Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав, с определение № 15075 от 12/12/2014

ОСТАВИ В СИЛА определение № 13073/03.11.2014г., постановено по адм. дело № 13620/2014г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.

Мотивите на съда са:

“ Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Таня Найденова Митова от гр. София против определение № 13073/03.11.2014г., постановено по адм. дело № 13620/2014г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на същата против заповед № КВ-376/08.10.2014г. на министър-председателя на Република България и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна, както и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Излагат се съображения, че съдът необосновано е приел, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не са засягали пряко и непосредствено нейни права и законни интереси. Поддържа се, че жалбоподателката има правен интерес от оспорването, обоснован от качеството й на председател на Патентното ведомство, както и от наличието на нарушения при издаването на заповедта.

Ответникът по частната жалба – министър-председателят на Република България, не е направил възражения в указания срок. По делото е представено писмено възражение от 19.11.2014г., подадено от Министерския съвет на Република България, подписано от главен юрисконсулт Ирина Георгиева. Това възражение не може да бъде взето предвид, тъй като Министерския съвет не е страна по делото, а същевременно няма доказателства, че посоченият юрисконсулт има представителна власт по отношение на ответника по частната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.

С обжалваното определение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, е оставена без разглеждане жалбата на Таня Найденова Митова против заповед № КВ-376/08.10.2014г. на министър-председателя на Република България и е прекратено производството по адм. дело № 13630/2014г. на ВАС, образувано по тази жалба.

За да постанови това определение съдът е приел, че с оспорения административен акт е назначен за председател на Патентното ведомство Камен Владимиров Веселинов, затова с тази заповед не се засягат лично и пряко правата и законните интереси на жалбоподателката Таня Найденова Митова и същата няма правен интерес от оспорването й.

Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно.

Предмет на оспорването пред тричленния състав на ВАС е заповед № КВ-376/08.10.2014 г. на министър-председателя на Република България, с която е изменена негова заповед № КВ-354/11.09.2014 г., както следва: назначен е Камен Владимиров Веселинов за председател на Патентно ведомство, считано от датата на встъпване в длъжност, като е определена основната му месечна заплата; наредено е до встъпването му в длъжност като титуляр да изпълнява временно функциите на отсъстващия председател Таня Найденова Митова; определени са дължимите трудови и други възнаграждения на назначеното лице. Със заповед № КВ-354/11.09.2014г., издадена от министър-председателя е назначен Камен Владимиров Веселинов за председател на Патентното ведомство, считано от датата на встъпване в длъжност и е определена основната му месечна заплата.

От представените с административната преписка доказателства е установено, че Таня Найденова Митова е назначена за председател на Патентното ведомство със заповед № КВ-59/17.03.2014г. на министър-председателя, а със заповед № КВ-353/11.09.2014г. на министър-председателя е освободена от тази длъжност, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 79, ал. 7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, вр. чл. 19а, ал.2 от Закона за администрацията.

Предвид съдържанието на оспорената заповед обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния състав на съда, че жалбоподателката Таня Найденова Митова не е неин адресът и че със заповедта не се засягат непосредствено нейни права и законни интереси, нито се създават задължения за нея, затова същата няма правен интерес от оспорването на заповедта. Правният интерес от оспорването следва да е пряк и непосредствен и неговото наличие следва да бъде преценявано от съда независимо от предмета на оспорването и вида на оспорения административен акт. Изискването за наличие на правен интерес на оспорващия означава същият да цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера – създава задължения, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси и същевременно засягането да следва пряко от оспорвания акт. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, респективно – за образуваното съдебно производство, за което съдът следи служебно. При установената липса на правен интерес от оспорването съдът правилно е достигнал до извода, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на подадената жалба без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Обстоятелството, че жалбоподателката е била назначена за председател на Патентното ведомство с предходна заповед на министър-председателя и е заемала тази длъжност през предходен период, не обосновава правен интерес от обжалване на заповедта за назначаване на друго лице на тази длъжност след освобождаването й, тъй като засягането на правната сфера на жалбоподателката не е пряко и непосредствено. В случая е издадена заповед за освобождаването й от длъжността председател на Патентното ведомство, която предхожда заповедта за назначаване на друг председател /според поредния номер на двете заповеди, доколкото същите са издадени на една и съща дата/. Именно със заповедта, с която Таня Митова се освобождава като председател на Патентното ведомство се засяга пряко и непосредствено нейната правна сфера, както е приел и първоинстанционният състав на съда.

Следва да се отбележи, че всички съображения, които са изложени в частната жалба се отнасят до законосъобразността на оспорената заповед. Тези съображения биха могли да бъдат обсъдени от съда само при сезиране с допустима жалба против заповедта, поради което в настоящото производство, което има за предмет преценката относно допустимостта на оспорването пред първата инстанция, тези доводи и съображения не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.“

Материалът Окончателно решение на ВАС по спора Найденова – Камен Веселинов е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

ВАС потвърди решение на КЗП: Изпращането на две писма с различни дати на сключване на договор от разстояние е нелоялна практика на БТК

Върховният административен съд (ВАС) потвърди решение на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за поредна нелоялна търговска практика на „Българска телекомуникационна компания” АД при сключване на договори от разстояние. След произнасянето на КЗП, търговецът е обжалвал решението, но ВАС отхвърля жалбата му като неоснователна и оставя в сила решението на контролния орган.

Некоректността на търговеца се изразява в отправяне на предложение по телефона за сключване на договор за телекомуникационна услуга и впоследствие изпращане на две писма с различни дати на проведения разговор /сключването на договора/. По такъв начин потребителят е в затруднение да разбере кога точно е сключен договорът от разстояние и съответно да се възползва от правото си на отказ от него. Срокът за анулирането му без неустойки е 7 работни дни от получаване на съответното писмо и не по-късно от 14 календарни дни от датата на разговора. При две начални дати на договора, обаче, срокът за отказ също изтича на две различни дати. Освен това, изпращането на две писма за писмено потвърждаване оставя впечатление у потребителя, че са сключени два отделни договора за една и съща услуга от две различни дати.

Производството е образувано по жалба на потребител, подадена в КЗП. В проведен телефонен разговор по инициатива на БТК АД, на потребителя е предложено да си продължи срока на договора чрез сделка от разстояние. След като дал съгласието си, е бил уведомен, че ще получи известие с условията на договора до края на работната седмица по куриер. Писмата, които получава, са две с две различни дати на сключване на договора. Извършена е проверка от експерти на КЗП, представени са доказателства и въз основа на тях е издадена заповед на председателя за забрана на нелоялната практика. Въпреки обжалването на заповедта от страна на телекома, съдът потвърждава решението на КЗП.

Потвърдени от ВАС са още няколко вида нелоялни практики на същия телеком при сключване на договор от разстояние.
Една от тях е свързана с умишленото несъобразяване на търговеца с направения от страна на абоната отказ в телефонния разговор за сключване на договор и настояването му за съществуване на такъв с влезли в сила всички условия по него. Развалянето на договора ще струва на потребителя стойността на оставащите месечни такси поради предсрочното му погасяване.
Друга нелоялна практика на телекома касае хора от третата възраст и експлоатира тяхната уязвимост. За тях сключването на договори от разстояние е непозната практика и те очакват, че ще дадат окончателното си решение едва когато такъв да им се предостави в писмен вид и той бъде подписан двустранно. От друга страна, поради евентуални проблеми със здравословното им състояние, е възможно те да не могат да вземат адекватно решение.
Трета нелоялна практика на „БТК” АД се изразява отново в отправяне на предложение за договор по телефона, последвано от залепването на стикер на вратата на апартамента, на пощенската кутия, на входната врата или другаде (нерегламентирано къде), че лицето има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя. Пратката не може да достигне навреме до потребителите и това ги лишава както от възможността да се запознаят с конкретните условия на договора преди да решат дали да се обвържат със задълженията по него, така и от правото им да се откажат от сключения договор в дадения за това срок.
Още една нелоялна практика на същия телеком, потвърдена от ВАС, представлява сключване на договор от разстояние за услуга с дадени параметри и впоследствие предоставяне на такава с други. Параметрите на доставяната услуга са описани в писмена информация, която обаче се представя на потребителя едва след сключването на договора.

Търговецът е обжалвал заповедите за забрана на всяка една от описаните по горе нелоялни практики, като всяка от жалбите е отхвърлена от ВАС. Решенията на ВАС за цитираните нелоялни практики са окончателни и не подлежат на обжалване.

Материалът Нелоялна практика на Българска телекомуникационна компания е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Върховният административен съд (ВАС) потвърди решения на Комисията за защита на потребителите, свързани с прилагане на нелоялни търговски практики на БТК – „Българска телекомуникационна компания” АД при предлагането на договори от разстояние за предоставяне на телефонни услуги. Произнасянето на КЗП по нелоялните практики е от периода юли-октомври 2012г., като прилагането им е забранено още тогава със заповеди на председателя на КЗП.

В една от забранените нелоялните практики търговецът буквално изнудва клиентите си. В телефонен разговор той отправя предложение за сключване на договор от разстояние за предоставяне на услуга. Въпреки направения от страна на абоната отказ, телекомът твърди, че договор съществува и са в сила условията по него, а в случай на отказ, потребителят ще дължи сума в размер на оставащите месечни такси поради предсрочното му погасяване. В същото време, при извършване на проверка от КЗП по конкретната жалба, търговецът представя на контролния орган становище, че договор с въпросното лице не съществува и е допусната техническа грешка.

Втората нелоялна практика на телекома, за която има произнасяне на ВАС, което е окончателно и в полза на решението на КЗП, се отнася към хора от третата възраст и експлоатира тяхната уязвимост. Тя се базира от една страна на това, че
тези хора не са достатъчно информирани за условията на предлагания договор и не са запознати с възможността за сключване на договор без да бъде положен подпис върху него. Техните очаквания са, че ще дадат окончателното си решение едва когато такъв да им бъде предоставен в писмен вид и той бъде подписан двустранно. От друга страна, поради проблеми със здравословното им състояние, е възможно те да не могат да вземат адекватно решение. Освен това, заради напредналата си възраст, те може и да забравят за направеното предложение и условията по него или физическото им състояние да ги възпрепятства да се възползват от правото на отказ от договора в рамките на предвидения в закона срок от седем работни дни.

ВАС се произнесе в полза и на още една констатация на КЗП за наличие на нелоялна търговска практика на БТК АД. Тя се изразява отново в отправяне на предложение за договор по телефона, последвано от залепването на стикер на вратата на апартамента, на пощенската кутия, на входната врата или другаде (нерегламентирано къде), че лицето има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя. Но по такъв начин пратката не може да достигне навреме до потребителите и това ги лишава както от възможността да се запознаят с конкретните условия на договора преди да решат дали да се обвържат със задълженията по него, така и от правото им да се откажат от сключения договор в дадения за това срок.

Другите две нелоялни практики, потвърдени от АС (Административен съд София), са за подвеждане на потребителя с действия, които се квалифицират като професионална некомпетентност и предоставяне на непълна и заблуждаваща информация относно срока за отказ от сключен от разстояние договор за телефонна услуга.
Оператор се обажда на абонатите с обяснението, че се интересува дали и в бъдеще възнамеряват да ползват услугите на доставчика, но на практика им отправя оферта за нов договор. Хората дават принципното си съгласие, но очакват да получат информацията в писмен вид като смятат, че едва след като положат подписа си, договорът ще бъде сключен. Макар че операторът уверява, че ще изпрати писмена информация с условията на договора в рамките на 5 работни дни, в редица от случаите това става значително по-късно след обаждането (повече от 15 дни). Становището на КЗП, което е потвърдено от АС, е че предоставянето на информацията по договора, ведно с информацията за срока за отказ, който е определен като 14-дневен от датата на разговора, след изтичането на този срок, противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. АС потвърди и становището на комисията, че предоставената от оператора информация, че потребителят може да се откаже от договора без да му бъдат начислявани неустойки „не по-късно от 14 дни, считано от датата на приемане на предложението по телефона” е непълна и заблуждаваща, тъй като не е уточнено, че при закъсняла доставка на писменото потвърждение, срокът от 7 работни дни тече от потвърждаването на информацията, съгласно Закона за защита на потребителите. Нелоялни практики на БТК

Материалът Нелоялни практики на БТК е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.