“Качеството в туризма започва от образованието и подготвените хора. Щастлив съм, че най-сетне се провежда такава среща, защото тя е ключова за бъдещето на бранша”, обяви министър Илин Димитров.4

Ръководителите на университетите обсъдиха създаването на Асоциация, която да работи за решаване на проблемите, свързани  с обучението на кадри в туризма и да осигури въдможности за отлична професионална реализация.

Чрез нея ще се улесни обменът на опит, студенти, мениджъри и преподаватели, ще се развиват съвместни проекти по линия на „Еразъм+“ и ще се търсят възможности за по-силно международно присъствие на българското туристическо образование.

„Можем да рекламираме България активно, но ако нямаме качествен продукт и добро обслужване, усилията няма да дадат нужния резултат“, заяви министър Димитров.

Темата за образованието ще бъде част и от работата на Съвета за реформи в туризма, който обединява институции, общини и браншови организации за изработване на конкретни решения по най-важните въпроси пред сектора.

Министър Димитров отбеляза, че Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism) е заявила подкрепата си за образователната инициатива, а интерес към партньорство има и от други държави. По думите му Министерството на туризма може да бъде медиатор между университетите, институциите, бизнеса и международните партньори, така че образованието в туризма да бъде по-добре свързано с реалните нужди в тази област.

Според ректорите на висшите училища секторът има нужда не само от повече кадри, но и от по-ясни стандарти за стажовете, добро практическо обучение и активно участие на бизнеса при формулирането на нуждите от специалисти.

Министър Димитров представи и идеята за създаване на Обсерватория по туризъм, която да дава по-задълбочена картина за развитието на бранша. Освен данни за посещения и нощувки, страната ни има нужда от качествени анализи за обслужването и удовлетвореността на гостите, за да се подобри конкурентоспособността на българския туризъм.

Материалът Министерството на туризма и университетите обединяват усилия за подготовката на кадри за сектора е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев проведе среща с главния изпълнителен директор на „Роберт Бош“ ЕООД и представител на Група Бош за България Дан Лазареску, на която беше обсъдено решението на компанията за поетапно преустановяване на дейността на „Бош Инженеринг Център София“, отражението му върху високотехнологичния сектор в България и възможностите за бъдещо сътрудничество. Двете страни потвърдиха желанието си да запазят активния диалог и доброто партньорство.

По време на срещата вицепремиерът Пулев подчерта стратегическото значение на германските инвестиции за българската икономика. „Изключително ценим отношенията си с Германия. Тя е един от най-важните ни дипломатически и икономически партньори. Германия е нашият водещ индустриален партньор и най-големият ни експортен пазар. Затова всяко развитие, което оказва влияние върху германската икономика, неизбежно се отразява и на България“, заяви той.

Пулев посочи, че насърчаването на инвестициите е сред водещите приоритети на правителството и ще бъде основен инструмент за икономически растеж. „Стимулирането на инвестициите е основна цел в нашия дневен ред. Дори в настоящата финансова ситуация успяхме да предвидим редица стимули в подкрепа на индустрията – механизми за насърчаване на инвестициите, подкрепа за енергоемките производства и инструменти за компаниите със стратегическо значение за българската икономика“, посочи той.

По време на срещата Дан Лазареску подчерта от името на ръководството на „Бош“, че компанията запазва дългосрочния си ангажимент към България и ще продължи да развива свои ключови дейности у нас. По думите му решението на компанията е продиктувано от промените в автомобилната индустрия и стратегическото преразпределение на развойните звена на групата. Той обясни, че решението е резултат от продължителен анализ. „Обсъждахме ситуацията в София много интензивно в продължение на няколко месеца. В момента извършваме структурни промени, които засягат различни инженерни центрове в Европа“, каза главният изпълнителен директор на „Роберт Бош“ ЕООД.

Бош присъства в България повече от 30 години и потвърждава дългогодишния си ангажимент към страната. Компанията ще продължи да реализира дейността си в различни сектори, обслужвайки българския пазар и регионалните клиенти. Бош затвърждава присъствието си в България с фокус върху локалните продажби, обслужването на клиентите и обученията за Автомобилно оборудване, Електроинструменти, Home Comfort и Сградни технологии, като част от Роберт Бош ЕООД, и БСХ Домакински уреди България ЕООД, както и предоставянето на цялостни дигитални решения за Група Бош чрез Бош Диджитал ЕООД.

Лазареску подчерта, че компанията ще запази значимо присъствие в България както чрез своите продажби, така и чрез своите дигитални дейности, като само в Бош Диджитал около 300 висококвалифицирани специалисти ще продължат да работят в страната по високотехнологични проекти, свързани със софтуерни разработки, облачни технологии, Интернет на нещата (IoT) и решения с изкуствен интелект (AI).

Вицепремиерът Александър Пулев увери ръководството на компанията, че правителството ще продължи да подкрепя германските инвеститори и развитието на високотехнологичния сектор. „Искаме да ви помогнем с всичко, което е по силите ни. Ако можем да подкрепим настоящите ви дейности или да предоставим стимули за бъдещ растеж, сме готови да мобилизираме всички възможни инструменти за подпомагане на германските инвеститори, включително „Бош“, подчерта Пулев.

Той отбеляза още, че България ще продължи активно да развива дигитализацията на публичния сектор и ще разчита на експертизата на водещи технологични компании. „Предстои ускорена дигитализация на българската администрация и ще разчитаме на експертизата на компании като „Бош“. Вярвам, че имаме потенциал да развием нови партньорства именно в тази област“, заяви вицепремиерът.

Александър Пулев подчерта, че автомобилната индустрия е сред най-важните стратегически сектори за българската икономика и развитието на инженерните центрове има ключово значение за конкурентоспособността на страната. „Автомобилният сектор в България е в голяма степен зависим от развитието на германската автомобилна индустрия. Започнахме почти от нулата, изграждайки експертиза в автомобилния сектор. Днес той формира над 10% от брутния вътрешен продукт на България, което го прави от изключително значение за страната“, заяви Пулев.

По думите му в България вече оперират близо 40 развойни центъра, което налага държавата да подкрепя запазването и развитието на високотехнологичните дейности. „Трябва да гарантираме, че тази висококвалифицирана работна сила ще се адаптира към новите реалности. Искаме не само да запазим връзките си с германската автомобилна индустрия, но и да ги задълбочим“, подчерта вицепремиерът.

Материалът Вицепремиерът Пулев: Правителството ще продължи да подкрепя германските инвеститори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Технологиите се сменят по-бързо, отколкото институциите успяват да напишат правилата за тях и никой не може да предвиди коя ще се окаже решаваща. Въпросът не е коя технология ще спечели, а дали ще изградим заедно способността да разпознаваме промяната рано и да се адаптираме бързо. Защото правилата определят онези, които се адаптират най-бързо, другите ги следват“, посочи Йосифова и допълни, че основна пречка пред иновациите не е недостигът на идеи или на капитал, а внедряването им в мащаб.

Зам.-министърът подчерта, че с научноизследователските центрове и като част от ЕС и еврозоната България е сигурна дестинация за инвестиции във високотехнологични индустрии. „Имаме динамична екосистема от стартъпи и над петдесет години история в микроелектрониката. В космическите технологии сме 32-ата държава, подписала Artemis Accords на NASA, а български компании вече доказват, че иновациите ни имат място в глобалните вериги на стойност. Тези постижения са основа за все по-тясно сътрудничество с нашите стратегически партньори“, отбеляза Йосифова.

Тя е убедена, че когато държавите работят заедно, отделните национални предимства се превръщат в обща регионална сила. Всяка от икономиките ни носи нещо различно – талант, ресурси, капитал, производствен капацитет. Поотделно това са възможности, заедно са стратегия. Когато към регионалните усилия се добавят капиталът, технологиите и опитът на нашите стратегически партньори, тази стратегия се превръща в реални инвестиции и работни места с висока добавена стойност“, заключи тя.

На 3-ата Регионална икономическа конференция на Американските търговски камари, която събира представители на бизнеса от 17 държави, присъстваха още министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова, министърът на енергетиката Ива Петрова, зам.-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов и др.

Материалът Зам.-министър Йосифова: Силата не е в отделните икономики, а в способността им да действат заедно е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Вълчев подчерта, че МОН последователно работи за по-тясно обвързване на образованието и потребностите на икономиката. По думите му устойчивите решения могат да бъдат постигнати чрез добронамерен, открит и регулярен диалог между държавата, бизнеса и образователните институции. Това съответства и на рамката, в която МОН поставя темата в поканата до работодателските организации.

„Трябва да заложим на дуалното обучение“, каза министърът. Той отбеляза, че във висшето образование е необходимо да се намери баланс между добрата фундаментална подготовка и практическите умения, за да могат младите хора да се реализират успешно и да се адаптират по-бързо към променящия се пазар на труда. Акцент бе поставен и на проекта „От висше образование към заетост“, финансиран по Програма „Образование“ 2021–2027, съфинансиран от Европейския съюз, който МОН изпълнява. Чрез него над 40 000 студенти ще проведат практики в реална работна среда. Целта е да се подобри връзката на висшето образование с потребностите на пазара на труда и да бъде осигурена допълнителна практическа подготовка за студентите и по-добри възможности за професионална реализация на завършващите. В рамките на разговора бяха обсъдени и възможностите за по-широко включване на работодателите в студентските практики и в подготовката на модел за дуално обучение във висшето образование.

По време на срещата бе изразено общо разбиране, че активното участие на работодателите е важно както за практическата подготовка на учениците и студентите, така и за по-доброто съответствие между обучението и нуждите на бизнеса. Работодателите увериха от своя страна, че ще подкрепят политиките на Министерството в тази посока, защото в днешното динамично време пазарът на труда изисква подготовка на хора с нови знания и умения. В разговора бе изразено общо мнение, че подготовката на кадри за икономиката е споделена отговорност между държавата, образователните институции и работодателите.

В срещата участваха заместник-министър Сеня Терзиева-Желязкова, началникът на кабинета на министъра Георги Балджиев и директори на дирекции в МОН.

Материалът МОН: Партньорството с бизнеса е ключово за развитието на дуалното обучение в средното и висше образование е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инициативата официално стартира, а крайният срок за подаване на предложения е 3 юли 2026 г. Избраните ще се присъединят към шестмесечна акселераторска програма, която започва през януари 2027 г. Тазгодишните предизвикателства са насочени към дълбоки технологии в ключови области от стратегическо значение за Алианса, включително енергетика, модерни комуникации, автономност и безпилотни системи, морски и космически операции, човешка устойчивост и биотехнологии, както и вземане на решения, базирани на данни. Темите са:

• Човешка устойчивост
• Многоизмерна автономност на безекипажни системи
• Многоизмерни сензори и усъвършенствана обработка на данни за разузнаване и наблюдение
• Оперативна устойчивост в оспорвани среди
• Адаптивна логистика
• Мащабируеми и адаптивни противомерки за противовъздушна отбрана

Одобрените кандидати могат да получат първоначална подкрепа от 100 000 евро, a възможността за допълнително финансиране е до 300 000 евро при преминаване към втората фаза на програмата. Също така, имат достъп до глобална мрежа от над 180 тестови центъра в Европа и Северна Америка за тестване и валидиране на решенията, менторство, експертна подкрепа и достъп до индустриални партньори, крайни потребители и потенциални инвеститори.

Условия за допустимост

• Могат да кандидатстват компании от държавите-членки на НАТО с иновативни решения с двойна употреба
• Технологичните решения трябва да са на ниво на технологична готовност TRL 4 или по-високо
• Кандидатите трябва да притежават DUNS номер, който се издава безплатно

Как да кандидатствате

Подробна информация за всички текущи предизвикателства, изискванията за кандидатстване и процедурата за подаване на предложения е достъпна на официалния уебсайт на DIANA: https://www.diana.nato.int/challenges.html

Информационни уебинари за кандидати

За улеснение на потенциалните кандидати, DIANA организира серия от информационни уебинари, които предоставят полезна информация относно акселераторската програма и процеса на кандидатстване:

• Уебинар 1: Преглед на акселераторската програма и възможностите за избраните иноватори. Тази сесия представя акселераторската програма на DIANA, включително изискванията за допустимост, както и ползите и възможностите, достъпни за избраните иноватори. Също така предоставя преглед на услугата за бързо внедряване (Rapid Adoption Service),

🔗 NATO DIANA Innovator Webinar 1: Overview of Accelerator programme and opportunities for selected innovators

• Уебинар 2: Какво прави едно предложение силно – Преглед на предизвикателствата и критериите за подбор. Тази сесия представя най-новите предизвикателства на DIANA и предоставя насоки относно изискванията и критериите за подбор, помагайки на кандидатите по-добре да разберат какво търсят оценителите в силните предложения.

🔗 NATO DIANA Innovator Webinar 2: What makes a good application: Overview of challenges and selection criteria

____________________________

*DIANA е инициатива на НАТО, която има за цел да открива, ускорява и интегрира иновации с двойна употреба – граждански технологии с приложение в отбранителния сектор, осигуряващи технологично предимство на държавите-членки.

Материалът Български фирми могат да кандидатстват за финансиране от 100 хил. евро по инициативата DIANA е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите ѝ бизнесът ежедневно идентифицира различни потребности, на които образователната система трудно успява да отговори в необходимата степен. Именно затова според нея подобни форуми са важни за намирането на устойчиви решения за развитието на дуалното обучение, включително и във висшето образование.

В рамките на форума бяха представени успешни практики и анализи от експерти и представители на образователните институции и бизнеса.

Ръководителят на програмата „Домино 2“ Полина Златарска открои основните фактори за успех при дуалния модел – ориентиране на обучението към нуждите на местната икономика, качествена подготовка на учениците, активно участие на работодателите, но и достатъчно време за обучение в реалната работна среда.

„Опитът на държави като Швейцария, Австрия, Германия и Словакия, както и на наши съседи като Румъния и Сърбия, показва, че колкото по-голяма е продължителността на обучението във фирмите, толкова по-голяма е възвращаемостта на инвестицията за работодателите“, каза тя и уточни, че по „Домино 2“ предстои да бъде анализиран допълнително моделът у нас за подобряване на неговата ефективност. Към момента в дуална форма на обучение са включени около 11 000 ученици и над 720 фирми.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че изкуственият интелект и технологичният напредък променят и търсенето на професии. Нараства нуждата от специалисти в области като електротехника, мехатроника и услугите, което изисква и промяна в обществените нагласи към професионалното образование като път към успешна реализация.

Директорът на дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН Ваня Тивидошева отбеляза, че професионалното обучение дава много възможности на младите хора, защото освен средно образование им осигурява и професионална квалификация. Тя подчерта, че актуализирането на учебните програми ще помогне учениците да бъдат по-добре подготвени за изискванията на работодателите.

Ваня Тивидошева каза, че с уеднаквяването на учебното съдържание между дневната и дуалната форма на обучение се улеснява преминаването на ученици към обучение чрез работа след 10. клас. По проекта „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ се провеждат и обучения на наставници, които имат ключова роля за качествената подготовка на учениците в реална работна среда.

В рамките на форума директори на професионални гимназии споделиха своя опит от прилагането на дуалния модел. От ПГЕЕ „Капитан Петко Войвода“ в Кърджали работят с 12 фирми и отчитат все по-нарастващо доверие от страна на родителите, които вече добре познават възможностите на модела.

В ПГТЕ „Хенри Форд“ близо половината от приема е в дуална форма. При тях работят 13 методици, които ежедневно посещават фирмите и подпомагат учениците по време на практическото им обучение. Като добра практика посочват организирането на регулярни дни на отговорените врати, в които младежите биват запознати с възможностите за развитие във фирмите.

Изпълнителният директор на Швейцарско-българската търговска камара Васил Радойновски представи анализ на ресурсите и капацитета на дуалното обучение в различните региони на страната.

Националният форум „Образование+“ бе организиран от BGlobal и „Медиапул“.

Материалът Бизнес и институции: Дуалното обучение осигурява кадри и нови възможности за регионите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като дългогодишен експерт с богат опит в комуникационните и информационните системи в секторите на сигурността и държавната администрация, Мазнев подчерта, че предложената нова структура на МИДТ, което обединява компетенциите на досегашните МИР и МЕУ, е реформа, отговаряща на реалния пулс на времето.

По думите му държавата има ключовата роля да осигури модерна технологична и информационна инфраструктура, която да позволи на предприемачите да реализират своите иновативни проекти тук, в България.

Мазнев постави силен акцент върху управлението и защитата на критичната инфраструктура и сигурността на данните.

Заместник-министърът допълни, че изкуственият интелект няма да има пасивна роля или да противоречи на досегашното софтуерно развитие, а напротив – ще го надгради и ще даде мощен тласък както на гражданските, така и на отбранителните продукти у нас, навлизайки в различни сектори.

В панелa, посветен на иновациите и привличането на капитал, участваха още европейският комисар за стартиращи предприятия и иновации Екатерина Захариева и изпълнителният директор на Европейския инвестиционен фонд Марют Фалкстед.

Участниците на форума се обединиха около това, че България и регионът притежават огромен потенциал, който може да позиционира страната ни като лидер в новата дигитална ера.

На събитието бяха обсъдени още възможностите за опростяване на процедурите за финансиране,  подкрепата на дълбоките технологии (deep tech) и задържането на таланти и по-тясно сътрудничество между фондовете за рисков капитал в региона.

Материалът Зам.-министър Мазнев: МИДТ превръща дигитализацията в хоризонтална стратегия за бизнеса и гражданите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.