липса на единно законодателство и тромава процедура по лицензиране на авторско съдържание в различни територии. В резултат на това потребителите са затруднени да закупят музика в някои територии, дори да желаят това. На световно и европейско равнище е нужна реформа и уеднаквяване на законодателството, като се вземе предвид новото развитие на технологиите през последните години. За такава промяна апелира в своя реч по темата Нели Крус, вицепрезидент на Европейската комисия, отговорна за Цифрови технологии[1]:

“Светът, в който живеем, се променя бързо. Технологията се променя. Бизнес моделите се променят. Начинът, по който консумираме и се наслаждаваме на творби на изкуството –музика, филми, игри – се променя. И ако искаме да запазим правилния баланс, законовата рамка трябва да отговори.

… често ограниченията за онлайн лиценз правят невъзможно да се закупи музика легално. Понякога например, не можеш да си купиш MP3 файл извън границите на ЕС.

… Накратко, светът се е променил и все още се променя. Промяната е бърза и задълбочена и представлява огромна възможност за креативния сектор.

… трябва ни единно европейско решение, за да избегнем фрагментация и да се възползваме от преимуществата на Европейския единен цифров пазар”.

Като страна членка на Европейския съюз, България синхронизира законодателството си с европейските директиви, а като страна по международни договори и споразумения, покрива минималните нива на защита на интелектуалната собственост и по тях. По-долу са разгледани международни актове в областта на авторските и сродните права, по които е страна България[2]. Повече внимание ще бъде обърнато на последно създадените актове, които разглеждат авторските и сродни права в дигитална среда.

1. 1. Основни актове

Правната регулация на авторски права води началото си от края на 19-ти век, когато започват да се сключват двустранни споразумения между някои европейски страни. Желанието да се установят общи и конкретни норми за защита на интелектуалната собственост, довежда до създаването на двата основополагащи акта – Бернска конвенция за защита на литературните и художествени произведения, 1886 г и Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост, 1883 г. Тези актове са не само документи, но и с тях се създават два съюза за защита на правата на интелектуалната собственост, Бернски и Парижки, които по-късно биват обединени в Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Това е сериозен ангажимент на държавите членки да предложат добра защита за интелектуалната собственост на своите граждани и на гражданите на другите страни-членки на тяхна територия.

Актът, който полага основите на защитата на авторските и сродните им права, тоест на художествената интелектуална собственост, е Бернска конвенция за защита на литературните и художествени произведения, 1886 г.. Тя е отворена за участие на всички държави, които могат да изпълнят заложените в нея критерии.

Конвенцията залага основните разбирания, че се защитава произведение в конкретна форма, независимо дали материална или нематериална (например изпълнение на песен). Идеята сама по себе си не подлежи на защита. Гарантира автоматичната защита на правата, от момента на създаване на произведението. Посочва параметри като срок и субекти на авторското право. На критериите за предоставяне на закрила отговарят всички граждани на една страна, но и чуждестранни граждани, за произведения, публикувани първо или едновременно в тази страна, както и ако имат постоянно жителство в нея.

Освен да защитава художествената собственост, актът гарантира и свободното използване на произведението без съгласието на автора, некомерсиално и в обществен интерес.

Заложен е и принципът на „националния режим” – държавите предоставят на гражданите на другите държави, страни по договора, същите условия и авторскоправна защита на гражданите, както и на своите.
Лeгално използване на музика в интернет -част 1
Конвенцията гарантира основните минимални права на автори и изпълнители – материални и неимуществени, но дава възможност и за по-висока защита в националните законодателства. В България това тя е имплементирана в Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Създадена през 1886 г, тя е претърпяла множество промени, отразявайки новите аспекти на авторското право през годините. Актът, обаче, не е застъпил тематиката за защитата на авторските права в интернет.

Като алтернатива на Бернската конвенция за страни, които не са се присъединили по нея, се явява Световната конвенция за авторско право, подписана през 1952 г. и ревизирана през 1971 г. С малки разлики, тя гарантира същите мерки за двустранно сътрудничество и предоставяне на защита за граждани на други държави, страни по нея. Гарантира минимален срок от 25 години след смъртта на автора и за разлика от Бернската конвенция, задължава авторите да слагат символа © върху произведението си без други формалности, но с опцията държави да налагат формалности за произведенията на свои и на чужди автори, ако са издадени първо на тяхната територия. Конвенцията е валидна за гражданите на всички държави, които са страни по Бернската и Световната или само на Световната конвенция.

С развитието на технологията и възможностите за копиране на материалните носители, притежателите на сродни права се оказват в най-голяма опасност от загуби в следствие на интелектуално пиратство. Инвестирали в създаването и разпространението на музиката, артисти, продуценти и излъчващи организации имат нужда от по-добре уредена и по-добра защита. В резултат се създава Римската конвенция за защита на изпълнители, продуценти на звукозаписи и излъчващи организации, 1961 г. (България се присъединява на 31 май 1995).
Лeгално използване на музика в интернет -част 1
Тази конвенция въвежда нови определения на основни понятия, фиксирайки мястото на всеки специалист в процеса на създаване и разпространение на музика. Основен принцип на договора е „националният режим” с осигуряване на минимални права на трите групи носители. В този акт принципът се разбира в по-тесен смисъл, спрямо Бернската конвенция. Прилага се само по отношение на права, регламентирани в самия договор. „Национален режим е режимът, определен от националното законодателство на договарящата държава, който се предоставя на:

– артистите изпълнители, които са нейни граждани, за техните изпълнения, когато те са осъществени, записани или излъчени за първи път на нейна територия;

– продуцентите на звукозаписи, които са нейни граждани, за техните звукозаписи, когато те са записани или публикувани за пръв път на нейна територия;

– излъчващите организации със седалище на нейна територия, за техните предавания, когато те са излъчени чрез предаватели, разположени на нейна територия. ” [3]

И в този договор са заложени ограничения в защита на правата за лично използване, използване на откъси за информиране за актуално събитие, при временни записи за целите и със средствата на излъчващите организации, за образователни и научноизследователски цели.

Интересен момент е заложената ограничена защита на изпълнителите. Приема се, че те имат право да позволят записването и използването на техни изпълнения, само преди да е извършено самото записване. След това правото им се погасява и те нямат право да забранят определено използване на готовите записи. Това цели защита на инвестициите на следващите звена – продуцентите и излъчващите организации, чиито труд при един такъв отказ не би могъл да им се изплати. По този начин конвенцията не защитава поравно правата на трите вида носители на сродни права и това е една от причините конвенцията да не е много популярна.

Като друга причина за това се явява фактът, че конвенцията е полузакрита за страни, които искат да я подпишат. Тя е по-скоро подчинена на Бернската конвенция и право да се присъединят имат само страни членки на Организацията на обединените нации (ООН), страни по Бернската или Световната конвенция.

Специализиран акт за защита изключително на правата на продуцентите е Женевска конвенция за звукозаписите – за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните звукозаписи, 1971 г. (България се присъединява на 31 май 1995 г.)

Тази конвенция се отличава с по-различен подход. В основите й не лежи принципът на националния режим, а посочването на конкретни, изчерпателно изброени незаконни действия, срещу които държавите да осигурят защита със специализиран закон. Въведен е знакът „Р” в кръгче като достатъчна формалност за защита на правата на продуцентите. Гарантирана е закрилата срещу неправомерно копиране на звукозаписи; внос и разпространение на такива копия. Упоменат е срок на защита 20 години от края на годината, в която записът е публикуван за първи път и ако не е публикуван от първото му осъществяване. Гарантирани са и ограничения в защитата, като се налагат недоброволни лицензии за целите на образованието, само на територията на държавата, издала лицензията и срещу справедливо възнаграждение.

Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Споразумение ТРИПС) , 1994 г.

Това споразумение е част от споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) и се администрира от нея. Тъй като е ратифицирането му е задължително за членките на СТО, кръгът от държави, страни по него, е много широк. Приложен е нов подход на администриране на всички обекти на интелектуалната собственост, но в контекста на международната търговия. Без това споразумение търговията между страните би била осезаемо по-трудна. Много продукти съдържат в себе си интелектуална собственост, най-често търговска марка и уреждането на авторски права на границата на различни страни и съответно законови уредби, би било много тромаво и трудно.

Основни принципи на договора отново са „минимална закрила” и „национален режим”, както и принципът „режим на най-облагодетелствана страна”. Отнася се до задължението на страните да предоставят на всяка държава, страна по конвенцията, защитата, която са дали на коя да е друга. Прилагането на тези принципи е ограничено изрично до правата, предвидени в споразумението.

Осъвременени са сродните права спрямо Женевската спогодба, като на изпълнителите се дава право да се противопоставят на някои видове използване на записите им, ако не е поискано разрешение от тях. Подобни права получават и излъчващите организации за свои предавания. За пръв път детайлно се урежда и правото на наем на продуцентите.

Договорът изгражда една цялостна система на защита на интелектуалната собственост, с конкретни процедури и мерки, неуредени досега – гранични, временни и корективни мерки, гражданско- и административно правни и наказателни процедури. Този акт се прилага с предимство пред националното законодателство, дори то да не е синхронизирано с него. Това определя повсеместната му роля за регламентирането на художествена и индустриална собственост на международно и национално ниво.

Разгледаните досега международни нормативни актове гарантират правата на авторите и всички други участници в изработката и разпространението на музикални записи. Този набор от имуществени и неимуществени права, гарантирани от държавите, страни по тях, е приложим за материални копия – нелегално копиране и внос/износ, пиратство на дискове, касети и нелегални препредавания.

1. 2. Съвременни актове – Защита на ИС в дигитална среда

Въпреки множеството нормативни актове, музикалната индустрия скоро се изправя пред нов и на пръв поглед страшен проблем. В нито един от съществуващите към онзи момент международни договори не присъстват текстове, засягащи копирането и разпространението във виртуална среда. Открита е технология, с която може да се направи стопроцентово копие на дадена музика, да се съхранява на нематериален носител и да се предава свободно и многократно във виртуална среда. Това заплашва, че всеки един запис би могъл да бъде „качен” веднъж в интернет и след това безплатно разпространяван, без от това да бъдат облагодетелствани всички, допринесли за записа и издаването му. С навлизането на дигиталните технологии, международната правна система има нужда да се осъвремени и да гарантира правата на автори и изпълнители в интернет.

Предвид тази необходимост и позовавайки се на споразумението ТРИПС, Световната организация за интелектуална собственост приема през 1996 г. два договора, широко известни като „договорите за интернет”:

– „Договор за авторското право” (ДАП), (България се присъединява на 29 март 2001 г.)

– „Договор за изпълненията и звукозаписите” (ДИЗ) , който влиза в сила през 2002 г. (България се присъединява на 29 март 2001 г.).

Първият, ДАП, гарантира и разширява правата по Бернската конвенция, като насочва вниманието си на два актуални обекта – компютърните програми и базите данни.

В сферата на музикалните записи основно значение има вторият – „Договорът за изпълненията и звукозаписите”. Той успява да разшири правата по Римската конвенция, да потвърди правата по ТРИПС и Европейските директиви и да признае нови сродни права. Договорът се основава на принципите национален режим и гарантиран в договора минимум.

Гарантираните по Бернската и Римската конвенции права търпят промяна и разширяване. Неимуществените права са гарантирани, както за живо изпълнение, така и за звукозапис. Упражняват се след прехвърляне на имуществените права и до погасяването им след смъртта на изпълнителя от правоприемници – семейство или други, описани в националния закон. Увеличават се правата на изпълнители и продуценти не само върху самото изпълнение (както в Римската конвенция), но и върху записа. Те могат освен да забраняват използването на звукозаписи (както в ТРИПС), да позволяват и лицензират права за възпроизвеждане, разпространение, наемане и представяне пред публика и да получат възнаграждение за това. Потвърден е срокът от 50 години за защита на сродните права.

Нов момент в акта е осигурената защита на техническите средства за защита и информацията за управление на права. За неправомерно се счита заличаването на тази информация или премахването на средства на защита и разпространението на новите файлове.

Посочените актове определят състава на авторскоправната защита, гарантират правата на автори и изпълнители, но признават и правата на потребителите в интернет за защита и непредоставяне на личните им данни.

Европейското законодателство е с дори по-високи изисквания за защитата на интелектуалната собственост. С напредването на технологиите институциите на Европейския съюз (ЕС) приемат редица актове с цел хармонизиране и въвеждане на най-нови и адекватни норми в тази сфера в националните законодателства на страните членки.

Основен инструмент са Европейските директиви. Те имат задължителен характер за страните, към които са адресирани, но оставят свобода в методите за въвеждането им. Основно значение за темата на този труд има Директива 2001/29/ЕО /Copyright directive/, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Тя е изключително ограничена в предмета на защита на имуществените сродни права, отнасящи се до използването на обектите на сродни права и дигитална среда. Гарантират се правата на четири субекта – изпълнители, продуценти на звукозаписи, продуценти на първия запис на филм и излъчващи организации. Те имат право да разрешават и забраняват възпроизвеждане на техните произведения по всякакъв вид и предоставянето им на публика „по начин, който позволява нейните членове да изберат индивидуално мястото и времето за достъп до предоставените обекти” (интернет право). В нея също както и в ДИЗ е предвидена защита на технологични мерки за защита на произведението, като воден знак (изображения) , кодиране и др., както и на информацията за определяне на права. Така отговорността се прехвърля към разпространяващия нелегално авторско съдържание, който, поради наличието на техническо средства на защита, „знае или има достатъчно основание да предполага”, че като премахва и променя представена в електронна форма информация за режима на правата и разпространява защитените обекти, той „подбужда, позволява, улеснява или прикрива нарушаване на авторското право или на сродните му права”[4].

Друг момент в директивата е задължението на притежателите на права да сезират онлайн медията, посредством която се разпространява нелегално тяхното съдържание и да предявят искове за щети или налагането на съдебна забрана, а посредникът е задължен да съдейства. Тази хипотеза е ясно обявена в приетия от Европейския парламент „Доклад относно перспективите пред авторските права в ЕС”, който категорично определя предлагането от сайтове на съдържание, без съгласието на авторите и обменът пиър-ту-пиър на такова съдържание са незаконни. Той подпомага изготвянето на механизми за защита на авторското право от страните членки, които те за използват при поискване от притежателите на права. Директивите на Европейския съюз не носят задължение за промяна на националните закони, но при спорове имат преимущество по отношение на правоприлагането пред вътрешното законодателство. За да гарантира свободата на потребителя в интернет и обществената полза от съдържанието в него, директивата предлага незадължителен набор от ограничения на правата като например: копиране „с преходен или случаен характер”, което „да няма самостоятелно икономическо значение”, за образователни цели и др. Допускането на такива ограничения от страните членки се осъществява, само ако се спази „тройното правило”:

– да се отнасят само до отделни случаи;

– да не са в противоречие с обичайните форми на използване на обектите;

– да не накърняват неоснователно законните интереси на носителите на права.

Директивата обръща основно внимание и в конкретика на задължението на страните да предприемат конкретни санкции за нарушителите.

Друга директива в тази област е Директива 2004/48/ЕО. Целта, която тя си поставя, е да се даде по-ясна и единна за ЕС рамка за защитата на интелектуалната собственост в интернет среда. Директивата признава разпоредбите на вече съществуващите актове и дори обръща специално внимание на някои от тях. Тя се отнася пряко към ТРИПС и съдържащите се в него ”разпоредби относно средствата за изпълнение на правата върху интелектуалната собственост, които представляват общи стандарти, които се прилагат на международно ниво и се изпълняват във всички държави-членки”, като твърди, че въпреки това в държавите-членки: ”все още има големи несъответствия по отношение на средствата за упражняване на правата върху интелектуална собственост”[5].

С цел да бъдат преодолени тези различия, директивата предлага набор от „Мерки, процедури и средства за защита” в глава втора на документа. В член 4-ти са изброени лицата, които имат право да подадат заявление за прилагането им. Това са на първо място притежателите на авторски и сродни права или лица, придобили официално правото да ги управляват, както и органите за управление на колективните права върху интелектуалната собственост и органи за професионална защита.

Директивата регламентира правата за събиране и съхраняване на доказателства, като е гарантирано правото да се изиска информация от нарушителя, дори да се накърнява защитата на личните данни, когато е „в отговор на основателно и пропорционално искане”.

Документът дава право на държавите-членки да налагат санкции по тяхно усмотрение, когато са нарушени права върху интелектуална собственост.

След прегледа на международната правна уредба в сферата на авторското и сродните му права, можем да обобщим, че:

– правата на авторите са защитени най-рано в Бернската конвенция, но музикалната индустрия изисква добра защита и на правата на изпълнители, продуценти на звукозаписи и излъчващи организации;

– последвалите актове – Римска и Женевска конвенция запълват тази празнина. Нормативните уредби на авторските и на сродните права се съгласуват.

– с всеки следващ акт защитата се увеличава в няколко направления – по обхват на обекти, по размер на правата върху тях и по териториално покритие.

– защитата на авторски и сродни права се развива с нивото на технологичния прогрес и новите пазарни модели. Последният етап е осъвременяването в отговор на дигиталната революция.

2. Национално законодателство

България е страна по почти всички международни договори и споразумения, ратифицирала е гореспоменатите актове и е заложила в законодателството си минималните изисквания за авторскоправна защита, като в повечето актове дори залага по-високи такива. Възприетите норми и права от международните актове в България са интегрирани в един основен закон, регламентиращ музикалните произведения и тяхното използване – Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). В него са залегнали основните принципи, които лежат и в основата на някои международни актове, по които България е страна[6]:

– национален режим на предоставяна закрила;

– автоматичност на възникването на закрилата;

– срочност и независимост на закрилата;

– допустимост на ограничения и др.

Ще направим кратък преглед на съдържанието на закона и правата, които урежда. ЗАПСП дефинира правата на авторите на художествени произведения и сродните права, които разглежда като вторични, възникващи след и на основата на авторските права.

Законът е разделен на четири дяла:

– Авторско право;

– Права, сродни на авторското право и други особени права;

– Защита на авторското право и на сродните му права;

– Приложим закон.

В дял първи „Авторско право” са определени обектите, субектите на авторското право и техните права. Законът следва международните принципи и дава защита на всички обективирани произведения, без нуждата от формалности и регистрация. Гарантира защита на авторските права до 70 години след смъртта на автора. Разделя правата на авторите на имуществени и неимуществени и ги разглежда поотделно.

Освен правата на авторите, законът защитава и интересите на обществото, като определя случай за свободно използване на произведението, със или без право на компенсационно възнаграждение[7]. Чл. 25а обвързва свободното използване на авторски произведения със запазване на средствата за защита.

Законът определя начините на използване на авторки произведения, като посочва, че това следва да се извършва с писмени договори и определя минималните изисквания за атрибутите им и максимални срокове по тях. Авторски договор е винаги за конкретни произведения и за срок, не по-дълъг от десет години.

Член 40 на закона регламентира подробно правата и задълженията, изискванията за регистрация, контролът и др. на Организациите за колективно управление на права (ОКУП).

Във втори дял законът регламентира сродните права. В началото на дяла в Чл. 72а се посочва причинно-следствената връзка на сродните с авторските права[8]: „Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.” Тази посока на уреждане на правата отговаря на логиката на хронологичното им възникване, но се забелязва слабост в закона в защитата на сродните права на изпълнители и продуценти, които биха понесли загуби, ако не могат да използват произведение поради забрана от автора, след вече един път получено позволение.

По-нататък в дяла са регламентирани правата на различните субекти на сродни права. Като цяло артистите, продуцентите и излъчващите организации имат по малък обхват на защита от авторите.

В трети дял е уредена защитата на авторското право и на сродните му права, която бива два вида:

– Гражданскоправна – осъществявана с граждански искове срещу нарушители за прекратяване на незаконната дейност на нарушителя;

– Административнонаказателна – изразяваща се в наказания наложени от административни органи;

В дял трети от закона е посочена приложимостта на закона – в кои случаи и за кои обекти и лица се прилага този закон, кога неговото действие се прекратява и се прилагат международните норми.

В допълнителните разпоредби са дадени определенията са основни понятия и категории.

Законът за авторското право и сродните му права е актуален, съдържащ международните норми и дори даващ завишена защита в някои параметри. В него са отразени позициите на всички участници в създаването и разпространението на музикални произведения в България, тъй като в последните години той беше публично разглеждан и променян. В последната му редакция се установиха и строги правила на работа на ОКУП. С тях се прекрати непрозрачността по дължими отчисления за публично използване и се ошредели кой има право да ги събира.

Проблеми на закона са по-скоро някои неясни и недобре структурирани текстове, които могат да доведат до различен прочит в съда. Липсва конкретика при понятийния апарат на нормите, защитаващи правата в интернет. Международните норми са общо и абстрактно интерпретирани в ЗАПСП, като в посветеният на използването в интернет среда чл. 21 никъде не се споменава дори думата „интернет”, както и наименованията на технологиите за споделяне на музика. Разбира се това цели универсалност на текстовете, но също така допринася за по-свободни интерпретации на закона в съда. Въпреки съществуващия закон и високите изисквания и санкции по него, все още се изпитват трудности по адекватното му прилагане. ОКУП достигат бавно и несигурно към ползвателите, макар и да се направиха няколко големи колективни сделки с организации, в които членуват ползватели като Българската хотелиерска и ресторантьорска организация. На практика отчисления плащат само няколко радиостанции и телевизии, а отношенията с некоректните платци се уреждат рядко и то посредством проточени преговори за отстъпки и с продължителни съдебни дела. На своето Общо събрание (прилож. 1) на 31.03.2012 управителният съвет на Музикаутор обяви проектобюджет за съдебни разходи от 61000 лв, два пъти по-голям от предходната година, изказвайки тезата, че в настоящата обстановка има потенциал именно и само със своеобразна инвестиция на тези средства да се повиши възвръщаемостта, като се съберат средства от спечелени дела срещу нарушители, вместо от сключени доброволно договори. Тази теза потвърждава и адвокатът по интелектуална собственост Свилен Овчаров, в рамките на лекцията си „Знайте си правата!” на ON!Fest на 23.09.2012, в рамките на форума MusicPro. Запитан за конкретни телевизионни организации, защо не изплащат отчисления на авторите и как остава това ненаказано, той отговаря: „Знам им банковите сметки и адресите, само чакам клиент (който да заведе иск срещу тях)! ”

В интернет платформите за легално сваляне на музика са малко и въпреки това ОКУП нямат договор с всички тях. Сайтовете предоставят възможност на потребителите си да качват съдържание, най-често нелегално и прехвърлят отговорността за нарушението на тях, поставяйки клауза в общите условия, че[9]: „Регистрираният ПОТРЕБИТЕЛ има право да разполага (upload) сървър на ВИ БОКС Потребителско съдържание, върху което е носител на авторски права или е получил правото да го използва и сублицензира на валидно правно основание”.

Сайтовете – платформи за пиър-ту-пиър (peer-to-peer) споделяне (торент-сайтовете), намират все по-нови и различни начини да заобиколят закона, използвайки и дори създавайки технологии, като magnet link например. Чрез нея те делокализират файловете за даунлоуд. На сървъра на пиратския сайт няма файл за сваляне, нито торент-файл с инструкции за сваляне за торент-клиента. Има само линкове, които работят като торенти и то качени от потребители, които са декларирали, че няма да качват чуждо авторско съдържание. За да отговаря на тези „ходове” на нарушителите, законовата уредба е нужно да се осъвременява – да съдържа конкретни наименования на технологиите, да описва конкретни нарушения и санкциите за тях.

3. Споразумението ACTA

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) представлява „многостранен международен договор, който цели да уреди и унифицира вече съществуващи международноправни норми за прилагане на правата върху интелектуалната собственост.” Това определение дава адв. Атанас Костов в своята книга[10]. Този акт е съвременен опит да се обединят международните актове в един и по-специално да се изясни и актуализира нормативната рамка за защита на интелектуалната собственост в интернет среда. Тази задача, обаче, трябва да се постигне с прецизни текстове, конкретика и недвусмисленост на съдържанието му, което в последния си текст, споразумението не постига. В статията си[11] „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, доцент Виолета Цакова прави анализ на документа, слабостите в неговите текстове и експертна оценка какви биха били позитивите и негативите в зависимост от това, дали той ще бъде ратифициран от Европейския съюз и държавите членки. Като основни слабости на акта се изтъкват следните особености.

Неизчерпателност на текста

Актът се уповава на текста на ТРИПС, съдържайки в себе си и правни норми от Директива 2004/48/ЕО за упражняването на правата на интелектуална собственост. В изложението на ACTA присъстват множество препратки към ТРИПС, което го обезценява като самостоятелен документ. Неизчерпателните текстове на нормите изискват да се познава добре ТРИПС, за да се прилага ACTA.

Не е посочен обхватът на защита, а заглавието и текста на документа говорят за защита с предимство на търговските марки и обектите на авторско право и сродните му права, въпреки че актът заявява, че защитава всички обекти на интелектуалната собственост.

Завишаване на защита

Някои текстове в АCTA надвишават вече съществуващата защита по Европейското и законодателството по ТРИПС. Такива са текстовете за размера на обезщетенията за вреди (чл. 9. 1), изчислени по пазарни цени, и несъществуваща в другите актове опция за „допълнителни обезщетения”, без да се уточни в какви размери и при какви условия и система на прилагане. Друго разширение е в текстовете, определящи кой и при какви условия може да поиска информация за (предполагаеми) правонарушители от трети лица – доставчици на интернет услуги, без изрично да се гарантира предпазване от злоупотреби с предоставената информация. Именно на тези текстове реагира обществото, защитавайки правата си на защита на личните данни и свободно изразяване в интернет.

В текстовете на ACTA има някои несъответствия с съществуващото законодателство и относно мерките за защита на интелектуалната собственост. На първо място ACTA гарантира временните мерки срещу предполагаем нарушител, но спрямо други актове погазва правата му, като не предвижда механизъм за възражение срещу мерките и така дейността на заподозрения бива спряна за неопределен период и той може да търпи загуби през това време. Друг спорен момент са граничните мерки, при които ACTA отива твърде далеч и предлага контрол на малки пратки и личен багаж. Това би затормозило много процеса по гранични проверки и бе прието с недоволство от обществото, като вмешателство в личното пространство. Разбира се обект на проверки биха били само стоки с „търговски характер”, но в акта липсва ясно определение кои са такива.

От особено значение за настоящата разработка са промените в ACTA в защитата на правата в дигитална среда, обект на член 27 от Споразумението. Посочените задължения на интернет доставчиците да предоставят личните данни на предполагаеми извършители на нарушения на интелектуалната собственост, предизвикаха голям обществен дебат и недоволство. Тези задължения вече присъстват в българския закон, но е нов моментът, че освен търсене на пряка вина, според ACTA на санкции подлежат и лица – помагачи и подбудители. Това предполага възможността да бъдат изправени пред съд ползвателят и собственикът на компютър, от които е осъществено пиратство; или потенциално на всички членове на едно домакинство, поради невъзможност за доказване на конкретния извършител.

На базата на горното описание на ACTA можем да извадим следните изводи за него:

– навременен опит да се унифицира международното законодателство в сферата на интелектуалната собственост, като се сложи акцент на защитата на правата върху нея в интернет;

– написан е много общо, липсват конкретни определения, срокове, размери на санкции и др.;

– съществуват твърде много препратки към други актове, най-вече ТРИПС, което отслабва тежестта на документа и способства за липсата на конкретика;

– повечето норми в акта са вече заложени в българското законодателство.

Отхвърлянето на ACTA в Европейския съюз е една крачка в страни спрямо адекватната международна защита на интелектуалната собственост, тъй като споразумението не е достатъчно добре изготвено за ролята, която трябва да изиграе и обществото оцени тези недостатъци.

Радослав Стефанов Михов

Роден в гр. Пловдив, през 1986 г.

Автор и изпълнител на поп-рок музика,

Асистент търговец в „Баумакс България” – София,

Специалист интелектуална собственост на свободна практика.

Завършил е като бакалавър “Международни икономически отношения” в ПУ “Паисиий Хилендарски”, а по-късно защитава магистратура по специалността “Интелектуална собственост” в УНСС.

Владее немски и английски език.

Музикално творчество:
Съосновател, автор и изпълнител в група NOISE от 2003 година и група 7 Hills one down.

Самостоятелно пише и изпълнява песни под псевдонима Slaff, както и композира песни по поръчка.

От 2012 г. прави песни за рекламни цели.

Член на Мюзикаутор и Българска Музикална Асоциация.

Източници

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592,  12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

Материалът Лeгално използване на музика в интернет -част 1 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Екипът на IPBulgaria работи за популяризирането на България като страна, която уважава и зачита интелектуалната собственост, като отчита значението ѝ за развитието на света около нас.

Повече за начина, по който инициативите на IPBulgaria бяха отразени може да намерите на сайта на СОИС, секция World IP Day 2008.

= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собстевност. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България; правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България; както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии свързани с авторското право, сродните на авторското право права; патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегралните схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговската тайна и трансфера на технологии.

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на 20-т двадесет годишното съществуване на портала.

Материалът Инициативите на www.ipbulgaria.com по повод на Световния ден на интелектуалната собственост бяха отразени от СОИС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.