„Технологиите се сменят по-бързо, отколкото институциите успяват да напишат правилата за тях и никой не може да предвиди коя ще се окаже решаваща. Въпросът не е коя технология ще спечели, а дали ще изградим заедно способността да разпознаваме промяната рано и да се адаптираме бързо. Защото правилата определят онези, които се адаптират най-бързо, другите ги следват“, посочи Йосифова и допълни, че основна пречка пред иновациите не е недостигът на идеи или на капитал, а внедряването им в мащаб.

Зам.-министърът подчерта, че с научноизследователските центрове и като част от ЕС и еврозоната България е сигурна дестинация за инвестиции във високотехнологични индустрии. „Имаме динамична екосистема от стартъпи и над петдесет години история в микроелектрониката. В космическите технологии сме 32-ата държава, подписала Artemis Accords на NASA, а български компании вече доказват, че иновациите ни имат място в глобалните вериги на стойност. Тези постижения са основа за все по-тясно сътрудничество с нашите стратегически партньори“, отбеляза Йосифова.

Тя е убедена, че когато държавите работят заедно, отделните национални предимства се превръщат в обща регионална сила. Всяка от икономиките ни носи нещо различно – талант, ресурси, капитал, производствен капацитет. Поотделно това са възможности, заедно са стратегия. Когато към регионалните усилия се добавят капиталът, технологиите и опитът на нашите стратегически партньори, тази стратегия се превръща в реални инвестиции и работни места с висока добавена стойност“, заключи тя.

На 3-ата Регионална икономическа конференция на Американските търговски камари, която събира представители на бизнеса от 17 държави, присъстваха още министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова, министърът на енергетиката Ива Петрова, зам.-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов и др.

Материалът Зам.-министър Йосифова: Силата не е в отделните икономики, а в способността им да действат заедно е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Вълчев подчерта, че МОН последователно работи за по-тясно обвързване на образованието и потребностите на икономиката. По думите му устойчивите решения могат да бъдат постигнати чрез добронамерен, открит и регулярен диалог между държавата, бизнеса и образователните институции. Това съответства и на рамката, в която МОН поставя темата в поканата до работодателските организации.

„Трябва да заложим на дуалното обучение“, каза министърът. Той отбеляза, че във висшето образование е необходимо да се намери баланс между добрата фундаментална подготовка и практическите умения, за да могат младите хора да се реализират успешно и да се адаптират по-бързо към променящия се пазар на труда. Акцент бе поставен и на проекта „От висше образование към заетост“, финансиран по Програма „Образование“ 2021–2027, съфинансиран от Европейския съюз, който МОН изпълнява. Чрез него над 40 000 студенти ще проведат практики в реална работна среда. Целта е да се подобри връзката на висшето образование с потребностите на пазара на труда и да бъде осигурена допълнителна практическа подготовка за студентите и по-добри възможности за професионална реализация на завършващите. В рамките на разговора бяха обсъдени и възможностите за по-широко включване на работодателите в студентските практики и в подготовката на модел за дуално обучение във висшето образование.

По време на срещата бе изразено общо разбиране, че активното участие на работодателите е важно както за практическата подготовка на учениците и студентите, така и за по-доброто съответствие между обучението и нуждите на бизнеса. Работодателите увериха от своя страна, че ще подкрепят политиките на Министерството в тази посока, защото в днешното динамично време пазарът на труда изисква подготовка на хора с нови знания и умения. В разговора бе изразено общо мнение, че подготовката на кадри за икономиката е споделена отговорност между държавата, образователните институции и работодателите.

В срещата участваха заместник-министър Сеня Терзиева-Желязкова, началникът на кабинета на министъра Георги Балджиев и директори на дирекции в МОН.

Материалът МОН: Партньорството с бизнеса е ключово за развитието на дуалното обучение в средното и висше образование е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инициативата официално стартира, а крайният срок за подаване на предложения е 3 юли 2026 г. Избраните ще се присъединят към шестмесечна акселераторска програма, която започва през януари 2027 г. Тазгодишните предизвикателства са насочени към дълбоки технологии в ключови области от стратегическо значение за Алианса, включително енергетика, модерни комуникации, автономност и безпилотни системи, морски и космически операции, човешка устойчивост и биотехнологии, както и вземане на решения, базирани на данни. Темите са:

• Човешка устойчивост
• Многоизмерна автономност на безекипажни системи
• Многоизмерни сензори и усъвършенствана обработка на данни за разузнаване и наблюдение
• Оперативна устойчивост в оспорвани среди
• Адаптивна логистика
• Мащабируеми и адаптивни противомерки за противовъздушна отбрана

Одобрените кандидати могат да получат първоначална подкрепа от 100 000 евро, a възможността за допълнително финансиране е до 300 000 евро при преминаване към втората фаза на програмата. Също така, имат достъп до глобална мрежа от над 180 тестови центъра в Европа и Северна Америка за тестване и валидиране на решенията, менторство, експертна подкрепа и достъп до индустриални партньори, крайни потребители и потенциални инвеститори.

Условия за допустимост

• Могат да кандидатстват компании от държавите-членки на НАТО с иновативни решения с двойна употреба
• Технологичните решения трябва да са на ниво на технологична готовност TRL 4 или по-високо
• Кандидатите трябва да притежават DUNS номер, който се издава безплатно

Как да кандидатствате

Подробна информация за всички текущи предизвикателства, изискванията за кандидатстване и процедурата за подаване на предложения е достъпна на официалния уебсайт на DIANA: https://www.diana.nato.int/challenges.html

Информационни уебинари за кандидати

За улеснение на потенциалните кандидати, DIANA организира серия от информационни уебинари, които предоставят полезна информация относно акселераторската програма и процеса на кандидатстване:

• Уебинар 1: Преглед на акселераторската програма и възможностите за избраните иноватори. Тази сесия представя акселераторската програма на DIANA, включително изискванията за допустимост, както и ползите и възможностите, достъпни за избраните иноватори. Също така предоставя преглед на услугата за бързо внедряване (Rapid Adoption Service),

🔗 NATO DIANA Innovator Webinar 1: Overview of Accelerator programme and opportunities for selected innovators

• Уебинар 2: Какво прави едно предложение силно – Преглед на предизвикателствата и критериите за подбор. Тази сесия представя най-новите предизвикателства на DIANA и предоставя насоки относно изискванията и критериите за подбор, помагайки на кандидатите по-добре да разберат какво търсят оценителите в силните предложения.

🔗 NATO DIANA Innovator Webinar 2: What makes a good application: Overview of challenges and selection criteria

____________________________

*DIANA е инициатива на НАТО, която има за цел да открива, ускорява и интегрира иновации с двойна употреба – граждански технологии с приложение в отбранителния сектор, осигуряващи технологично предимство на държавите-членки.

Материалът Български фирми могат да кандидатстват за финансиране от 100 хил. евро по инициативата DIANA е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите ѝ бизнесът ежедневно идентифицира различни потребности, на които образователната система трудно успява да отговори в необходимата степен. Именно затова според нея подобни форуми са важни за намирането на устойчиви решения за развитието на дуалното обучение, включително и във висшето образование.

В рамките на форума бяха представени успешни практики и анализи от експерти и представители на образователните институции и бизнеса.

Ръководителят на програмата „Домино 2“ Полина Златарска открои основните фактори за успех при дуалния модел – ориентиране на обучението към нуждите на местната икономика, качествена подготовка на учениците, активно участие на работодателите, но и достатъчно време за обучение в реалната работна среда.

„Опитът на държави като Швейцария, Австрия, Германия и Словакия, както и на наши съседи като Румъния и Сърбия, показва, че колкото по-голяма е продължителността на обучението във фирмите, толкова по-голяма е възвращаемостта на инвестицията за работодателите“, каза тя и уточни, че по „Домино 2“ предстои да бъде анализиран допълнително моделът у нас за подобряване на неговата ефективност. Към момента в дуална форма на обучение са включени около 11 000 ученици и над 720 фирми.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че изкуственият интелект и технологичният напредък променят и търсенето на професии. Нараства нуждата от специалисти в области като електротехника, мехатроника и услугите, което изисква и промяна в обществените нагласи към професионалното образование като път към успешна реализация.

Директорът на дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН Ваня Тивидошева отбеляза, че професионалното обучение дава много възможности на младите хора, защото освен средно образование им осигурява и професионална квалификация. Тя подчерта, че актуализирането на учебните програми ще помогне учениците да бъдат по-добре подготвени за изискванията на работодателите.

Ваня Тивидошева каза, че с уеднаквяването на учебното съдържание между дневната и дуалната форма на обучение се улеснява преминаването на ученици към обучение чрез работа след 10. клас. По проекта „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ се провеждат и обучения на наставници, които имат ключова роля за качествената подготовка на учениците в реална работна среда.

В рамките на форума директори на професионални гимназии споделиха своя опит от прилагането на дуалния модел. От ПГЕЕ „Капитан Петко Войвода“ в Кърджали работят с 12 фирми и отчитат все по-нарастващо доверие от страна на родителите, които вече добре познават възможностите на модела.

В ПГТЕ „Хенри Форд“ близо половината от приема е в дуална форма. При тях работят 13 методици, които ежедневно посещават фирмите и подпомагат учениците по време на практическото им обучение. Като добра практика посочват организирането на регулярни дни на отговорените врати, в които младежите биват запознати с възможностите за развитие във фирмите.

Изпълнителният директор на Швейцарско-българската търговска камара Васил Радойновски представи анализ на ресурсите и капацитета на дуалното обучение в различните региони на страната.

Националният форум „Образование+“ бе организиран от BGlobal и „Медиапул“.

Материалът Бизнес и институции: Дуалното обучение осигурява кадри и нови възможности за регионите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като дългогодишен експерт с богат опит в комуникационните и информационните системи в секторите на сигурността и държавната администрация, Мазнев подчерта, че предложената нова структура на МИДТ, което обединява компетенциите на досегашните МИР и МЕУ, е реформа, отговаряща на реалния пулс на времето.

По думите му държавата има ключовата роля да осигури модерна технологична и информационна инфраструктура, която да позволи на предприемачите да реализират своите иновативни проекти тук, в България.

Мазнев постави силен акцент върху управлението и защитата на критичната инфраструктура и сигурността на данните.

Заместник-министърът допълни, че изкуственият интелект няма да има пасивна роля или да противоречи на досегашното софтуерно развитие, а напротив – ще го надгради и ще даде мощен тласък както на гражданските, така и на отбранителните продукти у нас, навлизайки в различни сектори.

В панелa, посветен на иновациите и привличането на капитал, участваха още европейският комисар за стартиращи предприятия и иновации Екатерина Захариева и изпълнителният директор на Европейския инвестиционен фонд Марют Фалкстед.

Участниците на форума се обединиха около това, че България и регионът притежават огромен потенциал, който може да позиционира страната ни като лидер в новата дигитална ера.

На събитието бяха обсъдени още възможностите за опростяване на процедурите за финансиране,  подкрепата на дълбоките технологии (deep tech) и задържането на таланти и по-тясно сътрудничество между фондовете за рисков капитал в региона.

Материалът Зам.-министър Мазнев: МИДТ превръща дигитализацията в хоризонтална стратегия за бизнеса и гражданите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Проекти като този показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знания, но и като генератор на решения с реално приложение“, допълни тя. По думите ѝ образованието е неизчерпаем ресурс, който определя конкурентоспособността на икономиките, устойчивостта на обществата и мястото ни в глобалния свят.

Министър Младенова отбеляза, че Европа изостава не толкова в създаването на знание, колкото в неговото приложение. В същото време ЕС продължава да инвестира в научноизследователска и развойна дейност по-малко отколкото САЩ и Китай. „Проблемът не е в науката. Проблемът е в превръщането ѝ в икономическа сила. В България разходите за научноизследователска дейност са под процент от БВП, а публичните разходи за наука са критично ниски. Делът на високотехнологичните предприятия и иновационните стартиращи компании остава ограничен, а комерсиализацията на научни резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната ни общност“, подчерта министърът на иновациите и растежа.

Младенова посочи, че по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ Министерството създава Фонд за технологичен трансфер с ресурс над 60 милиона евро, който ще подкрепи развитието на спин-оф компании, стартиращи високотехнологични предприятия и комерсиализацията на научни разработки. „Паралелно с това изграждаме хъб за технологичен трансфер, който ще има и други звена в университети и в страната. Той ще осигури по-ефективна координация и реални резултати. Нашата цел е ясна – създаваме среда, в която научните постижения не остават в рамките на академичните публикации, а се превръщат в продукти, технологии и решения, които достигат до бизнеса и обществото“, каза още министърът.

На събитието присъстваха още зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и други.

Материалът Министър Младенова: Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инициативата се реализира по време на заключителния етап на Националното състезание за икономисти на английски език, което за поредна година се проведе в Благоевград. Форумът е резултат от утвърденото партньорство между Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” – Благоевград, Американския университет в България, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Младежки център в града, с подкрепата на Община Благоевград и РУО-Благоевград.

Проектите бяха оценявани от жури с участието на университетски преподаватели, учители и представители на бизнеса, които разглеждаха тяхната приложимост, икономическата обоснованост, екипна работа и езикова подготовка.

Първото място беше спечелено от екип 3 с проект за частен инвестиционен клуб „CLIFFSIDE“ в град Каварна. В него участваха Симон Якимов от ПГИТ „Д-р Иван Богоров“ – Варна, Валентина Чернева от ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, Нина Ванева и Александър Костов от 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ – София.

Второто място зае екип 4, който разработи и представи идеята за детски къмпинг „Beloglamping“ в град Белоградчик. В този отбор сили обединиха Божидар Светлиев от ПГПТ – Лом, Теодора Събева от СПГИ „Д-р Петър Аладжов“ – Велико Търново, Кристина Тонова от ПГИМ – Пазарджик и Катрин Желева от Търговска гимназия – Бургас.

Третото място бе завоювано от екип 5, чийто фокус бе поставен върху развитието на компания за организиране на събития „TORTATA“ в Пазарджик. Проектът бе защитен от широк кръг таланти от различни региони: Боян Чопев от ПГТ Разлог, Николай Капитански – ЗПГ „Климент Тимирязев“ – Сандански, Калина Станоева – ПГИМ Пазарджик и Синтия Дочовска от ДФСГ „Интелект“ Плевен.

Участниците демонстрираха не само отлична езикова подготовка, но и умения за логически анализ и критично мислене в международна бизнес среда.

Победителите в състезанието ще бъдат включени в разширения национален отбор на България за Международната олимпиада по икономика (IEO), която ще се проведе през юли в град Сузоу, Китай. Всички участници получиха сертификати.

Материалът Млади икономисти разработиха бизнес проекти, насочени към развитието на конкретни български градове е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.