Забраната се въвежда поетапно, започвайки още на 18 март 2026 г. за някои видове договори и обхващайки целия внос на руски природен газ най-късно до 1 ноември 2027 г.

Предвидени са временни освобождавания, които позволяват при определени условия да продължи вносът на руски газ:

• Временните освобождавания от забраната за внос на руски природен газ не се прилагат за краткосрочни (т.е. договори за доставка със срок от една година или по-малко) и дългосрочни договори (т.е. договори за доставка, чийто срок надхвърля една година) за доставка на газ, сключени или изменени след 17 юни 2025 г. Забраната за внос по такива договори ще се прилага от 18 март 2026 г.;
• Забраната за внос на ВПГ, който е с произход от Руската федерация или се изнася пряко или непряко от нея, или който е получен от природен газ в газообразно състояние, добит в Руската федерация, се прилага от 25 април 2026 г. по краткосрочни договори, сключени преди 17 юни 2025 г. и от 1 януари 2027 г. по дългосрочни договори за доставка по договори, сключени преди 17 юни 2025 г. ;
• Забраната за внос по тръбопроводи на природен газ в газообразно състояние, който е с произход от Руската федерация или се изнася пряко или непряко от нея, се прилага от 17 юни 2026 г. по краткосрочни договори, сключени преди 17 юни 2025 г., и от 30 септември 2027 г. по дългосрочни договори за доставка, сключени преди 17 юни 2025 г.;

За разрешаващ орган, по смисъла на чл. 2, т. 12  от Регламент (ЕС) 2026/261, за Република България е определена Агенция „Митници“.

На предварително разрешение, от разрешаващия орган подлежи:

• Вносът на ВПГ и вносът по тръбопроводи на природен газ в газообразно състояние, попадащи в обхвата на временните освобождавания от забраната за внос на руски газ. Заявлението се представя на разрешаващия орган в държавата членка, в която природният газ ще се декларира за режим допускане за свободно обращение, не по-късно от един месец преди въвеждането на природния газ на митническата територия на Съюза и съдържа най-малко информацията по чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2026/261. Същият срок се прилага за смесите, съдържащи природен газ, който е с произход от Руската федерация или се изнася пряко или непряко от нея. В този случай, заявленията за разрешение за внос на руски природен газ трябва да бъдат подадени до разрешаващия орган най-късно до 18 февруари 2026 г.
• вносът на  природен газ, чиято страна на производство не е Руската федерация, от държави, които не са включени в списъка на държавите, освободени от предварително разрешение. С Решение за изпълнение (EC) 2026/335 на Комисията от 9 февруари 2026 година е установен списъка на третите държави, освободени от изискването за предварително разрешение за внос на газ в Съюза съгласно чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2026/261 на Европейския парламент и на Съвета. Към момента това са: Норвегия, Съединените щати, Обединеното кралство, Алжир, Катар или Нигерия.

На разрешаващите органи в държавата членка, в която държавата членка, в която природният газ ще се декларира за режим допускане за свободно обращение за свободно обращение, се предоставя цялата информация, необходима за установяване на държавата на производство на този природен газ най-късно от 5 работни дни преди въвеждането на природния газ на митническата територия на Съюза. В този случай, исканията за разрешение за внос на природен газ, различен от руски, трябва да бъдат подадени до разрешаващия орган най-късно до 11 март 2026 г.

Необходимата информация за предварителното разрешение може да бъде предоставена от вносителя, неговия представител или от други участници на пазара.

Природният газ, внасян в Съюза през точката за междусистемно свързване „Странджа 1“, се приема, че се изнася пряко или непряко от Руската федерация, освен ако на разрешаващите органи не бъдат предоставени недвусмислени доказателства, че държавата на производство на природния газ не е Руската федерация, не по-късно от 7 работни дни преди въвеждането на газа на митническата територия на Съюза.

Когато природният газ, пренасян през Съюза от трета държава до трета държава под режим транзит в съответствие на Митническия кодекс на Съюза, включително с цел съхранение съгласно правилата за митническо складиране, разрешаващият орган се уведомява не по-късно от 5 работни дни, като се предоставя информацията по чл. 5, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2026/261.

Материалът В сила е Регламент на ЕП за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сдружение за достъпна и качествена храна оценява тази стъпка като стратегически правилна и навременна. Европейският пазар дълго време беше под натиск от евтин внос, произведен при различни регулаторни стандарти, което създаваше риск за здравето на потребителите и нелоялна конкуренция спрямо европейските и българските производители.

България като активна страна страна в дебата

През последната година български експерти, браншови и граждански организации поставяха последователно въпроса за изравняването на стандартите и засиления контрол върху вноса. Темите за двойните стандарти, проследяемостта и контрола на рискови стоки бяха сред ключовите в европейските дискусии.

„Това решение показва, че Европа започва да действа превантивно. Вместо реакция след скандал, контролът се изнася на входа на пазара. За българския потребител това означава по-сигурна храна, а за производителите – по-справедлива конкуренция“, заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на сдружението.

Засиленият контрол върху вноса на храни означава по-нисък риск опасни или замърсени продукти да достигат до пазара, ограничаване на стоки с остатъци от забранени вещества, по-добра проследяемост по веригата на доставки и по-голяма прозрачност, което пряко засилва защитата на общественото здраве и доверието на потребителите.

В условията на валутния преход и икономическа чувствителност, честната конкуренция и стабилният пазар са ключови. Евтин внос с по-ниски стандарти може да създаде пазарни изкривявания и да подкопае доверието в хранителната система.

„Силният контрол върху вноса е политика за здраве, но и за икономическа сигурност. Това е защитен механизъм за българския пазар и за правото на хората да получават качествена храна“, допълни д-р Велчев.

По темата Европейската комисия подчерта значението на равните стандарти за всички храни, влизащи на европейския пазар, след наши запитвания до централните европейски институции относно прилагането на новите мерки.

„Европейските граждани вече се ползват от най-високите стандарти за безопасност на храните в света. Тези правила защитават здравето на хората, здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и околната среда. Независимо дали храната идва отблизо или от цял свят, правилото е едно и също: всеки продукт, влизащ в Съюза, трябва да отговаря на нашите стандарти, без изключение. Това е от съществено значение за гражданите и за земеделските стопани, които очакват лоялна конкуренция. Контролът върху вноса е от решаващо значение и създадената днес работна група в съответствие с визията за селското стопанство и храните ще ни помогне да засилим контрола върху вноса, като гарантираме, че строгите правила са съчетани с по-последователно и ефективно прилагане в целия Съюз“, заяви в специален текст до медиите и Сдружението за достъпна и качествена храна Оливер Вархеи, комисар по здравеопазването и хуманното отношение към животните.

Позиция на сдружението:

По-строгият контрол не е ограничение на търговията, а гаранция за равни правила. Европейските и българските производители спазват високи стандарти за безопасност и проследяемост. Логично е същите изисквания да важат и за вноса.

Сдружението призовава българските институции да прилагат активно новата европейска рамка чрез засилен лабораторен контрол, публичност на резултатите и постоянна информираност на обществото.

Безопасната и качествена храна е основно право на всеки български гражданин.

Материалът ЕС затяга контрола на вносните храни – важна победа за българските производители и потребители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Брифингът бе по повод разработката във връзка със сигнали, касаещи действията на служители в Митническите бюра Драгоман и София-Запад, които отговарят за обработка на документи за внос на стоки на територията на страната. Конкретно разработката касае внасяне на неверни данни в митническите декларации, в частност за произхода на стока и нейното количество. Чрез промяна на данните се целяло прилагане на по-ниски митнически ставки.

В случая става дума за студено валцувана електротехническа ламарина, която е обект на регламент за антидъмпинг, с който се въвеждат по-високи ставки на митата, посочи Павлов и допълни, че опитите за измама в тази област не са нови за Агенция „Митници“, поради което е въведен задължителен превантивен, текущ и последващ контрол чрез рискови профили в информационните системи. При внос на такива стоки следва да се прави документален и физически контрол, както и да се вземат проби за лабораторен анализ, за да се установят коректното класиране и облагане, поясни още Павлов.

Под ръководството на Окръжна прокуратура-София се водят действия по разследване по досъдебно производство, образувано по неотложност, за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК – поискан и приет дар от длъжностно лице И.А., който не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба.

С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-София И.А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното престъпно деяние и е задържан за срок до 72 часа. Внесено е в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Материалът Пламен Павлов: Агенция „Митници“ е въвела задължителен контрол за стоки като валцуваната ламарина, които са обект на антидъмпингови мита е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.